Цикъл от 14 сказки



страница8/16
Дата03.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

ЛЕКЦИЯ СЕДМА


Кръщението с вода и кръщението с огън и дух.

Вчера можахме да видим, какво означавала кръщението на Предтечата на Христа Исуса, кръщението на св. Йоан. И днес ние лесно ще можем да разберем разликата между "кръщението чрез Христа" и кръщението на св. Йоан. Тогава ще разберем, как се упражнява влиянието на Христа в света.



След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността. Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше отсега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действаше отвън върху човека, за да може да действа сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на евреите. Той би искал тогава да си каже: - Всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос. Този, който Йоан Кръстител потопяваше във водите на реката Йордан, нямаше нужда да бъде посветен. Той добиваше съзнание за връзката, която свързва неговата индивидуалност с великия Дух, с Отца на вселената. Вярно е, че малко индивиди получаваха този резултат; Болшенството приемаха това кръщение, като вяра като символ, като средство да се поставят под влиянието на това, което Йоан Кръстител учеше, и да добият чрез вярата в неговото слово убеждението, че Бог Яхве действително съществуваше. Но между тези, които се оставяха да бъдат така кръщавани, имаше такива, които се бяха вече подготвили през своите минали прераждания да могат да добият познания чрез собствено наблюдение. Във всеки случай, състоянието, в което Йоан потопяваше кръщаващия се, беше ненормално. Йоан кръщаваше с вода и етерното тяло се отделяше за кратко време от физическото. Но той наричаше себе си Предтеча на "този, който кръщава с огън и дух". Кръщението с огън и дух беше слязло на Земята благодарение на Христа. Коя е впрочем разликата между кръщението на Йоан Кръстител и кръщението с огън и дух? Ние можем да разберем тази разлика само, когато сме схванали първичните причини. Що се отнася до познаването на Христа, ние наистина се намираме още в началото. Това разбиране не престава да расте, и в нашата епоха хората могат да си съставят още само една първобитна идея. Следователно имайте търпение да изучавате заедно с мене букваря на това разбиране на Христа.

Първо трябва добре да отбележим, че зад всяко физическо събитие се намира едно духовно явление, даже и зад физически събития, каквито са делата на хората. Съвременният човек трудно може да повярва това. Той трябва да се издигне до това разбиране само постепенно и само тогава ще стигне до пълното разбиране на Христа. Даже и онези, които днес допускат съществуването на духа, не вярват действително, че зад всички физически събития се намира нещо духовно, един духовен план. Даже когато те са идеалисти, тяхното подсъзнание, така да се каже, отказва да вярва в това. Има например един американец, който грижливо събира всички факти, способни да докажат, че в ненормални състояния човекът се издига в един духовен свят: И той се надява да обясни по този начин голям брой явления. Този човек Уйлям Джеймс преследва много съвестно своята работа; но и най-добрият от хората не може нищо против силата на окръжаващите го идеи. Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс има известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това, което току-що казах. Между другото Уйлям Джеймс заявява: - Човек не плаче защото е тъжен, но той е тъжен, защото плаче. Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото, да се отпечати във физическата природа, Когато сълзите текат, това значи, че в душата е станало нещо, което ги е предизкало. Но в нашата епоха, когато всичко духовно е, така да се каже, погребано под булото на материалността, за да може да бъде намерено там чрез един нов духовен път, ние още чувстваме в нас явления, които ни идват от минали времена, когато духът беше запазил още цялата си сила, и които ни показват достатъчно, по какъв начин действа духът. Нека споменем днес два примера: Чувството на срам и чувството на уплаха, на страх. Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването. Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението. Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение което е едно физическо явление се намира изменено чрез едно духовно явление. Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: Той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра. И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира. А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си, привлича също и кръвта към центъра на съществото. Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата. Същото е и действието за сълзите, които са резултат на едно състояние на душата. Тук няма някакви тайнствени физически влияния, които изкарват сълзите от очите и които после правят човека тъжен, защото той вижда да му текат сълзите По този начин материалистичното схващане обръща с главата надолу всички неща, даже и най-простите. Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране. Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали дотам да познаем истинската причина, духовната причина. Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма. Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение. Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не? Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.

Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. После се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа. Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа". Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло. Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.

Ние знаем, че човекът, който идва на света, има двоен произход. Той е получил своето физическо тяло от своите родители, с някои добри или лоши разположения, записани в кръвта на поколението. Но към тези разположения се прибавя това, което детето донася от своите минали въплъщения. Вие знаете, че днес за да обяснят болестите прибягват към призоваването на наследствените разположения. Днес се злоупотребява с този израз, който все пак от известна гледна точка е оправдан. Щом даден човек прояви някаква черта, която се намира у неговите прадеди, призовава се наследствеността. И понеже не се познава това, което духовните сили донасят от миналите съществувания, вярва се, че тези наследствени разположения упражняват едно непреодолимо влияние. Ако се знаеше, какво донася човек като духовна заложба от миналото въплъщение, би се разбрало какво действие има то наред с действията на наследствеността. Тогава хората биха знаели, че увеличавайки духовната сила, тя ще вземе надмощие над материалната част, т.е. над наследствените фактори. Човек, който би се издигнал до духовното познание, би искал да си каже; колкото и силна да бъде наследствеността в мене, аз мога да увелича моята духовна сила и благодарение на нея да възтържествам над наследствените разположения. Но когато човек не работи над своята духовна природа, в която не влиза нищо от наследствеността, той става роб на предадените от родителите черти; така ние виждаме, как суеверията на материализма ни обвързват все повече във веригите на наследствеността. Хората ще бъдат напълно оковани в нея, ако във всеки момент не възтържестват върху миналото чрез един силен подтик на духа. Естествено в една епоха като нашата човек не бива да изпада в една противоположна прекаленост и да мисли, че всички онези, които вярват в духа, са по необходимост здрави. Човекът не е един изолиран индивид в света. Той е част от едно цяло и неговата духовна природа трябва още да укрепне. Но когато той е оставил тази духовна природа да отслабне, даже ако сега дава храна на своя дух, той няма още достатъчно сили да възтържества над това, което идва от физическата страна. Неговата духовна работа ще донесе плодове най-малко в следващото въплъщение, в следващото прераждане. Всичко зависи от отношението, което човек заема спрямо духа. Нека не се мисли, че някой би искал да обгърне с един поглед всичко, което влиза тук в действие.

Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед. Например някой може да каже: "Аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин. Наистина хубаво учение! Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години. Но какво не са видели хората? Те не са могли да видят, кога би починал той, ако не би познавал антропософията. Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години? Твърде е възможно, благодарение на антропософията неговият живот да се е удължил до 43 години. Колкото повече антропософията прониква живота, толкова повече нейното въздействие се чувства в него. Ако някой иска да види тези последствия веднага в периода, който протича между раждането и смъртта, той действа само с егоистични цели и усвоява антропософията само с оглед на лична изгода; ако иска да я усвои за благото на човечеството, той ще я притежава, в всички свои бъдещи прераждания. Човек наистина може да повлияе на своя дух, като се залови да укрепне своята духовна природа. И това, което трябва да разберем е, че винаги е възможно да получим действието на духа и чрез това да добием по-голям контрол над цялото наше същество. Кое е най-действеното средство, при нашето настояще развитие, за да получи така в нас действието на духа?

Ние видяхме, че духовната наука, окултните изследвания, дават храна на духа. Но тази храна е още твърде малко нещо; тя ще се увеличава все повече в нашите бъдещи въплъщения. Но за това е необходимо едно условие, което сега ще разгледаме.

Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.

Когато нашето Слънце се отделя от Земята, с него заедно заминават и духовни същества. Техният водач е Христос; той се отдалечава заедно със Слънцето през време на това отделяне. От начало той изпраща лъчите на своята сила към Земята, като отвън, после все повече и повече се приближава до Земята. Заратустра го вижда още като Аура Маздао; Мойсей го съзерцава във външните елементи на Земята, и когато Христос се явява на Земята в тялото на Исуса от Назарет, цялата Христова Сила се съединява в една човешко тяло. Така за антропософията Христос е истинският център в цялостната картина на преражданията, на същността на човека и на Космоса и т. н......

Който наистина разбира учението на антропософията, си казва: Аз мога да изучавам всичко това, но аз ще го разбера само тогава, когато цялата тази огромна картина ще ми се яви свързана с нейното огнище, с нейния център: Христос. Аз разбирам добре учението за прераждането, за човешките раси, за планетарното развитие и т.н.... Но към всичко това трябва да прибавя този център, който природата на Христа образува и от който се излъчва една светлина разливаща се върху всичко. Това е централният образ и всичко останало е свързано с него, отнася се към него, това останало, което аз не мога да разбера освен като функция на централното същество!

Така се представя антропософското учение. То разкрива един велик цялостен поглед върху събитията на духовния свят, но центъра поставя главния образ: Образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл. Те са, които са следили прогреса на духовната наука, чувстват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия. Самата духовна наука ще се усъвършенства и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надмината чрез едно още по-висше познание. Следователно антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила. У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече. Поради това, че днес човекът има едно наследено тяло, той не може да предизвика в него друго нещо освен явленията на изчервяване, прибледняване, смях, плач; но по-късно той ще добие все по-голяма власт, ще бъде в състояние чрез своята душа да одухотвори функциите на тялото и да заеме във външния свят ролята на регулатор на духовните сили. В него ще царува и ще действа Христовата сила. Това е импулсът, който, когато е достатъчно силен, може още от сега да достигне същата цел, която си е поставяло древното посвещение.

Това посвещение е ставало по следния начин; Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света, която днес антропософията ни дава. След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го. Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния свят през тези етерни сили. При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние. Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.

Когато човек се е подготвил достатъчно, за да приеме в себе си Христовия импулс с такава сила, че този импулс да действа чак върху кръвообръщението /макар и за много кратко време/, той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло. Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в миналото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.

Така чрез Христовия импулс в света е проникнало нещо, което позволява на човека да действа върху това, което прави да пулсира кръвта в неговото тяло. Тук вече нямаме едно ненормално състояние, нямаме потопяване във водата, а единствено всемогъщото влияние на индивидуалността на Христа. Кръщението не се извършва с помощта на някакъв физически фактор, но чрез едно действие на духа и без обикновеното съзнание да изпита и най-малкото смущение. Чрез духовния импулс на Христа в тялото се влива нещо, което не може да бъде обикновено предизвикано освен чрез физически и физиологически действия, вътрешният огън, който се изразява в движението на кръвта. Йоан Кръстител още потопяваше своите ученици във водата; етерното тяло се отделяше и кръщаващият се можеше да види духовния свят. Но когато Христовият импулс е този, който действа, всичко, което става в астралното тяло се влива в етерното тяло и човек става ясновиждащ. Ето как трябва да се разбира изразът: Кръщение с дух и огън. Вие долавяте също разликата между кръщението на Йоана и кръщението на Христа чак в действителните факти.

И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание. Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: Че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят. И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?

За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото. Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение. Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото същество. Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин. Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.

Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара. Но този разказ е бил разбран само от онези, които знаеха от езотерическото учение и от техните собствени изследвания, какво съдържа той. Първо искам да ви предам няколко думи, който са твърде характерни в този разказ за Лазара. Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви Бог в него!"

Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, защото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тази дума. Божественото, което се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.

Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно. Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги приеме. Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!" Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.

Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където името Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара. Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара. Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от старото към новото посвещение*./* Християнството като мистичен факт, Р. Щайнер./.

От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия. Духовният изследовател трябва да знае, че всичко, което се намира в Евангелията, може да бъде намерено по този начин от самия него. Но когато среща в Евангелието на Йоана това, което предварително е открил, той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи, когото сам Христос посвети. Ето защо това писание е толкова дълбоко.

Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия. За това има причина. Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос. Нека сега се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух. Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между Евангелието на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница