Цикъл от 14 сказки



страница9/16
Дата03.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

ЛЕКЦИЯ ОСМА


Тайните на посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.

От предишната лекция можахме да извлечем констатацията: Христовият импулс, след като е действал чрез Исуса от Назарет, се е съединил с развитието на Земята. Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото действие, каквото е упражнявало в миналото посвещението, което става все по-опасно за живота на човека и което се състоеше в отделянето на етерното тяло вън от физическото. Така силно действа Христовият импулс върху съзнанието. Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е искала да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин. Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава:

"Лазаре излез вън! "

Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богословите така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би искало да се каже. Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!

От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*./*Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертва своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго. Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.

От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертва своя Аз. Защото това е, което е станало в действителност: Когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела. Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е искал да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан. Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там.

Може би се учудвате, като казах, че някои богослови са материалисти, въпреки че в техните изследвания се занимават с духовни въпроси. Но тук не става толкова дума за това, което е изследвано, колкото за начина по който се правят изследванията. И онзи, който не иска да разбере, че обяснени така фактите трябва да се търси в духовния свят, онзи, който се придържа само към външните материални документи, за да си състави една идея за нещата, може наистина да бъде наречен материалист. Тук важното е, как той постъпва.

Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия. Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан. И от четирите Евангелия се вижда, че техните автори са отдали първостепенно значение на това кръщение. Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението. А за материалистичните мислители на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните. Но как ще обясним другите привидни противоречия?



Две от Евангелията, това на Марка и това на Йоана, започват с разказа за кръщението на Христа. Те описват след това последните три години от дейността на Христа Исуса, следователно единствено това, което е станало, след като Духът на Христа е завладял изградените от Исуса от Назарет тела, физическо, етерно и астрално. Евангелията на Матея и на Лука описват до известна степен това, което предшествало кръщението, което в смисъла на казаното от нас, според Акашовите записи, е историята на Исуса от Назарет, преди той да се е пожертвал, за да приеме Христа. Ето сега къде се срещат тези, които търсят противоречия и ги намират. Евангелистът Матей поставя в самото начало цяло едно родословие, което достига до Авраама, докато Лука дава едно родословие, което стига до Адама, а от Адама до отца на Адама, самият Бог Още едно противоречие: Матей разказва, че трима влъхви дошли от изток, ръководени от една звезда, да се поклонят на новородения Исус; Лука разказва, че ангели възвестяват на овчари за рождението на Исуса и те отиват да му се поклонят, после за представянето на Исуса в храма; в замяна на това Матей говори за преследването на Ирод, бягството в Египет и завръщането в Назарет. Всичко това може да изглежда противоречиво. Ние можем да обясним тази неща от факти изучавайки Акашовите записи, независимо от Евангелията.

Тези Акашовите записи ни казват, че във времето посочено от Евангелията /няколко години разлика нямат значение/, се е родил Исус от Назарет, който в течение на своите минали въплъщения е стигнал до твърде високи степени на посвещението и беше добил способността да вижда в духовния свят. Акашовите записи ни учат нещо повече; за да започна, аз ще се спра отначало само на някои по-съществени страни на това, което те ни разкриват. Тези Акашови записи, които ни предават истинската история, ни казват, че този, който се яви в тялото на Исуса от Назарет, е минал в течение …/копието липсва стр. 82/……………… …………….…………. висши духовни същества, които обитават на Слънцето и от там действат върху Земята. Така се явяват Духовете-телец. Други от слънчевите същества са Духове-лъв, които имат своите земни копия в онези животински видове, у които преобладават органите на сърцето и кръвообръщението. След това срещаме духовни същества, които са първообрази на животинските видове от рода на орела; и накрая имаме духовни същества, които уравновесяват хармонично първите три типа като в една велика синтеза, духовете-човеци. Тези последните бяха тогава най-напредналите. Нека сега се върнем отново към древното посвещение. То даваше на човека възможност да вижда лице с лице висшите духовни същества, които бяха предшествали човека. Но според планетите, от които, в даден момент на тяхното развитие, бяха слезли човеците, Марс, Юпитер, Венера, посвещението приемаше различна форма. Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули. Някои от тях насочваха с предпочитание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени. Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време. Например в Мала Азия, в Египет биха искали да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. Оттам впоследствие е произлязъл свинксът. Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра. Защото външните церемонии на тези различни народи са родини от обредите на посвещението. Така следователно навсякъде се срещат посветени, чийто духовен поглед е нарочен към една или друга от тези групи духове. Можем даже да посочим разликата, която съществува между различните видове посвещение. Например, онези, които тяхното посвещение беше поставило във връзка с духовете-телец, приемаха особено едно учение отнасящо се до онази част от човешката природа, която е свързана със жлезната система, тясно свързана с етерното тяло. Те бяха също посветени във всичко, което в човека е тясно свързано със Земята, това, което го свързва със Земята; ето какво даваше едно посвещение в тайните на духовете-телец.

Нека се опитаме да проникнем в чувствата на тези посветени. Те бяха чули техния велик учител да им казва: Човекът е слязъл от божествените висини. Първите човеци са потомци на духовни същества. Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец. Така човекът е слязъл на Земята, преминавайки от една форма в друга. Всичко, което го свързва със Земята, опитностите, през които човекът е минал, когато още е считал боговете за свои прадеди, ето това интересуваше посветените в тайните на телеца. Другояче беше за посветените на орела. Те съзерцаваха духовните същества, които са особено свързани с това, което е човекът. Но за да разберем добре това, трябва да кажем няколко думи за духовната природа на птиците.

Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили преждевременно. които не са искали да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу. По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие. Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение. Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек. Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: - Ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма. Това, което в миналото сме виждали благодарение на нашата степен на посвещение, не е било нищо друго освен един предварителен образ на Христа. В центъра на нашето виждане от миналото ние трябва да поставим самия Христос. След всичко, което постепенно ни е отворило достъпа в духовните светове, къде трябваше да завършим? При самия Христос! И един посветен от този род описваше тогава достъпа в духовния свят според мистериите на телеца, казвайки: Христос е истината в духовния свят. Същото би потвърдил и един посветен в мистериите на лъва, или в мистериите на орела.

Във всички школи на посвещението са царували много строги правила за откриването достъпа в духовния свят. Различават се само обредите, способстващи за влизането в този свят. В Мала Азия и в Египет съществуваха различни форми на посвещение, позволяващи съзерцаването на Духовете-телец, на Духовете-лъв и т.н.... Нека от тази гледна точка да разгледаме онези, които са минали през тези посвещения и да проучим, какво е мислел един посветен, който е усвоил виждането на Духовете-човек, Такъв посветен би си казал: Истинският господар на духовния свят ми се яви; това е Христос, който живя в Исуса от Назарет. Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше. Този е случаят при описанието дадено в Евангелието на Матея. Старото предание приписва на автора на това Евангелие символа на човека и това отговаря напълно на истината. Той е бил един посветен в мистериите на Човека. През времето, когато са били написани Евангелията, биографиите в днешния смисъл са били нещо непознато. Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация! Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една докторска дисертация върху Гьоте. Тази дисертация започваше една подготвителна работа състоящата събирането на всички елементи, от които авторът би се нуждаел. Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация. Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните писатели на биографии. Думата "дискретност" им е непозната.

Евангелистите, които са описали живота на Исуса от Назарет, са разбрали съвсем другояче своята задача. За всички тях събитията на външния живот изчезват пред степените на посвещение, през които минава Исус. Това именно описват те, но всеки един от тях по свой начин, според това, което знае. Описанието на евангелиста Матей е това на един посветен в мистериите на Човека.

Това посвещение беше сродно с посвещението на египетската мъдрост. От своя страна евангелистът Лука ни дава едно описание, което е свързано с посвещението, което той е получил, а именно това на мистериите на Телеца. Той вижда в лицето на този, който е живял в тялото на Исуса от Назарет, един велик посветен. Този евангелист е бил един от онези, които са живели в египетските мистерии, Не е никак чудно, следователно, че той прави да изпъкнат чертите, които отразяват египетския характер на посвещението. Той казва особенно: Висшата индивидуалност, която е живяла в тялото на Исуса от Назарет, е била един велик посветен. Аз сам съм учил, как се достига до познанието на мистериите на Телеца чрез египетското посвещение. И понеже това посвещение му беше известно, той си казваше: "Този Исус от Назарет, който е станал такъв велик посветен, наред с всичките посвещения, през който е минал, трябва да е минал също и през египетското посвещение”. В Исуса от Назарет ние имаме един посветен, който е минал през египетското посвещение. Естествено, това знаеха и другите евангелисти. Но те свързваха по-малко значение с този факт, защото не познаваха основно това посвещение. Ето за що онази страна на Исуса, която отговаряше на това посвещение, ги оставяше безразлични.

Аз ви обясних вече, че когато един човек е минал през едно посвещение, тогава при неговото следващо прераждане в него става нещо особено. В живота стават някои събития, възпроизвеждащи външни действия, които той е извършил в миналия си живот. Да предположим, че едно човешко същество е минало през едно посвещение в древна Ирландия. В настоящия му живот ще се случи едно събитие, което ще му припомни това. Например, той ще направи едно пътешествие до Ирландия. Този факт, че той ще трябва да направи едно пътешествие, е очебиещ за онзи, който познава посвещението, практикувано в Ирландия но за другите той не е очебиещ. Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии. И на кого това "бягство в Египет" щеше да направи най-силно впечатление? Естествено на онзи, който познаваше Египет чрез своята собствена опитност. И той именно го е описал, защото знаеше какво значи то. Ние намираме описанието на бягството в Египет в Евангелието на Матея, защото авторът на това евангелие знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет. И когато се знае, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който познаваше египетското посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца. Поради причини, които нямам време да ви обяснявам тук, той не описва никакво пътуване в Египет. Но той дава характерни факти, чиято стойност може да оцени само човек, който познаваше египетското посвещение. Авторът на Евангелието на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет". Авторът на Евангелието на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.

Нека сега да разгледаме автора на Евангелието на Марка. Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би искало да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо. То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия


естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон. За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха искали да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувства особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв. Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.

Нека сега се върнем към Евангелието на Йоана. Казваме: Този, който е написал това Евангелие, е бил посветен от самия Христос. Ето защо той е можал да даде зародиша на настоящата сила, която се излъчва от Христовия импулс, и това не само за днешните времена, но и за най-далечните бъдещи времена. Той принадлежал на посветените от мистериите на Орела, които са се издигнали над нормалното развитие. В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата. Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действа в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава. Ето защо преданието приписва на евангелиста Йоан символа на Орела.

Вие виждате, че тава старо предание, което свързва евангелистите с това, което бихме искали да наречем са мото естество на посвещението, никак не почива на една фантазия, но то е произлязло от най-дълбоките глъбини на развитието на християнството. Необходимо е да навлезем дълбоко в тези неща, за да разберем, че събитията, които господстват в живота на Христа, са предадени по същия начин от четирмата евангелисти, но всеки един от тях описва Христа Исуса така, както го е разбрал съобразно с посвещението, през което е минал. Това аз изложих накратко в книгата "Християнството като мистичен факт", но там нещата бяха описани само така, както те могат да бъдат дадени на една неподготвена публика, защото тази книга бе написана в началото на моята антропософска дейност. Тогава трябваше да държа сметка за липсата на разбиране на нашата епоха по отношение на истинските окултни факти.

Така ние виждаме, че Христос е осветлен от четири различни страни от евангелистите. Без съмнение вие добре разбирате, че Христос е имал множество страни. Но това, което винаги съм твърдял е, че във всички евангелия се намира една обща точка: Че Христос е слязъл от духовните висини в момента на кръщението, оставил е в тялото на Исуса от Назарет, понесъл е смъртта на кръста и след това е победил смъртта. Ние отново ще се върнем към тази тайна на смъртта на кръста; но нека още днес си зададем въпроса, кое характеризира тази тайна. Същественото в нея е, че тя е едно събитие, което не донася никаква промяна в живота на Христа от преди смъртта и този след тази смърт. Същественото в тази смърт на Христа е, че тя не изменя Христовото същество, че той остава същият, че доказва несъстоятелността на смъртта така, защото тези, които можаха да познаят природата на тази смърт на Христа, винаги считаха Христа като едно живо същество. От тази гледна точка, какво се бе случило по пътя за Дамаск, когато този, който се наричаше "Савел", стана "Павел"? Павел беше учил по-рано, че Духът, който Заратустра беше съзерцавал на Слънцето, а Мойсей в горящата къпина на планината Синай, слизаше към Земята; той знаеше също, че този Дух трябваше да обитава в едно човешко тяло. Докато беше още Савел, той не можеше още да разбере, че този човек, носител на Христа, трябваше да мине през най-позорната смърт тази на кръста. Той не можеше да си представи Христа освен тържестващ и съединяващ се с всичко на Земята, след като се е доближил до нея. Той не можеше да допусне, че онзи, който бе разпънат на кръста, можеше да бъде носител на Христа. Тази е основната идея на Савел преди той да стане Павел. Необходимо беше да се случи нещо, за да може той да се убеди в даден момент, че онзи, който бе разпънат на кръста в тялото на Исуса от Назарет, беше Христос, слезлият на Земята Христос. По пътя за Дамаск Павел става ясновиждащ. Тогава той можа да се убеди! За погледа на ясновиждащия духовният свят не беше вече същият както преди събитието на Голгота. От това събитие насам Христос можеше да бъде виждан в аурата на Земята, докато по-рано той не можеше да бъде намерен, там. Тази е огромната разлика. И Савел си казваше: - Чрез ясновиждането аз мога да се убедя, че в този, който бе разпънат на кръста и който живя под името Исус от Назарет, се е въплътил Христос, който сега се намира в аурата на Земята. И той видя в тази аура това, което Заратустра беше съзерцавал на Слънцето под името Аура Маздао. Той узна тогава че онзи, който бе разпънат, бе възкръснал! "Христос възкръсна. Той ми се яви също както се беше явил на Клеофа, на другите братя и на петдесетте наведнъж!" И от тогава той стана апостол на живия Христос, за който смъртта няма същото значение както за другите човеци.



Когато човек знае тези неща и чува да се поставя под съмнение смъртта на Христа схващана под тази форма, той се съгласява с автора на "Произход на християнството", където се намират най-точните исторически подробности, които съставляват една здрава основа за това, което току-що казахме. Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже дотам да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "- Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в християнството почива върху идеята на възкресението; едно християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: - Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали дотам да признаят невинността на тези думи на апостол Павла. Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувства и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега духовната наука. Но онези, които не я приемат, не могат да дадат пълното необходимо съдържание на своите идеи. Такъв е случаят и с философа Соловьов. Неговата философска система е като чаша, която трябва да бъде напълнена с идеите, към които той самият се стреми, които вече покълват, но могат да се разцъфтят и да бъдат обладани; а това обладаване може да се постигне само чрез импулса даден от антропософията. Антропософията може да напълни тази чаша с всички учения, които тя дава върху фактите и действителностите на духовния свят. Тя може да ги даде на онези, които явно днес имат нужда от тях и чиято трагична съдба е често пъти да не могат да ги приемат. За тях можем да кажем, че те жадуват за духовната наука, но не са искали да я намерят. И въпреки това, единствено тя може да даде едно ясно и вярно понятие за събитията, които са се разиграли при идването на Христа и при тайната на Голгота. Факт е, че тази тайна не може да бъде истински разбрана освен в светлината на духовните изследвания на антропософията.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница