Connectors in the Written Advanced Bulgaria-English Interlanguage a contrastive Study



Дата08.02.2017
Размер80.68 Kb.
Размер80.68 Kb.

С Т А Н О В И Щ Е
за дисертационен труд на тема "Connectors in the Written Advanced Bulgaria-English Interlanguage - A Contrastive Study" [Свързващи думи и изрази в писмения български-английски междинен език на ниво напреднали - контрастивно корпусно изследване]

за присъждане на образователната и научна степен „доктор”

по научна специалност 2.1 Филология (английски език)
Автор на становището: доц. д-р Светлана Димитрова-Гюзелева, Департамент "Англицистика", НБУ

Докторант: Румяна Любомирова Благоева, катедра „Англицистика и американистика”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”
Биографична справка

Румяна Благоева е завършила висше образование, специалност „Английска филология”, в СУ „Св. Климент Охридски” с езиковедстка специализация (1987). Притежава втора специалост по български език и литература от същия университет, а в предходния период - между 1979-1981 г. - завършва и Държавния библиотекарски институт, гр. София, където един от основните предмети, към които проявява подчертан интерес, е Научна информация с английски език. Вярвам, че тази интердисциплинарна академична подготовка на докторантката до голяма степен е подпомогнала нейната работа върху разглеждания дисертационен труд, който е своего рода пресечна точка между горепосочените научни специалности. Основната научна и професионална дейност на Румяна Благоева е свързана с катедрата по Англицистика и американистика (ФКНФ), където работи от 1995 г. първо като асистент, а по-късно и като гл. асистент по английски език. Научните й интереси са в областта на приложната лингвистика и чуждоезиковото обучение, лингвистиката на текста, корпусната лингвистика и лексикографията. В тези направления са и допълнителните научно-изследвателски изяви и приложно-практически дейности на Румяна Благоева през годините: например тя е експерт-лингвист и национален координатор за България към различни международни проекти и асоциации, занимаващи се с обработката на езикови данни и създаване / обогатяване на корпуси от езикови данни (вкл. и разработване на международните корпуси на английски междинен език - ICLE и LINDSEI) или с разработване на специализиран софтуеър за обработка на подобни банки от езикови данни (вкл. Text-to-Speech и Speech Recognition софтуеър); участва в създаването и редакцията на редица учебници и учебни помагала, както и на справочна литература (напр. речници), като си сътрудничи с престижни наши издателства като напр. "Летера", "Понс", "Просвета"; не на последно място, Румяна Благоева е автор на тестови задачи за ДЗИ на МОН и редовно се включва в проверката и оценката на писмените работи по английски език на зрелостниците. Отново, този натрупан през годините практически опит от докторантката обуславя съдържанието на нейното изследване и му придава необходимата дълбочина и размах.


Научно-приложна продукция по темата на дисертацията

Наред с учебниците, учебните помагала и справочниците, за които стана въпрос по-горе (общо 37 на брой), Румяна Благоева е автор на 16 статии, от които 8 по темата на дисертацията (вкл. и в международни издания, което е показател за високото качество на продукцията й). Докторантката е участвала в 10 престижни научни конференции и симпозиуми у нас и в чужбина, от които има 7 публикувани доклада по темата на дисертацията. Активно се включва в работата по научноизследователски проекти и дейностите на международни асоциации в сферата на корпусната лингвистика и обработката на езикови данни (напр. ICAME, ICLE, LINDSEI, BASILEUS). Респектиращ е и броят на посочените цитирания от други автори на някои от публикациите на Румяна Благоева - 12 по темата на дисертационния й труд. Всичко това ми дава основание да смятам, че по тази точка за научно-изследователското развитие на докторанта тя изпълнява изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България.


Дисертационен труд

На първо място бих искала да отбележа, че дисертационният труд на Румяна Благоева е разработен на английски език, но за целите на настоящата процедура докторантката е представила автореферат на български език, който пълно и адекватно отразява съдържанието на представения дисертационен труд. В настоящото становище ще се опитам накратко да очертая онези области от нейната разработка, които смятам за особено успешни и които хвърлят светлина върху изследователските умения на докторантката.



Обект на изследването на Румяна Благоева е българският английски междинен език (БАМЕ), създаван от добре образовани възрастни обучавани (студенти), достигнали до такова високо ниво на владеене на чуждия език, че писмената им продукция (аргументативни есета по предварително зададена тема от общ характер) не се различава съществено от тази на естествените носители на езика по отношение на лексикално-граматическата прецизност на изказа. И все пак, както отбелязва и докторантката, интуицията й на дългогодишен и опитен преподавател й подсказва, че естествените носители на езика не биха се изразили по точно същия начин в подобна ситуация. Използвайки метода на контрастивния корпусен анализ и сравнявайки резултатите от обработката на корпуса от езикови данни на българския английски междинен език със съизмеримите по параметри корпуси от данни на езика-цел (английски), вкл. и съпоставка с данните от подобни корпуси от други европейски английски междинни езици и сравнение с данните от съпоставим корпус на родния език на обучаваните (български), Румяна Благоева идентифицира проблема за отклонението в БАМЕ на това ниво в някои от текстуалните характеристики на писмената продукция на обучаваните. Тя на практика доказва, че изучаващите езика имат по-различно виждане за постигане на кохезия и кохерентност на текста и прилагат по-различни стратегии в писмената си продукция за реализиране на това текстово единство. Докторантката избира за център на своето приложно изследване поведението на логическите свързващи думи и изрази "като най-експлицитни езикови маркери на текстовата организация" (стр. 6 от автореферата) и в хода на контрастивния корпусен анализ по обективен начин стига до извода, че неестествените носители на английския език (не само българите при това) са склонни да разчитат предимно на тяхната употреба за постигане на логическа последователност и свързаност в своите аргументативни текстове. Отворен обаче остава въпросът дали тази разлика не е индуцирана отвън, от преподавателите в процеса на обучение по английски език и/или учебниците и учебните помагала за изучаване на езика, насочени към развиване на уменията за писмена комуникация на обучаваните на това ниво, които отделят специално внимание именно на важната роля на експлицитните връзки в реторичния строй на текста и често преекспонират тяхното значение. Трябва да се отбележи тук, че докторатнката допуска вероятността това да е главната причина за наблюдаваните отклонения в БАМЕ (наред с частичен негативен трансфер от родния език - вж стр.29-30 от автореферта), но подобен ракурс на проблема - макар и подсказан от контрастивния анализ с другите междинни езици по отношение на тази свръхупотреба на свързващи думи в писмените текстове, създадени от изучаващите английски език - остава извън обхвата на нейното изследване (той предполага подробен анализ на учебните комплекси, използвани от конкретните автори на есета, захранили корпусите на различните междинни езици и евентуално интроспективно изследване сред сами обучавани, неестествени носители на езика, за техните виждания и ментални конструкти за логическа последователност и единство на даден текст на езика-цел). Независимо от това, в края на дисертационния труд, Румяна Благоева дава някои интересни и рационални предложения във връзка с обучението по английски език, които да подобрят писмената продукция на българите, изучаващи чуждия език на това ниво: като напр. да се обръща по-целенасочено внимание на колокационните, колигационните и текстуалните характеристики на езиковите единици още в ранните етапи на процеса на обучение, за да се избегнат по-късно проблемите при употребата им в писмената реч; при писането да се почертава ролята на лексикалната кохезия при предаването на дадена идея в рамките на текста и необходимостта от съобразяване с положителното или отрицателното текстуално обкръжение при избора на думите и изразите, и др.

Друг аспект от дисертационния труд на Румяна Благоева, на който бих искала да обърна внимание и да определя като подчертано успешен, е теоретичният обзор. Като се има предвид обема и динамиката на изследванията в областта на корпусната лингвистика в световен мащаб през последните години и липсата на значими изследвания в тази насока на български език, както и личният принос на докторантката за създаването на първия структуриран електронен корпус на БАМЕ, смятам че при анализа на наличната литература по темата и изработването на методологичската рамка на проучването докторатнката проявява забележителна изследователска зрелост и критически усет: 1/ представен е един стройно организиран преглед на отделните етапи в изследванията на БАМЕ с критична оценка на основните тези и изследователски находки, както и са откроени фокусът и приносните моменти на настоящето изследване на междинния език; 2/ изяснен е дялът на общата теория за текста за очертаване на теоретичната рамка на изследването и е аргументиран изборът на методическия модел за изучаване на характеристиките на текстуалността (базиран на Хоуи 2004, 2005), който се използва в изследването; и 3/ направен е кратък, но изчерпателен преглед на различните видове електронни езикови корпуси и е отчетено тяхното приложение за развитето на съвременната лингвистична наука и за подобряване практиката на чуждоезиковото обучение (напр. откроени са предимствата от контекстуализирането на изследваните структури и разглеждането им като част от цялостната езикова употреба; при анализа на писмената продукция на обучаваните не просто се "броят грешки", а се отчита степента на тяхното приближиване към текстовете, създавани от естествените носители на езика с подобна комуникативна функция, като по този начин оценката им става по-обективна).

Ограниченият обем на настоящото изложение не ми позволява да се спирам подробно на всяка една част от представения за оценка дисертационен труд на докторантката, но не мога да не отбележа и достойнствата на конкретния корпусен анализ на свързващите думи и изрази от БАМЕ, който Румяна Благоева прави в рамките на своето емпирично изследване. Резултатите от подробния и статистически издържан количествен анализ на езиковите данни, са подложени на последваща по-задълбочна качествена интерпретация, базирана на теорията на Хоуи за текстуалната колигация на езиковите единици. Откроената при обективната обработка на езиковите корпуси представителна извадка от четири свързващи думи и изрази от БАМЕ, при които са наблюдават най-значими отклонения на свръхупотреба в сравнение с нормата в езика- цел (in fact, actually, thus и of course), са подложени на обстоен и изчерпателен качествен анализ, който е подплътен със съпоставка на употребата на същите тези четири свързващи думи и изрази в другите налични корпуси от междинни езици на английския език, както и с данните от употребата на тяхните еквиваленти в съизмерим по параметри подкорпус от езикови данни на български език. Това прави възможно да се "уловят" и някои от потенциално възможните причини за наблюдаваните девиации на БАМЕ от практиката на езика-цел (като напр. "стратегии на преподаване, обучение и комуникация" /вж. стр. 18 от автореферата/ или негативен трансфер от родния език).
Заключение

Представеният дисертационен труд показва, че Румяна Любомирова Благоева притежава задълбочени теоретични и аналитико-приложни знания в областта на филологията като цяло и корпусната лингвистика в частност, както и способности за самостоятелни научни и експериментални изследвания и аргументирано отстояване на авторска концепция и собствена позиция. По своята актуалност и значимост, както и по отношение на своето научно съдържание и академично изпълнение разработката на докторантката отговаря на изискванията за придобиване на ОНС „доктор“ в направление 2.1. Филолгия (Английски език). Посочените в становището положителни страни на цялостното научно израстване и практическа професионална реализация на Румяна Благоева, както и достойнствата на научните изяви и публикации на докторантката по темата на изследването са също в подкрепа на предложението ми за даването на обща положителна оценка на нейната кандидатура.



Въз основа на гореизложеното предлагам на уважаемите членове на журито да гласуват за присъждането на образователната и научна степен “доктор” на Румяна Любомирова Благоева.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница