Цялото и частите добрата Молитва



страница1/14
Дата18.11.2017
Размер1.93 Mb.
Размер1.93 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

ЦЯЛОТО И ЧАСТИТЕ

Добрата Молитва.



Как ще се определи кое въже е здраво, силно, и кое е слабо? ­ Въжето, което има повече нишки е по-силно, въжето, което има по-малко нишки, е по-слабо. Тогава ще ви дам една фор­мула, на която човек може да гради: Когато частите на цялото се съединяват в едно, цялото става силно; когато частите на цялото се разединяват, цялото става слабо. Вие може да приложите този закон и ще имате резултат.

Казват: «Който мисли става умен, който не мисли, става глупав.» Но който мисли не става силен, силата не е резултат на мисълта ­ тя е свързана с мисълта, но има друг произход. ­ Хората може да са силни без да са умни ­ умните хора не са пехливани. Само ако умният човек концентрира своята ми­съл, своята енергия, в мускулите си, законът е друг. Силата е нещо колективно. Когато няколко способности, две, три, четири, пет, се съединят в едно за да работят, тогава това се нарича сила в човека. Силата е комбинирана енергия или сбор от способности, които се съединяват за да работят. Силата на човека тогава е турена в действие. Когато силата се разединява, проявяват се известни способности. Например имате един морален човек ­ как ще определите морала? ­ Моралността е сбор от известни чувства, висши чувства, във връзка с човешките способности. С придобиването на висши­те способности у човека, се изграждат основите на неговия морал. А когато се проявяват неговите по-нисши чувства във връзка с неговият нисш ум, тогава се образуват болни чувст­ва. Разликата между нисшите и висшите чувства се изразява в това, че висшите чувства заемат връх, имат право над другите чувства в човешкото съзнание, а нисшите чувства имат само правото, което се отнася до тях. Когато човек живее един егоистичен живот, той е под влиянието на нис­шите си чувства ­ от сутрин до вечер мисли само за себе си. Той мисли, че не е здрав, че не е умен, че не му върви, че няма богатство, няма жена, деца няма сила, това няма, онова няма. Или започва да мисли какво има. И когато има, и когато няма, той си е все същият. В единия случай, когато има, става силен, в другия случай, когато няма, става слаб. В единия случай, като има, става кротък. В другия случай, като няма, става свиреп. Някои хора са лоши, понеже нямат ­ дайте им, и те стават добри. Не мислете, че като станат добри, те в същността си са добри ­ у тях само отрицателните черти сега са подтиснати. Затова трябва да знаете добре да смятате ­ да събирате и изваждате. Извадиш две скъпоценни камъчета от една царска корона ­ това е престъпление. Туриш отгоре на короната две камъчета, които нищо не струват ­ това също е престъпление. Но извадиш простите камъни от короната и туриш скъпоценни ­ това вече е една добродетел. Сега да допуснем, че искате да бъдете добри ­ тогава вие трябва да разбирате изкуството. За да бъде човек добър, има един свят, дето добродетелта е нещо видимо, материално, осезаемо. Не мислете сега, че щом човек стане добър, той е наистина добър. ­ Наполовина е добър. Че може да му е забранено от самата философия да познава Дървото за познаване на доброто и злото ­ било му е забранено да се занимава с доброто и злото. Значи има един живот, при който щом дойде да бъдеш добър, ти ще се натъкнеш на злото, понеже доброто води след себе си злото. След доброто върви злото и след злото върви доброто. След злия човек, върви добрият и след добрия човек ­ злият. След злия човек отзад върви доброто. А в добрия човек злото, животът, върви отзад. Ще запитате как да разбирате това. Как ще го разби­рате? ­ Дойде господарят, яде пръв ­ като дойде той, веднага му прислужват. Дойде слугата, ще яде най-после ­ каквото остане в тенджерата, това му слагат.

Казвам: Когато искате да бъдете добри, ще се натъкнете на злото. Всички от вас, които искат да станат добри, да ги обича Господ, молят се повече, натъкнат се на най-голямото зло. Тъкмо тогава те ще прекарат най-големите си нещастия. Ако искаш да бъдеш добър син, ти ще станеш малко кишав, влажен или неразположен. Или слугата ти, или даже живот­ните ти ще се пострадат. Казвам: Трябва да имате предвид, че това е закон. Трябва да знаете, че подир доброто винаги върви злото. Трябва да знаете, доколко да бъдете добри, защото голямото богатство е родило крадците ­ там, където се събира голямото богатство, събират се и крадците. Където има добри хора, там са и най-лошите хора. Ако искате добро разположение, намерете някой лош човек ­ там ще намерите и добрия. Дето има един светия, ще има един дявол. Единият е чер светия, другият е бял светия. И дето има един чер светия, ще има и един бял светия ­ дето има един чер, ще има и един ангел. Вие сега ще запитате, защо е така? ­ Ами защо така се свири? ­ Че как да се свири? ­ Защо на цигул­ката има четири струни? ­ Че колко да има? ­ Шест да има! Вземете тогава китарата ­ ако искате цигулка, ще имате четири струни. Защо на пианото има толкова струни? ­ Ако искате с много струни, свирете на пианото. На цигулката ­ четири, на китарата ­ шест. На пианото ­ колкото искате. Ако искате повече ­ там има повече. Онези, които задават въпроса, имат чувство на щестлавие. Някой пита кой създаде Господа? ­ Това е най-глупавият въпрос, който някога може да се зададе. А той си мисли, че е умен. Кой създаде Господа? ­ Туй, което създава нещата, не може да бъде създадено. И създаденото, е само туй, което не може да създава. Всяко нещо, което не може да създава, е създадено. Всяко нещо, което създава, то не може да се създаде. Трябва да разбирате какво означава думата създава. Вие си мислите, че да се създава е нещо много просто. ­ Ти не можеш да създадеш, ако нямаш. Създаде! Бог е създал света, понеже е богат, дал нещо от себе си. Вие мислите, че от нищо нещо е направено. Знаете ли какво нещо е от нищо нещо? ­ От ни-що, като туриш ни и що, мислиш, че е нищо. Но нищото, то е ни и що. Ни, значи изготвям нещо. По-искам нещо. Казва: От нищо нещо стана. Туй, което разнищя. Бог е искал от нищо да създаде нещо. Ние хората се спъваме от думите си. Казвате, той е претенциозен човек. Какво значи претенциозен човек? ­ Претенциозен значи нещо, което е натегнато. У българите има един глагол, зает е от един стар език ­ тегнет. Един човек който натегнал, иска да се поправи. Иска да тури един глас, че да го слушат хората. Натегнал нещо, иска да се покаже. Какво лошо има в това, че иска да се покаже? ­ Свири човекът, претенция има,че свири. Щом може да свири, защо да няма претенция? Щом не знаеш, нямаш. Ако вземете тен, на английски, какво значи? ­ Кажи на английски ten, той веднага ще отгадае и веднага ще разбере. Ten ­ какво означава? ­ Но, ако кажеш на един англичанин десет, той какво ще разбере? ­ Кажи на българина десет, той ще го разбере. Кажи ten на англичанина, той веднага ще го разбере. При ten англичанинът е учен, българинът е невежа.

Та казвам: Когато дойдем до религиозните разбирания, в хората има известни чувства, които не са религиозни. Някой хора са турили на своите лични чувства религиозна табела. Религиозните чувства са за един малък кръг, те служат за повдигане на индивида. Семейните чувства са за запазване на дома. Самосъхранителните чувства предпазват индивида от нещастията в света, а моралните чувства са които опазват общият порядък в света. Висшият ум е този, който се зани­мава с причините и последствията на нещата и с мирозда­нието. Нисшият ум пък е този, който се занимава с малките неща, необходими за ежедневният живот. Казват: «Трябва да имаме един нисш ум!» Думата нисш ум е приела сега съвсем друг характер. Англичанинът може да каже low mind и когато се занимавате с някое изкуство. За да стане човек слаб, той трябва да отслабне ­ например онзи, който дебелее, казва «да отслабна». ­ Той трябва да разединява. Къде е злото при тия хора, които надебеляват? ­ Те не са организирани, натрупали са мазнини ­ хората, които надебеляват, имат повече мазни­ни, отколкото тъкани. За да бъде човек добре организиран, той трябва да развива мускулната си система. Има мускули от разен характер, които си помагат. Цялото тяло на човека е изтъкано от мускули. Има морални мускули, има лични мускули, има индивидуални мускули, има самосъхранителни мускули, има семейни мускули. Съвременната наука не ги обяснява. Значи, ако у тебе моралните мускули са слабо развити, ти ще бъдеш морално слаб човек ­ не че нямаш светлина, но нямаш тия силни мускули. Ако си умен, ще вземеш отвън един лост, ще работиш с малко сила. Този лост ти е спомагателно средство, не принадлежи на тебе.

Сега тази философия е отвлечена. Ако искаме отвлечени неща, казвам: Когато частите се разединяват, цялото става слабо. Щом се съединяваш с онова, което Бог е създал, ти си силен човек. Не търсете силата извън себе си. Сега думата себе, себелюбие, съвсем не означава туй, висшето, в човека. Себето е обосновано на личните чувства ­ у себелюбивия човек личните чувства взимат връх. Морален човек, значи човек, у когото моралните чувства взимат връх. А семеен човек ­ у когото семейните чувства взимат връх. На семей­ния човек не му ли трябват лични чувства? ­ Той не може да се обезличи. На семейния човек морални чувства не му ли трябват? ­ Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка, той ще бъде слаб човек. Всичките чувства, които имаш в себе си, ще бъдат поставени на мястото си.

Като ви говоря сега върху този въпрос, не че вие не разби­рате нещата. Понякога понятията на хората ми се виждат смешни ­ той смесил леща, боб, ориз, всички тези неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата ­ смесил ги, поне­же щяли да отидат всичките на едно място. Леща, боб, ориз ­ всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, в туй няма никакво престъпление. Но при храносмилането бобът не се смила еднакво с другите, всички тези храни не изискват еднакво време ­ нито за увирането, нито за смилането им, те не изискват еднакво време. Не можеш да туриш заедно боб и ориз ­ оризът ще се свари за половин час, но на боба му трябват за това два часа. Казвам: Не смесвайте! А вие по някой път смесвате. Казвате: «Той е много набожен човек!» ­ Че кой не е набожен? ­ Това не е основна черта. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? ­ Треперя. Когато съм жаден не съм ли набожен? Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече отколкото трябва, е набожен. Прекалил го ­ той ще се моли! После другото. Казват: «Да се съберем да се молим!» ­ Хубаво, но вие се събирате само външно. Молитвата се определя от два факта ­ ако се молиш външно, трябва да се молиш и вътрешно. В какво се състои вътреш­ната молитва? Първо ще мислиш, няма да чувствуваш! Щом започнеш да изричаш молитвата, тогава ще дойде външната молитва. Но първо трябва да дойде вътрешната молитва, ще мислиш. След туй ще дойде външното моление ­ щом дойде ти да произнасяш думите, това е вече външно моление. Силата на човека не е във външното, а във вътрешното моление. Но човек трябва и отвън да се моли. Сега какво означава вътре, и какво означава отвън? Отвън е достояние на всички, отвътре е достояние само на отделния човек. За външната молитва се отнасят думите на Христос: Не бъдете като тези, които се молят като фарисея, които правят дълги молитви. Разправя един евангелист ­ завел детето си в църк­ва да го учи да бъде набожно, да не стане безверник. Пропо­ведникът обичал много да се моли, отначало започвал с цитати от Битието, започнал да изчита тези глави, че после пророците и най-после стигал до Откровението. Вие седите тук и се молите. Но да се молиш по евангелски е много трудно ­ да коленичиш на земята, да седиш цял час на коле­ни. Вие седите и се молите. Че това е рахатлък! Аз похваля­вам евангелистите ­ на колене ще коленичат и ще се молят! И православните, когато искат да придадат тържественост на молението, също коленичат. Хубаво е то, но е лошо. И тъй, коленичили бащата и детето и като стояли така половин час, детето казва: «Татко, свърши ли се?» Не, синко, той е още в пустинята, евреите още не са стигнали до Обетованата земя.»

Та казвам: Ако аз задържам една мисъл в себе си по-дълго, отколкото е нужно, тя ще причини същата пакост. Никога не трябва да държиш в ума си дълго една мисъл. Казва: «Дръж мисълта си!» Това трябва така да разбираме: Ако държиш една мисъл в ума си, ти с туй по-силен няма да станеш. Тази мисъл ще заеме мястото на други мисли, които трябва да преминат през твоето съзнание. Никога една мисъл и едно чувство не трябва да останат по-дълго време отколкото трябва. Ако останат ние се пристрастяваме към туй чувство или към тази мисъл. Човек само с туй чувство не може да живее. Когато се пристрасти, човек от сутрин до вечер само за ядене мисли. Яденето е момент ­ ще ям, ще благодаря на Бога. Или постоянно държиш в ума мисълта, че нямаш пари.. Или държиш мисълта, че нямаш знание. Това не е толкова мисъл, колкото едно чувство. Ти чувствуваш, че нямаш сила ­ това не е мисъл, то нищо няма да допринесе за тебе.

Та казвам: Понякога вие сами се обезсилвате. Аз съм забе­лязал ­ на мене са ми проповядвали да ме обръщат, да ме правят съботянин, да ми разправят за кръщението, че човек трябвало да се кръщава. Питам аз този проповедник: Колко пъти трябва да се кръщава човек? ­ «Веднаж.» Идва сега един православен, казва: «Ти защо не се кръстиш?» ­ Аз го питам: Христос кръстеше ли се? Христос правеше ли кръст­ния знак? ­ Кръстенето дойде отпосле. «Ти ­ казва ­ защо не даваш милостиня?» ­ Христос даваше ли? ­ Той никога пари не е давал. Каква милостиня е да извадя от джоба си 5-10 лева? Не зная Христос да е носил пари. Даже веднаж, когато му поискаха пари да си плати данъка, той нямаше пари и каза на Петър: Кой трябва да плаща? ­ Но ­ казва ­ вземи мрежата, ще хванеш една риба, ще намериш в гърлото є една златна монета, плати за мене и за себе си.

Сега аз засягам въпроса принципно: Вие всички пеете, но сте обикновени певци. Ще пеете, за да ви послуша Господ. Представете си, че трябва да изпеете ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ. Че как ще го изпеете? ­ Не че Господ се нуждае от нашето пеене ­ ако той запее, най-хубаво ще пее, Той е създал всичко. Казвам: Ако се явим при него, пеенето е един от най-добрите начини, по които можем да се изкажем ­ пеенето е най-добрият и най-естественият начин да изкажем една мисъл. Вие като говорите, говорът е пеене, и в говора има музика. Вие каквото и да говорите, музика има в говора, мелодия. Казвате: «Може да ида във Варна.» Или казвате: «Може да не ида във Варна.» Вие това го казвате по-високо или по-ниско. ­ Какво искате да кажете? ­ Казвате: «Празна работа!» Не е празна! Кои предат на тънко? - Ония хора, които дълго време говорят, много натънко предат. Някой мисли, какъв занаят да захване. Мисли година две ­ натънко преде. Някой преде надебело ­ току изведнаж рече и отсече; няма какво да прави ­ вземе мотиката, отива да работи. Другият казва: «Ще ми излязат пришки, после ще ми се осакатят мускулите, няма да ми бъдат меки ръцете, гладкостта на кожата ще се изгуби и тогава ръцете ми няма да имат цена.» Хубави са тия мисли, кожата не трябва да губи своята цена, но при работата има и една добродетел ­ без работа ръцете не могат да заякнат. Не похвалявам прекомерната физическа работа. Който работи твърде много, труди се, изразходва излишно енергия. Работа­та е един вътрешен процес.

Сега същественото. Кое е същественото? Същественото е туй, което носи светлина. Кое е онова, което носи светлина? Нашите грешки произтичат от недостиг на светлина ­ нужна е не само светлина, но и топлина, понеже топлината дава повече кръв, придава известна пластичност. Ако в мене една мисъл не носи светлина, тя сама по себе си не носи и тази топлина, която е потребна и тогава тази мисъл не може да се реализира тъй, както ние искаме. Всяка мисъл трябва да има съответната светлина и съответната топлина, за да може да се реализира. При чувствата процесът е обратен ­ те първо носят топлина и после светлина. А мисълта носи първо светлина и после топлина. В мислите има много малко топ­лина, всички хора, които много мислят, са студени. Но у хората, които имат хубав ум, чувствата са много устойчиви ­ малкото, което имат, е много устойчиво, чувствата им са направени от много здрав материал.

Та казвам: Животът, който трябва да образувате от себе си, този живот един ден ще се провери ­ животът на нашите мисли, животът на нашите чувства ще се провери от същест­ва, които стоят много по-високо от нас. Тъй както можем да държим изпит на земята, така един ден ще държим изпит и за живота ­ ще дадеш изпит, набожен ли си или не. Какво е набожен човек? ­ Каква е разликата между набожния и свет­ския? ­ Няма да разрешаваме този въпрос. Набожен е всеки човек, който извършва всяка работа не за себе си, а за Бога. Светски човек е този, който извършва Божията работа за себе си ­ когато му дойде да плаща дълговете си, оставя Бог да ги плаща. Това е светски човек, такива са представите на светския човек. Светският човек съзнава какво е дал Той казва: «Аз съм господар на своя живот!» А религиозният човек признава, че Господ е владетелят. Някой път вие отчасти съзнавате това. За пример, вие може да искате да се подчините на Бога, но да знаеш как да се подчиниш е много мъчно. Има едно подчинение от страх. Гледал съм ­ някое куче влезе, ти дойдеш с тоягата, то легне, моли се, започне да квичи. Щом го пуснеш да излезе на улицата, току се изпъчи и започне да те лае. Казва: «Какво искаш от мене?»

Та казвам: В религиозния живот често заплашват човека с дявола. Това са методи за възпитание, методи на подчинение. Значи някой трябва със заплаха да извърши известни работи, понеже по друг начин той няма да ги извърши. Казва: «Аз мога да обичам тъй, както аз искам.» ­ В Любовта ти не може да любиш както искаш ­ти може да любиш, но няма да имаш тия резултати. В Любовта ти ще любиш тъй, както Бог люби ­ както Бог люби, така ще се учиш да любиш, това е изкуство. Как ще учиш това изкуство? ­ Дълго време ще се учиш при Него, докато се научиш. Не мисли, че Любовта изведнаж ще дойде, тя може да те повика много пъти, много пъти ще се покаже. От къде се раждат заблужденията в любовта? ­ Първо, като се влюби, силният човек става слаб ­ той може да е голям човек, пехливанин, но като се влюби коленичи пред едно малко момиче, казва: «Ти си за мене божество!» Той се самообуздава. Казва: «Ти каквото кажеш, твоята дума ще бъде!» Но след две-три години погледнеш ­ тя коленичила, а той си седи на мястото. Това не е право. Пред слабия ти никога не можеш да се поклониш. Ако сил­ният човек, пред когото се покланяш, не ти даде от своята сила, и той не е силен да се поклони. Кога се покланяме на Бога? ­ Като Го познаваме, част от Неговата Сила преми­нава в нас, проявява се и ние ставаме част от Бога. За да проникне Неговата Сила в нас, ние трябва да имаме туй съзнание, подчинение. ­ Подчинение ­ под-чин. Какво озна­чава чин? ­ Чин значи степен. Да съзнаваш е в реда на нещата, подчинението е в реда на нещата ­ подчиняваш се на реда, или се подчиняваш на някого. Не във вид на робство, а съзнателно ­ тъй както нотите са наредени в една музикална гама или в една музикална пиеса. Или както думите са наредени в едно стихотворение. Както един поет нарежда думите и то е музикално ­ там те се подреждат и някъде окончават на А, друг път на Е на И, после някъде пак на А. Окончават през ред ­ ако в първия ред думата свършва на А, на другият ред е Е. Наредил е поетът думите. Който е поет, това му идва естественно, а който не е поет, за него това е неестествено. Аз вчера** декламирах: "Нашата Рила при двата бряга се свила", "Платното насновали и добре го затъкали" ­ декламирам, казвам му: Напиши го! "Нашата Рила, която се свила" ­ значи думата свила тук не е намясто. И в музиката не е хубаво композирано. Нашата Рила не може да се свие. Каква дума може да се тури сега на нейното място? ­ Може да турим "Нашата Рила на двата бряга добре се е настанила, разположила".



Понякога човек трябва да мисли, за да може всички клетки на неговия мозък да се упражняват. В това е и цялото изкуство при учението ­ като погледнеш, на всички хора челото да е добре развито. Когато видите човек, у когото челото е добре развито, това означава, че редица поколения са работили върху него, развило се челото. Някои така са работили, че само долната част на челото им е развита. Някои пък така са работили, че горната част на челото е развита. На други средната част е развита. Нужно е нормално развитие на човешката глава, човек трябва постоянно да мисли, да чувствува, да прекарва през съзнанието си всички чувства, да се старае да не бъде еднообразен. И после всички трябва да се учим да мислим ­ не да направим това наша специалност, а да може по такъв начин да се хранят клетки­те, нишките на мозъка. Някой има музикална ръка. Някой има религиозна ръка. Някой има музикален нос. Някой има философски нос. Има и морален нос ­ всичко това са специ­фични особености, отенъци. Човек трябва да наблюдава. Някой дошъл тук и минава пред другите за религиозен човек. Какъв е носът на религиозния човек? ­ Като си направите вашите наблюдения, донесете ми ги.

Не искам сега туй да ви подействува обезсърчително ­ аз съм за онзи ред, който съществува. Преди още хората да дойдат тук, на земята е съществувал един ред. Тия, които са напуснали земята, са оставили този ред ­ онези, които създа­доха земята, оставиха този ред. Ние трябва да го проучим. Тази земя още се строи, земята още не е създадена. И чове­кът още не е създаден. Прочетете четвъртата глава от Пос­ланието към ефесяните ­ тук аз сега няма да ви я чета, но ви препоръчвам сами да я прочетете. Там се казва: Да се обле­чете в Новия човек, създаден по Образ Божий в Правда, Святост и Истина ­ да се облечете в Новия човек, да създа­дете у вас качествата по Образа на Бога в Правда, в Святост и в Истина. Тогава къде е Правдата у човека? ­ Правдата е чувство. В Святост ­ и това е чувство. Щом дойдем до Истината, това е вече мисъл. Истината е мисъл. Казвам, две висши чувства на човека горе на главата. (Показва главата на един брат.) Правдата на човека и неговата святост е тук на главата до Истината. Човек не може да бъде свят, ако няма любов към Бога. Само този човек има чувство на благогове­ние. Като носиш в себе си туй чувство, то се подкрепя от този, най-високия, връх. Туй висше чувство слиза и се раз­топява, помага на човешката мисъл да мисли. Моралните чувства изпращат блага ­ туй казваме по човешки. Това е един дълъг процес, по който човек трябва да се възпитава, не трябва да се измъчва. Казва: «Аз не съм добър!» ­ Ти стра­даш именно, защото си добър, защото си дошъл да изучаваш доброто ­ затова страдаш, защото си добър. Щом страдаш, ти си в пътя на доброто и не трябва да се обезсърчаваш. Дойдат ти големи страдания, големи изпитания ­ това е така, понеже ти търсиш доброто. Доброто е основа за физическия живот. Ти не може да имаш едно хубаво устроено тяло, ако не си добър човек. Добротата на човека е това, което дава най-доброто устройство на тялото. Красивият човек трябва да има основа, той трябва да бъде добър. В него ще работят две противоположни сили, доброто и злото ­ именно те създават неговото тяло. Та при храненето си ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за околната среда ­ ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, а си лош за кокош­ката. Но и тази кокошка печели. Какво ще научи тя от вън. В тебе като влезе, тя ще бъде на пансион, ти ще є платиш. Тя ще пострада, но ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели, но ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя пък и за нея няма да има печалба. От тази теория вие може да си извадите съвсем други заключения ­ че може да ядем кокошка. ­ Само онази кокошка може да изядете, която ви обича ­ щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато кокошката ви каже, че ви обича, може да я ядете! Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз от вас сега не искам да ги разре­шите. Знаете ли защо? ­ Защото щом въпросите се разрешат, трябва да се плащат. Някой не разрешава въпроса. Например вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие тряб­ва да напуснете земята. Щом станете любящи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни, вие ще се учите на земята. Някой път вие си мислите, че сте много добри, но същевременно си мислите и че сте лоши. Оставете тези въпроси неразрешени! Дали съм добър или лош, Господ знае. Някой път мислим, че сме много добри ­ някой път мислим, че сме много лоши. Понякога хората мислят, че са много добри ­ понякога мислят, че са много лоши. (Учителят взима цигулката.) Аз сега ще взема само няколко тона. (Учителят свири високи тонове.) Само няколко души могат да вземат тези тонове. (Свири много ниски тонове.) Колко души могат да вземат този тон? ­ (Учителят свири: сол, ре, ла, си, сол, ми, до, ла, ре, сол.) Каквото и песимистично настроение да имате, вие може да го измените. (Учителят свири ритмично: сол, ми, си, до, ми, сол, до, сол, ми.)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница