Дайте ни памперси ! /Или за това как някъде по света “произвеждат” доценти



Дата27.04.2017
Размер57.2 Kb.
Размер57.2 Kb.

дайте ни памперси !

/Или за това как някъде по света “произвеждат” доценти/

(фейлетон*)
"Когато англичаните започват да губят играта,

те променят правилата на играта"

За защитата става дума, за защитността и защищаемостта! Или както ще се окаже по-късно – за мотивацията на защитниците... И за Европеизма!...Или още по-точно – за това, че в някои академични конкурси за научен сътрудник или за доцент - както и при пътуване с автомобил без колан - кандидатите са без каквато и да е защита.

Понякога се допускат изключения.

В началото на лято Господне ..., в един научен институт най-после се одобрява щатна бройка и конкурсът за научен сътрудник е обявен официално, както си му е реда в такива важни работи, като “Управление на кадровия и научен потенциал в България". Официално !

Имало обаче изключения от правилото. Оказва се, че победителят в този конкурс - още преди обявата му - е известен дори зад граница (?!). Нелегалното изтичане на информация е направено от една съвсем легална делегация от отговорни другари по време на обмяна на опит в една братска страна, където случайно, но легално и извън делегацията, по същото време пребивава и бъдещият победител в конкурса – тихият и контактолюбив Смилян Ганчев.

Неговият домакин, добрият и нищо не подозиращ професор Ланидош, още същия ден лукаво-невинно пита колежката на Смилян – г-жата д-р Жобинова (сериозна конкурентка и също на гости у Ланидош): “Това ли е бъдещият научен сътрудник?”, с което я гръмва и привидно незаинтересовано я оставя в това положение и досега - гръмната и онемяла от учудване.

Но за изключения и тук е намерено място. След завръщането си в страната, Жобинова прави опит да проговори – за противна на природата и науката предрешеност на конкурса, за етичност и демократичност, за деонтология и синтаксис. Но геносе Жетанов завинаги й отнема думата с репликата: “Ако приказваш много, няма да станеш научен сътрудник до пенсията си!”. И тя се приземява - решава да мълчи така, че нищо да не й личи - говорейки много, но не и за тази драматична задгранична история, която при това е и трудно доказуема.

Така или иначе конкурсът се провежда. От тримата кандидати - колегите Ганчев, Жобинова, Роганов - рецензентите наистина класират скромния Ганчев, което още веднъж убеждава Жобинова, че слуховете са мощна сила, когато овладеят масите /уж казвал Маркс/; и че по-добре е да си мълчи, защото…

Не мълчи обаче Роганов. Ориентиран, кадърен и оригинал по природа, иначе казано с нестандартни идеи и прояви по някогашните критерии (разбирай: тих, скромен, трудолюбив, т. е. “Мухъл”), той - с поетична наивност (поетите винаги някъде си остават наивници) - пише огромно по тамошните изисквания възражение. Чинно, с юридически усет, завидна логика, точка по точка, методично, дори артистично, той доказва еклектичния подход на добре

--------------

* Хидрофор Планински, Съдрани съчинения, стр. 60-63, том ХХL, Изд. "University dark-glasses", Цайс прес

подработените рецензенти и своето предимство. Оборва ги в зоните, в които всичко може да се докаже с наличните, приложени към документацията факти.

А известно е, че когато фактите говорят и боговете мълчат...

И боговете наистина за момент стъписано замълчават. Особено след като един от тях /макар и рядко, но имало и такива!/ мъдро предлага на разширения академичен Научен съвет одушевеното, но не-въодушевяващо старейшините мнение: “да се прекрати конкурса за проверка на фактите.”

Но боговете винаги са си били богове - амбициозни, с изострено чувство за взаимна принадлежност и отмъстителни. И не дори от личен “финикийски” интерес, а само за демонстрация на сила, изсипват всичкия наличен боклук върху главата на Роганов, елиминирват го набързо за назидание /само защото се е осмелил да възразява/ и конкурсът продължава с ускорени темпове. Без да проверят възражението, че дори му и лепват етикета “компромат”. Опасна дума!

Нова опасност от застой обаче се получава от младия, скорошен и неориентиран като че ли още във вътрешните флуиди, непосредствен сегашен шеф на Ганчев - С. Тамболов, който изненадващо изразява “вот на недоверие” към избраника на рецензентите. Но и той е елиминиран с пронизващи съзнанието позволени и непозволени хватки или просто “с добре пресметната небрежност и приятна академична разсеяност”. Какво да се прави: известно е, че човешките грешки са плод не на лъжливи усещания, а на неверни съждения. Усещането е важно, усещането! Но някои от старейшините така и не се усещат навреме и се наакват по най-тривиален начин... в името на родната наука.

Отговор по възражението, естествено, няма. Рецензентите мъдро считат, че щом са казали нещо, то е табу и никой не може да го оспори. Отдавна обградени от стена на доверие и самочувствие, на тях може би им минава през ума, че не са дооценили обстановката, че са се предоверили, но решават, че не могат да бъдат ужилени от съмнения в пристрастие и че не бива и да го признават дори. Заради честта на пагона!… Нищо че са подбрани малко не както му е реда; нищо че от години са официални ментори в родния му град и близки приятели не само на баща му, но и на големия шеф и даже роднина на Ганчев - директора Г. Манчев, че и на бившия по-малък шеф на Ганчев - С. Лалов, вече пенсиониран, но все още консултант в института, който пък е задължен до немай-къде на Смилян за минали и бъдещи "синовни" услуги този път по партийна линия... и пр, И пр. - Безкрайно кълбо от всевъзможни ластици.

Кръговете на интересите, приятелствата, удобствата, взаимните връзки, спокойствието и изгодата, бавно, но неумолимо се затварят. Още по едно потупване по рамото и... конкурсът, в стил “сказочно-фолклорен и битово принизен" - за почуда на някои недобре информирани наблюдатели - завършва съвсем морално, в името на нашия общ прогрес, на родината... и на науката.

Още по-голямо е учудването, че милият Роганов не продължава с “необоснованите” си претенции: все пак добро момче, Послушко, и не е маниак по възраженията, както го джироса веднъж старият голям шеф директорът Нунджиев: ще го уредим догодина, до друга… или пък другаде.... Да не смущава съня ни… Ръбат човек, непредвидим, че пък и умен. Далеч от такива! Господ да ни пази спокойствието ... и стола. - Психоклиматът, психоклиматът...

Пропуснахме само да уточним времето: преди или след демократизацията на страната ни е било; преди или след политизацията на ВАК ли; преди или след новата ера? Някои хора просто критика не ги лови, нито пък промените във времето – успели веднаж, те си живеят, ходят си, кашлят си, крият се зад кутретата си и са убедени, че лицето им е защитено с всички помади на света. Сами си вярват, потупват се по рамото и се забавляват с конкурса на мравките.

Но пък докъде ще стигнем ако всички ние, малки и големи, спазваме правилата и стъпваме в крак с хората?! С Европата, де. Няма да е интересно. Скучно. Пък затова са и рогачите - да бастисват отвреме-навреме сценария и изключенията. Дейност, самата тя все още изключение и поради това не потвърждаваща илюзията, че правило са изключенията. Нека ги стимулираме, като ги препъваме! Тях, рогачите! Нали величието на природата е в единството на противоречията! Нали лъжата е мощен стимул за прогреса! Нали в борбата е извисяването на духа! И т.н. и пр... Не че и в Европа няма лобита и корупция, ама чак пък така юргулишката?... Ей ги, вижте англичаните: фино, тънко, коварно, но красиво. Който не му харесва - да напусне! - И си напускат хората...

Не е ли крайно време и ние да си променим правилата на играта?

Търсенията по уточняване историческото време на проведения конкурс продължават. Упорито продължават и търсенията на ангажирани, независими и обективни омбудсман-рецензенти, а не на коварни балкански субекти. Такива, които да играят по Европейските принципи, стандарти и правила на играта...

...Пак ръся глупости! Как може рецензентите ни да са обективни, когато те са си просто субекти и естествено изразяват своето си, субективното мнение! Обектите сме ние. Но кой ли ни чува, когато крещим, че Законът, по който ВАК все още “раздава” научни звания е от времето на Тато, непроменян вече 33 години! А в Президиума на БАН били 70-годишни! - Яко лоби! Конспирация!...

Явно че и в Европейския съюз нямат нужда от българската наука, иначе отдавна да са я сложили с червено каре в мониторинговия доклад. Ама и те са едни заспали... а пък говорят за свободно движение на хора, стоки, капитали...

Защо да не си променим правилата още сега! Нали и най-лошият ред, е по-добър от удобството и шуробаджанащината и от повсеместно обхваналата ни ентропия - и в науката, и в образованието. Особено пък в промоцията на младите научни кадри. Като индивидуалност българинът е доказано гениален, но без културата на работата в екип – мазохистично катастрофален. Докога!



Че то и кандидати май вече не ни останаха - глобализацията гълта кадърните и можещите. Остана ни култа към старците. За техните минали заслуги - поклон от кръста, но за техните “необясними” грешки - безпощадна критика! Затова, на първо време, нека поискаме от Европа памперси...
ПП. Както се казва, всяко сходство с реални събития и факти не е случайно, нито търсено; то е неизбежно. Разказът, макар и субективистичен, е почти документален и преживян многократно. Имената, естествено са измислени, но с фонетична и етимологична прилика. Повечето от героите в разказа не работят вече в този институт или са пенсионирани. Дали пък ?…

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница