Делото на Кирил и Методий безспорен български принос в европейската култура



Дата25.02.2017
Размер37.76 Kb.
Размер37.76 Kb.

Делото на Кирил и Методий - безспорен
български принос в европейската култура
(Академично слово на ректора проф. д-р Румен Марков)

      В световната история има лица и събития,които по своята значимост надхвърлят рамките на една епоха и на един народ, има дела, които по най-ярък начин бележат пътя на човешкия род, на развитието на човешката цивилизация.
      В хилядолетната история на България едни от най-светлите личности, превърнали със своето дело българите в нация, са светите братя Кирил и Методий, които славим от XI век до днес.
Честването им е неотменима духовна необходимост и повод за законна гордост, че онова, що сме дали на света, завинаги ни поставя в кръга на културните съзидатели.
      Преломен момент в историята на славянските народи е създаването през 863 г. на уникална славянска азбука - глаголицата. Тя е творение на светите братя Кирил и Методий, които работят в усамотение в манастира „Полихрон“ в Мала Азия. Новата азбука отговаря на лексикалните особености на българския език. Глаголицата изтънчено преплита в себе си християнската символика с източната естетика и дълбоките филологически познания на двамата братя на старобългарския език. Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт.
      Като конкретен резултат от нейното създаване старобългарският се превръща в третия класически език на Средновековието след латинския и гръцкия (както и четвърти писмовен - след тях и еврейският), а в Европа се разпространява трета паралелна култура. В науката този език се нарича старобългарски, който придобива функцията на „международен език за славяните“ със разпространението на старобългарската писменост. Ето защо е наречен „латинският език на славяните“.
      За великото значение на новосъздадената славянска азбука свидетелства специалното решение на Преславския събор от 893 г., на който бива обявен официалният статут на старобългарския език в църквата, държавната канцелария и обществото. Такъв сакрализиращ акт за един национален език не е познат никъде другаде в Европа.
      Докато другите европейски народи не са и могли да помислят за собствени езици в богослужението, България за няколко десетилетия успява да създаде самостойна църква с народен език и духовенство. Тя е първата в историята на християнството национална църква, призната още на Вселенския събор през 870 г. Това е заслуга, с която българският народ заслужава да се гордее за вечни времена. Такъв статут и признание от света могат да получат само клир и църква, които стоят високо в средновековните междуцърковни отношения и зад които има мощна държава, способна да ги наложи и защити в политически и военен план.
      Причината тъкмо българите да се чувстват причастни на това огромно по значение културно събитие е, че делото на светите братя претърпя провал в Моравия и Панония, но се съхрани и обогати тъкмо в България. Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий намират подслон в България. Приети са с голямо внимание от българския владетел княз Борис I, който им създава условия, за да продължат делото на своите учители. Само в епохата на Златния век старобългарските книжовници от кръга на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи създават произведения, които се превръщат в класика за славяноезичната литература. Българските произведения от десети век предлагат висок художествен стил и разнообразие от жанрове. България става всепризнат център на европейската славяноезична култура. Твърде скоро след първите преводи от гръцките оригинали славянската книжнина заживява свой живот и съперничи на класическите гръко-латински образци.
Днес обединена Европа знае, че една трета от културно-историческото богатство на континента принадлежи на славянската култура.
      Трябва да се отбележи, че дейността на първоучителите светите Кирил и Методий е не само просветителска, в частния смисъл на думата, спрямо славянския род. Тя несъмнено защитава основни принципи на хуманизма, актуални не само за онази епоха. Думата е за решителната критика на Кирил срещу триезичието, което по същина монополизира културното пространство.
      Делото на солунските братя, което обхваща огромни територии и страни, е един от малкото неповторени примери в историята на доренесансова Европа, когато се установява жива връзка между две противостоящи си в религиозно, политическо и етническо отношение културни общности - светът на латиноезичния Запад и доминирания от Византия Изток. Обявяването им за светци и покровители на Европа от папа Лъв XIII свидетелства, че се е сбъднало възванието на Паисий: „И въздай всекиму според неговите дела!“ И че делото на Кирил и Методий чрез знанието и науката в крайна сметка променя духовната история на цялото славянство, на цяла Европа и на света.
      И несъмнено е, че неговите истински осъществители сме ние, българите. Важното е обаче всичко, за което в тези дни си говорим и си пожелаваме за възхода на нашето образование, да се въплъщава в реални дела. Ето защо нашият академичен колектив следва да положи всички усилия, за да запълни внушителната форма на университет с адекватно на нея съдържание, разбирано като висококачествен учебен и научноизследователски процес.
      Водени от примера на непреходното с европейски измерения дело на Кирил и Методий, нашата академия се стреми да бъде активен участник в Болонския процес за мащабна реформа на висшето образование в Европа и да достигне респектиращи позиции в рамките на европейското полицейско образование.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница