Димитър Петков събаря порутена София



Дата06.01.2018
Размер225.68 Kb.
Размер225.68 Kb.

15-16.11.2008 г.



Димитър Петков събаря порутена София
През 80-те години на XIX в. кметът прави много нови сгради, но и собствена тухларна
АННА ЯНЕВА

Битката за новата столица на Третата българска държава започва с учредяването на местната й власт след про­ведените през февруари 1878 г. избори за градски управителен съвет и кмет. Оттук насетне десет градоначалници с общинските съветници и назначени наши и чужди експерти подготвят и разрушават стара София. Това се налага­ло, защото столицата стремглаво растяла във всички посоки, в които се установяват нашенци и чужденци. Държа­вата пък още преди 1880 г. закупува от общината празни парцели. И дори построява Народно събрание, Държавна пе­чатница, Българска народна банка, Александровска болница и др. Ремонтираният и разширен някогашен конак става княжески дворец. Отварят врати нови кръчмета, аптека, гостилница и първото фото „Ан. Карастоянов"на „Само­ковска улица" (ул. „Граф Игнатиев"). Мъжете захвърлят фесовете, а жените шамиите и си купуват шапки.

Още в първия общински бюджет през 1879 г. е заделена крупна сума за дос­тавка на 300 стълба и 300 фенера. Нощ­ни стражари ги палели вечер и гасели заран. Това обаче не пречи години наред пътеводна звезда за софийските общинари да е поетап­ното разрушаване на стара София и построя­ването на новата българска столица. Като пъ­тен лист за тази цел бил необходим регулаци­онен план. Той е изработен от назначения и натоварен с тази задача архитект Амадие, а общинският съвет го приема на 16 януари 1880 г. и издава нареждане за „немедленото му изпълнение".

Кадастралният план на столицата е завър­шен 1886/1887 г. Забавянето му се дължи на инж. К. Трънка, който внася допълнения, ко­ито предотвратяват използването му при из­даването на подвеждащи или съмнителни разрешения за строеж. От своя страна прави­телството налива в общинския бюджет значи­ми суми както за благоустройството на Со­фия, така и за новия план. Въпреки че подго­товката за разрушаването на стара София и изграждането на нова продължавала вече 10 години, градът си оставал с натъпкана с арха­ични дюкяни чаршия, с объркани криволиче­щи сокаци и много порутени ханове и сгради. С идването на власт на Либералната партия удря часът на кмета Димитър Петков

Роден е,в добруджанското село Башкьой. Взел участие в Освобождението, Петков е ос­тавил едната си ръка на връх Шипка. Втурнал се в политиката, бързо става депутат. Съвре­менниците му го помнят с голяма италианска шапка, мека риза без вратовръзка и голям бастун. Заобиколен от тайфа приятели, вечер посещавал ресторанта на главния столичен хотел „Искър".

С прякорите Чолака и Свирчо, Димитър Петков е главен герой при внедряването на първия регулационен план на София, който съчетава разрушаването на грохнали сгради с нови строежи. Проектът запазва повечето от заварените сокаци. Те трябвало да се преобра­зят в съвременни европейски улици. За тази цел се следвали главните точки и направле­ния като църквата „Св. Неделя", пехотните .казарми (днес НДК), Лъвов мост, Двореца, черквата „Св. София", ул. „Московска" („Бо­тевградско шосе"), Цариградското и Само­ковското шосе (ул. „Граф Игнатиев"). Към тях се числели и главните артерии, по които се развивал- градът. Тук спада и днешният красив широк бул. „Витоша". В хода на преобразяването на тази главна софийска артерия от грозното пате в красив лебед били разру­шени редица къщи. Пострадалите с предимс­тво били насочени за закупуване на общински места в няколко района. Единият от тях се простирал от днешна гледна точка между ул. „Московска" - „Цар Освободител" - Перловската река. До голяма степен се считало, че тези парцели са в най-хигиеничната градска част, която се съсредоточава още около храм-паметник „Св. Ал. Невски" и черквата „Св. София". Тук кв. м вървял между 50 стотинки и 1,50 лв.

Изборът на място за дюкян или къща бил възможен поради многото свободни и по-ев­тини парцели в останалата част на града. Там цената на 1 кв. м вървяла от 15 стотинки до

1 лв. и можело да се плата в 20-годишен срок. Мнозина от собствениците в друга част на столицата обаче, за да запазят дюкяните си, търсели подкрепа при кмета Димитър Петков. Той разбирал името на човека и адреса му и казвал на сек­ретаря си да му насрочи среща на следващия ден заранта. В същото време викал работниците по съба­рянето, нареждал да ги охранява полицай и ги из­пращал да съборят дюкя­на. Когато разтреперан собственикът все пак вли­зал при кмета, Д. Петков безпомощно свивал раме­не: „А бе, човек, що не ми се обади по-рано, можеше да направим нещо. Пак то сега..." Кметуването на едноръкия Петков обаче се характеризира не само с безкомпромисно събаряне, но и със съзидание. По негово време започ­ва прекрояването на старите махали, прокар­ването на нови улици през къщи, хаври, църк­ви или изправяне на много кривици по зава­рените сокаци. Петков е безмилостен и по от­ношение на непроменения след Освобожде­нието ориенталски търговски център. Нари­чан „Чаршия", той обхващала огромна площ източно от старата главна улица, като дости­гал до към днешната улица „Бенковски". Тук водовъртежът от сокаци бил объркващ, а плачевно изглеждала и главната улица на чаршията. Тя трябвало да се преобрази в елегантната улица „Търговска"

Пътят до жълтите й плочки минавал през разрушаването на някога представителния Чохадийски хан, Люледжи джамия и съсед­ния безистен. С времето той се превърнал в купища трески и срутени тухли, та и столича­ни плашели децата си, че ще ги изпъдят в бе­зистена при чудовището Песоглав.

Когато при прокарването на участъка от бул. „Мария Луиза" - от ул. „Пиротска" до пл. „Св. Неделя" - трябвало да разрушат старин­ната, вкопана в земята черква „Св. Богороди­ца" или „Пречиста", жените заедно с децата си окупирали храма и престояли там повече от ден.

Изкарали ги от църквицата водните струи на пожарникарите. Дотогава подобен протест не бил виждан. В случая се касаело за талис­мана на София, в който при падането й под турско иго се спасили много граждани. Въп­росният участък на ул. „Ломска" бил гъсто застроен и нямало подходящ сокак, който да се пришие към старата улица. Безметежно се срутила и съседната нова Синагога, а разру­шаването на Кереметли джамия на югоизточ­ния днешен уличен ъгъл „Екзарх Йосиф" уве­ковечили в модерните пощенски картички.

След приключването на кметския си мандат Димитър Петков ста­ва председател на На­родното събрание (1893 г.). По-късно е министър на вътреш­ните работи в кабине­та на о.з. ген. Рачо Петров (1905 г.), а през следващата година е зам. министър-председател и министър на обществените сгради. Една година по-късно уважаваният общест­веник и политик е убит на бул. „Цар Освобо­дител", днес пред №27. За нелепата му смърт напомня скромен че­рен паметник. Тогава Д. Петков е на 49 годи­ни. Дълги години ер­ген, той оставя млада съпруга, две малки деца и къща на ул. „Иван Шишман". Семейст­вото се издържа от зестрата на г-жа Петкова и продажбата на закупени на общо основание при определени цени общински парцели, със средства заделяни от големите му заплати ка­то държавен служител и от частния бизнес -двете тухларски фабрики. Когато държавата започва чрез концесии да поощрява построя­ването на фабрики за тухли, железария и стъкло, той, заедно със Ст. Стамболов и не­колцина съпартизани, основават тухларско дружество „Работник". След 1889 г. бизнесът се разширява и дружеството се утвърждава като най-големият производител на тухли, ке­ремиди и вар за бързо растящата столица.




15-21.11.2008 г.



"МАЛКИТЕ" НЕУРЕДИЦИ НА ГОЛЕМИТЕ СОФИЙСКИ РЕМОНТИ
Безспорно уличните ремонти в София през тази година са най-мащабните за последното десетилетие. Друг е въпросът за качеството им и доколко запълването на дупките и работата на парче ще помогнат за подобряването на трафика в града. Реално досега е изграден само един нов булевард - "Андрей Сахаров" в кв. "Младост", а всички обещания за разширяване на улиците, за кръстовища на две нива и за нови връзки на главните пътни артерии на този етап си остават само празни приказки. В същото време дали като демонстрация на активност или просто защото не са спазени определените срокове, ремонтите по оживените столични булеварди "Ал. Стамболийски" и "Св. Климент Охридски" продължават и нищо чудно да свършат към Коледа.
Противно на всякаква логика реконструкцията на бул. "Ал Стамболийски" не започна през лятото, а бе оставена за средата на есента - 19 октомври, и по предварителните разчети трябва да приключи до 3 декември. Това, от една страна, допълнително усложнява движението, а от друга, полагането на асфалт при ниски температури е изключително неефективно - настилката бързо се напуква и изронва. Вместо да ускорят темпото обаче, изпълнителите от сдружение "Пътища-София" и служителите на "Софийска вода", които успоредно с ремонта подменят ВиК мрежата по трасето, започнаха същинската работа в началото на този месец. През първите десетина дни от спирането на движението в участъка между ул. "Опълченска" и бул. "Константин Величков" имаше само три машини, разбиващи асфалта, но нито една, която да го извозва. В момента старите трамвайни релси вече са махнати и на тяхно място се поставят нови, само че смяната на водопроводите и канализацията тепърва предстои и едва след това ще започне и изграждането на новото пътно платно.
Разбира се, на обекта работят доста хора, но прави впечатление, че повечето от тях изобщо нямат екипировка и предпазни каски. Често се случва от четири човека само един да върши нещо, а другите да стоят около него и да го "напътстват". В България обаче е трудно да изненадаш някого с подобни гледки - още от социализма сме свикнали началниците да са повече от работниците. Свикнали сме също и обедните почивки да са "заслужено" дълги. Във вторник (11 ноември) между 11.00 и 13.00 часа бул. "Ал. Стамболийски" приличаше повече на спалня, отколкото на строителна площадка. Във всяка машина (валяк, багер, камион и др.) можеше да се забележи подремващ човечец, а онези, които не разполагаха с подобни удобства, просто седяха по тротоарите. В интерес на истината тук-таме се мотаеше по някой ентусиаст с лопата в ръце, но ако ремонтът продължи така, трудно ще приключи и до следващия ноември. Всъщност по план отсечката между "Опълченска" и "Константин Величков" трябва да е готова още на 21 ноември, след което да започне рехабилитацията и на участъка от ул. "Опълченска" до бул. "Христо Ботев". Но както по всичко личи, точно така нещата няма да станат.
Силно притеснително е и че пътното платно, където има огромни изкопи (заради подмяната на ВиК инсталациите), строителна техника и други рискови за живота и здравето фактори, изобщо не е обезопасено - липсват дори предупредителни табели. А в района на ремонта попадат Софийската техническа гимназия, Профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску", частната профилирана гимназия "Езиков свят", 30-о СОУ и две детски градини.
През седмицата започна и ремонтът на кръстовището на бул. "България" и бул. "Черни връх". Огромните задръствания, които се образуваха, обаче по никакъв начин не успяха да накарат служителите на "Пътища и съоръжения" да действат по-експедитивно. Напротив - в понеделник (10 ноември), след 17.00 часа, на обекта вече нямаше никой, а на следващия ден до 10.00 часа сутринта строителната бригада още не се беше събрала. В следващите часове пък отново станахме свидетели на добре познатата у нас практика един да работи, а другите да го гледат. Несъмнено разширението на пътното платно ще е от полза за столичани, но щеше да е още по-добре, ако не се налагаше да чакат толкова дълго.
Най-трагично се оказа положението на бул. "Св. Климент Охридски", където от 18 октомври официално се извършва цялостна реконструкция. Докато на предишните две места все пак имаше доста работници (макар и половината от тях да се разсейваха), на този обект за половин ден успяхме да видим само петима. Макар че е основна свързваща артерия, бул. "Св. Климент Охридски" се намира в слабооживен район, далече от центъра и никой не си дава много зор да контролира ремонта, който иначе е необходимо да приключи до края на месеца.
В последна сметка за цялостна реконструкция трудно може да се говори. Изрязаните по платното участъци ясно показват, че обновяването ще е само частично, и то не по цялата дължина на трасето. Но пък планираната продължителност на ремонта е 45 дни, които са предостатъчни за пълното обновяване на дългия 3 км булевард. Между другото, като се има предвид, че изпълнител е фирмата "Главболгарстрой", която от няколко години работи по южната дъга на Околовръстното, дългият срок изглежда съвсем в реда на нещата.
Освен частичното премахване на асфалта и започналото изграждане на отводнителната система в първите двеста метра от кръстовището на "Св. Климент Охридски" с бул. "Андрей Ляпчев" е обособен и тротоар (какъвто преди нямаше) и на места дори вече са поставени плочките. Няма лошо, но пътностроителните машини и другата техника тепърва ще минават оттам и е много вероятно след приключването на ремонта да се наложи плочките да се сменят. Другата видима следа от "мащабната" операция е силното запрашаване на района, което затруднява дишането.
При темповете и състоянието на ремонтите на едни от най-оживените булеварди не може да се очаква, че ситуацията при малките улички ще е по-различна. Остава само да се надяваме, че догодина няма да се наложи общината отново да плаща на вече споменатите фирми за "неотложни" поправки на същите трасета.

15-21.11.2008 г.



СОС ДАРИ "ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ" НА ДЪРЖАВАТА
С 50 гласа "за", 4 "против" и 2 "въздържал се" столичните общински съветници решиха на 13 ноември да прехвърлят безвъзмездно на държавата акциите на общината в "Топлофикация София". Същевременно на Министерския съвет бе дадена възможността да избере дали иска 100% от дружеството, или предпочита общината да запази 25 на сто от него. Само няколко седмици по-рано същите хора приеха точно обратното предложение - София да увеличи капитала си в топлофикационното предприятие с 55 млн. лева. Причината за проваленото общо събрание в края на октомври е надпреварата кой да приватизира столичното парно. Според кмета Бойко Борисов правителството вече е договорило продажбата с конкретна компания и дори са платени комисионите. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров на свой ред обвини градоначалника в същото, но след многобройните му "философии" по темата никак не изглеждаше сериозно.
След сегашното решение Борисов заяви, че общината е направила голям подарък на държавата, която всъщност още през лятото се е чудела как най-безболезнено да се добере до контрола върху дружеството. "Отделихме необходимите средства, за да платим на "Булгаргаз", взехме решение за когерационните мощности, лично водих преговори в Брюксел това да не се приема като за държана помощ. Главният секретар на общината Росен Желязков беше в Лондон и говори с банките кредитори, които се съгласиха да работят с нас. Сега обаче спираме да се борим с държавата. Отговорността е изцяло тяхна", подчерта Борисов.
Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков обясни, че е гласувал "против", тъй като нямало законови основания за такова решение. "Липсва каквото и да било споразумение между държавата и Столичната община какво ще се случи с "Топлофикация София" оттук нататък. Досега правителството не е дало гаранции", допълни той.
Според Георги Кадиев от БСП решението на СОС ще бъде върнато от областния управител на София Тодор Модев, тъй като в Закона за общинската собственост не е разписано безвъзмездното прехвърляне на акции. Кадиев за пореден път каза, че "Топлофикация София" трябва да е изцяло общинска, за да не се налага съвестните данъкоплатци да плащат за това, че определена група софиянци се топлят безплатно.
От правителството не коментираха решението на столичните общинари. Стана ясно само, че вече е готова промяната в наредбата за цената на топлоенергията. Новите текстове позволяват на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да променят тарифите за парното при всяко "чувствително увеличение на цената на природния газ", за което повече от година настояват от Асоциацията на топлофикационните дружества. Досега цената на топлинната енергия се променяше веднъж годишно, след края на отоплителния сезон.
Сигурно е също, че парното ще поскъпне още тази зима, нищо че през юли тарифите бяха увеличени с около 12 на сто. Предстоящото поскъпване най-вероятно ще е с нови 10-12 на сто. По думите на заместник-председателя на регулаторната комисия Валентин Кирчев по-високите тарифи ще влязат в сила не от декември, а от 1 януари 2009-а. Освен това още в началото на предстоящата седмицата абонатите на всички топлофикации в страната, включително и столичната, вече ще са с топли радиатори. От комисията заплашиха топлофикационните дружества с глоби, ако не осигурят захранване на клиентите си.
/§ 22

15-21.11.2008 г.

ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ЕДИН БИВШ ПОДСЪДИМ
ОБВИНЯЕМ ПО Т.НАР. ДОКТОРСКО ДЕЛО СТАНА ПАРТИЕН АКТИВИСТ, ЗАМЕСТНИК-.ГУБЕРНАТОР И ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР В ЕДНА ПЕТИЛЕТКА
Едно ново назначение в Министерството на здравеопазването за пореден път доказва, че амнезията не ходи по овцете, а по хората. Миналата седмица Министерството на здравеопазването се сдоби с нов заместник-министър, на мястото на подалия оставка Матей Матеев, който заемаше длъжността като кандидат на ДПС по формулата от коалиционния пазарлък 8:5:3.
За освободения пост ДПС излъчи своя "човек" - д-р Стоян Стоянов, досегашен заместник-управител на София-област, където беше избран също по партийна линия от квотата на движението. Откакто д-р Стоянов е кадър на Доган, може да се види и с просто око, че политическата му кариера върви нагоре, а бизнес делата му се радват на успех.
Едничкият неуспех на новия заместник-министър е в амплоато му на председател на организацията на ДПС в София - област, откъдето беше отстранен заради провал на местните избори миналата есен. На негово място беше назначена депесарската тв-звезда Тимур Халилов, който е познат на публиката от екрана на БНТ, където чете новините на турски език.
Освен провала на изборите сянка върху кариерата на доктора хвърли и загадъчната липса на 168 000 лв., изчезнали по време на предизборната кампания на движението за местните избори миналата година.
Скандалната слава на новия здравен заместник-шеф обаче датира по-отдавна и не е свързана с дематериализирането на тези пари.
Д-р Стоянов е добре познат не само в медицинските, но и в юридическите среди в Кюстендилско не заради подвизи в борбата с човешките заболявания, а заради т.нар. докторско дело, водено в Дупнишки районен съд (ДРС) през далечната 2002 - 2003 година.
Паметливи юристи и полицаи припомнят, че сегашният заместник здравен министър д-р Стоянов заедно с колегите си - бобовдолските доктори Любомир Фролошки и Златан Василев, бяха арестувани на 7 февруари 2002 г. по време на шумна спецакция на антимафиотите в Бобов дол. Причина за акцията бе оперативната информация, че известен бандит от Югозападна България е бил обект на топлите грижи на тримата бобовдолски лекари.
Всъщност до тази информация се стигна по време на разследване на серия от въоръжени грабежи по главен път Е-79 между София и Кулата. Бандитите бяха толкова нагли, че самият тогавашен главен секретар на МВР Бойко Борисов размята пешовете на Батмановото си кожено манто по магистралата, с намерение лично да ръководи залавянето им. В продължение на осем седмици Борисов и хората му кръстосваха напред-назад без резултат, докато най-после ги огря след поредния грабеж край дупнишкото село Усойка. Там на 6 януари 2002 г. до шушка бе обрано гръцко семейство.
След този набег генерал Борисов предприе радикални мерки за залавянето на грабителите и на 7 януари в Дупница "акостираха" стотина тежковъоръжени служители на МВР, които започнаха масирана проверка в региона.
На 9 януари 2002 г. в РПУ- Дупница бе проведено разпознаване на задържани лица във връзка с грабежа край Усойка. Ден-два по-късно стана известно, че тартор на бандата е Ивайло Рангелов-Джинката, а разпознаваните в РПУ-Дупница са Сергей Георгиев-Руския (26-годишен столичанин, лежал в затвора през 1995 г. за грабеж) и криминално проявеният Велизар Янакиев от Кюстендил.
Ентусиазмът на професионалист № 1 в МВР тогава леко спадна, тъй като Руския извади алиби за нощта на грабежа. Подсигури му го 19-годишната му приятелка Антоанета Николова, с която двамата бяха задържани в столицата. Алиби извади и вторият "разпознаван" Велизар Янакиев, за който пък се оказа, че в часовете на престъплението играл карти с приятели и после се напил до козирката. Все пак операцията на МВР продължи и на 21 януари 2002 г. през нощта Ивайло Рангелов-Джинката бе арестуван в столичния чалга клуб "БИАД" и бе привлечен като обвиняем по делото за "гръцкия" обир на 6 януари.
Точно един месец след началото на операцията по разкриване и задържане на магистралните душмани, на 7 февруари, МВР се похвали с нов успешен удар срещу престъпността.
Лекарите Стоян Стоянов, Любомир Фролошки и Здравко Величков бяха арестувани заради фалшивото алиби на Джинката за 6 януари. Според разследването това станало, като тримата заличили от бумагите в Бобобвдолската болница името на пациент и в "опразнените" графи попълнили трите имена и диагнозата на Джинката, както и датите на които е приет и е изписан. По време на ареста у д-р Стоянов са открити 18 155 щ. долара, с които, според МВР, той е трябвало да плати на колегите си за "услугата".
По случая бе образувано следствено дело, а тримата бяха обвинени по чл.294, ал.1 и чл.311, ал.1 от Наказателния кодекс. Едната разпоредба гласи: "Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания". Второто обвинение е: "Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, ал.1, точка 6".
Според информация от вътрешното министерство от онова време фалшивото алиби на Джинката не е първото прегрешение на докторите. Било е установено, че в документите на Бобовдолската болница най-редовно са заличавани имена на случайни пациенти, а на тяхно място са вписвани имената и данните на "съответните" обитатели на подземния свят. Топлите отношения на лекуващите лекари и "болните" бандити, според МВР-източници, датирали още от времето, когато през 90-те години на миналия век д-р Стоян Стоянов бил шеф на лечебницата в Бобовдолския затвор. След това е повишен - известно време работи в болницата към Софийския централен затвор. През 2001 г. вече е първият собственик на приватизираната 23-а поликлиника в столицата (Диагностично- консултативен център 23 "Хаджи Димитър", според регистрацията в ДАКСИ). По време на тия събития стана известно, че другият арестуван лекар Здравко Величков е братовчед на дупнишката легенда Злати Златев-Златистия.
Много скоро репутацията на ген. Бойко Борисов и на МВР понесоха нов удар. На 11 февруари 2002 г. тримата лекари напускат предварителния арест с парични гаранции: Фролошки и Величков плащат по 1000 лв., а Стоянов - цели 2500 лева. После полицията, следствието и прокуратурата не успяха да докажат, че Сергей Георгиев-Руския, Велизар Янакиев и Ивайло Рангелов-Джинката са участвали в повече от три грабежа. И делото на магистралните бандити зацикли. А през пролетта на 2002 г. Софийският апелативен съд освободи Сергей Георгиев-Руския срещу парична гаранция и той изчезна безследно. Това пък стана повод делото изобщо да бъде прекратено.
Подобна бе и съдбата на т. нар. докторско дело. В хода на разследването бе установено, че шефът на хирургията в Бобовдолската болница Любомир Фролошки и колегата му Здравко Величков са заличили името на действително болен пациент, вписан в болничните регистри, а на негово място са вписали името на Ивайло Рангелов-Джинката. Освен това бобовдолските доктори са издали на Джинката фалшива епикриза, съчинили са историята на заболяването му и са оформили цялата необходима документация, за да се удостовери един фалшив факт: че на 6 януари 2002 г. Рангелов, е бил в стационара на болницата за лечение, а не на главния път Е-79.
По-късно пред следователя по делото Фролошки и Величков признаха, че колегата им д-р Стоянов ги е помолил да извършат фалшификацията. Двамата сключиха извънсъдебно споразумение с прокуратурата и от обвиняеми се превърнаха в основни свидетели на обвинението. Така единственият обвиняем остана столичният доктор Стоян Стоянов. Той обаче се измъкна от решетките по също толкова находчив начин. Процесът срещу него започна в началото на май 2002 г. и продължи 11 месеца. На 1 април 2003 г. дупнишкият районен съдия Добринка Зафирова прие всички доказателства по делото, съгласи се, че откритите 18 155 щ. долара са били предназначени за разкриването на бобовдолски филиал на столичната 23-а поликлиника и... оправда Стоянов по всички повдигнати обвинения.
Ще протестирам присъдата на д-р Стоянов пред Кюстендилския окръжен съд, заяви публично на 1 април 2003 г. прокурорът по делото Юлиян Крумов. Това обаче така и не се случи. Филиал на ДКЦ "Хаджи Димитър" в Бобов дол също не се появи. А няколко месеца след разстрела на Ивайло Рангелов-Джинката (11 май 2005 г.) д-р Стоян Стоянов "израсна" до заместник-губернатор и вече приемаше граждани в кабинет №409 на ул. "Алабин" № 22 в столицата, където тупти административното сърце на област София-град.
Любопитно е да се проследи пресичането на пътищата на доктора и на един такъв виден затворник като бившия депутат и лидер на "Евророма" Цветелин Кънчев, известен с прозвището си Дон Цеци. През 2001 г. той беше осъден от съдия Нели Куцкова на шест години лишаване от свобода, които излежаваше ту в Софийския централен затвор, ту в общежитието за затворници с лек режим в Казичане.
Евроромският лидер със сигурност питае топли спомени за доктор Атанаска Проданова, лекарката в болницата в Софийски централен затвор, бивша съпруга на директора на затвора Димитър Райчев. Тази бивша семейна двойка, свила професионално гнездо в СЦЗ, изигра голяма роля за добруването на Дон Цеци - за което "Параграф 22" е писал подробно. Благодарение на Райчев и Проданова Дон Цеци беше изведен от затворническата болница, защото се нуждаел от специализирано лечение. Кой знае защо грижите за драгоценното му здраве бяха предоставени не на някого друг, а именно на д-р Стоянов, в притежаваната от него бивша 23-а поликлиника.
Още един факт: докато беше зад решетките, циганският дон свърши една добра услуга на лидера на ДПС Ахмед Доган. За това ни напомнят съдебните хроники от 2002 г., когато Кънчев се яви като важен свидетел ( макар и като затворник) по делото "Осман Октай срещу Ахмед Доган" в Софийския районен съд. Както е известно, Октай беше изправил лидера на ДПС на подсъдимата скамейка заради това, че в края на 2001 г. Доган сензационно го обвини в източването на 360 000 щ. долара от касата на ДПС. С парите Октай си купил луксозна вила на Лазурния бряг, според твърденията на Доган.
Свидетелят Дон Цеци обяви на всеослушание, че в предизборната кампания през 2001 г. бил дал на Октай 100 000 лв. за коалицията ДПС - "Евророма", които обаче изчезнали. Месец след изборната победа на НДСВ Цветелин Кънчев поискал разписка за сумата от лидера на движението Ахмед Доган, който му обяснил в личен разговор, че в касата на ДПС не са постъпвали никакви такива пари. Така контрата остана в Октай, който беше обвинен за кражба на пари и от Доган.
Каква е истината за 100 бона знаят малцина. Историята сочи, че въпреки показанията на Кънчев срещу набедения за крадец Октай отлюспеният от ДПС активист осъди бившия си приятел и партиен лидер Ахмед Доган за клевета и бе "обезщетен" с един лев.



15.11.2008 г.

Документът за скандалния имот на Драшков-брат бил незаконен
Правосъдният министър наказва дисциплинарно нотариуса, изповядал сделката
При издаването на нотариален акт за собственост на Петър Иванов Драшков (брат на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков) върху терен, купен от Столичната община, са допуснати значителни нарушения. Това обяви вчера министърът на правосъдието Миглена Тачева, и допълни, че изводът е въз основа на възложена от нея проверка. Проверката е извършена на нотариус Емануил Каракашев, който е изповядал сделката за прехвърляне на терена от общината на Петър Драшков. Министър Тачева каза, че е разпоредила извършването на дисциплинарно производство на нотариус Каракашев. При издаването на нотариалния акт той е проявил груба небрежност. Има груби несъответствия и фактологически разминавания в данните, посочени в нотариалния акт. Например приложената скица се отнася за 5-и или 6-и парцел, а в нотариалния акт е отбелязано, че собствеността е върху 4-и и 5-и парцел. Противоречие има във всички приложения за собственост, каза министър Тачева.

Правосъдният министър допълни, че във връзка с този случай е разпоредила и проверка на Службата по вписвания на имоти в София, където също са допуснати пропуски, свързани с нотариалния акт на Петър Драшков. Единствено в тази служба няма система за случайно разпределяне на преписките за съдиите по вписванията. Няма и добра организация, отбеляза министърът.

Прокуратурата образува разследване срещу Петър Драшков за измама с покупката на 14 декара в кв. "Стрелбище" от Столичната община с фалшив подпис на кмета Бойко Борисов. Собственик на имота става Петър Драшков, като шеф на фирма "Сида-ЕС".

При сделки с общински имоти подписът на кмета трябва да се полага лично пред нотариуса, който изповядва сделката, категорична е Миглена Тачева. Така нотариусът ще носи персонална вина, ако в документа има фалшив подпис на кмета, смята министърът.


15.11.2008 г.



Депутатът Георги Близнашки, член на Висшия съвет на БСП
Станишев да усмири кликите в партията

Крайно време е Овчаров да се оттегли
Таня ДЖОЕВА

- Г-н Близнашки, социа­листи от столичния район „Витоша" изнесоха данни за участие на червени общинари в корупционните сделки на СОС. Как ще се отрази т. нар. „кърваво писмо" върху най-голяма­та организация на БСП и върху партията?

- Няма съмнение, че изне­сената информация ще се от­рази зле на БСП-София. Ста­ва ясно, че моделът „Софиянски" има по-дълго название...

- Имате предвид модела „Софиянски-Овчаров". Но Румен Овчаров обвинява в. „Труд", че разпростра­нявал анонимки, и клейми опонентите си в преследване на лични амбиции. Според вас трябва ли председателят на БСП-София да подаде оставка на пленума утре?

- Да. Крайно време е Овчаров да се оттегли, защото е напълно изчерпан като политик. А от състоянието на столичната opганизация зависи бъдещето на цялата партия.

- Да припомним, че преди скандала с „кървавото писмо" БСП-София не избра за делегати на конгреса ключови фигури, близки до Сергей Станишев - Ивелин Николов и Антон Кутев. Как разчитате сигнала, който столичната организация даде на премиера?

- Тези лица нямат особена И тежест нито в партията, нито в обществото, но са хора от обкръжението на лидера и това предизвиква повишен I интерес към възникналия инцидент. По-важното е, че I столичната организация на

БСП е в тежко положение. Тя бе така добре прочистена от всякаква опозиция, че няма­ше кой да поиска оставката на Румен Овчаров след про­валите му на всевъзможни избори. На редица места в страната, се наблюдава своеобразна феодализация на партията. Затова съм при­върженик на мандатността

за ръководните постове в партията, включително и приложена с обратно дей­ствие във времето.

- Конгресът приближава (22-23 ноември). Но се ви­дя, че не се изпълнява за­ръката на премиера да се м сложи край на говоренето пред медиите. Да Л очакваме ли тогава Ш „нощ на дългите ножове"?

- Да, очакваме сериозни промени в ръководните среди на партия­та. Хората, които се компро­метираха в управлението, трябва да преминат на друга работа. Необходимо е обно­вление на ръководните сре­ди, а не обичайното подмла­дяване, тъй като редица от т.нар. млади възпроизвеж­дат най-лошите стереотипи от недалечното минало.

- Открит ли е лидерският въпрос в БСП?

- Не мисля, че е на дневен ред, макар че сегашното ръ­ководство е едно от най-сла­бите в историята на партия­та. По-важното е БСП да не се превърне в лидерска пар­тия, т.е. лидерът да не се опи­тва да ръководи партията чрез своя антураж. Трябва

да се ориентираме към ко­лективно ръководство, в кое­то да се отразяват различни тенденции в партията, пред­ставлявани от авторитетни фигури, фигури, способни да опонират на лидера, когато се допускат очевидни грешки и се вземат неправилни решения.

БСП трябва да се ръководи от личности, които са носите­ли на символния капитал на промяната.

- А ще се състои ли все пак походът срещу олигарсите, монополистите и кар­телите? Появи се инфор­мация за подобен текст в политическата рамка, но после май се оказа зачерк­нат.

- Лесно се правят подобни заявления, трудно се реали­зират. Едва ли ще има такъв поход, но трябва да се моби­лизира съпротивата на об­ществото срещу тези тен­денции. Влиянието на родна­та ни олигархия върху поли­тическия живот на страната е твърде силно.

Напоследък те се ориенти­рат дори към пряко участие в политиката, а това крие в се­бе си големи опасности за демократичния процес...

- Кой в БСП се страхува от въпроса дали докато е на власт, партията покро­вителства олигарсите?

- Няма място за особени страхове, тъй като фактите говорят сами. Има среди в БСП, които са твърде обвързани с олигархичните кръго­ве. Понякога се прокарват икономически мерки, които непосредствено обслужват техните интереси.

- Например?

- Облекченията за хазар­та, въвеждането на плоския данък и т.н. Но тези хора трябва да мислят не само за собственото си благополу­чие, а и за бъдещето на об­ществото, в което живеят.

- Ще има ли битка на кон­греса между дясното кри­ло начело с премиера Станишев и лявото крило?

- Едва ли. В партийните среди доминират конфор­мизмът и приспособленчеството. По редица показате­ли кабинетът провежда успе­шна политика и заслужава подкрепа. Но благоприятна­та икономическа конюнкту­ра преди време породи неолиберални увлечения и пре­дизвика „розови сънища", които лесно могат да се пре­върнат в кошмар посред бял ден. Време е да се очертае

убедителна социална алтер­натива на неолибералния модел на развитие, налаган от началото на прехода.

- Не криете, че и среди в БСП са свързани с олигар­хични кръгове. Кажете на каква основа е противопо­ставянето - идеологическо или е сблъсък на икономи­чески интереси?

- Независимо от някои идеологически различия в

БСП се формириха няколко групи по интереси, които имат характер на клики. Боричканията им предизвикват сериозни сътресения в пар­тията и държавата. Напри­мер атаките срещу след­ствието понастоящем едва ли щяха да бъдат толкова аг­ресивни, ако една от кликите беше успяла преди време да наложи своя кандидат за шеф на тази институция.

- Кого имате предвид?

- Става дума, естествено, за случая с Бойко Рашков.

- Как най-висшият форум на БСП ще реши противо­речието - хем банкери в Из­пълнителното бюро, хем амбициозна програма за хората в третата възраст, които се оказаха най-по­търпевши от прехода?

- Проблемът не е в банке­рите, а откъде се появиха те. Тъй като имат доста „тъмни петна" в биографиите си. За­говорът на мълчанието око­ло миналото на някои дейци не може да просъществува

вечно. А социалната полити­ка не може да се свежда до жестове на благотворител­ност. По-добре да мислим за трайни решения на пробле­мите на хората, отколкото да предлагаме екскурзии до мо­рето за ограничен кръг из­брани по случаен принцип.

- Да спре мутризацията на обществото. Това ли е основната цел пред БСП, както каза Станишев?

- Основна цел би трябвало да бъдат инициативи за по-добър и справедлив живот. Но мутризацията е проблем, който се появи покрай раз­пределението на европей­ските пари. Борбата срещу явлението изисква консен­сус между основните полити­чески сили, а преди това вся­ка от тях трябва да прочисти редиците си от подобни еле­менти.

- В предизборната си кампания Барак Обама ка­за: „Не ми споменавайте за плоския данък!" Ще бъде ли повдигнат въпросът за плоския данък на конгре­са, или БСП няма да риску­ва НДСВ да напусне коали­цията?



- Победата на Барак Оба­ма е тежък удар срещу неолибералната политика и „плоското" мислене. Рано или късно ще се наложи БСП да преразгледа позицията си за плоския данък. Няма со­циалистическа или социал­демократическа партия, коя­то да поддържа тази ултрадясна мярка. Няма значение какво мислят нашите коали­ционни партньори, защото плоският данък е отрицание на идеята за социална спра­ведливост. Подобно на един несломим по дух римлянин от класическата античност съм готов да повтарям: „И все пак плоският данък трябва да бъде отменен!

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница