Динамика на средата за сигурност „хибридните” войни същност и измерения



Дата16.11.2017
Размер120.98 Kb.
Размер120.98 Kb.



ДИНАМИКА НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ

ХИБРИДНИТЕ” ВОЙНИ - СЪЩНОСТ И ИЗМЕРЕНИЯ



СЛАВЧО ВЕЛКОВ *

1. Оценка на средата за сигурност през пролетта на 2016 година. Рискове и заплахи за сигурността.

През последните няколко години в средата за сигурност в глобален и регионален мащаб настъпиха значителни промени, довели до рязко повишаване на интензитета на конфликтите в „горещите точки”, възникване на вакуум на сигурност и огнища на напрежение с фатални последствия:

- голям брой жертви, ранени и уплашени;

- масова миграция на население;

- преначертаване на съществуващи граници.

След средата на 2015 година актуалната среда за сигурност се характеризира с особена динамика и специфика, пораждащи нови предизвикателства. Разположението на България в Балканския стратегически район й отрежда важна роля в поддържането на сигурността на части от югоизточния фланг на НАТО и охрана на важни участъци от външните граници на Европейския съюз. Като активен член на колективния договор за отбрана и сигурност, страната ни е задължена да изгражда и поддържа оперативни способности, гарантиращи надеждната защита на националната ни сигурност. Още повече, че географски България се намира в зона с висока концентрация на рискове и заплахи и конфликтно противопоставяне, в сравнение с много други страни от Евроатлантическата общност.

Динамиката на средата за сигурност и нарасналите мащаби на заплахите поставят на сериозно изпитание системите за сигурност и налагат необходимостта от нова политика в подхода и практиките за адекватен отговор на предизвикателствата.

Въпреки проявените признаци за стартиране на процес на (макар и условно) размиване на границите между външната и вътрешната сигурност, в зависимост от мащаба, характера и територията за вероятно проявление, определяме рисковете и заплахите за националната сигурност като външни и вътрешни. С условието, че част от първите могат в определен момент да представляват заплаха за колективната сигурност на НАТО или отделни страни – членки на алианса.

1.1. Външни заплахи:

Като такива към настоящия момент могат да се дефинират възможностите за вредоносно въздействие върху националната сигурност на ограничени или мащабни конфликти в непосредствена близост до територията на страната по суша, въздух и море, а именно:

- международен тероризъм;

- трудноконтролируеми мигрантски вълни;

- трансгранична организирана престъпност и особено опасната й форма – незаконно превеждане на хора през държавни граници;

- разпространението, проникването и засилващото се влияние на ултраконсервативни религиозни идеологии;

- външни кибератаки и др.

Като важен, многокомпонентен организъм за защита на националните интереси, националната система за сигурност има задължения и отговорности в процеса за неутрализиране на посочените външни заплахи.

Анализът на външната среда за сигурност дава основание към пролетта на 2016 година, а вероятно и в следващите няколко години да се посочат като най-важни следните фактори, генериращи реални рискове и заплахи за страната ни:


  • Значителните промени във военнополитическите процеси и последвалата дестабилизация, достигаща понякога границите на разпадане на държавността в страни от Близкия Изток, Северна и Западна Африка, Арабския полуостров, Централна Азия, Персийски залив (Сирия, Ирак, Ливан, Йемен, Афганистан, Пакистан). Въпреки постигнатите договорености за временни примирия, прекратяване на огъня и провеждащите се преговори (Сирия, Йемен), този фактор ще продължи да бъде един от сновните генериращи рискове и заплахи. С особена сила през последните два месеца това се отнася до ситуацията в Либия и в известна степен – в съседна Турция;



  • Вътрешнополитическата нестабилност и рязкото влошаване на средата за сигурност в Турция (вкл. под влиянието на процесите в Сирия и Ирак). Тази тенденция е засилваща се, особено след средата на март 2016 година, вследствие на:

- повишената терористична активност (Истанбул, Анкара, Диарбакър);

- заявените намерения за кюрдска автономия в Северна Сирия;

- огромните проблеми с милионите мигранти, независимо от „сделката” с Европейския съюз.



Турция практически е в състояние на нарастващ по мащаби военен конфликт в югоизточната част на страната и част от приграничните със Сирия райони. За сложността на обстановката допринася и фактът, че страната е член на НАТО и съюзник на САЩ, които подкрепят северносирийските кюрди, а също и замразените напълно отношения с Русия. Независимо от усложнената ситуация, следва да се отчита факта, че освен съсед по линия на НАТО, страната е съюзник на България и участва в съвместните усилия по охрана на границите. Въпреки това политиката и за лидерство в арабско-мюсюлманския свят и региона включва и опити за намеса във вътрешните работи на България чрез използване на хибридни способи (ислямистка пропаганда, медийно-провокативни изяви, активно присъствие в духовния живот на българските мюсюлмани) с възможни цели – създаване на етническа нетърпимост и вътрешна дестабилизация;

  • Нестабилното положение в някои страни от Западните Балкани и в Гърция в политически, икономически, религиозно-етнически план. Особено рязката дестабилизация в средата за сигурност от последните седмици в Македония с вероятност за дестабилизиране на обстановката по границите със съседни държави, а възможно и на част от региона;



  • Активната дейност на организацията „Ислямска държава”, вкл. възможностите й за ефективно използване на хибридни способи извън територията на Близкия Изток (в т.ч. страни от Европейския съюз), фронта „Джебхат ал Нусра” и други радикални ислямистки организации и групировки в Леванта и страните от Северна Африка. В тази връзка е необходимо да се посочи, че независимо от понесените загуби, ИДИЛ (ДАЕШ) продължава да завоюва позиции, вкл. в Афганистан и непрекъснато да увеличава влиянието си. През последните месеци организацията регулярно предислоцира свои контингенти предимно по море на територията на Либия и създава резервен оперативен район;



  • Устойчиво продължаващата активност на „Ал Кайда” и нейните мрежи в почти всички оперативни райони за действие на организацията, особено в Сирия, както и нарасналите възможности на движението „Талибан” в Афганистан;



  • Опити на организации като „ДАЕШ” и „Ал Кайда”, насочени към придобиване и използване на оръжия за масово унищожение (ОМУ), в т.ч. и биологични такива;



  • Стремежът на страни от Близкия Изток и района на Персийския залив (Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар) да повлияват на събитията и претенциите им за водеща роля във военнополитическите процеси, особено силно милитаризиращата се политика на Саудитска Арабия през последната година;



  • Действията на Русия и намеренията й да бъде активен играч в ситуацията в Сирия и Източното Средиземноморие, независимо от заявеното в средата на март 2016 година решение за „изтегляне” на основната част от контингента въоръжени сили от Сирия. С присъствието си в региона и продължаващите военни операции Русия се превърна в незаобиколим фактор в Близкоизточните процеси и вероятно ще запази статуквото и в бъдещия период с геополитическа цел. Последното се потвърждава от заявеното от Вл. Путин: „Русия е в състояние да възобнови за часове мащабното си военно присъствие в региона”;



  • Кризата в Украйна, която се оформя като територия на нов замразен конфликт и възможното размразяване и превръщане в „горещи” точки на съществуващи към момента замразени конфликти в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах. Последният само преди седмици беше активиран.

1.2. Вътрешни заплахи:

Въпреки, че в условията на глобализация националната сигурност не може да се „вмести” в рамките на територията на страната, приемаме, че рисковете и заплахите за вътрешната сигурност могат да се проявят предимно в приграничните райони, националната територия и тази на обособените мисии в чужбина. Като външна граница на ЕС и част от тази на НАТО, страната ни е натоварена с отговорности по граничната охрана на територии, около част от които протичат процеси, генериращи несигурност.



Основните от тях могат да бъдат:

  • Вълните на миграция в следствие на посочените фактори – генератори на несигурност и нестихващите и постоянно възобновяващи се конфликти, въпреки „споразуменията за прекратяване на огъня” (Алепо – Сирия – втората половина на април 2016 година). Трудноконтролируемото придвижване на потоци мигранти главно от районите на БИСА, Ирак и Афганистан породиха явлението „мигрантски натиск” с всичките му негативни последствия върху сигурността на редица страни в Европа и на Балканите, особено на съседните на България страни – Гърция и Македония.

Независимо от обявеното в началото на този месец „затваряне” на т. нар. „Балкански маршрут” за миграция и поетите от Турция задължения за сдържане и контрол, рискът за страната ни е реален, вкл. епидемиологимен такъв. От втората половина на април 2016 година нарасна и вероятността за промяна на направленията на част от мигрантските потоци през границите на България. Според последното изявление на турския външен министър Чавушоглу при определени условия, отнасящи се до безвизов режим за турски граждани за Европа, Турция може едностранно да прекрати споразумението с ЕС. Изключително трудно и неефективно се прилага и известното като „квотно заселване” на мигранти, въпреки постигнатите договорености;

  • Действията на групи на трансграничната организирана престъпност. Наред с наркотрафика, контрабандата с оръжия и боеприпаси, с нарастващата активност и във връзка с миграционните потоци, се проявява и споменатото вече незаконно превеждане на хора през граници – организирана престъпна дейност, придобила известност като „каналджийство” и превърнала се в доходоносен бизнес;



  • Проявите на вътрешен тероризъм и действията на терористите „вълци-единаци” – граждани на европейски държави, често пъти самомотивирали се под въздействието на радикални идеи, проникнали отвън;



  • Набиращата скорост киберпрестъпност - стремежът и възможностите на организирани престъпни и терористични групи да я използват за постигане на решителни цели. „Кибер-картата” на България показва, че страната ни е уязвима за кибератаки, особено в частта компютърни системи за управление на критичната инфраструктура (транспортна, енергийна, икономическа, военна, управленско-административна и др.);



  • Възможностите за радикализация на отделни групи от българското общество под влиянието на ултраконсервативни идеологии и противопоставяне на етническа и религиозна основа. Проучвания на изследователски центрове и неправителствени организации показват, че към пролетта на 2016 година е налице тенденция към одобрение на радикализъм и дори симпатизиране на терористични организации като ДАЕШ в средите на макар и неголяма част от българските мюсюлмани, при това предимно млади хора. От друга страна, нарастват антимигрантските настроения и прояви с организиран характер на националистическа основа и в разрез със законите на България;



  • Рискове и заплахи за енергийната и икономическа сигурност на страната. Предвид недостига на собствени енергоносители и зависимостта ни от тях, тези рискове могат да бъдат оценени като реални, относително устойчиви във времето и повлиявани от ситуацията и промените в глобален и регионален мащаб;



  • Рискове за екологията, природната среда и хората, свързани с въздействието от климатичните промени и природни бедствия, катастрофални земетресения, наводнения, крупни производствени аварии;



  • Като фактор, който в сериозна степен формира риск за националната сигурност с дългосрочен ефект, следва да се посочи демографската криза, чието трайно задълбочаване неминуемо води до гибелни за нацията последствия;



  • Риск, който генерира заплаха за вътрешната сигурност и е съотносим към организираната престъпност е корупцията, особено по високите нива на управлението на държавата.

Посочените рискове и заплахи от двете основни групи са с различна степен на интензитет и е възможно да се проявяват и комбинирано.

Извод от оценката на средата за сигурност към края на месец април 2016 година – динамична, напрегната, рязко влошена от есента на 2015 година с тенденция за усложняване в бъдещ период под въздействие на посочените и други фактори. Като непосредствени и реални към момента могат да се определят рисковете и заплахите за сигурността вследствие на тероризъм, мигрантски натиск, ограничени и мащабни военни конфликти, както и тези за етническата, религиозна и киберсигурност.

Актуалността на тези (особено мигрантския натиск) и част от посочените други рискове и заплахи, вероятно ще се съхрани до края на тази година, в средносрочен, възможно и в дългосрочен план, което само потвърждава необходимостта от приемане и прилагане на ефективни политики за противодействие и адекватен отговор.

В тази връзка провежданата днес конференция и възможностите за дискусия по перспективите за убежище и миграция в европейски и национален контекст е изключително навременна и полезна.

2. Хибридните войни: същност и измерения

Без каквито и да е претенции за изчерпателност по темата „хибридни” войни или пък за авторство на определения за явлението, намираме, че съчетанието „хибридният характер на войните” изобщо е онова, което би могло да послужи за разкриване на същността на понятието.

Терминът „хибридна” война влезе в широка употреба от военни, политици, журналисти и експерти най-вече около събитията по анексирането на Крим от Русия и продължава да се свързва предимно с войната (невойната) на „зелените човечета” – анонимни бойци и бойна техника без отличителни знаци за принадлежност към военни сили на определена държава.

Всъщност „хибридната” война, или по-скоро хибридните способи за водене на война не са измислени в Русия, а водят началото си далеч назад във времето. Дори бегъл поглед в световната военна история дава основание за твърдението, че повечето известни ни войни са съчетание от различни способи, похвати, форми и тактики за водене на война, прилагани успоредно, последователно или самостоятелно.

Достатъчно е да споменем неконвенционалните способи, съчетавани с чисто военни от войни като (според легендата – Троянската), войните на Римската империя, двете Световни, войната във Виетнам, Студената война, Ливан, Грузия – 2008 г., Украйна, Крим, Либия, Сирия, войната на глобалните терористи и особено на Ислямска държава на няколко фронта.

В теоретичен аспект, първият опит за научно обяснение на явлението е в САЩ през 2008 г. на база изследване на последната война в Ливан (2006 г.), с особено внимание на действията на паравоенни организации и групи (милиции) и използваните от тях съчетания от различни способи и похвати. Специалистите от САЩ определат тези формирования като „недържавни актьори”.

Приблизително по същото време пак в САЩ, но вече по задание на Конгреса, Пентагонът подготвя визия относно възможностите на вероятни противници на САЩ да използват хибридни способи за водене на война в бъдещ период, с цел планиране на ефективно противодействие.

Въпреки високото ниво терминът „хибридна” война не намира място в официалната нормативна уредба на американските въоръжени сили с малко изключение – прегледа на отбраната на САЩ – 2010 година.

Четири години по-късно преди и по време на срещата на върха на НАТО в Уелс за първи път се обръща по-сериозно внимание на термина „хибридна” война, главно на чисто военните аспекти.

У нас повлияно от резултатите от срещата в Уелс терминът намира, макар и скромно място в преработения вариант на „Визия 2020”. На сериозно аналитично ниво „хибридната” война е изследвана от Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения (автор и директор С. Николов).

2.1. Възможни определения за „хибридната” война/хибридния характер на войните:


  • Неконвенционална война;

  • Модерна война, обединяваща конвенционалната с „гореща”;

  • Високотехнологична война;

  • Етап от конвенционалната война;

  • Война от ново поколение;

  • Съчетание от различни способи, форми и тактики за водене на война;

  • Тотална война.

2.2. Възможни способи за водене на „хибридната” война.

  • Разузнаване, контраразузнаване;

  • Оперативно проникване;

  • Информационни, дезинформационни, контрадезинформационни;

  • Идеологически;

  • Пропагандни;

  • Психологическо въздействие;

  • Демонстрационно-показни;

  • Преднамерено насочване на мигрантски потоци;

  • Някои видове тероризъм (технологичен, религиозно мотивиран, децентрализиран, енергиен, самоубийствен).

В заключение: измеренията на „хибридната” война са от местно към регионално и глобално ниво, а действията могат да бъдат насочени към постигане на цели от тактически до стратегически мащаб, които да променят (модифицират) политическа ситуация в държави или региони, вкл. чрез създаване на условия за повлияване на развитието на обществени, политически и/или икономически процеси.

В конкретика въпросите по проблема са намерили място в презентацията към настоящия доклад.

* Авторът на доклада е експерт по сигурността и борбата с тероризма, университетски преподавател и зам. Директор на Центъра за близкоизточни изследвания.





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница