Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България Разработил : Милена Кирилова Научен ръководител



Дата17.11.2017
Размер275.08 Kb.
Размер275.08 Kb.




УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ВРАЧАНСКИ СТОПАНСКИ ФИЛИАЛ

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема


Равнище и структура на безработицата в България

Разработил : Милена Кирилова Научен ръководител:

Спец. „Аграрна икономика” Доц. Светлинка Христова

Фак. № 034026

София

2010


СЪДЪРЖАНИЕ


УВОД.......................................................................................1
ГЛАВА I : ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА.....................................................................................3

  1. Характеристика и особености на пазара на труда...................................................................................3

  2. Същност на безработицата...................................10


ГЛАВА II : СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА РАВНИЩЕТО И СТРУКТУРАТА НА БЕЗРАБОТИЦА В СТРАНАТА...........................................................................24

  1. Организационно икономическа характеристика на България....................................................................24

  2. Анализ и проблеми на структурата на безработица в страната.................................................25

  3. Структура и функции на Дирекциите „Бюра по труда”.............................................................................44


ГЛАВА III : НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА В СТРАНАТА...............................................48

  1. Насоки, свързани с подобряване заетостта на младежите....................................................................48

  2. Програми за социално слабите и пенсионерите...............................................................57


ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………..……………60

Увод
Безработицата е един от най-значимите и актуални проблеми на макриоикономическата и социална политика на България в момента. Появата й е свързана с икономическите, социалните и политическите промени, които настъпиха в края на 1989г. в условията на прехода от система на планово регулиране на икономиката към система на свободни и пазарни отношения. Безработицата се характеризира със значителни негативни икономически и социални последици за обществото.

В икономически план нарастването на безработицата води до намаляване на производството на реалния брутен национален продукт с всичките произтичащи от това последици – понижаване на жизненото равнище, ограничаване на възможностите за инвестиране и върху тази основа за разширяване на производството в бъдеще.

Безработицата като социално иконимически феномен рефлектира негаривно върху всички компоненти на икономическата система. Обществото обаче е още по-чувствително към негативните социални аспекти на безработицата, която се превръща в лична и семейна трагедия на хиляди хора в страната ни и убива няхната вяра в способността на обществените, в това число и на социалноикономическите механизми да им осигурят относително нормални условия за живот. След основните социални последици от нарастването на безработицата са : обединяване на населението, нарастване на социалната диференциация, стратификация на обществото ; нарастване на пресъпността, миграция и социална изолация на все по-големи групи от населението.

За увеличаване на заетостта на трудоспособното население, което би довело до намаляване на безработицата, от особено значение е качественият и своевременен анализ на равнището и структурата на безработицата в отделните градове в страната, и в национален мащаб, чрез който анализ да се разкрият сериозните и по-маловажни проблеми и в тази връзка да се разработят методи и предприемат ефикасни мерки и програми за увеличаване на заетостта на населението в трудоспособна възраст.

Това е една от най-съществените и значими предпоставки за повишаване жизнения стандарт на населението и просперитета на икономиката ни.

Общата политика за повишаване на заетостта е насочена към увеличване участието на населението в производството, подчинена е на стратегическата цел за постигане пълна и производителна заетост наикономически активното население. Тя може да бъде относително самостоятелна и да включва създаването на условия, предпоставки за развитие на производството, за създаване на по-благоприятни условия, в т.ч. данъчни, лихвени и др. за развитие на бизнеса и разкриване на нови работни места, за създаване на равни шансове на различните групи от населението на труд. По същество политиката за увеличаване на заетостта, в това число и намаляване на безработицата, е част от икономическата и социална политика, тясно свързана с макроикономическата, финансовата, инвестиционната, образователната, социалната, демографската и др. политики на държавата.

Целта на тази дипломна работа е да се направи анализ на структурата и равнището на безработицата в страната, да се разкрият специфични проблеми и да се очертаят основните пътища за решаването им. За постигането на тази цел е необходимо решаването на следните задачи:



  • Да се очертаят и систематизират в теоретичен аспект въпросите, свързани с пазара на труда, които стоят в основата на проблемите на заетостта и безработицата.

  • Да се направи анализ на структурата и равнището на безработицата в страната, чрез който анализ да изпъкнат нерешените проблеми, решаването на които би довело до положителни изменения в структурата и равнището на безработицата в България.

  • Да се разработят насоки за подобряване на заетостта в страната, чрез ефективното и качественото изпълнение на различните национални и регионални програми и осъществяване на ползотворно сътрудничество между работодателите, експертите в Дирекциите „Бюра по труда”, и безработните лица.

За обект на изследването е избрана Агенция по заетостта в нейните структури – Дирекциите „Бюра по труда”.

Глава Първа


Теоретични основи на пазара на труда



  1. Характеристика и особености на пазара на труда

Съвременният труд е признат за основно човешко право.

„Всеки човек има право на труд” прокламира Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, приета през 1948г.

Тази характерна черта на труда намира своето по-нататъшно развитие в Международния пакт за икономичеките, социалните и културни права на ООН от 1966г., който признава правото на труд като основно иконимическо право и го определя като право на всеки човек да изкарва своята и на семейството си прехрана чрез труд.

България е ратифицирала този пакт, но за съжеление не изцяло, като по този начин не са закрепени в законодателството ни част от основните права, свързани с осъществяване на трудова дейност.

Неразривно свързани с правото на труд, закрепени като правни норми в международното право са следните човешки права:



  • Осъществяване на материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и с равни възможности;

  • Закрила срещу безработица;

  • Получаване на справедливо и задоволителн възнаграждение, осигуряващо достойно съществуване и допълване, ако е необходимо, с други средства на социална защита;

  • Равно възнаграждение за равен труд;

  • Осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Една от най-важните права, прокламирани в Пакта от 1966г. е правото на всеки човек да изкарва прехраната сичрез свободно избран или свободно приет труд.

Свободния характер на труда се признава и от нашата конституция. Тя утвърждава правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и мястото на работа.

Освен свободен съвременният труд е доброволен. Всеки човек, в съответствие със своите потребности и интереси, доброволно взема решение дали да се включи в обществения трудов процес или да остане извън него.

Онова абстрактно място, където се извършва покупко-продажба на стоката „труд”, където се осъществява сделката между продавачите и купувачите на работна сила се нарича пазар на труда.

Проблемът за характера и особеностите на стоката на трудовия пазар се отличава с подчертана сложност.

Известна дискусионност има в разбирането на работната сила, като стока на трудовия пазар.

Работна сила, в тесен смисъл представлява способностите (физически и умствени) на човека да извършва определен вид работа. В широк смисъл понятието работна сила представлява икононически активното население, т.е. лицата на 15 и повече години, които тук се включват заетите и безработните лица.

Способностите на човека, т.е. човешкият капитал, чрез чиято експлотация се постига определена печалба или се задоволяват дадени потребности е непродаваем и си остава вечна собственост на неговия притежател.

Притежавайки определени способности, човек ги предлага за ползване при определени условия, време и цена. Използвайки тези способности при определени условия, време и цена, съответния работодател реализира печалба от своята конкретна дейност или задоволява дадена потребност. Така, предавайки за ползване конкретни способности, техният притежател извършва една услуга на фирмата или работодателя, срещу която получава договорената цена. Именно трудовата услуга се явява стоката, която се купува и продава на трудовия пазар. На него се осъществява предлагане и наемане на конкретен труд за бъдещо изпълнение на конкретна работа, а така също се осъществява и процеса на определяне на заплащането за съответните видове работа.

Пазарът на труда е един от основните пазари. Той има важна роля за устойчивото иконимическо и социално развитие на всяка страна и регион, за равнището и качеството на живот на населението. Оказва непосредствено влияние върху развитието на населението и организациите. Пазарът на труда е налице, когато има реално търсене и предлагане на труд и цената на труда се предопределя от съотношението между тях. (Графика № 1)


Търсене и предлагане на труд


Графика № 1


Пазарът е свободен механизъм за разпределяне на работната сила, регулатор на нейното движение, предопределящ равнището на заетост и безработица и пределящ цената на различните видове труд. Пазарът на труда е динамична система, в която си взаимодействат прилагащите и търсещите труд, хора на наемния труд и работодателите.

Субекти на пазара на труда са работодателите и техните представители (съюзи), работниците и служителите, и техните представители (професионални и/или синдикални съюзи), държавата и нейните органи (министерство на труда и социалната политика и органите към него – агенции, дирекции и други, свързани непосредствено с пазара на труда).

Предлагането на труд е изразеното желание и възможност за труд от притежателите на определени качествени характеристики през определен период от време при съответно равнище на заплащане на труда и други условия. Различава се съвкупно и индивидуално предлагане на труд. Първото се обуславя от количеството на трудоспособното население на страната, развитието на икономиката и възможностите й да създава работни места, равнището на образование и професионална подготовка, равнището на заплащане на труда, действащите механизми на данъчно облагане на населението, мотивацията за труд и др.

Индивидуалното предлагане се предопределя от решенията на домакинството – неговата големина и структура, равнището на доходите и цената на свободното работно време, от желанието на личността за професионална реализация, самоутвърждаване, от необходимостта за социализация с определен трудов колектив.

Търсене на труд е изразеното желание и възможност на работодателите да наемат работна сила със съответните качествени и трудови характеристики, в съответствие с потребностите на организацията за ново създаващите или временно освобождаващите се работни места или длъжности. Съвкупното търсене на труд се определя от равнището на икономиката, от бизнес средата, от характера на икономически растеж и равнището на конкурентноспособност и производителност на производството, равнището на заплащане на труда и др. индивидуално всеки работодател, всяка организация определя търсенето си на труд в съответствие с целите и стратегията на своето развитие, равнището на ефективното използване на наетата вече работна сила, инвестиционната и маркетинговата си стратегия, финансовото си състояние, политиката и инвестициите си по отношение на човешките ресурси и др.

Влиянието на пазара на труда върху формирането и използването на човешките ресурси в организациите и тяхното управление се определя от неговите функции и предназначение, специфика и конкретни характеристики.

За конкретната организация влиянието на пазара на труда се предопределя от : характеристиките на съответния регионален пазар на труда, степента на неговото неравновесие (между търсенето и предлагането на конкретните видове труд), както и от наличието и характера на работа на институциите на пазара на труда; държавната регионалната политика по отношение на заетостта, икономическото развитие и доходите на населението; намесата на държавата във функционирането на пазара на труда и други.

Пазарът на труда е теоритичен модел, но и конкретна реалност за всяка пазарна икономика и нейните основни субекти – стопанските организации. Конкретните измерения, характеристики и ефективност на пазара на труда произтичат от степента на развитие на икономиката и обществото, от типа пазарна икономика, от макроикономическата и социална политика на държавата и степента й на намеса във функционирането на пазара на труда, от силата и стратегията на синдикати, организации на работодатели и други неправителствени институции и не на последно място от законодателството в областта на икономиката, социалното осигуряване и трудовите отоношения.

Пазарът на труда притежава редица особености в сравнение с останалите пазари, които произтичат преди всичко от по-особения характер на стоката, търсена и предлагана от него.

Основните особености на трудовия пазар са следните:



  1. На пазара на труда е възможна единствено сделката, свързана с покупко-продажбата на бъдеща трудова услуга, но не и на човешкия капитал. Качеството и цената на трудовата услуга зависят пряко от качеството на човешкия капита, чиито собственик го предоставя за ползване при определени условия.

За разлика от другите видове капитал, формирането на човешкия изисква определен период от време, което превръща този капитал не само в уникален, но и в изключително ценен и най-често решаващ фактор за общественото и икономическото развитие.

  1. При регулирането на трудовия пазар е характерен трипартизмът, т.е. предварителното съгласуване между правителството, работодателите и синдикатите по отношение на голяма част от възловите параметри на политиката по доходите, заетостта, трудовите норми, социалната защита и др.

  2. На трудовия пазар се търси от работодателите човешки капитал, който не е за еднократно ползване, и който е основният производствен фактор. Тук за копувача е от интерес не само настоящото състояние, но и бъдещото развитие на човешки капитал и трудовата услуга, в резултат на което той може да промени първоначално договорената цена.

  3. На пазара на труда е невъзможно да се осигури адекватна предварителна информация. За работника предварително е много трудно да предцени до каква степен договорените условия на труд и другите придобивки ще съответстват на реалните за фирмата. За работодателя установените чрез различни тестове и оценки способности на работника са хипотетични и могат да се различават от фействителните, проявени в процеса на работа.

За това както реалните условия на едната страна, така и действителните възможности на другата се установяват в непосредствената трудова дейност.

  1. На пазара на труда договорената цена на стоката труд има авансиран характер, тъй като тя в действителност се оценява в последващия пазарната сделка период. За това повечето работодатели предпочитат изпитателния период, през който оценяват съответствието между авансираната и реалната цена на труда и при небходимост я коригират.

  2. Наблюдава се известна не равнопоставеност между продавачите и копувачите по време на сделката на трудовия пазар. Това се обуславя от факта, че търсещите работа по принцип са повече от предлагащите работни места. Така изборът на работодателя е по-голям, което придава своеобразна пазарна сила на предлагащия работа. Изключение от това обичайно положение обикновено правят работниците с висока квалификация, изявени способности и редки професии, които притежават голяма пазарна сила.

  3. Сделката, сключена на трудовия пазар се характеризира обичайно с голяма продължителност на трудовите отношения. Обикновено работникът се наема от работодателя за продължителен период от време, като през този период работодателя извършва инвестиции в човешкия капитал на работника под формата на обучение, квалификация, специализация и т.н.

  4. Цената, която иска да получи предлагащия стоката „труд”, е свързана с необходимостта : да се осигури възвращаемост на вложените инвестиции по нейната подготовка, да съответства на нейното качество, (образование, професионална подготовка, квалификация и умения); да се осигури вече достигнатия жизнен стандарт; да се осигурят възможности за възстановяване и професионално развитие.

Тази цена може да бъде осигурена като с основното трудово възнаграждение, така и с допълнителните добавки и стимули към него, с различни осигуровки, отпуски, свободно време, професионална подготовка, квалификация и др.

  1. Цената, която работодателят предлага за трудовата услуга се предопределя от неговите финансови възможности, конкурентностпособност, от степента на взаимозаменяемост между труда и капитала, националното законодателство, качеството и квалификацията на работника и др. Пазарът на труда е механизъм за разпределение на работната сила, на човешките ресурси, регулатор на заетостта, на равновесието между търсенето и предлагането на труд. От тази гледна точка той е фактор с изключително силно въздействие върху управлението на човешките ресурси, функции и дейности (възнаграждение, планиране на потребностите, обучение и други).

На пазара на труда се установяват : цената на стоката „труд” т.е. на трудовата услуга и съответно броя и равнището на заетост и безработица. Основателно пазарът на труда е основен регулатор на цената на труда и на заетостта, респективно безработицата. Най-общо пазарът на труда може да се определи като среща между търсенето и предлагането или потенциала от работна сила и потребностите от такава на различните организации от националната икономика. (Схема №1)





Структура и потоци на трудовия пазар

ДЕМОГРАФСКА

СИСТЕМА
ОБРАЗОВАТЕЛНА

СИСТЕМА




ИМИГРАНТИ




  1. ПЕНСИОНЕРИ

  2. ЕМИГРАНТИ
МЛАДЕЖИ ЗАВЪРШИЛИ ОБРАЗОВАНИЕТО СИ

АКТИВНО


НАСЕЛЕНИЕ

ЗАЕТИ


БЕЗРАБОТНИ

Схема №1




  1. Същност на безработицата

Равнището на икономическата активност и заетост на населението с производителен труд е фактор с изключително значение за социалния прогрес, качеството на живот на населението, сигурността и успешното участие в интензивно протичащите процеси на глобализация.

Крайната цел на развитието на икономиката и на икономическата интеграция е повишаване жизнения стандарт и благосъстоянието на населението.

Повишаването на икономическата активност и на заетостта на населението с развитието на икономиката и инвестициите в човешки капитал е най-важният фактор за ликвидиране на бедността, социалната дезинтеграция и несигурност, за ефективното включване на страната в процесите на европейска интеграция и глобализация на икономиката.

Според приетата 1982г. резолюция на Международното бюро по труда икономически активно е населението, което може и желае да работи, т.е. включва заетите, имащи работа и безработните, т.е. неработещите, но активно търсещи работа.

Тъй като безработицата и заетостта са две основни части на пазара на труда, между числеността на заетите, безработните и работната сила съществуват различни функционални зависимости. Те се характеризират както с динамиката на изменение във времето, така и с подчертана специфика за отделни страни и региони.

По принцип намаляването на безработицата води до увеличаване на заетостта, но изменението на двете величини почти никога не е еднакво. Това се обяснява с факта, че освен системата на икономически активното население или работната сила, съществува и системата на населението извън работна сила, която включва пенсионери, лица под 16 години и неработещи лица, които не търсят работа и не желаят трудова заетост. Осъществява се непрекъснато ежедневно преминаване на хора от едната в другата система. (Схема № 2)

Структура на населението и работна сила


Общо население


Население извън работна сила

Работна сила

Безработни

Заети
Схема № 2

В момента съотношението между работещи и пенсионери в България е едно към едно, което се отразява крайно неблагоприятно най-вече на осигурителните отношения, и на демографската структура на населението, а също така влияе негативно върху възможността за увеличаване на БВП.

Възможността за грешка при квалифицирането на отделния индивид, като елемент на системата на заетите е минимална. Основният и единствен критерии тук е действителното участие на индивида в трудовия процес. Единствено възможните различия в становищата на специалистите са свързани с минималното количество часове, които човек трябва да отработи през седмицата, за да му се присъди статут на заето лице.

Съгласно българският Закон за насърчаване на заетостта (в сила от 01.01.2001г.) заето лице е всяко лице на възраст 16 и повече години, което : е наето по трудов договор; работи по договор за управление или контрол на държавно или общинско предприятие – еднолично търговско дружество; осъществява дейност чрез регистрация по реда на Закона за кооперациите или като земеделски стопанин, получава доход в пари или натура от упражняване на регистрирана дейност.

Съгласно методологията на Националния статистически институт за изследване на заетостта и безработицата в страната, заети са лицата над 15 и повече години, които през наблюдавания период:


  1. Работят (през седмицата на извършване на наблюдението), т.е. произвеждат стоки или извършват услуги поне 1 час седмично срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход.

  2. Не работят в момента поради различни причини като : болест (по-малко от година), платен отпуск (в т.ч. за бременност, раждане и отглеждане на малко дете – за периода, през който получават пълния размер на възнаграждението си), трудов конфликт (стачка), обучение, неблагоприятни климатични условия и други, а така също и повикваните от националните служби армия, полиция, съд и други.

Според статуса в заетостта, заетите се групират в следните групи:

    • Работодатели – лицата, които сами или в съдружение с други лица, управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат на работа минимум едно лице;

    • Самостоятелно заети лица – лицата, които сами или с други лица работят за собствена сметка, извършват стопанска дейност, работят на собствена сметка, извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелна друга дейност, като не наемат на работа други лица;

    • Наети лица – лицата, извършващи работа за други, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други, в обществени предприятия и организации или за частен работодател;

    • не платени семейни работници – лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие, стопанство на родствено лице от домакинството.

Коефициентът (равнището) на заетост се определя като съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече години (т.е. икономически активно население).

Делът на заетите (съотношението между заетите и населението общо) показва каква част от населението е заета в производството на стоки и услуги, в създаването на материални и духовни блага. Тогава съотношението дава представа и за икономическото натоварване на заетото население.

Структурата на националната икономика, равнището на икономическото развитие и на производителността на труда предопределят структура на заетите лица, т.е. тяхното разпределение по сектори, сфери и отрасли. Според основните структури в заетостта са характеризиращите разпределението на заетите лица по:



  1. Сектори на собствеността – публичен и частен;

  2. Икономически сектори:

    • първичен (добивни производства и отрасли)

    • вторичен (преработваща индустрия)

    • третичен (услуги)

  3. Сфери

    • производстрена (отрасли произвеждащи материално-веществени блага)

    • не производствена (отрасли и дейности обслужващи производството на материални блага и населението)

  4. Отрасли и подотрасли на основните икономически сектори.

Заетостта както и икономическата активност и безработицата, е различна за мъжете и жените, за маладите и за трудоспособното население от високите възрасти. Различно е равнището и структурата на заетост и безработица в селата и градовете, в различните региони на страната.

Въпреки съществуващите различия в равнището и структурата на заетостта, се наблюдават и някои общи тенденции:


  • значително намаляване на заетостта в отраслите от първичния сектор – добивните, и най-вече в земеделието;

  • увеличаване на заетостта в сферата на услугите;

  • повишаване образователното равнище на заетите и същевременно намаляване на заетите с по-ниско от средното образование;

  • намаляване дела на наетите на безсрочен трудов договор;

  • увеличаване броя на работещите на непълно работно време;

  • преобладаващата част от заетите са наети, като делът на работодателите и самонаетите е под 1/5 от общо заетите.

Стратегическата цел на политиката за заетост е достигането на пълна и производителна заетост на можещите и желаещите да работят. Подцелите и конкретните задачи за реализиране на тази цел са свързани с развитието както на икономиката, така и на населението, с постигане на по-пълно съответствие между търсенето и предлагането на труд, със създаването на възможности на труд на желаещите трудова заетост, и със създаване на възможности на предприятията за повишаване ефективността и конкурентноспособността си.

В условията на пазарна икономика и пазар на труда мащабите и равнището на заетост и безработица на икономически активното население се определя от пазарните механизми регулиращи търсенето и предлагането на труд, от една страна и от макроикономическата политика, осъществявана от държавата – от друга страна.

Според Л. Столерю наличието на безработица е свидетелство или за недостатъчно търсене на работна сила, или за недостъчна балансираност между търсенето и предлагането на труд.

Понятието „безработица” се свързва с нежелано спиране, прекъсване, невъзможност за започване на професионална дейност, на работа срещу възнаграждение срещу положения труд. Безработицата е ситуацията, периодът, резултатът от това спиране. Тя може да се определи и с икономическия и социален ефект, намиращ израз в увеличаване на незаетото икономически активно население.

Безработицата може да бъде предоставена с различни показатели. Преди всичко тя сеопределя от броя на безработните, който зависи от множество фактори и условия, и в голяма степен – от използваната в страната методология за измерване на безработицата и използваната за целта информация.

Безработицата освен нежелана, в определени случаи може да бъде и желана, като тогава изпълнява функцията на стимулатор за повишаване квалификацията и нарастване производителността на труда.

Нежеланата безработица рефлектира негативно върху инвестиционния процес, а с това и допълнително влошава равнището на заетост. Няма универсална граница, разделяща желаната от нежеланата безработица. Тази граница се определя от конкретните условия и обикновено следва да се търси при 5-6% безработни от трудоспособното население.

В редица страни, като Норвегия, Швеция, Финландия, обществото е приел като допустим мноог по-ниски граници от 1 до 3%.

Безработицата, според характера си се проявява, като циклична, стуктурна, сезонна и фрикционна.

Цикличната безработица е свързана с бизнес цикъла, чиито последователни фази са следните: (Графика №2)



    • криза

    • стегнация (заетост)

    • оживление

    • подем (икономически бум)

Етапи на бизнес цикъла


Графика №2


Бизнес цикълът се формира в резултат на възходящото и низходящото изменение на реалния БНП. Причините за проявлението на бизнесцикъла се обуславят от нарушението на инвестиционната динамика, тъй като величинаа на БНП зависи пряко от обема на инвестициите. При равни и други условия за да се произведе повече, трябва да се направят по-големи вложения в производството на стоки и услуги. Кейнс защитава тезата, че инвестиционното търсене е функция от 2-те променливи – лихвените проценти и пределната ефективност на капирала. В този контекст цикличната безработица е свързана именно с фазите на бизнесцикъла, като във фазата на подем, процентът е най-нисък, а във фазата на криза – най-голям. За това и съвременните регулативни механизми имат антицикличен, а не само антихризисен характер. Целта е да се овладеят процесите и основната тенденция на развитие, за да може да се контролират инфлацията и безработицата.

Вторият вид безработица – структурната възниква тогава, когато се свива производството в един или няколко отрасли поради влошаване на пазарната конюктура или под натиска на чуждестранни конкуренти.

Структурната безработица се проявява и при технологичните и структурни преобразования в икономиката, които водят до намаляване броя на работните места в едни отрасли и дейности и до разкриването на нови в други такива, но често по време и мащаби тези процеси не съвпадат.

Обикновено най-застрашени от структурна безработица са така наречените рискови групи от населението : младежи, инвалиди, лицата с ниско образование и без професионална подготовка. В тези случаи обикновено се увеличава делът на продължително безработните, увеличава се потребността от обучение, професионална подготовка и преквалификация на застрашените от безработица и на самите безработни.

Сезонната безработица е налице в такива сфери на бизнеса, които са зависими от цикличността на климатичните условия. Най-чувствителните отралсли са растениевъдството, туризмът, дърводобива и др. С цел ограничаване влиянието на сезонността върху заетостта, правителството се стреми да стимулира създаване на алтернативни условия и възможности от бизнеса за намаляване колебаниата в заетостта, като например увеличаване на оранжерииното целогодишно производство на продукти от растениевъдството, създаване на по-добра база за увеличаване на активния туристически сезон и др.

Фрикционната безработица попринцип е най-необезпокоителният тип безработица. Тя се проявява в резултат на мобилността на работната сила, на естественото й движение на смяна на една работа с друга, едно населено място с друго. Друга причина за проявата на фрикционната безработица са обективните изменения в живота на човека (обучение, работа, майчинство и др.). Тази форма на безработица съществува естествено и винаги, дори в периодите на висока заетост, на търсене на труд, превишаващо неговото предлагане, тъй като е свързана с мобилността на населението, неговото естествено движение, развитие и обучение, мотивация. За това тази безработица е доброволна, човек сам избира това си състояние, не е принуден за тази промяна от икономическата ситуация и политика. Обикновено този род безработица има временен характер и нейният дял в общата безработица, намалява по-значително в периода на масова безработица. Според формата на нейната изява безработицата може да бъде класифицирана на явна и скрита безработица.

Цикличната, структурната, фрикционна, и сезонната са форми на явната безработица. В т.н. скрита безработица се включват напрактика хора, които са в статуса на заетите, т.е. те официално имат работа, заетост, следва да получават доходи за своя труд. Тук могат да бъдат включени различни категории заети. Общото, което ги обединява и прави възможно включването им в съвкупността на тъй наречената скрита безработица е ниското равнище на заетост, неизползване на работното време по неговото предназначение (аварии, липса на суровини и материали, на пазари за продукцията и др.), продължителни платени и неплатени отпуски, нисък дял на фактически отработеното от общото количество време и др. Скритата безработица влошава ефективността, конкурентноспособността на производството и в това си качество тя застрашава заетостта в съответната организация, регион или страна, като прекалено често прераства в явна безработица. За точното и прецизно определяне коефициентът (равнището) на безработица за дадената община, регион или страна, който се изразява като отношение на безработните лица към работната сила (заети лица + безработни лица) по сто, е от особено значение правилното дефиниране на понятието „безработен”.

Според МОТ понятието „безработен” обхваща всички хора над определена възраст, които в продължение на даден период са:



  • без работа, т.е. не им се заплаща за наетият труд или не са имали доход от собствен бизнес;

  • хора, които по време на наблюдението са способни да бъдат наети илида организират собствен бизнес;

  • търсещи работа, т.е. хора, предприели практически стъпки да намерят работа чрез регистриране на желанието си в бюрата по труда.

Това определение се конкретизира според местните законодателства. По смисъла на Закона за насърчаване на заетостта (в сила от 01.01.2002г.) „безработен” е всеки, който не работи, който активно търси работа и който има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомляването му от поделението на Агенцията по заетостта. По смисъла на същия закон „лице, което активно търси работа” е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа.

Най-общо казано за безработен, съгласно действащата норманивна уредба в страната ни може да бъде считан всеки, който не е в трудово-правни отношения, в законно установената трудоспособна възраст (за 2005г. за жените от 16 до 58г. и за мъжете от 16 до 63-годишна възраст), който желае да работи и е без трудови доходи, като активно търси работа и е регистриран в бюрото по труда.

Проблемите, възникващи при дефиницията на понятието „безработен” са свързани именно с условието „активно търсене на работа”. Ако едно лице не може да докаже, че към даден момент освен че не работи, търси активно работа според критериите на законодателя това лице следва да се изключи от понятието „работна сила” и да премине в другото население извън пазара по труда. По този начин се подценява истинското равнище на безработицата към даден момент, тъй като винаги има хора, които нямат и не търсят активно работа, но се интересуват от намирането и започването на такава. Неточността, породена от това, при изчисляване на показателите за равнище на безработицата и равнище на заетост създава проблеми при извършването на по-общи, но основни анализи за състоянието на икономиката.

Очевидно прецизното дефиниране и отчитане на безработните изисква по-задълбочен анализ на логическия мост между статута търсене наработа и статута проявяване на интерес или желание за работа, но без активно търсене на такава. Има много хора, които наистина желаят да намерят подходяща работа и биха започнали веднага да работят, но по една или друга причина в даден момент не проявяват необходимата активност за търсене на работа. Много хора преди това са търсели в продължение на месеци активно работа, но поради неблагоприятната конюктура на пазара на труда са достигнали до отчаяние и прекратяване на активността. Това е типичен случай в условията на рецесия или стагнация на икономиката. А според утвърдените подходи и методики тези хора се пречисляват към обезкуражените работници и се изваждат от състава на работната сила.

Статистическата информация за заетите и безработни лица се събира редовно чрез текущата отчетност. Статистическите данни за заетите лица се събират от НСИ. Те се основават на статистическите и счетоводните отчети и справките към тях, изготвяни периодично от стопанските субекти.

Статистическите данни за безработните лица се събират от Агенцията по заетостта (АЗ). Те се основават на собствено статистическо наблюдение.

Обект на наблюдение на текущата програма НСИ са икономическите субекти – предприятия, организации и пр. Документален източник на информация за месечното наблюдение на заетите лица е месечния отчет за заетите лица, отработеното време и средствата за работна заплата и други възнаграждения. Документален източник на информация за годишното наблюдение на заетите лица е годишният отчет по труда, който е приложение към годишния баланс. За предприятията, използващи едностранно счетоводство, и семеделските стопанства се използват специфични документални източници на информация.

Според текущата програма на АЗ показателя за безработните лица включва лицата на 16 и повече години, които не са заети, не са пенсионери за изслужено време и старост, не са включени в курсове за професионална квалификация, регистрирани са и активно търсят работа. Регистрирани безработни са лицата, които са регистрирани като безработни в бюрата по труда, съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

Относителният показател за безработните лица се изчислява от АЗ съгласно препоръките на Международната организация на труда като процентно отношение на броя на регистрираните безработни за даден месец към икономически активното население от последното преброяване на населението.

Или


Така изчисленият показател се приема за официален измерител на равнището на безработицата в България.

Основните показатели, използвани най-често във връзка с безработицата са:



  • Равнище (коефициент) на безработицата. Наред с общия коефициент на безработица се изчисляват такива и за различните групи безработни (по равнище на образование, професионални групи, региони и селища, пол и възраст и др.). Във всеки от тези случаи коефициентът на безработица свидетелства каква част от можещите и желаещите да работят (икономически активни) са безработни.

  • Брой безработни на едно свободно място – използва се за оценяване степента на неравновесие на пазара на труда и отделните частни пазари на труда (регионални и локални, професионални и други). Това на практика е съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места, регистрирани официално в бюрата по труда. Значението на този показател се определя от това, че той свидетелства колко безработни на съответния пазар се „конкурират” за едно свободно(обявено) работно място.

  • Продължителност на търсене на работа – периодът, през който безработният търси работа. На практика това е показателят „период на престой в безработица” за регистрираните в бюрата по труда. Изчислява се, в тази връзка, и показателят „среден срок на престой в болница” за различните групи безработни лица (младежи, жени, лица с ниско образование и други).

Безработните са сложна и динамична съвкупност. Тя може да съде предоставена като състояща се от следните сегменти : безработни с различно образование; безработни от различни професионални групи; по пол, възрастови групи и др. С други думи сувкупността от безработни може да бъде представена, анализирана и оценена като състояща се от различни структури, сред които са структурите, формирани по признака (сегмента) :



    • образование, т.е. разпределението на безработните по равнище на придобита подготовка в образователната система;

    • професионална подготовка, съгласно завършеното пбразование и възприетите номенклатури от специалности и професии;

    • регионална структура (области, общини, населени места);

    • демографска структура (пол, възраст, семейно положение, брой деца);

    • поредност на регистрация, т.е. на попадане в статуса „безработен”;

    • продължителност на пресоя безработица (до 6 месеца, над 1 година, над 2, над 3 и повече години);

    • финансова осигуреност – получаващи обещетения за безработица и не получаващи обещетения;

Динамичността на безработицата се определя от мащабите и динамиката на входящия и изходящия й поток.

В първия, входящия поток, който на практика води до увеличаване на безработните в структурата на безработицата се включват:


  1. Освободените уволнени или съкратени, от различните отрасли и производства;

  2. Завършващите различните видове учебни заведения, които се регистрират като безработни;

  3. Регистриращите се като безработни, т.е. търсещи работа различни групи от населението.

Изходящия поток се формира от напускащите статуса „безработен” по различни причини:

    • започване на работа, в т.ч. чрез посредничество на бюрата по труда или поради включване в някоя от програмите за заетост или възползвали се от мерките по стимулиране заетостта на безработните;

    • придобиване право на пенсия за изслужено време и старост;

    • отказ от поддържане на регистрация, от активно търсене на заетост по различни причини, в т.ч. и поради загуба на вяра, че може да се намери работа, т.нар. ефект на обезкуражения работник.

В зависимост от съотношението между двата потока се увеличава или намалява броя на безработните и повече или по-малко се променя тяхната структура.

Лицата които активно търсят работа се ползват от следните права, съгласно действащия Закон за насърчаване на заетостта :



    • Информация за обявени свободни работни места;

    • Информация за програми и мерки за насърчаване на заетостта;

    • Професионално информиране и наемане на работа;

    • Посредничество по информиране и наемане на работа;

    • Професионално и мотивационно обучение;

    • Включване в програми и мерки за заетост;

    • Стипендия за обучение за придобиване на професионална квалификация.

Освен тези права на безработния се признава за трудов стаж, времето през което е получавал парично обещетение за безработица. Право на такова обещетение имат безработните, които са работили по трудов договор и са осигурени или са подлежали на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на договора и това време се зачита за трудов стаж.

Парично обещетение за безработица могат да получават и безработните работили само по договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия – еднолични търговски дружества, и/или по решение на общото събрание на търговското дружество и са били осигурени (или са подлежали на осигуряване) за безработица поне 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекъсване на договора.



Размерът на паричното обещетение за безработица зависи от :

  • размера на получаваното брутно трудово възнаграждение през последните 9 месеца преди прекратяване на трудовия договор, върху който размер са направени вноските във Фонд „безработица”, които вноски са в размер на 4% от брутното трудово възнаграждение, като за 2002г. 80%


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница