Дирекция „Култура и образование“ Отдел „Култура“ Камерна сцена София 2007



Дата15.03.2017
Размер313.76 Kb.
Размер313.76 Kb.

Столична община

Дирекция „Култура и образование“

Отдел „Култура“

Камерна сцена

София 2007

Зала СГХГ

Камерна зала „България“

Национален дворец на културата, зала № 6

1328 април 2007

вход свободен

Камерна сцена София 2007


За втори път идеята на отдел „Култура” на Столична община да предложи неголям като обем, но контрастен по съдържание фестивал, намира своята убедителна реализация. Продължение на предишните издания на Камерна сцена „София – Европа”, и тази година „Камерна сцена София 2007” интригува вниманието със своята разнообразна програма и изпълнителски акценти.
Наред с Камерния ансамбъл „Софийски солисти” и Квартет „Еолина”, сопраното Соня Маринова и пианиста Ростислав Йовчев публиката ще се срещне с изкуството на младата та-лантлива цигуларка Теодора Димитрова в партньорство с Марина Капитанова, на студентите от Нов български университет – София.
Привлекателен е изпълняваният репертоар, включващ богата панорама от произведения от различни епохи и авторски стилове. Сред тях са двата концерта на пианиста Ромео Смилков с интегрално изпълнение на соловото клавирно творчество на Димитър Ненов, концертите на дуото Росен Балкански – класическа китара, и Фани Куцарова – пиано, на струнен квартет „Видин” при Видинската държавна филхармония и Кирил Ламбов – пиано, концертът „Танго плюс” и музиката за „Бродуей” и „Метро Голдуин Майер” в програмата на Брас квинтет „София”.
Камерна сцена София 2007” има своето място в наситения столичен музикален живот. Сред уникалната атмосфера на картините в изложбата „Пътуване до Европа” в Градската художествена галерия, както и в храма на камерното изкуство – Камерна зала „България”, и в зала № 6 на Националния дворец на културата, тя предлага на изпълнителите още една възможност за престижна концертна изява, а на слушателите – мигове, изпълнени с непреходни стойности, професионално майсторство, очарователен младежки порив.

Ст.н.с. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова


13 април 2007 г. СГХГ 19,00 ч.
Брас квинтет „София
Димитър Нейков – тромпет

Стефан Стефанов – тромпет

Пламен Димитров – валдхорна

Васил Тодоров – цугтромбон

Николай Темнисков – туба
Музика от „Бродуей“ и

Метро Голдуин Майер“



Брас квинтет „София” е основан през 1987 г. от тромбониста Васил Тодоров. През целия период на съществуването си съставът е бил школа и място за творчески експерименти на десетки изпълнители, сега солисти и водещи инструменталисти в българските оркестри и по света. Репертоарът на квинтета е стилово и жанрово богат. Това определя и широката и разностранна дейност на състава. Открояват се премиерният концерт през декември 1988 г., първият Коледен концерт през декември 1989 г., ежегодните участия в прегледа „Нова българска музика”, двете концертни турнета в Малта и Германия, записът на първия компактдиск с ренесансови творби за камерен оркестър и медни духови инструменти от Павел Йозеф Вейвановски, участието в конкурса за наградата на Европа в Пасау (Германия), самостоятелни записи и със Смесения хор на БНР и др.
През своята юбилейна двайсетгодишнина Брас квинтет „София” се представя с нова програма, включваща музика от оперети, мюзикъли и филми, сътворена от Ленард Бърнстейн, Ендрю Лойд Уебърн, Кол Портър и др.

Димитър Нейков завършва СМУ „Проф. П. Владигеров” – Бургас. През 1981–1985 г. работи като тромпетист в Оперно-симфоничния оркестър в град Сливен. През 1985 г. е приет в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класовете на проф. Петър Кърпаров и проф. Атанас Дюлгеров. Лауреат и носител на сребърен медал на Х Национален конкурс „Св. Обретенов” – Провадия. През 1987 г. участва в Международния фестивал „Пражка пролет” и постъпва на работа в оркестъра на Софийската народна опера. Понастоящем е заместник-водач на групата тромпети в Симфоничния оркестър на БНР.
Стефан Стефанов завършва тромпет в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Александър Македонски. От 1986 г. е водач на тромпетовите групи и солист на редица български оркестри като Ямболския камерен оркестър, Пернишкия духов оркестър, Софийския духов оркестър, Софийската филхармония, частната опера „Theatro lirico d ‘Europe”. С тях реализира множество участия на българската и международната сцена – Испания, Австрия, Македония, Швейцария, Италия, Дания, Франция, Гърция, САЩ. От 1992 е в състава на Квинтета.

Пламен Димитров завършва валдхорна в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Владислав Григоров. Гостувал е като оркестрант-водач на валдхорновата група в оркестрите на Русенската и Плевенската филхармония, Нов симфоничен оркестър, Европейската филхармония в Магдебург и др. Понастоящем е артист-оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР.
Васил Тодоров завършва тромбон в НМА „Проф. П. Владигеров” – София (1987), в класа на проф. Димитър Момчилов. Оттогава е член на тромбоновата група на Симфоничния оркестър на БНР. канен е многократно като водач на тромбоновите групи в Плевенската и Бургаската филхармония. От 1984 до 1994 г. специализира камерна музика в пролетните курсове на Джърман Брас в Йевер (Германия). Две години е сътрудник за България на специализираното издание „Брас бюлетин”. През 2004 г. се дипломира със специалности кино и телевизионно операторство и режисура с диплом за най-добър оператор на випуска.
Николай Темнисков завършва туба в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, при Павел Яковчев и проф. Димитър Момчилов. През 1995 г. завършва майсторски клас по камерна музика при проф. Константин Чилев. Лауреат е на ІV Национален конкурс за камерна музика „Златната Диана” – Ямбол (1986). Един от създателите на „Академик брас квинтет”. От 1992 г. е артист-оркестрант, а от 2005 г. е помощник-концертмайстор на Софийския духов оркестър. Работил е като хоноруван преподавател по камерна музика и туба в НМУ „Л. Пипков” – София, по камерна музика в НМА. Осъществил е премиерните изпълнения на четири български произведения за соло туба и оркестър и на камерни творби от български автори. Като член на камерни състави и различни оркестри участва в множество концерти и записи у нас и в чужбина. Има реализиран запис като солист със Симфоничния оркестър на БНР.

14 април 2007 г. СГХГ 11.00 ч.
Клавирната музика

на Димитър Ненов

интегрално изпълнение
Ромео Смилков – пиано

Медитация (1922–1924)


Соната за пиано оп. 3 в ми бемол минор (1921–1922)

Largo (встъпление)

Allegro

Финал. Fugato
Киносюита (1924–1925)

Presto

q.= 4452



Sehr schnell (Гротеска)

Langsam

Sehr Langsame Ganze

Финал

25 април 2007 г. СГХГ 19.00 ч.
Клавирната музика

на Димитър Ненов

интегрално изпълнение
Ромео Смилков – пиано

Тема с вариации във фа диез мажор (1931)


Два етюда за пиано

Етюд № 1 До мажор (1931)

Етюд № 2 Кварти (1932)
Триптих по песни за глас и пиано

(транскрипция Ромео Смилков, 1992)



Вечерня (1934)

Святата ( 1930)

Дървар (Очаквам аз нощта Господня) (1937)
Танц (1941)
Миниатюри за пиано (1945)

Прелюд

Песен

Стакато

Пасторал

Гайда
Приказка и танц (1946)
Токата за пиано (1939–1941)
Димитър Ненов (1902–1953) е един от най-видните български композитори. Още в младежките си години проявява разностранни интереси към музиката и литературата, изкуството и философията, математиката и физиката. През 1920 г. заминава за Дрезден, където следва архитектура във Висшето техническо училище, а успоредно с това – пиано, теория и композиция в Музикалната консерватория. Тук пише и първите си по-значителни произведения: Соната за пиано, Четири скици за голям оркестър и др. След завръщането си в България работи като архитект. През лятото на 1931 г. заминава на специализация при именития пианист Егон Петри в Закопане, Полша. Оттук започва бляскавата му дейност на музикант. Ненов създава едни от най-хубавите си творби – Концерт за пиано и оркестър, две балади за пиано и оркестър, Рапсодична фантазия, песни за глас и оркестър, клавирни произведения и др. Като солов пианист и камерен изпълнител концертира с успех в Германия, Дания, Италия, Полша, Палестина, Египет, Сирия, Гърция и други страни. Репертоарът му обхваща над 250 пиеси и 17 концерта за пиано и оркестър от различни епохи и стилове, от чуждестранни и български композитори. Пианистичният му стил се е отличавал с прецизна техника, хубав тон и индивидуалност в интерпретацията. Дълги години е изпълнявал някои от своите творби наизуст – например Сонатата и Темата с вариации, които нотира по-късно. От 1943 г. е избран за редовен професор в Музикалната академия – София. Наред с това е един от най-изявените камерни изпълнители в страната и ревностен про-пагандатор на българското музикално изкуство като пианист и критик. Клавирното творчество на Д. Ненов е неголямо по обем, но се отличава със специфична изразителност и звучност, с използване на богати пианистични средства.
Ромео Смилков
Пианистът Ромео Смилков завършва с отличие НМА „Проф. П. Владигеров” – София (1983), в класа на проф. Люба Енчева (1979–1981) и проф. Милена Моллова (1981–1983). Специализира в рамките на Международния фестивал „Варненско лято” при проф. Вера Горностаева. Лауреат е на наши и международни конкурси за пианисти, сред които Първа награда в Салерно (Италия), Втора награда на VІІ Общобългарско състезание, Трета награда на „Ференц Лист – Бела Барток”. Успешно съчетава концертната с преподавателската си дейност в средните музикални училища в Стара Загора и Пловдив, в НМА, АМТИИ – Пловдив, Нов български университет – София. Изнася над 600 концерта като солов изпълнител, участник в камерни формации и солист на симфонични оркестри в България и чужбина – в Италия, Унгария, Русия, Сърбия, Румъния, Гърция, Словакия, Австрия, Япония, Франция.

През 2001–2002 г. представя интегрално изпълнение на клавирните творби на Димитър Ненов от 30-те–40-те години, записано на ком-пактдиск (Разград, 2001). Автор е на монографични изследвания върху интерпретационни проблеми в клавирната музика на Димитър Ненов.

С двата рецитала Ромео Смилков реализира проекта за пълно представяне на творбите за пиано на видния български композитор виртуоз.

14 април 2007 г СГХГ 19.00 ч.
Квартет „ЕОЛИНА

Весела Желева – арфа

Николай Коев – флейта

Владислав Андонов – виола

Богдан Станев – пиано


Творби от Якобос Агиографос
Пролетта на 1774 г.

Августовско слънце

Пристигане в „Св. Николай”

Първа утрин в метоха

Нощна молитва

Детска игра

Първи сняг

Зимен ручей

Бриз
Квартет Еолина” е създаден през 1969 г. от пианиста Стефан Траянов и арфистката Весела Желева. Идеята е на В. Желева да се съ-четаят четири разнородни инструмента – флейта, виола, арфа и чембало (пиано), в ансамбъл, носещ името на древногръцката еолова арфа. В първия са В. Желева, Ст. Траянов, флейтистката Стиляна Ставрева и виолистът Бедрос Папазян. Със своя уникален изпълнителски звук и стил съставът е еталон за камерно музициране.

„Еолина” е желан гост на престижни национални и международни фестивали. Репертоарът обхваща музика от ХVI век до наши дни. Ансамбълът издирва и популяризира неизвестни произведения от стари майстори, много от които изпълнява за първи път. Реализира множество първи изпълнения на съвременни български и чужди композитори, като повече от 40 са посветени на състава.


Основателката на квартета Весела Желева завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София. Специализира при проф. Дулова в Московската консерватория. Носителка е на „Сребърна арфа” и почетен диплом на международната среща „Интерарфа” – Холандия. Преподавала е арфа и камерна музика в ДМА и Националното музикално училище „Л. Пипков” – София.

Николай Коев завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София. Ръководи клас по флейта във Висшето музикално училище „Кубанакан” в Хавана. Свирил е във Варненската филхармония и оркестъра на Софийската опера. Има самостоятелна концертна дейност.

Владислав Андонов завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, и майсторски клас при проф. Александър Нейнски. Носител е на първи награди и лауреатски звания от националния конкурс в Провадия и Седмото общобългарско състезание за певци и инструменталисти. Преподавател по виола в НМА и НМУ „Л. Пипков” – София. Ръководи клас по виола в НМА и НМУ.

Богдан Станев (пиано и чембало) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Боян Воденичаров и доц. Теодора Несторова. Носител на първа награда и лауреат на националния конкурс „Св. Обретенов” и специална награда от международния конкурс „Музиката и земята” – София. Работи като корепетитор в НМА.
Програмата е съставена от творби на Якобос Агиографос, включени в последния компактдиск на квартета. Италианец, потомък на стар венециански род, той изоставя преуспяващия си бизнес и светската суета и става послушник в атонския манастир „Св. Павел”, където се занимава с иконопис. Неспокойният му търсещ светлината дух намира израз и в музиката. Възторжените по детски чисти мелодии в произведенията му са вдъхновени от изпълнената със святост атмосфера на Атон. От няколко години Агиографос работи по възстановяването на метоха „Св. Николай”, на който са посветени много от пиесите му.


18 април 2007 г . СГХГ 19.00 ч.
Соня Маринова - сопран

Ростислав Йовчев - пиано
Волфганг Амадеус Моцарт

Шест песни:



Удоволствието

Теменужката

Вечерно настроение

Как Луиза изгори писмата на своя неверен любим

Веселата тишина

Един порив на радостта
Волфганг Амадеус Моцарт

Ария на Дона Ана из операта „Дон Жуан”

Ария на Фиордилиджи из операта „Така правят всички”

Джакомо Пучини

Ария на Тоска из операта „Тоска


Франческо Чилеа

Ария на Адриана из операта „Адриана Лекуврьор”


Ференц Лист

Сонет № 123 (по Петрарка) за соло пиано


Джакомо Пучини

Ария на Лаурета из операта „Джани Скики”

Ария на Мюзета из операта „Бохеми”
Соня Маринова завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, специалност оперно пеене в класа на проф. Константин Карапетров. Веднага след това е назначена за солист на Плевенската опера. През 1989 г. е поканена като солист на Националната опера – София. Следват поредица от турнета в редица страни като Италия, Испания, Ирландия, Франция. През 1989 г. става лауреат на конкурса „Марио дел Монако” – Италия, и участва в поредица от спектакли на „Цигански барон” в Баден (Австрия) в ролята на Сафи, високо оценени от критиката. Гастролира в Германия, Швейцария, Англия, Малта, Гърция, Нидерландия в спектакли на оперите „Трубадур”, „Дон Карлос”, „Мадам Бътерфлай”, „Силата на съдбата” и др. Нейни партньори са големият тенор Джакомо Арагал, Александрина Милчева, Никола Гюзелев, Никола Николов, Николай Гяуров. През периода 1998–2001 г. е солист на Националната опера – Прага, където изпълнява централния драматичен репертоар в оперите „Набуко”, „Аида”, „Дон Карлос”, „Нерон” на Бойто и др. Реализирала е многобройни записи в БНР, между които и единствената регистрация на първата българска опера „Сиромахкиня” на Емануил Манолов, компактдискове и филми в БНТ.
Ростислав Йовчев завършва НМУ „Любомир Пипков” – София, в класа на Людмила Стоянова и НМА „Проф. П. Владигеров” – София (1984), и майсторски клас при проф. Атанас Куртев. През 1992–1993 г. специализира в Кралската консерватория в Брюксел по пиано (в областта на клавирния концерт), камерна музика и съпровод на соловата песен. Лауреат е на наши и международни конкурси: Първа награда на Националния конкурс „Светослав Обретенов” (1980), Трета награда на Международния конкурс в Салерно, Италия (1981), Първа награда и Наградата на СБК от Националния конкурс „Карол Шимановски”(1982), Трета награда на Международния конкурс „Пилар Байона”, Испания (1983), единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика в Сантяго де Компостела (1984). Активно концертира като солист и камерен изпълнител в България, Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Южна Корея, Тунис и др. Осъществява майсторски класове в Сеул, Корея. Има записи за БНР, Варшава, Берлин и Сарагоса. През 2002–2004 г. преподава пиано във Висшия музикален институт в Сус, Тунис. Репертоарът му обхваща всички стилове и епохи, в него присъстват и някои крупни и рядко изпълнявани творби като Вариации по валс на Диабели от Бетовен, Голямата соната от Чайковски, почти всички солови опуси от Бела Барток и много произведения от български автори. Р. Йовчев е доцент по пиано в НМА и в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Едва ли има изпълнител, който да не се е докоснал до музикалния гений на Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791). Моцарт определя себе си преди всичко като оперен композитор, но сред неговите около 600 произведения безспорни шедьоври са и 40-те му симфонии, инструменталните и вокалните му творби. Своите песни Моцарт пише по стихове на поети като Йохан Волфганг Гьоте, Йохан Георг Якоби, Габриела фон Баумберг, Кламер Еберхард Шмит, Кристиан Овербек, Лоренцо да Понте и др. В програмата са включени и арии из комичните опери по либрето на Лоренцо да Понте „Дон Жуан” (1787) и „Така правят всички” (1790).


„Да заинтригуваш, да поразиш, да трогнеш” – воден от своето творческо кредо Джакомо Пучини (1858–1924) изгражда емоционални и психологически разгърнати женски образи. Героините на Франческо Чилеа (1866–1950) са изпълнена с лиризъм и страст. Със своето творчество двамата италиански оперни композитори утвърждават веризма в музиката, създавайки репертоар, утвърден като класически за музикалната сцена.
Ференц Лист (1811–1886) е един от най-ярките композитори от епохата на романтизма, утвърдил унгарската национална композиторска школа. Легендарен пианист, той поставя основата на съвременния пианизъм, оставяйки в наследство виртуозни и мащабни клавирни пиеси като Соната си минор, Трансцендентни етюди и др.

Сонет № 123 е една от най-лиричните творби на композитора, съчетаваща романтичната чувствителност с висотата на ренесансовия дух.



19 април 2007 г . СГХГ 19.00 ч.
Росен Балкански - китара

Фани Куцарова - пиано

Луиджи Бокерини

Интродукция и Фанданго
Антонио Вивалди

Концерт за китара D dur

Allegro giusto

Largo

Allegro

Росен Балкански

Прелюд
Росен Балкански

Скерцо
Марио Кастелнуово–Тедеско

Фантазия за пиано и китара

Andantino

Vivacissimo
Йохан Каспар Мертц

Дивертименто за китара и пиано oп. 60

върху теми от операта „Риголето” на Джузепе Верди
Пианото и китарата са разпространен камерен ансамбъл през ХІХ век. В днешни дни тази необичайна комбинация се среща твърде рядко и предизвиква огромен интерес по световните музикални сцени.

Росен Балкански – класическа китара, и Фани Куцарова – пиано и чембало, имат успешна солова кариера и участия в различни камерни формации. Дуото е създадено през 2003 г. През 2004 г. за първи път в България се представят като дуо класическа китара и чембало. Същата година БНР прави запис на дебютния им концерт – „Барокова музика”, състоял се в зала „България”.

Репертоарът на дуото включва пиеси на различни композитори като Джордани, Вивалди, Карлос де Сейксас, Бокерини, Тедеско, Лео Брауер, Отте и др. Дуото изнася концерти в Унгария, Гърция, Македония, Австрия, Чехия, Полша и др.


Изпълнител и композитор, Росен Балкански свири на китара от единадесетгодишна възраст. Като ученик е лауреат на всички национални китарни конкурси. Прави първите си опити като композитор. През 1982 г. печели китара на международния китарен конкурс „Кутна хора” в Чешката република (бивша Чехословакия) и става първият български китарист с международен приз. През 1989 г. с „Три български песни” печели първата си национална награда като композитор. След завършването на НМА „Проф. П. Владигеров” – София, с магистърска степен по класическа китара (2000) е поканен да преподава в нея. През този период печели още награди като изпълнител и композитор, сред които и от ІІ Академичен конкурс в Пловдив за авторската си пиеса „Три миниатюри. Същата година е победител и в международния конкурс за изпълнители в Пловдив. Негови творби се издават от световните издателства „Бим”, „Даминус”, „Cahier de la guitare” и други, изпълняват се от водещи китаристи в света. Р. Балкански е член на Съюза на българските композитори и на Управителния съвет на Асоциацията на китаристите в България.
Фани Куцарова завършва НМА „Л. Пипков” – София, като ученичка на проф. Богомил Стършенов, професор Люба Енчева и проф. Милена Моллова (1990) и НМА „Проф. П. Владигеров” – София, с магистърска степен в класа на проф. Милена Моллова (1996). Учи камерна музика в класа на проф. Виктор Чучков, посещава майсторските класове по пиано на проф. Вера Горностаева и проф. Оксана Яблонская, както и майсторски клас по камерна музика на проф. Константино Мастропремиани. Има премиерни изпълнения на българска, шведска, холандска и еврейска музика. През 1997 г. БНР прави концертен запис на нейното изпълнение на „Неизвестна българска музика” от Васил Божинов и Менахем Бенсуан – премиера за България. Реализира записи за БНТ, Телевизия „7 дни” и БНР.

През 2002 г. заедно с Полина Антонова създават клавирно дуо. Записват диск със „Съвременни български интонации” и редовно учас-тват във фестивала „Нова българска музика”. Лауреати са на меж-дународна награда през 2003 г. Заедно с композитора Симо Лазаров изнасят първото по рода си светлинно шоу за две пиана и компютърно обработени звуци. Дуото печели подкрепата на Министерството на културата за проекта „Съвременни български интонации”.

През 2004 г. за първи път в България Фани Куцарова създава дуо класическа китараклавесин с Росен Балкански.

Паралелно с концертната дейност Фани Куцарова преподава пиано в НМУ.

В програмата са включени произведения от различни епохи.

Италианският композитор и челист Луиджи Бокерини (1743–1805) е автор на повече от 100 струнни квартета и голям брой камерни про-изведения. Като изключителен виртуоз, често е изпълнявал и цигулков репертоар.

Неговият сънародник Антонио Вивалди (1678–1741) е композитор и цигулар. Написал е около 500 концерта и голям брой църковни и театрални произведения.

Италианският композитор Марио Кастелнуово–Тедеско (1895–1968) е автор на редица произведения за китара. Голяма част от живота си прекарва в Холивуд, където става много популярен с филмовата си музика.



Йохан Каспар Мертц (1806–1856) е роден в Словакия. От 1840 г. живее във Виена и се утвърждава като китарен виртуоз и композитор. Изнася концерти в Полша, Германия и Русия. Музиката на Мертц е силно повлияна от стила на Хайдн, Моцарт и Росини.


20 април 2007 г . СГХГ 19. 00 ч.
Танго Плюс
Теодора Христова – цигулка

Грациела Панайотова-Георгиева – цигулка

Ралица Чернева-Казанджиева – виола

Стоян Божков – виолончело

Даниела Ганчева – пиано
Енрике Гранадос

Испански танц
Астор Пиацола

Tanguano
Астор Пиацола

Otoсo Porteсo
Хосе Брагато

Impressionista
Астор Пиацола

Milonga in Re
Астор Пиацола

Primavera Porteсa
Астор Пиацола

Oblivion
Хосе Уайт

La Bella Cubana
Астор Пиацола

Tango Ballet
Астор Пиацола

Preparense
Теодора Христова е възпитаник НМУ „Любомир Пипков” – София, където учи цигулка при Петър Арнаудов, Евелина Арабаджиева и проф. Петър Христосков. Носител е на Първа награда на ІІ Общобългарско състезание (1980), Втора награда на международния конкурс за млади цигулари „Коциан” – Чехословакия (1986), Първа награда на конкурса „Златна Диана” – Ямбол (1988). Завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Йосиф Радионов. Изнася концерти с различни състави в България, САЩ и Централна Америка. В момента е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.

Грациела Панайотова-Георгиева завършва образованието си в НМА „Проф. П. Владигеров”– София, с цигулка при проф. Йосиф Радионов и камерна музика проф. Виктор Чучков и проф. Димитър Козев. През 1989–2000 работи като оркестрант и помощник-водач на група в Академичния симфоничен оркестър. От 2000 г. свири в Симфоничния оркестър на БНР.

Ралица Чернева-Казанджиева завършва НМА „Проф. П. Вла-дигеров”– София, и майсторски клас при проф. Огнян Станчев. Лауреат е на националния конкурс „Светослав Обретенов” (1984), член е на Академичния клавирен квартет, водач на група в Колегиум музикум – Банкя. Изнася концерти като солист на филхармоничните оркестри във Враца и Видин. От 2000 г. свири в Симфоничния оркестър на БНР.

Стоян Божков завършва НМУ „Любомир Пипков” – София, и НМА „Проф. П. Владигеров” – София, при Ани Атанасова. От 1998 г. е хоноруван преподавател в НМУ и свири в Симфоничния оркестър на БНР. Осъществява записи за БНР и БНТ.

Музикантите са взели участие в камерния цикъл „Солистите на БНР” през 2006 г. и са осъществили записи за БНР.



Даниела Ганчева учи пиано в НМУ „Любомир Пипков” – София, при Лидия Кутева и в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, при проф. Антон Диков. Дипломира се през 1979 г. От 1980 г. работи като аком-панятор в катедра „Струнни инструменти” в НМА. С различни камерни формации изнася множество концерти в България, Италия, Финландия, Германия. Осъществява записи за БНТ и БНР.


Енрике Гранадос (1867–1916) заедно с Исак Албенис и Мануел де Файя е сред най-изявените испански композитори. Гранадос учи пиано в Барселона и по-късно в Париж при Шарл де Берио. Контактува с Габриел Форе, Морис Равел, Пол Дюка, Венсан д’Енди, установява близко приятелство с Камий Сен-Санс. През 1889 г. се завръща в Барселона и продължава кариерата си на пианист виртуоз и композитор. Изнася многобройни солови и камерни концерти с приятелите си Пабло Казалс, Жак Тибо, Сен-Санс и др. През 1901 г. създава Академия Гранадос, която ръководи до смъртта си. Пише музикално-сценични, камерни произведения и клавирни пиеси, в които въплътява романтичния си дух и любовта към испанската народна музика.

Хосе Уайт (1836–1918) е кубински цигулар, композитор и педагог. Учи цигулка при Жан Алар в Парижката консерватория. Концертира в Европа и Латинска Америка със своята съпруга – виртуозна цигуларка. Директор на Императорската консерватория в Рио де Жанейро, основава и дирижира симфония му оркестър. През 1866 г. става член на Societe des Concerts du Conservatoire. Сред неговите ученици са Джордже Енеску и Жак Тибо. От 1888 г. живее в Париж. Пише цигулков концерт, струнен квартет. Най-известната му пиеса „La Bella Cubana” („Прекрасната ку-бинка”) е написана върху ритмите на хаитянската гуарача и доминиканското меренге.

Хосе Брагато е аржентински виолончелист и композитор. Заедно с Астор Пиацола основават през 1957 г. „Octeto de Buenos Aires” в едно от студията в аржентинската столица. Самият Астор Пиацола харесва най-много собствените си произведения в аранжиментите на Хосе Брагато.

Астор Пиацола (1921–1992) е името, с което се асоциира новата история на аржентинското танго, така както новата история на класическото танго се свързва с Карлос Гардел. Композиторът налага коцертното изпълнение на аржентинското танго и то придобива стойността на привлекателно модерно изкуство. Кулминацията на този процес е през 1967 г., когато Пиацола и неговият сътрудник поетът Орасио Ферер създават малката опера „Maria de Buenos Aires”, преобърнала представите за традиционно танго. През живота си е написал над 750 произведения, в това число концерти и музика за театрални и филмови постановки.


21 април 2007 г. СГХГ 11.00 ч.
Струнен квартет „видин
Радмила Петрова – цигулка

Веселка Иванова – цигулка

Пенка Христова – виола

Надежда Ангелова – виолончело

Със специалното участие на Кирил Ламбов – пиано

Самюел Барбър

Струнен квартет
Арам Берберян-Датев

Струнен квартет „Ескизи”



Прелюд

Пасторал

Възвръщане

Размисъл край брега

Раздвоение

Йохан Кригер

Менует (аранж. Кирил Ламбов)
Доменико Скарлати

Гавот (аранж. Кирил Ламбов)
Йохан Фишер

Английски балет (аранж. Кирил Ламбов)


Струнен квартет „Видин” е представителна формация в състава на Видинската държавна филхармония. Създаден е от директора на филхармонията Мирослав Кръстев през 2000 г. Оттогава квартетът участва активно в музикалния живот на града, региона и страната. Репертоарът му включва произведения от Йохан Себастиан Бах, Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт, Антонин Дворжак, Пьотр Илич Чайковски, Бела Барток и др. Освен ежемесечните концерти, които изнася на видинска сцена и във Видинския регион, квартетът има изяви в София, Зайчар и Ниш (Сърбия) на фестивала „Нимус”, в Швейцария, Холандия и Унгария.

Самюел Барбър (1910–1981) търси своя творчески стил, преминавайки през силното влияние на романтизма, по-късно неокласицизма. С Цигулковия концерт (1939), Концерта за флейта, обой, туба и струнен оркестър (1944), Концерта за виолончело, сюитата „Медея” той разкрива своя индивидуален почерк и утвърждава името си на един от най-известните автори на музикалния ХХ век. Музиката му е изпълнена с лиризъм, същевременно тя е изградена от сложни ритмични и хармонични структури. Подкрепяна е от редица забележителни художници, музиканти и диригенти. С операта „Ванеса” (1956) печели наградата „Пулицър”, а с „Антоний и Клеопатра” се открива новата Метрополитен опера в Линкълн център през 1966. Създава две симфонии и две „есета” за оркестър, два квартета, сонати, хорови песни и др. За Сонатата за виолончело и пиано (1932) и музиката към сцена от Шели получава американската Римска премия (1935).

Една от най-известните му пиеси е „Адажио за струнни”, аранжимент от неговия първи струнен квартет. Струнният квартет оп. 11 е написан през 1936. Аранжиментът за струнен оркестър е изпълнен за първи път от Артуро Тоскани на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк. През 1967 г. композиторът прави аранжимент за осемгласен хор.


Арам Берберян–Датев (1926) е композитор, пианист, хоров и оркестров диригент. Автор е на музикално-сценична, оркестрова, камерна и хорова музика, на музика за деца и др. Сред произведенията му са балет-спектакълът „Началото – 681 година”, две симфонии, втората е написана в Германия, „Крайлсхаймски импресии”, Концерт за цигулка и оркестър в памет на неговия учител Панчо Владигеров, импресия-поема „Настроение” за виолончело, Четири рондели по стихове на Атанас Стоев. Удостоен е с високи отличия, номинации и награди в САЩ и Англия.

Струнният квартет „Ескизи” е написан през 1967.


Кирил Ламбов (1955) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Дора Лазарова. Учи композиция при проф. Александър Танев и оркестрово дирижиране при проф. Емил Янев. Завършва майсторски клас по оперно и оркестрово дирижиране при диригента Георги Димитров. Лауреат е на Международния конкурс за млади изпълнители и композитори в град Кито, Еквадор (1989), на национални награди за композиция, сред които наградата „Златното петолиние” за симфонично творчество на СБК (2005), лауреат на конкурса „7/8” – Пловдив (2006). Автор е на две симфонии, операта „Рейнард лисицата”, балета „Нунча”, Концерт за обой и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, камерни и хорови произведения, музикалната сюита за деца „Пътешествията на Марко Поло” и др. От 2006 г. е диригент в Оперно-филхармоничното дружество – Пловдив.

Аранжиментите са написани специално за Струнния квартет „Видин”.


24 април 2007 г. Камерна зала „България” 19.00 ч.
Теодора Димитрова - цигулка

Марина Капитанова - пиано

Йохан Себастиан Бах

Grave еt Allegro

от Соната за соло цигулка № 2 в ла минор
Волфганг Амадеус Моцарт–Крайслер

Рондо KV 250


Панчо Владигеров

Песен оп. 21

Българска рапсодия „Вардар”

Романтичен валс оп. 12


Рихард Щраус

Соната за цигулка и пиано оп. 18

Allegro ma non troppo

Improvisation. Andante cantabile

Finale. Andante
Франц Ваксман

Фантазия „Кармен”


Теодора Димитрова е родена през 1985 г. в София. Учи цигулка от петгодишна, от първи клас е приета в НМУ „Л. Пипков” – София, в класа на Лидия Радионова. На осемгодишна възраст дебютира като солистка на Българския камерен оркестър – Добрич, под диригентството на Йордан Дафов, солистка е и на други камерни и симфонични оркестри. Изнася рецитали в България, Румъния, в цикъла Celebrate Young Artists на Обществото за камерна музика в Уилмингтън, САЩ и на фестивала „Софийско лято”.

Още като ученичка е лауреат на национални и международни конкурси: Първа награда и Специална награда на Двореца на културата и спорта – Варна, за артистично изпълнение на Националния конкурс „Св. Обретенов” (1992); Специална награда на Националния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика – Бургас (1999); Първа и Специална награда за виртуозно изпълнение на Международния конкурс „Корнелия Бронцети”, Румъния (2000), Втора награда в специалност цигулка и Втора награда в камерна музика – дуо, на Националния конкурс „Млади музикални дарования 2000”; Втора награда за камерно дуо и Специалната цигулкова награда на Филип Лазар в Aperto; Награда за финалист на Международния конкурс за млади концертни изпълнители Blount – Алабама, САЩ и пълна стипендия за лятната програма на фестивала Tanglewood – Бостън (2002), на Музикалния фестивал Killington – Вермонт, САЩ и пълна стипендия за лятната програма на фестивала (2002); награда за млад изпълнител на Американската асоциация на преподавателите по струнни инструменти (American String Teachers Association) (2003); конкурс за млади солисти на North Carolina Sympfony 2003 и рецитал, организиран в цикъла New Generation през сезона 2003–2004.

Активно участва в майсторските класове на проф. Минчо Минчев, Ифра Нийман, Кеворк Мардиросян, Фришеншлагер, Мириам Фрид, Стефан Клап, Ваня Миланова, Майкъл Барта, Серджу Шварц, Дмитрий Ситковецки, Ладислау Чендеш и др.

Средното си образование завършва през 2004 г. в North Carolina Shool oh the Arts в класа на проф. Кевин Лоурънс. Там има солови изяви, а през учебната 2003–2004 е помощник-концертмайстор на Младежкия оркестър на училището. От 2004 г. е студентка с пълна стипендия в Julliard School в класа на Масао Кавазаки, като през 2006 г. печели специалната стипендия на името на Дороти Дилей. През 2006 г. печели пълна стипендия и рецитал във фестивала Green Mountain.


Марина Капитанова завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София, в класа на проф. Панка Пелишек. Още като студентка се представя със солови концерти и като солист на оркестри в България. След завършването на майсторски клас работи като акомпанятор с много известни български цигулари като Дина Шнайдерман, Емил Камиларов, Минчо Минчев и др. Старши преподавател и акомпанятор в цигулкова катедра на НМА. На концертния подиум се изявява с изтъкнати цигулари от България и чужбина. Ежегодно участва на семинари и майсторски класове, ръководени от Ифра Нийман, Минчо Минчев, Роза Файн, Саша Гаврилов, Михаел Фришеншлагер, Ерли и др. Реализирала е много записи и компактдискове в БНР. Концертира в Европа, Китай, Япония, Корея. За цялостно представяне и артистичен съпровод е награждавана на международните конкурси „Чайковски”, „Виенявски”, „Жак Тибо”, „Панчо Владигеров”.

В програмата са включени представителни за цигулковия репертоар творби от различни стилове и епохи.

Огромното творчество на Йохан Себастиан Бах (1685–1750) включва и произведения за солиращи инструменти. Сред тях са трите солови сонати и трите солови партити за цигулка, както и Сюита в ми мажор за лютня (и транкрипция за цигулка). Писани са в Кьотен през периода 1717–1723, по времето, когато Бах създава и прочутите шест Бранденбургски концерта.
Гениалният австрийски и американски цигулар и композитор Фриц Крайслер (1875–1962) пише и транскрипции, сред които на Рондо KV 250 от Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1891).
Сред шедьоврите, създадени от една от най-забележителните личности в българската музика – композиторът, пианистът и педагогът Панчо Владигеров (1899–1978), са „Песен” из „Българска сюита” оп. 21 (1927), „Българска рапсодия Вардар” оп. 16, написана първоначално за цигулка и пиано (1922), изпълнена за първи път през 1923 г. от автора и брат му – цигуларят Любен Владигеров, в Берлин и Романтичен валс оп. 12.

Своята знаменита Соната за цигулка и пиано оп. 18 немският композитор Рихард Щраус (1864–1949) пише на 23 години, през 1887–1888, малко преди симфоничната поема „Дон Жуан” (1889). Сонатата е важен преход в творческия му стил. Майстор на мащабно разгърнатата драматургия и оркестрация, творбата е истинско предизвикателство за изпълнителите с романтичния полет на многообразността в „симфоничната поемност”, изтъкана от емоционално наситени широки тематични пространства, които, особено в третата част, свързват Сонатата с неговите опери.


Шедьовърът на френския композитор Жорж Бизе (1838–1875) операта „Кармен” е сътворена през 1875 г. по новелата на писателя Проспер Мериме. Музиката е мелодична и темпераментна, богато оркестрирана, запомняща се. Отделни части се изпълняват и оркестрово самостоятелно. Операта „Кармен” вдъхновява редица композитори към творческо съавторство. Впечатляващ пример е балетната сюита „Кармен”, създадена от руския композитор Родион Шчедрин.
Известният филмов композитор и диригент Франц Ваксман (1906–1967) е роден в Германия. Завършва Дрезденската (1924–1927) и Бер-линската консерватория (1928–1930). През 1934 г. напуска родината си заради фашисткия терор и заминава за Америка. Бляскавата му кариера го вписва сред имената на най-популярните американски композитори.

Фантазията „Кармен” на Ваксман е сред най-брилятните и виртуозни цигулкови адаптации на теми от операта „Кармен” на Бизе. Създадена е заедно с няколко други пиеси, написани за филма „Хумореска” (1945) с Джон Гарфилд в ролята на неуспяващ цигулар. Приятелят на Ваксман – Яша Хайфец, записва цигулковата партия за саундтрака на филма. Двамата избират популярни класически произведения, които адаптират за цигулка и оркестър. Но Warner Bros не се съгласява с условията на договора с Хайфец и работата е предадена на Исак Щерн. Хайфец записва Фантазията през 1947 г. и тя поема пътя на своя репертоарен триумф.




27 април 2007 г. СГХГ 19.00 ч.
млади изпълнители

от Нов български университет
Адриан Павлов, Ашли Бристъл,

Благовеста Костадинова, Веселин Бузев,

Даринка Линкова, Даниел Стефанов,

Евгения Косева, Евелина Елизарова,

Ива Георгиева, Искра Граматикова,

Лили Стоева, Марк Фаулър,

Петя Вардева, Райна Георгиева и други

Творби от

Волфганг Амадеус Моцарт, Роберт Шуман,

Франц Шуберт, Борислава Танева, Клод Дебюси, Сергей Рахманинов, италиански канцонети
Джан Карло Меноти

Телефонът

камерна опера

(концертно изпълнение)


Съпровод

Цветомира Михайлова



Режисьор

Симеон Симеонов



Художествен ръководител и диригент

Веселин Байчев

На 1 февруари 2007 г. на 95-годишна възраст почина легендарният оперен композитор на ХХ век Джан Карло Меноти. Определят го като най-често поставяният оперен композитор в САЩ, като една от най-харизматичните личности в света на изкуството. Роден е на 7 юли 1911 г. в градчето Каделяна, Италия. Започва да композира в края на 30-те години. Автор е на 25 опери. Първата му зряла творба е операта в едно действие „Амелия отива на бал”. През 1950 г. операта му „Консулът” печели наградата „Пулицър”. Най-известната му опера е коледната класика „Амал и нощните посетители”. За операта „Святата от Бликър стрийт” получава втора награда „Пулицър” през 1955 г. През 1958 г. основава международния фестивал „Два свята” в Сполето (Италия), през 1977 неговия „близнак” в Чарлстън, Южна Каролина, а през 1986 г. и в Мелбърн, Австралия. Въпреки че има италианско гражданство, Меноти се смята за итало-американец. Той живее в Монако и Шотландия, но всяка година се завръща в Сполето, за да празнува рождения си ден, включително и на последния си през 2006 г.
Телефонът” от Джан Карло Меноти е опера буфа в едно действие. За първи път е представена на 18–20 февруари 1947 г. заедно с драматичната опера „The Medium” в театър „Heckscher” в Ню Йорк. Бродуейската продукция на операта е осъществена на 1 май 1937 г. в театър „Ethel Barrymore”. Поставена е самостоятелно в Метрополитен опера на 31 юли 1965 г.

Героите са Люси (сопрано) и Бен (баритон). Действието се развива в апартамента на Люси. Бен трябва да замине и отива в дома на Люси с подарък, за да є предложи брак. Но преди да направи своето пред-ложение, телефонът иззвънява и Люси се изгубва в безкраен разговор. Всеки път, когато Бен се опита да є каже, е прекъсван от звъна на телефона. Той прави всичко, за да привлече вниманието є, дори обмисля да счупи телефона, когато тя е извън стаята. За да не изпусне влака си, Бен си тръгва, без да поиска ръката на Люси. Но преди да се качи, решава да є предложи брак по телефона. Люси е щастлива и двамата изпълняват романтичен дует.




28 април 2007 г. НДК, зала № 6 19, 00 ч.
45 години

Камерен ансамбъл

Софийски солисти

диригент

Пламен Джуров

солист

Емилия Барановска (Франция)

виолончело
Густав Холст

Сюита „Св. Павел”



Jig

Ostinato

Intermezzo

Finale. The Dargason
Йозеф Хайдн

Концерт за виолончело в до мажор



Димитър Христов

„Свеждам чело...”


Сергей Прокофиев

Мимолетности



Lentamente

Animato

Col eleganza

Ridicolosamente

Con vivacita

Inquieto

Dolente

Poetico
Камерният ансамбъл „Софийски солисти” е основан през 1962 г. от група млади музиканти от Софийската опера. Първият им концерт през март 1962 г., дирижиран от Михаил Ангелов, привлича интереса и симпатията на софийската публика. Скоро след това са и първите гастроли в чужбина, които продължават вече 45 години – цяла Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Китай, Япония, Корея и др. В творческата си биография съставът има около 3000 концерта у нас и по света, записва за различни музикални компании, радио и ТV-програми.

Трима диригенти слагат своя творчески отпечатък върху работата му: Васил Казанджиев (1964–1978), Емил Табаков (1979–1988) и сегашният ръководител – Пламен Джуров, поел състава през 1988 г.

Камерен ансамбъл „Софийски солисти” е работил с всички зна-чителни български музиканти – композитори, диригенти и солисти. Сред имената на чуждите диригенти и солисти са и световноизвестните музиканти Хенрик Шеринг, Хайнц Холигер, Даниил Шафран, Никанор Цабалета, Патрик Галоа.

През 2007г. своята 45-годишнина „Софийски солисти” отбелязват с поредица от концерти, включващи интересна и разнообразна програма, включително премиерни изпълнения на съвременни български автори.


Диригентът Пламен Джуров (р. 1949) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” – София (1975), с пиано при проф. Мара Балсамова, композиция при проф. Марин Големинов и дирижиране при проф. Константин Илиев. Специализира дирижиране в Музикалната академия във Виена при проф. Карл Йостерайхер. През периода 1976–1982 е диригент на Плевенската филхармония.

Със „Софийски солисти” и самостоятелно гастролира в над 30 страни, реализира голям брой грамофонни плочи и компактдискове.

Освен диригент, Пл. Джуров е и сред изявените български ком-позитори. Пише „Реквием” за мецосопрано, четец, хор и оркестър, по текст на Георги Константинов (1988), оркестрови и камерно-ин-струментални произведения. Автор е на музика към поредица телевизионни сериали. Негови произведения, между които „Елегия”, „Токата”, „Фантазия”, „Каденца”, се изпълняват в редица страни на Европа и Америка.

Професор е по дирижиране в НМА.




* Организаторите си запазват правото за промени в програмата.





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница