Дисциплинарна отговорност



Дата16.11.2017
Размер189.96 Kb.
Размер189.96 Kb.



Дисциплинарна отговорност

Законът за държавния служител регламентира възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон (чл. 1 от ЗДСл). Текстът на цитираната норма въвежда две основни понятия в тази материя-държавна служба и държавен служител. Второто понятие е дефинирано с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 на закона, според която държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Примери ЗМВР, ЗМВнР и др.

За функционирането на администрацията е необходима институция, която да осигурява постоянното и непрекъснато действие на административните органи и организации. Такава институция е държавната служба.

За понятието „държавна служба” няма легална дефиниция. Съдържанието му е изведено и тълкувано в редица конституционни решения, в които е прието, че понятието "държавна служба" се използва в административното право, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт. Освен в тесен смисъл като изпълнение на административни, управленски функции в държавните учреждения (учреждения на бюджетна издръжка), то се схваща и по-широко - с него се обхващат и структурите на държавната администрация, чрез която изпълнителната власт осъществява функциите си по отношение на публичната собственост. Но за държавна служба и държавни служители (за отделни техни видове) се говори със специфично съдържание и в други клонове на правото. Ето защо при липсата на еднозначно доктринално или легално определение на държавната служба смисълът и съдържанието на понятието в отделните случаи трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели на разпоредбите и институтите, с които то се свързва. (Р № 5 от 06.04.1993г. на КС на РБ по конст. д. № 6/93г.). В този смисъл е и тълкуването и в решения по конст. д. №№ 9/2001г., 15/2001г., 3/1993г., 18/2013г.

Функционирането на държавната служба е свързано с упражняването на държавна власт. При осъществяването и винаги се действа от името на държавата. Държавната служба е правно регламентирана.

Система от правни норми, общи и специални, уреждат принципите и правилата за осъществяването и, правата и задълженията на държавните служители както и отговорността им.

Правната регламентация на дисциплинарната отговорност на държавните служители се съдържа в глава пета на Закона за държавния служител (ЗДСл).

Този вид отговорност държавният служител носи при извършено виновно нарушение на служебните задължения.

Дисциплинарното нарушение е вид правонарушение и като такова притежава всички негови общи признаци-деяние, изразено в действие или бездействие с противоправен характер, извършено виновно.

При държавната служба отношенията на власт и подчинение са ясно изразени и нормативно закрепени чрез йерархичната подчиненост (чл. 24 от ЗДСл.).



Конкретните изисквания за изпълнение на служебните задължения са уредени: 1. в разпоредбата на чл. 21 от ЗДСл, 2. в принципите и задълженията на държавните служители (чл. 18 – 29 от ЗДСл.), 3. в устройствените правилници на съответната администрация, както и в други вътрешноустройствени и организационни актове, 4. в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и 5. длъжностните характеристики за съответната длъжност.

Принципно изброяване на дисциплинарните нарушения се съдържа в разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Характеристиките на всяко едно от тях както и процедурата за налагане на дисциплинарно наказание ще бъдат разгледани чрез преглед на съдебната практика на административните съдилища.

Дисциплинарното нарушение, въведено с разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. – «неизпълнение на служебните задължения» изисква да бъдат изследвани задълженията, произтичащи от закона (чл. 21 от ЗДСл), Устройствения правилник на съответната администрация, (съдържащ общо формулирани за всички служители задължения), Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (неспазването на неговите разпоредби е изведено като самостоятелно нарушение на дисциплината), длъжностната характеристика и други актове на органа по назначаването, от които произтичат задължения за държавния служител по повод изпълнение на службата му в съответната административна структура.

Това основание е най-често срещаното посочвано в административните актове за налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител.

При съдебната проверка за законосъобразност на тези актове се изследват въпросите свързани с осъществяване на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина с оглед мотивите на издадената заповед.

В решение по адм. д. № 6328/2013г. ВАС след касационна проверка на решение на АССГ с което е отменена заповед на директора на Агенция „Митници” за налагане на дисциплинарно нарушение на служител на агенцията, издадена на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, е прието, че първоинстанционният съд допуска нарушение на материалния закон, отменя съдебния акт и отхвърля жалбата срещу оспорената заповед.

В мотивите на съда са изложени подробни съображения относно законосъобразността на административния акт. Прието е, че е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя, изразено чрез бездействие- не е преценен риска при изпълнение на служебните задължения от митническия служител в резултат на което не е осъществен изискващия се митнически контрол на лек автомобил, който пътува често до Република Македония и обратно, и в който автомобил след проверка от мобилен екип на агенцията са открити акцизни стоки в големи количества. Освен неизпълнение на служебни задължения, описани подробно в длъжностната характеристика на служителя, е прието и нарушение на КПСДА-чл. 5, ал. 2, който изисква при изпълнение на служебните си задължения служителят да следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да разчитат на него, и конкретно за митническите служители да пазят интересите на обществото и икономиката, като осъществяват възложените им задачи добросъвестно и професионално.

Важен момент в обсъжданото съдебно решение за административната процедура по налагане на дисциплинарното наказание е приетото от състава, че участието на служителя в производството пред съвета не е задължително, а изслушването е по преценка на дисциплинарния съвет. Този извод следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, според която дисциплинарният съвет може да изслуша при необходимост държавния служител. Това разбиране е в съответствие с изпълняваните от дисциплинарния съвет функции на помощен орган, който изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и подпомага органа по назначаването при вземането на решение. Окончателната преценка за това налице ли е нарушение и как следва същото да бъде санкционирано принадлежи на дисциплинарно наказващия орган, който не е обвързан със становището на съвета. Ето защо именно органът, компетентен да наложи наказание, а не този с подпомагащи функции, е задължен да осигури възможност на служителя да се защити и да представи доказателства, като го изслуша и приеме писмените му обяснения.

Представеният пример води до извода, че с едно нарушение могат да се осъществят хипотезите на два фактически състава на дисциплинарни нарушения.

В друго свое решение, с което ВАС потвърждава обжалваното първоинстанционно решение, с което е отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година” на служител в Агенция по заетостта са засегнати въпросите, свързани със сроковете на налагане на наказанието, със смисъла на приемането на устни обяснения на служителя от дисциплинарно наказващия орган и други нарушения на процедурата по произнасяне на административния акт.

Основанието за налагане на наказанието също е по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл-неизпълнение на служебни задължения, свързани с отговорността на служителката за телефон за информация в Бюро по труда и подадени три жалби от граждани недоволни от обслужването и грубото отношение на служителките в бюрото.

За начален момент от който започват да текат сроковете по чл. 94 от ЗДСл съдът приема датата на която предложението за налагане на дисциплинарно наказание на служителката, изготвено от прекия и ръководител е депозирано пред органа по назначаване и от тази дата към издаването на заповедта двумесечният срок според съда е изтекъл.

Прието е от доказателствата по делото, че от трите жалби на граждани не може да се направи извод за грубо отношение и пропуски в служебната дейност конкретно от наказаната служителка, доколкото в тях няма индивидуализиране на служител от структурата на АЗ, а тя не е единствената, която работи с информационния телефон.

Изяснен в съдебния акт е и смисълът на приемането на устни обяснения, който се изразява във възможността на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В случая целта на изслушването не само е пренебрегната изцяло от дисциплинарния орган, но и срещата със служителката е използвана за събиране на данни за ново дисциплинарно нарушение.

При преглед на съдебната практика не са констатирани противоречия в разбирането за изискванията за стриктно и коректно провеждане на разписаната в закона процедура по налагане на дисциплинарни наказания, особено за предвидените в чл. 90, ал. 1, т. 4 – 5 от ЗДСл., които задължават наказващия орган да открие процедура пред Дисциплинарния съвет (чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл) и преди налагането им да вземе становище от този специфичен орган.

Казусът, който ще представя на вашето внимание е свързан със състава на дисциплинарния съвет и промените в него-чл. 95, ал. 4 от ЗДСл.

При съдебна проверка на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на държавна служителка в Дирекция за национален и строителен контрол административният съд констатира, че при провеждане на заседание на дисциплинарния съвет като редовен член участва резервен такъв, без да има заповед от органа по назначаване за това заместване, както и без данни за извършената промяна в състава на ДС. Посоченото нарушение на процедурата е единствено констатирано при съдебния контрол. Според вас представлява ли това съществено нарушение на административната процедура по налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и води ли то до отмяна на заповедта.



Обсъждане на решение № 16717/2013г. по адм. д. № 2999/2013г. на ВАС.

Моето становище по обсъдения казус е обратно на приетото от административния съд и от ВАС.

Действително разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл предвижда, че при отсъствие на редовен член, както и в случаите когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаване определя кой от резервните членове трябва да го замести, но предвид функциите на дисциплинарния съвет като помощен орган, а не водещ административното производство и незадължителния характер на взетите от него решения, окончателната преценка за това налице ли е нарушение и какво по вид да е наказанието се взема от дисциплинарно наказващия орган, приемам, че не може да се приеме за съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до незаконен състав на ДС смяната на редовен член с резервен такъв.

В случаите по чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл – «забава изпълнението на служебните задължения» става дума за отклонение от принципа на чл. 20, ал. 1 от ЗДСл., съгласно който държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. За разлика от неизпълнението, при което е налице пълно несъответствие на поведението на държавния служител спрямо служебните му задължения (независимо от източника), при забавата има изпълнение, но то е забавено, в не съответствие с очакваното или задължителното по време изпълнение. Подобно тълкуване следва и от задължението за точно изпълнение на служебните задължения по чл. 21 от ЗДСл. – т.е. изпълнението следва да отговаря не само на изискванията за съдържание, но и да бъде осъществено в предвидения за това срок. Примери за приложението на тази хипотеза за налагане на дисциплинарно наказание са контролираните по съдебен ред административни актове, в които служителите са наказвани за неизпълнение на възложена служебна задача в срок, поставен от нормативен акт или от прекия ръководител са-решения по адм. д. №№ 2975/2012г., 5128/2011г., 9921/2011г.

Следващото посочено в закона дисциплинарно нарушение е неспазването кръга на служебните правомощия-чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл.

Кръгът на служебните правомощия-това е рамката, в която държавният служител упражнява служебните си задължения. Излизането извън нея следва да се означи като превишаване на власт и компетенции. То може да се изрази в: 1. превишаване на служебните правомощия-осъществяване на дейности, които са присъщи на по-високо стоящи длъжности в административната структура, и 2. навлизане и изпълнение на задължения, относими към други длъжности.

Ето защо както държавният служител, така и органа по назначаване следва да съблюдават стриктно какви са границите на служебните задължения, като имат предвид всички източници, посочени по-горе в изложението, които формират служебните задължения за съответната нормативно посочена длъжност.

В свое решение по адм. д. № 613/2011г. съставът на ВАС приема, че първоинстанционният съд аргументирано е приел наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Като инспектор по приходите жалбоподателят има задължения да извършва данъчен и осигурителен контрол в рамките на планираните от ръководителя на екип "Проверки" (длъжностна характеристика). В случая проверката на "Лукойл България Бункер" ЕООД, гр. Бургас за наличие на основания за възстановяване и прихващане е извършена от жалбоподателя извън офиса в гр. София, без разрешение от прекия ръководител и без командироване по съответния ред, поради което правилно е преценено, че тези действия на служителя са в нарушение на кръга на служебните правомощия ( чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл). По-нататък в мотивите си ВАС е приел за законосъобразно и заключението за осъществяване и на второто от изброените в заповедта нарушения. С приемането на парични суми за нощуване и за дневни разходи от проверяваното дружество служителят се поставя във финансова зависимост и обвързаност, които могат да повлияят на професионалното изпълнение на служебните задължения - нарушения по чл. 8, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съставляващи основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.

Друг пример е решение № 11037/2013г. по адм. д. № 5006/2013г. на ВАС, с което е оставено в сила реш. по адм. д. № 8796/2012г. на АССГ. С последното е отменена заповед на главния секретар на МРРБ, с която е дисциплинарно наказана служителка за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл-неспазване кръга на служебните задължения.

По гражданско дело, разглеждащо спор за собственост между фирма-частно-правен субект и техническия университет Варна, последният иска становище от МРРБ. Жалбоподателката в административното дело-юрист в министерството- изготвя и представя становище по делото, което въз основа на безспорни доказателства за собствеността на фирмата е дадено в подкрепа на частно-правния субект. Това дава основание на дисциплинарно-наказващия орган да наложи наказанието, като приема, че становището е изпратено без съгласуване с горестоящия ръководител. Доказателствата по делото обаче сочат, че регламентирани правила в МРРБ относно документооборота и уведомяването на ръководителите за изготвените становища от юрисконсултите не съществува от една страна, а от друга е установено че служителката-главен юрисконсулт в министерството има пълномощно за процесуално представителство на министерството по съдебни дела. Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че изготвянето от юрисконсулт на становище по конкретно дело без съгласуване с прекия ръководител, но във връзка с надлежно упълномощаване да извършва процесуално представителство, не е неспазване на кръга на служебни задължения.



«Нарушение на задълженията спрямо гражданите» (чл. 89, ал. 2, т. 4 ЗДСл) като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител предполага анализ на изискванията на чл. 20, ал. 1 от закона-държавният служител да се произнася без забава по искането на гражданите, да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси. Когато е допуснато нарушение на което и да е от визираните в нормата условия, е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В тази хипотеза попада и грубото, неуважително и невъзпитано отношение спрямо гражданите, т.к. става дума за отклонение от задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДСл.

Нарушение на задължанията спрямо гражданите като основание за търсене и ангажиране на дисциплинарна отговорност рядко се среща като самостоятелно дисциплинарно нарушение. Най-често виновно нарушените служебни задължения покриват хипотезите на повече от едно посочено в нормата на чл. 89, ал. 2, т. т. 2 до 5 дисциплинарни нарушения.

В подкрепа на изложеното са разгледаните казуси по адм. д. №№ 5128/2009г. по описа на ВАС и 15334/2011г. също по описа на ВАС.

С втория цитиран съдебен акт е отменено решение на Ямболския административен съд и е отхвърлено оспорването срещу заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие” Ямбол с която е наложено наказание „понижение в по-долен ранг за срок от една година” на служителка.

Касационният състав на ВАС приема за доказани нарушенията на служебната дисциплина, установени в хода на дисциплинарното производство от органа по назначаване, а именно: 1. В качеството си на председател на комисията по ЗСПЗЗ по заповед № РД 12 -1664 - 66 от 31.05.2010 г. на директора на ОД "Земеделие", Ямбол, служителката Златева е нарушила ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като не са идентифицирани в пълна степен участниците и имотите, ползавни на правно основание чрез декларации съобразно чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ; не са определени границите на масивите за ползване пар.2 ж от ДР на ЗСПЗЗ, не се изготвяни карти и регистри на масивите за ползване и не са обявявани съобразно чл.74, ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията не е изготвила и представила протокол за приемане на картата и регистъра съобразно чл.75, ал.1 от ППЗСПЗЗ, не са обявявани окончателна карта и регистър на масивите за ползване на основание чл.76, ал.1, споразумението не е по одобрен образец съобразно чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в масивите за ползване са включвани така наречените "бели петна", за които не се установи процедура по разпределение и изготвяне на доклад до ОД "Земеделие". 2. Не е изготвила доклад съгласно т.3 и т.4 от заповедта, от който да е видно, че изготвеното споразумение за землището на с. Маломир не е подписано от всички собственици и/или ползватели и по този начин е въвела в заблуждение директора на ОД "Земеделие", че за землището има изготвено доброволно споразумение - нарушения по чл. 89, ал.2, т.1, т.4 и т. 5 от ЗДСл., представляващи тежки нарушения и извършени виновно, поради което е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 12 месеца". Прието е от съда също така, че за заявлението на част от гражданите за служебно разпределение на земите, заведно в ОД "Земеделие", няма доказателства, че е препратено на комисията, поради което е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че заявлението не е било известно на Златева и ненаписването на доклад по него не е виновно извършено нарушение от нейна страна. Доколкото обаче същите граждани са имали предходно заявление за участие в доброволното разпределение, участвали са в срещите, но не са подписали добороволното споразумение, тъй като не са били удовлетоворени от определените им земи и тези земи са останали "бели петна", то за Златева е възникнало задължението за изготвяне на доклад за служебно разпределение и като не го е направила е увредила и техните права в нарушение на чл.20, ал.1, от ЗДСл. Извършените нарушения правилно са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения /чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл./, нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20 ЗДСл / чл.89, ал.2, т.4 от ЗДС./ и неспазване на правилта на чл.2,ал.2 и чл.6, ал.1 от Кодекса за етичното поведение на служителите в държавната администрация / чл.89, ал.2, т.5 от АПК/ - а именно неспазване на изискванията на законодателство и заповедите на по-горните служители в йерархията.

Неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА)- (чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл) е въведено също като самостоятелно нарушение на служебната дисциплина, което се изследва в контекста на предписанията на този акт. Както бе посочено по-горе в практиката по дисциплинарните производства се установява, че често се стига до квалификации за нарушения, съчетаващи чл. 89, ал. 2, т. 5 с някое от другите нарушения на служебната дисциплина.

КПСДА определя правилата за поведение на служителите в държавната администрация с цел да бъде повишено общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и за издигане престижа на държавната служба. Нарушаването на тези норми най-често води до уронване на престижа на държавната служба и води до ангажиране на дисциплинарна отговорност поради нарушение на етичните норми.

С решението си по адм. д. № 2092/2013г. Върховният административен съд отменя решение на АССГ и отхвърля жалбата срещу заповед за дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът приема, че с действията, извършени от служителката изразяващи се в извършени проверки в информационната система „Справки ЕСГРАОН” и използване на информация за лица извън възложени и проверки, а за лични нужди, Христова не е спазила служебните си правомощия и нарушението правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл-неспазване кръга на служебните правомощия. От друга с поведението си, което демонстрира в друг служебен офис и пред трети лица, е нарушила нормите на Етичния кодекс за поведение-нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Прието е, че незапознаването на служителката с него от органа по назначаване не е нарушение на процедурата по налагане на наказанието, тъй като кодексът е публикуван в ДВ и е нормативен акт, поради което е достояние на широк кръг лица.

В друго свое решение по адм. д. № 6172/2013г. на ВАС, с което също е отменено решение на административен съд и е отхвърлено оспорването срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание, съдът приема за нарушение на правилата на КПСДА неспазването на работното време по смисъла на чл. 11 от кодекса, поради което и за правилни изводите на дисциплинарно наказващия орган за ангажиране на дисц. отговорност на служителя за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.

По последното въведено от закона дисциплинарно нарушение извършвано от ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени при внимателна проверка не открих практика по приложението на този текст по чл. 89, ал. 3 от ЗДСл. Особеното в това нарушение е, че негов субект може да бъде само ръководител (чл. 5 от ЗДСл определя видовете държавни служители в зависимост от характера на служебните задължения и степента на професионалната си подготовка). На следващо място, подчинени на ръководителя служители с поведението си следва да осъществяват състава на някое от нарушенията на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2 т. т. 1 до 5.

Видовете дисциплинарни наказания са изчерпателно посочени в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. като последна характеристика на дисциплинарната отговорност. Наказанието реализира отговорността и без него констатацията за виновно поведение, чрез което не са изпълнени служебните задължения няма правно значение. Други наказания освен законоустановените не могат да бъдат налагани. Освен това те не могат да бъдат налагани кумулативно, т.е. за едно и също дисциплинарно нарушение, може да бъде наложено само едно дисциплинарно наказание (чл. 90, ал. 2 от ЗДСл). Всички дисциплинарни наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗДСл. Това са хипотезите, в които органът по назначаването е възложил на главния секретар или на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт своите правомощия по налагането на дисциплинарните наказания, изключая случаите на чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДСл. (отлагане на повишаването в ранг с една година; понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година, уволнение).

Преди постановяване на заповед за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, органът по назначаването следва да изпълни и разписаните с чл. 91 от ЗДСл. задължения относно индивидуализация на дисциплинарното наказание. При определяне вида и размера му се вземат предвид регламентираните с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. обстоятелства: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Така установените правила за определяне „размера” (т.е. тежестта) на наказанието обхващат преценка на степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на закона, съответният устройствен правилник и длъжностната характеристика, както и пряката им и непосредствена връзка с настъпилите вредни последици, независимо дали се отнасят към службата или гражданите. Следва да се има предвид, че настъпилите от нарушението вредни последици са едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне вида и размера на наказанието, а не елемент от фактическия състав на самото нарушение, който следва да се докаже, за да е налице основанието за налагане дисциплинарно наказание. Формата на вината е от значение за тежестта на нарушението и подлежи на изследване във всеки отделен случай. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението са фактическите обстоятелства, които са били налице към датата и мястото, където е извършено. Те са част от задължителните реквизити на акта за налагане на наказанието (чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл.) и биха могли да бъдат обективни – т.е., свързани например с присъствието на трети лица, начина на извършване и пр.; или субективни – т.е. свързани със състоянието на извършителя – факти, касаещи лично него и имащи отношение към нарушението. Цялостното служебно поведение е от значение при определяне на наказанието с оглед наличие на системност в подобни прояви, склонност към нарушения, или обратно – конкретното нарушение е инцидентно, провокирано от някакви обстоятелства. В тази насока могат да се ползват атестационни оценки, публични прояви и пр.

Дисциплинарните наказания се налагат чрез писмено оформена заповед с посочените в чл. 97 от ЗДСл. реквизити. В заповедта задължително се обсъждат обстоятелствата по чл. 91 ЗДСл като критерии за индивидуализацията му и преди всичко тези, при които е извършено нарушението, неговата тежест и настъпилите вредни последици за държавната служба или за гражданите. По същество това са мотивите на административния орган, послужили като основание за дисциплинарното санкциониране на служителя.

Правомощието на административния съд да упражни контрол върху заповедта за налагане на дисциплинарното наказание обхваща и проверка на приложението на чл. 91 от ЗДСл.

Във връзка със спазването на формата на административния акт и излагане на подробни съображения от дисциплинарно наказващия орган по всички задължителни нормативно установени реквизити на заповедта, предлагам на вашето внимание два казуса, в които са разгледани интересни въпроси, свързани с ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавни служители.

Казусите по адм. д. № 4094/2013г. и по адм. д. № 13436/2013г., двете по описа на ВАС.

Особена хипотеза на спорове във връзка с изпълнение на служебното правоотношение е регламентирана в чл. 100 от ЗДСл и това е така нареченото „Временно отстраняване от служба”.

Законодателят е регламентирал, че служителят може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело – чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. или когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения – чл. 100, ал. 1, т. 3 от с.з. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. За времето, през което е бил отстранен той не получава заплата (чл. 100, ал. 3 от ЗДСл).

Временното отстраняване от служба не е дисциплинарно наказание, а възможна мярка срещу държавния служител при наличие на визираните материалноправни предпоставки. По своето правно естество отстраняването от работа в хипотезите на чл. 100 от ЗДСл. е превантивна принудителна административна мярка (ПАМ), предназначена да предотврати извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Целта й произтича от особения статут на държавния орган и характера на самата служба. Най-често срещани в практиката са случаите по ал. 2 - образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице. За да възникне правото на органа по назначаването да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е необходимо писмено известие от страна на компетентния орган, съдържащо релевантни за преценката му данни. И докато в хипотезата на чл. 100, ал. 1 от ЗДСл. административният орган в рамките на възложените му правомощия сам преценява дали е осъществен нормативния състав, създаващ необходимост от прилагането на ПАМ и дали по този начин се изпълняват целите на закона; в условията на ал. 2 от същия текст, при установяване наличието на определени факти с правно значение, органът задължително прилага диспозицията на правната норма, пряко определяща съдържанието на административния акт. В случаите, когато отстраняването от работа е било незаконно, служителят има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – чл. 100, ал. 4 от ЗДСл.



Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница