Джордж сорос. Новата парадигма на финансовите пазари: кредитната криза на 2008 Г. И какво означава тя



Дата16.11.2017
Размер121.89 Kb.
Размер121.89 Kb.

нбу

Макроикономика”



Курсова работа


на тема:



ДЖОРДЖ СОРОС. НОВАТА ПАРАДИГМА НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ: КРЕДИТНАТА КРИЗА НА 2008 Г. И КАКВО ОЗНАЧАВА ТЯ.

Изготвил: Проверил:

София, 2016

УВОД

Книгата на Джордж Сорос, Новата парадигма за финансовите пазари: кредитната криза от 2008 г. и какво означава тя, е очарователна, значимa и на моменти неразбираема. Основното послание е насочено към теорията за рефлексивността, която той твърди, трябва да бъде в основата на новата парадигма за финансовите пазари; и той предлага задълбочена дискусия на някои от причините за настоящата финансова криза. Това, което Сорос има предвид под рефлексивност не е ясно, но за сега може да се предположи, че това е верига от причинно-следствени връзки, която може да доведе до отклоняване на финансовите пазари от ефективното равновесие.

Отчитайки позицията на Сорос като участник и наблюдател на поведението на финансовите пазари, има много неща, които могат да се научат от неговите прозрения. Сорос е съвсем прав, че финансовите пазари винаги работят с велика ефективност съгласно модела на рационалните очаквания.

Джордж Сорос признава, че финансовата криза е най-лошото явление след Голямата депресия, тя няма общо с други преходни кризи, тъй като не се ограничава само до едно определено предприятие или сегмент на финансовата система. Кризата е довела цялата система до ръба на срив. Концепцията на Сорос е, че това не е просто един процес на бум и бъст или балон, а двете: жилищен балон и дългосрочен супер балон, където и двата балона не се развиват в изолация и са част от историята на последния период.

Жилищният балон следва модела на бум и бъст - все по-агресивно либерализиране на кредитните стандарти, разширяване на съотношенията “loan/value”, повишаване на цените на жилищата, намаляване на спестяванията, влошаване на кредитното качество, нарастване на дела на високорисковите ипотеки и растеж на синтетичните / дериватни финансови продукти. Точката на пресичане е достигната през август 2007 г. Възстановяването на пазара от август до октомври 2007 г. е било последвано от колапс през януари 2008 г.

Супер-балонът се основава на погрешното разчитане на пазарните сили и механизмите на пазара - "пазарния фундаментализъм". Той се е превърнал в доминираща доктрина през 1980 г. и обединява три тенденции: все по-широка кредитната експанзия, глобализация на финансовите пазари и постепенното премахване на финансовите регулации и ускоряване на темпа на финансови иновации. Международната финансова система е под контрола на консорциум от финансови органи, представляващи развитите страни, които се стремят да наложат строга пазарна дисциплина в отделните страни, но са готови да променят правилата, когато финансовата система е застрашена. Начинът, по който работи системата, САЩ е "по-равна" от другите - се радва на вето, както от МВФ така и от Световната банка. Това позволява на САЩ да бъде в състояние да преследва антициклични политики. Либерализацията засмуква спестяванията на света от периферията към центъра и позволява на САЩ да развие хроничен дефицит по текущата сметка. От 1980г. САЩ е развила голям бюджетен дефицит.

Сегашната криза е точка на пресичане не само на жилищния балон, но също така и на дългосрочен балон, където кризата с високорисковите ипотечни кредити е спусъка. Това е краят на една епоха. Този път кризата не се ограничава само до определен сегмент на финансовите пазари, а застрашва цялата система. Пазарите са пренебрегнали усилията на финансовите органи да упражнят механизмите за контрол. Централните банки са били бавни, може би, защото те са вярвали, че ипотечната криза е била изолирано явление. По-късно, способността им да стимулират икономиката е била ограничена от нежеланието на останалата част от света да държи долари, финансова иновация, която е вилняла през последните години и е нарушила капиталовата база на банките.

Теорията на рефлексивността може да обясни събитията по-добре в сравнение с преобладаващата парадигма, но тя не може да предложи никакви генерализации. Според новата парадигмата на събитията на финансовия пазар най-добре могат да се интерпретират като история. Миналото е еднозначно решено и бъдещето е несигурно.


1. НАСТОЯЩАТА КРИЗА И ОТВЪД НЕЯ

Глава пет на книгата може би е ключова за книгата. В нея се опитва да се приложи теоретичния апарат, от по-горните части на книгата, а също и тя е фокусирана върху бъдещите събития, които могат да се очакват. Затова се налага и нейното анализиране.

Главата започва с много важно и много категорично твърдение. А именно, че сме в разгара на финансова криза, която не прилича на никоя досега. Историята не се не повторя според Сорос. И той счита, че няма да се позволи на банковата система да се срине както през 1932 г. (стр. 81). Въпреки това, той продължава „тази [криза] ще има мащабни последствия. .... Това е... края на една епоха” (пак там). Тези твърдения са последвани от основната теоретична постановка т.е. че настоящата ситуация „не е просто един процес на бум и бъст или балон, а жилищния балон и това, което аз ще нарека дългосрочен супер балон. [...] (стр. 82).

Според Сорос няма да възникне нова Велика Депресия. Това е подкрепено от неговото виждане, че сегашната обстановка не може да бъде разбрана без да се вземат предвид профилите на Китай, Индия, и някои страни, производители на нефт и суровини; ръстът в стоките; системата на размяна, която е частично плаваща, частично обвързана с долара и отчасти някъде между двете; и увеличаването на нежеланието на останалата част от свят да държи долари. (стр. 82).

Според автора, появата на жилищния балон (Стр. 82) може да бъде проследена до редица по-дългосрочни събития, описани в предходните глави. Темпът на спестявания на САЩ клони на практика към нула и цените на жилищата са се увеличили неимоверно. Растежът на дълга на домакинствата в САЩ и съотношението на структурираните финанси в рамките на общите номинални приходи също е било огромно. Също така, намалява кредитното качество, което най-добре може да се види от нарастващия дял на рискови кредити (Стр. 83). Според Сорос, в края на краищата, къща може да се купи без пари. При такива условия, кризата е предвидима и практически неизбежна.

Що се отнася до хипотезата за супер балона, е бил налице много по-голяма бум и бъст последователност, която е достигнала своята инфлексна точка. Тя се състои от прекомерно разчитане на пазарния механизъм. Президентът Роналд Рейгън го нарича магията на пазара. Сорос го нарича пазарен фундаментализъм. Той се превръща в доминиращо кредо през 1980 г., когато Рейгън е станал президент в САЩ и Маргарет Тачър - министър-председател на Обединеното кралство. Това е било наречено „лес-фер” през деветнадесети век.

Супер-балонът е съчетавал три основни тенденции, всяка съдържаща поне един дефект. Първата тенденция е на дългосрочната посока на постоянно нарастваща кредитната експанзия. Тази тенденция е резултат на антициклични политики, разработени в отговор на Голямата депресия. Всеки път, когато банковата система е застрашена, или пред рецесия, финансовите органи се намесват, спасявайки застрашените институции и стимулирайки икономиката. Тяхната намеса е въвела асиметричен стимул за кредитната експанзия, известен като морален риск.

Втората тенденция е глобализацията на финансовите пазари, а третият е прогресивното отстраняване на финансовите регулации и ускоряващият темп на финансови иновации. Глобализацията има асиметрична структура. Това благоприятства САЩ и други развити страни в центъра на финансовата система и ощетява по-слабо развитите икономики в периферията. Несъответствието между центъра и периферията не е широко признато, но то е играло важна роля в развитието на супер балона. И както дерегулация така и много от иновациите се основават на неправилното предположение, че пазарите са склонни към равновесие и отклоненията са случайни. Супер балонът обединява заедно и трите тенденции и трите дефекта (Стр. 93).

Това, което Сорос посочва за пазарния фундаментализъм е развенчаване, а това, което е казал за глобализацията е богохулство. Глобализацията на финансовите пазари е била много успешен пазарен проект. Ако финансовият капитал е свободен да се движи, тя става трудно на определени етапи да бъде обложен или регулиран, защото той може да се премести на друго място. Това поставя финансовия капитал в привилегирована позиция. Правителствата често трябва да обръщат повече внимание на изискванията на международния капитал отколкото да се стремят да работят в полза на собствения си народ.

Ето защо, глобализацията на финансовите пазари служи за целите на пазарните фундаменталисти толкова добре. Глобализацията не е довела за създаването на равни възможности, където свободните пазари се е очаквало да осигурят съответствие с доктрината за пазарния фундаментализъм. С премахването на бариерите пред движението на капитали, спестяванията на света са били засмукани от центъра и са се преразпредели от там (стр. 95-96).

Горните твърдения могат да се отчетат като популистки, но те са последвани от обстоен анализ. Постепенното премахване на ограниченията и асиметрията на системата, описана горе в съчетание с асиметричните стимули за кредитна експанзия в развития свят, засмукват спестяванията на света от периферията към центъра и позволят на САЩ да развие хроничен дефицит. Това е извратено положение, защото капиталът се движи от по-слабо развитите страни към Съединените щати и текущата сметка и бюджетните дефицити на САЩ са служили като основни източници на кредитната експанзия. Друг основен източник е бил въвеждането на нови финансови инструменти и увеличеното използване на ливъридж от страна на банките и някои от техните клиенти, особено хедж фондове и фондовете за дялово участие. Друг източник на кредитната експанзия е Япония. Тези дисбаланси е можело да продължат да растат до безкрайност, защото е имало съвпадение в търсенето на кредитори и кредитополучатели. Имало е една симбиоза между САЩ, която е била щастлива да консумира повече, отколкото произвежда, и Китай и други азиатски износители, които са били щастливи да произвеждат повече, отколкото те консумират.

Съединените щати са натрупали външен дълг, Китай и други натрупали валутни резерви. Съединените щати са имали нисък процент на спестяванията, а другите - високи (стр. 96-97). Според Сорос, тази ситуация е станала неустойчива с развитието на жилищния балон в САЩ и е довела до финансови иновации въз основа на невярната парадигма. Жилищният балон е по класическия модел, но в допълнение, той също е довел до отток от долара и до развиване на други ексцесии, въведени във финансовата система от скорошните иновации. По този начин, Сорос обяснява как жилищния балон и супер балона са свързани (стр. 98).

Следователно, е била налице основна разлика между тази криза и периодичните кризи след 1980. Според автора, тези, които са считали, че ипотечната криза е изолирано явление нямат правилното разбиране за ситуацията. Ипотечната криза е просто спусъка, който е освободил супер балона (Стр. 98-99). Това е последвано от доста ясна аргументация, която е поставила въпроса доколко авторовата теза е валидна или не, но авторът се връща към към трите основни тенденции (стр. 93), посочени по-горе. Той стига до извода, че „Тези три фактора водят до неизбяжно икономическо забавяне” и ясно поставят края на една ера (стр. 101).

Въпреки това, Сорос добавя, че ние трябва да се пазим от поставяне на твърде много акцент върху супер балона. Сорос предлага да не се прави грешката на президентът Рейгън. За него, няма нищо предварително определено или задължително по отношение на бум и бъст модела.

Сорос ни предупреждава срещу клопките, които очакват тези, които се стремят да намерят предварителен модел на събитията. Най-правилният начин за отговор е да се разгледа модела на действителния ход на събития (стр. 101-102). Авторът подчертава, че бъдещето не е предопределено и човешката предвидливост е ограничена, но не оставя съмнение, че, според него, ние сме в края на една епоха и в повратна точка на човешката история.

В края на тази глава се наблюдават подобни твърдения. Сорос вярва, че теорията на рефлексивност може да обясни сегашното състояние на нещата по-добре от преобладаващата парадигма, но също признава, че тя не може да направи това, което е направила старата парадигма. Тя не може да предложи генерализации в контекста на естествената науката. Той твърди, че социалните събития са коренно различни от природните явления, те имат разсъждаващи участници, чиито предубедени възгледи и заблуди представят момент на несигурност в хода на събитията (стр. 103). Следователно може да се приеме, че ние сме в края на една епоха и в повратна точка за човешката история, но не може да се приеме, че можем да предвиди, бъдещето със сигурност.


2. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА КАТО ПРИЧИНА ЗА ФИНАНСОВАТА КРИЗА

Едно основно твърдение на Сорос е, че нарастването на финансовата трансгранична търговия е допринесла за възникването на глобалната. Възможно е да се идентифицират два основни канала, чрез който финансовата глобализация е допринесла за условията, които в крайна сметка са довели до кризата.

Първо, участието на чужди инвеститори (особено чуждестранни банки) е довело до ускоряване растежа на пазарите на обезпечени с активи ценни книжа в САЩ, които са били в центъра на първичната пазарна паника в периода 2007-2008. Както е документирано от Ачаря и колектив (2009) и Бернанке и колектив (2011), европейските банки са основни купувачи на ценни книжа, обезпечени с активи. В голямата си част, тези банки също са получили финансиране в щатски долари на паричните пазари в САЩ, както е описано подробно от Шин (2011).

Второ, финансовата глобализация е позволила бърз растеж в балансите на множество банки. Това е протекло на две нива. Във връзка с глобално активните банки, размерът и сложността на тези банки е нараснала бързо, което е затруднило националните регулатори да отговорят с адекватни регулаторни политики.

Трето, нарастващата роля на развиващите се пазари в световната финансова система също може да е допринесла за натрупването на слабости в кредитните пазари. По-специално, влиянието на търсенето на дългови ниско-рискови активи от нововъзникващите пазари и увеличеното предлагане на възможности за капитал на тези страни може да са довели до бум в секюритизация.

По тези начини, въпреки че няма лесен начин да се определи количественото значението на глобализацията в сравнение с други фактори, финансовата глобализация правдоподобно е допринесла за уязвимостта на кредитен пазар, който е бил в основата на глобалната финансова криза. По същество, финансовата глобализацията е хиперболизирала въздействието на основните изкривявания, като например недостатъчното регулиране на кредитните пазари и банки, като е позволила натрупване на финансови дейности, които са изправили финансовите системи до техния капацитет на пълна независимост1.

Разпространението на глобалната криза може да бъде обвързано с различни нива и видове участие в трансгранична финансова търговията. Например, Лейн и Ферети (2012) идентифицират скоростта на предкризисен кредитен растеж и мащаба на предкризисните дефицити по текущата сметка като важни променливи за мащаба на спад в производството и вътрешните разходи през 2009 г. По-общо казано, кредитният растеж е водещ индикатор за следващите финансови кризи2. По подобен начин, те показват, че мащабът на предкризисният дефицит по текущата сметка е бил свързан с по-големи обрати през периода 2008- 2010 г., които са били намалени предимно чрез вътрешна абсорбация.

Финансовата глобализация правдоподобно е допринесла за бързото нарастване на кредитите чрез задействане на двата фактора, търсене и предлагане. По отношение на предлагането на кредити, местните банки и клоновете на чуждестранни банки са повишили различни видове финансиране на международните пазари, където чуждестранните инвеститори също са важен източник на банков капитал (чрез капиталовия портфейл и ПЧИ). По отношение на търсенето на кредити, капиталовите потоци могат да допринесат за среда с ниска лихва и за подобряване на нетната стойност на местните кредитополучатели чрез натиск върху вътрешните цени на активите.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От гледна точка на реда днес, основният въпрос е доколко ние гледаме на пазара, като благо за хармония или за конфликт, и в какви пропорции. Тези, които гледат на неговите операции като фундаментално хармонични изискват малко регулиране. Тези, които вярват, че е потенциално нестабилен, разрушителен ще изискват повече правителствени управление на пазарната икономика.

Глобализацията се вижда от по-ентусиазираните привърженици като пълен отговор на проблема с международния ред. Тя е израз на вярата от 1980 г. насам, че пазарите са, или могат да бъдат направени, перфектно ефективни, ако правителствата не се намесват в тяхната работа. С идването на власт на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън през 1979 г. и 1980 г. съответно, финансовите и другите пазари са де-регулирани, намаляват се данъците, разбити са синдикатите и международни институции се появяват. Въпреки това, правителството не се е оттеглило напълно. Ключова институционална иновация е създаването на Световната търговска организация през 1995 г., която е имала за цел да определя и налага правила за търговия и наказване на нарушителите. Това по същество е системата, която се е разпаднала през 2008 година.

Според Сорос, глобализацията предлага пълен отговор на основните проблеми на международното общество - проблемите на бедността, политическите репресии и войната - чрез набор от взаимообвързаности. Търговията е била основният двигател за икономическия растеж, а икономическият растеж е сред главните средства за намаляване на бедността. Политическата свобода нараства с икономическия просперитет. Проспериращата държава е малко вероятно да започне война, тъй като причините за войната, вече не съществуват; икономическата взаимозависимост също увеличава разходите за война.

Глобалистите обръщат малко внимание на ролята на публичната власт за поддържане на реда, отчасти защото силата на международните банки и корпорации се изпарила от опростената икономика от епохата на Рейгън-Тачър. Мощта на САЩ е разглеждана само като посредник за създаването на системата на свободния обмен. Глобалистката идея за глобално правителство е изграждането на комплекс от институции и правила, подходящи за един свят, който е глобален.

Сорос ясно показва, че глобализацията е довела до два проблема, които никога не е трябвало да бъдат пренебрегвани. Първият е, че ползите от търговията са неравномерно разпределено, като по този начин се нарушава състоянието на справедлива размяна. Вторият е макроикономическата нестабилност, което нарушава изискването за разумна стабилност.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Джордж Сорос. Новата парадигма на финансовите пазари: кредитната криза на 2008 г. и какво означава тя. София, Сиела 2008 г.

  2. Acharya, Viral V. and Philipp Schnabl (2010), ìDo Global Banks Spread Global Imbalances? Asset-Backed Commercial Paper During the Financial Crisis of 2007ñ09,î IMF Economic Review 58 (1)

  3. Bernanke, Ben S., Carol Bertaut, Laurie Pounder DeMarco and Steven Kamin (2011), ìInternational Capital Flows and the Returns to Safe Assets in the United States, 2003-2007,Banque de France Financial Stability Review 15, 13-26.

  4. Borio, Claudio and Piti Disyatat (2011), ìGlobal Imbalances and the Financial Crisis: Link or No Link?,îBIS Working Paper No. 346.

  5. Gourinchas, Pierre-Olivier and Maurice Obstfeld (2012), ìStories of the Twentieth Century for the Twenty-First,îAmerican Economic Journal: Macroeconomics 4(1), 226- 265.

  6. Lane, Philip R. and Gian Maria Milesi-Ferretti (2008), ìThe Drivers of Financial Globalization,îAmerican Economic Review (Papers & Proceedings) 98(2), 327-332

  7. Shin, Hyun Song (2011), ìGlobal Banking Glut and Loan Risk Premium,îmimeo, Princeton University



1 Borio, Claudio and Piti Disyatat (2011), ìGlobal Imbalances and the Financial Crisis: Link or No Link?,îBIS Working Paper No. 346.

2 Gourinchas, Pierre-Olivier and Maurice Obstfeld (2012), ìStories of the Twentieth Century for the Twenty-First,îAmerican Economic Journal: Macroeconomics 4(1), 226- 265.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница