Днес университетът е мястото, в което паметта се предава



страница3/6
Дата01.02.2017
Размер1.15 Mb.
Размер1.15 Mb.
1   2   3   4   5   6

КЪМ ЛЕКЦИЯ 10: Психологически подход за изследване на културата на комуникация :

http://placeforfuture.org/?p=989

Примерни теми за ЕСЕ:

1. При-рода си: човекът като природно същество в големите идейни революции на ХХ век: дарвинизъм, марксизъм, фройдизъм, екзистенциализъм, „квантова логика“, холизъм и екологизъм

2. Аз е някой Друг: егоцентризмът vs Другостта или какво да правим с ислямистите и с гейовете

Материали, които може да ползвате по тази тема:



Zigmund Freud.doc

книгата "Надя" на Андре Бретонhttps://www.facebook.com/download/263341827174932/Andre%20Breton%20-%20Nadja.pdf

Andre Breton - Nadja.pdf

Karl G Jung - Indiancite Pueblo.doc

Carl G. Jung- Severna Afrika.pdf

yung_uch.pdf

да обичаш.doc

Симона ИЛИЕВА: Цялостната личност в условията на съвременното общество

Блог на Петър Канев: Какво са “живи символи” според Карл Г. Юнг?

ЗА ЕГОИЗМА и АЛТРУИЗМА и парадоксалните синтези на трансперсоналната психология и култура - цитати от Маслоу

“Факт е, че [психически и личностно здравите хора] са едновременно най-индивидуалистичните и най-алтруистичните, дружелюбни и обичащи човешки същества. Това, че в нашата култура поставяме тези качества в противоположните краища на един континуум е очевидна грешка, която трябва да бъде поправена. Тези качества вървят заедно.” (Маслоу 2010: 421); “Холистичен подход: нашата първа постановка гласи, че индивидът е интегрирано, организирано цяло. Това е експериментална, а и теоретична реалност, която трябва да се осъзнае” (Маслоу 2010: 86); “Важен аспект е добрите любовни отношения е (...) отъждествяване на потребностите (...) на двама души в една единствена йерархия. (...) При това положение азът се разширява, обхваща двама души и до известна степен, от гледна точка на психологията, те се превръщат в една единица, в една личност, в един аз.” (Маслоу 2010: 413)

*

Ерих Фром: “И следователно, ако запитаме какво е несъзнавано, - твърди Ерих Фром, - отговорът трябва да бъде: освен ирационалните страсти – почти цялото значение на реалността. Причината истинското значение на реалността да е укрито в нашето несъзнавано е в обществото, което предлага на хората вместо действителност мнима рационалност от най-различни измислици, породени от ирационални страсти, като по този начин превръща истината в пленник на несъзнаваното, заключена там и охранявана от фалшивата симулирана разумност” (Fromm 1976: 142)



*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 11: Антропологическата революция: Въпросът за Другия и културното многообразие като фактор за оцеляването на човека:

Въпросът за Другия е темата ви за есе – можете да го свържете с най-различни неща, например:

ПЕТЪР КАНЕВ: ВЪПРОСЪТ ЗА ДРУГИЯ И ВЪПРОСЪТ ЗА ОБИЧАНЕТО

Петър Канев - Толерантност на българските свещеници.pdf

Клифърд Гиърц: Идеи в културологията.pdf

Джаред Даймънд - светът преди вчера - откъс.pdf

The World Until Yesterday - Jared Diamond.pdf

Heert Hofstede-Uvod.doc

Предимства и недостатъци на комуникацията в племенните култури и в държавно-устроените цивилизации, според Джаред Даймънд – ЛЕКЦИЯ в КАРТИНКИ от Петър Канев

книгата "Завладяването на Америка или Въпросът за Другия" на Цветан Тодоров - откъс на български: http://www.book.store.bg/p47447/zavladiavaneto-na-amerika-cvetan-todorov.html

и книгата на английски: http://books.google.bg/books?id=LrcX-UKNdBEC&pg=PA178&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=2#v=onepage&q&f=false



книгата "Нация" на Тери Пратчетhttps://www.facebook.com/photo.php?fbid=590041647788806&set=oa.719590138132365&type=1

за Другия - книгата Тъжни тропици на Клод Леви Строс - впрочем има и филм - http://www.book.store.bg/p22531/tyzhni-tropici-klod-levi-stros.html

по темата: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=590041601122144&set=oa.719590138132365&type=1

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 12: Новата наука – Революционни открития за космоса и природата

И

КЪМ ЛЕКЦИЯ 13: Теория на системите и прогнози за бъдещето :

12: http://placeforfuture.org/?p=945

13: http://placeforfuture.org/?p=865

Къде отиваме? Какво са звездите? Свързани ли сме тях? Какво е живота? От къде идва? На къде отива? Има ли цел и смисъл? Каква е нашата роля в него? Има ли съдба?”... И ето, новата голяма приказка на Новата голяма наука започва... и продължава като истинска история, което значи – като история, която увлича ... и която вълнува.



ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ:

  1. Човекът като био-културно същество

 “Човекът е био-културно същество.Тези две понятия не са просто свързани помежду си, те представляват двете части на едно и също нещо, като всяко едно отпраща към другото, възпроизвеждайки другото и възпроизвеждайки се чрез него.”

Едгар Морен: Земята – Отечество

  1. Сложността на човека

  2. Автопоеза: човекът като творец на самия себе си

“ИНДИВИДЪТ Така че индивидът е този, който става опора на самия себе си и сам си дава легитимност. Това аз наричам субект. Това означава следното: в този объркан и сложен свят на масови комуникации и масова консумация, аз искам да продължавам да се възприемам като творец на самия себе си.”

Ален Турен за новите социални движения, жените и еколозите – из интервю от 2012 г.

  1. Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика



ОЩЕ ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ:

Как познанието за сложността и целостта на културите ни помага в бизнеса, според Хеерт Хофстеде:

Основете есето си на разсъждение върху следните текстове: КНИГАТА НА ХЕЕРТ ХОФСТЕДЕ “КУЛТУРИ И ОРГАНИЗАЦИИ – СОФТУЕР НА УМА – УВОД

ЕСЕ: При-рода си: човекът като природно същество в големите идейни революции на ХХ век: дарвинизъм, марксизъм, фройдизъм, екзистенциализъм, „квантова логика“, холизъм и екологизъм

ORGANIC или новата представа за природата от Айнщайн до Пригожин

Ефектът на пеперудата или за границите на растежа, теорията на комплексността и принципът на предпазливостта

Нашето общо бъдеще: теория за устойчивото развитие на системите

На границите на науката или за най-новите научни открития, за новите научни парадигми и за табуто над иновациите

Трябва ли ни памет и знание? Какво ще стане, ако ги нямаме?

ВИЖ ПО ТАЗИ ТЕМА ОЩЕ :

Гледайте целия филм “Home”  

Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом – единственият дом на човека.



2001 година: Една одисея в космоса (Стенли Кубрик)

Дейвид изключва бордовия компютър Хал, чийто изкуствен интелект се е разбунтувал срещу несъвършените хора и изтребва екипажа на борда на космическия кораб:

[...]

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката – част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“



(Милтън Купър)

Вода – извор на живот и проводник на емоция

Семинарът беше открит с прожекция на нашумелия научно-популярен филм “Великата тайна на водата”.  В него е представена тезата,  че водата е приемник и проводник на ментално замърсяване. Тя реагира на емоции и е съхранител на информация. В нея е възникнал животът на тази планета и тя е основна част от екосистемите.



ВОДА”

Водата се използва в почти всички сфери на човешката дейност и съставлява над 70% от човешкото тяло. През XX век населението на света се е утроило, а водопотреблението се е увеличило 6 пъти. Над 1 млрд. души по света (съизмеримо с населението на ЕС и САЩ, взети заедно) нямат достъп до чиста вода.   [...]



Епизод от сериала "Доктор Кой" на BBC -благодарение на Десислава Денчева, която ми изпрати линковете от епизодите, които съм подбрал като подходящи за курса ни, както следва:

 

а. Докторът става  човек по време на Първата световна война - история в два епизода:



http://vbox7.com/play:022b999da6

Doctor Who s03e08 (hd 720p, bg subs)



http://vbox7.com/play:39ea5cc200

 

б. "Blink" - епизодът на Стивън Мофат с "квантовите същества" - "ридаещите ангели" - впечатляващ начин да възприемем странната квантова реалност и логика на "котката в кутия" на Шрьодингер и "мастиленото петно" на Хайзенберг - http://vbox7.com/play:3327715baf



 

в. Интересен поглед към проблема за Злото - планетата на дявола и на ада - и много интересна научно-фантастична криминална история, от най-добрите образци -  черна дупка, вселяващ се дявол, необясними убийства сред закъсал екипаж на кораб - изобщо епическо - в две части: 



http://vbox7.com/play:2f06e744a5

http://vbox7.com/play:31ef881335

 

г. Човекът и машината - хората биват "ъпгрейдвани" до кибер-хора „сайбърмен" - машини, без чувства и спомени, които да ги "измъчват" - "съвършени", светът ни се среща с паралелна вселена - много храна за размисъл - в две части: http://vbox7.com/play:e5e656c4e4



http://vbox7.com/play:945a9956e5

 

д. Забележителна история за гибелта на Помпей и за човешкия избор, за невъзможния избор - а следващите двама доктори, кой знае защо играят римляни: http://vbox7.com/play:43f34a6ed7



 

е. Дотук бяха сериите за писмена работа, а това са бонуси: ето от мен - супер странна история  "да убием Хитлер", но не е цялата - останалото трябва да си  намерите сами, но за да го разберете намерете си и гледайте също и "Денят, в който Доктора умря" и цялата предистория - т.е.  за зарибяване е този откъс: http://vbox7.com/play:fb0ada678d

 

ж. и във връзка с последните избори и предхождащите ги протести - ето тази сага за политическата класа от извънземно/и - епическа драматична в мащаба на "междузвездни войни" - в много части:



http://vbox7.com/play:712d2530ee

http://vbox7.com/play:ef3f3781a6

http://vbox7.com/play:3c01f8f09d

http://vbox7.com/play:f9559e39d4

http://vbox7.com/play:1c6cb08659

http://vbox7.com/play:27a7b5e5bf

http://vbox7.com/play:42abe29a0c

http://vbox7.com/play:e103542e17

Научнопопулярният филм "11-тия час", иницииран и спонсориран от Леонардо ди Каприо: 11-тия час:http://www.dokumentalni.com/?p=1404

книгата "Теория за всичкото" – Лекции на Стивън Хокинг - за книгата: http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=138156

 - впрочем, евтина е, а си заслужава да я имате! - въпреки че за тази книга има проблеми с авторското право. Хм, как ли ще включите това в анонса й?



Mihail Bushev - Novata nauka.doc

Stephen Hawking - 3 eseta.jpg.pdf

Още материали, които можете да ползвате по тази тема:

Блог на Петър Канев: Ефективност и неефективност на социалните мрежи, според Дънкан Уотс

Stephen Hawking - 3 eseta.jpg.pdf

Mihail Bushev - Novata nauka.doc

Блог на Петър Канев: Промяна в научните парадигми за действителността: стари и нови научни парадигми



Блок 1. Новата наука: Системизъм и термодинамика – лекции на П. Канев КМГН, част 3

Петър Канев: Новата наука - ключови понятия.doc

  1. Петър Канев: “Университетът като място за бъдеще”: проследете линка ТУК!

  2. Петър Канев – Новата наука – задължителни знания и термини – лекция – видео материал

  3. Петър Канев-Нова наука, научна и религиозна етика– телевизионно предаване – видео материал

  4. Петър Канев: Да не разбираме съвременната наука е престъпно спрямо нашата човешка автономност.

  5. Петър КАНЕВ и Серж ДЮФОЛОН – Какво се случи с Новата парадигма? Новата наука и традициите и иновациите в образованието – на английски език

  6. Петър Канев – Новата наука – Революционни открития за космоса и природата – лекция за КК (І курс) – видео материал

  7. Петър Канев Научните открития се правят от любители – лекция за ІV курс – видео материал

  8. Петър Канев-Нова наука, недостъпност на познанието и ново невежество – лекция за КК (І курс) – видео материал

  9. Петър Канев Часовникът на Армагедон лекция1 – публична открита лекция – кликнете върху картинката, за да проследите линка

ІV. Парадоксалната логика на новата наука: отхвърляне на Аристотеловия логически принцип на непротиворечието и теорията на Гьодел за изначалния логически парадокс на всяко съждение и на всяка система, известна като “Кой ще бръсне бръснаря”, “квантовата логика” и законите на неопределеността на Хайзенберг (“теория на мастиленото ура, петно”, за вариативността и за “паралелните вселени”) и на Шрьодингер (“Котката в кутия”), теория на катастрофите на Рьоне Том и теория на хаоса, суперструнна теория, теория за холографската вселена на Пиер Ален и др. (УЧЕБНИЯТ МАТЕРИАЛ НЕ Е ИЗЦЯЛО ГОТОВ – вижте си записките от лекциите)

V. Полицентризъм и полицентирчни йерархии: видове полицентрични йерахии са:

  • дървото на живота” (“дървото на еволюцията”),

  • полицентричен “египетски свод” – градеж като при старите каменни мостове, при които всеки камък е централен: пример: центровете на вселената са безброй (всяка произволно избрана точка е център на вселената, спрямо който всички други точки се разделечават от центъра – ефект на разширяването на вселената), всяка култура смята себе си за централна и всеки човек е център на човечеството и т.н.

  • равнопоставената етажираност (пример: горските екосистеми и етажите почва-трева-храсти-ниски дървета-високи дървета),

  • люспите на лука” – вписани едни в други йерархични нива от типа на кръговете на дървестния ствол (пример: приложение на този тип йерахии в тероиятата на Хофстеде за вписаните едни в друг нива на културата ни – напр. класова култура, професионална култура, национална култура, полова култура, поколенческа култура, гражданско-политическа култура, комуникативна кулутура и т.н., друг пример организма и вписаните една в друга йерахични нива и подсистеми: молекули – ДНК и РНК – живи клетки – органични системи и подсистеми и органи – храносмилателна, дихателна, кръвоносна, полово-отделителна, нервна и пр. системи – екологично и социално-психологическо поведенческо ниво – главен мозък и ниво на общности и групи – култура, стадо, ято, глутница, племе и т.н.)

  • възелът – пример: трите вплетени една в друга сфери на човешката психика (реално-въображаемо и символно ниво), според Жак Лакан, друг пример – възелът на устойчивото развитие на средата (природна-социално-културна и стопанска среда).

VІ. Био-семиотика: биологична и екологична комуникация (УЧЕБНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОЩЕ НЕ СА ИЗЦЯЛО ГОТОВИ):

  1. Две стратегии за оцеляване и адаптация на видовете: стратегия Р (репродукция, размножаване в големи количества) и стратегия К (култура, предаване на наученото през живота познание от майка към деца при несоциалните животни и от членовете на групата едни на други при социалните животни) – вижте си записките от лекцията на нашия гостлектор биологът Александър Дуцов

  2. Филмът на Дейвъд Атънбъро “Животът на бозайниците” – ГЛЕДАЙТЕ ТРИТЕ ОТКЪСА В ТОЗИ ВИДЕО ПЛЕЙЛИСТ В ЛИНКА ТУК

VІІ. Човекът като био-културно същество и теория на комплексността на Едгар Морен, следствия: какво е човека като автопоеза според Николас Луман и какво е Принципът Отговорност, според Ханс Йонас (УЧЕБНИЯТ МАТЕРИАЛ НЕ Е ИЗЦЯЛО ГОТОВ – вижте си записките от лекциите)

  1. Петър Канев – Екология на културата или Човекът като био-културно същество – видео материал

  2. Какво е човекът? – откъс от филма “Животът на бозайниците” на Дейвид Атънбъро

  3. Роля на комуникацията при висшите бозайници в човешките безкнижовни (устни) традиционни култури – според Дейвид Атънбъро, Джейн Гудол, Николай Сираков, Клод Леви-Строс, Джарет Даймънд – вижте си записките от лекциите

ХАЙДЕ ДА НИ Е ЧЕСТИТО: СЪВСЕМ ПРЯСНО ОТКРИТИЕ ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛНАТА ФИЗИКА! : Съвсем "прясното" ново откритие във фундаменталната физика потвърждава за пореден път принципите и логиката на новата научна парадигма за действителността. Оказва се, че никоя частица не е сама и всяка частица задължително има партньор ("супречастица", "свръхчастица”). Почти доказаната вече не само математически, но и експериментално теория за суперсиметрията (свръхсиметрията) за пореден път и на ново ниво потвърждава, че:

1. Вариативността е основен принцип на действителността, включително и при елементарните частици: никоя частица не съществувасамо в един вариант и всяка частица съществава в два варианта: в един “малък” вариант в “обикновеното” времепространство и в още един по-“голям” вариант в хипер- или супер-времепространството (“свръхвремепространството”).

2. “Половата” вариативност (съществуването на всяко нещо в две половинки, в два “пола”, които си партнират и винаги съществуват единствено заедно, в “семейство”) не важи само за живата природа, а за всички нива на действителността, включително и за нивото на елементарните частици: всяка частица има друга своя половинка в свръхвремепространството, с която “партньорски” се допълва допълва, за да може да съществува.

3. Хипер- или супер- времепространството (свръхвремепространството) е ниво на действителността, което не само теоретично съществува, но може да бъде констатирано като енергиен импулс и точно измерено. Това означава, че и самото времепрестронства съществува в два варианта като две половинки – “обикновено” и “свръх” времепространство.

Това напомня за предположението на Стивън Хокинг за двете измерения, в които времепространството съществува – той ги нарича “реално” и “имагинерно” времепространство. “Реалното” времепространство е това, в което вселената е имала начало и ще има край и в което по силата на термодинамичната стрела времето се движи от минало към бъдеще, докато в “имагинерното” времепространство вселената никога не е имала начало и няма да има край, защото в него няма посока минало и бъдеще, а всичко се намира “на едно място” – и миналото и бедещето се намират “на една тепсия” заедно, всичко вече се случило (дежаву) и нищо още не се е случило, а просто съществува – съществува и в измерението на време, което не се движи – мигновечност. Предположението на Хокинг, че и “имагинерното” и “реалното” времепространство са действителни и съществуват едновременно и взаимно се обослувяват, донякъде има паралел с най-новите от за наличиеото на релани “супер- или свръх- частици” в релано “супер- хипер- или свръх-времепространство”. Излиза, че всяко нещо съществува не само в “реалното” измерение на стрелата на времето, в която се осъществява развитието на вселената от начало към край, но и в едно друго измерение на свръхвремепространство – на нещо като мигновечност, където всички заряди са неутрални, всяка частица си има по-голям двойник и симетрията винаги е пълна. В реалното времепространство няма симетрия, тя винаги се нарушава, но в свръхвмепространството симетрията е пълна. Тези две нива на действителността (пълна симетрия в партньорство с науршена симетрия) могат да съществуват само заедно и взаимно се обусловяват едно друго да съществуват и да се поддържат взаимно, те са необходими за да се породи всяка частица, така както са необходими мъжка и женска хромозома, за да се поради зародиша на живия организъм.

Тази картина на реалната действителност поразително прилича на описаната от Платон – всяко реално съществуващо нещо има идеален (много по-съвършен) първообраз в “идеалния свят”, който също съществува, макар че е невидим за окото, а е видим само за душата.

Платоновата идея е ползвана от един от най-големите математици на ХХ век платоникът Алберт Уайтхед в неговата процесуална философия и в опита му до обясни процесите в действителността (например ентропията) с наличието на идеален първообраз на всяко едно нещо, преди да се е осъществило и докато съществува само като потенция (възможност) и с обяснението за реализацията му като отдалечаване от идеалния, потенциален и “жив” първообраз, което води до разпад на баланса му и до неговата “смърт”, в момента, в който бъде завършен процеса на осъществяването му – всяко осъществяване в крайната му точка е разпад, ентропия, а живот и случки има само в самия процес на осъществяването, и когато процесът завърши, свършва и съществуването на самото нещо, което се раелизира.

От къде Платон е знаел, че всяка несиметрична частица съществува, защото си има свръх-симетричен свръх-пратньор в невидимото свръх-времепространство? Може да го е научил от орфизма, но от къде Орфей е знаел това? Като е учил във Вавилон или в Египет са му го казали? А тъм откъде са го знаели? Правилиса опити с елементарни частици ли?...

А може би просто всички имаме интуиция, че така е устроена реалността, все пак такава интуиция ни е била необходима, за да можем да оцеляваме в тази реалност. А хора като Сократ и Платон просто са осъзнали нещо, което в себе си всички знаем: Сократ казва, че той не открива нищо, а е акушера, който помога знанието, с което сме бременни в утробата на душата си да се роди на бял свят в нашето съзнание. Тогава не е чудно и че можем да открием същото естество на действителността и при експериментите с елементарните частици – може би реалността винаги е била много по-близо до представата на Платон, отколкото сме си представяла до сега...

Впрочем във теоретичната квантова физика и в свръзаната с нея нова логика и Нова наука тази идея и тази интуция за действителността съществува вече доста от отдавна. Тя е в основата на идеите на Шрьодингер и Хайзенберг да мислим потенциалното (възможното) като действително: въпреки че не се е осъществивали, всяка съществуваща всъщност всъщност е част от действителността (това е в соновата и терията за “котката в кутия”, и на тази за паралелните светове и за “мастиленото петно”). А сега какво излиза: паралелен свят не само, че има, а даже и може да бъде измерен с уреди, защо иизлиъчва енергийни импулси...



http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_14/%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-

и

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9C%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B1%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_30574.html

Може би това е и обяснението, че тази интуиция за действителността отдавна съществува в поезията:

Онзи Господ от Отвъд пак чука,


на стъклената врата
на огледалото ми,
залепил лицето си, като върху лед,
и напира да го пусна вътре...
А после сяда и пие от портвайна ми,
че и се смее при това...
Така бих постъпил и аз...
И като дявол със сребърен врат пак започва
да ми диктува строфа след строфа,
но когато ми стане страшно да пиша,
твръди, че аз съм ги напасал тези строфи...

Той прилича на мен, като две капки вода сме,


страшничко е да се гледаме в очите,
защото само една разлика има между нас –
аз имам халка на пръста, а той –не.
Е, има и друго, за мен пишат във вестниците сега, 
а него никой не го знае 
и докато аз изглеждам като светец на всички,
той изглежда като дявол същи,
та кой ли би разбрал, че той е Господът във всъщност? 
Но ... и за двама ни краят ще е един и същ...

Така че има две Земи,


но те никога нямат обща граница,
а този който узнае пътя
пред някого е длъжен да мълчи.
И ето за това в най-добрите книги никога няма имена
и в най-добрите картини никога няма лица,
за да могат селските лейдита и джентълмени
да продължат да си пият 
своя сутрешен чай.

А на тази, която смятам за своя жена,


дай й, Господи, най-добри дни,
за нея той е по-страшен от чума,
такъв е нашият брак.
Но нейната сестра зад огледалното стъкло
не откъсва от него очи,
и аз си знам, че ако аз не бях тук,
съвсем друго щеше да е между тях..
Да, зная какво би било, ако той беше като мен,
но аз съм човек, аз имам семейство,
а той е Господ, и ни гледа от горе
и през мен, и през нея...

Така че има две Земи,


но те никога нямат обща граница,
а този който узнае пътя
пред някого е длъжен да мълчи.
И ето за това в най-добрите книги никога няма имена
и в най-добрите картини никога няма лица,
за да могат селските лейдита и джентълмени
да продължат да си пият 
своя сутрешен чай.

Борис Гребеншчиков


https://youtu.be/UZ9yB3RLZZo

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 14: Комуникации в научната общност и смяната на научните парадигми, според Томас Кун:



http://placeforfuture.org/?p=1112

І. Томас Кун и теорията му засмяната на научните парадигми, изложени в книгата му “Структура на научнитереволюции” и в Допълнението към нея от 1969 г.:

  1. Томас Кун: Лекция за КМГН – проследете линка към фейсбук ТУК

  2. Онлайн философска енциклопедия: Идеите на Томас Кун (на английски език) – свалете като кликнете ТУК

  3. Томас Кун: Лекция за КК (от І курс) – проследете линка към сайта МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ – ТУК

  4. БОНУС незадължителен: Прилики и разлики между науката и изкуството: текст от Томас Кун – свалете като кликнете ТУК




  1. Петър Канев - лекции, част 1, тема 1 Томас Кун

ІІ. Промяна в научните парадигми за действителността: стари и нови научни парадигми

Петър КАНЕВ: В търсене на място за бъдеще (част 3): Университетът като място за бъдеще

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 15: Екологизъм, холизъм и трансдисциплинен подход:



http://placeforfuture.org/?p=2266

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ЕСЕ:

Устойчиво развитие? Нашето общо бъдеще: теория за устойчивото развитие на системите

Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.

Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад „Нашето общо бъдеще“ (Our Common Future)известен още като „Докладът Брунтланд“

Ефектът на пеперудата или за границите на растежа, теорията на комплексността и принципът на предпазливостта

Екологична ли е омразата?

Малкото е красиво или за екологията на културата и културата като екология. Към едно ново стопанисващо стопанство.

До каква степен човекът е в състояние да разруши и стерилизира жизнената си среда, така че да се осъди на самоубийство?”



(...) изглежда, че ние сме единствените живи същества, надарени с човешки качества сред Млечния път. Ние бихме могли да си представим няколко колонии, заселени от човеци някъде в космическото пространство, например на Луната, ала това в още по-голяма степен ни кара да разбираме, че Земята е единственото място за живот, и то за добър живот в Космоса – тя е нашето жилище, нашия Ноев ковчег сред необятността на космоса, не само наша Майка, но и наше Отечество. (...) Днес ние трябва да съчетаем наново, да свържем наново човека, живота, природата в идеята за Земята – Родина. Но Земята не е просто един родов и патриотичен мит, на който ние трябва да основем съдбата си. Самата наша разумност ни връща отново към Земята: двете озонови дупки, образували се над Арктика и Антарктида, „парниковият ефект“, породен от натрупването на въглероден двуокис в атмосферата, масовото обезлесяване на големите тропически гори, произвеждащи кислорода, който всички ние дишаме, стерилизирането на океаните, моретата и реките, които ни хранят, безбройните замърсявания, природните бедствия и катастрофи, които преминават границите, всичко това показва, че Отечеството е в опасност. Врагът обаче не са извънземните, той е в самите нас.”

Едгар Морен, Ан Бриджит Керн

„Земята Родина: Манифест на новото хилядолетие“

Какво представляват глобалните промени в климата на Земята и как можем да им въздействаме, като познаваме теорията за сложните системи?:

Основете есето си на разсъждение върху следната : ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОФ. НЕШО ЧИПЕВ от българската антарктическа експедиция на остров Ливингстън



  1. Петър Канев – Екологичният хуманизъм като нова макропарадигма на Модерността:

Три са големите идеи на ХХ век, които екологизмът успя да превърне в нова парадигма на хуманизма и в практики на ХХІ век: идеята за метаеволюцията в теорията на системите и за холистичния подход към сложните органични системи, въпросът за Другия в психологията на личността и в антропологията и екологичният ренесанс на класическите просвещенски ценности. Ограниченията в обема на настоящия тип научен анализ ни позволява единствено да щрихираме акцентите, свързани с идеите, чрез които екологичната макро-парадигма позволява прекрояването на всички практики, начин на осъзнаване и на мислене за света и на ценностите на еко-хуманизма в контекста на новите парадигми в науките за природата и за човека като разширяване на традициите на европейския християнски, ренесансов и просвещенски хуманизъм.

А. Приносът на екологизма за превръщането на новата научна парадигма за природата в социокултурни ценности, в действителни практики и в нов начин на мислене и осъзнаване на действителността е безспорен по отношение на разширяването и витализирането на следните понятия и принцип от теорията за сложните органични системи :

А 1 Комплексност - На сложните системи не може да се влияе командно

А 2 Органичност - Животът е уникален етап в еволюцията на системите, който в определени условия преодолява ентропията, без да нарушава законите на термодинамиката, а именно чрез тях, а уникалните му характеристики са дисиметрия, самоорганизация и синергизъм, самостойност и устойчивост, самоподържане и самовъзпроизвеждане на сложните органични системи

А 3 Неопределеност и нелинейност - Зрителите и наблюдателите са деятели и сътворци на реалността – ние като наблюдатели сме съ-творци на съществуващото, дори и само наблюдавайки го

А 4 Холизъм, синергия, нееднолинейност и автопоеза – всичко съществува и действа в заедност, нееднолинейност, в съответствие и в синхронно припокриване, а парадоксалността е базисен принцип на реалността

А 5 Процесуалност – действителността е динамичен и променлив процес, а не определимо статично статукво

А 6 Реабилитация на аксиологията – ценностите са принципът на селективност, който задава системното свойство на системите в тяхната среда, независимо от нивото им на сложност и самоорганизация - на вселенско и космическо ниво, а информацията е възможна и се заключава именно в ценностната селективност (Хакен), съществуват безусловни космически ценности - животът



Приложимост на тези открития към екосистемите: те са сложи и не може да им се влияе командно, те са органични и преодоляват ентропията, те са непредвидими и ние сме техни съ-творци, те са динамичен процес, а не определимо състояние

Приложимост на тези открития към човека и човешкия (биологично-психологически-културно-социален (трансперсонален) свят) – човекът и човешкият свят е най-сложната система, която можем да наблюдаваме, човекът и човешкият свят са органични системи, човекът е автопоеза – творец на самия себе си (по думите на Едгар Морен и Ан Керн това означава, че “човекът не е някаква произволна инвенция (...), а един уникален продукт на биологичната еволюция, който произвежда сам себе си в своята собствена история“1), той е всичко заедно в едновременност, в съответствие и припокриване, човекът е процес, а не статично състояние и в този смисъл също е и неопределим.

Принос на екологизма за хуманизма: той прилага откритията в науките за природата към човека и към човешкия свят

Това именно е метаморфозата на науката, - пише в книгата си “Синергетика. Хаос, ред, самоорганизация” Михаил Бушев, - благодарение на която конфликтът човек-природа преминава в диалог на човека с природата, а в недрата на конфликта физици срещу лирици назрява нов съюз (...) По този начин, пишат и Пригожин и Стенжер, съвременната наука се утвърждава днес като хуманна, като наука, правена от хора за хората. Науката е поетичен (от гр. Ποίησις - съзидание, творение) слушател на природата, активен наблюдател.” (Бушев 1992)

Б. Приносът на екологизма за превръщането на теориите за човешката личност в ценностна парадигма и в практическа норма, пряко свързана с ценността на многообразието и със способността й да възприема и оценява Другостта (Въпросът за Другия) има следните основания в развитието на науките за човека през ХХ век:

Б 1 Фройд: Човекът е био-културно същество и душевната му конституция се основава на парадоксална амбивалентна същност. Човешката зрялост е свързана с преодоляване на родителския авторитет

Б 2 Лакан: Принципът на огледалото и въпросът за Другия при Лакан: човешката личност се изгражда само в оценностяването на различието и на многообразието – на Другия и на Другостта

Б 3 Антропологията: Въпросът за Другия води до края на европоцентризма, наред с преоценяването на неевропейските култури – от Юнг и Леви Строс през всички класически антрополози от Рут Бенедикт, Маргарет Мийд и Клифърд Гиърц до Цветан Тодоров и Хеерт Хофстеде и до религиозните интерпретации на Въпроса за Другия (Янарас, Зизулас, Кюнг). Въпросът за Другия е основната идея, свързана с екологичното оценностяване на културното многообразие

Б 4 Трасперсоналната психология ни позволява да мислим човешкия свят като екологична синергия – Юнг, Фром, Маслоу, Морен, Луман

Значение на Въпроса за Другия като основна ценност в екологизма – другите живи същества са също и “Другият” за човека като вид

Значение на Въпроса за Другия за екологичния хуманизъм – културното и езиково многообразие като част от биологичното многообразие – въпросът за многообразието и въпросът за Другия, значение на автохтонните населения и техните култури за екосистемите, за биологичното многообразие и за човечността на самия човек – през въпроса за Другия

Принос на екологизма: придава на социалните науки човечност и на антропологията – екологични измерения

В. Екологичният Ренесанс на класическите просвещенски идеи се заключава в следното:

В 1 Преоткриване и разширяване на либерализма: само чрез свободната мисъл, съвест, убеждения и воля се реализира човечността на човека (пълният му потенциал като уникален вид), естествените права съществуват и те са валидни за всеки жив вид и за човека – човешките права, заедно например с котешките или със слонските, тюленските или китовите права – хуманизъм и към животните и към екосистемите – за еко-хуманизмът няма противоречие в това, че хуманността на човека може и трябва да се изразява и в любов към живата планета, към живота изобщо и към живите ни събратя

В 2 Преоткриване на здравия разум – изчерпването на жизненоважните ресурси и разрушаването на природата като животоподдържаща система за човека са слабо казано неразумни и направо безумни – в този аспект екологизмът е и борба на ума с безумието и на разума с глупостта

В 3 Преоткриване на етиката (златното правило) и разширяване на категоричната нравствена повеля – категоричната нравствена повеля е опазване на живота като такъв и това е безусловно – този нов етичен императив ни свързва и ни прави съпричастни с всички живи видове и с глобалната биосфера на планетата Земя

В 4 Гражданското общество и мира и “обществото” на всички форми на живота – активни действия в посока екосистемите и живите видове да станат субект на международни права



Значение на Просвещението за еко-хуманизмът – ключово значение за еко-хуманизма в това отношение придобиват борбата за еманципацията (освобождаването) на живото като такова и на образованието като решаващо за пълнолетието на човека в съвременния свят.

И така по един удивителен начин – заключават в това отношение и Едгар Морен Ан Керн - се срещат и съчетават в една подновена форма двете големи и силни идеи, свързани с навечерието и раждането на революцията от 1789 година: идеите на философията на Просвещението, чиито център е рационалния човек и идеята на Русо, идеята на романтизма, чиито център е живата природа.“ (Morin, Kern 1999)

Прилагането на теорията за органичните системи към човешкия свят, прилагането на Въпроса за Другия към природния свят и ренесансът на класическите ценности на Просвещението са може би най-съществените приноси на екологизма за обновяване и поставяне на нови основи на традиционните европейски и християнски ценности на хуманизма в качеството му на човеколюбие.

В заключение остава да уточним въпроса към какво е центриран еко-хуманизмът.

Новият екологичен хуманизъм не е нито нацио-центричен, нито европоцентричен, нито християно-центричен, нито антропоцентричен, просто защото не е линеен, което означава и че изобщо не може да бъде “моно-центричен”. Този нов нелинеен начин на мислене, светоусещане и оценностяване на живия свят не може да бъде изобщо центриран само към едно нещо, само към един център, защото логиката и ценностната система в тази нова парадигма не са вертикално-пирамидално центрирани към върха, тъй като в “сферичната” и “дарвообразно-органична” нелинейна картина на света на екологизма изобщо няма връх, няма един център, а много разнообразни върхове и центрове и всички те са заедно централни и еднакво важни. В логиката на тази парадигма на живите системи няма подчинение, а взаимно допълване, няма контрол и контролен пункт, а има естествена органична самоорганизация на всичкото взето заедно. Подобно на логиката в медицината, логиката на екологизма гледа на света ни като на организъм – всяка молекула, всеки ген, всяка клетка, всеки елемент, всеки орган и всяка подсистема са важни за цялото на организма, също както и цялото на организма е важно за всяка своя подсистема, орган, елемент и съставна клетка или ген – те не могат да бъдат делени и разфасовани, докато са живи и ценността им е органичността на живота. Доминиращото мислене на Модерността е разфасоващо и разчленяващо, но който разфасова и разчленява нещо живо, той не може да получи друг резултат, освен един разлагащ се труп. Ние сме част от цивилизация, която като следствие от начините си на мислене и светоусещане сякаш се е насочила да постигне именно такъв разчленително-разфасовъчен резултат с огромния организъм на планетата, третирайки я по логиката на старта линейна парадигма все едно, че е месо за консумация – разфасоваме земята, така както се разфасова мъртво прасе, но забравяме че биосферата не е мъртва, а е жива и че когато се опитваш да разфасоваш такъв немислимо огромен жив организъм като целия живот на Земята, той едва ли ще остане безучастен и първите пострадали ще са именно “заколителите” на биосферата. При това планетата не е прост механизъм, който да навиеш като часовник и да очакваш от това определени резултати – резултатите от всяко наше действие в такава сложна органична система са практически непредвидими.

Разкривайки сложността на света на живота, екологизмът припознава по нов начин любовта си към човека не като любов към господар, а като любов към мъничък труженик и съ-творец от голямото цяло на живота. Любовта към човека в зеленото светоусещане не е като любовта към златото или като любовта към царя. Тя не прилича на обожание към единствена и върховна ценност, а е подобна на взаимната любов на приятелите в задружие, в което всяка единична уникална човешка личност е едновременно и малка клетчица, съпричастна към огромния жив свят, но същевременно е и неповторим носител на върховната ценност на живия живот във вселената, в едно и заедно със всички останали обитатели на планетата. Така екологизмът издига човеколюбието в нов малък, смирен и скромен дом в големия и необозрим свят, в дом, който няма общо с вавилонските кули и небостръгачи на демоничните романтични видения и надменно-горделиви грандомании на европейската цивилизация от разцвета на Модерността. Ценността на човека не е “доктор Франкенщайн”, нито “доктор Джекил”, нито Цезар, нито Александър – ценен се оказва “малкият човек”, подобен на “малкия човек” на Чарли Чаплин или пък на “малките хора” от зората на християнството – простите рибари, които стават апостоли на вярата, надеждата и любовта. Но в екологичната логика именно “малкото е голямо”, както и “слабото е силно”, ако перифразираме сентенциите на древнокитайския мъдрец Лао Дзъ. Защото в крайна сметка всяка едно “незначително”, но здраво човешко същество носи в себе си всичко онова малко, което е голямо – малкото, което прави от човека човек – любов, приятелство, уважение, въображение, всеотдайност... Всеки човек е център на тези качества и всеки човек е еднакво централен именно с тях в общата тъкан на живота на планетата ни. И тъй като всеки е голям в своята уникална ценност в общото, заедно с толкова много малки големи, ние всички оставаме “малки човеци”: Човекът е малък като бушмен.

Човекът е малък и затова е красив”, пише и класикът на екологизма Шумахер (Schumacher 1973),. В този смисъл екологизмът връща европейския хуманизъм към собствените му корени на християнско човеколюбие, към думите на Исус Христос: докато не станете като “тези малките”, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 1-20). В зората на новия екологичен хуманизъм тези класически евангелски думи започват да звучат все по-спасително, все по-необходимо все по-навременно актуално.

Материали, които можете да ползвате по тази тема:

Мишел СЕР: Завръщане към естествения договор

Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Боговете сигурно са полудели - 1-ва и 2-ра част -  универсалният филм, по който може да се пише по всяка една тема от курса: http://vbox7.com/play:9695ef1e

 - ето го и в замунда -http://www.zamunda.net/details.php?id=142543&hit=1



Прожекция на научнопопулярния филм "11-тия час", иницииран и спонсориран от Леонардо ди Каприо: 11-тият час:http://www.dokumentalni.com/?p=1404

Randal Baker - Environmental Book.doc

Филмите „11-тия час“ и „Дом“:



http://www.dokumentalni.com/?p=1404

http://www.dokumentalni.com/?p=1198

green_dipl_dimo_txt_20150621.docx

Място за бъдеще: “Мисли глобално”: http://placeforfuture.org/?page_id=495

Димитър ВОЕВ: за Природата и за ЕКО РОК ФЕСТ “Спасете Русе”

Ясен БОРИСЛАВОВ: Странджа – бунт срещу грозното

Петър КАНЕВ: В търсене на място за бъдеще (част 1)

Петър КАНЕВ: В търсене на място за бъдеще (част 2): Природозащитните граждански групи в България като място за бъдеще

инж. Тома БЕЛЕВ: Какво се случва на Витоша (интервю)

Калин НЕНОВ: Нуждаем ли се от Природата? (есе)

Иван ПОПОВ – Иво: Фреди беше прав (Есе)

Радосвета КРЪСТАНОВА: Има ли време за бъдещето? Устойчиво развитие и гражданско участие

Иван РАДЕВ: Зелено гражданско общество (в-к „Дневник“ на 21 януари 2009 г.)

Ана СТАМОВА: Причини за и следствия от строителния бум на Слънчев бряг

Олга КРЯЖЕВСКИХ: Слънчев бряг – развитие на икономиката или катастрофа?

Калин НЕНОВ: Големите малки промени, които можеш да направиш в живота си

Био-семиотика: биологична и екологична комуникация (УЧЕБНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОЩЕ НЕ СА ИЗЦЯЛО ГОТОВИ):

  1. Две стратегии за оцеляване и адаптация на видовете: стратегия Р (репродукция, размножаване в големи количества) и стратегия К (култура, предаване на наученото през живота познание от майка към деца при несоциалните животни и от членовете на групата едни на други при социалните животни) – вижте си записките от лекцията на нашия гостлектор биологът Александър Дуцов

  2. Филмът на Дейвъд Атънбъро “Животът на бозайниците” – ГЛЕДАЙТЕ ТРИТЕ ОТКЪСА В ТОЗИ ВИДЕО ПЛЕЙЛИСТ В ЛИНКА ТУК

VІІ. Човекът като био-културно същество и теория на комплексността на Едгар Морен, следствия: какво е човека като автопоеза според Николас Луман и какво е Принципът Отговорност, според Ханс Йонас (УЧЕБНИЯТ МАТЕРИАЛ НЕ Е ИЗЦЯЛО ГОТОВ – вижте си записките от лекциите)

  1. Петър Канев – Екология на културата или Човекът като био-културно същество – видео материал

  2. Какво е човекът? – откъс от филма “Животът на бозайниците” на Дейвид Атънбъро


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница