До зорница руснова министър на труда и социалната политика деница сачева зам. Министър на труда и социалната политика копие до



Дата17.11.2017
Размер79.03 Kb.
Размер79.03 Kb.

Изх. № ..../….10.2016
ДО

ЗОРНИЦА РУСНОВА

МИНИСТЪР

НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА

ПОЛИТИКА
ДЕНИЦА САЧЕВА

ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ТРУДА

И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
КОПИЕ ДО
МАЯ МАНОЛОВА

ОМБУДСМАН НА РБ


ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО


ОФЕЛИЯ КЪНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА

АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
DORA KRUMOVA

European Commission
DG Employment, Social Affairs and

Inclusion


Unit B/5 Romania, Bulgaria

SPA 3 04/069A


B-1049 Brussels/Belgium
dora.krumova@ec.europa.eu
Относно: отговор на Министерството на труда и социалната политика относно участие в реформата в системата за детско правосъдие и включване на децата в конфликт със закона в ОП РЧР

Уважаема министър Русинова,

Уважаема зам.-министър Сачева,
Като неправителствена организация, която обединява усилията на водещи експерти в областта на детското правосъдие, бихме искали да изразим нашите притеснения и неприемане на аргументите и позициите на Министерството, свързани с неразпознаването на децата в конфликт със закона включително децата под 14 години като целева група, която има нужда от социални услуги, социална работа и подкрепа, както и изключването им от мерките и дейностите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, изложени във Ваше писмо с изходящ номер 39-604 от 02.12.2016 г.
Не бихме се съгласили с интерпретацията, че от Национална мрежа за децата настояваме за прехрърляне на работата с тези групи деца изцяло „в ангажиментите на МТСП“. Противно на това, Мрежата от години се застъпва за установяване на обща концепция и философия за работа за деца в конфликт със закона между различните институции и заинтересовани страни и гарантиране на взаимодействие между системата за правосъдие и системата за закрила чрез осигуряване и прилагане на механизми за междуинституционално взаимодействие, професионална координация и насърчаване на мултидисциплинарен подход.

В същото време обаче, според нас, за да се случи реална реформа в системата за детско правосъдие, ролята на МТСП не би могла да бъде второстепенна, а точно обратното. Социалната работа е най-важният елемент за гарантиране правата на тези деца на закрила и подкрепа.


Многогодишният опит на организациите-членове на Национална мрежа за децата, както и редица изследвания сочат, че преобладаващата част от децата, извършили престъпление или противоправно поведение, са изложени нa бедност, насилие, неглижиране и други рискови фактори1. Именно поради тази причина, в голямата си част те вече са били „случаи“ на социалната система, а не са изолирана група деца, която тепърва предстои да бъде включена към задълженията на отделите „Закрила на детето“. Още повече, че профила на настанените показва, че повече от една трета от децата, настанени в Социално-педагогически интернати (СПИ) и Възпитателни училища-интернати (ВУИ) „идват“ от други институции за деца, като например ДДЛРГ. 2 Тези данни показват ясно, че социалната система е длъжник на тези деца, а не обратното, тъй като подкрепата на по-ранен етап се е оказала неефективна.
Отделно от това, извършването на престъпление или противоправно поведение не отменя правата на детето, установени в Конвенцията на ООН, на живот в семейна среда и закрила и гарантиране на неговия най-добър интерес. Това означава, че „консултативните услуги, които ще бъдат създадени“ при евентуална реформа в областта в никакъв случай не биха могли да заменят услугите за подкрепа, с които разполага социалната система.
На базата на тези аргументи, от Национална мрежа за децата сме крайно несъгласни с позицията на МТСП, че „чрез социални услуги не може да се отговори на специфичните потребности на тези деца“. Именно спецификата на децата в конфликт със закона и децата под минималната възраст за наказателна отговорност ги прави особено уязвими, следователно особено нуждаещи се от социални мерки, индивидуална оценка, работа с психолог и достъп до ефективни програми и услуги за превенция, подкрепа, реинтеграция и ресоциализация.
Позицията на МТСП относно децата под минималната възраст за наказателна отговорност също е повече от противоречива. Според чл. 32 от Наказателния кодекс на Република България, малолетните лица, ненавършили 14-годишна възраст не са наказателноотговорни. В същото време, констатацията в писмото, че с тях „трябва да се работи, така както и с децата над 14-годишна възраст“ сякаш обезсилва разпоредбите от Наказателния кодекс, което е озадачаващо. С други думи, МТСП отказва да разграничи малолетните от непълнолетните извършители, което освен че е в контраст с българското законодателство, противоречи и на редица международни стандарти по въпроса, според които малолетните трябва да са обект единствено на подкрепа и закрила.3 Обръщаме внимание, че ежегодното изследване на състоянието на СПИ и ВУИ, извършвано от ДАЗД, сочи че близо една четвърт от настанените в интернатите деца за именно малолетни. 4
Според Национална мрежа за децата включването на децата в конфликт със закона в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е крайно необходимо, тъй като според Националния статистически институт близо 10 000 деца през 2015 г. са преминали през Детските педагогически стаи. Значителният брой на въвлечените ежегодно в системата деца означава, че съществуващата система не работи по начина, който се очаква от нея. В този случай, още по-малко валиден е аргументът, че СПИ и ВУИ са със статут на образователни институции и попадат в обхвата на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като самите СПИ и ВУИ обхващат едва малка част от децата, засегнати от съществуващото законодателство.

Подкрепяме позицията на наши организации – членове, че становищата за политиката на МТСП към децата в конфликт със закона и децата под минималната възраст за наказателна отговорност са израз на наказваща, изолираща и стигматизираща децата концепция, която повечето страни в Европа отхвърлятоще в края на 19-ти век и началото на 20-ти век. 5


Считаме, че те противоречат и на международните стандарти в областта на правата на децата и в частност правата на децата в конфликт със закона. 6 На практика, позициите на МТСП са в колизия и с Конституцията на Р България, съгласно която „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.7

Поради всички тези причини от Национална мрежа за децата с надяваме, че Министерството на труда и социалната политика ще преосмисли позицията си относно ролята си в реформата в системата за детско правосъдие. Преразглеждайки становищата си, институцията ще има възможността да се съобрази с поредица от препоръки от страна на Комитета по правата на детето и други международни органи, както и да предостави помощ на хилядите български деца, станали жертва на съществуващата от 1958 г. в страната система за борба срещу противообществените прояви.

Като Мрежа с дългогодишен опит в сферата на правата на детето, оставаме на разположение да партнираме за намирането на трайно решение на въпроса като отстояваме висшия интерес на децата.

С уважение,

Георги Богданов

Изпълнителен директор



Национална мрежа за децата

1 „Проблеми във взаимодействието и дейността на органите за противодействие и превенция на противообществените прояви и престъпността на малолетните и непълнолетните”, ВКП, 2014 г.; Петрова-Димитрова, Н., Стойкова; “Анализ на съответствието на съществуващата система за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и на системата за закрила на детето към потребностите на децата в конфликт със закона в област Сливен и област Ямбол”, Доклад за УНИЦЕФ, България, 2013 г. www.sapibg. org ; Петрова-Димитрова, Н., Стойкова; Доклад „Изследване на нагласите за прилагане на интензивна приемна грижа за млади правонарушители в България”, ИСДП, 2014; Вж. Съюз на съдиите в България, Криминогенните рискови фактори при децата, 2009 (под печат), Фондация РискМонитор, Изследване на факторната среда за противообществено поведение на деца, настанени във възпитателни училища-интернати, март 2007 г. (вътрешно изследване).; Пушкарова, Ива, Държавна реакция срещу противообщественото поведение на дете, 2009 г. Пушкарова, И. и колектив. Рискови криминогенни и виктимогенни фактори при децата. Съюз на съдиите в България, 2010.

2 „Сексуална експлоатация и сексуално насилие сред подрастващи във възпитателни училища интернати и социално педагогически интернати“, Българска асоциация по семейно планиране, 2015 г.

3 Важни международни актове в областта на правата на човека и детското правосъдие: 1. Конвенция на ООН за правата на детето (КПД) и Общ коментар №10 (2007) на Комитета по правата на детето на ООН за правата на децата и правосъдието за лица, ненавършили пълнолетие (Общ коментар № 10). 2. Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), 1950 г., чийто чл. 5 регламентира същността на лишаването от свобода и гаранциите, свързани с него, също е със задължителна сила за Р. България. 3. Стандартните минимални правила на ООН за правораздаване по отношение на ненавършили пълнолетие (Правилата от Пекин), 1985 г.; 4. Правилата на ООН за защита на ненавършили пълнолетие лица, лишени от свобода (Правилата от Хавана), 1990 г.; 5. Насоките на ООН за превенция на девиантното поведение на лица, които не са навършили пълнолетие (Насоки от Рияд), 1990 г.; 6. Европейските правила за ненавършилите пълнолетие правонарушители, които са обект на санкции и мерки (Европейски правила за децата правонарушители) (Европейските правила); 7. Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето (Насоки за правосъдие, съобразено с интересите на детето).

4 Ежегодно изследване на състоянието на СПИ и ВУИ, Държавна агенциа за закрила на детето, http://sacp.government.bg/media/filer_public/2016/12/08/detsa-vav-vazpitatelni-uchilishta-internati-i-sotsialno-pedagogicheski-internati_2015.pdf

5 Adler, A. (1930). Merton, Robert K. (December 1936). "The Unanticipated Consequences of Purposive Social Action", American Sociological Review 1 (6): 894–904. doi:10.2307/2084615. ISSN 0003-1224. JSTOR 2084615; The education of children. New York.; Bowlby, J. (1953). Child Care and the Growth of Love. London: Penguin Books.; Bowlby, J. (1951). Maternal Care and Mental Health. World Health Organization Monograph.; Rutter, M. (1979). Maternal deprivation, 1972-1978: New findings, new concepts, new approaches. Child development,; Lemay, Michel ,"J’ai mal a ma mere" Ed Fleurus Psycho-Pédagogique, 1993; Ainsworth, Mary, Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation Hardcover – January 1, 1978. ; Cyrulink,B. La resilience risques igbonogique, 1999; Felitti et al.,1998, Browne, Hamilton-Giachritsis & Vettor, 2007, Falshaw, Browne, 1997, 2002 The cycles of violence The relationship between childhood maltreatment and the risk of later becoming a victim or perpetrator of violence.Key facts.; Ungar, M. (Ed.) (2005). Handbook for working with children and youth: Pathways to resilience across cultures and contexts, Thousand Oaks, CA

61. Конвенция на ООН за правата на детето (КПД) и Общ коментар №10 (2007) на Комитета по правата на детето на ООН за правата на децата и правосъдието за лица, ненавършили пълнолетие (Общ коментар № 10). 2. Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), 1950 г., чийто чл. 5 регламентира същността на лишаването от свобода и гаранциите, свързани с него, също е със задължителна сила за Р. България. 3. Стандартните минимални правила на ООН за правораздаване по отношение на ненавършили пълнолетие (Правилата от Пекин), 1985 г.; 4. Правилата на ООН за защита на ненавършили пълнолетие лица, лишени от свобода (Правилата от Хавана), 1990 г.; 5. Насоките на ООН за превенция на девиантното поведение на лица, които не са навършили пълнолетие (Насоки от Рияд), 1990 г.; 6. Европейските правила за ненавършилите пълнолетие правонарушители, които са обект на санкции и мерки (Европейски правила за децата правонарушители) (Европейските правила); 7. Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето (Насоки за правосъдие, съобразено с интересите на детето).

7 Член 5 (4) Конституция на Р България


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница