Doing budget



Дата27.11.2017
Размер148.15 Kb.
Размер148.15 Kb.

Проф. Кръстьо Петков
МИСИОНЕРЪТ ДЯНКОВ: ОТ “DOING BUSINESS

ДО “DOING BUDGET”
Според „Речник на чуждите думи в българския език” мисионер е „ духовно или светско лице, изпратено при иноверни народи с религиозна мисия... често пъти натоварено и с тайни политически задачи...”. Отговаря ли Симеон Дянков на това описание?
Чистата семантика не може да ни помогне да очертаем профила на един новоизгряващ политик, каквато задача си поставям с настоящия коментар. Освен това религиозните убеждения, както и конспиративните теории не са били водещи теми в моите анализи; не се чувствам достатъчно подготвен да ги интерпретирам.
Опитът в политиката и социологията ме е убедил, че успешна кариера правят личности с безспорни професионални постижения и ярки харизматични качества. Затова съзнателно се дистанцирам от обилните сведения за фамилния живот, интимните преживявания и духовните вярвания на глобалния пътешественик Дянков, които се срещат в сайтовете и специализираните издания.
Започвам от фактите на неговата професионална биография. Най-значимият от тях е свързан с неговата първа задача като глобален мисионер: създаването на методологията “Doing Business” /Правене на бизнес/.
КРАХЪТ НА “DOING BUSINESS”
През 2003 г. Световната банка стартира проекта „Правене на бизнес”, в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката „Индекс на икономическата свобода” на консервативната „Heritage Foundation”, оповестена още през 1990 г.
Предназначението на индекса е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни, които имат най-ниски равнища на регулация. Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда /МОТ/.
На 27 април 2009 г. ръководството на Световната банка излиза с меморандум, в който информира своите подразделения, че елиминира индикатора за гъвкавите пазари от условията, които поставя на страните, кандидатстващи за заем.
По този начин методологията на Дянков и сие, добила известност като EWI става излишна /EWI e индикатор, който показва административните трудности при наемане и освобождаване на работната сила в частните фирми/. Класацията на нейна основа , публикувана за последен път през есента на 2009 г. , звучи като епилог на една провалена шестгодишна мисия.

В какво се състои провалът?


Първо, методологията за оценка на бизнес средата е едностранчива, показателите и източниците на информация-непрозрачни, а техниката на изчисление и точкуване е елементарна.

Съществен недостатък е, че се измерват само загубите и се пропускат ползите от регулативните политики. Накратко казано, инструментът за мерене е негоден, поради което произвежда неточни и дори абсурдни резултати: поставя национални икономики от Балканите и Евразия , намиращи се в състояние на хаос, в челото на класациите; праща назад реалните лидери в икономическия пърформънс, каквито са скандинавските страни;


Второ, предназначението на класацията”Правене на бизнес”- да оценява напредъка в икономическите реформи в сравнителен международен план, не се реализира. /А в условията на криза тази икономическа методология е направо непригодна за анализ и сравнения/.

За сметка на това се прокарва разрушителната идея, че колкото по-малко регулации има в една национална икономика, толкова по-високо ще е нейната ефективност .Христоматийна истина е, че конкурентноспособността и растежът зависят много повече от други макроикономически фактори, каквито са достъпа до финансов ресурс, качеството на инфраструктурата, професионалната квалификация, корупцията и др.


Трето, публикациите „Правене на бизнес” предизвикаха остри критики от МОТ, международните синдикални организации, неправителствени организации от САЩ и Европа, водещи световни икономисти.

В продължение на шест години Световната банка беше подложена на растящ натиск от всички посоки, което сериозно накърни нейния авторитет като институция, разработваща глобални стратегии за икономически реформи и сравнителни анализи. Макар и закъснял, отговорът беше категоричен: върховният мениджмънт на Банката взе решение за отказ от инструментариума „Правене на бизнес”, което има задължителен характер за аналитичните звена и финансовите структури, пръснати по целия свят.


Така екипът „Дянков” остава без предмет на дейност, а личната кариера на добилия световна известност български икономист е поставена под въпрос.
Не е изключено това твърдение и оценките по-горе да бъдат поставени под съмнение от фенове на новоизгряващия политик Симеон Дянков. Затова предлагам на безпристрастните читатели и професионалните икономисти да се запознаят с първоизточниците, от които черпих информация, преди да изляза с обобщаваща оценка за краха на сравнителната макроикономическа иновация. Препоръчвам на интересуващите се да се запознаят с :

  1. Анализ на независимата група за оценка, представила специален доклад пред ръководството на Световната банка за работата на целевата група „Правене на бизнес”/ 2008 г./:

http://lnweb90.worldbank.org/oed/oeddoclib.nsf/DocUNIDViewForJavaSearch/89BD8FE6BF3C8D93852574EF0050E7DE/$file/db_evaluation.pdf 


  1. Експертизата на МОТ за адекватността на системата от индикатори и политическите импликации на инструментариума „Правене на бизнес” /2007 г./:

http://www.ilo.org/public/english/employment/download/elm/elm07-6.pdf

ЗАДГРАНИЧНИТЕ МИСИИ


Симеон Дянков представя себе си като международно известен специалист по сравнителна икономика. Такава е истината, или поне част от нея. Нека да видим обаче в какво стои зад личната популярност и сред кои политически и експертни кръгове тя е доказана.

Първата новина за международната кариера на икономиста Симеон Дянков, която възникна в България, е за неговото постижение като един от най-често цитираните автори. Този рейтинг се дължи на две обстоятелства:



-едното е пряк резултат от участието му в ежегодните класации и публикации на Световната банка „Правене на бизнес”, превърнали се в бестселър сред институционалната книжнина.

Тук трябва да отчетем и интереса на част от бизнеса и експертите-пазарни фундаменталисти от страните с възникващи пазари, към рейтинговите продукти на Банката. При класическите рейтингови агенции, за да те класират в челото , трябва да си платиш; при Световната банка резултатите от годишните кастинги „Правене на бизнес” се взимат предвид в нейната кредитна дейност. И влияят върху условията, които се поставят, за да се получи поредното финансиране.

По-късно в церемониите на годишните класации се добавят и шоу-елементи, като се избира Реформатор на годината. Което на свой ред ражда парадокси: политици и експерти от диктаторски страни и олигархични общества, които нарушават нормите и стандартите на МОТ, биват лансирани като световни шампиони в дерегулацията.

-другото обстоятелство е: кой как прави интернет-класациите на най-цитираните автори в икономическата литература.

Наскоро беше публикувано любопитно изследване върху научната стойност на публикациите на Дянков /Виж. „Дума”, 23/01/10/. Като изключим ненужно хапливия език на статията, изводите на автора Г. Георгиев, са достатъчно интригуващи: а/ класирането на Дянков на 96-то място сред първите 100 е по един от възможните 33 критерии;б/интересът към него идва главно от общите публикации с Андрей Шлейфер /утвърден капацитет, но твърде съмнителна фигура от гледна точка на спазването на етичния кодекс на служителите на Световната банка/;
Следващото свидетелство за значението на Симеон Дянков като мисионер на Световната банка са неговите задграничните пътешествия и задачи. Тук напускаме света на научната книжнина и навлизаме в друго пространство: на експертния активизъм. В него от международно известните капацитети се очаква не просто да проповядват идеи, а да ги прилагат на практика.

В тази революционно-преобразуваща дейност се открояват две специални мисии на Дянков: грузинската и българската;


Грузинските завоевания
Подготовката за тях се провежда още през ранната 1997 г., когато Симеон Дянков участва в изследване на експортния потенциал на грузински предприятия. След 2004 г. той системно посещава страната- вече не като изследовател, а инструктор по правене на реформи. Още тогава проличава неговата страст към „съзидание чрез разрушение” /виж по-долу/.
Първото „постижение” в реформаторската дейност на Дянков и местните му съратници е ликвидирането на грузинската Академия на науките. Нейните институти от „сталинистки” тип са закрити и пратени в небитието. Реконструираната мини- „Академия” започва да работи като придворна институция и се курира от...президента на страната.

Световно известни грузински учени се опитват да предотвратят катастрофата. Те апелират за разум, за постепенност на реформите; предупреждават за непоправимите последици от загубата на вековни просветителски традиции и ценности .В специална декларация на академичната общност се изразява готовност за конструктивен диалог с правителството на Грузия и модернизация на академичната наука./ Виж: 24 саати, 22.06.05 - Тамаз Гамкарелидзе, академик, президент Академии нaук Грузии/

Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН? Същият почерк, сходни квалификации! С една разлика: на родна земя Мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги „феодални старци”! Успехът му и в България обаче изглежда предрешен, защото най-важната предпоставка е налице: учени и ръководители от БАН вече са настроени един срещу друг, професоналната солидарност е изместена от индивидуалното и груповото самоизяждане. По този начин уместни идеи на по-младото поколение български учени-за интегриране на изследователската дейност с университетите, за приложна експанзия на науките, за стимулиране на научната кариера и др. остават на заден план.


Пълен разгром на противниците се постига и в другото поле на битките между радикалните реформатори и традиционалистите в Грузия. Целите на завоевателите в тази офанзива са: промоция на частния бизнес- сектор и дерегулация на трудовите пазари. Инструкторите от Световната банка и новоизлюпени/пост-сталинитски пазарни фундаменталисти са в общ фронт срещу привържениците на трудово-правните стандарти и процедури при наемането и освобождаването на работната сила. Синдикатите са сред най-преследваните еретици. Лозунгът: „Долу всички регулации”, е претворен на дело. Грузия става една от първите страни с отменени трудови закони, за което е бламирана от МОТ .
Един от участниците в проучвателни контра-мисии на МОТ и ЕС в страната на „абсолютната икономическа свобода” сподели пред пишещия тези редове: „Когато се срещнахме с грузинския министър на труда и го попитахме защо е отменен Кодекса на труда, той ни отговори: ”Да се работи по кодекс е въпрос на стил, а не закон!!!” . Както се казва, коментарът е излишен!

Българското предизвикателство
Да се завърнеш в родната си страна като неин финансов министър и вицепремиер в реформаторско правителство, след почти 20-годишно отсъствие, е истинско предизвикателство. Социолозите биха казали, че подобен експеримент може да предизвика културен шок.
Тази страна от политическия експеримент с Дянков ще дискутирам по-долу. Преди да стигнем до нея, е уместно да припомним хронологията на събитията и да проследим маршрута на пътешествието към Родината.
Всичко започва през февруари, 2009 г., когато кметът на София и неформален лидер на политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов се среща със Симеон Дянков в САЩ на гала-вечеря на президента Барак Обама. Бъдещият премиер в свойствения си директен стил прави предложение на своя сънародник да се включи в неговия екип.
Офертата е примамлива и навременна /дори изпреварваща предстоящи събития/. Работата на Симеон Дянков в Световната банка по проекта „Правене на бизнес” е пред приключване. Предстои неговото закриване поради професионална неадекватност, което става факт в края на април 2009 г. Пътят за завръщането в България, където има шанс да се прави поредна реформаторска революция, е открит.Съекипниците изглеждат надеждни-като привърженици на икономическата доктрина, усвоена от Дянков в Световната банка.
Единственият проблем е, че светът е в безпрецедентна финансова криза. Но и тук се намира решение-Дянков е обявен и представен в България като международно признат специалист по антикризисни стратегии.Фактът, че персоналният му опит се свежда до финансово-статистически калкулации и подреждане на национални икономики, базирани на субективни преценки от юристи в съответнитестрани, изглежда не смущава нито него, нито новите му ментори.
За по-малко от 6 месеца, преквалифициралият се от инструктор във водещ конструктор и изпълнител на реформи вашинтгонски експерт, успява да постигне удивителни резултати. По-крупните от тях са:
- за 50 дни ликвидира наследения недостиг в бюджета от над половин милиард лева и през септември постига положителен баланс; въпреки резкият спад на очакваните приходи в края на годината, успява да отчете балансиран бюджет като залага нова свръх-цел: през 2010 г. да приключи с бюджетен дефицит от 0,8%, което ще е световен рекорд за годината и супер-постижение в условия на глабална криза;

-предприема тотална атака срещу корупцията и черната икономика. Ангажира се с цели, непостигнати от друг финансов министър в света: да изземе за броени месеци от контрабандисти, данъчни измамници, и корумпирани политици милиарди левове, които да инжектира в държавната хазна;

-удря чрез зконови промени и данъчни проверки интересите на доскоро недосегаеми за властта олигарси, шоумени и повелители на сенчестия бизнес /например хазарта/;

-инициира невиждани за България институционални реформи: преструктуриране на БАН /по модела, приложен в Грузия/; закриване на стотици болници; свръхцентрализиран контрол в митниците;

-демонстрира на практика непознати фискални иновации, като орязва еднолично плащания за 2009 г.; прехвърля други за следващата година, без да се интересува от законовите процедури;отменя/отлага бонуси за висшия държавен апарат и социални плащания за бедни , безработни и лица с увреждания и т.н. и т.н.
Всичко това се прави с рядко срещана енергия и революционен плам.
Трябва да признаем, че Симеон Дянков показа кураж в изпълнението на българската мисия-независимо дали е подкрепен от общественото мнение /както в случая с хазарта и данъчните измами/; или е контра-атакуван от влиятелни институции и личности /в казуса с БАН, или след нападките срещу президента на републиката/. Което показва, че в България не се е завърнал посредствен и страхлив чиновник от международна финансова институция; нито психически неуравновесен човек, както смятат доста от неговите коментатори и недоброжелатели.
Имаме работа с феномен-продукт на строго определена професонално и културно обкръжение. Знае се, че за мисионери стават само посветени хора, с твърда, дори фанатична вяра в правотата на религията, която изповядва.
Как едно провинциално момче от Ловеч, преминавайки транзит през софиийски университет, се добира до висша позиция в Световната банка и след това черпи дивиденти от нея в начеващата си политическа кариера, е въпрос, който изисква обстойно биографично/социологическо проучване. Нужни са и още факти, натрупване на житейски и космополитен опит . Което, при възходящия марш на Симеон Дянков през глобалното пространство, е въпрос на време.
Моята амбиция тук е по-скромна: да видя как се вписва личността „Дянков” в коренно различна културна среда /американската и българската/ и доколко това влияе на публичните му изяви.


КУЛТУРНИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ
Според обяснителните теории в културната антропология, човек е продукт както на биосоциалния си произход, така и на факторите на средата /професионална, институционална, неформална/, в която действа в зряла възраст. Такъв е и случаят със Симеон Дянков- българин по рождение, янки-бой по поведение.
В България по времето на соца /а и днес в някои микрообщности/, се цени скромността. Ако си с отлични постижения в училище, притежаваш безспорен талант и дори да си гениален, очакването е: да не се хвалиш.
Само че днешният свят не принадлежи на скромните. Симеон Дянков е усвоил по органичен начин тази ценност, благодарение на продължителното си пребиваване в САЩ, преминавайки през всички ключови фази на житейския цикъл: завършване но висше образование: работа по професията; създаване на семейство; правене на кариера. Затова за него е естествено да заяви : „ I am the best” /”Аз съм най добрият”/- като цитиран автор; като експерт по сравнителна икономика; като съветник на министър-председатели и президенти; като финансов министър.Така би отговорило всяко амбициозно американско момче, ако му зададат въпроса какъв е той?
В България да си предан последовател на някаква политическа или научна идея се свята за отживелица.Днешният българин се научи да цени смяната на съдружниците, приятелите, религията дори-при условие, че тези обрати са свързани с материална изгода.
Емигрантът Дянков не сменя приятелите си през ден и очевидно не се бои от враговете си. Знае, че първите ще го подкрепят докрай /основен принцип в американското разбиране за съ-гражданство/; а вторите няма да му простят, стига да го хванат натясно.
Симеон Дянков отрано се е приобщил към друга, чуждоземна / до преди две десетилетия непозната в България/ икономическа доктрина-тази на пазарния фундаментализъм. Той вече й принадлежи с плът и ум , както това се изисква в класическите религиозни ордени. Важно уточнение: като експерт и експериментатор Дянков е представител на най-консервативното крило -това на Учителя Милтън Фридман. Негови идоли са Фридрих Хайек и Йозеф Шумпетер.
От Хайек очевидно е заимствал възгледите за икономическата свобода, но е подценил предупреждението на този гениален представител на либерализма- за неизбежния крах на всеки опит да се налагат върху икономиката проекти за преход по централен път или от някаква външна сила. Икономическите трасформации по проект /като своего рода социално инженерство/ според Хайек са сигурен път към робството. Що се отнася до теорията за „съзидателното разрушение” , както грузинския период, така и начеващият български престой в глобалната реформаторска биография на Дянков доказват, че Шумпетер е получил верен исторически последовател.
Да разрушиш наследството /заварените институции до основи, да разчистиш пътя за новото, което ще се появи от развалините на старото-такава е ултра неолибералната революция, която шества главно в страните от бившия соц. лагер. Неин виден идеолог и практик е Дянков, превърнал се в един от най-усърдните адвокати на Вашингтонския консенсус.
Замисълът му е грандиозен, усилията-впечатляващи, организацията на работата и комуникациите чрез модерните технологии-далеч изпреварващи българските политически и управленски стандарти. Блогът на Дянков, биографиите и публикациите в „Уикипедия” и водещи световни сайтове, поръчаните коментари във флагмана на консервативното движение „Уолстрийт Джърнъл”, неколкократно надминават пиар-проявите на цялото българско правителство воглаве с премиера.
Всичко това ме кара да мисля, че американизацията /в положителния смисъл на думата/ на Симеон Дянков, е завършена. В политически /публичен/ и в професионален /експертен/ план той се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветил.
И което е най-важното: с ампутирана социална чувствителност...
Професионалният проблем на Симеон Дянков обаче е огромен: той трябва да докаже правотата на делото си и да отчете успешна мисия в период на невиждана, непозната за живеещите днес поколения икономическа криза.
Кризата започна в САЩ /страната на неговата сбъдната мечта/, премина през развитите икономики / с доминиращ частен сектор, завършен продукт на доктрината за свободния, перфектен пазар, управляван от „невидима ръка”/; опустошава териториите на нововъзникващите пазарни икономики /където Дянков и сие са се отдали на грандиозни експерименти/;

Кризата дойде и в България, противно на твърденията на правителството на „Станишев”, носещо главната отговорност за срива на националната икономика и финанси.


За да предпази собствения си народ от това бедствие, Симеон Дянков му инжектира свръхдоза оптимизъм.
Убеждава го, че след април-май 2010 г. ще се измъкне от тресавището и ще заживее по-добре. Вътре в себе си знае, че това е лъжа. Не може да не познава прогнозите на видни световни политически лидери и икономисти за опасността от депресия, неконтролирана безработица и дори повторение на финансовия срив.
Тогава защо не казва истината? Вероятно разчита на инерционния месианска психика на поколения българи! Само че не си дава сметка, че тук, в родната България, много бързо месионската вяра бива заменена с активен песимизъм, раждащ омраза. На първо място-към онези, които съзнателно са въвели в заблуждение собствения си народ.Справка-завърналият се като цар и трансформирал се в премиер Симеон Сакскобургготски.
Ако се повтори този сценарий, ще се потвърди моята диагноза, че Симеон Дянков страда от дълбоко вкоренен културен и когнитивен дисонанс.
Роден в България, той не познава и не възприема по органичен път собствената си нация. Това не значи, че е лош по природа човек, или злонамерен по действия икономист. Просто историята , обучението и мисиите са го приобщили към друга, не-българска система от ценности, вярвания и норми на поведение.
Времето, особено това на глобалните революционери и експериментатори, изтича неимоверно бързо. След не повече от година ще разберем, дали моят анализ на явлението „Дянков” е бил обективен и дали прогнозата , че сега се е посветил на „Мисия невъзможна”, ще се сбъдне.
Предстоящото назначаване на нов, старши вицепремиер като събеседник и контрольор на Дянков е индикатор, че и премиерът Бойко Борисов изпитва съмнения в изхода на реформаторската мисията.

Октомври, 2009-Януари,. 2010 г.



Брюксел-София-

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница