Доклад до Европейския парламент и Съвета, заедно с всички предложения за ревизия на тази Директива, който се бъдат възприети като уместни



Дата24.02.2017
Размер212.96 Kb.
Размер212.96 Kb.



ДИРЕКТИВА 2003/4/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
от 28 януари 2003
относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и
отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕЕС




ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТИ И
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейска общност и по-специално Член 175 (1), следователно,

Като взеха предвид предложението на Комиси­ята (1),

Като взеха предвид становището на Евро­пейския икономически и социален комитет (2),

Като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

Действайки в съответствие с процедурите, рег­ламентирани в Член 251 от Договора (4) и в светлината на общия текст, одобрен на 08 ноем­ври 2002 г. от Помирителния комитет,

Като се има предвид, че:



  1. Засиленият достъп на обществеността до информация за околната среда и разпростра­нението на такава информация допринасят за повишаване на обществе­ното съзнание по въпроси, свързани с околната среда, за свободната обмяна на мнения, по-ефективното участие на об­ществеността при вземането на решения във връзка с околната среда и в крайна сметка, за по-добра околна среда.

  2. Директива на Съвета 90/313/ЕЕС от 07 юни 1990 г. относно свободния достъп до информация за околната среда (5) постави началото на промяна в подхода на дър­жавните органи по въпросите на откри­тостта и прозрачността, определяйки мерки за упражняване на правото на дос­тъпа на обществеността до информация за околната среда, която следва да бъде раз­вита и продължена. Настоящата Дирек­тива разширява достъпа, гарантиран съг­ласно Директива 90/313/ЕЕС.

  3. Член 8 от Директива 90/313/ЕЕС изисква от държавите-членки да докладват до Ко­мисията относно събрания опит, въз ос­нова на което от Комисията се изисква да изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета, заедно с всички предложения за ревизия на тази Директива, който се бъдат възприети като уместни.

  4. Докладът по Директива 90/313/ЕЕС иден­тифицира конкретни проблеми, срещани в практиката по прилагането й.

  5. На 25 юни 1998 г. Европейската общност подписа Конвенцията на ООН/ЕКЕ от­носно достъпа до информация, участието на обществеността при вземането на ре­шения и достъпа до правосъдие по въп­роси, свързани с околната среда (“Орхус­ката конвенция”). Разпоредбите на Пра­вото на Общността трябва да е в съответ­ствие с Конвенцията с оглед присъединя­ването на Европейската общност към нея.

  6. В интерес на повишената прозрачност и с цел осигуряване на заинтересованите страни на единен, ясен и последователен законодателен текст, е по-подходящо Ди­ректива 90/313/ЕЕС да бъде отменена, от­колкото да бъде изменяна.

  7. Несъответствията между действащите закони в държавите-членки, отнасящи се до достъпа до информация за околната среда, поддържана от държавните органи, могат да доведат до неравенства в рам­ките на Общността по отношение на дос­тъпа до такава информация или по отно­шение на условията на конкуренцията.

  8. Необходимо е на всяко физическо или юридическо лице да се гарантира право на достъп до информация за околната среда, поддържана от или за нуждите на държавните органи, без да има правен ин­терес от това.

  9. Също така е необходимо държавните органи да осигурят информация за окол­ната среда и да разпространяват същата сред обществеността във възможно най-голяма степен, и по-специално като из­ползват информационните и комуника­ционни технологии. Бъдещото развитие на тези технологии следва да бъде взе­мано предвид при докладването и ревизи­рането на настоящата Директива.

  10. Дефиницията за информация за околната среда следва да бъде пояснена, така че да обхване всички форми на информация относно състоянието на околната среда, факторите, мерките или дейностите, имащи отражение или които биха могли да имат отражение върху околната среда или са предназначени за нейното опаз­ване, за съотношението между разходите и ползите и икономическите анализи, из­ползвани в рамките на тези мерки или дейности, както и информацията относно състоянието на човешкото здраве и безо­пасност, включително и замърсяване по хранителните вериги, условията за живот на човека, културните забележителности и изградените структури, доколкото такива са или биха могли да бъдат повли­яни от някои от посочените проблеми.

  11. Следва да се вземе предвид и принципът по Член 6 от Договора изискванията за опазване на околната среда следва да бъдат интегрирани в дефинициите и при­лагането на политиките и дейностите на Общността. Следва да бъде разширена дефиницията за държавни органи, така че да обхване правителството или другите държавни органи на национално, регио­нални или местно ниво, независимо от това дали същите имат конкретни отго­ворности по околната среда. Дефиници­ята, също така, следва да бъде разширена, за да обхване и другите лица или органи, изпълняващи публични административни функции във връзка с околната среда на основание на национален закон, както и другите лица или органи, действащи под техен контрол и натоварени с публични отговорности или функции във връзка с околната среда.

  12. Информацията за околната среда, която физически се съхранява от други органи от името на държавните органи, също следва да бъде включена в обхвата на настоящата Директива.

  13. Информацията по околната среда следва да бъде предоставена на разположение на заявителите възможно най-скоро, в разу­мен срок, като се вземат предвид и сроко­вете, упоменати от заявителя.

  14. Държавните органи следва да осигурят информацията за околната среда във фòрмата и формàта, поискани от заяви­теля, освен ако същата е вече налична в друга форма или формат или е разумно да бъде осигурена в друга форма или фор­мат. Освен това, от държавните органи следва да се изисква да полагат всички разумни усилия за поддържането на ин­формацията за околната среда, съхраня­вана от или за тях, във форма или формат, които са лесно възпроизводими и достъпни по електронен път.

  15. Държавите-членки следва да определят практическите мерки, за да бъде ефек­тивно осигурена посочената информация. Тези мерки следва да гарантират, че информацията е ефективно и лесно дос­тъпна и се предоставя на обществеността непрекъснато чрез публични телекомуни­кационни мрежи, включително и общест­вено достъпни списъци на държавните органи и регистри или списъци с инфор­мация за околната среда, съхранявани от или за нуждите на държавните органи.

  16. Правото на информация означава, че разкриването на информация следва да бъде общото правило и на държавните ор­гани следва да бъде разрешено да отхвър­лят искания за информация за околната среда в конкретни и ясно определени случаи. Основанията за отказ следва да бъдат тълкувани ограничително, като об­служваният обществения интерес от разкри­ването й следва да се преценява спрямо интереса, обслужван от отказа. Мотивите за отказа следва да бъдат пре­доставени на заявителя в предвидения от настоящата Директива срок.

  17. Държавният орган може да предостави частичен достъп до исканата информация за околната среда в случаите, когато е възможно отделянето на информацията, попадаща в обхвата на изключенията, от останалата поискана информация.

  18. Държавните органи следва да имат въз­можност да начисляват такси за предоста­вяната информация за околната среда, но тези такси следва да бъдат разумни. Това предполага следното общо правило: так­сата не може да надхвърля действител­ната себестойност за създаването на въп­росния материал. Случаите, когато се изисква предварително заплащане, следва да бъдат ограничени. И по-специално, в случаите, когато публичните власти пра­вят налична информацията за околната среда на търговска основа и когато това е необходимо, с цел гарантиране на по-на­татъшното събиране и публикуване на тази информация, пазарният принцип за определяне на таксата се счита за умес­тен. Следва да бъде публикувана тарифа, която да се предоставя на заявителите за­едно с информацията относно обстоятел­ствата, при които заплащането може да бъде събрано или временно отложено.

  19. Заявителите следва да имат възможност да търсят административно или съдебно преразглеждане на действията или без­действията на държавните органи във връзка с подадените от тях заявления.

  20. Държавните органи следва да търсят на­чини да гарантират, че информацията за околната среда, събирана от тях или от тяхно име, е разбираема, точна и срав­нима. Тъй като това е съществен фактор за оценка на качеството на предоставя­ната информация, използваният метод за събирането й следва да бъде разкрит при поискване.

  21. С цел повишаването на общественото съзнание по проблемите на околната среда и за подобряването на нейното опазване, държавните органи следва, къ­дето е подходящо, да осигуряват и разпространяват информация за околната среда, която е съответна на техните функ­ции, по-специално чрез компютърните телекомуникации и/или електронните технологии, където те са на разположе­ние.

  22. Настоящата Директива следва да бъде оценявана на всеки четири години след влизането й в сила в светлината на опита и след предоставяне на съответните док­лади от държавите-членки, като въз ос­нова на това същата ще бъде преразглеж­дана. Комисията следва да предостави оценителен доклад на Европейския пар­ламент и Съвета.

  23. Тъй като целите на предлаганата Дирек­тива не могат да бъдат достигнати задо­волително от държавите-членки и следо­вателно могат да бъдат достигнати по-добре на общностно ниво, Общността може да одобри мерки, в съответствие с принципа за субсидиарност, установен в Член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, устано­вен в същия Член, настоящата Директива не надхвърля необходимото за постигане на посочените цели.

  24. Разпоредбите на настоящата Директива не ограничават правото на отделна дър­жава-членка да поддържа и въвежда мерки, осигуряващи по-широк достъп до информация, в сравнение с този по насто­ящата Директива.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Член 1


Цели

Целите на настоящата Директива са:

(а) да гарантира правото на достъп до инфор­мация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на държавните органи и да уреди реда, условията и практическите мерки за неговото упражняване; и

(b) да гарантира, че постепенното осигуря­ване и разпространяване сред обществе­ността на информация за околната среда е в границите на обичайното с цел пости­гане на възможно най-широка система­тична достъпност и разпространение на информацията за околната среда сред об­ществеността, е съвсем в естествено. За постигането на тази цел ползването, по-специално на компютърните телекомуни­кации и/или на електронните технологии, където те са на разположение, ще бъде стимулирано.



Член 2


Дефиниции

За целите на настоящата Директива:

1. “Информация за околната среда” означава всяка информация в писмена, визуална, устна, електронна или всякаква друга ма­териална форма относно:

(а) състоянието на компонентите на околната среда, такива като: въздухът и атмосфе­рата, водите, почвата, земните недра, лан­дшафтът и природните обекти, включи­телно и влажните зони, крайбрежни и морски зони, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително и генетично модифицираните организми и взаимодействието между тези елементи;

(b) факторите, такива като: веществата, енер­гията, шумът, радиацията или отпадъците, включително и радиоактивните отпадъци, емисиите, заустванията и другите изпус­кания в околната среда, отразяващи се или които е възможно да се отразят върху компонентите на околната среда, посо­чени в буква (а);

(c) мерките (включително и административ­ните марки), такива като: политики, зако­нодателство, планове, програми, споразу­мения, свързани с околната среда и други дейности, които се отразяват или които е възможно да се отразят върху компонен­тите на околната среда, посочени в буква (а) и (b), както и мерките или дейностите, предназначени за опазването на тези ком­поненти;

(d) доклади по прилагането на законодателст­вото по околната среда;

(е) разходите и ползите и другите икономи­чески анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите по буква (с) и

(f) състоянието на човешкото здраве и безо­пасност, включително и замърсяването по хранителните вериги, където това е реле­вантно и условията за живот на човека, културните забележителности и изграде­ните структури, доколкото същите са или биха могли да бъдат повлияни от състоя­нието на компонентите на околната среда, посочени в буква (а) или чрез тези компо­ненти при някои от случаите, посочени в буква (b) и (с).

2. “Държавен орган” означава:

(а) правителството или друг изпълнителен орган, включително държавните органи със съвещателни функции, на нацио­нално, регионално или местно ниво;

(b) всяко физическо или юридическо лице, изпълняващо публични административни функции съгласно националното законо­дателство, включително и специфични задължения, дейности или услуги, свър­зани с околната среда и

(с) всяко физическо или юридическо лице, натоварено с публични отговорности или функции, или предоставящо публични ус­луги, свързани с околната среда, под кон­трола на органите или лицата, попадащи по буква (а) или (b).

Държавите-членки могат да предвидят, че в обхвата на тази дефиниция няма да попадат органи или институции, когато изпълняват съ­дебни или законодателни правомощия. Ако техните конституционни разпоредби не съдър­жат разпоредба за преразглеждане по смисъла на Член 6 към датата на приемане на настоящата Директива, то държавите-членки могат да изк­лючат тези органи или институции от обхвата на тази дефиниция.

3. “Информация, съхранявана от държавен орган” означава информация за околната среда, която е нейно притежание, създа­дена или получена от този орган.

4. “Информация, съхранявана за нуждите на държавен орган” означава информация за околната среда, която физически се съх­ранява от физическо или юридическо лице от името на държавния орган.

5. “Заявител” означава всяко физическо или юридическо лице, искащо информация за околната среда.

6. “Общественост” – означава едно или повече физически или юридически лица, съгласно националното законодателство и практика, техните сдружения, организа­ции или групи.



Член 3


Достъп до информация за околната среда при поискване

1. Държавите-членки следва да гарантират, че от държавните органи, в съответствие с разпоредбите на настоящата Директива, се изисква да осигурят достъп до инфор­мацията за околната среда, съхранявана от или за тях, за всеки заявител при поис­кване и без наличието на правен интерес.

2. При спазване на Член 4 и като се взема предвид срока, посочен от заявителя, информацията за околната среда следва да бъде предоставена на заявителя:

(а) възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от получаване на искането на заявителя по параграф 1 от страна на държавните органи или

(b) в срок от два месеца от получаване на искането от страна на държавните органи, ако количеството и сложността на информацията са такива, че едномесеч­ният срок, посочен по буква (а), не може да бъде спазен. В този случай заявителят следва да бъде информиран за всяко удължаване и причините за него във въз­можно най-кратък срок, задължително преди изтичането на едномесечния срок.

3. Ако искането е формулирано твърде общо, държавният орган следва във въз­можно най-кратък срок, но не по-късно от времевата рамка, регламентирана в параг­раф 2 (а), да поиска от заявителя да уточни искането си, като го подпомогне в тази връзка, например чрез предоставяне на информация относно ползването на публичните регистри, посочени в параг­раф 5 (с). Държавните органи могат, когато считат, че е подходящо, да откажат предоставянето на информацията в съот­ветствие с Член 4 (1) (с).

4. В случаите, когато заявителят иска предоставянето на информацията в опре­делена форма или формат (включително и под формата на копия), държавният орган следва да я предостави по този начин, освен ако:

(а) тя вече е достъпна в друга форма или формат и по-специално този по Член 7, който е лесно достъпен за заявителите или

(b) за държавния орган е уместно да я предостави в друга форма или формат, като в тези случаи следва да бъде предоставен и мотив за предоставянето й в тази форма или формат.

За постигането на целите на този параграф дър­жавните органи ще положат всички необходими усилия за поддържането на информацията за околната среда, съхранявана от или за тях във форма или формати, които са лесно възпроизво­дими и достъпни по електронен път.

Мотивите за отказ от предоставянето на част или на цялата информация в поисканата форма или формат следва да бъдат предоставени на заявителя в сроковете, посочени в параграф 2 (а).

5. За целите на този Член държавите-членки следва да гарантират, че:

(а) от държавните служители се изисква да подпомагат обществеността при търсе­нето на достъп до информация;

(b) да осигурят обществен достъп до списъци на държавните органи и

(с) практическите мерки са определени, така че да гарантира ефективното упражняване правото на информация за околната среда, като например:


  • определяне на държавни служители с функции, свързани с информацията;

  • създаване и подържане на условия за проучване на исканата информация;

  • създаване регистри и списъци или ин­формационни точки, поддържани от държавните органи, с ясни указания за това къде може да бъде открита информацията.

Държавите-членки следва да гарантират, че държавните органи информират адекватно об­ществеността относно правата, които й се пре­доставят с настоящата Директива и че предоста­вят информация, указания или съвети в тази връзка и в съответния обем.

Член 4

Изключения


1. Държавите-членки могат да регламенти­рат правото на отхвърляне на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако:

(а) исканата информация не се съхранява от или за държавния орган, до който е адре­сирано искането. В този случай, ако съот­ветният държавен орган разполага с ин­формация, че исканата информация се съхранява от или за друг държавен орган, той следва във възможно най-кратък срок да препрати искането на този друг орган и съответно да информира заявителя или да информира заявителя относно държавния орган, за който се предполага, че е въз­можно да разполага с исканата информация;

(b) искането е явно неразумно;

(с) искането е формулирано твърде общо, като се взема предвид Член 3 (3);

(d) искането се отнася до материали в процес на изготвяне или недовършени документи или данни;

(е) искането се отнася до вътрешни комуникации, като се взема предвид пуб­личния интерес от разкриването й.

Когато искането е отхвърлено въз основа на това, че материалът е в процес на изготвяне, съответният държавен орган следва да посочи името на органа, подготвящ материала и очак­ваното време, необходимо за негово завърш­ване.

2. Държавите-членки могат да регламенти­рат право на отхвърляне на искане за пре­доставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

(а) конфиденциалността на дейностите, извършвани от съответния държавен орган, когато таза конфиденциалност е регламентирана със закон;

(b) международните отношения, държавната сигурност или националната отбрана;

(с) ход на дело, правото на някое лице на справедлив процес или възможността на държавния орган да извърши разследване от наказателно или дисциплинарно естество;

(d) конфиденциалността на търговска или индустриална информация, когато тази конфиденциалност е регламентирана от националното или общностното законо­дателство с цел защита на легитимен ико­номически интерес, включително и об­ществен интерес относно поддържането на статистическата конфиденциалност или данъчната тайна;

(е) правото на интелектуална собственост;

(f) конфиденциалността на личните данни и/или досиета, отнасящи се до физичес­ките лица, когато лицето не е дало съгла­сието си за разкриването на тази инфор­мация на обществеността, когато тази конфиденциалност е регламентирана от националното или общностното законо­дателство;

(g) интересите или защитата на лицето, пре­доставило доброволно исканата инфор­мация, без да е имало или да е могло да има правно задължение да го направи, ос­вен ако лицето е дало съгласието си за разпространяване на въпросната инфор­мация;

(h) опазването на околната среда, за която тази информация се отнася, като напри­мер местоположение или редки видове.

Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид обслужвания публичен инте­рес от разкриването й. Във всеки случай обс­лужваният обществен интерес от разкриване й следва да се преценява спрямо интереса от отказа. Държавите- членки не могат да регла­ментират право на отхвърляне на искане за пре­доставяне на информация на основание параг­раф 2 (а), (d), (f), (g) и (h), в случаите, когато искането се отнася до емисии в околната среда.

В тази рамка и за целите на прилагането на подпараграф (f), държавите-членки следва да гарантират, че изискванията на Директива 95/45/ЕС на Европейският парламент и Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на лицата във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни, са били спазени (6).

3. В случаите, когато държавата-членка регламентира изключения, тя може да състави публично достъпен списък с критериите, въз основа на които съответ­ният държавен орган може да определи хода на заявлението.

4. Държавният орган, който или за който се съхранява информацията за околната среда и до който е отправено искането от заявителя, може да предостави част от исканата информация, в случаите, когато е възможно отделянето на информацията, попадаща в обхвата на параграф 1(d) и (е) или параграф 2, от останалата поискана информация.

5. Отказът от предоставяне на цялата или част от поисканата информация следва да бъде обявен на заявителя в писмена или електронна форма, ако искането е отпра­вено писмено или ако заявителят е поскал така, в сроковете, посочени в Член 3 (2) (а) или (b), ако се касае за такъв случай. Уведомяването следва да съдържа и мотивите за отказ и информация относно процедурата за преразглеждане, регла­ментирани в Член. 6.
Член 5

Такси

1. Достъпът до всеки публичен регистър или списък, създаден и поддържан в съответс­твие с Член 3 (5), както и справките на място във връзка с исканата информация, следва да бъдат освободени от такси.

2. Държавните органи могат да начисляват такси за предоставянето на всякаква информация за околната среда, но същите не бива да надхвърлят определен разумен размер.

3. При начисляване на такси държавните органи следва да публикуват и да обявят на заявителите съответната тарифа, както и информация относно обстоятелствата, при които таксите се събират или опро­щават.



Член 6

Достъп до правосъдие

1. Държавите-членки следва да гарантират, че всеки заявител, който счита, че на искането му за предоставяне на информация не е било отговорено, съ­щото е погрешно отхвърлено (независимо дали изцяло или частично), че му е отго­ворено неточно или че не е спазена про­цедурата, уредена в Членове 3, 4 или 5, има достъп до процедура, съгласно която действията или бездействията на съответ­ните държавни органи могат да бъдат преразгледани от същия или друг държа­вен орган или ревизирани по администра­тивен ред от друг независим и безприст­растен орган, създаден със закон. Подобна процедура следва да бъде бърза и освободена от заплащане или да не бъде свързана с високи разходи.

2. В допълнение към процедурата, регламен­тирана по параграф 1, държавите-членки следва да гарантират, че на всеки заявител е осигурен достъп до процедура за пре­разглеждане преди съдебната процедура или тази пред независимия и безпристрас­тен орган, установен със закон, при която действията и бездействията на съответния държавен орган могат да бъдат ревизи­рани и чиито решения могат да бъдат окончателни. Освен това, държавите-членки могат да регламентират правото на трети страни, инкриминирани чрез разкриването на информацията, на достъп до правна помощ.

3. Окончателните решения по параграф 2 следва да бъдат обвързващи за държав­ните органи, които държат информацията. Мотивите следва да бъдат изготвени в писмена форма, поне в случаите, когато е отказан достъп до информация по този Член.



Член 7


Разпространяване на информацията за околната среда

1. Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че държавните органи организират инфор­мацията за околната среда, отнасяща се до техните функции и която се държи от или за тях, с оглед на нейното активно и сис­тематично разпространение сред общест­веността и по-специално чрез компютър­ните телекомуникации и/или електрон­ните технологии, където такива са на раз­положение.

Не е необходимо информацията, налична по пътя на компютърните телекомуникации и/или електронните технологии, да включва информа­ция, събрана преди влизането в сила на настоя­щата Директива, освен ако същата е вече на­лична в електронна форма.

Държавите-членки следва да гарантират, че постепенно информацията за околната среда ще бъде осигурявана посредством електронни бази-данни, които са лесно достъпни за обществе­ността чрез публичните телекомуникационни мрежи.

2. Информацията, която ще да бъде налична и разпространявана, следва да бъде съот­ветно актуализирана и следва да включва най-малко:
(а) текстове от международни договори, кон­венции или споразумения и законодателс­тво по или свързани с околната среда на общностно, национално, регионално или местно ниво;

(b) политики, планове и програми, свързани с околната среда;

(с) доклади за напредъка или прилагането по въпроси, посочени в (а) или (b), когато са подготвени или поддържани от държав­ните органи в електронна форма ;

(d) доклади относно състоянието на околната среда, посочени в параграф 3;

(е) данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинг на дейностите, които се отразяват или могат да се отразят върху околната среда;

(f) разрешения със значително въздействие върху околната среда и споразумения по въпросите на околната среда или препра­щане към местата, където тази информа­ция би могла да бъде поискана или наме­рена в рамките на Член. 3;

(g) проучвания на въздействието върху окол­ната среда и оценки на риска, отнасящи се до компонентите на околната среда, рег­ламентирани в Член 2 (1) (а) или препра­щане към местата, където тази информа­ция би могла да бъде поискана или наме­рена в рамките на Член. 3;

3. Без да се противоречи на някое от конкретните задължения за докладване, установени с общностното законодателс­тво, държавите-членки ще предприемат необходимите действия за да гарантират, че националните, а където е подходящо и регионалните или местни доклади от­носно състоянието на околната среда, се публикуват през равни интервали от време, не превишаващи четири години. Тези доклади следва да включват и ин­формация относно качеството и въздейст­вието върху околната среда.

4. Без да се противоречи на което и да е конкретно задължение, установено с об­щностното законодателство, държавите-членки следва да предприемат необходи­мите мерки за да гарантират, че в случай на евентуална заплаха за човешкото здраве или околната среда, независимо от това дали се дължи на човешко действие или на природни причини, цялата инфор­мация, съхранявана от или за държавните органи, която може да способства общес­твеността да предприеме мерки за пре­дотвратяване или избягване на опас­ността, възникваща от заплаха, се разп­ространява незабавно.

5. Изключенията по Член 4 (1) и (2) могат да се прилагат относно задълженията, рег­ламентирани по този Член.

6. Държавите-членки могат да удовлетворят изискванията по този Член чрез създава­нето на интернет-връзки към страниците, където информацията би могла да бъде открита.
Член 8

Качество на информацията за околната среда

1. Държавите-членки следва в съответствие със своите правомощия да гарантират, че всяка информация, събрана от тях или за тях, е актуална, точна и сравнима.

2. При поискване държавните органи следва да се произнасят по заявления за инфор­мация по Член 2 (1) (b), като докладват на заявителя относно това къде е възможно да бъде намерена информацията относно процедурите за измервания, включително и методите за анализи, пробовземане и предварително третиране на пробите, използвани при събирането на информа­цията или относно използваните стандар­тизирани процедури, ако е налична.

Член 9

Процедура за преразглеждане


1. Не по-късно от 14 февруари 2009 г. държавите-членки следва да докладват относно опита, събран по прилагането на настоящата Директива.

Те следва да представят доклада на Комисията не по-късно от 14 август 2009 година.

Не по-късно от 14 февруари 2004 г. Комисията предоставя на държавите-членки инструкция, установяваща точно начина за съставяне на доклади от държавите-членки.

2. С оглед на опита и вземайки предвид развитието на компютърните телекому­никации и/или електронни технологии, Комисията изготвя доклад до Европейс­кия парламент и Съвета, включващ всички предложения за преразглеждане, които счита за подходящи.



Член 10


Прилагане

Държавите-членки ще въведат в действие зако­ните, регламентите и административните мерки, необходими за постигане на съответствие с настоящата Директива до 14 февруари 2005 година, след което ще информират Комисията за това.

Приетите от държавите-членки мерки следва да съдържат препращане към настоящата Дирек­тива или да са придружени от такова препра­щане в случай на официалната им публикация. Начинът на препращане се определя от държа­вите-членки.

Член 11


Отмяна

Директива 90/313/ЕЕС се отменя, считано от 14 февруари 2005 година.

Препращанията към отменената Директива следва да бъдат тълкувани в съответствие с настоящата Директива и следва да се четат в съответствие с таблицата на връзките в Анекса.

Член 12

Влизане в сила


Настоящата Директива влиза в сила от датата на обнародването й в Официален вестник на Евро­пейския съюз.

Член 13

Адресати


Настоящата Директива е адресирана към държа­вите-членки.
Съставена в Брюксел на 28 януари 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

П. КОКС


За Съвета

Председател

Г. ПАПАНДРЕУ







АНЕКС
ТАБЛИЦА НА ВРЪЗКИТЕ


Директива 908313/ЕЕС

Настоящата Директива

Член 1

Член 1 (а)

Член 1 (b)



Член 2 (а)

Член 2 (b)

-

-

-



-

Член 2 (1)

Член 2 (2)

Член 2 (3)

Член 2 (4)

Член 2 (5)

Член 2 (6)



Член 3 (1)

Член 3 (2)

Член 3 (3)

Член 3 (4)

-

-

-



Член 3 (1) и Член 3 (5)

Член 4 (2) и Член 4 (4)

Член 4 (1) (b), (с), (d) и (е)

Член 3 (2) и Член 4 (5)

Член 4 (1) (а)

Член 3 (3)

Член 3 (4)


Член 4

-


Член 6 (1) и Член 6 (2)

Член 6 (3)



Член 5

-

-



Член 5 (1)

Член 5 (2)

Член 5 (3)


Член 6

Член 2 (2) (с), Член 3 (1)

Член 7

-

-



-

Член 7 (1), (2) и (3)

Член 7 (4)

Член 7 (5)

Член 7 (6)



-

Член 8

Член 8

Член 9

Член 9

Член 10

Член 10

Член 13

-

Член 11

-

Член 12




1 ОВ С 337 Е, 28.11.2000 г., стр. 156 и ОВ С 240 Е, 28.08.2001, стр. 289

2 ОВ С 116, 20.04.2001 г., стр. 43

3 ОВ С 148, 18.05.2001 г., стр. 9

4 Становище на Европейския парламент от 14 март 2001 (ОВ С 343, 05.12.2001 г., стр. 165), Обща позиция на Съвета от 28 януари 2002 (ОВ С 113 Е, 14.05.2002 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 30 май 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 16 декември 2002 и Решение на Европейския парламент от 18 декември 2002.

5 ОВ L 158, 23.06.1990 г., стр. 56

6 ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница