Доклад на „Икономист": България на 49-то място в световната демократична класация, но е „дефектна демокрация"



Дата20.03.2017
Размер287.04 Kb.
Размер287.04 Kb.

Институт за пазарна икономика Ноември 2006, брой 302




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:

Къде е проблемът с електроразпределителните дружества?

Браво на земеделския министър

Доклад на „Икономист”: България на 49-то място в световната демократична класация, но е „дефектна демокрация”

Алан Мелцер: „Оценка” за живота на Фридман


Истинската история за “Деня на благодарността”

Open Europe: Европейският съюз провал ли е?
Покана за конференция на тема: “Икономика, капитализъм и щастие в Европейския съюз”


Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година.











Къде е проблемът с

електроразпределителните дружества?
Становище на Института за пазарна икономика
От октомври насам електроразпределителните дружества са в центъра на общественото внимание. През седмицата започнаха улични протести срещу тях, група народни представители намериха решение на проблема чрез национализация, а в пресата се появиха прозрения, че приватизацията в енергетиката била либерална утопия, претърпяла крах в България.

Всъщност действията и мненията на всички участници събитията са лесно обясними и разбираеми. А проблемът сам по себе си осветлява всички съществени характеристики на политическата икономия на България.



Приватизация без либерализация

Първоначалната идея бе приватизацията на електроразпределителните дружества да бъде последвана от приватизацията на производството на електроенергия, а след три-четири години и от либерализация на отрасъла.

По принцип идеята бе правилна, но изпълнението й – разтеглено във времето. Руското държавно дружество РАО Енергия, поиска промяна на правилата в хода на процедурата по приватизация на ТЕЦ Варна; целият процес бе забавен, компрометиран и ограничен до малки централи. Либерализацията бе планирана за срок от около пет години след раздържавяването на електроразпределението. Между временно миналото и сегашното правителство започнаха проект, който увеличава държавното присъствие в отрасъла.

Тъй като няма либерализация, търговците на електроенергия могат да търсят възстановяване на първоначалната си инвестиция и печалба само по следните четири начина:



  • Подобряване на събираемостта на плащанията на доставена електроенергия;

  • Покачване на цената без допълнителни инвестиции;

  • Спестяване на инвестиционни разходи, включително на такива за поддържане на мрежите и намаляване на загубите;

  • Намаляване на административните разходи;

  • Ограничаване на загубите от пренос по мрежата (т.е. инвестиции в такива мероприятия).

Те практически не могат да избират между различни по ефективности и цени производители, но за сметка на това разполагат с местен монопол. А заварената от НЕК инфраструктура е, меко казано, остаряла и недостатъчна, особено в райони на усилено потребление, с относително бързо растяща икономика, потребление и брой на потребителите.

В тази ситуация съществува (поне временна) необходимост от надзор, регулатор – който в български условия държавен регулатор. Неговата работа – в отсъствието на либерализация - от само себе си се насочва към регулиране на цените, договорите и отношенията между търговец и купувач, вместо към осигуряване на резерви и стабилност на системата.



Процедурата

Приватизационните сделки в енергоразпределението следваха добрата международна практика. Въпреки натиска, не бе допуснато разрастване на руското енергийно влияние. Както показа опита за приватизация на варненската електроцентрала, то засега не съдейства за по-добри правила.

Профсъюзите искаха и частично постигнаха включване в приватизационните договори на ангажименти за запазване на работни места. Това допълнително ограничи възможностите за преструктуриране и по-голяма ефективност на дружествата.

Възраженията на опозицията бяха по повод споменатата необвързаност на приватизацията на електроразпределителните дружества с приватизацията на производството на електроенергия и либерализирането на пазара. Какво ще се случи при тези условия бе доста добре описано още през 2004 г. Но то можеше и да не се случи.

Разбирането на поведението на дружествата днес е затруднено от липсата на яснота около договорите за приватизация, за заложените в тях права и задължения. Пълна прозрачност на договорите едва ли бе разумно и подходящо да се очаква. Но допълнителни трудности създадоха и безсмислените промени в правилата на приватизация от 2002 и 2004 г. Не бе прието нашето предложение условията на малкото оставащи раздържавявания на цели предприятия и отрасли да се определят с отделни закони за всяка сделка (при следване на обща логика на приватизацията и бърза продажба на остатъчните дялове на правителството във вече приватизирани предприятия1).

Общо състояние на изпълнението на договорите

Защото няма такава яснота, е трудно да се разбере как се изпълняват и договорите от новите собствениците.

Очевидно е обаче доколко несъвършена, анти-икономическа, недемократична и глупава е цялата система на защита и гарантиране на изпълнението на договорите изобщо. Става дума за следното:


  1. Индивидуалният потребител, ако се смята за ощетен, не е в състояние да преследва интереса си по нормален начин.

  2. Договорът с доставчика на електричество, който по обща логика на закона за задълженията и договорите се предполага за съществуващ и доказан от факта на получаването на съобщение от електроразпределението за консумираната електроенергия, цената й срокът й за плащане, не е достатъчно основание на никой български съд да разглежда какъвто и да е спор.

  3. Никой потребител не е в състояние да събере нужните документи, за да отстоява интересите си. Причината е в това, че правилата на играта са от времето на всеобхватния монопол на държавната НЕК.

  4. Делата на смятащите се ощетени не могат да бъдат групирани в еднотипни дела. Същото не може да стане и за сумата на заявяваните предполагаеми щети. Доставчиците на електричество не са заплашени евентуално недоволство на потребителите да се превърне в тяхна отговорност за продукта, начина на предоставяне и качеството му.

  5. Еднотипи дела могат да се водят от организации на потребителите. Това прави осъществяването на договора практически необжалваемо. Организационните разходи и логистичните трудности не могат да бъдат преодолени. Съществуващите организации „на” потребителите са всъщност държавни монополисти в своята област. Те чакат правителството да финансира работата им по защита на потребителите в съда и най-вероятно ще се превърнат в рекетьори на дребни търговци. По най-очевиден начин това се случи през тази година по повод промяната на цените на цветята по повод по-високото търсене около Великден и Осми март (като рекетирането получи морална и административна подкрепа от министерството на икономиката и енергетиката).

Проблеми, съпътстващи избора на алтернативи

Инфраструктурата на енергоразпределението е безнадеждно остаряла, най-вече в областите на сезонно нарастващо потребление. Какво може да направи потребителят в тези условия, след като не може да смени нито доставчика, нито производителя на електроенергия?

Едва ли не единствената възможност е да започне да си произвежда електроенергия сам и да продава излишни количества на съседите.

Такъв сценарий е практически забранен от закона. Това не е само в областта на електроснабдяването, но и при снабдяването с вода и други подобни стоки. При тях винаги ще се намери местен притеснител (наричан от народа „мутра”), който да откаже предприемчивия потребител от иначе разумните му предприемачески намерения. Ако притеснителят не успее, това със сигурност ще направи регулаторът.

Дори и при най-благи намерения от страна на енергоразпределителното дружество, то ще трябва да преодолее трудностите около строителни разрешения, ПУП и строетелен надзор. Цената на това преодоляване ще трябва да бъде вписана в сметката на потребителя. Кръгат се затваря.

Политически последици

Едно от положителните развития е, че потребителите сега могат да търсят измерване на качествата на електроенергията, която плащат, да предявяват претенции и да протестират. В миналото те не са правили това спрямо електроразпределението на НЕК. Най-вероятно поради достоверно очакване, че протестите нищо не ще променят. (Предполагаме, че страхът от държавата като собственик на НЕК е останал в миналото.)

Идиотизмът на създалото се положение е обаче в това, че потребителя може само да протестира, да скимти пред камерите на местните телевизии и да замеря с камъни, развалени зеленчуци и яйца офисите на енергоразпределителните дружества.

За разлика от енергнийния пазар, на пазара на политически партии и водачи има конкуренция. В създалата се ситуация е повече от естествено да се появят месии с чудотворни решения. Техните послания не могат да бъдат кой знае колко умни и разнообразни – да се национализира, да се изгонят чуждестранните инвеститори (или просто чужденците) и да се възсанови монопола на НЕК.


София, 24 ноември 2006







Браво на земеделския министър


Светла Костадинова
Тази седмица сме свидетели на нещо много странно. На конференция с основна тема инвестициите в земеделски земи след присъединяването на България към ЕС представителите на бизнеса в лицето на финансисти от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) са поставили въпроса дали се предвижда да се въведе данък върху земята (обработваема и необработваема) за да се стимулира пазарът на земя. На тези искания за наше най-голямо облекчение представителят на държавата в лицето на министъра на земеделието е заявил, че не приема идеята за подобен данък. Интересното в случая е, че:

  1. Земеделското министерство проявява здрав разум и не е съгласно да натоварва гражданите с допълнително данъци

  2. Някои представители на частния бизнес искат повече данъци и открито заявяват подкрепата си за подобна идея

Всъщност, ако се вгледаме по-задълбочено и помислим малко ще осъзнаем, че подобна ситуация би трябвало да е нещо нормално за страна, в която държавата защитава интересите на гражданите и правата на собственост, а бизнесът въпреки понякога откровено налудничавите си искания не получава благословията на управляващите, но има пълното право да предявява претенции.

Защо считаме, че исканията на представителите на АДСИЦ нямат логика?

На първо място сме против налагането на каквито и да е нови данъци. Особено пък с аргумента да са насърчава продажбата или отдаването под аренда. Институт за пазарна икономика винаги е подкрепял ниските данъци и отменянето на някои от сега съществуващите. Промените, които наблюдаваме в последните 2-3 години за намаляване на данък печалба, данъка върху доходите и данъка върху дивидентите са в правилната посока и да се мисли за нов данък е безумие.

На второ място, налагането на нов данък е силно нарушение на правата на собственост на гражданите. Никакви аргументи от типа “те не искат да продават”, “пустеят земите” и др. подобни не звучат сериозно. Всеки ще прави със земята си каквото си поиска. Ако има интерес от страна на инвеститори, които искат да придобият земя те могат да използват най-силния и убедителен аргумент по отношение на собствениците – цената. Друг е въпросът дали собствениците могат да бъдат открити, за което държавата трябва да се погрижи като завърши възможно най-скоро кадастъра и имотния регистър. Но да се въвежда данък – в никакъв случай!

На следващо място, администрирането и плащането на този данък ще доведе до допълнителни разходи за държавата, които няма да бъдат оправдани от евентуалните приходи от този данък.

Не на последно място не трябва пропускаме вероятността да се създаде ситуацията, в която хора, които не са си платили данъка да не могат да получават услуги, предоставяни от държавата защото са длъжници. Така данъкът, който е бил въведен с “дисциплинираща” и “наказателна” функция, ще затрудни взаимоотношенията между гражданите и държавата без неизпълнението на данъчните задължения да означава фактически загуба на големи приходи за държавата.

Какви биха били ползите за тези, които искат въвеждане на данък върху земята?

Тъй като основните привърженици на подобен данък в момента са инвестиционни дружества, които придобиват земя, то най-напред трябва да видим как те ще спечелят. В момента в България има регистрирани 6 дружества със специална инвестиционна цел за инвестиции в земеделска земя. Според данни на Комисията за финансов надзор техните инвестиции в земя към 30 септември 2006 година възлизат на повече от 65 млн.лв., а отделно още 61 млн.лв. са паричните наличности на фондовете, които са набрани и най-вероятно ще се използват за придобиване на земеделска земя. От създаването на тези специализирани фондове от 2004 година насам вече има и няколко увеличения на капитала им, което означава, че има интерес както от инвеститорите, така и от арендаторите, които ползват земята.

В България в момента ниската цена на земята в България в сравнение с европейските нива я правят особено привлекателна за инвестиции, като едновременно това е едно от най-сигурните вложения. Покачването на цената и от 2005 година потвърждава този факт и е причина за засиления интерес. От друга страна, европейските селскостопански субсидии, които ще се отпускат в първите години на членството ни на база площ на земеделско стопанство още повече поставят въпроса за уедряване на земите. Затова и покупките досега от страна на инвестиционните дружества на земя, и предлагането и за аренда е особено печелившо начинание. И в това няма нищо лошо стига да не се използва държавна намеса и допълнително облагане за да се стимулира този процес.

Стряскащ е фактът, че на споменатия форум представителите на частния бизнес не само искат облагане на необработваемата земя, а и на обработваемата. С други думи, явно целта не е санкция за тези, които не използват земята си по предназначение или пък не са склонни да я отдават.



Нека погледнем обаче какво ще стане ако се наложи данък върху всички собственици на земя.

  1. Част от хората, които в момента не обработват замята си действително ще решат да я продадат. Това ще са хора, които така или иначе не са имали намерение да се занимават със земеделие. Използвайки “принуда” чрез данък обаче ще означава, че в един момент ще има определени земи за продажба и цената, която собствениците могат да получат ще бъде по-ниска от възможната защото ще бързат да продават за да не платят данък.

  2. Всички, които в момента обработват земята си за да произвеждат и реализират печалба от тази дейност ще заплащат един данък в повече, което в настоящите условия на отрасъла, въпреки очакваните субсидии, допълнително ще утежни положението им. Като цяло, ефектът ще е крайно негативен, независимо от размера на данъка, тъй като тези производители като правило обработват по-големи площи.

  3. Всички, които обработват земята си за да изхранват семейството си, т.е. за лично ползване, които в общия случай са хора с крайно ниски доходи, ще бъдат принудени да избират дали да плащат данък, да избягват плащане или да продават. В първия случай това ще е непосилно за мнозина, във втория няма да се постигне желания ефект, а в последния ще означава отнемане и на малкото възможности за оцеляване.

  4. Дружествата, които инвестират в закупуване на земя ще успеят в първоначалния период да придобият част от земите, но след това ще трябва или да я продадат на по-висока цена или да я отдадат под аренда за обработване. При наличие на данък обаче разходите, свързани със земята ще са по-високи и евентуалните купувачи ще ги калкулират, т.е. ще са склонни на по-ниска от възможната цена. Това ще ограничи в определен момент печалбата на същите тези дружества под формата на по-нисък марж между цената на придобиване и цената на продажба на земята.

  5. Колкото и да се говори за европейските земеделски субсидии, редица малки стопанства поне в първоначалния период на членство на страната по ред причини няма да се включат в схемите за получаване. Тези стопанства ще трябва да се справят с множество трудности и предизвикателства и плащането на данък върху земята допълнително ще утежни положението им. Това важи всъщност и за тези, които ще трябва да отговорят на изискванията на ЕС и да направят необходимите инвестиции.

От всичко казано досега можем категорично да заявим, че въвеждането на данък върху земята не е оправдано. Накрая ще подкрепим министъра на земеделието, който казва, че „важно е да се насърчава комасацията на земята не административно, а чрез икономически лостове”.








Доклад на „Икономист”: България на 49-то място в световната демократична класация, но е „дефектна демокрация”2
Яна Попкостова3

Изследователският отдел на списание Economist публикува годишния си Индекс на демокрацията по света.


Особености на индекса


Въпреки, че няма консенсус по това как се измерва демокрацията, изследователите са се опитали да компилират няколко характеристики, които според тях дават най-ясна представа за ръста на демокрация в едно общество.

Демократичният индекс се изчислява по пет основни категории показатели



  • свободни избори и плурализъм на партийната система,

  • граждански свободи,

  • ефективно правителство,

  • участие в политически формации и

  • политическо възпитание на обществото.

Наличието на свободно провеждани избори и граждански свободи са основните изисквания, за да може едно общество да се нарече демократично.

Ефективността на правителството се отчита от броя на решенията, които са били приложени на практика. Независимо дали едно общество е демократично, ако законите гласувани от демократичният парламент не намират приложение в ежедневието, то тогава смисъла от демокрацията се губи.

Според индекса демокрацията не е само сбор от институции.

Политическото възпитание на едно общество е смятано за основен елемент за ефективното функциониране на демокрацията. Ако обществото е пасивно и апатично към политическите решения вземани от правителствените структури, то тогава демократичните устои на държавата са осезаемо разклатени. В този ред на мисли активното участие на гражданите в политическия живот на страната е от основно значение.

Според изследователите от Economist демокрацията е продължителен процес и различните общества са достигнали различно стъпало в хода на този процес. Така се обособяват четири основни типа страни по отношение на демократично развитие:


  • абсолютни демокрации,

  • дефектни демокрации,

  • хибридни режими и

  • авторитарни режими.

Индексът се изчислява като се осреднят стойностите на петте посочени по-горе показателя. Скалата варира от 0 до10, като съответно абсолютните демокрации имат ниво над 8, дефектните демокрации от 6-7.9, хибридните режими от 4-5.9 и авторитарните режими под 4.

Някои общи резултати


Индекс на демокрацията: разпределение и населението според типа режим

Тип демокрация

Брой страни


% от всички страни

% от световното население

Абсолютна демокрация

28

16.8 %

13 %

Дефектна демокрация

54

32.3 %

38.3 %

Хибриден режим

30

18.0 %

10.5 %

Авторитарен режим

55

32.9 %

38.2 %

Индексът обхваща 167 страни, което е по-голяма част от световното население.

Няколко неща правят впечатление:

1. Едва 28 страни се класират като абсолютни демокрации, което ще рече, че само 13% от световното население живее в абсолютно демократична политическа система.

2. Въпреки напредъкът на демокрацията през последните години, около 40% от населението все още живее в условията на авторитарен режим (повечето от които са в Китай)4.

3. Почти перфектна демокрация е Швеция, следвана от останалите скандинавски страни.

4. Изненадващо Америка, смятана за люлката на демокрацията пада в края на класацията на абсолютните демокрации. Причината е в някои аспекти на управлението и в ниската избирателна активност.

5. Дефектните демокрации са концентрирани предимно в Латинска Америка и Източна Европа.

6. Интересното за Източна Европа е, че тук се наблюдава разминаване на официално приетите степени на демокрация и реалното и съществуване5. Оценено е, че от всички 28 страни в Източна Европа само две са абсолютни демокрации, а именно Чехия и Словения.

България




Режимите в Източна Европа


Индекс на демокрацията

5,76

Брой страни

28

Абсолютни демокрации

2

Дефектни демокрации

14

Хибридни режими

6

Авторитарни режими

6

България попада в групата на дефектните демокрации, които са общо 54 от всички включени в индекса страни.

В рамките на Източна Европа България е една от 14-те такива страни.

В световната класация страната се нарежда на 49-то място, като демократичния индекс е 7.10*.

Страната има доста добри показатели по отношение на избирателния процес и плурализма в политическите партии и формации. Това се дължи на оценката за свободен избирателен процес в страната, наличието на универсални избирателни права и на многобройните партии. По този показател България се нарежда на едно от първите места със стойност от 9:58. Друг показател, по който България има добро място, е гражданската свобода, която е оценена с 8.53. Смята се, че има свобода на словото, медиите, политическите нагласи и религиозните вероизповедания.

България се представя зле предимно по показатели на политическо възпитание и активност на населението, което се тълкува като признак за крехкост на демократичното развитие. Показателите в тези сфери са респективно 5.00 за политическо възпитание и 6.67 за активност.

Важно е да се спомене, че ниските показатели за политическа култура и активност се определят от високото недоверие в правителството и влиянието на дългия преходен период от комунизъм към демокрация.

Особено нисък е показателят ефективност на правителството, което индекса оценява на ниво 5.71. Ниският индекс за ефективност на правителството се определя от тежката бюрокрация и липсата на легален и демократичен контрол върху решенията на правителството. Естествено, при това положение е ниско и общественото доверие в работата на правителството, което се съчетава с отчетливо наличие на корупция и липса на прозрачност при работата на правителството.



България – дефектна демокрация


Място (от 169)

49

Индекс

7,10

Избирателен процес и плурализъм

9,58

Ефективност

5,71

Политическа активност

6,67

Политическо възпитание

5.00

Граждански свободи

8,53

Изгледите пред България да се изкачи в класацията не са негативни. Ако страната успее да се справи с корупцията и политическата апатия в обществото може би следващата година страната ще се изкачи на по-високо място в класацията.

---------

* Виж таблица 3: България: дефектна демокрация







Алан Мелцер: „Оценка” за живота на Фридман


Валерий Белухов
Величието на един икономист е нещо, което трудно може да се оцени само в рамките на човешкия живот. Естествено има и изключения. „Оценка” на американския професор по политическа икономия Алан Мелцер е може би едно от най-точните описания за живота и приноса на интелектуалния гигант Милтън Фридман (1912-2006). „Милтън Фридман беше изключителен икономист и индивидуалист”. Това казва съоснователят на монетарната школа Мелцер по повод кончината на своя колега-монетарист. „Малко хора са имали толкова голямо влияние върху социалната и икономическа политика на САЩ и останалия свят. И това влияние продължава да нараства”, посочва в своята „Оценка” Мелцер.

За разлика от повечето икономисти, които намират разработките на Фридман за парите и инфлацията за най-значителен негов принос, Мелцер не мисли така. Според него далеч по-важни са трудовете „Капитализъм и свобода” и „Свобода на избора”, които наблягат на свободния пазар, индивидуалния избор и по-малката държавна намеса.

Три са аспектите на метода на Фридман, с които той въздейства върху обществото и политиката. На първо място, Фридман установява, че ако е необходимо да се променят основните политики и цели, е важно обществеността да бъде информирана и образована. За целта видният икономист е използвал телевизията, Нюзуик и други медии. На второ място, той изостря силата на своите анализи и доводи чрез използване на доказателства. Този негов подход принуждава и други икономисти да правят същото, което променя коренно дискусията, поставяйки в нейния център доказателствата. Третият аспект на метода на Фридман са ораторските му аргументи. Икономистът е успял да промени вярванията на хората за важността и цената на свободата, изправяйки се срещу основните интелектуални течения. За разлика от други икономисти, които споделят неговото виждане, той не се е ограничавал само до общи сентенции за ползите от свободата и цената на правителствените програми. Фридман е предлагал реални решения, основани на индивидуалния избор, съпътствани с доказателства за тяхното върховенство.

За да се разбере огромният принос на Фридман, трябва да се познават обстановката и господстващите мнения през 30-те и 40-те години на 20-ти век, посочва Мелцер. По това време се е ширело мнението, че капитализмът се е провалил и бъдещето е някаква форма на демократичен социализъм. Джон Мейнард Кейнс например е призовавал за правителствен контрол върху инвестициите. Алвин Хансен е подържал тезата, че пазарната икономика ще стагнира ако държавата не насочва инвестициите, за да осигури пълна заетост. Йозеф Шумпетер оборва аргументите за стагнацията, но и той, по различни причини, достига до извода, че в бъдеще икономиката ще бъде от социалистически тип.

Като цяло успехите на Милтън Фридман са четири – премахване на военната повинност в САЩ, плаващите валутни курсове, премахване на ограниченията върху лихвите по банкови депозити и свободната търговия с държавен дълг. Това са доказателства, че свободният пазар е избор, който може да бъде успешен ако властите са съпричастни с предложенията и вярват в тяхната работоспособност, казва Мелцер.

Що се отнася до теоретичните разработки, правилото за константното нара



стване на паричната маса е едно от предложенията, което най-често се идентифицира с Милтън Фридман. То не е прието във формата, в която е било предложено, но трябва да се посочи, че се използва от почти всяка централна банка за контрол над инфлацията. В момента е широко разпространено схващането на Фридман, че е задължително да се поддържа инфлация на предвидимо, ниско ниво. По този начин стопанските субекти по-лесно ще могат да предвиждат своята дейност, потребление и спестяване.

Обобщението на Мелцер за живота на Милтън Фридман е просто и ясно – използвайки своята интелигентност и способности да общува, Фридман е успял да промени настоящето, налагайки му своя, по-правилен възглед, с който свободата и възможностите се възприемат като основа на човешкото благополучие.







Старото ново начало на пощенски услуги, следва продължение

Методи В. Методиев


През изминалите няколко години станахме свидетели на безсмислено отлагане от страна на управляващите на процеса на пълна либерализация на пощенските услуги в страната.

През 2002 година правителството взе решение за продължение на монопола на Български пощи ЕАД върху т.н резервиран сектор (пратки до 150 г) от универсалната пощенска услуга с цел, от една страна по-плавното преминаване към пълна либерализация на пазара, а от друга отново на преден план излязоха изискванията на ЕС по спазване на редица директиви в областта на пощенските услуги. Предвиждаше се удължаването на държавния монопол да се осъществява при поетапно (съответно от 1 януари 2006 г. и от 1 януари 2007 г.) намаляване на границите за тегло и за цена на пощенските услуги, включени в резервирания сектор. Определената крайна дата за пълната либерализация на сектора по сигнали от ЕС трябва да бъде 2009 г.

Основните белези на монополния сектор на пощенски услуги по своята същност не се различават от всеки един доминиран от държавата сегмент на икономиката, а именно: практическата липса на конкуренция, особено в определени части на страната; липса на иновативност; ниското качество на услугите и като логичен резултат от всичко това неизмеримо ниска ефективност на работа.

Съществуват две основни задачи пред управляващите, а именно по-бързото преминаване през процесите на либерализация и приватизация.

1) Първата стъпка е либерализация - става дума за премахване монопола на държавния пощенски оператор чрез цялостното освобождаването на т. нар. резервирани услуги. По този начин, за предлагането на тези услуги могат да се конкурират различни фирми. Отстраняване се лицензионните такси, минималните грамажи на пратките, ценовите изисквания и т.н.

Е, либерализацията (въпреки, че е частична) вече е факт за радост на всички нас. Резултат от нея е издадения на 20.11.2006 г. лиценз на Тип Топ Куриер АД за срок от 20 години за предоставяне на универсална пощенска услуга. Издадения лиценз № 3 за пощенски оператор дава възможност на фирмата да осъществява пощенски услуги от началото на 2007 г. Ние всички очакваме положителните резултати от навлизането на нови компании в доскоро хегемонизирания сектор на пощенски услуги. Най-просто те могат да се сведат до дългоочакваното раждане на конкуренция на този пазар, което ще доведе до повишаване качеството на услугите, повишаване на иновативността, коригиране на цените спрямо пазарните детерминанти, цялостно оптимизиране на ресурсите с цел отговаряне на реалната икономическа действителност и не на последно място повишаване на ефективността на управление и реализация на услугата.

2) Очакваното продължение е приватизация на Български пощи ЕАД - приватизацията е процес, при който държавата ограничава своята намеса в икономиката, като прехвърля собствеността върху определени активи. Съществува един общо доказан принцип, които гласи: „свободата на стопанска дейност е основен принцип, а всяко държавно ограничение е изключение, което би следвало да бъде изрично аргументирано и легитимирано. Държавното притежание на активи е част от намесата и, като такова трябва да бъде аргументирано, при липса на релевантни аргументи държавното стопанисване на активи е нелегитимно”. Методите за приватизация са няколко, но най-добър и ефективен е приватизацията през фондовата борса. По този начин, от една страна ще се спазят принципите на пазарната икономика и ще се постигне максималната възможна цена (определена от свободните движещи сили на пазара), а от друга в най-голяма степен ще се изпълни изискването за прозрачност при приватизационните сделки.

Като допълнение може да се отбележи, че момента за приватизация на Български пощи ЕАД е назрял взимайки в предвид факта, че компанията отбелязва за 4-та поредна година положителен финансов резултат, което неминуемо ще доведе до по-голям инвеститорски интерес при евентуалната и приватизация.

Успешни примери за приватизация на пощенските услуги са много. Холандия, Белгия и Германия вече са приватизирали напълно или частично пощенските си услуги.






Истинската история за “Деня на благодарността”

Велико Димитров


В средата на декември 1620 г. пилигримите пристигат в Плимут рок, оставяйки зад себе си греховността на “стария свят”. Тяхната цел е да изградят “нов Йерусалим” в Америка. Три години по-късно, през ноември 1623, е организиран голям празник като благодарност към Бог, който ги спасил от глада и липсите през предходните години и ги дарил с щедра реколта.

На какво се дължи обаче първоначалният недостиг и последващото благоденствие? Историята е разказана в дневника на губернатор Брадфорд – един от старейшините на тази ранна пуританска колония.

На първо място пуританите решават да обърнат гръб на всички познати институции в Англия, които са образували техния дом и битие. Тук се включва институцията на частната собственост, която те определили, че е в основата на ненаситността, неприязънта и егоизма. Вместо това били решени да живеят според “Платоновия идеал” за колективизъм, според който цялата работа трябва да бъде извършвана от всички заедно, след което наградата за колективните усилия трябва да се разпределя поравно между всички колонисти. Фермерската работа, домакинството и отглеждането на деца били извършвани на общо основание. Това трябвало да доведе до просперитет и братска любов.

Експериментът обаче не довел до просперитет и братска любов. Точно обратното – той създал мизерия, завист и ленивост сред членовете на това малко общество.

Ето и описанието на губернатор Брадфорд за това, което комунизмът създал сред пилигримите:

“Опитът, насъбран през тези няколко години, и то от набожни и сериозни хора, много ясно доказва безсмислеността на Платоновата самонадеяност и на други древни автори, възхвалявани от някои по-късно; а именно, че изземването на частната собственост и регламентирането на общото владение върху нея в рамките на една общност би направило хората щастливи, а общността процъфтяваща; все едно те са по-умни от Бог.

Както се оказва обаче, тази общност създаде голям безпорядък и негодувание и възпрепятства постигането на по-голяма заетост, която да се отрази в ползи и самочувствие за общността.

Младите, които са и най-способни и готови за работа, започнаха да се оплакват, че изразходват усилията си в работа за жените и децата на други мъже без, каквато и да е компенсация. Силните... не получаваха повече от провизиите и дрехите от слабите и тези, които не успяваха да извършат и една четвърт от това, което успяваха силните. Това се считаше за несправедливост. По-възрастните и опитните считаха за недостойно и за липса на уважение да бъдат поставяни наравно в работата с всички останали.

А съпругите, които трябваше да вършат неща за чужди мъже като овкусяване на месото, пране на дрехите и прочие, смятаха, че е вид робство, нито пък на техните мъже им се нравеше особено много.

В момента, в който всички започнаха да получават от всичко по равно, да вършат едно и също нещо по един и същи начин, всички започнаха да се чувстват равни и вътрешно да се убеждават, че всеки е толкова способен, колкото и всички останали. И въпреки, че това не изтри напълно различията, които Бог беше създал, то драстично намали и премахна взаимното уважение, което трябваше да бъде запазено между хората...“

Две години подред реколтата не била достатъчна, за да изхрани всички. Много от колонистите умряла от глад и в мизерия. Сблъскали се вече с тази катастрофа, старейшините на колонията се събрали и по думите на губернатор Брадфорд, решили, че ако последва още една такава година, със сигурност всички или ще умрат или ще се разбягат.

Вместо това да се случи, те решили да разделят собствеността и обработваемите земи в колонията и на всяко семейство да се даде част от тях. След този момент, каквото и да успявало да произведе и да не потреби всяко едно семейство, то го разменяло при своите съседи за нещо, което семейството желаело да има, но не било успяло да произведе.

Предишната леност, завист негодувание и гняв сред колонистите изчезнала. На нейно място се появили усърдие и удоволствие, независимо каква дейност извършвали мъжете, жените и децата. Брадфорд пише:

“Те имаха много голям успех, ръцете им станаха много производителни; беше посято повече зърно, отколко би било възможно иначе. Жените ходеха вече с желание на нивата, взимаха и малките със себе си да сеят; нещо, което преди не би се случило поради оправдания за слабост и неспособност, а принудата за това би била сметната за тирания и подтисничество... По това време дойде жътвата и вместо недоимък и глад, Бог ги дари с щедрост; нещата се бяха променили; радостта на хората се превърна в благодарност към Бога.”

Тяхното богатство било толкова голямо, че те имали достатъчно да търгуват не само помежду си, но също така и с индианските си съседи в гората. През ноември 1623 г., колонията организирала голям празник, на който били поканени и индианците. Били приготвени пуйки, ястия от жито и още много и всички благодарели на Бог за обилната реколта. Така те създали “Деня на благодарността”.

И така, този 23-ти ноември, когато всички ние сядаме с нашите семейства и приятели и заедно се наслаждаваме на пуйката и всичко останало, ни помага да не забравим, че в същност празнуваме зараждането и триумфа на капитализма и предприемаческия дух в Америка!







Open Europe: Европейският съюз провал ли е?
Проучването е проведено сред 1 000 представители на европейския бизнес:


  • 52% смятат, че ЕС е “провал”

  • 54% вярват, че негативите от прекомерното регулиране на стопанската дейност надхвърлят ползите, произтичащи от общия пазар

  • 60% считат за правилно Обединеното кралство да предоговори ангажиментите си по отношение на ЕС и да ги ограничи до наличието на свободна търговия

Цялото изследване можете да прочетете тук (на английски)







ПОКАНА
за конференция на тема
Икономика, капитализъм и щастие в Европейския съюз”
Организираната от Иститута за пазарна икономика конференция ще се състои на 25 ноември 2006 г. , от 9.00 ч. до 13.30 ч. в пресклуба на БТА.

В нея ще вземат участие д-р Барбара Колм-Лампрехтер (Институт “Фридрих Хайек”, Австрия), проф. Пиер Гарело (Институт за икономически изследвания – Европа, Франция), д-р Ремигиус Шимашиус (Литовски институт за свободен пазар, Вилнюс) и д-р Красен Станчев (Институт за пазарна икономика). Конференцията ще бъде на английски език и превод няма да бъде осигурен.

На 24 ноември 2006 г., от 16.00 ч. до 18.00 ч., в книжарницата на “Сиела” в Mall Sofia, ще се състои премиерата на сборника с есета “Капитализмът: непознатият идеал”, в който Айн Ранд представя синтезирано разбиранията си за капитализма. Това събитие по някакъв начин попада в темата на организираната от Института за пазарна икономика конференция и ние използваме повода да поканим нашите гости и на тази премиера.

Моля да потвърдите вашето присъствие, за да бъдете включени в списъка, който ще се предостави на входа на БТА, за удобство на всички.


Приложение: Програма на конференцията
За контакти:

Бинка Илиева – Институт за пазарна икономика, 952 62 66, 952 35 03, binka@ime.bg; mail@ime.bg












ПРОГРАМА
ИКОНОМИКА, КАПИТАЛИЗЪМ И ЩАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
25 ноември 2006 г., София
9.00 – 13.30 ч.
Пресклуб на БТА, бул. “Цариградско шосе” 49
(БТА може да изисква документ за самоличност за допуск в сградата )


09.00 – 09.25 Регистрация
09.30 – 10.15 Данъчната конкуренция в Европа – мит или действителност?

проф. Пиер Гарело, директор на Института за икономически изследвания - Европа (IES)



Въпроси и отговори




10.15 – 11.30 За данъчните дебати и данъчната конкуренция в Европа     
д-р Ремигиус Шимашиус, президент на Литовския институт за свободен пазар (LFMI)

Въпроси и отговори




Модератор: проф. Георги Ганев, Център за либерални стратегии




11.30 – 12.00 Кафе пауза

12.00 – 12.45 За конкурентността, съгласието и предизвикателствата
проф. Барбара Колм-Лампрехтер, генерален секретар на Института “Фридрих Аугуст фон Хайек”, Виена
Въпроси и отговори
12.45 – 13.30 За концепцията за щастието в икономиката

д-р Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика
Въпроси и отговори

Модератор: д-р. Георги Ганев, Център за либерални стратегии








Program
Conference
Economics, Capitalism and Happiness in the EU
November 25th , 2006
9.30 – 13.30
Press club of Bulgarian Telegraph Agency

09.00 – 09.25 Registration
09.30 – 10.15 Fiscal Competition in Europe: myth or reality?

Dr. Pierre Garello (Director, Institute of Economic Studies-Europe (IES)



Q & A



10.15 – 11.30 On Tax Debates and Tax Competition in Europe     
Dr. Remigius Simasius (President, Lithuanian Free Market Institute, (LFMI)

Q & A




Moderator: Dr. Georgi Ganev, Center for Liberal Strategies




11.30 – 12.00 Coffee break

12.00 – 12.45 On Competitiveness, Understanding and Challenges
Barbara Kolm-Lamprechter (Secretary General, F. A. v. HAYEK Institut – Vienna)
Q & A
12.45 – 13.30 On the Concept of Happiness in Economics
Dr. Krassen Stanchev (Executive Director, Institute for Market Economics)
Q & A
Moderator: Dr. Georgi Ganev, Center for Liberal Strategies









Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев, Валерий Белухов, Яна Попкостова
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg



1 Тези дялове са вид данък върху вече приватизираните предприятия и са основен канал на корумпиране на процеса на приватизация.

2 Докладът е изготвен от Изследователския отдел на списание Economist (Economist Intelligence Unit) Виж: http://www.economist.com/media/pdf/DEMOCRACY_INDEX_2007_v3.pdf, 23.11.2006

3 Авторът е стажант в Институт за пазарна икономика.

4 Виж таблица 1: Индекс на демокрацията: Разпределение

5 Виж таблица 2: Демокрации в Източна Европа

Преглед на стопанската политика Стр.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница