Доклад с анализ и препоръки



Дата17.11.2017
Размер118.69 Kb.
Размер118.69 Kb.




Институт по социални дейности и практики

София 1000, ул. Княз Борис І, 78, тел/факс: 02/8524713



sapi@abv.bg, www.sapibg.org




ДОКЛАД С АНАЛИЗ И ПРЕПОРЪКИ

за извършена експертна работа

по Проект "Подобряване качеството на грижа за децата в ДДЛРГ "Асен Златаров", финансиран от Фонд "Социална закрила", Договор № РД04-68 от 24.07.2012 г.

Компонент I: Оценка на ситуацията и въвеждане на промени в организацията на работа в ДД

Дейност: Оценка на междуинституционалното взаимодействие по работата с отделен случай

Настоящият анализ е изготвен въз основа на:



  • Разговор с директора на РДСП София –град г-жа Цветелина Василева

  • Разговор с и.д. директора на дома Сашка Обретенова, социалния работник Галя Малинова и възпитател Цветелина Козелова за процедурата при настаняване на дете, участието на специалисти от дома в изготвянето на план за действие от ДСП и за план за грижа – провеждане на екипни срещи, обмен на информация

  • Преглед на досиетата на всички деца, настанени в дома /50 „лични дела”/. Всички настанявания са извършени от ОЗД от София –град, разпределени както следва: Сердика -20, Младост – 8, Слатина - 6, Люлин – 4, Връбница – 4, Лозенец – 2, Възраждане -2, Красно село -1, Оборище – 3 деца.

  • Среща с директора на ДСП Младост г-жа Снежана Рангелова и социални работници от ОЗД

  • Преглед на досиета, които се водят в ОЗД - Младост на деца, настанени в ДДЛРГ „Асен Златаров” от ДСП Младост

  • Работна среща с представители на всички ОЗД на територията на София - град

  • Анализ на изискванията, залегнали в нормативната база /ППЗЗД, НКССУДС, Правилник за организацията и дейността на домовете за деца, Методика за управление на случай за закрила на дете в риск от отдел «Закрила на детето»/


1. ДСП, водеща процеса на управление на случай

Първият проблем, който изисква еднозначно решаване, е постигане на общо разбиране за това, коя ДСП е водеща процеса на управление на случай на дете, настанено в специализирана институция.

Според Методиката за управление на случай водеща управлението на случая е Д"СП" по настоящ адрес на детето, и тя координира действията на органите по закрила на детето при работа по всеки конкретен случай. Когато детето се настани в специализирана институция, намираща се на територията на друга ДСП, най-често се прибягва до промяна на водещата управлението на случая Д"СП и се прилага изискването в Методиката оригиналното досие и случаят да се прехвърля към Д"СП" по новото местоживеене на детето /институцията/, като Д"СП", водила случая до момента запазва копие на досието с цел координиране действията на двете дирекции. Това обаче води до следните проблеми:



  • разкъсва се работата с детето от работата със семейството, което на практика води до невъзможност за сериозна работа по реинтеграция – ОЗД, където е останало семейството, вече не работи активно по случая /той най-често се затваря, и се отваря, само ако семейството заяви желание за реинтеграция/

  • ДСП на територията на институцията трябва да предприема последващите мерки за закрила на детето, без да има възможност да извършва работа със семейството

  • допълнителен проблем е, че в ОЗД, на територията на която се намира специализирана институция, става натрупване на голям брой случаи

Тези проблеми /може би най-вече последния организационен проблем/ са били отчетени от РДСП и ДСП в София град и преди време след обсъждане между всички ДСП на територията на София – град е било взето решение след настаняването на детето в специализирана институция водеща да остава дирекцията, извършила настаняването /по информация от проведените разговори с директора на РДСП и на директора на ДСП Младост/, но няколко отдела не спазват това решение.

Необходимо е да се спазва един и същ принцип при определяне на ДСП, която е водеща процеса на управление на случай след настаняването на детето в специализираната институция – според нас много по-добре е това да е отделът, извършил настаняването, но това трябва изрично да се заложи в нормативната база, за да няма различни интерпретации и практики.



2. Процедура при настаняването – взаимодействие между ОЗД и специализираната институция

По думи на социалния работник на ДДЛРГ създалата се в практиката процедура е следната:



  • ОЗД по телефона искат информация дали има свободни места

  • ако да, дават устни сведения за детето, което искат да настанят/пол, възраст, ученик, много рядко или почти никога – за поведенчески особености, проблеми, особени изисквания към грижата,

  • договаря се ден и час за приемане на детето

  • детето се довежда в дома, придружено от социален работник от ОЗД, понякога от учител или друг професионалист, почти никога от родител

  • връчва се заповедта, плана за действие и социален доклад /понякога се предоставят и в по-късен мамент, а понякога социален доклад изобщо несе предоставя/

  • след известно време /обикновено много по-дълго от 10 дневния срок, указан в ПОДДД, се предоставят акт за раждане, и много рядко – необходимата здравна документация и тази, необходима за записване на детето в училище. Много често тези документи се издирват от социалния работник на институцията. Съдебните решения също се предоставят с голямо закъснение /не е ясно дали поради това, че излизат с голямо закъснение, или ОЗД се бавят с предоставянето им. В някои случаи съдебните решения се предоставят на специализираната институция направо от съда/. Към 1.08 има предоставени съдебни решения само на 38 деца.

  • при преместване на дете от институция в институция задължението за комплектоването и прехвърлянето на досието е на директора на първата институция / според ПОДДД/

Непредставянето на всички изискващи се документи в срок затруднява в много голяма степен работата на специализираната институция по задоволяването на здравните и образователните потребности на децата.

Липсата на подробна информация за развитието и поведението на детето също е пречка за намирането на правилен подход в началото на настаняването, както и за първоначалната адаптация на детето.

Не се провеждат екипни срещи с участието на представител на специализираната институция – нито при изготвянето на плана за действие, нито при представянето му при настаняването на децата. В много редки случаи в момента на настаняването се извършва някакъв устен обмен на информация, но според социалния работник на дома „каквото знаят, го има в социалните доклади”.

Не е ясно дали ОЗД е подготвило детето за настаняването – с разясняване защо е отделено от семейството, какво представлява специализираната институция, каква роля ще играят в живота му хората от ОЗД и от специализираната институция и т. н.

При анализа на нормативната база от гледна точка на изискванията за обмен на информация и взаимодействие между ОЗД и специализираната институция като доставчик на услугата прави впечатление, че там подобни изисквания не са залегнали /или са залегнали в минимална степен/, за разлика от сравнително добре описани взаимодействия между ОЗД и доставчиците на социални услуги в общността.



  • ППЗЗД – никакви изисквания за обмен на информация

  • ПОДДД /чл.12/ - заповед и план за действие, но не и соц. доклад

  • НКССУД – / прилож., стандарт 2 – появява се соц. доклад, но като изискване към доставчика да го има в досието, а не към ОЗД/.

  • В Методиката за управление на случай има предвидени взаимодействия, но на практика те не се спазват при настаняване на дете в специализирана институция, тъй като най-вероятно се интерпретират от ОЗД за прилагащи се в случай на насочване на дете и неговото семейство към ползване на услуги в общността, а не при предприемане на мярка за закрила настаняване в специализирана институция.

За подобряване на взаимодейсвието между ОЗД и екипа на специализираната институция /резидентна услуга/ предлагаме да се прилага следната процедура / представена в Приложение/, като основните и изисквания залегнат в нормативната база /ППЗЗД, ПОДДД, НКССУД, Методика за управление на случай/.
3. Слабости в планирането /като съдържателна работа и като процедура/

Наблюдават се известни различия между съдържанието и процедурите при различните отдели, както и между отделни социални работници от един и същи отдел, но все пак могат да се изведат следните основни пропуски и слабости:



а/на етап „Разработване на план за действие при настаняването на детето”

За повечето от настанените деца в „личните дела” липсват социални доклади, изготвени при настаняването. По-голямата част от тези, които са представени, не съдържат изчерпателна оценка на потребностите на децата /било защото ОЗД не извършват достатъчно подробна и задълбочена оценка преди настаняването, или защото не представят цялата информация на специализираната институция/. Не е подробно описана извършената работа с детето и семейството преди настаняването, която да показва, че към настаняването се е пристъпило като крайна мярка.

Създава се впечатлението, че почти всички настанявания са спешни, при условия, когато детето е останало без всякакви грижи от родителите, и родителите физически не присъстват. Това се потвърди и на срещата с ОЗД. Това обаче повдига въпроса за необходимостта от проактивна работа на ОЗД, за да не се стига до положение детето да достигне до много тежка ситуация на липса на грижи, и чак тогава да получи закрила. Освен това със спешното извеждане не бива да приключва ролята на ОЗД като управляваща случая, а е необходимо проучването на детето и семейството с оглед на вземане на решение за най-подходящата мярка за закрила да продължи.

Друг проблем е, че оценката, извършвана от ОЗД, не е мултидисциплинарна, нито дори екипна, защото се извършва само от водещия на случая. Това, че се съгласува с началника на ОЗД, не променя този факт, тъй като това е формално и административно съгласуване. Няма споделяне на оценката с детето и семейството. Не е ясно дали се извършва по формуляра от методиката за управление на случай и дали се спазват други общоприети изисквания към извършване на оценки.



Необходимо е да се извърши сериозно обучение на ОЗД за извършване на оценки, както и да се обезпечат ресурси, гарантиращи възможността за достатъчно задълбоченото им провеждане.

Плановете /тези, които са представени/, са формално разработени. Не отразяват индивидуалните потребности на децата, в много редки случаи са планирани цели, свързани с търсенето на трайни семейни решения на детето.

Наблюдават се общи слабости във всички планове: - лошо формулиране на дългосрочните и краткосрочните цели, както и на дейностите за постигането им. Като дейности най-често е набелязват административните задачи на ОЗД, които трябва да се изпълнят при настаняването на детето и след настаняването му – напр. изготвяне на доклад, на временна заповед на настаняването, внасяне на искане за съдебно решение и т. н., или задачи на специализираната институция, отнасящи се за всяко дете – като напр. осигуряване на подслон и храна, адекватно задоволяване на здравните и образователните потребности.

Графите ресурси и срокове се попълват еднотипно, като обикновено при срокове са залага крайния срок на периода на планирането, а като ресурс – ОЗД и екипа на специализираната институция.



Всичко това показва неразбиране на смисъла и същността на планирането, което изисква сериозна работа за повишаване на компетенциите на социалните работници от ОЗД /както и на оценяващите и контролиращите тяхната работа/ в областта на индивидуалното планиране.

Преди това обаче има необходимост от задълбочено теоретично осмисляне, след което и от разработване в нормативната база на възможността да се разработват различни видове планове – напр. План за действие, План за работа по случай и Плана за грижа.

б/ на етап „Преглед и актуализация на плановете”

Плановете не се преразглеждат периодично с нужната сериозност, като в голяма част от случаите в досиетата на децата няма актуализирани планове, или са предоставени с голямо закъснение.

Актуализацията се извършва през 1 година - твърде дълъг период в живота на едно дете. Актуализираните планове са също толкова формални и несъдържателни, колкото и първоначалния план. В преобладаващата част от случаите липсват планирани нови цели за намиране на семейна среда на детето.

Водещият случая от ОЗД не присъства /с много малки изключения/ на срещите за обсъждане и актуализиране на плановете за грижи, въпреки че в по-голямата част от случаите има изпратена от директора или социалния работник на дома писмена покана за участие м мултидисциплинарна среща.




Приложение

ПРОЦЕДУРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ОЗД И ЕКИПА НА РЕЗИДЕНТНА УСЛУГА

На входа на услугата

При взимане на решение за настаняване на дете в резидентна услуга, водещият случая от ОЗД се среща с детето и по достъпен начин му разяснява предстоящото извеждане от семейството, мястото за настаняване, както и етапите, през които ще премине детето.



Преди настаняването на детето се провежда планираща среща, която се организира от водещият случая социален работник от ОЗД, след като е извършена оценка по случая и са изготвени социален доклад и план за действие.

В срещата участват водещият случая социален работник от ОЗД, директорът на ДДЛРГ или определен от него представител, родителите или настойниците на детето и лицата, които се грижат за детето, както и детето в зависимост от възрастта и нивото му на развитие. Планиращата среща се протоколира. Протоколът се пази в досието на детето.

На срещата се обсъжда:


  • Целта на настаняването;

  • Датата на настаняване;

  • Статута на детето - кой носи родителските права за детето. Кои са хората, които ще се уведомяват при злополука или медицинска намеса? Чие съгласие се търси в случай на спешно медицинско лечение?;

  • Информация за семейството, братя и сестри, значими за детето хора;

  • Хронология на настаняванията, здравен и образователен статус, специални нужди;

  • Информация за детето - поведение, привързаност, взаимоотношения с родителите, способности и т.н.;

  • Как ще се осъществяват контакти със семейството, други значими възрастни, не плануваните посещения;

  • Прави се оценка на съвместимостта на детето и настанените вече деца;

  • Дава се информация за други социални услуги, които ще се ползват от детето и неговите родители;

  • При планиране на настаняването на детето водещият социален работник се съобразява да няма натрупване на няколко промени едновременно за детето, което може да окаже негативно влияние върху неговото развитие, както и да се осигури достатъчен период на подготовка на детето преди неговото преместване и настаняване;

Детето се развежда в резидентната услуга, като му се показват основните помещения, мястото за живеене, игри, хранене и др.

След предварителна уговорка за датата и часа, детето се настанява в дома, като се придружава от водещия случая социален работник от ОЗД, както и от родителите, или от други значими лица.

При настаняването социалният работник от ОЗД предоставя на директора или на упълномощено от него лице следните документи:



  • заповед на директора на ДСП за временно настаняване

  • социален доклад

  • план за действие

  • акт за раждане на детето;

  • удостоверение за завършен клас, свидетелство за степен на образование и/или удостоверение за преместване на ученик (с изключение за децата от предучилищна възраст);

  • лична амбулаторна (здравна) карта на детето, имунизационен паспорт, лична здравна книжка, етапна епикриза и други документи, удостоверяващи здравословното състояние на детето.

  • за децата, които вече са пребивавали в специализирана институция, се изискват личните им досиета.

  • медицински доклад от личния лекар, удостоверяващ актуалното здравословно състояние на детето;

  • медицинско удостоверение от лекуващия лекар на детето, че не е било в контакт със заразно болни/заразоносителство;

  • лична амбулаторна/здравна карта на детето, имунизационен паспорт, лична здравна карта,

  • изследване за бацилоносителство;

  • документи, удостоверяващи увреждането на детето, налични епикризи /ако е приложимо/

  • приемателен протокол, в който се съдържа информация за състоянието на детето по време на приемане.


По време на настаняването

Водещият случая социален работник от ОЗД участва в екипната среща за приемане на плана за грижи, изработен от мултидисциплинарния екип на дома. Срещата се организира от ключовия социален работник на територията на дома, като в нея участват и детето и родителите. Поканата за участие на родителите е ангажимент на водещия случая от ОЗД. Срещата се протоколира.

Водещият случая социален работник от ОЗД участва в Прегледа на Плана за грижи, който се организира от ключовия социален работник най-малко на всеки шест месеца. Участието на родителите може да се организира както от ключовия социален работник, така и водещия случая от ОЗД /като тази договореност се залага в плана за действие/.

Всяка среща за преглед на случая се документира, като се отбелязват целите на срещата, дискутираните проблеми, набелязаните цели и дейности на работа и поетите ангажименти от присъстващите. Протоколът се пази в досието на детето.


На изхода на услугата

Действията по подготовката за напускане се планират на съвместна среща на екипа по случая, водещия случая социален работник от ОЗД, детето и неговите родители/законни представители.

Осъществяват се съвместно от мултидисциплинарния екип на дома и водещия случая от ОЗД.


/Предлагаме да се уеднакви наименованието – в ПОДДД се наричат „лично дело”, в НКССУД – „досие”. В ПОДДД –лошо описание на съдържанието на личното дело – архаично./



Проект " Подобряване качеството на грижата за децата в ДДЛРГ "Асен Златаров", финансиран от Фонд "Социална закрила" по Договор № РД04-68 от 24.07.2012 г.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница