Доклад върху резултатите от проведено проучване сред представители на бизнеса от югоизточния планово икономически регион в българия



Дата08.02.2017
Размер186.42 Kb.
Размер186.42 Kb.




ИНОВАЦИИТЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

ДОКЛАД ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНО ПРОУЧВАНЕ СРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА ОТ ЮГОИЗТОЧНИЯ ПЛАНОВО ИКОНОМИЧЕСКИ РЕГИОН В БЪЛГАРИЯ

(ОБЩИНА БУРГАС) ПРЕЗ МЕСЕЦ МАЙ 2008 Г.


доц. д-р инж. Маруся Любчева,

депутат в Европейския парламент - Брюксел
инж. Цанко Иванов,

председател на Бургаската търговско-промишлена палата
д-р инж. Дончо Керемидчиев,

преподавател в Университет„Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас
Цветелин Панчев,

студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас


Бургас

2008

СЪДЪРЖАНИЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ ............................................................................................................................3


2. ИЗБОР НА ТЕМА И ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО .................................................................3
3. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ...............................................................................4
4. УПРАВЛЕНСКИ ОБОБЩЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ .............................................4
4.1. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ ............................5
4.2. ИЗВОДИ, НАПРАВЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ ..............................................................................................................................14
4.3. ПРЕПОРЪКИ, НАПРАВЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ ..............................................................................................................................15
ЛИТЕРАТУРА ............................................................................................................................16
ПРИЛОЖЕНИЯ ..........................................................................................................................17
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 ...................................................................................................................17
ПРИЛОЖЕНИЯ № 2 ...................................................................................................................19
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 ...................................................................................................................21
ВЪВЕДЕНИЕ
Иновациите – предизвикателство пред бизнеса или науката
Говорим много за иновации. Икономиката на света се движи от иновационни процеси и напредналите страни добре разбират това. В отговор на предизвикателствата, които се появяват към тях и които нямат изолиран вид, те провеждат ясна политика на подкрепа на иновационните идеи и една част от тях реализират именно в резултат на успешна политика.

Различни са тълкуванията за „иновация”, и това е свързано с различия на схващанията за същността не толкова на думата, а на широкото й съдържание. Не е важно да имаме точно определение на термина, / това със сигурност е обект на многобройните и разнообразни лекционни академични или практически по икономика/ а да имаме разбирането, че иновацията е не еднократно действие или събитие, иновацията е процес. И много по- важно е в този процес да се определят носителите на иновации, за да се подготви „технологичността” на процеса и да му се даде ход. У нас във висока степен се налага мнението, че иновациите са обект и дело на бизнеса. Без да се отрича това, трябва непременно да се подчертае мястото на науката и учените в целия процес. Сложните неща винаги имат елементарно обяснение. Иновация е, когато едно предприятие си купи нова технология и я възпроизведе – той плаща на продавача на технология всичко, в това число и „ноу – хауто” и с това му дава възможност да прави нова иновация, а купената от него технология след няколко години вече ще е остаряла в този динамичен технократски век. Когато се свържат науката и бизнеса, този процес е непрекъсваем - науката става конкурентоспособна, а бизнесът - развиващ се. Когато говорим за наука трябва да я разгледаме в разнообразните й форми, поради сложните взаимоотношения между научните структури в България , пък и поради отсъствието на ясно разбиране какво всъщност означава „научна организация” и има ли такива у нас. Много пъти е дискутиран въпросът за връзката „бизнес – образование”, но тези дискусии остават без продължение, без развитие. Продължаваме да делим територии без да сме определили ясно приоритетите за икономическо развитие на държавата, които образованието и науката могат да следват, за да имаме адекватност както в подготовката на кадри, които обезпечават икономиката, така и да развиваме изследователския сектор, така че да участва в иновационния процес в страната ни. Защото наш изследователски потенциал по всеизвестни причини носи иновационни дивиденти на много страни в света и много малко на България.

Разбира се и бизнесът и науката имат нужда от съответната среда, която обхваща много фактори, за да се развиват и за да постигнат синхрона на иновационния процес. Ако държавата подкрепи този процес, той ще има сериозна възвращаемост за икономическия растеж, вместо да се разчита само на предприемчивост, инициативност или ентусиазъм на една от страните на иновационния процес.

От друга страна, не можем да не отбележим, че от 2000 година в ЕС упорито се развива тезата и се усъвършенстват документите, които биха я обслужили, за „икономика на знанието”. Икономиката на знанието стана ключова дума. Това е и част от програмата на българското правителство.

Срещата на европейските лидери в Лисабон през 2000 г. постави амбициозната цел през следващото десетилетие Европа да стане „най-конкурентната и динамична икономика, базирана на знанието” в света.

Според аналитичната рамка, разработена от екип на Световната банка, икономиката на знанието се състои от четири опорни „стълба”:

I Стълб: Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството;

II Стълб: Добре развита информационна инфраструктура;

III Стълб: Съзидателен и добре обучен човешки капитал;

IV Стълб: Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание.

Основна характеристика на икономиката на знанието е създаването, запазването, разпространението и използването на полезно знание за постигане на ускорени темпове на растеж и по-голяма конкурентноспособност.

Никак не е случайно, че ЕС вече създаде Европейски технологичен институт. Той трябва да се превърне в символ на успешно съчетание между огромните, но разпилени възможности на ЕС в областта на науката и иновациите, както и на потенциала на европейския бизнес за прилагането им.


С това разбиране, както и с разбирането, че нямаме право да губим време в излишни спорове, направихме едно кратко изследване сред бизнеса в Бургас. Предлагаме анализ на резултатите от това изследване.
1. ИЗБОР НА ТЕМА И ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
С извършеното на 01.01.2007 г. присъединяване на Република България към Европейския съюз, българската икономика стана част от европейската и световната икономика. Включвайки се в глобалната конкурентна борба, е необходимо да възприемем езика на глобалната икономика и да настроим развитието си спрямо най-новите световни предизвикателства – изграждане на национална икономика, способна да произвежда, защитава, споделя и продава знание на международните пазари.

Какво е състоянието в Република България на така наречения от екип на Световната банка IV-ти стълб «Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание.” Само 16 процента от предприятията в България развиват иновационна дейност, като по този показател страната ни се нарежда на последно място от страните членки на Европейския съюз. За сравнение в Европа 40 на сто от предприятията инвестират в иновациите. Като дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) инвестициите в иновации в България имат спадаща тенденция. През 2000 г. процентът е бил 0,52 на сто, а през 2007 г. - 0,48 процента от БВП. За сравнение този показател в Швеция е 3,82 на сто, а в Германия – 2,51 %. България има най-ниския брутен вътрешен продукт на глава от населението в Европейския съюз и най-ниският дял на инвестиции в иновации. Друг голям проблем е, че няма кадри, които да развиват иновационни дейности. Делът на учените и инженерите на пазара на труда в България е 3 на сто от човешкия ресурс в страната ни. Този дял в Белгия е 7,9 процента. Българските фирми се конкурират по предлагане на продукция на ниска цена, а не по иновации, което е бавна смърт за тях.



Обект на настоящото изследване са иновациите като предизвикателство пред българския бизнес в условията на пълноправното ни членство в Европейския съюз.

Предмет на изследването е проучване нагласите на бизнеса от Югоизточния планово икономически регион /Община Бургас/ (по-конкретно мнението на членовете на Бургаската търговско-промишлена палата /БТПП/) по отношение на иновациите.

Целта на изследването е като се анализира мнението на анкетираните относно иновациите, да се направят изводи въз основа на резултатите от проучването и набележат препоръки във връзка с общоевропейските процеси на икономически растеж и реализирането на целите на обновената Лисабонска стратегия.

2. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Аналитичния модел на извадката, който е използван е графичният. Резултатите са обработени на Excel 2007.

Целевата съвкупност включва 81 различни видове търговци, по смисъла на Търговския закон, работещи основно на територията на община Бургас за периода от 1 до 31 май 2008 г.

Използван е извадковия подход.



Методът за събиране на данните е дескриптивен.

Приложен е методът за допитване – анкета /писмено допитване/.

Равнището на измерване е извършено с ординална скала.
3. УПРАВЛЕНСКИ ОБОБЩЕНИЯ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
Какви са нагласите на бизнеса в България по отношение на т.н. от екип на Световната банка IV-ти стълб «Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание? Даваме отговор на този въпрос като предоставяме на Вашето внимание резултатите от допитване, проведено чрез персонални анкети, сред 81 представители на бизнеса от Югоизточния планово икономически регион в България /Община Бургас/ (по-конкретно мнението на членовете на Бургаската търговско-промишлена палата) (Приложение № 1) през месец май 2008 г. по инициатива и ръководството на доц. д-р инж. Маруся Любчева – депутат в Европейския парламент – Брюксел. Проучването беше проведено от екип от 78 студента от II-ри, III-ти и IV-ти курс, специалности «Стопанско управление», «Маркетинг» и «Туризъм» от Факултета по обществени науки при Университет «Проф. д-р Асен Златаров» - Бургас с ръководител д-р инж. Дончо Керемидчиев. (Приложение № 2)

Изследвайки нагласите на бизнеса по проблемите на иновациите, извършихме писмено допитване, включващо 18 въпроса (Приложение № 3) сред 81 различни видове търговци, по смисъла на Търговския закон - (ЕТ, СД, ООД, ЕООД, АД и ЕАД). (Приложение № 1).



3.1. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ

3.1.1. На въпроса „Какво е мястото на иновациите в развитието на Вашата организация?” повече от половината (57%) от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата /юридически и физически лица/ са посочили, че иновациите са „целева политика в развитието на организацията.” Притеснително е мнението на 42 % от анкетираните, които посочват, че се интересуват от иновации „само в изключителен случай”.



3.1.2. На въпроса „В състояние ли е Вашата организация самостоятелно да реализира иновационна политика?” две трети от анкетираните (67%) са на мнение, че сами могат да реализират своята иновационна политика, но една трета са дали отрицателен отговор, което е обезпокоително.


3.1.3. На въпроса „Готови ли сте на коопериране с друга организация за внедряване на иновации?” 57% от анкетираните са изразили готовност да направят всичко възможно, за да стигнат до коопериране с друга организация при реализацията на планираната иновация. 15% от запитаните не смятат да приемат кооперирането като начин за постигане на иновация, а 19 % декларират, че ще реализират замислената иновация самостоятелно.



3.1.4. На въпроса „Интересува ли се българският бизнес от иновации?” 92% от анкетираните посочват, че бизнесът в Бургас се интересува от иновации. Тревожно е мнението на 8 % от анкетираните, които са безразлични към иновативното мислене.

3.1.5. На въпроса „Ако сте готов да внедрите иновация, ще се ориентирате към:” 63% от анкетираните организации в Бургаският регион искат да реализират родна иновация (собствен продукт или българска разработка). 32 % са склонни да внедрят чуждестранна иновационна разработка.



3.1.6. На въпроса „Откъде се информирате за иновационни продукти във Вашата област?” 26 % от анкетираните се информират от специализирана литература за иновационните продукти в областта, в която работят, 23 % - от познати специалисти, 22% - от браншовата организация, 18 % - от Internet и 9 % - от медиите.

3.1.7. На въпроса „Ако внедрявате иновации ще разчитате на:” почти по равно – 48% от анкетираните организации са посочили, че ще разчитат на собствени средства, а 41% - на банкови кредити при внедряване на иновации. 11 % са посочили други източници.



3.1.8. На въпроса „Бихте ли подкрепили университетски колектив за разработка на иновационен продукт?” 90% от анкетираните са положително настроени за използване на университетски колектив при разработка на иновационен продукт. Само 10 % не биха се възползвали от академична помощ.

3.1.9. На въпроса „Отделяте ли регулярно средства за внедряване на иновации?” 71% от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата посочват, че отделят регулярно средства за внедряване на иновации. 19 % не изразяват определено становище, 6 % са посочили, че не намират това за необходимо и само 4% са тези, които заявяват, че категорично не заделят средства за иновации.



3.1.10. На въпроса „Какъв % от печалбата сте склонни да отделяте за внедряване на иновации?” 5% от анкетираните организации са заявили, че са готови да отделят до 50% от печалбата си за внедряване на иновации, 42% - до 20%, а 30% от запитаните - до 10% от печалбата си. Определено мнение не са изразили 19 % от запитаните и само 4 % не са склонни да отделят пари за иновации.


3.1.11. На въпроса „Познавате ли български програми, подпомагащи иновационната политика?” 46% от проучените бизнес организации са посочили, че са запознати с българските програми, подпомагащи иновационната политика, но 42 % са отразили, че не са наясно с възможностите на родни програми за иновационно развитие. 9 % от анкетираните не са изразили определено мнение.



3.1.12. На въпроса „Познавате ли европейски програми, подпомагащи иновационната политика?” едва 51% от анкетираните посочват, че са запознати с европейски програми, подпомагащи иновационната политика. Тревожно е, че 29% от запитаните отговарят, че не познават такива програми. 20 % не дават конкретен отговор.

3.1.13. На въпроса „Склонен ли сте да ползвате кредит за внедряване на иновация?” положителен отговор са дали 54% от запитаните. 37% са споделили, че биха взели кредит в зависимост от условията му. 5% нямат такова намерение независимо от условията. 4 % не са посочили конкретен отговор.



3.1.14. На въпроса „Бихте ли участвали във формирането на фонд за иновации?” 43% от проучените организации биха участвали във формирането на фонд за иновации. 29 % дават негативен отговор. 28 % не дават конкретен отговор.

3.1.15. На въпроса „Считате ли за необходимо да поддържате собствена група за иновации във Вашата организация?” 39 % от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата посочват, че имат нужда от собствена група за иновации, но почти толкова (38 %) дават отрицателен отговор. 23 % не посочват конкретен отговор.



3.1.16. На въпроса „Познавате ли банки у нас, които кредитират иновации?” за съжаление повечето от анкетираните (43 %) са посочили, че не познават банки, които да кредитират иновации. 40 % са дали положителен отговор и 17 % не са изразили определено мнение.

3.1.17. На въпроса „Познавате ли Седма рамкова програма на Европейския съюз?” тревожно, но факт е, че 58% от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата не са запознати със Седма рамкова програма на Европейския съюз. Положителен отговор са дали 33 %, а 9 % не са изразили конкретно становище.



3.1.18 На въпроса „Познавате ли европейската програма "Конкурентно-способност и иновации"?” малко повече – 48 % са тези, които познават европейската програма. 46% не са запознати с нея, а 6 % не са изразили конкретно мнение.

3.2. ИЗВОДИ, НАПРАВЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ

3.2.1. Отношението, което посочват към иновациите проучените организации е смущаващо в условията на икономика и общество на знанието, в което живеем в началото на 21 век в рамките на Европейския съюз

Повече от половината (57%) от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата /юридически и физически лица/ са посочили, че иновациите са „целева политика в развитието на организацията.” Притеснително е мнението на 42% от анкетираните, които посочват, че се интересуват от иновации „само в изключителен случай”.


3.2.2. В противоречие с отговора, който са дали на първия въпрос, преобладаващата част от анкетираните са посочили, че българският бизнес се интересува от иновации

92% от анкетираните посочват, че бизнесът в Бургас се интересува от иновации. Тревожно е мнението на 8 % от анкетираните, които са безразлични към иновативното мислене.


3.2.3. Български програми, подпомагащи иновационната политика не са познати на почти половината от анкетираните организации

46 % от проучените бизнес организации в Бургас са посочили, че са запознати с българските програми, подпомагащи иновационната политика, но 42 % са отразили, че не са наясно с възможностите на родни програми за иновационно развитие. 9 % от анкетираните не са изразили определено мнение.


3.2.4. Едва половината от запитаните представители на бизнеса са посочили, че познават европейски програми, подпомагащи иновационната политика

51 % от анкетираните посочват, че са запознати с европейски програми, подпомагащи иновационната политика. Тревожно е, че 29 % от запитаните отговарят, че не познават такива програми. 20 % не дават конкретен отговор.


3.2.5. Наполовина са разделени мненията на бизнесмените за необходимостта да поддържат собствена група за иновации в организацията си

39 % от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата посочват, че имат нужда от собствена група за иновации, но почти толкова (38 %) дават отрицателен отговор. 23 % не посочват конкретен отговор.


3.2.6. Повечето от анкетираните бизнесмени посочват, че не познават банки у нас, които кредитират иновации

43 % са посочили отрицателен отговор. 40 % са дали положителен отговор и 17 % не са изразили определено мнение.


3.2.7. Притеснително висок процент от запитаните членове на Бургаската търговско-промишлена палата не познават „Седма рамкова програма” на Европейския съюз

58 % от анкетираните членове на Бургаската търговско-промишлена палата не са запознати със Седма рамкова програма на Европейския съюз. Положителен отговор са дали 33 %, а 9 % не са изразили конкретно становище.


3.2.8 Непознаване на европейската програма „Конкурентноспособност и иновации” са посочили почти половината от анкетираните

48 % са тези, които познават европейската програма. 46 % не са запознати с нея, а 6 % не са изразили конкретно мнение.


3.3. ПРЕПОРЪКИ, НАПРАВЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ
3.3.1. Във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз и произтичащите от това последици за бизнеса, да се приеме Национална програма по иновации в Република България
3.3.2. Да се предприеме широка информационна кампания сред българския бизнес, с цел запознаване с българските и европейски програми („Седма рамкова програма”, „Конкурентноспособност и иновации” и др.), подпомагащи иновационната политика в страната

ЛИТЕРАТУРА
1. Благоев, В. Маркетинг. София, International University, 2003.

2. Желев, С. Маркетингови изследвания. София, Тракия-М, 2002.

3. Котлър, Ф. Управление на маркетинга (Структура на управлението на пазарното предлагане). София, Класика и стил, 2002.

4. Котлър, Ф., Д. Джайн, С. Месинси. Управление на маркетинга (Нов подход към печалбата, ръста и обновяването). София, Класика и стил, 2003.

5. www.government.bg

6. www.mlsp.government.bg

7. www.mi.government.bg

8. www.mrrb.government.bg

9. www.minfin.government.bg

10. www.nsi.bg

11. www.econ.bg

12. www.stat.bg



ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

СПИСЪК НА АНКЕТИРАНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

НА БУРГАСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА


  1. Явлена - Бургас ООД

  2. Фрапорт Бургас ТСЕМ АД

  3. Черноморски Фар Бургас ООД

  4. Райфайзенбанк България Бургас ЕАД

  5. Стомар 97 Бургас ЕООД

  6. Дарс Ауто Бургас ЕООД

  7. Екотермал Бургас ООД

  8. ТПК ВАЯ Бургас

  9. БТА Бургас

  10. Джаймекс Бургас ООД

  11. Вено Холдинг Бургас АД

  12. Промет Стил Бургас АД

  13. Чанко Чанков Бургас ЕТ

  14. Куш Груп Бургас ЕООД

  15. Комплекс 2000 Бургас ООД

  16. Бургас Винекс Славянци АД

  17. Димета-91 Н. Киров Бургас ЕТ

  18. Карина Карнобат АД

  19. ЗСК Лозово АД

  20. Стеса Бургас ЕООД

  21. Титан - Недвижими имоти Бургас ООД

  22. Шинон Бургас ЕТ

  23. Сюрвейанс Бургас ЕТ

  24. Лукойл Нефтохим Бургас АД

  25. Трансвагон Бургас АД

  26. Информ-Консулт 2000 Бургас ЕООД

  27. Бултед Бургас АД

  28. Бургасцвет - 90 ЕООД

  29. Тангра Принт Бургас ООД

  30. ГАЛДИ Бургас ООД

  31. Качика Бургас ЕООД

  32. Дженерали Застраховане Бургас АД

  33. Пристанище Бургас ЕАД

  34. Спартак Бургас АД

  35. Кроношпан Бургас ЕООД

  36. Бошнаков Бургас ЕООД

  37. Снежа Лимонова Бургас ЕТ

  38. Елкабел Бургас АД

  39. Бургасстрой-2 ООД

  40. Елитстрой Бургас ООД

  41. Кемко Бургас ООД

  42. Шато Росеново АД

  43. Спектър Консулт Бургас ЕООД

  44. Булджак Бургас АД

  45. Хляб и хлебни изделия Бургас ЕООД

  46. София Франс Ауто Бургас ООД

  47. Ключ България Бургас ЕООД

  48. Мото Пфое Бургас ЕООД

  49. Информационно обслужване Бургас АД

  50. Летище Бургас Бургас АД

  51. Севан Бургас ООД

  52. Астра Шипинг Бургас ЕТ

  53. Ремонтстрой Бургас АД

  54. Интерхотел България Бургас ЕООД

  55. Нов търговски център Бургас, ЕТ Живко Панайотов

  56. Странджа МП ООД

  57. Черноморски Фар ООД

  58. Металспед Бургас ООД

  59. Бусофт Инженеринг Бургас АД

  60. Вестник Местен 24 часа - Бургас

  61. Вестник Бургас Днес и Утре

  62. СИБанк Бургас АД

  63. БТЕКС Бургас ЕАД

  64. Интернешънъл Груп Бургас ООД

  65. Джейелпи Бургас ЕООД

  66. Емко-С Бургас ЕООД

  67. Билдинг Зах Бургас ЕООД

  68. БсТПП Бургас

  69. Вестник Пари Бургас

  70. Яхтинг БГ Бургас ООД

  71. Дамянов Клима Бургас ЕООД

  72. Топлофикация Бургас ЕАД

  73. Сияна Бургас ЕТ

  74. Бургас Пласт АД

  75. Металспед Бургас

  76. Кораборемонтен завод Бургас АД

  77. Рибекс груп Бургас АД

  78. Черноморски Риболов Бургас АД

  79. Комсул Бургас ООД

  80. БМА НЕПО Бургас

  81. Делта Мебел Груп Бургас


ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
ИНОВАЦИИТЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС
Настоящото проучване се провежда по инициатива на члена на Европейския парламент доц. д-р инж. Маруся Любчева, на председателя на Бургаската търговско-промишлена палата инж. Цанко Иванов и на преподавателя от Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас д-р инж. Дончо Керемидчиев с екип от над сто студента.

Изследването има за цел да проучи нагласите на членовете на Бургаската търговско-промишлена палата относно тяхното участие в общоевропейските процеси на икономически растеж и реализирането на целите на обновената Лисабонска стратегия.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1. Какво е мястото на иновациите в развитието на Вашата организация?

□ Не се интересувам от иновации; □ Безразличен съм към проблемите на иновациите; □Интересувам се от иновации само в изключителен случай; □ Иновациите са целева политика на организацията.



2. В състояние ли е Вашата организация самостоятелно да реализира иновационна политика?

□ Да, напълно; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □Определено не.



3. Готови ли сте на коопериране с друга организация за внедряване на иновации?

□ Ще направя всичко възможно да договоря подходящи условия; □ Не съм привърженик на кооперирането; □ Ще реализирам иновацията самостоятелно. □ Друго .......................................



4. Интересува ли се българският бизнес от иновации?

□ Да, безусловно; □ Само при гарантирана печалба; □ Безразличен е към проблемите на иновациите; □ По-скоро не; □ Определено не □ Друго ..................................................................



5. Ако сте готов да внедрите иновация, ще се ориентирате към:

□ Разработка на собствен продукт; □ Българска разработка; □ Чуждестранна разработка; □ Друго



6. Откъде се информирате за иновационни продукти във Вашата област?

От специализирана литература; □ От медиите; □ От браншовата организация; □ От познати специалисти; □ От Internet □ Друго ..........................................................................................



7. Ако внедрявате иновации, ще разчитате на:

□ Собствени средства; □ Банков кредит; □ Друго ..........................................................................



8. Бихте ли подкрепили университетски колектив за разработка на иновационен продукт?

□ Не; □Ще направя анализ на предложението; □Да, при условие, че имам финансови възможности;



9. Отделяте ли регулярно средства за внедряване на иновации?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ Не намирам за необходимо; □ Категорично не.



10. Какъв % от печалбата сте склонни да отделяте за внедряване на иновации?

□ Не съм склонен да отделям пари за иновации; □ До 10%; □ До 20 %; □ До 50 %; □ Друго .......



11. Познавате ли български програми, подпомагащи иновационната политика?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Определено не.



12. Познавате ли европейски програми, подпомагащи иновационната политика?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Определено не.



13. Склонен ли сте да ползвате кредит за внедряване на иновация?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ Зависи от условията; □ Не, независимо от условията.



14. Бихте ли участвали във формирането на фонд за иновации?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Определено не.



15. Считате ли за необходимо да поддържате собствена група за иновации във Вашата организация?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ Не намирам за необходимо; □ Категорично не.



16. Познавате ли банки у нас, които кредитират иновации?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Не, определено.


17. Познавате ли Седма рамкова програма на Европейския съюз?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Не, определено.



18. Познавате ли европейската програма „Конкурентноспособност и иновации”?

□ Да, определено; □ По-скоро да; □ Нито да, нито не; □ По-скоро не; □ Не, определено.



-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Организация /име/: …………………….………………..….....................................................................

□ ЕТ; □ СД; □ КД; □ КДА; □ ООД; □ ЕООД; □ АД, □ ЕАД, □ Друго......................................



Име и фамилия : …………………………………......................................................................................

Тел:……………..................................…..Е-mail: …………..........................……………......…….............



Персонал: □ До 10 човека /микропредприятие/; □ До 50 човека/малко/; □ До 250 човека /средно предприятие/ □ Над 250 човека.

Име, презиме и фамилия на студента: ...................................................................................................,

фак. № .........., курс ......, специалност ................, група.......,тел:……................…..Е-mail: ……............





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница