Донка Александрова стивън тулмин за реторическата аргументация



страница3/3
Дата01.02.2017
Размер411.19 Kb.
Размер411.19 Kb.
1   2   3

. е»....... .,.*.,;„„i ■•

мент" ("продукт") и респективно като "процес" (независимо от наличието на двата термина. Ето защо допускам, че по-правилен е преводът "Упот-

.„ ребите на аргументацията" вместо "Употребите на аргумента".

п

Ст. Тулмин уподобява аргументативния акт на пътешествие, при което А трябва да отговорим на въпросите: "Къде отиваме? С какво превозно средс-[ тво? По кой път ще минем?" и пр. Той смята, че общото, което обединява всички аргументации е тяхната структура ("схема на аргументацията"). Тази схема е аналог на движението: "една аргументация е движение от възприе­тите данни, през гаранцията, към твърдението (тезата)". Да се построи една аргументация според Ст. Тулмин е равнозначно да се направи пъте­шествие. Набелязваме да посетим някое интересно място, като тръгваме от друго - вече познато място.



Моделът (схемата) на аргументацията според Ст. Тулмин включва шест взаимосвързани компонента: първите три от тях (най-важните) са: твърде­ние (теза) - (claim), основания (доводи) - (grounds), и гаранция (потвърж­дение) - (warrant). Следващите компоненти са: подкрепа (backing), модално определение (modal qualifier) и опровержение (rebuttal). Втората тройка компоненти видоизменя първата.

1. Твърдението (тезата) е най-важният компонент в аргументацията по схе­мата на Ст. Тулмин. То е заключението в процеса на аргументацията, из­водът, до който говорителят иска да доведе своя слушател. То е отговор на въпроса: "Накъде отиваме?". Твърдението е посоката, крайната точка на "пътешествието". 2. Основанията (доводите) са фактите, ценностите, предложенията, исти­ните или друга информация, върху които се базира аргументацията. Осно­ванията осигуряват отговор на въпроса:

На какво трябва да се основаваме (разчитаме)?

Доводите са "транспортното средство" (волска талига, автомобил или ра-кета-носител), с което стигаме нашата цел в "пътешествието". 3. Гаранцията (потвържденията) - тази част от аргументацията одобрява (потвърждава) нашето движение от основанията към твърдението. Тя отговаря на въпроса: "Как оправдаваш движението от основанията към твърдението? Какъв път ще поемеш от началната точка до предназначе­нието?".

Гаранцията оценява дали нашето "пътешествие" от доводите до твърде­нието е законно или не?

Тези три компонента са основните съставки на аргумента и в простите аргументации те могат да бъдат единствените.

Ст. Тулмин използва следния пример, за да илюстрира своя модел:

Гаранция


Чобек, роден В Бермуда,

е гражданин на

Великобритания.


Оснобание

Хари е роден

6 Бермуда.


Твърдение

Хари е гражданин

на Великобритания.

Дко трансформираме примера на Тулмин в логически силогизъм, ще по­лучим следното:

Голяма предпоставка: Чобек, роден 6 Бермуда, е гражданин на Великобритания.

Малка предпостаВка: Хари е роден В Бермуда. Умозаключение: Хари е гражданин на Великобритания.

Въпреки че тези съществени за модела на Тулмин елементи приличат пър­воначално много на традиционния логически силогизъм - малка предпос­тавка, голяма предпоставка и заключение, съществуват някои основни раз­лики в идеите за "основанията" и "твърдението". Терминът "основания" се отнася до фактическата основа на обосновката в аргумента. Идеята на Ст. Тулмин е, че аргументацията трябва да има основание в нещо, което е истинско - това са именно фактите, които служат като основа на всяко заключение. Следователно, ако аз твърдя, че утре ще бъде прекрасен ден, вие съответно можете да ме запитате: "Защо мисля така?" Вашият въпрос ще ме накара да разкрия основанията си, а те са: фактическата информация, която съм чул в прогнозата за времето. Терминът "основания" има едно преимущество пред "малка предпоставка", защото показва по-ясно функ­циите на този елемент в аргументацията. Когато някой изказва някакво твърдение, за читателя или слушателя е разумно да си зададе въпроса: "Кои са фактите, които го поддържат, или които са довели говорителя до това твърдение?".

Терминът "гаранция" също е опит да се обясни функцията на аргумента­цията по един по-ясен начин, отколкото това прави терминът "голяма пред­поставка". Ст. Тулмин казва, че основната функция на "гаранцията" е да отговори на въпроса: "Как си стигнал от основанията до твърдението?". Гаранциите обясняват изводите и осигуряват основите за преминаването от основанията към твърдението. Изглежда "гаранциите" действат като правила или принципи, които ръководят изводите ни, решенията или дейст­вията ни. Когато "гаранциите" са много силни, те могат да вземат формата на твърденията - правила, които изглеждат по следния начин:



  • Ако присъства "А", можем да сме сигурни, че там ще е и "Б".

Допълнителните компоненти на аргументацията по схемата наТулмин по­казват как практическите аргументи се контекстуализират, т.е. се разли-ИМ1Т ^т аналитичните аогументи.

i. Подкрепа - допълнителни доказателства. Във формалната логика голя­мата предпоставка не се нуждае от допълнителна подкрепа, защото тя се строи върху универсални принципи. В практическия аргумент понякога движението от основанията към твърденията не е очевидно, т.е. гаранцията не е достатъчна и се нуждае от допълнителна подкрепа. И докато гаран­цията отговаря на въпроса: "По кой път ще минем!", то подкрепата отговаря на въпроса:

"Защо именно този път е най-сигурният?"

С други думи "подкрепата" е усилване на "тила на аргументатора", мулти­плициране на гаранцията.

5. Модалните определения представят степента на достоверност. С тях се отбелязва сигурността на стъпките, които правим от основанията към га­ранцията. Те са свързани с такива модални термини като: "възможно", "невъзможно", "вероятно", "невероятно", "разбира се", "необходимо е", "изглежда", "навярно", "да предположим", "очевидно", "сигурно", "опре­делено може да се каже, че", условно, изключено, категорично и пр. Скалата на убедителност варира от абсолютната категоричност до възможността и вероятността. Модалността понякога се постига и чрез инсинуации от рода на: "всеки знае, че...", "азбучна истина е", "и децата биха казали" и пр., чрез които се внушава абсолютната категоричност на твърдението.

Ст. Тулмин разглежда два аспекта на модалните термини: сила (force) и критерии (criteria).



Силата на аргументацията се отнася към убеждаващата стойност на твър­дението. Например твърдението, че: "Човек, който скача от осмия етаж, сигурно ще се разбие на земята" - е с много по-висока степен на убедител­ност (сила) от твърдението, че: "Онзи, който пътува със самолет от София до Ню Йорк вероятно ще оцелее".

Критериите за една аргументация съдържат нормите, с които се оправдава твърдението. Например, нормите за оценяване на произведенията на абст­рактното изкуство са твърде различни от тези на научната теория.

Тулмин определя силата на модалния термин като "непроменливо поле", докато критериите са "зависимото поле". Аргументите от различните об­ласти могат да притежават подобна сила, но критериите за тяхното оценя­ване са изключително различни.

При аналитичните аргументи не се изискват модални определения, защото умозаключенията, до които достигаме там са структурно определени. Ня­кои аргументи включват определения като: "вероятно" или "безспорно", "несъмнено", "разбира се" и др., с които се обозначава силата на връзката между основанията и гаранцията. Силата на тази връзка може да се обоз­начи и чрез проценти. Например дежурният синоптик, когато съобщава прогнозата за времето, може да каже, че се очаква 75% купеста облачност или пък учен да предскаже, че резултатите от научното изследване ще имат 50% вероятен характер.

Модалните определения отговарят на въпроса:



«До каква степен сме сигурни, че ще пристигнем до крайната точка от пътешествието?"

Категорични ли сме в своята увереност или само се досещаме, предпола­гаме, подозираме, че нещата ще се развият така?

6 Опровержението е последният компонент от модела на Ст. Тулмин. То се отнася до специфичните обстоятелства, при които гаранцията не оп-оавдава твърдението. Спорещият или който и да е говорител трябва да използва опровержението внимателно. Например дежурният синоптик мо­же да предскаже, че утре ще вали, освен ако вятърът не отнесе облаците далеч от Балканския полуостров. Опровержението отговаря на въпроса: "Пои какви обстоятелства ние трябва да се откажем от пътешествието?" Този елемент акцентира върху това, че практическият аргумент като про­тивоположност на аналитичния, е контекстуализиран, т.е. показва как той се основава върху спецификата на ситуацията. Пълната схема на Тулминовия модел на аргументацията изглежда така:

Моделът на Тулмин за аргументацията (ПредстаВя начин за критично оценяВане на идеите)



ПсноВания Добри причини: свидетелства,

предмети статистика и др.



Подкрепа

защита


на гаранцията


Шьдденид

Желани


заключения:

факти, ценности,

политика

Моаалносгп

% (степен)

на Вероятност

t


Ощащця упълномощаваща

стъпката


разсъждение,

прецедент




ОпроВер>кения

слагат настрана

гаранциите

Или ако приложим примера, използван от Ст. Тулмин, ще получим след­ното:

Подкрепа

Законите и другите юридически актоВе



Гаранция

ЧоВек, роден В

Бермуда, обикноВено

е граЖданин на Великобритания.



Модалност

така че


Вероятно

Оснобания

Хари е роден

8 Бермуда,


ТВърдения

Хари е:


гражданин на

Великобритания.



Опробержения ОсВен, ако дВамата

родители не са

чужденци или той

не е приел чуждо

поданстВо.

Когато описва елементите на аргумента, Ст. Тулмин подчертава, че той се е ръководил повече от юридически аргументи, отколкото от формалната логика. Затова и примерите му са типични за съдебните дела. Аристотел в Реторика и Топика е забелязал, че компонентите на аргумен тацията, които Ст. Тулмин нарича: "основания", "гаранция" и "подкрепа^ са в голяма степен съставени от изречения (или доводи), които са "сам^ обикновени истини". Според Аристотел убеждаващ ефект имат "вероя^ ностите" и "знаците". "Вероятност" е онова, което "обикновено става , което е забележително близо до онова правило, което може да се наРе^„ "по принцип истина". Например в европейската култура като "нормали ^ се приемат едни навици, привички, ценности, които в азиатската култуР имат други измерения. Белият цвят, например, в Европа е символ на не

бели булчински рокли, докато в Индия, Япония и Китай белият цвят озна­чава траур. В Индия младоженките се обличат с огнено-червени сватбени сарита.

Носители на мъдростта в дадена култура са най-често поговорките и пос­ловиците, които ни съветват по принцип: "Който нож вади, от нож умира!", "Мома, която не ще да я щипят, да не се лови на хорото!" и пр. Ние добре разбираме обаче, че съществуват редица изключения от тези препоръки. Именно тези изключения създават основните трудности при приложението на традиционната логика. Но от това съвсем не следва, че традиционната логика (дедукцията и индукцията) трябва да се изхвърли от реторическата теория (поради това, че не може да включи всички видове аргументи). Има много аргументи, които са просто индуктивни и дедуктивни. Идеите и правилата на тези две логически форми на аргументиране са ценни и поради това, че тези аргументи са солидни и заслужаващи доверие. Неза­висимо, че Ст. Тулмин, X. Перелман и други теоретици на аргументацията полагат много усилия да докажат, че старите стандарти на логиката не са достатъчни, за да изяснят богатото разнообразие от аргументативни мо­дели, все пак техните теории могат и трябва да бъдат разглеждани като добавка, а не като замяна на традиционната логика. И двете обяснения на структурата на аргументацията (логическото и реторическото) имат стойност за всеки, който иска да разбере как въздейства аргументацията.



Критични отзиви на аргументативния модел на Ст. Тулмин

В изложението дотук се постарах да изложа част от идеите на англо-аме-риканския философ и да изтъкна множеството достойнства на неговия ар-гументативен модел. През изтеклите почти 50 години обаче не всички бяха и са съгласни както с изводите, така и с анализите на Ст. Тулмин. Най-общо критиката към него е съсредоточена в три аспекта: 1) Ст. Тулмин е сгрешил в интерпретацията си на традиционната логика; 2) Неговата логика не е нова, тъй като предшестващите специалисти по логика са се занимавали с тези проблеми; и 3) Някои от идеите на неговата "нова логика" са по­грешни.

Най-яростният критик на Ст. Тулмин сред реториците е Чарлз Уйлард, който твърди, че Тулминовият подход към анализа на аргументацията е неподходящ за създаването на нагледен модел. Според него моделът съ-Държа три начала на деформация: 1) Начинът на предаване - предаването на съобщението в аналитични предпоставки; 2) Лингвистичните отклонения на моделите на аргумента; и 3) Същественото изолиране на модела от контекста - едновременно лингвистично и социополитическо.

твърдението на Уйлард става причина за пораждане на дискусия. Тези Дебати, които продължиха на редица конгреси и в научната периодика, Дадоха възможност на Ч. Уйлард да създаде една достойна за доверие атака срещу подхода на Ст. Тулмин към аргументацията. Уйлард твърди, е изучаването на аргументацията трябва да започне с нейно описание *ато социален феномен, а не с определяне на начините как може да се Измисли "добър аргумент". Без да отрича,че подобни правила имат своето

на аргументациите. Уйлард вярва, че може би основната грешка в целия проект на Ст. Тулмин е опитът му да разграничи "добрите" от "лошите" ' аргументи, без да опише природата на аргументирането като социален процес.

Друга страна от критиките, насочени срещу Тулминовите идеи за ретори­ката се отнася до неговото схващане за аргументативните полета. Някои автори оценяват идеята, твърдейки, че тя "предлага голяма перспектива за емпиричното и критичното изучаване на аргументацията" в различните области на науката.



Критично отношение показват и специалисти в други хуманитарни науки. I Дж. Трент, например,твърди, че логиката има силна връзка с аргумента­цията и не бива да се позволява на Ст. Тулмин да отделя напълно практи­ческата аргументация от лоното на формалната логика. Друг учен (Барли-сън) [46] сравнява подхода на Тулмин към рационалността с този на Ю. ! Хабермас, като намира неговото "безпристрастно рационално становище" неспособно да осъществи поставената цел - избягването на риска от двете крайности - абсолютизма и релативизма. Барлисън смята, че Тулминовата система отчасти се покрива с релативизма, независимо че авторът се стре­ми да я избегне. Повечето от авторите-логици смятат, че Ст. Тулмин е стеснил природата на формалната логика и че, ако я дефинира в по-широк смисъл, би открил, че тя е повече обвързана с всекидневното разсъждение и беседа. В този дух са изследванията на връзката между реторика и логика на българските учени Любен Сивилов и Витан Стефанов [47]. Ако Ст. Тулмин беше обърнал повече внимание не на логиката, а на рето­риката и топиката на Аристотел, на различните ентимеми, на топосите за вероятното и пр. ,той би спестил част от критиките към формалната логика, а моделът му бе получил по-голяма завършеност и приложимост. Независимо от критиката, на която е подлагана теорията на аргументацията на Ст. Тулмин, тя оказва силно влияние върху развитието на реториката през последната четвърт на XX век. Неговата програма за практическа аргументация се превърна в действен инструмент за реторически анализ на обществения дискурс, в обучението по публична реч и комуникация, по литература и стилистика, по междуличностно общуване. Но, ако възраждането на софистиката (казуистиката) и нейното приложение в етиката, социалната психология и най-вече в теорията на аргументацията (разбирана като сърцевината на реториката) е най-популярното, философс-ко-технологично достижение на Ст. Тулмин, два други приноса на автора заслужават внимание със своята актуалност, аргументираност и признание сред философската общност. Това са възгледите му за еволюционната про­мяна на идеите, в противоречие с теорията за интелектуалните революции на Т. Кун; а също така и идеята за балансиране на оценките и признанието на историческия принос на хуманизма през XVI век и естествознанието на XVII век. Ст. Тулмин не зачерква с лека ръка ролята и постиженията на Модерността, а призовава учените да се придържат към положителните постижения на двата периода. Тези идеи обаче могат да привлекат изсле­дователския интерес на други автори.

.

БИБЛИОГРА ФИЯ

  1. Stephen Toulmin, Cosinopolis: The Hidden Adenda of Modernity, New York:
    1990, p.187; Ст. Тулмин, Космополис: Скритата програма на модер­
    ността, Изд. "Калъс", С, 1994 г., с.216.

  2. Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", серия "Етоси", ИК "КХ", С,
    2002 г., с.22.

  3. Ibid, с.22

  4. Stephen Toulmin, Logic and the Criticism of Argument, In: James L. Golden,
    Goodwin F. Berquist, William E, Coleman, The Rhetoric of Western Thought,
    4th ed., 1976, p.374.

  5. Ibid, p.395

  6. Pattrick Clarss about St. Toulmin, http: //www.bsu.edu /clauss/clauss/
    toulmim.html, 20.01.2000.

  7. Ст. Тулмин, Завръщане към разума, с.

  8. St. Toulmin and Allan Janik, Wittganstein s Vienna, New York: Simon and
    Schuster, 1973.

  9. Albert R. Jonsen and Stephen Toulmin, The Abuse of Casuistry: A History
    of Moral Reasoning, Berkeley: University of California Press 1988.

  10. Бел. №1

  11. Бел. №2

  12. Ст. Тулмин, "Космополис", с.39-40.

  13. Ibid, с.19

  14. Ibid, с.207

  15. Ibid, с.44

  16. Ibid, c.l 25

  17. Ibid, C.176

  18. Ibid, c.55

  19. Ibid, c.56

  20. Ibid, c.49

  21. Ibid, c.122

  22. Ibid, c.121

  23. Ibid, c.l 11

  24. Ibid, c.50-51

  25. Ibid, c.102

  26. Ibid, c.201

  27. Ibid, c.216

  28. Ibid, c.104

  29. Ibid, c.l92

  30. Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", с.21.

  31. Ст. Тулмин, "Космополис", с.18.

  32. Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", с.13.

  33. Ibid, с.14

  34. Ibid, с.8

  35. Ст. Тулмин, "Космополис", с.44.

  36. Ibid, с.45

  1. Ibid, c.46

  2. Ibid, c.47

  3. St. Toulmin, The Uses of Argument, Cambridge University Press, 1958.

  4. Jonsen A.R. St. Toulmin, The Abuse of Casuistry: A History ofMoral Rasoning,
    Berkeley: Univ. of California Press, 1988. p.2.

  5. St. Toulmin, Human Understanding, p.23.

  6. Ibid, c.65-66.

  7. Ст. Тулмин, "Космополис", с.217.

  8. Mc Closkey, Donald N. The Rhetoric of Economics. Madison: University of
    Wisconsin Press, 1985.

  9. Ст. Тулмин, "Завръщане към разума", cl8.

  10. Foss, S. others, "Perspectives of Contemporary Rhetoric", p. (P.S.).

  11. Любен Сивилов, Витан Стефанов (P.S.).


Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница