Един велик българин



Дата29.03.2017
Размер143.12 Kb.
Размер143.12 Kb.

Един велик българин
Трябва всички да се проникнем от съзнанието, че човек не живее на този свят сам за себе си, но като разумно и нравствено същество трябва да се грижи и за общото добро и първо, за доброто на народа си. Марин Дринов
Родолюбието има различни измерения и различни имена. Едно от тях е проф. Марин Дринов – велик панагюрец и българин, патриарх на българската наука и образование. Една от най-ерудираните, многостранни и заслужили личности в историята на България през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век, Марин Дринов става знаме и гордост на две национални историографии – българската и руската, и спечелва уважението на цялото славянство и европейския научен свят. Онова, което го води през целия му живот, е да се труди разумно – така, че плодовете на труда „да услаждат душата и да творят добро на своя народ”, защото българите са „трудолюбиви хора, одарени със светли умствени способности и с хубави нравствени качества”. Приносите и заслугите на проф. Марин Дринов за духовното пробуждане и развитие на българите, за утвърждаване на националното самосъзнание и самочувствие го извисяват в един необикновен ръст, който определя значимостта му в нашата история. И в същото време той е един скромен и добър човек, „с открита душа, преизпълнена с любов към всичко добро и прекрасно” /проф. Редин/, с възпитано уважение към човека, една кристално чиста, благородна и обаятелна личност, която всички уважават, почитат и обичат. Проф. В. П. Бозескул – Декан на Историко-филологическия факултет на Харковския университет, подчертава: „Ние ценим у Марин Степанович като професор това, че... той не беше недостъпен и горд учен, затворен и студен... Той беше исторически деец, чието име е неразривно свързано с важни моменти в историята на Русия и славянския свят, освобождението и организирането на България.”

И след 170 години името на проф. Марин Дринов е символ на живот, изживян „на ползу роду своему”, и извиква признанието и възхищението на днешния научен свят и на всички българи. В руския журнал „Родина”, учреден от Администрацията на Президента и Правителството на Руската Федерация, бр. 2 от 2008 г., в рубриката „130 години от Освобождението на България” е поместена статията на Людмила Горина - доктор на историческите науки, за проф. Марин Дринов – „Първият български министър”, което е още едно доказателство за почит и признание. Статията завършва така: „Съдбата определя на Марин Дринов свой жребий – да бъде постоянно „пръв”: той е първият български историк, получил солидно професионално образование; първият български историк, защитил магистърска, а след това докторска дисертация; Дринов е първият български учен, избран за член на всички тогавашни славянски академии; първият председател на първото българско научно общество; първият министър на просветата и културата в освободена България”.

И днес звучат актуално заветите на Марин Дринов, записани през 1869 г. Според Дринов ние, българите трябва „да изучаваме и разбираме историята си”, а също така да почитаме, пазим и ревностно да проучваме „своята старина... като едно от най-свещените ни достояния.” „Едното е необходимо, за да се извади от душата на българина онова недостойно чувство, на което името е самоуничтожение /самопринизение/ и което твърде пречи на българското самостоятелно развитие, а другото е – да се отърсим от невежеството и да се просветим. А знайно е, че истинското просвещение само тогава може да бъде плодотворно за една народност, когато то хваща корен и укрепява се на народното самопознание.”

Нека това послание на проф. Марин Дринов води поколенията на България напред.

РОДЪТ
Дриновият род е голям и забележителен. Дринови са преселници от р. Дрин, Македония, в Панагюрище /18-ти век/. Преди това се казвали Божкови. За родоначалник на рода се смята Делчо Дринов, роден в Панагюрище около 1775 г. Негови синове са Стоян и Марин.

Стоян Делчев Дринов е бащата на проф. Марин Дринов /р. към 1805 г./. Негова жена е Мария Найденова Дринова /1807-1903 г./. В семейството им се раждат 10 деца – 6 дъщери и 4 синове: Делчо /починал като ерген/, Марин /бъдещият професор/, Тоша /починала като дете/, Найден, Пейо, Нона, Ана, Варвара, Парашкева, Тоша /втора/, които имат многобройни потомци.

В Дриновата къща отсяда Апостолът Левски при идването си в Панагюрище. Братята Найден и Пейо участват активно в Априлското въстание от 1876 г.

Немалко представители на Дриновия род са изявени общественици в различни епохи. Друга част са учени, между които преобладават хората с литературни, исторически и езиковедски интереси.

Най-известен от всички е проф. Марин Стоянов Дринов. Той е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Ражда се със зъбче в устата, което е знак, че ще е късметлия. И още един знак за късмет – всеки път на Бъдни вечер парата от питката се падала на него. По-късно към късмета се прибавят буден ум, страстна любознателност, трудолюбие, разностранни интереси, изключителна работоспособност, чувство за родова принадлежност и обществен дълг, които го извеждат до върховете на науката и държавността.

В историята на българската култура и обществен живот Дриновият род заема достойно място, а проф. Марин Дринов е наша национална гордост.


УЧЕНИЕ В ПАНАГЮРИЩЕ


Началното си образование Марин Дринов получава в четирикласното училище в родния си град /1852 – 1855 г./. Негови учители са известните възрожденци Сава Радулов, Атанасий Чолаков, Йордан Ненов. Най-близък приятел му става Нешо Бончев и всички ги възприемат като „една душа в две тела”. Завършвайки училището, Марин Дринов и Нешо Бончев са назначени за помощник главни учители, а после и за главни учители /1855 – 1858 г./. Освен учителстването, което не било лесна работа, двамата намират време и да се самообразоват, за което им помага богатата училищна библиотека. Започват да събират и народни песни.

Оценявайки старанието и дарбата на двете будни момчета, панагюрци ги изпращат в Русия да се учат, като поемат ангажимент да им изпращат по 3500 гроша ежегодно в течение на 7 години.

„ЗЛАТНИТЕ ГОДИНИ”

НА МЛАДОСТТА В МОСКВА


Марин Дринов и Нешо Бончев пристигат в Русия и постъпват в Киевската духовна семинария. Наред с предметите по програмата, Дринов изучава философски и исторически книги. Живо се интересува и от събитията в родината. През пролетта на 1861 г. на последните си изпити в Семинарията получава „Отличен” и „Мн. Добър”. На 7. 02. 1861 г. Дринов и Бончев подават молби за освобождаване от Семинарията и постъпване в Московския университет. С разпореждане от 22.03.1861 г. те са освободени. През м. август 1861 г. Марин Дринов издържава приемния изпит и е приет в Московския университет, Историко-филологическия факултет.

Най-тесни дружески връзки в Москва Дринов има с Нешо Бончев, Райко Жинзифов, Петко Каравелов. Дринов се свързва и с организацията на българските студенти „Българска дружина”, чиято дейност оценява като „пълнокипящ живот и благотворителни пориви”. Пише и в сп. „Братски труд”.

В университета четат лекции видни учени: Ф. И. Буслаев, Сергеевски, Клин, С. В. Ешевски, С. В. Соловьов и др. Дринов усилено учи, дава уроци да се издържа, успешно полага изпитите за І курс. Във ІІ курс най-интересни за него са лекциите по славянска филология и история на О. М. Бодянски. Програмата е напрегната, но Дринов се интересува от всичко и особено от лекциите по история на Ешевски и Соловьов.

Марин Дринов е отличен студент. При завършване на Московския университет /1865 г./ е удостоен със степен „кандидат”. Атестатът, издаден на Дринов, гласи:

„От Съвета на Имперския Московски университет на българина Марин Дринов... за показания от него отличен успех Университетският съвет от 20 ноември 1865 г. го удостоява със званието „кандидат”.

В Московския университет Марин Дринов получава солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание, етнография.

ЕВРОПЕЙСКИ ПЕРИОД - ПО ПЪТЯ НА НАУКАТА
През 1865 г. Марин Дринов става домашен учител в семейството на княгиня Е. М. Голицина. С княжеската фамилия, която му издейства титлата „граф”, заминава за Европа. Няколко години живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Варшава, Прага, Будапеща и проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Дринов, който владее латински, гръцки, руски, френски, немски, английски, чете книги и ръкописи в оригинал, запознава се с изключително ценни исторически извори. През този период той работи усилено и има много планове за научни съчинения. Ръководят го освен научните му интереси, но и стремежът за развитие на националното самосъзнание на българския народ. През 1869 г. завършва един от основните си трудове – „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”. Той е отпечатен и веднага разпространен в българските земи, в Константинопол и в Москва. Нешо Бончев пише на Дринов: „Българите ще ти целуват ръцете”. През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – „Исторически преглед на Българската църква от самото й начало до днес”.

Произведенията на Марин Дринов будят народната гордост на българите и за кратко време стават известни в България, Русия и Европа. Неговото име се утвърждава сред имената на най-големите учени – историци на епохата.

Прага, 24 април 1868 г.

Дринов до Бончев

Тук, друже мой, се трудя мъжки и изравям от библиотеките и архивите всичко, що се отнася до историята на българите и събирам материали за бъдещите си студии.
Прага, 15 декември 1868 г.

Писмо до българската интелигенция

Аз разумявам всеобщите национални интереси, от които по-главните са езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не може и да се чака велика бъдещност за нея.

Марин Дринов

Марин Дринов помества народни песни в различни сборници и призовава Нешо Бончев и българските читалища да събират народни умотворения

БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО-

НАЧАЛОТО НА БАН
Марин Дринов е един от създателите на БКД, негов пръв председател и председател в продължение на почти 30 години /1869 – 1898 г./. Дружеството се създава в гр. Браила през 1869 г., а от 1881 г. се премества в София и се възобновява дейността му „под непосредствения върховен надзор и ръководство на г. М. Дринов”. Дринов е научен ръководител на Дружеството и го свързва с научния свят в Европа. Дейността на БКД се оценява по достойнство от чуждестранните слависти. През 1870 г. излиза печатният орган на Дружеството – „Периодическо списание”, което, по убеждението на Дринов, трябва да бъде солидно научно издание. Самият Дринов публикува в него много от научните си съчинения. Привлича за сътрудници представители на интелигенцията. Оттогава датира интелектуалната му дружба и сърдечна кореспонденция с Константин Иречек, Кузман Шапкарев, Васил Златарски, Иван Шишманов.

Съдбата на БКД, което има за цел „всестранно изучаване на България, развиването на българската книжнина, разработването и разпространението на науките изобщо”, Марин Дринов превръща в своя съдба. В най-напрегнатата си научна работа той мисли за Дружеството и поставя целта то да се превърне в истинска академия на науките. През 1911 г. БКД прераства в БАН.

Харков, 10 януари 1881 г.

Дринов до Иречек

Драги ми друже, на обновлението на Дружеството аз гледам като на много важна работа.
Марин Дринов до Кузман Шапкарев

Нашият, българският език е като едно голямо и великолепно здание

ГОЛЕМИЯТ УЧЕН

ПРОФЕСОР В ХАРКОВ

ПРИЗНАНИЕ
През септември 1870 г. Марин Дринов се връща от Европа в Москва като известен учен. На 2 май 1873 г. защитава магистърска дисертация на тема: „Заселването на славяните на Балканския полуостров”, която прави силно впечатление на славистите. На 8 август 1873 г. е избран за доцент, а през 1876 г. – за професор по славянознание в Харковския университет. От 24 август 1876 г. става Декан на Историко-филологическия факултет на Харковския университет. В Харков е триумфът на Марин Дринов като учен. Докторската дисертация на Дринов „Южните славяни и Византия в Х в.” се смята за епоха в славянската историческа наука. Руският академик А. Н. Пипин нарича Дринов „най-важния и вече напълно по европейски учен български историк”.

Проф. Марин Дринов е сред най-известните славяноведи на 19 век. Написва над 100 труда, които имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Особено важна за него е и преподавателската работа в Харковския университет. Избран е за член на Академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб. Почетен член е на много научни и културни дружества в България, Русия и Европа.

Признание за научната му и обществена дейност са оценките и наградите: орден „Света Анна” – І степен – 1886 г., орден „България” – 1896 г., Орден за граждански заслуги І степен от бъдещата Академия на науките в България – 1899 г., званието „Заслужил професор” – 1899 г.

През 1898 г. се навършват 25 години преподавателска дейност на проф. Дринов. Харковският университет чества юбилея тържествено. В България юбилярът е награден с орден, учредена е постоянна стипендия „М. Дринов” за българи, учещи в чужбина, наименована е улица на Марин Дринов в София.

В България и в Русия се чества официално и 30 години научна дейност на проф. М. Дринов. Харковският университет издава специален сборник в чест на Дринов.

Учен с богата и всестранна ерудиция, проф. Марин Дринов се явява продължител на делото на Паисий, защото иска чрез науката да съдейства за по-нататъшното възраждане на българския народ и за неговото духовно и политическо израстване.

В. Н. Златарски

„Аз, който бих счел за голяма чест... ако бих могъл да се нарека негов най-младши ученик, преизпълнен с голяма признателност и дълбоко уважение към своя учител и искрено убеден в истинските му заслуги пред нашата млада историческа наука, ще си позволя... да приветствам, макар отдалеч, професора Дринова като родоначалник на нова посока, на нова школа в нашата историография.”


Преподаватели и студенти от Харковския университет

„Мы любим Вас, дорогой наш товарищ, дорожим Вами, гордимся Вами, как лучшим украшением нашего факултета.”


Проф. Ив. Шишманов

„Дринов е идеален човек в нравствено отношение, който съединява в себе си строга обективност с пълна просветеност и хуманност. Признателният български народ вижда у Дринова своите най-добри качества и като цени неговите велики заслуги, обожава го.”


Проф. Милетич

„Потебня и Дринов от Харковския университет са две звезди на славистиката.”


Проф. Юрченко

„Марин Дринов е Тургеневски тип – волнолюбив и дълбоко патриотичен син на България.”


Сборник, издаден от БКД – 1900 г.

„Дринов е син на България. Част от дейността и живота на българския народ.”

ПАТРИОТЪТ – С МИСЪЛ ЗА БЪЛГАРИЯ

ДЪРЖАВНИКЪТ


Въпреки че живее в Русия, Марин Дринов постоянно мисли за отечеството и мечтае за него „ден и нощ”. Всичко, което става в родината му, не само го интересува, но и пряко влияе на неговите жизнени и творчески планове. Той „държи ръката си на пулса на България” – пише Людмила Горина. Цялата му дейност е насочена „на ползу роду своему”. Особено е развълнуван от Априлското въстание. През есента на 1876 г. Марин Дринов чете в Харковския университет публична лекция на тема „България в навечерието на нейния погром” с цел да запознае руската общественост с положението на българите. Активно участва и в създаването на Харковския комитет за помощ на славяните.

Дринов посещава няколко пъти България и се стреми да помогне на отечеството си. По време на Руско-турската Освободителна война той е назначен в Руското гражданско управление в България начело с княз Черкаски. От декември 1877 до май 1878 г. Дринов е вицегубернатор на Софийска област, а после оглавява отдела за народно просвещение и духовните дела в Съвета на руския императорски комисар в България княз А. М. Дондуков – Корсаков. Като пръв министър на просветата и културата проф. Дринов създава стройна, демократична и модерна образователна система и стратегия на културната политика. Открива публична библиотека в София – днес Народна библиотека „Кирил и Методий”. Дринов работи активно за съставянето на Търновската конституция и взима участие в Търновското учредително събрание – февруари 1879 г. Допринася за административното и финансовото устройство на Княжеството, за уреждането на църковните дела. Той е от първостроителите на нова България с изключителни заслуги за издигането на нейния европейски авторитет и име след Освобождението. На Дринов принадлежи и идеята София да стане столица на България.

За заслугите си като министър и държавник Дринов е награден с орден „Свети Владимир” – ІV степен, и с орден „Свети Станислав” – ІІ степен.

През август 1879 г. Марин Дринов се връща в Харков, но „сърцето ми ще остане в България” - споделя той в писмо до Иречек.


26 юли 1876 г.

Дринов до Бончев

Времената са критически, трябва да даваме мило за драго, да не жалим нищо, когато отечеството ни се намерва в такава опасност. Ако си вземем сами да си помогнем, тогава можем да чакаме, че и други щат ни помогнат.
Харков, 1877 г.

Дринов до Иречек

Аз събрах доста много материал за Панагюрското въстание. Хубава повест може да се напише за това въстание, повест славна за моите панагюрци.

ПАМЕТ
На 28 февруари 1906 г. Марин Дринов умира в Харков. Погребан е в Харков – Усекновенско горбище. В некролога П. А. Кулаковски пише: „Дринов е крупна сила на полето на руската наука в началото на 70-те години и това появяване е тържество за самите българи, още повече, че той се оказа самороден... той е първият българин – истински учен, стоящ на висотата на изискванията на европейската наука.”

През май 1909 г. костите на проф. Марин Дринов са преместени в София от проф. В. Златарски и поета Пенчо П. Славейков. Пренесена е и личната библиотека на Дринов от 3000 книги, завещана на българския народ.

Съчинения на Марин Дринов 1909, 1911 г.

През 1909 г. БКД издава съчинения на проф. Марин Дринов. През 1911 г. БАН издава сборник съчинения на проф. Дринов. И двете издания са под редакцията на проф. В. Златарски. В предговора четем: „БКД, считайки за свой свещен дълг да почете паметта на своя основателен член и пръв дългогодишен председател – покойния професор Марин Дринов – реши да се съберат и издадат в отделни книги всички трудове на покойния професор, като се въодушевяваше от мисълта, че с това ще окаже не малка услуга на науката.”
28 февруари 2006 г.

В Българската академия на науките се провежда възпоменателно събрание по повод 100-годишнината от смъртта на проф. Марин Дринов. Гост на събранието е проф. Людмила Горина от Московския държавен университет. В централната сграда на БАН е открита изложба, посветена на научната, обществената и политическата дейност на проф. Дринов.


С името на Дринов

Почетният знак „Марин Дринов” е най-високата награда на БАН

Академичното издателство на БАН носи името на Марин Дринов
Книгата на проф. Л. Горина за проф. Марин Дринов, издадена на руски език през 1986 г., и на български – от Академично издателство „Проф. М. Дринов”, през 2006 г.
В Харков се помни и тачи личността и делото на проф. Марин Дринов. В негова памет на стария корпус на Университета е поставена мемориална плоча.
В Харковския държавен университет „В. Каразин” са запазени кабинетът и катедрата, където е чел лекции проф. М. Дринов

Всяка година в Харковския университет се провеждат Дриновски четения. Учредена е стипендия на името на проф. Дринов за харковски студенти – българисти


По случай 100 г. от смъртта на проф. М. Дринов в Харковския университет се открива Център за българистика и балкански изследвания на името на Дринов. Присъства официална българска делегация. Председателят на БАН акад. Юхновски подарява издания на БАН за новия Център
България помни и почита паметта на проф. Марин Дринов

Панагюрище – родното място на проф. Марин Дринов, се гордее с великия си син.

Селото Канлъ-дере е преименувано на Марин Дринов, а селото Башларъ – на Дриново.

Проф. Марин Дринов е провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил.

Училища с името „Проф. Марин Дринов” има в Панагюрище, София, Кюстендил, Плевен, Варна
Четвъртият национален фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен „Родолюбие” – Панагюрище 2008, под патронажа на Вицепрезидента на Република България ген. Ангел Марин, бе посветен на 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов

ПОТОМЦИТЕ - ИМЕТО ДРИНОВ ПРОДЪЛЖАВА


Маргарита Ивановна Вилямс – Дринова /р. ок. 1857 г./, жена на Марин Дринов. Умира по време на Великата Отечествена война /1941-45 г./, минала 80 г. Венчавката на Марин Дринов с дворянката Маргарита Вилямс е на 11 май 1877 г. – Деня на Св. Св. Кирил и Методий, в храм „Света Татяна” в Москва
Стефан Маринов Дринов /1880-1892 г./ - син на Марин Дринов. Удавя се като ученик по време на семейна почивка. Погребан е в с. Водяное, Змиевски уезд
Мария Маринова Дринова /1895-1940 г./ - дъщеря на Марин Дринов. Учи в Харковския университет. Омъжва се за Василий Сисецкой – офицер. Имат две дъщери – Маргарита и Татяна, за чиято съдба не се знае нищо. Мария посещава за кратко Панагюрище с баща си и дълги години пише писма от Русия на леля си Тоша. Умира от туберколоза, двете й деца остават кръгли сирачета.
Александър Маринов Дринов /1879-1933 г./ - син на Марин Дринов, с жена си Харитина. Имат 5 деца – Вера, Степан /умират малки/, Антонина /р. 1911 г./, Соня /р. 1913 г./, Александър /р. 1923 г./. Соня има двама синове – по-големият е ректор на университет в Астрахан, по-малкият е полковник и живее в Саратов
Александър Александрович Дринов – внук на Марин Дринов, роден е на 22 август 1923 г. Завършва художествено училище в Елецк. Участва във Великата Отечествена война /1941-1945 г./. Работи като учител. В момента е пенсионер, живее в Старий Оскол, Белгородска област, Русия
Людмила Александровна Дринова – Воронина /р. 1949 г./ - дъщеря на Александър Александрович Дринов, правнучка на Марин Дринов. Съпругът й е Виталий Николаевич Воронин. Имат син Андрей В. Воронин, роден 1970 г.
Евгений Александрович Дринов /роден на 3 август 1962 г./ - син на Александър Александрович Дринов, правнук на Марин Дринов. Завършва професионално техническо училище. Живее в гр. Старий Оскол. Работи в Стойленския обогатителен комбинат. На снимката е с жена си Лариса Александровна.
Сергей Евгениевич Дринов /р. на 3 януари 1984 г./ - син на Евгений Дринов, пра-правнук на Марин Дринов. Снимка от сватбата му – юли, 2007 г.
Най-малкият Дринов – пряк потомък на проф. Марин Дринов

Дмитрий Евгениевич Дринов /р. 4 юли 2007 г./ - син на Евгений и Лариса Дринови, пра-правнук на Марин Дринов


Името Дринов продължава да живее в кръвта на неговите внуци, правнуци, пра-правнуци

Дочка Кацарева

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница