Екология и околна среда



страница1/25
Дата03.04.2017
Размер2.38 Mb.
Размер2.38 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25






ВЪЗЛОЖИТЕЛ:

ОБЩИНА ПЛОВДИВ

ОТЕЛ “ЕКОЛОГИЯ И ОКОЛНА СРЕДА”















ИЗПЪЛНИТЕЛ:

ЕТ “СЕЛМАТИК ПРОЕКТ – ГЕОРГИ СЕЛЕНСКИ”

ПЛОВДИВ








АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:

Инж. Георги Селенски




Проф.д-р Георги Сенгалевич




Ст.н.с. проф. д-р Стефан Станев




Доц. Красимир Трендафилов




Инж. Ангелина Василева




Инж. Надежда Анева

Инж. Даниела Бакларова



РЕДАКТОР

Румяна Абаджиева

КООРДИНАТОР НА ПЛАНА:

Гл. експерт Петя Николова




Отдел “Екология и околна среда” при Община Пловдив












СЪДЪРЖАНИЕ



ВЪВЕДЕНИЕ 5

i. Основание за разработване НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ ХЪЛМ “БУНАРДЖИК” 5

ii. Законова и нормативна основа 5

iii. Планово задание одобрено от Министъра на МОСВ. 5

iv. Договор за изпълнение 5

v. Международни конвенции и споразумения, подписани от българското правителство 5

vi. Процес на разработване участници, обществени обсъждания предназначение и особености на плана 6

vii. Участници в колектива разработил Плана за управление 6

viii. Заинтересовани централни и местни органи на властта, представители на обществеността 7

ix. Работни срещи и обществени обсъждания 7

x. Предмет на плана за управление на Защитена територия хълм “Бунарджик” 7

част първа: 9

Описание и оценка на защитена територия хълм “Бунарджик 9

1.0. Местоположение и граници 9

1.1. Местоположение 9

1.2. Граници 9

1.3. Площ на защитената територия 11

1.4. Фондова и административна принадлежност.собственост 11

1.5. Законов статут 12

1.6. Собственост 15

1.7. Управленска структура 16

1.8. Съществуващи проектни разработки 16

1.9. Съществуващо функционално площоразпределение и режими на обекта 17

1.10. ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ 24

1.11. Климат и микроклимат 24

1.12. Геология и геоморфология 26

1.13. Хидрогеоложка характеристика 27

1.14. Почви и почвени процеси 28

1.15. Екосистеми и биотопи 31

1.16. Флора 32

1.17. Растителност 34

1.18. Фауна 36

1.19. КУЛТУРНА И СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКА характеристика 38

1.20. Урбанистични и социално-икономически аспекти влияещи на защитената територия 39

1.21. Други аспекти 41

1.22. Културно- историческо наследство 43

1.23. Интерес и познания към защитената територия 43

1.24. Естетически качества на защитената територия 44

1.25. Състояние на компонентите на околната среда 45



първа оценка 53

1.26. Екологична оценка 53

1.27. Социално-икономическа оценка 57

1.28. Урбанистична оценка 59

1.29. Оценка на рекреационната дейност и дейностите по ползване на ресурсите 63

1.30. Формулиране на основните и специфични проблеми на защитената територия 63

1.31. Потенциална стойност на защитената територия 64

част втора 65

ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ И ОГРАНИЧЕНИЯ 65

a. Дългосрочни цели 65

b. Подцели 66

c. Ограничения 66

Втора оценка 72

d. Ефект на ограниченията върху дългосрочните цели 72

e. Потенциални възможности на защитената територия 73

Част трета 74

Норми, режими и препоръки за осъществяване на дейностите 74

a. Зониране и функционално предназначение на зоните 74

b. Режими и норми 74



част четвърта 77

Оперативни задачи и предписания за опазване и ползване 77

4.1. Определяне на приоритетите 77

4.2. Програми 79

4.3. Проекти 81

4.4. Оперативни задачи 81

4.5. Работен план 82

Част пета 85

Преглед на изпълнението на целите и задачите 85

4.1. Годишни прегледи 85

4.2. Преглед и ревизиране на плана за управление 86

4.3. Оценки и проверки на опазването на защитената територия 87

ПРИЛОЖЕНИЯ 88




ВЪВЕДЕНИЕ


      1. Основание за разработване НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ ХЪЛМ “БУНАРДЖИК”

Основна причина за разработване на Плана е необходимостта от съвременно управление на територията на хълма, стандартизирано с общоевропейските изисквания за прилагане на мерки за специализирано опазване на защитената територия. Особенното в случая е нейната уникалност – Пловдивските хълмове, в т.ч. хълм “Бунарджик”, са единствените в страната защитени територии “вписани” изцяло в силно урбанизирана градска среда. Тази особенност изисква специфични мерки, отчитайки едновременно нуждата от защита на територията, при условието – тя самата да е с предназначение “за широко обществено ползване” от градското население. Тези две, на пръв поглед взаимоизключващи се условия, предпоставят избирането на специфични мерки, различни от обичайните за категорията “защитени територии”. Тези специфични мерки включват на първо място урбанистичен анализ на местото и ролята на защитената територия в градския организъм, нейното влияние върху него и обратното – влиянието на града върху територията. Тези взаимо проникващи влияния образуват една сложна “антропо-еко система”, в която основния проблем е намирането на оптимум, оптимално съотношение между естествената природна среда (доколкото тя е запазена в защитената територия) и заобикалящата я “изкуствена” природа на градската среда.

      1. Законова и нормативна основа

Законовата и нормативна основа за разработването на План за управление на защитена територия хълм “Бунарджик” Пловдив, произтичат от:

  • Закон за защитените територии – ДВ бр.133/11,11,1998 г., изм. ДВ бр. 98/12,11,1999 г., изм. ДВ бр.28/04,04,2000 г.

  • Наредба за разработване на Планове за управление на защитени територии – ДВ бр. 13/15,02,2000 год.

  • Заповед РД-466/22.12.1995 на МОС за обявяване на част от тепетата в Пловдив за природни забележителности (ДВ бр.3/1996 год.).

Предвид спецификата на задачата, освен Законите и Наредбите за опазване на околната среда, разработката е съобразена и със:

  • Закона и Наредбите за устройство на териториите (ЗУТ, Наредби № 5 и № 8).

      1. Планово задание одобрено от Министъра на МОСВ.

Задачата се изпълнява при стректно следване на изискванията заложени в одобрено от Министъра на Околната среда и водите Планово задание

      1. Договор за изпълнение

Възложител на План за управление на Защитена територия хълм “Бунарджик”, съгласно Раздел ІІ, чл.14, т.5 от Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии е Община Пловдив.

Изпълнител ЕТ “Селматик проект – Георги Селенски”. За изпълнението на задачата, между Възложителя и Изпълнителя е сключен Договор за изпълнение от от . . . . . . . . год.



      1. Международни конвенции и споразумения, подписани от българското правителство

  • Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Аархус, Дания, 1998 г.) - подписана, но не е влязла в сила

  • Конвенция за биологичното разнообразие: ратифицирана на 29.02.1996 г., в сила за Р България от 16.07.1996, обн. Д.В. бр.19/02.03.1999 г.

  • Конвенция за защита на световното културно и природно наследство: подписана, ратифицирана и влязла в сила за Република България през 1976 г.

  • Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа, Гранада, 3.10.1985 г, Ратифицирана с Решение на Великото народно събрание от 25.01.1991 г. - ДВ, бр. 13 от 15.02.1991 г. Обн., ДВ, бр. 42 от 28.05.1991 г. В сила за Република България от 1.05.1991

  • Европейската конвенция за защита на археологическото наследство, подписана на 06.05.1969 г.

  • Европейска конвенция за ландшафта – 20.10.2000, Венеция

  • Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска): ратифицирана на 25.01.1991 г., в сила за Република България от 01.05. 1991 г., обн. Д.В. бр. 23/10.03.1995 г.

  • Нормативни актове на ЕС в областта на околната среда (в случаите, когато това е било целесъобразно)

  • Директива 85/337 относно оценка на въздействието на определени публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11

  • Регулация 1980/2000 за изменение на Регулация на Европейския Парламент и Съвета, позволяваща доброволно участие на организации в схема на Общността за управление и одит на околната среда (EMAS)

  • Регламент №933/1999 от 29 април 1999 г., допълващ Регламент №1210/90/ЕЕС за създаването на Европейска агенция за околната среда и Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда.

  • Разработени планове и проекти касаещи материята, в т.ч. “Общ градоустройствен план - Пловдив”– от предварителните проучвания, по всички функционални системи и подсистеми, включително подробните проучвания относно екологичните условия, ландшафта, обитаването, система “труд”, зелена система и отдих, социалната инфраструктура, .демографията, социално-икономическата рамка, транспортно-комуникационни проучвания, техническа инфраструктура и др.

      1. Процес на разработване участници, обществени обсъждания предназначение и особености на плана

Разработване на плана практически започва още с идеята за обявяване на пловдивските хълмове за защитени територии. В процеса на изготвяне на документацията за процедурата са извършени редица последователни и целенасочени изследвания на територията на хълма, залегнали в настоящата разработка.

      1. Участници в колектива разработил Плана за управление

  • Инж. Георги Селенски – ръководител на колектива

  • Проф.д-р Георги Сенгалевич – Висше училище Земеделски колеж Пловдив

  • Ст.н.с. проф. д-р Стефан Станев – Природно научен музей Пловдив

  • Доц. Красимир Трендафилов – Аграрен университет Пловдив

  • Инж. Ангелина Василева – проектант

  • Инж. Мария Ковачева – проектант

  • Инж. Надежда Анева - проектант

  • Инж. Даниела Бакларова - проектант

Активни участници в изготвянето на материалите са:

      1. Заинтересовани централни и местни органи на властта, представители на обществеността

В процеса на изготвянето на Плана за управление на защитената територия, при формирането и вземането на решения са участвали:

  • Община Пловдив – Експертен съвет по устройство на територията,

  • Община Пловдив - Експертен съвет по озеленяване,

  • Община Пловдив - Отдел “Екология и околна среда”,

  • НТД по озеленяване Пловдив,

  • Съюз на архитектите в България – Дружество Пловдив,

  • ФПС “Зелени балкани”,

  • Асоциация за устойчиво развитие “АУРА”

  • Гражданска защита – Пловдив,

  • граждани и специалисти.

      1. Работни срещи и обществени обсъждания

В процеса на разработване на плана са проведени следните работни срещи и обществени обсъждания:

  • Работна среща за разглеждане на Плановото задание за разработването на плана за управление – гр.Пловдив, ......год. организирано от Асоциация за устойчиво развитие “Аура”, съвместно с Експертен съвет по озеленяване при Община Пловдив. Изготвен е протокол, а направените препоръки са отразени в Плана (Свитък “Приложения към ПУ на ЗТ хълм “Бунарджик”) на която са отразени направените препоръки към Плановото задание.

  • Работна среща за разглеждане на резултатите от предварителните проучвания за ПУ на ЗТ хълм “Бунарджик” – гр.Пловдив, .......год. (Свитък “Приложения към ПУ на ЗТ хълм “Бунарджик”)

  • Обществено обсъждане на Проекто-плана за управление на Защитена територия хълм “Бунарджик – гр.Пловдив, 31.07.2003 год. (Свитък “Приложения към ПУ на ЗТ хълм “Бунарджик”)

      1. Предмет на плана за управление на Защитена територия хълм “Бунарджик”

Предмет на плана за управление на Защитена територия хълм “Бунарджик” в неговите граници са:

  • Скалните образования, зелените и водните площи, с обща площ 21,96 ха.

  • Разнообразието на екосистемите и местообитаванията, както и на видовете на флората и фауната

  • Обектите свързани с отдиха на населението, поддържането и ползването на ресурсите

  • Предписанията, мерките и дейностите за управление на защитената територия, съобразно поставените цели за 10 годишен период.

  • Влиянието и на защитената територия върху съседните прилежащи застроени терени, както и обратното влияние – на тези терени върху защитената територия.

Основното предназначение на Плана за управление на Защитената територия е опазването на уникалната й стойност в градската структура, при максимално опазване притежаваните от нея качества - като природна забележителност - вписана в силно в урбанизирана, градска среда.

Хълм Бунарджик е най-популярния хълм в Пловдив. Местоположението му – сред гъсто населени жилищни квартали, в централната градска част – привлича и най-много посетители и е традиционно место за отдих, не само за живеещите в близост до него, но и за болшинството пловдивчани.

За него, в сравнение с другите хълмове са полагани най-много грижи. Тези грижи, наред с всички положителни аспекти от прилагането им, носят и съответните рискове от:


  • прекомерна урбанизация на хълма (алейна мрежа, пътеки, стълби, пренаситеност с обслужващи обекти и др.),

  • голям посетителски натиск; от внос на неподходящи растителни видове и т.н.

Тази особеност - на защитена територия – природна забележителност в урбанизирана среда, изисква проучванията да се извършат и с прилагането на принципите на урбанистичната екология, която изучава моделирането на екологическото пространство, като синтез от природни и антропогенни (създадени от човека, изкуствени) системи, с Метода на урбанистично-екологическия анализ, с цел установяване на такова динамично състояние, при което се обезпечава саморегулиране и възпроизводство на основните биогенни и абиогенни компоненти, осигуряващо устойчиво развитие на защитената територия.

Планът за управление на защитена територия хълм “Бунарджик” е разработен върху предоставената от Възложителя кадастрална основа от 1977 год. – на хартиен носител.

След неговото приключване, за градът е разработен и представен на Община Пловдив - от Агенцията по кадастъра – Пловдив, през м.ноември 2003 год., цялостен кадастрален план в цифров вид Върху него се разработва и новият Общ устройствен план на град Пловдив.

С оглед стиковане на двете разработки и по изричното изискване на МОСВ, планът – в неговият графичен еквивалент - е изцяло преработен върху новата кадастрална основа.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница