Елена Гулд Хармон и нейната сестра близначка са родени на 26 ноември 1827 г в Горхам, близо до Портланд, щата Мейн в северна Нова Англия Северна Америка



страница1/41
Дата18.11.2017
Размер5.69 Mb.
Размер5.69 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41

Кратка биография 1

Елена Гулд Хармон и нейната сестра близначка са родени на 26 ноември 1827 г. в Горхам, близо до Портланд, щата Мейн в северна Нова Англия - Северна Америка. На деветгодишна възраст Елена преживява много неприятна случка - безразсъдна съученичка хвърля камък върху нея. Като последица от тежкото нараняване на лицето, което едва не й струва живота, тя започва да усеща изключителна слабост. Скоро става ясно, че няма физическа възможност да ходи отново училище.


На дванадесетгодишна възраст, когато посещава методистко лагерно събрание с родителите си Робърт и Евникия Хармон, Елена отдава сърцето си на Бога. Скоро след това е кръстена чрез потапяне в морето и е приета за член на Методистката църква. Заедно със семейството си посещава адвентните събрания в Портланд, които бележат своето начало през 1840 г. Приема напълно вестта за скорошното второ идване на Христос, представена от Уилям Милър и неговите съмишленици, и с увереност гледала към близкото завръщане на Спасителя.
Въпреки младостта си Елена е потресена от "голямото разочарование" на 22 октомври 1844 г. През последвалите дни на объркване заедно с други тя сериозно търси Бога за светлина и ръководство. Една сутрин през декември 1844 г., докато се моли заедно с четири други жени, Божията сила идва в нея. Отначало връзката й със земните неща бива прекъсната, а след това чрез откровение й било показано пътуването на адвентния народ към Божия град и наградата на верните. С трепет 17-годишната девойка споделила това и следващите си видения с вярващите в Портланд. По-късно преразказва на отделни групи адвентисти в Мейн и в съседните щати.
През август 1846 г. Елена Хармон се омъжва за Джеймс Вайт, млад проповедник адвентист. През следващите 35 години животът й е тясно свързан с живота на съпруга й в усилена евангелска дейност, до неговата смърт на 6 август 1881 г. Двамата пътуват непрекъснато из Съединените щати, като проповядват и пишат, садят и градят, организират и ръководят. Проверката на времето и изпитанията доказват колко широки и твърди са основите, положени от тях, и колко мъдро и здраво са построени. Те подтикват адвентистите, пазители на съботата, към откриване на издателска дейност през 1849 и 1850 г. и към създаване на църковна организация със стабилна финансова система (през втората половина на петдесетте години на 19 в.). Това дело достига връхната си точка с организирането на Генералната конференция на адвентистите от седмия ден през 1863 г. В средата на шестдесетте години започва медицинското дело адвентистите от седмия ден, а голямото образователно дело на деноминацията бележи началото си в първата половина на седемдесетте години на 19 в. Планът да се организират годишни лагерни събрания се осъществява за първи път през 1868 г., а през 1874 г. адвентистите от седмия ден изпращат своя пръв мисионер в чужбина.
Главният пътеводител за напредъка и за осъществяването на тези интензивни планове са съветите, наставленията и окураженията, дадени на църквата под формата на беседи или писмено чрез неуморното перо на Е. Вайт. Отначало вестите до църквата ставали достояние на членовете чрез писма или чрез статии в сп. "Настоящата истина". След това в 1851 г. г-жа Вайт издава своята първа книга с обем 64 страници, озаглавена "Описание на християнската опитност и виденията на Е. Г. Вайт". В началото на 1855 г. е публикувана една поредица от номерирани статии със заглавие "Свидетелство за църквата". Това са ценни вести на наставление и ръководство, които Бог изпраща в подходящото време, за да благославя, укорява и напътства Своя народ. Поради все по-нарастващата нужда тези наставления са публикувани отново през 1855 г. в четири тома, към които се прибавят и други, появили се от 1889 до 1909 г., докато се оформя серия от девет тома с общо заглавие "Свидетелства за църквата".
Докато прекарват по-голямата част от времето си в пътуване и публична дейност, старейшината Вайт и г-жа Вайт живеят в Източните щати до 1855 г. През следващите седемнадесет години те се установяват в щата Мичиган. От 1872 г. до смъртта на Джеймс Вайт през 1881 г. те живеят предимно в Калифорния. Въпреки че никога не се е отличавала с особени физически сили, към средата на своя живот г-жа Вайт се радва на добро здраве.
Джеймс и Елена Вайт имат четири деца. Най-големият син Хенри живее до шестнадесетгодишна възраст, а най-малкият Херберт умира на три месеца. Другите двама, Едсон и Уилям, достигат до зряла възраст и всеки се ангажира активно в дейността на деноминацията на адвентистите от седмия ден.
В отговор на молбата на Генералната конференция през лятото на 1885 г. г-жа Вайт се премества в Европа, където прекарва две години и засилва развитието на новооснованото дело. Установява се в Базел, Швейцария, и пътува непрекъснато из Южна, Централна и Северна Европа, за да посещава общите събрания на църквата и да се среща с вярващите. След това четири години прекарва в Съединените щати. През 1891 г. в отговор на призива на Генералната конференция отплува за Австралия. Там живее 9 години и подпомага основаването и развитието на делото и преди всичко образователната и медицинската дейност. Г-жа Вайт се завръща в Съединените щати през 1900 г. и се установява да живее на източното крайбрежие на Св. Елена, Калифорния, където остава до смъртта си през 1915 г.
През целия си живот на служба влиянието на Елена Вайт се чувства в редиците на адвентистите от седмия ден. Тя посещава църкви, взема участие в сесиите на Генералната конференция, а когато е възможно - и в лагерните събрания. Често във времето между заседанията на Генералната конференция тя пътува от едно лагерно събрание на друго и говори пред църковните членове, а също и пред големи публични събрания.
В продължение на няколко десетилетия изпод перото й редовно се появяват статии в списанието на деноминацията. Тези ежеседмични боговдъхновени вести влияят тихо, но всестранно. От време на време се отпечатват нейни книги, които жадно се прочитат и препрочитат. Основната задача през целия й живот е дългът да представи пред църквата и света наставленията и вестите, предадени й чрез видения. Виденията продължават до края на живота й. Едно от първите (1858 г.) е всеобхватното откровение за "великата борба". За по-малко от шест месеца всички откровения са подготвени за публикуване под формата на малка книжка със заглавие "Духовни дарби" (т. 1), "Великата борба между Христос и Неговите ангели и Сатана и неговите ангели" ("Ранни писания", ч. 3). В много от следващите видения великата борба е изяснена с още по-големи подробности и г-жа Вайт я описва отново през седемдесетте и осемдесетте години на 19 в. в четири тома от "Духа на пророчеството", а по-късно в томовете от поредицата: "Борбата на вековете" - "Патриарси и пророци", "Пророци и царе", "Животът на Исус Христос", "Деяния на апостолите" и "Великата борба". Други творби на г-жа Вайт, оказали огромно влияние са: "По стъпките на Великия Лекар", "Притчи Христови", "Възпитание", "Мисли върху блаженствата" и още десетина тома, посветени на съвети върху специални области от работата на църквата: "Служители на евангелието", "Колпортьорът като благовестител", "Съвети към родители, учители и ученици" и пр. Широко известната книга "Пътят към Христос" се чете от милиони хора на шестдесет езика.
През 1909 г. на 81-годишна възраст г-жа Вайт посещава сесията на Генералната конференция във Вашингтон. Това е последното й пътуване из континента. Следващите пет години са посветени на подготовката на статии за периодичните издания на деноминацията и на публикуване на книгите й. Към края на своя живот тя заявява: "Независимо дали ще продължи животът ми или не, моите писания ще говорят непрестанно и ще изпълняват своята задача до края на времето" ("Писания и извлечения от свидетелствата за църквата", с. 12, 13).
Въпреки че продължава активната си литературна дейност до началото на 1915 г., през последните три години от живота си г-жа Вайт не пише така усилено, както е характерно за целия й дълъг живот. С непоколебим кураж и пълно доверие в своя Изкупител тя заспива в дома си на 16 юли 1915 г. и е положена да почива до своите съпруг и деца в гробището "Дъбовия хълм" в Батъл Крийк, щата Мичиган.
Адвентистите от седмия ден винаги са разбирали, че службата на Е. Вайт като "посланик на Господа" е изпълнение на пророчеството от Откровение 12:17 и 19:10 - че последната църква, която пази Божиите заповеди, трябва да има "свидетелството на Исус" - "духът на пророчеството". Те виждат в нейното дело дарбата на пророчеството, за която Павел говори в Ефес. 4:9-13 и която присъства заедно с другите дарби в църквата "за усъвършенстването на светиите" и "за назиданието на тялото Христово, докато всички дойдем до единство във вярата".
Дадените й откровения са в хармония с избраните от Бога средства, обявени на Израил: "Ако има пророк всред вас, Аз, Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря" (Числа 12:6). По характер делото й е много подобно на онова на израилевия водач в миналото, за когото е писано в Осия 12:13: "Чрез пророк Господ изведе Израил от Египет и чрез пророк го пазеше."
Е. Г. Вайт е позната сред своите съседи и приятели като сериозна, набожна християнка. Оценка на нейния живот и дело намираме в книгата "Биографии из американската история", където в изданието от 1878 г. авторът заявява: "Г-жа Вайт е жена с добре уравновесен ум. Милост, духовност, съзнателност и идеализъм са преобладаващите черти на характера й. Нейните лични качества й спечелват най-топлото приятелство на всички, с които общува, и ги изпълва с пълно доверие към нейната искреност... Въпреки дългогодишната й публична дейност тя е запазила цялата простота и честност, които характеризираха ранния й живот.
Като говорител г-жа Вайт е една от най-успешните измежду малкото жени, прославили се като лектори в страната през последните двадесет години. Постоянната употреба така е развила гласните й струни, че гласът й е придобил необикновена дълбочина и сила. Произношението й е така ясно, че когато говори на открито, гласът й често пъти се чува съвсем отчетливо и на разстояние една миля. Езикът й, макар и обикновен, е винаги изискан и въздействащ. Когато е вдъхновена от темата, е удивително красноречива и държи слушателите си като омагьосани в продължение на часове, без да се забележи у тях признак на нетърпение или умора.
Разискванията й винаги имат практически характер и разглеждат преди всичко въпросите на семейния живот, религиозното възпитание на децата, въздържанието и др. На събрания за пробуждане винаги е най-активният говорител. Често пъти е говорила върху любимите си теми пред огромна публика в големите градове и винаги е била посрещана много благосклонно. При един случай в Масачузетс 20 000 души я слушаха с голямо внимание в продължение на повече от един час.
Г-жа Вайт е автор на много книги, получили широко разпространение. Писанията й се характеризират със същата простота и практичност, както и проповедите й. Те навлизат в живота на семейния кръг по такъв начин, който приковава вниманието на искрения читател, и не пропускат да дадат наставления за тържествените длъжности на практичния живот"("Биографии из американската история на видни и издигнали се сами личности от щата Мичиган", Third Congressional Districtt, стр. 108).
Сред съработниците си, в църквата и в своето семейството г-жа Вайт е почитана като посветена майка и като сериозен, великодушен и неуморен религиозен работник. Тя никога не е заемала специален пост в църквата. Никога не е искала да й оказват специално внимание, нито е използвала дарбата си за осигуряване на доходи или популярност. Животът й и всичко, което притежаваше, бяха посветени на Божието дело.
По повод смъртта й редакторът на популярно седмично списание завършва своя коментар върху нейния плодоносен живот със следните думи: "Тя беше абсолютно честна и уверена в своите видения. Нейният живот ги заслужаваше. Тя не показа духовна гордост и не търсеше нечестна печалба. Живя живота и извърши делото на истинска пророчица" ("The Independent" 23 август 1915 г.)
Повече подробности върху живота и делото на Е. Г. Вайт читателят може да намери в книгата "Християнската опитност и виденията на Елена Г. Вайт".
Попечителите на публикациите на Елена Г. Вайт

Вяра в Бога 2



Когато бях в Батъл Крийк, щата Мичиган, на 5 май 1855 г. ми бе показано, че сред Божиите служители и в църквата липсва вяра в значителна степен. Те са обезкуражаваха много лесно, съмняваха се в Бога, бяха склонни да мислят, че жребият им е тежък и че Бог ги е изоставил. Видях, че това бе много оскърбително, защото Бог толкова ги обичаше, че даде Своя единствен възлюбен Син да умре за тях, а и цялото Небе се интересуваше от тяхното спасение. Но въпреки всичко, което бе направено за тях, беше им трудно да вярват и да се доверяват на такъв мил и добър Баща. Бог е заявил, че много повече е готов да даде Святия Дух на ония, които Го молят, отколкото земните родители са готови да дадат добри неща на своите деца. Аз видях, че Божиите служители и църквата се обезкуражаваха твърде лесно. Когато молеха своя небесен Баща за неща, от които мислеха, че се нуждаят, и когато не ги получаваха незабавно, вярата им се разклащаше, куражът им отслабваше и те роптаеха. Беше ми показано, че това не бе угодно на Бога.
Всеки светия, който идва при Бога с искрено сърце и Го моли с вяра, ще получи отговор. Вярата ви в Божиите обещания не трябва да отслабва, дори и да не виждате или да не чувствате незабавния отговор на молитвите си. Не се страхувайте да се доверите на Бога! Уповавайте се на Неговото сигурно обещание: "Искайте и ще получите!" (Йоан 16:24). Бог е твърде мъдър, за да допусне грешка и твърде добър, за да не даде нещо добро на своите светии, които ходят с искреност пред Него. Човек лесно се заблуждава и въпреки че молбите му се издигат от искрено сърце, той не винаги иска неща, които са добри за него или които ще прославят Бога. Нашият мъдър и добър Баща ще чуе молитвите ни и ще отговори, понякога дори незабавно, но Той ни дава само онова, което е за наше добро и за Негова слава. Бог ни дарява с благословения. Ако можехме да разберем Неговия план, щяхме да видим ясно, че Той знае кое е доброто за нас и че отговаря на нашите молитви. Никога не ни се дава нещо вредно. Вместо онова, за което се молим, но което не би било за наше добро и би наранило сърцето ни, Бог ни дава само благословението, от което се нуждаем.
Видях, че ако не чувстваме незабавния отговор на молитвата си, не трябва да преставаме да се държим твърдо за вярата, като не позволяваме на съмнението да ни обладава, защото то ще ни отдели от Бога. Ако нашата вяра се разклати, няма да получим нищо от Него. Доверието ни в Бога трябва да бъде силно; и когато най-много се нуждаем от благословението, то ще се излее над нас като обилен дъжд.
Когато служителите на Бога се молят настойчиво за Неговия Дух и благословение, понякога отговорът може да дойде незабавно, но това не винаги става. В такива случаи не се плашете, не отпадайте! Нека вярата ви се хване здраво за обещанието, че ще получите. Нека доверието ви в Бога бъде пълно и благословението ще дойде в момент, когато най-много се нуждаете от него. Неочаквано ще получите помощ от Бога и когато представяте истината на невярващите, ще можете да проповядвате Словото ясно и със сила.
Отново ми беше представено как децата молят за благословения земните си родители, които ги обичат. Понякога те искат неща, за които родителите знаят, че ще им навредят. Затова вместо тях им дават други, които са добри и полезни. Видях, че всяка молитва, отправена с вяра от едно искрено сърце, ще бъде приета от Бога и изпълнена, а онзи, който се моли, ще получи благословението тогава, когато най-много се нуждае от него, и то често пъти ще надхвърля неговите очаквания. Нито една единствена молитва на някой верен светия не е напразна, щом се издига към Бога с вяра и от искрено сърце.

Приготви се да посрещнеш Господа 3

Видях, че не трябва да мислим, че идването на Господа е някъде далеч в бъдещето. Ангелът каза: "Пригответе се, пригответе се за онова, което идва на земята! Нека делата ви съответстват на вярата ви!" Видях, че умът трябва да бъде насочен към Бога и влиянието ни трябва да свидетелства за Него и за Неговата истина. Ние не можем да Го почитаме, ако сме лекомислени и безразлични. Не можем да Го прославяме, ако сме отпаднали духом. Трябва сериозно да се стремим да осигурим спасението на своята душа и да спасяваме другите. Това е най-важното и главният акцент трябва да се постави върху него, а всичко останало да отиде на второ място.
Аз видях славата на небето. Чух ангелите да пеят възторжени песни, отдавайки хваление, почит и слава на Исус. Едва тогава можах да разбера нещичко от удивителната любов на Божия Син. Той напусна цялата слава и почитта, която имаше в небето, и така много се интересуваше от нашето спасение, че търпеливо и кротко понесе всяко унижение и оскърбление, което човекът беше способен да излее върху Него. Той бе наранен, руган и бит; разпънат бе на Голготския кръст и понесе най-ужасната смърт, за да ни спаси от смъртта, за да можем да се измием в Неговата кръв и да бъдем удостоени да живеем заедно с Него в обиталищата, които е приготвил за нас, да се наслаждаваме на светлината и славата на Небето, да слушаме песните на ангелите и да пеем заедно с тях.
Видях, че цялото небе се интересува от нашето спасение. Тогава трябва ли тогава да бъдем безразлични? Трябва ли да бъдем безгрижни, сякаш няма никакво значение дали ще се спасим, или ще бъдем изгубени? Ще презрем ли дадената за нас жертва? Някои са направили това. Те си играят с предложената милост и Божието неодобрение почива над тях. Божият дух няма винаги да бъде оскърбяван. Той ще се оттегли, ако това продължи още малко. След всичко, което Бог е направил, за да спаси хората, ако те показват чрез живота си, че пренебрегват Христовата благодатна жертва, скъпо ще заплатят за поведението си и последицата от делата им ще бъде смърт. Тази смърт ще бъде ужасна, защото ще изпитат агонията, която Христос изпита на кръста, за да им осигури изкупление, което те не желаят да приемат. И тогава ще осъзнаят какво са изгубили - вечния живот и безсмъртното наследство. Великата жертва, направена, за да се спаси човекът, показва колко висока е неговата цена. Когато някоя скъпа душа е загубена веднъж, тя е загубена завинаги.

Ангелът с везните


Видях един ангел, който стоеше с везни в ръце и претегляше мислите и интересите на Божия народ. На едното блюдо бяха мислите и интересите, насочени към небето, а на другото - мислите и интересите, насочени към земните неща. В това блюдо бяха поставени всички прочетени книги със съмнително съдържание, всички мисли за облекло и външен показ, всяка суета, гордост и др. О, какъв тържествен момент! Божият ангел претегля с везните мислите на децата на Бога, които изповядват, че вярват в Него и претендират, че са мъртви за света и живи за Бога. Блюдото бързо се наклони надолу под тежестта на поставените върху него земни мисли, суета и гордост. Другото блюдо с мислите и интересите, насочени към небето, се вдигна бързо нагоре и, о, колко леко бе то! Аз мога да разкажа това, което видях, но никога няма да бъда в състояние да предам тържественото и живо впечатление, което остави тази картина в съзнанието ми, когато видях ангела с везните да претегля мислите и интересите на Божия народ. Той каза: "Могат ли такива да отидат в небето? Не, не, никога! Кажи им, че надеждата, която подхранват сега, е напразна и ако не се покаят незабавно и не приемат спасението, ще трябва да загинат!"
Формалната набожност няма да спаси никого. Всички трябва да имат една дълбока и жива опитност. Само това ще ги спаси във времето на скръбта. Тогава тяхното дело ще бъде изпитано. Ако е от злато, сребро и скъпоценни камъни, те ще бъдат под Божия закрила, но ако е от дърво, сено и слама, нищо няма да може да ги скрие от ужасния гняв на Йехова.
И от младите, и от по-възрастните ще се изиска разумен отговор за тяхната надежда. Но умът, определен от Бога да се занимава с по-добри неща и създаден, за да Му служи съвършено, е бил ангажиран със суетни мисли, вместо с вечните интереси. Оставен да блуждае тук и там, той е толкова способен да разбира истината, доказателствата от Божието слово за пазенето на съботата и истинската основа на християнската надежда, колкото и да се занимава с външността, маниерите, облеклото и др. Онези, които хранят ума си с глупави истории и празни приказки, дават храна на въображението си, но красотата на Божието слово избледнява за тях. Мислите се отдалечават от Бога и интересът към Неговото скъпоценно слово угасва.

Нашата ръководна книга


Дадена ни е една ръководна книга, която да отправя нозете ни през този тъмен свят към небето. Тя ни казва как можем да избегнем Божия гняв. Говори ни за страданията, които Христос претърпя за нас, за великата жертва, дадена, за да бъдем спасени и да се наслаждаваме вечно на Божието присъствие. Ако някой се окаже недостатъчен, след като е чул истината така, както ни е предадена в това време на светлина, грешката ще бъде само негова и той ще остане без извинение. Божието слово ни казва как можем да станем съвършени християни и да избегнем седемте последни язви. Но християните не се интересуват от това. Умът е отклонен от други неща, обожават се идоли, а Божието слово се пренебрегва. Тези, които изповядват, че са християни, си играят с Бога и когато святото Му слово ги осъди в последния ден, ще се окажат недостатъчни. Словото, което са пренебрегвали заради глупави книги с измислени истории, изпитва живота им. Това е мярката - подбудите, думите, делата и начинът, по който са използвали времето си - всичко се измерва с Божието слово и ако не е според него, техните случаи биват завинаги решени.

Нашият единствен пример


Видях, че мнозина гледат на човеци и сравняват живота си с този на другите. Никой друг, освен Христос, не ни е даден за пример. Той е нашият истински Образец и всеки трябва да се стреми да Му подражава. Ние или събираме заедно с Него, или разпиляваме. Или сме решителни и пълноценни християни, или изобщо не сме християни. Христос казва: "Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си" (Откр. 3:15, 16).
Видях, че някои едва ли знаят какво значи да се страда заради истината, но никой не ще влезе в небето без да е направил жертва. Трябва да се поддържа дух на себеотрицание и жертвоготовност. Някои не са пожертвали себе си и собствените си тела на Божия олтар. Те се отдават на сприхави, променливи настроения, задоволяват апетита си и се грижат за себелюбивите си интереси, а не за Божието дело. Само този, който е направил жертви, ще получи вечния живот. Заслужава си да се жертва за вечния живот, да се разпъне личното Аз и да се захвърли всеки идол. Далеч по-превъзходната вечна светлина на славата затъмнява всичко и надхвърля всяко земно удоволствие.
Отговорността на родителите 4

Видях, че родителите имат голяма отговорност. Не децата трябва да ги водят, а те трябва да водят децата си. Посочен ми беше Авраам, който вярно управляваше своя дом. Той заповядваше на своето семейство и това бе отбелязано от Бога.


Показан ми беше случаят с Илий. Той не обуздаваше децата си и те станаха подли и развратни, а тяхната неправедност подведе и Израил да отстъпи. Бог извести на Самуил греховете им и тежкото проклятие, което щеше да последва поради това, че Илий не ги обуздаваше. Той каза, че греховете им не могат изобщо да бъдат очистени нито с жертва, нито с приношение. Когато Самуил съобщи всичко, което Господ му бе показал, Илий се подчини с думите: "Господ е, нека стори каквото Му е угодно" (1Царе 3:18). Много скоро последва Божието проклятие. Нечестивите свещеници бяха заклани, тридесет хиляди израилтяни бяха убити, а Божият ковчег бе пленен от неприятелите им. Когато Илий научи, че Божият ковчег бе взет, падна възнак и умря. Всички тези нещастия бяха в резултат на неговата небрежност по отношение на синовете му. Видях, че ако Бог беше така придирчив да забелязва такива неща в древността, Той няма да бъде по-малко взискателен и в тези последни дни.
Родителите трябва да управляват децата си, да коригират страстите им и да ги смекчават. В противен случай Бог със сигурност ще унищожи децата им в деня на Своя ужасен гняв, а и родителите няма да бъдат невинни. Това се отнася особено за Божиите служители, които трябва да управляват семействата си и да ги държат в добро подчинение. Видях, че те не са подготвени да съдят или решават въпроси в църквата, ако не умеят да управляват собствения си дом. Трябва първо да сложат ред в дома си и тогава тяхното мнение и влияние ще има тежест в църквата.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница