Есе „Кой те е лъгал толкова често,колкото ти самия?” Бенжамин Франклин



Дата01.02.2017
Размер51.7 Kb.
Размер51.7 Kb.

ЛЪЖАТА - СРЕДСТВО ЗА КОМУНИКАЦИЯ ИЛИ ФОРМА НА МАНИПУЛАЦИЯ

ЕСЕ

Кой те е лъгал толкова често,колкото ти самия?”



Бенжамин Франклин
От дълбока древност лъжата е обект на философско изследване .Тя е интепретирана по всевъзможни начини от най-великите мислители на човечеството-лъжата като норма, лъжата като социален феномен или нравствена категория, лъжата в нейните психологически аспекти…

По тези причини анализите на понятието „лъжа”са много и разнообразни. Най -общо тя се определя като действие, извършено от някой за да заблуждава; изказ на нещо фалшиво с цел то да бъде прието за истинско.

Много показателни за широките смислови рамки на тази дума са многобройните нейни синоними-измама, заблуда, фалш, двуличие, неестественост, лицемерие, измяна…А в някои западни езици тя произхожда от думата „предателство”-лит. ɫuginaité „предателски“, англ. lie, нем. lügen „същ.“ от и.е. *leugh.

Интересни са подходите към определението „лъжа”-от гледна точка на чисто природното начало и от гледна точка на съзнателната човешка мисъл. Безспорен факт е ,че в природата масово се „лъже”-мимикрията при някои видове животни, умишлено прикриване на следите при други, а някои даже умело се преструват на мъртви-всичко с цел скриване и избягване от преследвача, т.е. този вид измама е дълбоко заложен в инстинктите за самосъхранение. Но лъжа ли е това? Ако е така, значи всички видове измама са лъжи.

Някои философи обаче / Имануел Кант,Жан-Пол Сартр/ разглеждат лъжата като конкретен вид измама, характерна само за хората, тъй като за носител на лъжата се използва езикът, който всъщност е създаден за да бъде носител на истината. Именно затова Кант определя всички лъжи като неприемливи ,тъй като те подкопават доверието в езикът като носител на истината-така, според него, лъжата подкопава същността на човека като субект на познанието.

Възможно ли е обаче такова тотално разграничаване ,бих казала даже абсолютизиране единствено на база човешкото ни начало? В крайна сметка ние сме природен продукт и при човека, както и при животните водещи са двата основни инстинкта-за оцеляване и продължение на рода. Всичко друго е надграждане, хилядолетия цивилизация, която не е нищо повече от стремежът на човечеството да задоволява своите желания, което пък ни връща в изходната позиция…

И така-каква е ролята на лъжата в общественото и личното ни пространство-проблем ли е тя, или необходимост? В самия контекст на зададената тема присъства идеята за нейната значимост, защото комуникацията е в основата на социалните взаимоотношения, а манипулацията често е задължително условие за постигането на реална цел, като в същото време е и неразривно свързана с комуникацията. Именно затова ще разгледам въпроса в неговата цялостна същност.

Истината за лъжата е, че без нея човечеството просто нямаше да съществува, или поне не в този си изключителен вид. Тя е част от развитието на човека като „хомо сапиенс”-детето започва да лъже още на около четиригодишна възраст и това продължава през целия му живот.Нещо повече-доказано е ,че по-интелигентните хора лъжат по-изкусно и в това няма нищо чудно-лъжата стимулира отсрещната страна да приеме твърденията за достоверни и колкото по-богат опит, знания и по-развита фантазия имаш, толкова е по-вероятно поднесената от тебе история да се вземе за правдоподобна-този процес е известен като процес на развитие на „Макиавели интелигентността”.По-същата причина възрастните лъжат по-добре от децата. Фридрих Ницше /”Човешкото си е човешко”/ ,твърди,че хората,които не лъжат го правят,защото не могат да измислят лъжи, казано с други думи-защото са по-глупави!

Така ли е наистина? Защо лъжем? Причината е съвсем елементарна-лъжем за да имаме ползи или да избегнем вреди. Това важи и в двете посоки-лъжа навън, отправена към други хора, или лъжа „навътре”,отправена към самите нас, последната определена от психологията като „защитен механизъм”на нашия психичен апарат. При това и тук „разнообразието”е доста голямо-самозалъгваме се не по-лошо, отколкото лъжем другите-въпросната наука е определила около двайсет различни вида защитни механизми. Самият факт, че често определяме лъжите си като ”благородни” ,”конструктивни”,” в името на доброто” и пр., показва какви съвършени лъжци сме, щом така умело успяваме да манипулираме дори… самата лъжа.

И така-лъжем, за да имаме ползи. А ползата е в основата на нашето битие-да сме по-добре нахранени, облечени, приютени; в общество, което задоволява нашите социални и духовни потребности,с подходящ семеен или любовен партньор, както и с с възможности за личното ни самоусъвършенстване. Не на последно място лъжата е необходима и за да постигнем нужната хармония със заобикалящия ни свят, както и с хората, с които пряко общуваме.Често правим неща, за последиците от които не си даваме ясна сметка и заради които бихме наранили жестоко или дори загубили хора, които обичаме-единствения помощник в такива случаи за избягване на неприемливата и болезнена ситуция ,е лъжата. В този смисъл самото твърдение, че няма безгрешни хора включва в себе си идеята за измама-за да няма лоши последствия от нашата човешка грешка, просто трябва да излъжем.

Така постепенно преляхме в другата основна причина, пораждаща лъжата-избягването на вреди-както свои, така и чужди. И тук примерите могат да бъдат много,но в основата на всички е едно-възможно елиминиране на болка или дискомфорт, насочени към нас или към тези около нас.

Особен вид лъжа е самото обучение на подрастващите -чрез легендите, басните, преданията и пр.-с използване на мистификацията, персонификацията , хиперболизирането се внушават основни житейски ценности, а сами по себе си тези прийоми са лъжливи, защото образите, които конкретизират, не съществуват в реалната действителност, т.е., казано с думи прости-те са лъжа.

Друг вид характерни лъжи са тези в бизнеса, рекламата и политиката. Това всъщност са приказните сюжети на възрастните-те знаят, че поднесеното не е истина и въпреки това вярвят в него…

От всичко казано дотук, се стига до парадоксалния извод, че лъжата е основна човешка добродетел. Защо тогава така се заклеймява, анатемосва, отрича напълно? ”Лъжец”е една от най-тежките обиди,отправени към човека.

Причината за това, според мен, е ефекта, който разкриването на лъжата има върху ”жертвата”, т.е. излъгания. Тя уронва престижа и самочувствието на потърпевшия, наранява жестоко гордостта му, занижава неговата самооценка. Разкриването на лъжата унищожава напълно нейните възможни положителни ефекти. А истината е, че всички сме и от двете страни-и на лъжещите и на лъганите.Това вяроятно е единствената универсална житейска ситуация, която засяга абсолютно всички, без изключения-няма човек, който да не е бил излъган или да не е поднесъл лъжа под някаква форма. Затова не бива да се драматизира толкова една лъжа, по-скоро е необходимо да се замисли човек защо е бил излъган…

Има един интересен епизод от детството на Шилер.Веднъж играта с неговите другари била следната-всеки да измисли лъжа и печели този,който измисли най-добрата.Спорът ,който последвал бил заради това,че всеки твърдял ,че неговата лъжа била най-добрата.Минал възрастен мъж и попитал децата защо се карат.При техния отговор той възмутено възкликнал,че да се лъже е много лошо и той самия никога не бил излъгал през живота си.Тогава Шилер се приближил към него и му връчил наградата с думите:”Честито ,господине, вие спечелихте, защото току-що изрекохте най-голямата лъжа!”

И в крайна сметка, факт е и следния парадокс-за да излъжеш, значи някой трябва да ти повярва. Така вярата се оказва в основата на лъжата.

Естествено, всичко казано дотук не означава, че лъжата трябва да се толерира и възпитава съзнателно. Мисля, че тя се е саморегулирала като механизъм през годините и при правилно развитие и израстване на детето ,то само си поставя разумни граници, в които да борави с нея. Така популярния израз, който иначе се приема за върховен нравствен принцип: ”Не прави нищо, за което да се налага да лъжеш!” е напълно безсмислен, защото на практика това означава да не правиш нищо в действителност, което е абсурдно като съдържание.



И ,къде сериозно, къде с усмивка, аз бих го интерпретирала по друг начин: „Не прави нищо, за което после няма да можеш да излъжеш.”






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница