Есе на тема: Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България



Дата21.02.2017
Размер65.22 Kb.
Размер65.22 Kb.



ЕСЕ

на тема:


Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България

С изненада забелязах, колко много студенти присъстват на публичната лекция, в една от най-големите зали на УНСС. С моето влизане бе обявено и началото.



  • Здравейте, колеги! Аз съм завършила този университет. През обучението ми тук публичните лекции бяха най-приятния, за мен, начин за научаване на полезна и интересна информация. Затова искам да ви помоля предвидената лекция да я превърнем в дискусия. Така ще имам възможност аз като държавен ръководител да съм ви максимално полезна по въпросите, които ви интересуват и вълнуват.

Настъпи лек смут в залата. Студентите започнаха да се оглеждат кой ще зададе пръв въпроса си. Аз зачаках с нетърпение да разбера от какво се вълнуват младите хора в обществото. Изведнъж от крайните редове се чу глас. С това започна една от най-вълнуващите ми дискусии в живота.

  • Според Вас, българската икономика конкурентна ли е в условията на икономическа криза и ако не е, какви са приоритетите, които трябва да си поставим за да стане?

Това е въпросът, който вълнува много хора в държавата и не бях изненадана, че дискусията започна точно с този въпрос.

  • Българската икономика не е конкурентна за момента, но тя не може и да бъде. Нашата държава е малка и няма как да се сравняваме с развитите европейски държави. Науката и иновациите са ключови фактори, които ще помогнат на България да премине към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и успоредно с това да се справи с належащите обществени предизвикателства. Малките и средните предприятия са основна целева група на политиките за конкурентоспособност и устойчиво развитие. Приоритетите на българската държава свързани с икономиката трябва да са: създаване на благоприятна институционална среда за инвестиции, стимулиране на предприятията за високо технологично производство и модернизация на техниката и начина на производство.




  • Дали с въвеждането на Еврото като национална валута ще се подобри състоянието на икономика и благоприятно ли е за нас смяната на валутата?




  • По силата на договора за присъединяване на България в Европейския съюз тя трябва рано или късно да се приобщи към Икономическия и паричен съюз и към Шенгенското пространство. Несъмнено, това са две големи изпитания. Към тях трябва да добавим и трудностите по усвояването на средствата от общия бюджет на Съюза. Единната валута ще помогне на българската държава да привлече много инвеститори, ще подобри стандарта на живота и ще улесни българските граждани при пътувания, бизнес или просто в личния им живот.

  • Казахте, че с въвеждането на Еврото ще се подобри животът на българите, а ще има ли влияние върху индустрията ни? - попита студентка от дъното на залата.

  • Индустрията в България се нуждае от насърчаване. Това е сектор в страната ни, който за момента не се развива поради нуждата от много скъпи инвестиции. Чрез въвеждането на Еврото, ще се привлекат желаещи големи инвеститори и това ще благоприятно за страната ни. Ще има възможност за повишаване конкурентоспособността на българската индустрия и насърчаване на експорта. Приоритети трябва да са: единна позиция в развитието на българската индустрия и координирани действия на държавата и бизнеса по насърчаване и подпомагане на инвестициите, научно-изследователската и развойната.

  • Какво мислите за проблема с енергетиката? – попита един студент

  • Голямо изпитание пред Европейския съюз се оказа разработването на обща енергийна стратегия и политика. Засега обявената обща енергийна политика не е от успешните. Отделните страни са принудени да търсят самостоятелни решения на този ключов за развитието на Съюза въпрос. Без съмнение, Европейският съюз има нужда да се фокусира към вътрешните аспекти на енергийната си сигурност и да създаде интегриран вътрешен енергиен пазар с роля на алтернативни ресурси и иновации, но не може да пренебрегва въпроса за доставки от райони и страни, богати на енергийни източници.

Изведнъж дискусията се премести в секторите на туризма и селското стопанство. Младите хора се интересуваха от сектори, които се нуждаят от развитие. Впечатлена от интересите на младежите започнах да обяснявам, че Аграрното производство e свързано с рационалното използване на най-важния природен ресурс - земята. Функция от развитието и състоянието на поземлените отношения през последните години е използването на поземлените ресурси. Трябва да се разгледат две групи мерки:

1. провеждане на структурна реформа и повишаване на ефективността и конкурентоспособността на селскостопанското производство;

2. създаване на условия за пълно прилагане на Общата селскостопанска политика в условията на членство в Европейският съюз.

По първата мярка трябва да се усъвършенства законодателството, регулиращо поземлените отношения, в т.ч. усъвършенстване на принципите, правото, условията и размера на унаследяване, оземляване, ползване, опазване и собственост на земеделска земя, преустановяване на раздробяването на земята. По втората трябва до усъвършенстване на институционалната структура и капацитет на разплащателната агенция и интегрираната система за администрация и контрол. Също така изпълняване на всички мерки, свързани с ветеринарните и здравните въпроси.

Относно въпроса за туризма започнах да обяснявам, че за последните години туризмът се наложи като икономическа дейност, която има значителен дял в икономиката в районите, създава заетост и мобилизира местни и чужди инвестиции. Различните видове туризъм - селски, екологичен, културен - се установиха като дейност, създаваща брутна добавена стойност за районите, която се основава на по-доброто използване на местния потенциал за развитие – природни ресурси и забележителности, климатични условия, културно-историческо наследство. Културните и творческите индустрии допринасят за развитието на културния туризъм в регионите и за утвърждаването на културните традиции и идентичност. Приоритет в този сектор са изграждането на инфраструктура, за по-лесно посрещане на голям капацитет от туристи, маркирането на туристическите региони и създаване на условия за развитие на културни и творчески индустрии в регионите.


  • Какви са приоритетите в сектора за сигурност?- попита още един студент

  • Политиката за сигурност е насочена към повишаване на усещането за сигурност сред гражданите чрез създаване на необходимите условия и предпоставки за гарантиране на националните интереси, ограничаване на въздействието от рисковете и заплахите и оптималното разпределяне на ресурсите. Политиката за национална сигурност е комплекс от взаимно свързани приоритети и секторни политики, съобразени с политиките за сигурност на Европейския съюз и НАТО. Приоритети са:

1. постоянно усъвършенстване на нормативната уредба, ограничаваща възможностите за прилагане на корупциите практики и на проявите на лошо управление;

2. повишаване на ефективността, прозрачността и отчетността при функциониране на институциите;

3. ясно разпределяне на задълженията и правомощията на политическите и административните равнища в органите на изпълнителната власт;

4.повишаване компетентността на държавната администрация и на нейната ефективност;

5.развиване способностите на служителите да установяват и противодействат срещу опитите за корумпиране

6. гарантиране на прозрачност и ефективност на всички етапи от правораздаването;

7. повишаване на професионализма на полицията, прокуратурата и съда и развитие на формите за отчетност пред обществото;

- Освен това, което казахте досега какво внимание ще се обърне на обществото и социалната политика? – заинтересовано попита една студентка

- Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване има за основна цел осъществяването на едни от най-важните социални функции на държавата. Превенцията от изпадане в състояние на бедност и намаляване на хората в бедност са основните насоки за реализация на този приоритет. Икономическата теория и практика са показали, че в дългосрочен план бедността и неравенството на доходи имат задържащо влияние върху икономическото развитие. За да се подобри стандарта на живот ще се обърне внимание и върху активно участие в процеса на приемане на решения на всички равнища. Голяма е потребността от добиване на увереност, че България и нейните граждани имат своята тежест в Европейския съюз и че никой не може да ги пренебрегва. Засега надделява нагласата българските представители мълчаливо да наблюдават. Тази мярка безспорно ще подобри начина на живот. Чрез нея всеки ще има право на глас и да изкаже мнение по всички въпрос.

И за край на нашата дискусия беше най-важният за тях въпрос –„ Какви са приоритетите в сферата на образованието и младежта“. Аз веднага с удоволствие започнах да обяснявам, че основна характеристика на младежката общност в България е нейната динамична промяна през последните 20 години. Хората, които се характеризират като младежи, т.е. лицата до 30 и малко над 30 години, социализираха своите основни ценности в периода на преход от тоталитарна към демократична, от затворена към пазарно ориентирана система. Най-ярко от младите се изразява стремежът към независимост и само реализация - подчертан стремеж към самостоятелни решения и индивидуален подход към живота. Основните приоритети, които си поставя българското правителство са:

1. Разкриване на нови работни места и развитие на пазар на труда, стимулиращи включването и кариерното развитие на младите хора;

2.Развитие на младежкото предприемачество чрез създаване на по-устойчиви, по- конкурентоспособни и по-перспективни предприятия на млади хора;

3.Развитие на социалната икономика и активното включване на младежите в нея;

4.Успешното съвместяване на професионалния и личния живот на младите хора.


Изведнъж чух шум. Отваряйки очи осъзнах, че това е будилника и че всичко е било сън, подбуден от последните думи, които бях чула по телевизията преди да заспя- „ Какво бихте променили, ако имахте властта да го направите?“

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница