Еврото в международната парична система място на еврото в чуждестранните резерви



Дата17.11.2017
Размер63.04 Kb.
Размер63.04 Kb.

ЕВРОТО В МЕЖДУНАРОДНАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА



  1. МЯСТО НА ЕВРОТО В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ РЕЗЕРВИ.

По време на разглеждания период, резервите продължават да растат бързо в няколко нововъзникващи и напреднали икономики. Глобалните чуждестранни валутните резерви достигнаха нов исторически връх от 10.2 трилиона щатски долара в края на 2011г. (виж графика 1,а). Според данни на МВФ, които покриват едва около 55 % от световните валутна резерви, акциите на основните резервни валути остават относително стабилни през 2011 (виж графика 1,б). Такава инерция на валутната структура на валутния резерви е вероятно да резултат от комбинация от фактори, включително свойства на ликвидността и хеджиране на основните резервни валути1.

В същото време, промени в общата валутната структура на глобалните валутни резерви могат да се дължат на промени в относителните теглата на страните, притежаващи резерви, а толкова поради промяна на валутните предпочитания на централни банки извън еврозоната2.

Делът на еврото в световните валутни резерви намаляха слабо до 25.0% в края на 2011г. (от 25,4 % в края на 2010 г.). През същия период делът на деноминираните в щатски долари активи в глобалните валутни резерви остава почти стабилен на 62.1% , което е спад от 62.2% в края на 2010г. (при постоянни в края на 2011 г. валутни курсове), докато делът на японската йена леко се понижава до 3,7% от 3,9 %.

В същото време делът на „други валути” в световните валутни резерви нараства с около половин пункт (от 4,5% до 5,1% в края на 2011 г.).

Въпреки, че като цяло еврото е стабилно в дела, скорошно проучване предполага3, че може да има промени сегментацията на евро деноминираните портфолиа на мениджърите, увеличаване на теглото на емитенти от еврозоната с ясно фискални позиции и емитенти от ЕС с висок кредитен рейтинг. В изследване на ЕЦБ, 78% от анкетираните посочват, че кризата в еврозоната с държавния дълг е засегнала тяхната стратегия за управление на резервите. Много индивидуални респонденти посочиват също, че техните централни банки са намалили излагането спрямо някои правителства в еврозоната, тъй като те не са били допуснати като емитенти на активи което се дължи на понижаването на рейтингите им. Освен това, някои респонденти подчертават, че само няколко емитенти от еврозоната все още изпълняват изискванията на техните централни банки за ликвидност. Въпреки това, по-голямата част (64 % от всички респонденти) също отричат, че кризата в еврозоната с държавния дълг поставя статута на еврото като резервна валута под риск.
c:\users\o61\desktop\untitled.png

Сред централните банки, извън еврозоната, оповестяват валутната композиция на своите валутни резерви (вж.таблица 2), делът на еврото остава относително стабилено, само с няколко изключения. Sveriges Riksbank, например, решава в Декември 2010г. да „държи резерви, които до по-голяма степен, отколкото са били преди това деноминирани във валутите, в които необходимата ликвидност може да се предостави и в активи, които могат да бъдат бързо да се превърнат в ликвидни средства”4. В съответствие с това решение, Sveriges Riksbank увеличава дела на държавните ценни книжа на САЩ в своите валутни резерви, отчасти чрез продажба на евро - деноминирани активи. В резултат на това делът на еврото намалява до 37 % в края на 2011 (спад от 50% в края на 2010г.).



c:\users\o61\desktop\untitled.png
Като цяло, доколкото кризата с държавния дълг в еврозоната имаше структурен ефект в върху сегмента на евро - деноминираните резерви, то доказателствата предполагат, че еврото остава втората най-важна международна резервна валута през 2011г. В същото време, статусът на американския долар като водеща световна резервна валута остава непроменен.

Що се отнася до използването на еврото като основна валута за обмен, основната промяна в рамките на разглеждания периода е настъпила в Швейцария: на 6 септември 2011 Швейцарската национална банка едностранно обяви минимален обменен курс CHF 1.20 за евро. В противен случай, използването на еврото като референтна валута за стабилизиране на валутните курсове остава като цяло непроменено.

Както и в предишни години, използването на еврото в валутните режими на страните извън еврозоната се основава на географски и институционални фактори, които са наблюдава най-вече в страни съседни на еврозоната и в страните, които са установили специални институционални договорености с ЕС или неговите държави- членки (вж. Таблица 3). С изключение на страните участващи в ERM II, решението да се използва евро като основна валута е едностранно и не включва никакви ангажименти от страна на ЕЦБ. Американският долар, от друга страна, продължава да бъде широко използван като основен валутен курс както в Азия така и в Централна и Южна Америка.
c:\users\o61\desktop\untitled.png

2. Еврото в международните дългови пазари

Чуждестранното търсене за евро – доминирани ценни книжа остава непроменено в половина на 2013 г. В края на юни 2013 делът на деноминираните в евро дългови ценни книжа в общата маса на дълговите ценни книжа, притежавани от страни извън еврозоната е 17% (леко надолу от 18% в края на юни 2012г.; виж Таблица 4). Въпреки това, сметките на еврозоната показват, че е налице умерен спад в търсенето от чужбина на активи от еврозоната в края на 2012г. Въпреки това, данните достъпни от EFSF, който е създаден през 2010 да запази финансовата стабилността в Европа чрез предоставяне на финансова помощ на страни от еврозоната страни показват, че външното търсенето от инвеститорите към облигации, емитирани от EFSF, е било силно през 2012г. , възлизащо на повече от половината от цялото търсене на първичния пазар (виж Таблица 5). Въпреки, че общият обем на тези новосъздадените дългови инструменти е малко спрямо общия размер на дълговите пазари в еврозоната, доказателствата от 2012г. предлагат, че външното търсене за високо оценени евро-деноминирани активи е останало стабилно.

В началото на 2013г. участието на чуждестранните инвеститори в EFSF облигации е по-ниско за сметка на увеличеното търсене от банките от еврозоната, на които са предоставени ликвидност в две дългосрочни по рефинансиране операции, извършени от Евросистемата.



c:\users\o61\desktop\untitled.png

c:\users\o61\desktop\untitled.png


3. ЕВРОТО НА ПАЗАРИТЕ НА ВАЛУТА И В ТЪРГОВСКИЯ СТОКООБМЕН


През 2012г. делът на еврото на международната търговия остава близо до нивото, наблюдавано през предходната година, с малък брой изключения. Франция отчита чувствително увеличение в използването на еврото, особено за търговията с услуги. От друга страна, Люксембург отчита значителна спад в търговията със стоки, деноминирани в евро (макар че това е в съответствие с подобни колебания наблюдавани в миналото). Забележително е, че на Кипър износя и внося стоки в евро, с нарастване от 23,2 процентни пункта (до 49.1% и 29,5 процентни пункта (до 41.1%), съответно в 2012г.. Това би могло да бъде следствие на въвеждането на еврото през 2008, където дългосрочните договори преди таксувани в кипърски лири постепенно сега се деноминират в евро. В случая на внос на стоки и услуги на Португалия, делът на еврото продължава да намалява като продължава тенденцията от предишни години, потенциално поради бързото разпространение (в обем, така и стойностно изражение) в търговията на страната с петролни продукти с Ангола (които вероятно са деноминирани в долари) .
4. ЕВРОТО КАТО ПАРАЛЕЛНА ВАЛУТА

Използването на евробанкноти извън еврозоната не може да бъде оценено с пълна точност. Една приблизителна оценка на размера на евро банкнотите циркулиращи в чужбина се основава на натрупване във времето на нетните доставки на евро банкноти от парични институции в Европа до дестинации извън еврозоната. Въз основа на този метод, на стойност от € 117.0 милиарда евро банкноти се очаква да са в обращение извън еврозоната в края на декември 2013г. Това е около 13% от общия обем на евро парите в обращение през този месец през 2012г. Тази прогноза се разглежда като ясна долна граница, при положение, че банковият канал е само един от многото канали, чрез които евробанкнотите излизат и влизат отново в еврозоната. Други оценки показват, че около 20-25 % от евро валутата в обращение циркулир извън еврозоната в края на 2012 година.

Чуждестранното търсене за евро банкноти се е увеличило значително през 2012 година. Това нарастване е с подчертано по-висок годишен темп на растеж от банкноти в обращение в рамките на еврозоната. Стойността на месечни нетни доставки на евро банкноти в чужбина е особено стабилно до края на лятото на 2012г., като скромно се е стиснило през 2011година. Въпреки това, месечните нетни доставки през 2012г. не са били толкова големи като средните доставки отчетени през 2007-08г.

Увеличението през 2011г. в нетните доставки на евробанкноти се обяснява изцяло от по-големи брутни изходящи потоци на евро банкноти, с брутни потоци на евро банкноти от не-европейски резиденти. Обемът на нетните доставки на евробанкноти беше значително отрицателен през декември 2012г. в контекста на повишената икономическа и финансова несигурност на пазара.

Въпреки това, този отрицателна тенденция бе променена през януари 2013 година.

Ето защо като цяло последните развития в нетните доставки на евро банкноти в чужбина показват, че използването на евробанкноти извън еврозоната е останало силно след началото на кризата в еврозоната с държавния дълг през пролетта на 2010г. и неговото засилване през втората половина на 2011 година.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Beck, R. and Rahbari, E. (2011), “Optimal reserve composition in the presence of sudden stops”, Journal of International Money and Finance, 30, pp. 1107-1127.

  2. Beck, R. and Weber, S. (2011), “Should larger reserve holdings be more diversifi ed?”,International Finance, 14, pp. 415-444.

  3. ECB (2008), “The use of the euro in global foreign exchange reserves”, The international role of the euro, Frankfurt am Main, July.

  4. ECB (2011), “What makes a currency a safehaven”, The international role of the euro, Frankfurt am Main, July.

  5. ECB (2012), Financial integration in Europe, Frankfurt am Main, April. European Commission (2011), “Introduction of the euro in the new Member States – Analytical report”, Flash Eurobarometer Series, No 329, August.

  6. Royal Bank of Scotland (2012), RBS ReserveManagement Trends 2012, Risks Books, London.

  7. Sveriges Riksbank (2011), Annual Report 2011.

1 Beck and Rahbari (2011)

2 ECB (2008)

3 Royal Bank of Scotland, 2012

4 Sveriges Riksbank, 2011, с. 50



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница