Факултет „Класически и нови филологии“ Катедра „Западни езици“ Магдалена Марчева Маркова



страница1/7
Дата17.11.2017
Размер1.13 Mb.
Размер1.13 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

Софийски университет „Св. Климент Охридски”резултат с изображение за лого на су климент охридски

Факултет „Класически и нови филологии“

Катедра „Западни езици“

Магдалена Марчева Маркова


Модели и техники на взаиморазбиране в интерлингвалните чат- взаимодействия

(с примери от преходния език на студенти, учещи във френскоезични програми)

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“

по професионално направление 2.1 Филология

(Приложна лингвистика:

Комуникация и чуждоезиково обучение с френски език)
София, 2016
Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от разширен съвет на Катедра „Западни езици“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, проведен на 21.10.2016 г.

Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 10 март 2017 г. от 11.00 ч. в Първа заседателна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“ пред научно жури в състав:


Председател на научното жури:

Доц. д-р Елена Методиева Метева-Русева, СУ


Рецензенти:

Доц. д-р Дориета Здравкова Чакърова, ШУ – ДИКПО

Проф. дфн Паисий Димитров Христов, ВТУ
Автори на становища:

Доц. д-р Елена Методиева Метева-Русева, СУ

Проф. д-р Ива Павлова Николова-Новакова, Франция, Гренобъл

Доц. д-р Георги Иванов Жечев, СУ


Изследванията по дисертационния труд са проведени в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Университет Гренобъл-Алпи.
Дисертацията се състои от встъпителна бележка, увод, шест глави, заключение, библиография, уебография и подробно съдържание, общо 336 страници:

  • Основен текст – 295 страници

  • Библиография – 316 заглавия, от които 305 на латиница и 11 на кирилица

  • Уебография – 16 заглавия

  • Фигури – 10, схеми – 28

  • Таблици – 16

  • Научни публикации по темата – 5

  • Доклади по темата - 7 , от които 3, изнесени в чужбина


СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 4

Актуалност на темата 4

Състояние на изследвания проблем 5

Цел и задачи на изследването 6

Обект и предмет на изследването 7

Емпирична база на изследването 8

Методологична рамка на изследването 9

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 10

Глава І 10

Глава IІ 10

Глава III 13

Глава IV 27

Глава V 33

Глава VI 33

Заключение 49

Приносни моменти в дисертационния труд 54

ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА 56

АПРОБАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДИСЕРТАЦИОННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ 57

ПОДБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ 59
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Актуалност на темата

Систематизираното проучване на структурите и моделите на функциониране на електронните текстови взаимодействия между учещи френски език е нова област на изследвания, развиваща се успоредно с изменящите се условия на комуникация в съвременния свят. Появата на електронната медиа интернет превърна във всекидневие, а често и в необходимост, понякога дори в обсебване, текстовото общуване в така наречения „чат“ между представители от всякакви възрастови, социални, културни и професионални групи и прослойки. Комуникацията в чата зае особено важно място най-вече в средите на младите поколения, които желаят да са в постоянна връзка помежду си, чрез която да структурират и преструктурират взаимоотношенията си, приоритетите си, заниманията си, развлеченията си, независимо от разстоянията и от езиковите и културните различия, които е възможно да ги делят. От друга страна, общуването в чата – особено на чужд език – е сложно комуникативно упражнение, което изисква прилагането на набор от разнообразни езикови, социокултурни и дискурсивни умения, които се придобиват, култивират и развиват с практиката. Разглеждането и анализирането на особеностите на новото по същността си електронно интерлингвално общуване, при което комуникантите разговарят и същевременно се учат да разговарят на все още чужд за тях език – при това от дистанция, – е много актуално поради предизвикателствата, които поражда. Действително все по-широкото му разпространение вече е изместило изцяло или частично други традиционни начини на писмено и/или устно общуване, като например писане и размяна на кратки бележки, писане и размяна на писма, изпращане на телеграми, телекси и факсове, дори телефонни обаждания и уговаряне и провеждане на срещи. Дисертационният труд изучава това ново и мощно разпространяващо се явление с цел да се предвидят евентуалните му бъдещи развития, ползи, перспективи, както и евентуалните му негативни страни. Многобройни са идентифицираните в труда техники за успешно общуване на френски като чужд език между лица с различни първи езици (= интерлингвално общуване на френски език). Това са идентифицирането и разрешаването на комуникативни проблеми от всякакво естество, съвместното търсене на точните и правилни формулировки, поправянето на собственото изказване или това на събеседника, преформулирането, активното задаване на въпроси при несигурност в разбирането, изказването на твърдения, съждения, съмнения по собственото изказване или по това на събеседника и други. Тяхното анализиране и осмисляне с оглед на ползите от този вид общуване поставя в перспектива едно по-масово внедряване и използване на чата в чуждоезиковото обучение.


Състояние на изследвания проблем

Изследваният проблем е как функционират електронните текстови взаимодействия между разноговорящи учещи френски език и с прилагането на какви езикови и интерактивни техники комуникантите постигат взаиморазбиране. Тръгва се от три основни опорни идеи – словесното взаимодействие е в основата на всяко човешко съвместно начинание; взаиморазбирането е процес на мобилизиране на всички налични ресурси с цел обработка на информацията и намиране на смисъл (по Общата европейска референтна рамка за езиците, Съвет на Европа 2001); и интерлингвалната комуникация, която е особен вид общуване на език, който не е първи за нито един от комуникантите, но чието овладяване е обща цел.

Тази тройна проблематика в нейното единство и съчетаемост е доста слабо проучена до този момент в съвременната литература, въпреки че поотделно всеки един от аспектите й е засегнат и проучен в редица съвременни изследвания. Интеракционистичните подходи се разработват и прилагат в много сфери на хуманитаристиката още от началото на 20 век. Езикоусвояването в интерлингвален електронен контекст започва да се изследва от края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на ХХ век в САЩ и се отнася до чат-дискусии на учещи английски език. Към края на последното десетилетие на 20 век и през първото десетилетие на 21 век броят на подобни изследвания както отвъд Атлантика, така и в европейски контекст, се увеличава значително, но отново става дума за общуването и усвояването на английски език (Бовоа 1992, Чън 1994, Керн 1995, Уоршоър 1996, Ортега 1997, Негрети 1999, Пелетиери 2010) и по-рядко на други езици, например италиански (Тудини 2003, 2007) и испански (Блейк 2000). По същото време вече се появяват изследвания върху общуването на френски в чата, но предимно между носители на езика (ендолингвално общуване) (Анис 2003, Пиерозак 2003, Раемдонк & Нев дьо Меверни 2011) или между носители и чужденци (екзолингвално общуване) (Ноет-Моран 2003), но също и между учещи френски и други езици в американски контекст (например, в Канада: Берние 2011). Проблемите на интерлингвалното самостоятелно общуване в чата (между учещи езика, без намесата на настойник, преподавател или носител на езика) започват да се разглеждат и анализират най-вече от края на първото десетилетие на 21 век (Дервин 2009; Влад 2009; Дервин & Влад 2010, Влад et al. 2009 Влад et al. 2012). Проблемите на екзолингвалната и интерлингвалната комуникация лице в лице са изследвани обстойно от различни школи от 80-те и 90-те години на 20 век досега (Билефелдска и Женевска школа и университетите в Екс-ан-Прованс, Лион, Гренобъл и други).

Избраният ракурс към предмета на изследване в представения дисертационен труд изисква сложно съчетание на три теоретични и методологични подстъпа към изучавания предмет – интеракционизъм, езикоусвояване и компютърно-опосредствана комуникация с оглед идентифицирането на езиковите и интерактивни техники, с които си служат комуникантите-учещи за постигането на оптимално взаиморазбиране в условията на силна когнитивна натовареност, породена от ниската им езикова компетентност, от различията в културния фон на всеки участник и от електронния текстови характер на общуването. Този специфичен троен ракурс е нов и не е прилаган досега според наличната актуална информация.


Цел и задачи на изследването

Има индикации, че целенасочената употреба на текстови средства за онлайн общуване с ясно поставени тема, цели и задачи, води до активно и съзидателно (съ)участие в разговори на чуждия език, съизмеримо с участието в разговори с различна степен на трудност и в различни ситуации (напр., тясноспециализирани теми). Ето защо стремежът е да се илюстрира, че чатът е едновременно интерактивен жанр и едно от достъпните и ефективни електронни средства, което може успешно да бъде проучено с методите на интеракционната лингвистика и което е уместно системно и целенасочено да се прилага в чуждоезиковото обучение. Известно е, че извън обучението, в „естественото“ общуване, той се използва активно и неговите ползи все още са слабо проучени и познати.



Задачите, които си постави изследването във връзка с тази обща цел, бяха да се изведат и опишат следните характеристики на взаимодействията в изследвания корпус от разговори в чата:

  • Характеристики на текстовите електронни взаимодействия в сравнение с тези лице в лице; интерактивни единици, които се наблюдават, и техните интерактивни функции;

  • Характеристики на двата основни типа текстови електронни взаимодействия – имейли и чат – в интерлингвална ситуация;

  • Структурни особености на обмените и епизодите в интерлингвалния чат при откриване и закриване на чат-сесиите. Интерактивни и езикови характеристики на изказванията, обмените и епизодите, регистрирани в разглеждания корпус;

  • Характеристики на страничните епизоди като проява на широкообхватното явление взаиморазбиране, видове странични епизоди, изолирани в корпуса (корективни, обяснителни, договаряне, интерактивно довършване, метаезикови).

  • Характеристики на техниките за взаиморазбиране, наблюдавани в страничните епизоди, произтичащи от спецификите на чата като средство за комуникация.

  • Характеристики на други техники на взаиморазбиране, свидетелстващи за мотивираността / немотивираността за общуване в интерлингвалния чат, като например положителни потвърдителни актове, кодово превключване и други.

Изследването на тези характеристики е подчинено на моделизирането на чат-взаимодействията, което откроява най-добре спецификите им спрямо останалите видове вербална комуникация.

Крайната цел на изследването е да се намерят отговори на следните въпроси:

  • Кои са специфичните за интерлингвалния чат техники на взаиморазбиране?

  • Кои са предимствата и недостатъците на този вид компютърно-опосредствана комуникация? Уместно ли е да се развива и насърчава в учебна среда този вид комуникация, предвид констатираните резултати от езикова, дискурсивна и интеракционна гледна точка?

  • Как се вписва ситуацията на електронна интерлингвална комуникация между студенти, учещи френски език за професията, в общата и изключително многообразна картина на ситуациите на езиков контакт?

  • Дали своеобразието на тази ситуация й отрежда място в сферата на професионалната комуникация на чужд език или по-скоро я ограничава в малка подобласт на чуждоезиковото обучение?


Обект и предмет на изследването

Обект на изследването са електронните текстови взаимодействия между студенти, говорещи на преходен френски език. Предмет са прилаганите от тях езикови и интерактивни техники на взаиморазбиране в условията на силна когнитивна натовареност. Като продукт на изследвания предмет се извеждат модели на взаимодействие, които се наблюдават в специфичните интерактивни епизоди на откриване и на закриване на чат-сесиите и в така наречените странични епизоди.


Емпирична база на изследването

За емпирична база на изследването послужи научно-изследователски проект, реализиран с подкрепата на Университетската агенция на франкофонията, озаглавен „Използване на френски чужд език в мултилингвалните интеракции онлайн между студенти неспециалисти по френска филология. Предложения за анализ и дидактизация” (с оригинално наименование « Utilisations du français langue véhiculaire dans les interactions plurilingues en ligne des étudiants non spécialistes du français. Propositions d’analyse et de didactisation »). В проекта участваха преподаватели по френски и студенти от френскоезични бакалавърски програми в икономически специалности на Университета „Овидий” Констанца, Университета Галатасарай Истанбул, Икономическия и финансов държавен университет Санкт Петербург и Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Поставената задача беше в тясна връзка с икономическо-управленския профил, общ за всички студенти, участващи в проекта. Тя се състоеше в изнасяне на презентация по предварително зададени пунктове, отнасяща се за предприятие в страната на партньора събеседник, което същият е избрал по свое желание. Така на принципа на кръстосаната размяна на информация всеки студент трябваше да набере и да представи на своя чат-партньор информация за родното предприятие, след което да подготви и изнесе пред своята група в предвиден момент от занятията по френски език собствена презентация за чуждото предприятие въз основа на данните, които е получил от партньора си. Съставен бе протокол, според който трябваше да се осъществи първоначален контакт и запознаване между студентите по имейл, след което същинските взаимодействия по изпълнението на задачата да се проведат в чата (или още „месинджър“), предоставен от програмата скайп (или фейсбук) по двойки. За целта студентите бяха разделени на две групи според първия им език (Е1). Учещите в Университета „Овидий” с Е1 румънски се свързаха със студентите от Санкт Петербург с Е1 руски, а следващите в Софийски университет с Е1 български влязоха в кореспонденция със студентите от Университета Галатасарай Истанбул с Е1 турски. Общият брой участници бе 47, като 15 от тях бяха руски, 15 – румънски, 9 – български и 8 – турски студенти. Сформираха се 22 двойки, от които 7 бяха българско-турски и 15 руско-румънски, както и една тройка с двама български и един турски студент. 47-те участници реализираха общо 23 интеракционни хронологии, състоящи се от различен брой и тип взаимодействия – от минимум 1 до максимум 10 взаимодействия, представляващи размяна на имейли и/или чатове, като общият брой на електронните текстови взаимодействия е 80.



Методологична рамка на изследването

Използваната в изследването методологична рамка е очертана от интеракционисткия подход в дискурсивния анализ. Като основен подход се прилага моделът на Кербрат-Орекиони (2005) за „анализ на дискурса във взаимодействие“, допълнен от подхода на „анализа на разговорите“ и от този на „анализа на разговорите за целите на чуждоезиковото обучение“. Комбинацията от тези подходи, към които се прибавят и собствените наблюдения върху корпуса, се наричат „анализ на словесните взаимодействия“.

Приложеният метод може да се характеризира като метод на работа с автентични езикови данни, т.е. записи на реално протекли взаимодействия, а не езикови примери, измислени „лабораторно“ от изследователите. В случая става дума за записани хронологии от текстови чатове, които представляват автентичен материал, тъй като върху тях не са нанасяни никакви допълнителни промени и корекции от страна на самите комуниканти или от страна на преподавателите. Освен това те протичат без пряка външна намеса, помощ или направляване, макар че не са възникнали напълно спонтанно, а са организирани и подготвени предварително и участниците съблюдават известни правила, наложени от преподавателите им, осъществяващи научен експеримент в рамките на проекта.

Възприетият тук метод на работа е също така емпиричен и индуктивен по същността си. Той изхожда от наблюдение на комуникативната ситуация, доколкото това е възможно. В случая се наблюдава доста тясна и слабо мултимодална комуникативна ситуация, тъй като тя обхваща единствено текстовото и графично общуване между комуникантите. Единствената допълнителна информация са индикациите за външния комуникативен контекст, предоставени от използваната електронна система, като време и местоположение на участниците. Анализът засяга така наблюдаваните данни, като целта е да се потърси обяснение на изолираните езикови и дискурсивни явления и да се достигне да изводи и обобщения, насочващи не към правила, а към общи наблюдавани тенденции в словесните поведения, характерни за съответния тип общуване. В този смисъл методът, който се стреми да изведе и да очертае тенденции в поведенията и нагласите на комуникантите и в интеракционните жанрове, е описателен, а не нормативен.

Методът на провеждане на изследването е също така трансверсален, а не надлъжен. Предварително се избират едно или няколко интеракционни явления, които се изследват във всичките им проявления в целия корпус. Тук се проучват следните явления: интеракционните техники на взаиморазбиране в откриващите, закриващите и страничните епизоди, интеракционните техники, използвани с оглед на жанровата определеност на чата и на имейла, и накрая, някои техники, свидетелстващи за нивото на мотивация на комуникантите.
Кратко изложение на дисертационния труд

В глава І са посочени областта, проблематиката, целите, задачите и методологичната рамка на изследването. Насочва се към необходимостта от разработване на научно обоснован подход в описанието на общуването в чата като специфичен електронен интерактивен жанр, изискващ и развиващ прилагането на специфични техники на общуване, както и на специфични комуникативни умения, и съответно допринасящ за подобряването на езиковата употреба във взаимодействието между учещи френски език за професията.



Глава ІІ

Представянето на основните теории за социалното действие, взаимодействието и комуникацията се обосновава с необходимостта да се докаже, че става въпрос за едно радикално ново разбиране за тези явления, в което по уникален начин се вписват различните видове интерактивно-комуникативни обекти (като например разговори, интервюта, беседи, интернет форуми и съответно чатове, които са конкретният обект на изследване на дисертационния труд), за да бъдат подложени на обстоен анализ от нов тип и да се оповестят резултати също от нов тип – а именно, от гледната точка на интерактивната комуникация.

Възприетото разбиране за социалното действие произтича от определението на Макс Вебер, което гласи:

„‘Действие’ ще наричаме всяко човешко поведение (независимо дали става дума за външно или вътрешно правене, за пропускане на правене [неправене] или за понасяне), ако и доколкото този или тези, които действат, влагат в това субективен смисъл.”

Така действието може да се разглежда като съдържащо два аспекта – външен и вътрешен. Външният аспект е наблюдаемата страна на поведението, а вътрешният са когнитивните процеси като усвояване на познания, възприятия, поставяне на цели, вземане на решения, формиране и възприемане на ценности и др. Тези свързани помежду си поведенчески и когнитивни процеси формират значението на действието. Действията се разграничават едни от други по целите, заложени във всяко действие, и по тълкуването на всяко едно от тях. Всяко действие се разграничава от предходното или от следходното действие в поведенческия поток поради различното тълкуване на заложените в него цели и средства. Действието обаче е обект на тълкуване от страна на различни участници в общуването – от самия вършител, от партньора му и накрая от евентуалните наблюдатели. Става дума за процес, при който вършителят влага определен смисъл в действието; този смисъл е част от собствените му представи, партньорът му има достъп само до известна част от този смисъл, като доизгражда останалото въз основа на наблюдаемата страна на действието и на параметрите на ситуацията; страничният наблюдател изгражда също въз основа на наблюдаемите страни собствено разбиране за смисъла. Следователно процесът, целящ разбиране на действието, е многостранен, многопосочен и съвместен процес на придаване и на изграждане и „съ-изграждане” на смисъл.

Това определение имплицитно обвързва интеракцията като съвместно социално действие, и комуникацията като непрекъснат процес на създаване и размяна на смисъл в единно и сложно явление, характерно за всяка пряка или непряка човешка среща.

Възприетото тук разбиране за взаимодействието е продължение на горното определение на Вебер за социалното действие. То гласи:

„[…] понятието интеракция […] включва всяко съвместно, конфликтно и/или кооперативно действие, в което участват две или повече действащи лица. В този смисъл, то обхваща както речевите обмени, така и финансовите трансакции, както любовните игри, така и боксовите мачове. В определен смисъл всяко действие, извършено от лице, независимо от естеството му, се вписва в социална рамка, ситуация, предполагаща присъствието – повече или по-малко активно – на други лица. Тъй като всяко действие подлежи на ограничения и правила, действията, извършвани от субектите, които влизат в контакт, непременно са съвместни действия и следователно се причисляват към интеракцията.” (Вион 2000: 17-18)


С това определение „новата комуникация” би могла да се опише двояко: всяко (човешко) поведение поради социалната си вкорененост е действие с другите и спрямо другите, вписващо се в определени рамки, което го прави социално действие и взаимодействие; от друга страна, всяко (човешко) поведение, дори липсата на такова, поражда смисъл, което го прави комуникативно. Така комуникация и интеракция са двете страни на социалното поведение.

Едно изчерпателно и ясно лингвистично описание на механизмите на комуникацията в интерактивната й концепция е направено от Катрин Кербрат-Орекиони (1990 [2010 за новото издание]). Основните понятия, които характеризират интерактивната комуникация, са взаимното обуславяне на изказванията на събеседниците (détermination mutuelle), т.е., активната реципрочна връзка между етапите на емисия и на рецепция; нелинеарността (non-linéarité), която се проявява чрез последователност и едновременност (successivité et simultanéité), в механизмите на изпреварване (anticipation) и последващо действие (rétroaction); и накрая активната рецепция (réception active), която поставя акцента върху непрекъснатата когнитивна дейност от страна на събеседника по време на възприемането на изказването на говорителя.

След като по този начин се уточняват общите теоретични аспекти, върху които се обляга изследването, се представя накратко и възприетият конкретен теоретичен подход. В логическа и хронологична последователност се излагат накратко теоретичните постановки, послужили за основа на така изградения подход.

В анализа на дискурса във взаимодействие на Кербрат-Орекиони ядрото е най-малката единица на разговора - функционалната или прагматичeска единица речеви акт, явяващ се в разговора под езиковата форма на изказване и носен от функционалната единица ред на говорене. Въз основа на осъществените речеви актове се изолират няколко прототипни последователни взаимозависими редувания на думата, наречени обмени (échanges). Те се подразделят на многобройни подвидове. Същевременно обмените участват в по-големи образувания, като заедно с тях формират общата организационна архитектура на диалогичното общуване.

Описанието на словесните взаимодействия се основава на схващането за йерархичен и функционален модел – различните структурни единици се сглобяват едни в други според известни правила, като формират сложната архитектура на разговора; те не се свързват само линейно, в синтагматичен ред, но и йерархично; моделът е функционален, тъй като релевантните единици имат както езикова, така и интерактивна функция. Описанието използва пет основни категории структурни единици: речеви акт (acte de langage), изказване (intervention), обмен (échange), епизод (séquence, transaction, épisode, phase, section), взаимодействие (interaction).

Взаимодействието се разгръща в определена комуникативна рамка, която включва контекстуалната и интерактивната рамка. В описанието на контекстуалната рамка се използва моделът на Браун и Фрейзър (1979). В края на главата се представя кратка типология на словесните взаимодействия, включваща обикновения разговор, дискусията, дебата и комуникацията в учебен контекст.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница