Факултет „Класически и нови филологии“ Катедра „Западни езици“ Магдалена Марчева Маркова



страница3/7
Дата17.11.2017
Размер1.13 Mb.
Размер1.13 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
Глава IV

Чатът е формата на комуникация, чрез която влизат в контакт и си взаимодействат субектите, участващи в изследването. Ето защо тази форма е ситуирана в типологията на комуникациите, към които спада. Като средство за общуване посредством компютърни технологии, чатът се определя като тип „компютърно-опосредствана комуникация” (КОК). В изследването е използвана дефиницията на Квебекската служба по френски език със следното значение:

„Дейност, позволяваща на интернет потребител да води писмен, интерактивен разговор в реално време с други интернет потребители, посредством клавиатура.”
В най-общ смисъл изразът компютърно-опосредствана комуникация обхваща различните видове взаимодействия, протичащи в компютърно-опосредствани формати, като например, електронна поща, чат, форум, блог, социални мрежи и др., класифицирани в различни типологии .

В по-тесен смисъл този тип комуникация може да обозначава езиковите и параезикови средства за общуване, които се прилагат при използването на компютърни технологии. В този смисъл изразът е синонимен на изрази като „интернет език”, „киберезик”, „електронен дискурс” и други.

Поради частичното припокриване на семантизма на двете понятия медиация и медиатизация, по-специално във френския език, се прави кратък преглед на развитието им, като в крайна сметка за основа се приема противопоставянето между човешко и технологично присъствие.

Предлага се кратка типология на различните типове компютърно-опосредствана комуникация, която в изследването е онагледена с таблици. За основа на класификацията се използват две променливи. Първата променлива е синхронност / асинхронност на участието. Асинхронните системи на КОК не изискват потребителите да са влезли в мрежата при получаване или изпращане на съобщения. Съобщенията се съхраняват на сайта на получателя, докато не бъдат прочетени. При синхронните видове КОК участниците трябва да бъдат едновременно включени към мрежата, а съобщенията са краткотрайно достъпни и се придвижват нагоре по екрана, докато бъдат окончателно изместени от новите. Втората променлива е свързана с наличието или отсъствието на едновременно обратно захранване (simultaneous feedback). При отсъствието на такова захранване съобщението се изпраща изцяло и еднократно като самостоятелна единица (one-way transmission). Чатът и електронната поща функционират на този принцип. При наличието на едновременно обратно захранване (two-way transmission) събеседниците възприемат съобщенията в хода на тяхното продуциране и имат възможност да реагират на тях. Устната комуникация – за разлика от имейла и чата – се осъществява при наличието на „двупосочно предаване”.


Кратка характеристика на средството чат

  • Синхронност, която предполага кодиране на писменото съобщение в реално време и съобразяване с времевите, техническите и когнитивните ограничения;

  • Еднопосочност на трансфера: кодирането не се осъществява изцяло в реално време. Първо, трябва да се отчете лекото забавяне, появяващо се между изпращането на съобщението и неговото достигане до адресата. Второ, начинът на предаване на съобщенията е в режим, близък до реалното време, а не същински режим на реално време.

  • Слаба мултимодалност: При чата е налице само текст-базиран (писмен) канал. Този канал обаче има своя потенциал, поради което специалистите го определят като мултимодален, макар и в по-слаба степен от останалите средства, които осигуряват функционирането на няколко канала едновременно.

  • Липса на пряк визуален и аудио контакт: интерфейсът на това средство осигурява само графичен електронен контакт, който се установява и поддържа по две линии. Първо от самата система с автоматично генерираните съобщения за влизане или излизане на съответния потребител, или за прекъсване и възстановяване на връзката. Но отвореният, действащ канал сам по себе си не гарантира едновременното присъствие на събеседниците. Необходима е непрекъсната размяна на съобщения между самите събеседници, която да свидетелства за взаимното им присъствие. Веднъж установено, това присъствие е сигурно, докато се разменят съобщения, и не е необходимо да се използват маркери на изказа. Но ако размяната се разреди или спре за известно време, подновяването на комуникацията изисква наново да се прибегне до тези маркери. Следователно електронният графичен канал, по който протича чатът, изисква висока степен и особена форма на интерактивност – интерактивност, при която някои текстови изказвания имат комуникативната функция на маркери за присъствие и за подкана (например, самостоятелно използван въпросителен знак („?“), или изрази като „хееей“, „тук ли си още?“, „ехооо?“, на фр. “ohééééé”, „coucou“ и други).

  • дистанционно синхронно общуване, което е в зависимост от няколко паралелни актуални контекста – реалният контекст на всеки един от събеседниците по време на чата (пространствено-времевата рамка, в която се намира всеки участник – момента от денонощието, институцията или помещението, обстановката, оборудването, с което разполага, евентуално присъстващите или движещи се наоколо лица) и виртуалният контекст, създаден в процеса на общуване. Тези различни контексти влизат в частично сечение и взаимодействие и между тях се създават (и разрушават) връзки, които могат да изменят дадения контекст, бил той реален или виртуален. Действително, участниците са зависими едновременно от всички тези контексти поотделно и от допълнителните синергии помежду им, за които допринасят и самите те. В същото време всеки чатър запазва сравнителна автономност, най-малкото поради физическата си отдалеченост от другия/другите събеседници и липсата на пряк зрителен и/или аудио контакт.

  • Спонтанност и импровизираност на речта: освен ако не става дума за предварително подготвен текст, който се изпраща директно на събеседника (такива случаи са нередки в чата, както и в изследвания корпус), чатът споделя същите свойства на непланирана, импровизирана, спонтанна реч, както устната. Тази реч обаче се материализира чрез набиране на клавиатура (графо-моторна продукция), изискващо умения както от езиково, така и от визуално-пространствено и перцептивно-моторно естество, което забавя и най-малкото променя кодирането. Дори и най-бързо пишещият чатър не може да се сравнява със спонтанността и бързината на естествената устна реч, която обикновено достига скорост от 5 или 6 срички в секунда. Това означава, че има известна подготовка и планиране на самото набиране, както и паузи за обмисляне и проверка преди изпращане, които не се наблюдават в ежедневния разговор, а импровизираността и спонтанността на чат-разговорите минават през клавиатурата и затова трябва да се разглеждат като относителни. Отложеният режим и еднопосочността на предаване на съобщения също се отразяват на спонтанния характер на чата.

  • Виртуално съ-присъствие и анонимност: Съ-присъствието в чата не е физическо, а виртуално. В отсъствието на аудио- и визуален канал, то е неразривно свързано с анонимността в чата, която е различна от други видове анонимност. Например, анонимността в писмените текстове е възможна поради отсъствието, отдалечеността на автора от читателя – актът на писане, от една страна, и рецептивният акт, от друга, се осъществяват самостоятелно и отделно във времето и пространството, in absentia на едната, или на другата страна. Анонимността в чата, напротив, е вписана във виртуалното присъствие – тя е анонимност in presentia, дължаща се на липсата на аудио и визуален контакт. Това е анонимността, която си осигурява героят на Едмон Ростан Сирано дьо Бержерак, анонимност-инструмент, която скрива непривлекателната физическа външност и откроява единствено красотата и силата на речта му. Без да се пренебрегва фактът, че с развитието на мултимодалните медии, възможността за запазване на пълна анонимност се релативизира, все пак анонимността, която предоставя чатът, е възможност за скриване на елементи от идентичността, за разкрасяване или дори създаване на нова идентичност посредством силата на езика.

  • Чатът като електронен дискурс: чатът притежава и свойства, които не са присъщи нито за устния, нито за писмения дискурс. Това са свойства, типични единствено за различните типове електронен дискурс. Разглеждането на тези нови типове като хибридни или като смесица от жанрове е опростяващо, тъй като всички електронни текстове се различават съществено от конвенционалните жанрове дискурс. Релевантните за електронния текст свойства са флуидност (непрекъсната променливост), симултанност (достъп до съответния интерфейс от неопределен брой компютри), устойчивост (качеството не се влошава при копиране и разпространение), пропускливост на границите (поради начина, по който един текст може да се интегрира в други или да показва линкове към други). Тези свойства допринасят за обособяването и развитието на нов, трети тип дискурс – електронният писмен дискурс.

Управление на чат-взаимодействието

Характерна за чата е структурната фрагментираност и непоследователност в редуването на изказванията, дължащи се на въздействието на компютърната система за съобщения върху словесното взаимодействие. В контраст с идеала за устен разговор – да няма паузи и застъпвания1 – компютърно-опосредстваните обмени включват неочаквани и понякога доста дълги паузи между съобщенията. Що се отнася до застъпванията, технически изпращането на две (или повече) съобщения не може да се застъпи, но в интерактивен смисъл застъпване е възможно, когато отговорът на даден въпрос (от Б към А) се изпрати по-късно от втори въпрос или друг тип изказване от страна на А към Б. Това явление, което се дължи на системни ограничения – системата публикува съобщенията в реда, в който ги е получила, а не според това на какво отговарят или откликват, – се окачествява като нарушено съответствие в двойката редове на говорене (disrupted adjacency). Другото системно ограничение, което затруднява управлението на интеракцията, е липсата на симултанно обратно захранване (simultaneus feedback).

Още една характерна особеност е натрупването в едно текстово съобщение на две или повече изказвания, които не са свързани функционално помежду си, а съответстват на различни иницииращи и/или откликващи изказвания по различни теми и от различни събеседници (в случаите на групов чат) (ibid: 620). Такива съобщения може да се класифицират по своя интерактивен и функционален характер като еквивалентни на писма (обикновени или по електронна поща), където няколко теми се разглеждат последователно в отделни абзаци. В синхронната текстова комуникация все пак отделните функционални изказвания (иницииращи или откликващи в рамките на даден обмен) по-често се изпращат в няколко отделни реда на писане чрез натискане на клавиша за нов ред (enter), което съответства на кратките паузи, които оставя говорителят между отделните идеи в устното общуване при по-дълго изказване.

Поради това, че в чата няма други средства освен автоматичните системни съобщения, от една страна, и графичните и типографски символи, използвани от чатърите, от друга, появата на разнообразни адаптивни стратегии е част от разрешаването на много интерактивни проблеми. Изследваният корпус показва какви стратегии се ползват в специфичните условия на ниска езикова компетентност, съчетана с ограничената мултимодалност на електронното средство.



Преимущества на електронния писмен интерактивен дискурс в обучението по език:

1) улеснява по-равномерното разпределение на участието и насърчава по-равноправните взаимоотношения между комуникантите;

2) дава възможност за увеличаване на езиковата продукция на учещите и на нейното тематично и стилово разнообразие;

3) потенциално засилва вниманието върху формата, поради специфичните възможности, предоставени от медията – от една страна, възможността за по-голяма когнитивна обработка по време на набирането на текста на клавиатура (процес на езикова продукция), и по време на рецепцията (четене на съобщенията); от друга страна, видимостта, а оттам и възможността за преглед и редактиране на интерактивния текст.

4) дава възможност за последваща взаимодействието (пост-интеракционна) работа с крайния продукт от чат-взаимодействието (преглед на електронния файл или дори на хартиена разпечатка, ново, деконтекстуализирано насочване на вниманието върху езиковия материал и неговите изменения в хода на договарянето, върху допуснати грешки и новоусвоени елементи в езиковата продукция) с цел осмисляне, запаметяване и дългосрочно усвояване.

Направен е кратък обзор на изследванията, посветени на чата в екзо- и интерлингвална комуникативна ситуация от различни перспективи – сравнение с разговорите лице в лице, сравнение на синхронната с асинхронната комуникация, търсене на ползите за езикоусвояването, обем на епизодите на договаряне, начини на изграждане на чат-дискурса в академичен контекст и други. Обзорът дава възможност да се установи, че интерлингвалната текст-базирана комуникация на френски език е изследвана в значително по-слаба степен от ендо- и екзолингвалната, което открива едно широко поле за бъдещи изследвания. В по-конкретен план, хипотезите, които се проверяват в дисертационния труд, идват вследствие на прочита на посочените изследвания, както и на собствените ни въпроси, които възникнаха по време на изследването – предизвикват ли повече и по-качествен дискурс на договаряне текст-базираните разговори между учещи; успяват ли учещите да преодолеят проблемите, които възникват помежду им и с какви текстови и графични средства; помагат ли на себе си и на партньорите си по подобаващ начин, съществува ли риск от неправилно научаване на езикови елементи в процеса на комуникативно езикопридобиване, когато е подаден или потвърден грешен елемент от партньора, търсят ли се непрекъснато обиколни стратегии за постигане на целите. Това са много специфични въпроси, на които се стреми да даде отговор представеното тук интерлингвално текст-базирано изследване. Стремежът му като цяло е да докаже, че адекватни входящи езикови данни могат бъдат осигурени от страна на по-слабо компетентен от носителя събеседник, който в съответната ситуация се позиционира в ролята на експерт. Това може да даде повод за различни реакции от страна на по-слабо подготвения събеседник, сравними, но все пак различни от най-често изследваните между носител и неносител. Такива реакции често водят до коригирано повторение (uptake), интегриране и в повечето случаи до подобрение на езиковата продукция (output). С други думи, една от целите на изследването е да покаже, че интерлингвалната ситуация функционира по подобие на екзолингвалната в типичните за езикоусвояването епизоди на договаряне, като същевременно се открояват и нейните специфики, свързани с ниските компетентности на събеседниците.

В глава V, която е началото на практическата част на дисертацията, е представен по-подробно изследователският проект – описани са участниците, целите, задачите, етапите, съставянето на изследвания корпус и постигнатите резултати. Всички статистически данни, посочени, анализирани и интерпретирани в тази глава, съставляват началната фаза на изследването, представляват неделима първа част от него и подготвят за логичното преминаване към следващата глава, в която са съсредоточени същинските анализи.
Глава VI

Моделизирането на откриващите и закриващите епизоди е от структурен тип – разглежда се артикулацията между обмените, които съставят силно ритуализираните епизоди на среща и сбогуване. Моделизирането на страничните епизоди е от интеракционнен тип – то се опира на техниките на взаиморазбиране, приложени от участниците в определени моменти от разговора. И двата типа моделизиране целят да разкрият как протича съвместното изграждане на интерлингвалния интерактивен дискурс.



Роля на откриващите епизоди във взаимодействието

Откриващите епизоди имат водеща роля във взаимодействието. Те осигуряват прехода от състояние на изолираност към общуване и правят възможно всяко бъдещо съвместно действие на участниците, като бележат установяването на контакт помежду им – начало на взаимоотношенията, в случай на запознанство, или пореден момент от тях. В този смисъл те са първото положително действие - или кратка поредица от действия – във взаимодействието, което предстои да се осъществи между участниците. Ето защо тези епизоди имат ярко изразен еуфоричен характер – с този вид встъпление събеседниците обикновено изразяват радостта си от срещата и от предстоящия момент на откриване/преоткриване на другия, от възможността и удоволствието да общуват. Едновременно с това обаче всяко интеракционно начало има и своята отрицателна – дисфорична – страна. В символичен, но често и в чисто материален план срещата, влизането в пряк контакт съответства на един вид заплаха срещу личната територия на събеседник 2, с когото събеседник 1 желае да контактува – нахлуването в личното пространство на другия крие риска поведението да бъде възприето като агресивно. Ето защо за деликатния момент на срещата всеки език е подбрал определени устойчиви способи за влизане в контакт. Тези ритуални способи се състоят от готови словесни формули и фрази, както и от поведенчески кодове, с които събеседниците се припознават взаимно, припознават ситуацията, в която се срещат и която желаят да разгърнат, и съответно задават тона на предстоящото взаимодействие.

Ритуалните способи за откриване на взаимодействието изпълняват няколко основни функции, без които то не може да стартира – чрез тях събеседниците отварят комуникационния канал и проверяват неговото функциониране, влизат в контакт помежду си и дават първоначално определение на комуникативната ситуация

Съставни елементи на откриващите епизоди

Съставните елементи на откриващите епизоди са актовете със словесна, в случая текстова реализация, изолирани като действия sine qua non при формирането на взаимодейственото встъпление във френска/френскоговоряща среда между компетентни събеседници.

На първо място, словесният елемент, без който не може да стартира взаимодействието, е обменът на поздрави. Най-често този обмен е симетричен (например, „Bonjour ! - Bonjour !” [„Добър ден – Добър ден”]) – разменят се поздрави, а не друг вид речеви действия, което бележи воля за равнопоставеност между събеседниците. Възможно е също така обменът да е непълен: по една или друга причина иницииращото или откликващото изказване не се реализира. Към категорията на поздравителните обмени се включват също така съкратените поздравителни обмени, при които едното изказване се реализира с поздравителен акт, а другото с различен по вид акт: паравербален – с помощта на графични знаци – или чрез изпращане на съобщение, генерирано от системата, поддържаща чата. В повечето случаи поздравителният обмен се съпровожда от допълнителни актове, които в комбинация с поздравите формират истински откриващи епизоди. Освен това в някои специфични ситуации поздравителният обмен може да бъде заместен от други речеви актове, които имплицитно поемат неговите функции. Става дума на първо място за въпросите за здравето, в случаите, когато са употребени с ясно изразена поздравителна функция и са изместили същинския поздрав. Други специфични актове, способни да заместят изцяло поздравите, са извиненията, представянето (на събеседник, включително себе си) и приветствените формули или изказвания. Към заместващите актове и обмени, специфични за чат-взаимодействията в анализирания корпус, е добавен също така един вид въпроси, с които единият чатър проверява дали каналът е отворен и дали събеседникът му е готов да стартира чата, като едновременно с това потвърждава своята собствена готовност.

Видове откриващи епизоди според осъществените речеви актове

Основните видове откриващи епизоди според осъществените речеви актове, така както обичайно се практикуват във френска/френскоговоряща среда, са следните:

(а) Обмен на поздрави:


  • Минимален поздравителен обмен (симетричен);

  • Непълен поздравителен обмен (липсва едното изказване);

  • Съкратен поздравителен обмен (единият комуникативен ход не е същинско изказване, а пара- или невербален сигнал)

(б) Поздравителни епизоди: поздрави, съпроводени от допълнителни речеви актове: - Поздрави + запознанство;

  • Поздрави + въпроси за здравето

  • Поздрави + въпроси за здравето + обмен на комплименти;

  • Поздрави + (евентуално) въпроси за здравето + (евентуално) комплименти + обмен по повод размяна на дарове;

  • Поздрави + (евентуално някои от изброените по-горе актове) + обмен на различни дребни теми (small talk) – времето, външният вид, актуалните занимания на участниците.

(в) Откриващи обмени или епизоди, заместващи поздравите:

  • Въпроси за здравето

  • Извинение;

  • Представяне.

Горната типология може да се приеме като общ сценарий или набор от когнитивни схеми, по които събеседниците се водят несъзнателно, общувайки на френски език и/или във френска/френскоговоряща среда. Находките в корпуса частично се разминават с нея. От една страна, не всички епизоди, фигуриращи в типологията, са установени в изследвания корпус, а от друга – изолирани са обмени и епизоди, специфични за интерлингвалния чат-дискурс. Става въпрос за следните видове обмени и епизоди, чиито структурни и интеракционни особености ще бъдат разгледани по-нататък:

Към (а) – Съкратен поздравителен обмен (единият компонент е от невербално естество – системно генерирано съобщение);

Към (б) – Поздрави + въпроси за готовността за встъпване във взаимодействие;

Към (в) – Въпроси за готовността на събеседниците да встъпят във взаимодействие.



Видове откриващи епизоди според структурната организация на обмените

Структурната организация на обмените е следната:

(а) Последователни или линейни обмени


  • Непълно реализиране на обмена

  • Включване на един обмен в друг

(б) Кръстосани обмени

(в) Обхванати-обхващащи обмени



Откриващите епизоди в чата на френски език в интерлингвална и интеркултурна ситуация

В интерлингвална текст-базирана електронна ситуация на комуникация е очевидно, че степента на владеене на ритуалните епизоди е различна при събеседниците с различен първи език и култура. В анализирания корпус тази степен на владеене може да се отчете единствено от гледна точка на писмения дискурс и използваните допълнителни графични средства, или пък в по-интерактивна перспектива, от гледна точка на адекватността на текстовите изказвания спрямо момента от взаимодействието.

От тази перспектива се разглеждат видовете обмени, които се практикуват при откриването на взаимодействието в чата, както и тяхната конфигурация. Най-общо, изолираните в корпуса специфични обмени в откриващия епизод са краткият поздравителен обмен, съпровождан или заместван от обмен на учтиви въпроси за състоянието/здравето. Друг обмен, изолиран в редица откриващи епизоди, е обменът относно готовността на събеседниците да встъпят във взаимодействие, реализиран под формата ‘въпрос-отговор’ или ‘твърдение-твърдение’. Двете форми на реализация на обмена се оказаха често срещани в корпуса. Изглежда, че интеракционната стойност на обмена „Готов съм – И аз съм готов” (или на френски, както се среща в общия случай в разглежданите чатове: „Je suis prêtMoi aussi, je suis prêt”) е съвместното лансиране на взаимодействието, а при формата ‘въпрос-отговор’, с въпроса едновременно се пита за насрещната готовност, утвърждава се собствената такава и се прави опит за първоначално лансиране на взаимодействието. Въпросът за готовността на участниците в разговора и за честото й присъствие в интеракционните стойности на откриващите обмени се обяснява с факта, че събеседниците се изразяват на чужд език, по сложни професионални теми и посредством електронна медиа, изискваща активно участие в разговора и бързо реагиране на отправените въпроси и твърдения. Необходима е също така значителна предварителна подготовка както по отношение на поставената дидактическа задача, така и в езиков и интеркултурен план. Всички тези фактори определят високата когнитивна натовареност на събеседниците по време на чат- взаимодействието и обясняват защо е необходима готовност – физическа, интелектуална, емоционална ... – за участие в тях.

В описанието на откриващите епизоди е необходимо да се отчете също ролята на електронната медиа. Генерирането на автоматични съобщения, сигнализиращи за отварянето на канала, а оттам и за потенциалното присъствие на събеседника, е своеобразна подкана за взаимодействие (в смисъла на Шеглоф 1968). Този сигнал за старт обикновено не измества откриващия епизод, тъй като след неговото появяване събеседниците изпълняват взаимните встъпителни ритуали. Но в някои случаи този вид съобщения функционират като истински иницииращ компонент на поздравителния обмен (summons), на който събеседникът откликва с поздрав (answer). В този вид обмени системата подпомага събеседването и изпълнява ролята на „медиатор”, като успешно се вписва в своеобразна икономична стратегия на общуване с цел намаляване на комуникативните рискове, често предпочитана от учещите чужд език в процеса на взаимодействието.



Модели на откриващите епизоди в изследвания корпус

При моделизирането на откриващите епизоди като основни критерии се използват наличието / липсата на минимален поздравителен обмен, както и структурирането на епизода, определян съответно като линеарен (прост или същински) [а-а . б-б . в-в] или кръстосан ([а-б . а-б] или [а-б . б-а]). По тези критерии типовете откриващи епизоди, установени в корпуса, са 4 на брой, като повечето от тях се характеризират с различни подвидове, които са представени по-долу:



  1. Минимални епизоди от линеарни (прости или същински) обмени: обмен на поздрави, последван или не от обмен ‘въпрос-отговор’ за здравето / състоянието, в 4 или 5 реда на писане (а-а, б-б, и т.н.);

  2. Комбинирани епизоди: обмен на поздрави, комбиниран с друг обмен от фазата на откриване посредством включване (échanges enchâssés), кръстосване (échanges croisés) или обхващане (échanges embrassés) между изказванията на говорител/пишещ 1 или говорител/пишещ 2;

  3. Разтеглени епизоди (фр. discontinus; англ. disrupted): обмен на поздрави, който включва между иницииращото и откликващото изказване друг тип обмени, нетипични за фазата на откриване;

  4. Непълни епизоди: включват обмен на поздрави, в който липсва един от двата компонента, иницииращ или откликващ, и/или тричленен обмен ‘въпрос-отговор-потвърждение’, в който липсва един от тези три компонента.


Анализ на епизодите на закриване

Епизодите на закриване на чат-взаимодействието в корпуса са другият силно ритуализиран момент от срещата. Чрез тях участниците правят един вид равносметка, като изразяват радостта си от проведеното общуване, желанието си да продължат да контактуват и взаимната си увереност, че ще се видят отново (еуфорична страна на раздялата), но и съжалението си, че трябва да се разделят (дисфорична страна на раздялата). Ритуалната страна на закриването е най-силно осезаема, когато участниците са постигнали поставените за даденото взаимодействие цели и вниманието им се пренасочва към други цели и задачи. Когато е постигната интерактивната цялост, събеседниците пристъпват по-явно към приключване на дейността и закриващият ритуал е цялостен. Обратно, когато поради различни обстоятелства - било външни, било поради самите участници - взаимодействието не постигне целите си, закриващият епизод остава непълен или изобщо не се осъществява. Последната особеност бележи една съществена разлика с откриващите епизоди – колкото и да са слаби очакванията на участниците по отношение на качеството на предстоящото взаимодействие и на изпълнението на комуникативните цели, пълна липса на встъпление към взаимодействието не се установява (освен в крайни, много редки случаи на „дефектни“ епизоди). Това е обяснимо, тъй като няма взаимодействие без първоначално минимално идентифициране на участниците, което минава през някаква форма на ритуализиран поздрав. Закриването на чат-взаимодействието обаче може да стане по-незабележимо и по-кратко. Този по-слабо изразен ритуален характер на сбогуването в сравнение с встъплението важи и за интерлингвалната комуникативна ситуация, като тази особеност не влиза в разрез с общите характеристики на сбогуването в ендолингвална ситуация (лице в лице, телефонни разговори, както и всички видове електронна комуникация), където се наблюдават временни или окончателни прекъсвания, недовършени или отложени за по-късно теми, както и разговори с внезапен край (срвн. фр. израз « tourner court »), с отворен, неясен или висящ край (срвн. фр. израз « finir en queue de poisson ») или пък с липсващ такъв.



Видове закриващи епизоди според осъществените речеви актове

Типологията на основните ритуални актове при закриване на взаимодействието в обикновения всекидневен разговор, така както се практикуват във френска/френскоговоряща среда от носители на езика/компетентни събеседници, е следната (по Траверсо 2000 и 2001):



  • поздрави за сбогуване;

  • благодарности с интеракционна стойност на сбогуване;

  • пожелания;

  • бъдещи планове.

Както при откриващите епизоди, така и тук, целта е да се провери доколко тези когнитивни схеми, присъщи на общуването в ендолингвална ситуация между френски/френскоезични компетентни носители на езика, са интегрирани от участниците в чатовете, т.е. доколко реализираните интерлингвални епизоди на закриване кореспондират с езиковите и интеракционни норми на сбогуване във френскоезична среда, спазвани от компетентните комуниканти за успешното провеждане и завършване на взаимодействията им.

При моделизирането на закриващите епизоди за основни критерии бяха използвани наличието / липсата на сбогуващ обмен (ключов обмен, échange pivot) и интеракционният синтаксис на епизода. Той се определя съответно като координиран синтаксис, включващ линеарни обмени [а-а . б-б . в-в], или като йерархизиран синтаксис, включващ кръстосани обмени ([а-б . а-б]) в двете им разновидности, или обхващащи – обхванати обмени [а-б . б-а], също включващи две разновидности. По тези критерии закриващите епизоди, идентифицирани в изследвания интерлингвален текстови електронен корпус, могат да се формализират в следните 5 основни категории, които съдържат съответните подкатегории епизоди:

1. Липса на закриващ епизод – чат-взаимодействието свършва внезапно;

2. Замяна на закриващ епизод: в този вид епизоди е осъществена замяна на сбогуващия обмен с друг(и) вид(ове) обмени, например обмен на благодарности или на потвърдителни елементи;

3. Непълни епизоди: обменът на сбогуване остава незавършен, поради участието само на единия чатър;

4. Епизоди с линеарен сбогуващ обмен;

5. Комбинирани епизоди: два или повече вида обмени се включват един в друг, кръстосват се или са в конфигурация обхващащ-обхванат.
Специфики на страничните епизоди

В интерлингвална ситуация страничните епизоди са огледало на нагласите на учещите към езика-обект и към комуникацията на чужд език. Регулацията на интерактивността посредством страничните дискурсивни дейности характеризира също така нагласата на сътрудничество между учещите езика. Анализът разглежда тези епизоди в екзолингвална комуникативна ситуация като видим продукт от съвместната дейност на събеседниците. Основавайки се изцяло на индуктивен подход, този анализ показва как се мобилизират и насочват езиковите ресурси на участниците по посока преодоляване на проблемите, възникващи в хода на взаимодействието. Именно страничните епизоди са част от онези интерактивни моменти, в които е видно как словесното сътрудничество между събеседниците е движещата сила в общуването.

Съставните части на страничните епизоди са три или четири според степента на експлицитност на етапа ратификация:

(1) възникване на проблем, който прекъсва нормалния ход на взаимодействието: инициатива;

(2) реализиране на дейност, „странична” спрямо основната комуникативна дейност, която повече или по-малко видимо е насочена към разрешаването на възникналия проблем: реакция;

(3) приемане (ратификация) на предложеното решение и възстановяване на основната комуникативна дейност. Ратификацията може да е явна и да се състои от отделно изказване преди възстановяването на комуникативния поток, или да е имплицитна, т.е да се е сляла с изказването, връщащо общуването към нормалния му ход. В първия случай структурата на страничния епизод е четиристепенна, а във втория – тристепенна (и двете разновидности са регистрирани в корпуса, както е видно от анализа по-долу).

Целта на тази част от изследването е да се отговори на следните въпроси:

- какви видове странични епизоди са налице в този корпус;

- какви са структурните, дистрибутивни и семантични характеристики на изказванията, които ги съставят;

- какви са интерактивните функции на идентифицираните странични епизоди.

Отговорите на вторите два въпроса обобщават това, което наричаме езикови и дискурсивни и интерактивни техники на взаиморазбиране в интерлингвалната чат-комуникация.

А отговорите на всички въпроси допринасят към елементи на отговор на един от основните проблеми, поставени в началото на настоящото изследване, а именно, как в плана на езиковото взаимодействие ситуацията на интерлингвална комуникация между студенти, учещи език за професията, се вписва в общата многообразна картина на ситуациите на езиков контакт (екзолингвални ситуации) и дали и до каква степен своеобразието й отрежда специфично място в сферата на професионалната комуникация на чужд език.

Видовете странични епизоди, изолирани в корпуса, са следните:


  1. корективни

  2. интерактивно допълване

  3. обяснителни

  4. договаряне на смисъла

  5. метаезиков коментар

Интерактивните и структурни особености на тези видове странични епизоди са представени в обобщителни таблици по-долу.
Таблица 1. Обобщение на корективните епизоди

Вид корекция

Интерактивна функция

Езикова форма

C: …Il est inefficace de juge.

G: *de juger?

C: Oui, de juger

Правописна и/или граматическа

Твърдение –

хетеро- корекция –ратификация


3-степенна структура

маркер за корекция(*), заместен елемент в повторена синтактична структура, маркер за елиптичен въпрос – молба за потвърждение

С: Mair parce que je ne peux pas le lesser partiallement lire, je le lirai...Une fois.

С: la lesser*

G: *la laisser?

C: Oui

Правописна корекция

Твърдение –

автокорекция –

хетеро- корекция –ратификация
4-степенна структура


маркер за автокорекция(*), заместен елемент в повторена синтактична структура

маркер за хетерокорекция(*), заместен елемент в повторена синтактична структура, маркер за елиптичен въпрос – молба за потвърждение



H: je pense quon

H: non j’ai écrit mal je suis désolé :) je ne pense pas ….

Граматическа корекция + обяснение

Твърдение -

автокорекция, инициирана и осъществена от говорещия


2-степенна структура

Допълване и заместване на форми, преформулиране на първоначалната идея и допълнителен коментар

H: oui je les ai écrits

H: non désolé je les ai lus :)

Лексикална корекция

Твърдение -

автокорекция, инициирана и осъществена от говорещия.

2-степенна структура


Заместване на погрешната с подходящата лексикална единица

M: Elle n'a jamais été privatisée. Elle est établie dès le moment initial comme une entreprise privée.

Лексикална корекция + обяснение

Въпрос –

хетерокорекция, инициирана и осъществена от другия – отговор –

ратификация.

4-степенна структура



Отрицание на проблемната лексикална единица, ново твърдение, в което е включено повторение на предходната единица

Е: ... les marques similaire qui sont préférable?

V.: Oui, bien sur il y a une concurrence ...

Имплицитна лексикална

Въпрос –

отговор –

ратификация, съдържаща комплимент
3-степенна структура


Въпрос, съдържащ парафрастично описание на термин -

Отговор, в който термин замества парафрастичното описание, използвано във въпроса




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница