Факултет „Класически и нови филологии“ Катедра „Западни езици“ Магдалена Марчева Маркова



страница5/7
Дата17.11.2017
Размер1.13 Mb.
Размер1.13 Mb.
1   2   3   4   5   6   7
Заключение

Съставеният корпус даде възможност за последователно, а впоследствие и синтезирано фокализиране върху няколко различни, но взаимно допълващи се аспекти, които допринасят за създаването на една по-цялостна представа за чат-взаимодействията:

От гледна точка на вариативността като проблем на общото езикознание и на социолингвистиката чат-взаимодействията от корпуса дадоха възможност за елементи на описание на:


  • Диафазна вариативност или вариативност в зависимост от контекста – институционална, провокирана комуникативна ситуация, дистанционно присъствие на преподавателски екипи, наложен кръг от теми и т.н.; принадлежност към различни езиково-културни общности и същевременно идентифициране (най-малкото частично) с френскоезичната общност посредством използването на френския език,

  • Диамедийна вариативност или вариативност в зависимост от използвания канал (писмен/устен/електронен…) – в случая използваният прозорец за писане в чата (пространствен писмен носител, support-espace d’écriture), осигуряван от програмата Скайп, индуцира специфични езикови употреби,

  • Вариативност, свързана с нивото на езиково владеене или с лекта на учещия (вид диалектна вариативност), представляваща основният фокус на изследването.

Частичните описания на тези три типа вариативност намериха обща пресечна точка в анализа на специфичната езикова продукция на учещите от гледна точка на:

  • Структурата на изказванията им в хода на диалога;

  • Интерактивните проблеми, срещани в тези изказвания, и начините за преодоляването им.

Функциите на тези способи за локално справяне с проблемите в общуването. Тези функции могат да се подредят в континуум – в единия му край стоят функции от комуникативно естество, а в другия – от езикоусвоително. Езикоусвоителната перспектива се третира във връзка с комуникативната ситуация (екзолингвална, интерлингвална). Анализът на подбраните епизоди показа, че в хода на общуването се изгражда смисъл (протича комуникация), но също така се осъществява форма на потенциално езиково усвояване (езиково познание и езиково общуване се структурират и преструктурират във и чрез взаимодействието). Езиковата продукция на учещите е представена в нейната автентична форма, без промени в правописа, морфологията, синтаксиса или лексиката.

Описанието на компютърно-опосредстваната комуникация в някои нейни социални (или по-скоро „социетални“), психосоциални и конструктивистки измерения, е изключително актуална и важна тема. На първо място, тя насърчава и улеснява виртуалните мобилности, в това число различните типове академична виртуална мобилност, която даде основата за обекта на изследването, и ползите от която са значими. На второ място, тази нова форма на комуникация в преподаването и ученето на чужди езици може да осигури висока добавена стойност със сравнително малки инвестиции в оборудване и в човешки ресурси. В страните от Централна и Източна Европа, независимо от ограничените ресурси, младите поколения са запознати с информационните и комуникационни технологии и взаимодействията в интернет за тях са всекидневие. Така те често мобилизират богат набор от компетентности за постигането на различни комуникативни цели – академични, институционални, професионални, семейни, приятелски. Опосредстваните от ИКТ практики пораждат нови потребности и нов потенциал за езиково обучение. Наблюдението на тези процеси даде възможност да се разбере, че интернет е отлично и достъпно средство за придобиването и подобряването на различни комуникативни и езикови компетентности. В допълнение, от конструктивистка перспектива е установено, че високата степен на интерактивност на образователните процеси осигурява по-ефективно учене. Анализът тук показа, че чатът е с висока степен на интерактивност, тъй като дава възможност за незабавно включване в комуникативната игра, с кратки и бързо редуващи се изказвания, избягване на паузи и др., поради което може да бъде високоефективен в образователните процеси.

Интеркултурното измерение е неделимо от комуникативното. Сблъсъкът на две непознаващи се взаимно култури, също както и сблъсъкът на две ограничени езикови компетентности, може да породи редица проблеми като неразбиране, недоумение, недоразумение, дори междуличностен конфликт. Материалът, с който разполага това изследване, позволи да се изяснят някои причини за проблемите, свързани с хода на самото общуване, като акцент бе преодоляването на нарушеното взаиморазбиране с езикови и параезикови средства. Идентифицирани бяха причини от езиково и друго естество, например, междуличностно. За опора и еталон на изследването, по-специално в частта, посветена на структурните особености на ритуалните епизоди, послужиха нормите на общуване във френска/френскоезична среда между компетентни говорители или носители на езика – нещо, което би могло да се нарече норма на интракултурното общуване. Изследването на причини за комуникативни сривове от интеркултурно естество обаче би изисквало, освен този еталон, да се използват още четири различни еталона на интракултурно общуване в ритуализираните моменти от срещата (за четирите основни етноса, представени в проекта), всеки от които да се съизмери с френския/френскоезичния интракултурен еталон и накрая за всяко общуване по двойки да се отчете интракултурното влияние (ако има такова, тъй като при висока езикова компетентност на Е2 би следвало да се приеме, че в общуването на същия Е2 влиянието от Е1 е нулево или незабележимо) върху интеркултурното общуване на трети език, различен от изходните езици (Е1) на двамата събеседници. Проблемът е сложен поради това, че е нужно да се идентифицират интеракционните стойности на речевите актове в културата еталон и да се потърсят аналозите им в изходната култура на събеседниците. Видно е, че подобна задача поставя огромни предизвикателства пред изследователя и заслужава също отделно изследване. Ето защо описанието на интеркултурното измерение остана в периферията на фокуса на това изследване, а описанието на интерлингвалното измерение се ограничи до идентифицирането – в контекста на чат-взаимодействието – на приложените техники за провеждане на ритуалните моменти от срещата и до тези за справяне с комуникативни проблеми. Интеркултуралността – схващана като разбиране на културните ценности и практики на събеседника, без непременно да означава споделянето им – кореспондира с взаиморазбирането, но остава в това изследване фон, на който протича комуникацията и който прави възможно (а понякога може би трудно и дори невъзможно) съвместното изграждане на смисъла.

Описанието на чат-взаимодействията между студенти от икономическите и управленските бакалавърски програми даде възможност за анализиране и отчитане на способностите им за боравене с тематики и понятия от специалността и за взаимодействие на специализиран език, който не е Е1 за нито един от тях.


По отношение на предимствата на интерлингвалния чат спрямо останалите видове екзолингвална комуникация анализът помогна за достигането до следните изводи:

  • Общите цели, към които се стремят учещите, са изучаването и усъвършенстването на френския език, особено в полето на икономиката и управлението. Практикуването на чат между млади хора с общи цели обединява, насърчава към взаимопомощ и към съвместно разрешаване на проблемите, като същевременно обогатява и двете страни и създава мощна синергия.

  • Сравнително ниските и асиметрични компетентности, характеризиращи всички участници, са подходяща предпоставка за едно по-спокойно общуване, където страхът да не сгрешиш, да не се изложиш пред по-компетентен говорител, са сведени до минимум. Чатърите опитват да изкажат / изпишат мисълта си, като едновременно фокусират върху съдържанието и формата на изказвания, но без излишен стрес. Дори съмненията и констатациите на грешки не са повод за засрамване (фигурационна дейност в тесен смисъл), а в повечето случаи за размишление върху езиковите правила и правилната употреба на фона на реализираното изказване.

  • Чатът със специфичния си ореол на анонимност създава допълнително усещане за комфорт в общуването. Той е идеално средство за създаване на нова идентичност посредством езика, предоставяйки редица възможности за скриване на нежеланите черти от характера (и, разбира се, от външността), наред с открояване на положителните и желаните качества. В съчетание с богатия набор от типографски средства чатърите могат да се шегуват, да играят с думи, да флиртуват, да си правят комплименти, да се хвалят, да влизат в задочен конфликт и да го разрешават …, с една дума да извършват всякакви социални дейности през и чрез езика в една неформална, освободена от стрес, почти игрова виртуална атмосфера.

  • Отсъствието на настойник, на носител на езика, на преподавател (или по-скоро присъствието от дистанция на последния) допринася още повече за спокойния и неформален стил на общуване в интерлингвален чат-формат. Но това отсъствие носи и едно по-важно предимство, а то е засилването на самоконтрола. Чатърите знаят, че разговорите им ще бъдат обстойно проучвани впоследствие от техните преподаватели и това ги насърчава, макар и в умерени граници, да бъдат бдителни към това, което създават като общ дискурс. Доказателство са многобройните странични епизоди на метаезикови коментари и оценки, на интерактивно довършване и на други форми на взаимопомощ като въпроси, договаряне и корекции. Паралелно със самоконтрола обаче, действа и съмнението – съмнението в правилността на собствената си езикова продукция и в тази на партньора, поради което повечето подаден езиков материал не се приема безкритично. Именно при тази констатирана нагласа на засилена бдителност, критичност и съмнение, вероятността да се запомни нещо грешно е пренебрежимо малка. Ползата от такава нагласа далеч надхвърля риска.

  • В интерлингвалния чат учещите знаят, че не знаят достатъчно и това изострено чувство носи също особени предимства спрямо екзолингвалните ситуации. Първо, както бе казано по-горе, липсва тревогата да бъдеш критикуван, засрамен или наказан заради грешките си, или ако все пак тази тревога е налице, тя се проявява в много по-слаба степен, отколкото в разговора с носител на езика, тъй като никой учещ не е застрахован от грешка. Второ, не са налице двете неоспорими в екзолингвалната комуникация роли на слабо компетентен и на експерт. Всеки може да се постави в ролята на експерт, ако се чувства достатъчно знаещ, но е длъжен непрестанно да я защищава и отвоюва, тъй като критичното отношение може всеки момент да вземе връх над доверието. А смяната на ролите е също така много силно вероятна (в някоя област единият може да знае повече от другия и обратно), което тласка към едно здравословно съревнование.

  • Рефлексивните дейности, които подробно бяха представени в дисертационния труд, заемат изключително важно място в интерлингвалния чат, вероятно по-важно, отколкото в екзолингвалния и със сигурност много по-голямо отколкото в ендолингвалния. Поставянето под въпрос на езиковата продукция, разсъждаването върху различните възможни варианти (особено в примерите с интерактивно преформулиране и договаряне), задаването на въпроси върху даден проблем и много други – всичко това са едни от най-важните метаезикови и метакомуникативни дейности, които всеки учещ трябва активно да практикува при ученето и усвояването на чуждия език, а анализът показа, че такива дейности се извършват под една или друга форма почти във всяка интерлингвална чат-сесия.

Тези различни и допълващи се типове анализи доведоха до извода за водещото място, което френският език запазва на международната сцена, както и за развитието му като език за обучение и като lingua franca конкретно в страните от Централна и Източна Европа. Може със сигурност да се твърди, че функционирането на френския език като език за международна комуникация на всички нива – академично, професионално, обществено-политическо, икономическо… - е до известна степен подценявано в наши дни. Оттам произтича необходимостта този потенциал да бъде оценен и оптимално използван.
Приносни моменти в дисертационния труд

  1. Това е първо по рода си изследване на интерлингвални текстови синхронни взаимодействия, откроени на фона на многообразните ситуации на езиков контакт; анализираната комуникативна ситуация се отличава по текстовото и графично общуване, по сравнително ниските нива на компетентност на комуникантите, по асиметричните профили на компетентност и по дискутираната в чат-сесиите икономическо-управленска тематика.

  2. За пръв път се откроява ползата от взаиморазбирането в интерлингвална текст-базирана ситуация, при която се мобилизират всички налични ограничени ресурси, за да се обработят постъпващите данни и да се достигне до смисъл.

  3. За пръв път се доказва и подчертава специфичното предимство на чата пред други средства – неговата висока степен на интерактивност, където се усеща ритъмът на разговора с бързи и кратки иницииращи и откликващи изказвания, което го превръща в отлично средство за трениране на изказа на преходния език, за придобиване на способности за по-бързо формулиране и по-бързо възприемане на чуждия език.

  4. За пръв път е направено наблюдението, че при чата всички когнитивни и комуникативни операции се извършват въз основа на текста, който се създава в момента на писането и върху който може да се продължи работата чрез запаметяване, промяна, подобряване и обогатяване.

  5. За пръв път се идентифицират и анализират нагласите на учещите френски език в чата, като се концептуализират в два основни аспекта – ограничено знание и умение по езика, чието осъзнаване индуцира, макар и в различна степен, бдителност и самоконтрол към изказа, воля и стремеж към подобряване и усъвършенстване на нивото на владеене. Ето защо при поява на грешки се отделя внимание на правописа, повдигат се въпроси, свързани с правилната употреба, дискутират се терминологични изрази, подлагат се под съмнение някои интерлингвални употреби и се размишлява върху тях.

  6. За пръв път са анализирани структурните и интеракционни особености на откриващите, закриващите и страничните епизоди в чат-дискусии между учещи. Открити са общи черти и различия със същите епизоди в други видове общуване.

  7. За пръв път се обръща внимание на техниките за осигуряване на взаиморазбирането в интерлингвална електронна текстова ситуация и по-специално в епизодите, породени от терминологични затруднения или от сложни изказвания, които не се разбират добре от участниците поради прагматически недостиг - непозната тема или област на обсъждане, несрещан или сложен терминологичен израз, непозната употреба. Така се появяват способи за предоляване на проблемите, които изглеждат специфични за чата в интерлингвална ситуация. Това са способите интерактивно преформулиране, деконтекстуализация, повествователен изказ.

  8. Посочва се и се доказва с примери, че използването на чата има отражение върху протичането на ритуалните епизоди – появяват се специфични явления при откриване и закриване на взаимодействието, дължащи се на комуникативната ситуация и на преходния език на участниците. Става въпрос за явления като замяна на типа обмени с друг тип обмени, замяна на речеви актове с други речеви актове, смесване на интеракционните стойности на речевите актове или нестабилно усвоени езикови форми, използвани с правилна интеракционна стойност. В структурен план ритуалните епизоди също търпят интерлингвални изменения, като например силно асиметрично участие на събеседниците, прекалено разтегляне или напротив, прекалено съкращаване, в някои случаи дори пропускане на обмена или на епизода.

  9. Осъществено е моделизиране на ритуалните моменти от взаимодействието в специфичния контекст на интерлингвалната чат-дискусия. Изследването установи пресечни точки между обичайните комуникативни практики в ендолингвална или близка до ендолингвалната ситуация, от една страна, и интерлингвалните комуникативни практики, установени в корпуса.

  10. Изолирани са специфични техники на взаимопомощ при възникнал проблем, появяващи се в епизоди на договаряне, които се опират на когнитивни схеми и представляват взаимна и съвместна дейност по построяване на съвместен дискурс – основа както за усвояването на език, така и за подпомагане процеса на общуване. Става въпрос за парафразата, авто-повторението на ключов елемент от парафразата, автоинициираното автопреформулиране чрез формулировка, изключваща даден дискурсивен обект, или чрез формулировка с differentiae specificae, автоинициираното хетеропреформулиране чрез парафраза с технически термин или чрез формулировка с differentiae specificae, метаезиковият коментар, въвеждащ цитат, цитирането на събеседника и поставянето на проблема, изричното твърдение за неразбиране, търсещо помощ, формулирането чрез отрицание на противоположния по смисъл израз, даването на примери, хипотетичната формулировка, метаезиковият въпрос, сигналите за задействане на ретроактивен автоконтрол, преформулиране на стартовото изказване чрез поставяне на алтернатива, преформулирането чрез хипотетично изказване.

  11. За пръв път се обръща внимание на ролята на електронната система в общуването, която понякога „участва“ в обмена на мястото на липсващото иницииращо или откликващо изказване. Става въпрос за осъзнаване на технологична възможност, предоставена от електронната програма и използвана от чатърите с оглед пестене на усилия и осигуряване на едно умерено успешно общуване на чужд език. В този смисъл може да се твърди, че медиатизацията – като технологично присъствие в помощ на човека, но осъзнато и използвано целенасочено от него – намира силно проявление в интерлингвалните текст-базирани взаимодействия.


Публикации по темата на дисертацията

Публикации в български издания:

  1. « "Чатът" в интернет - ефективна мотивираща среда за комуникация на чужд език? », Знанието е сила. Съвременни методи за повишаване на мотивацията в учебния процес, редактор: доц. д-р Д. Цацова, 2013, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2015 г. , ISBN 978-954-07-3650-1, стр. 51-66;

  2. „Дискурсивни техники в интерлингвалните текстови интеракции онлайн на френски език между студенти от икономическите специалности”, Сборник от дванадесетата конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти във ФКНФ, София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2015 г. , ISBN 1314-3948, стр. 301-311;

  3. „Структурни и взаимодействени особености на откриващите епизоди в студентските чат-дискусии на френски език”, сборник „Език и комуникация 2”, София УИ „Св. Кл. Охридски”;

  4. „Съвременно развитие на модела за анализ на разговорите”, сп. „Чуждоезиково обучение”, APPLIED LINGUISTICS / ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА, 43, 5, 2016, ISSN 0205 – 1834, стр. 511-526.

Публикации в международни издания

  1. „Stratégies conversationnelles dans la communication en ligne entre étudiants interalloglottes non spécialistes du français”, сп. „Synergies Roumanie” n°7, 2012, ISBN 1841-8333 - стр. 51-68.


Апробация на резултатите от дисертационното изследване

Представяния в България:

  1. „Особености на откриващите епизоди в студентските чат-дискусии на френски език”, Семинар „Език и професионална комуникация – нови предизвикателства в контекста на многоезична и мултикултурна Европа”, Сибиу, Румъния, 23 – 25 юни 2016 г.

  2. „Някои техники на взаиморазбиране в текстовите взаимодействия онлайн на френски език между студенти от икономическите специалности”, Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти във ФКНФ, 15 май 2015 г.;

  3. „Les formations en français de spécialité au sein de la filière francophone de gestion et d’économie de la faculté d’économie de l’Université de Sofia ”, Седмица на франкофонията март 2015 - Ден на отворените врати в ЦАК, 17 март 2015 г.;


Представяния в чужбина:

  1. « Interactions interalloglottes par chat : entre discussion sur les entreprises et utilisation du français langue véhiculaire de spécialité », Семинар DECORTAL, Университет Стендал Гренобъл, 23- 25 септември 2014 г.;

  2. « Discussions sur les entreprises en français langue de spécialité », заключителна конференция на международния проект „Utilisations du français langue véhiculaire dans les interactions plurilingues en ligne des étudiants non spécialistes du français. Propositions d’analyse et de didactisation", 12 – 15 март 2014 г.;

  3. „Interactions en ligne en langue étrangère entre étudiants non spécialistes – savoir faire et stratégies conversationnelles”, международен семинар, посветен на проблемите на обучението по френски език във франкофонските филиери по икономика, Университет Галатасарай Истанбул, 13 - 14 декември 2012 г.;

  4. « Les nouveaux défis devant les professeurs de langue face aux nouveaux besoins en formation spécialisée en langue française au sein des filières francophones dans les pays de l’Europe Centrale et Orientale », 12 – 17 март 2012 г., Университет „Овидий“ Констанца, Румъния


Подбрана библиография
Абдула-Персей & Порше (1999): Abdуllah-Pretceille, Martine & Louis Porcher (éd.), Diagonales de la communication interculturelle, Paris: Anthropos;

Адам (2005): Adam, Jean-Michel, La linguistique textuelle. Introduction à l’analyse textuelle des discours, Paris : Armand Colin;

Алварес Мартинес (2007a): Alvarez Martinez, Sara, « Interactions synchrones dans un environnement pédagogique virtuel multilingue : quel intérêt pour l’apprentissage de langues ? », Echanger Pour Apprendre en Ligne – Grenoble - Juin 2007;

- (2007б): Alvarez Martinez, Sara, « L’analyse du discours médié par ordinateur (ADMO): Quel intérêt pour l’étude des interactions synchrones à distance dans un environnement pédagogique en ligne ? », Echanger Pour Apprendre en Ligne – Grenoble - Juin 2007;

Алварес Мартинес & Дьогаш (2009): Alvarez Martinez, Sara & Christian Degache, « Formes de l’oralité dans les interactions en ligne sur galanet.eu. » Dans : M.-C. Jamet (Ed.), Orale e intercomprensione tra lingue romanze : ricerche e implicazioni didattiche (pp.149-184). Venezia : Libreria Editrice Cafoscarina, Collana Le Bricole;

Андре-Ларошбуви (1981): Andre-Larochebouvy, Danielle, « L'analyse de la conversation » In: Langage et société, supplément au n°17, 1981. Pratiques langagières et stratégies de communication. Terrains, méthodes d'enquête et d'analyse. pp. 26-29;

Анис (2003): Anis, Jacques, « Communication électronique scripturale et formes langagières ». Actes des Quatrièmes rencontres réseaux humains / réseaux technologiques. Poitiers, 31 mai et 1er juin 2002. « Documents, actes et rapports pour l’éducation », CNDP, p. 57-70.;

Ардити (2004): Arditty, Joseph, « Spécificité et diversité des approches interactionnistes », Acquisition et interaction en langue étrangère;

Ардити & Васьор (1999): Arditty, Jo, Marie-Thérèse Vasseur. « Interaction et langue étrangère : Présentation ». In: Langages, 33ᵉ année, n°134, 1999. Intéraction et langue étrangère. 3-19;

Ардити & Васьор (2002): Arditty, Joseph et Marie-Thérèse Vasseur, « Contextes, variabilité et activités d’appropriation des langues ». Dans: Cicurel, Francine / Daniel Véronique (coord.), Discours, action et appropriation des langues, 251-64, Paris : Presses Sorbonne Nouvelle;

Банж (1992а): Bange, Pierre, « A propos de la communication et de l’apprentissage de L2 (notamment dans ses formes institutionnelles) », Acquisition et interaction en langue étrangère;

- (1992б): Bange, Pierre, Analyse conversationnelle et théorie de l’action, Paris: Hatier/Didier, collection LAL – CREDIF;



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница