Факултет по класически и нови филологии



страница1/4
Дата18.11.2017
Размер0.66 Mb.
Размер0.66 Mb.
  1   2   3   4

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ

Катедра “Методика на чуждоезиковото обучение“

Иван Стоянов Мерджанов

Дидактико-методически аспекти на разработването и приложението на Интернет-базирана учебна среда за обучение по специализиран (немски) език

на студенти по медицина


Автореферат

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен “доктор“

по научна специалност 05.07.03. - Методика на обучението по немски език

Научен ръководител: проф. д-р Даниела Стойчева

София

2012 г.
Увод


През последните десет години информационните технологии се развиват с невероятна бързина, пазарът е наводнен от всякакъв вид нов софтуер, като голяма част от него има и учебен характер. Разрастването на световната мрежа позволява използването на практически неограничен ресурс от информация и средства за комуникация в реално време по всички възможни канали – видео, аудио, текстови и т.н.

Макар и предпазливо по-голямата част от висшите училища – дори и в България - навлизат постепенно в ерата на информационните технологии под една или друга форма, защото съществуващите възможности за мултимедийно обучение в световната мрежа променят значението и позициите на конвенционалните образователни институции. Дори според micro choice-теорията на Пелерман (Pelerman, 1992) навлизането на множество компютърно и Интернет-базирани учебни програми ще доведе до създаването на гъвкав и отворен образователен пазар, на който учещият ще има по всяко време достъп до различни образователни платформи по свой избор, което от своя страна ще измести прекалено закостенелите и монолитни според него традиционни образователни институции. До голяма степен това е резултат и от смяната на поколенията в редиците на обучаваните – докато преди 10 години университетът им даваше достъп до компютър и ги учеше да боравят с него, то сега компютърът се е превърнал едва ли не в ежедневие като кафе-машината, тостера или телефона. Т.е. вече е налице ситуацията, прогнозирана от Ролф Шулмайстер, при която за новото поколение учащи се боравенето с информационните технологии е нещо толкова естествено, като четенето на книги (Schulmeister, 1996). Ако отворим сайта на който и да е университет, в менюто задължително ще открием опцията за електронно обучение, e-Learning, дистанционно обучение и т.н., макар в някои от случаите зад това наименование да няма нищо.

Тази тенденция е израз както на огромния интерес, така и на надеждите и очакванията на обществото по отношение на дигиталните медии и световната мрежа като възможност за повишаване ефективността на обучението. С нарастване значението на ученето с помощта на интернет-базирани учебни платформи – независимо, дали това става в рамките на дадена институция или не – постепенно медийната, респ. мултимедийната тематика заема централно място както в педагогиката, така и в методиката. Опитът обаче показва, че обществото е склонно да митологизира значението на определени медии, придавайки им педагогически качества, които те сами по себе си не притежават. Колкото хората не познават даден феномен или процес, толкова повече са готови да го фаворизират и идеализират. Едва ли дадена медия, напр. компютър, може да бъде по-добра от друга, напр. видео, само защото е по-нова и по-зрелищна. Няма добри, респ. нови, или лоши, респ. стари медии, а има дидактически правилно използвани и такива, които остават самоцел, без да изпълнят каквато и да било дидактическа функция. Единствено във взаимодействието с определена дидактическа концепция и в конкретен комуникационен и образователен контекст може да се проявят качествата на една или друга медия, които биха повлияли на ефективността в обучението.

Ето защо фокусът на настоящата разработка не са предимствата на електронното обучение като технически феномен, а конкретните възможности за приложението му в занятията по немски език за медици, които да компенсират недостатъците и дефицитите, характерни за обучението по специализиран език като цяло, и в частност тези по медицински немски език.



Причините за избора на тази тема могат да се групират по следния начин:

  1. Липса на съвременни и подходящи учебни комплекси по медицински немски език. Съществуващите учебници и помагала по този специализиран език могат да се разделят на три основни групи – остарели като съдържание и дидактическо-методическа концепция, съвременна дидактическо-методическа концепция, но ниско езиково ниво и модерна концепция, но неподходящо съдържание за дадената целева група. Общото между трите групи е това, че нито един учебен комплекс не позволява изграждането върху него на цялостна програма за обучение на студентите по медицина.




  1. Нехомогенност на целевите групи. Въпреки тенденцията за формиране на хомогенни групи за изучаване на специализиран език, голяма част от тях по различни причини включват повече или по-малко студенти с различни нива на владеене на езика. Приложението на Интернет-учебна платформа позволява диференциран подход в обучението и по-ефективна индивидуална работа с обучаваните в нехомогенни групи.




  1. Недостатъчен хорариум. Хорариумът по специализиран чужд език е недостатъчен – варира между 60 и 120 часа в различните медицински университети в България. Създаването на Интернет-платформа би дало възможност за самостоятелно учене на студентите и увеличаване реалния капацитет от часове за изучаване на специализиран чужд език.




  1. Подготвеността и желанието на студентите да учат с помощта на Интернет. По-голямата част от студентите по медицина и дентална медицина притежават собствен компютър и той се е превърнал за тях в част от ежедневието. Проучването сред студентите показа, че почти 70% от тях биха искали да използват Интернет в обучението по специализиран чужд език.




  1. Значението на информационните и комуникационни технологии в обучението и лекарската практика. Знанията по специализиран език, поднесени чрез инструментите на електронното обучение, влизат в контекста на студентската реалност и в значителна степен подпомагат работата на обучаваните по специалните дисциплини и усилията им за самостоятелно учене. Освен това при изучаването на специализиран немски език за медици с помощта на Интернет-платформа се симулира действителността на лекаря, конструират се реални ситуации от лекарската практика, упражняват се езиковите умения във виртуална среда.




  1. Политиката на Европейския съюз в областта на професионалното образование. При постигането на целите за по-високо качество и ефективност на системите за общо и професионално образование, по-лесен достъп до професионално образование и отварянето му към света се отчита нуждата от въвеждане в обучението на новите информационни и комуникационни технологии, което би позволило да се реагира на бързото развитие в тази област и да се запази конкурентноспособността в световен мащаб.




  1. Нарастващата необходимост от повишаване качеството на обучение в българските висши училища в процеса на запазване на тяхната конкурентноспособност в рамките на общия европейски образователен пазар налага преодоляване на хроничната им резистентност към нови методи и подходи в областта на академичното преподаване.




  1. Изработването на дидактико-методическа концепция за приложение на Интернет в обучението по специализиран език би допринесло за преодоляване на теоретичният хаос в работата с дигиталните медии и произтичащата от него порочна практика в учебния процес.

Наистина резултатът от учебния процес не зависи единствено от избраната медия, защото предимствата на обучението с различни медии си проличават най-вече при хора, които имат много висока мотивация, т.е. те и без тях биха постигнали отлични резултати. Но използването на дигиталните медии – дори само на Интернет – стимулира образователния процес, когато е съобразено с особеностите и проблемите на конкретната ситуация, и повишава значително мотивацията и на студенти, които иначе не проявяват особен интерес в занятията. Така броят на мотивираните обучавани нараства и дава възможност за постигане на по-добри резултати в работата с целевата група като цяло.


Обект на настоящото изследване е теорията и практиката на обучението по специализиран немски език за медици във висшите училища. Спецификата на комуникацията в областта на медицината изисква от една страна преоценка и дефиниране на дидактическите цели на обучението по специализиран език и, от друга, избор на подходящите средства и инструменти за тяхното постигане в рамките на учебния процес.
Предмет на изследването е дидактико-методическата основа, разработката и практическите резултати от приложение на интерактивна интернет-платформа за обучение по специализиран немски език за медици.
Цел на настоящата работа е повишаване качеството на учебния процес по специализиран немски език за медици чрез разработване и тестване на учебна платформа за обучение, базирана в Интернет. Предлаганата учебна платформа има за задача не само да направи по-ефективно и по-нагледно обучението, но и да изпълни определени дидактически цели и предложи решение на съществуващите проблеми в обучението по специализиран език.
За постигане на поставената цел бяха изпълнени следните задачи:

  • Анализ на развитието на съвременната методика в областта на електронното обучение и особеностите на WEB-методиката в контекста на медийната педагогика.

  • Представяне спецификата на специализирания език, актуализиране целите на обучението по немски език за медици и приложението на WEB- методиката при въвеждане на e-Learning и Интернет в обучението.

  • Анализ на факторите, обуславящи необходимостта от разработването на интерактивна Интернет-платформа по специализиран немски език за медици.

  • Проучване готовността на целевата група за работа с Интернет-платформа чрез анкета и анализ на ситуацията.

  • Въз основа на целите на обучението по специализиран език за медици дефиниране на изискванията и критериите за разработване на Интернет-платформа по специализиран немски език.

  • Представяне на готовата Интернет-платформа – структура, методики за работа на различните нива.

  • Тестване на Интернет-платформата и оценка въз основа на предварително дефинирани критерии и анкета с обучаващите се.

  • Изводи относно предимствата и недостатъците на изготвената Интернет-платформа и приложимостта й.

Изследователската хипотеза, стояща в основата на дисертационния труд е, че интерактивната Интернет-платформа за обучение по специализиран немски език за медици позволява чрез модерните методи на електронното обучение да се повиши ефективността и качеството на обучението, както и мотивацията на целевата група – студенти по медицина. Същевременно структурата й дава възможност и за самостоятелно учене от страна не само на студенти, но и на лекари, стоматолози и други, които биха искали да повишат и поддържат познанията си по специализиран немски език.

В рамките на настоящия труд са използвани следните изследователски методи:



  • Анализ на научната литература;

  • Проучване, съпоставка и анализ на учебните планове, целите и задачите на обучението по специализиран чужд език във ВУЗ;

  • Анкетно проучване сред целевата група;

  • Статистическа обработка на резултатите от анкетното проучване;

  • Тестване на интерактивната Интернет-платформа по специализиран немски език и оценка на резултатите.

Планът на изследването предвижда анализ на съществуващите теории в областта на общата дидактика и методика и базираните на тях направления в областта на електронното обучение и специализираната WEB-методика. Специално внимание е отделено на методическите особености на чуждоезиковото обучение и в частност на обучението по специализиран чужд език. Въз основа на тези проучвания се прави преглед на съществуващите учебни планове, цели и задачи в обучението по специализиран език за медици, като целите се предефинират в съответствие с потребностите на обучаваните и новите сфери на практическо приложение на езиковите знания и умения в медицинската наука и лекарската практика. В тази връзка се отчита спецификата на комуникацията в областта на медицината и се аргументира нов функционален подход към структурата на обучение.

Теоретичният анализ се допълва от подробно изложение на факторите, които обуславят необходимостта от разработването и въвеждането в практиката на интерактивна Интернет-платформа за обучение по специализиран немски език за медици. Важно място в този аспект заема позицията на обучаваните – студентите по медицина, чиято техническа, теоретична и когнитивна подготвеност и мотивация за работа с подобна Интернет-платформа са предмет на специално анкетно проучване.

Предварително дефинираните критерии стават база за планиране и изграждане на учебната платформа, която следва да обхваща необходимия материал за обучение по специализиран език на различни нива и да осигурява възможност за повишаване на комуникативната компетентност на обучаваните. Тестването на готовия продукт с представители на целевата група е последвано от повторно анкетно проучване, което има за задача даде оценка на учебната платформа от гледна точка на обучаваните. Въз основа на конкретните резултати от тестването и анкетното проучване се прави анализ на предимствата и недостатъците на интерактивната платформа по специализиран немски език за медици и се правят изводи относно постигането на целите на дисертационния труд.
СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд се състои от увод, пет основни глави, заключение, литература и приложения.

В увода се обосновава актуалността на изследването, формулират се целта и конкретните задачи, които трябва да бъдат изпълнени за нейното постигане. Посочват се обекта и предмета, хипотезата и методите на изследване.

В първа глава се представят и анализират параметрите на използваните термини, техния обхват и релевантност по отношение представената тема. Разглеждат се в исторически и етимологичен план наименованията дидактика и методика и се обосновава избора на комплексния термин "дидактико-методически", с който да се характеризира подходът по осъществяване на настоящото изследване.

Виртуалната учебна среда се изгражда въз основа на принципите на WEB-дидактиката, която е част от медийната дидактика, като обект на нейното научно изследване са именно условията и методите на учене и преподаване с помощта на електронните медии, както и планирането и осъществяването на такъв вид обучение. Проследява се формирането на теоретичната основа на медийната дидактика/методика в рамките на няколко основни етапа. Изтъква се значението на бихейвиоризма като научен фундамент на медийната дидактика и рамков модел за първото поколение компютърни програми за обучение, последван от кибернетична теория, която прехвърля обучаващата функция върху компютъра. Разглежда се когнитивизмът, който се насочва към психическите процеси на ученето като внимание, мислене, памет, планиране, очаквания, желания, фантазии и съзнание. Особено внимание се отделя на конструктивизма, определящ потребителя като активно конструиращо същество, и оформил се като теоретична база на медийната дидактика и по-специално на електронното обучение. Като алтернативни концепции се разглеждат прагматизмът, който се опитва да прилага съществуващите концепции в зависимост от поставените цели на обучението, и мениджмънта на знания като форма за намиране на подходящи решения на явления като нарастването на информационните потоци, увеличаващата се скорост на генериране и разпространение на информация, взаимната зависимост и комплексност на знанията със средствата на електронното обучение.

В конкретен план се представят методите на деконтекстуализация и реконтекстуализация в контекста на WEB-методиката, принципите и начините за осъществяване на обучението в условията и със средствата на Интернет, различните медии, намиращи приложение в обучението и структурирането на виртуалната учебна среда. Прави се кратък исторически преглед на развитието на електронното обучение, анализират се аспектите и характеристиките на понятието e-Learning и се разглеждат свързаните с него технологии като CBT, WBT, LMS, авторски системи и др. и форми на обучение като Content Sharing, Virtual classroom, Whiteboard и т.н.

Специално внимание се отделя на метода Blended Learning, чрез който се осъществява обучението по специализиран немски език за медици при ползване на разработената, базирана в Интернет виртуална учебна среда. Анализират се предимствата и недостатъците на този метод в сравнение с традиционното обучение и с класическото електронно обучение.

Във втора глава от настоящето изследване се анализират вътрешните и външни фактори, които обуславят изработването и въвеждането на базирана в Интернет учебна среда за обучение по специализиран немски език за медици.

От вътрешните фактори на първо място се разглеждат аргументите, свързани с недостатъците на съществуващите учебници по отношение използването им за обучение на студенти по медицина и несъответствието им на тенденциите в развитието на целевите групи. В рамките на сравнителен анализ се изтъкват предимствата на виртуалната учебна среда пред традиционните учебни помагала и материали.

На второ място се проследява развитието на нивата на владеене на чуждия език от страна на целевата група и възможностите, които предоставя в това отношение базираната в интернет учебна среда като адаптивност, индивидуален подход, избираемост на съдържанието и т.н.

В рамките на сравнително проучване се анализира и хорариумът по специализиран чужд език в различните медицински университети в България и се аргументира възможността за увеличаването му с помощта на виртуалната учебна среда под формата Blemded Learning, каквато тенденция се забелязва и в международен план. Изтъква се и високата степен на подготвеност на обучаващите се за работа с помощта на световната мрежа.

От външните фактори се изтъква от една страна ролята на информационните и комуникационни технологии във всички сфери на обществения и професионалния живот и възможностите за още по-успешното им приложение от страна както на студентите, така и на лекарите с помощта на специализирания чужд език. От друга страна не по-малко значение се отдава на съответствието на разработената виртуална среда на политиката на Европейския съюз в областта на професионалното образование и акцентите върху многоезичието, изучаването на чужди езици и използването на новите медии в образованието.

В трета глава се представят целите, изискванията и критериите за разработване на базирана в Интернет учебна среда.

Анализират се теоретичните аспекти и видовете учебни цели, особеностите при тяхното формулиране и някои недостатъци в съвременните тенденции при определяне на целите в обучението.

Разглежда се спецификата на обучението по специализиран език за медици и конкретната ситуация в Медицински университет Варна. Представят се и се ревизират учебните цели съгласно учебните планове в светлината на съвременните тенденции на чуждоезиковото обучение и изискванията към формулирането на общите и специфични цели.

Във втората част на тази глава въз основа на кратък обзор на съществуващите в Интернет учебни среди, платформи и страници за изучаване както на общ, така и на специализиран език се извеждат предпоставките за изграждане на базирана в Интернет учебна среда по специализиран език - технологични, структурни, административни и организационни. Вниманието е насочено основно към методическото оформление и структуриране на учебната среда като предпоставка за успешно осъществяване на учебния процес - тематични области, медии и упражнения.

В четвърта глава е представена готовата учебна среда в Интернет, както и нейната структура и методиката за работа с нея.

Изложени са аргументи за избора на платформата за конструиране на учебни среди MOODLE като комплексна софтуерна система за изготвяне и организация на учебното съдържание с отворен код и са разгледани нейните административни, организационни и методически особености, които я правят особено популярна в цял свят.

Разгледана е тематичната структура, съдържанието и източниците за изготвяне на учебната среда, като е обърнато внимание на аргументите за избор на тематични и учебни единици, и принципа на тяхното подреждане и конфигуриране. Структурата е разгледана както на макроравнище така и на ниво учебна единица и е обоснован изборът на медии и материали.

Специално място е отделено на инструкционната част на учебната среда като важна предпоставка за успешна работа както на преподавателя или тутора, така и на обучаващите се най-вече във фаза "онлайн", при която се осъществява синхронна и асинхронна комуникация между участниците в учебния процес.

Анализирани са подреждането на учебните материали като текстове, видео- и аудио-материали и на свързаните с тях различни видове упражнения. Предоставени данни за типологията на упражненията, разпределението им в различните тематични единици, както и за процентното съотношение на отделните задачи. Посочено е значението на раздела "Приложение" като източник на допълнителна информация и като спектър от възможности за комуникация между обучаващите се. Засегнат е обстойно и въпросът за емоционалното измерение при оформлението на учебната среда и неговото значение за мотивацията на обучаващите се.

Въз основа на подробни примери е представен методическият подход в изграждането на отделните тематични единици и е аргументирана прогресията от теоретично, през упражнително до практическото ниво на реализация на знанията и уменията.

Заключителната пета глава включва резултатите от тестването на базираната в Интернет учебна среда и нейната оценка въз основа на предварително дефинирани критерии за качество и анкета с обучаващите се.

Представени са различните дефиниции и подходи при оценката на качеството и по-специално тези, свързани с електронното обучение, и са формулирани критериите за оценка на разработената виртуална учебна среда по специализиран чужд език.

Разгледана е практическата реализация на обучението с помощта на учебната среда - целеви групи, регистрация на участниците и администрирането на курса. Анализирано е осигуряването на качеството като процес с помощта на учебни сценарии и дневник на обучаващите се.

Анализирани са резултатите от проведената анкета с участниците в курса в пет основни направления - удовлетвореност на обучаващите се, оценка на съдържанието, обратна информация относно качеството на задачите и упражненията, сътрудничество между преподавателя и студентите и техническата реализация на учебния процес.

В допълнение е представена и външна оценка относно качествата на виртуалната учебна среда чрез включването ѝ като основа на одобрен от Европейската комисия европейски проект за електронно обучение по специализиран немски, български, чешки, словашки и унгарски език за медици.



ПЪРВА ГЛАВА: Теоретични основи на медийната дидактика и методика на електронното обучение (WEB-методика)

Преди разглеждане на основните направления в дидактиката, занимаващи се с изследване на различните видове електронно обучение и тяхното приложение в обучението по чужд език се уточняват параметрите на използваните термини, техния обхват и релевантност по отношение представената тема, тъй като в научната литература съществуват разногласия относно употребата на понятията дидактика и методика. Анализът на използваните значения показва, че дидактика означава едновременно наука за преподаването и усвояването на знания и като част от педагогиката винаги кореспондира с нормите на съответната педагогическа теория. Павлина Стефанова отбелязва, че двата термина се разглеждат като неделимо единство и обобщава, че „дидактиката се занимава с учебното съдържание (какво да се преподава), а методиката със способите и похватите на обучение (как да се преподава)” (Стефанова 2007, 9). В исторически план методиката се схваща по-скоро като практическа реализация на съответната дидактическа теория, обхващаща идеите, подходите и повтарящите се поведенчески стереотипи, ръководещи практическата работа на преподавателя (Werlich 1986, 11). В този смисъл отношенията на взаимно допълване между двете дисциплини намират своето основание, а и проявление в чисто организационното разделение на сферите на дейност.

В отношенията между дидактика и методика съществуват две основни гледни точки – организационна и съдържателна. В първата те се приемат като взаимосвързани и взаимно допълващи се дисциплини, а втората предполага вертикална зависимост между тях. За целите на тази работа използваме комплексния термин „дидактико-методически”, защото когато говорим за учебна платформа при всички положения са застъпени и двата аспекта – съдържателния и организационния. Съдържателният аспект се фокусира върху учебното съдържание по специализиран чужд език, неговото структуриране с оглед на формулираните учебни цели и използвания дигитален медиум (т. н.WEB-дидактика), а организационният се определя от една страна от методиката на преподаване на специализиран чужд език и от друга от специфичната методика на електронното обучение (e-Learning).

Условията и методите на учене и преподаване с помощта на (електронни) медии, както и планирането и осъществяването на такъв вид обучение се изучават от медийната дидактика като дял от медийната педагогика. Тя започва да придобива значение едва в средата на 60-те години на миналия век заедно с навлизането на електронните медии в образованието, но формирането на теоретичната основа на медийната дидактика/методика минава през няколко основни етапа. Рамков модел и аргумент за първото поколение компютърни програми за обучение се явява бихейвиоризмът. Според бихейвиористите ученето се влияе от реакциите на околната среда и изисква непосредствена обратна информация за постигнатия напредък Освен това за да се запази активността на обучаваните са нужни усещания за успех, които могат да се постигнат само, когато учещият се конфронтира с учебен материал, съответстващ на неговото ниво на знание. За целта учебното съдържание се разделя на малки учебни единици, които позволяват оптимално адаптиране към актуалното ниво. Въз основа на тези постановки се разработват компютърни учебни програми, при които е предвидено учещият субект да се придвижва на малки стъпки през програмата въз основа на постоянна обратна информация и да достигне до предварително дефинирано крайно положение.

Предимствата на програмираната инструкция - индивидуален подход, сегментиране на съдържанието, обективност и повторяемост на стъпките - на пръв поглед са очевидни, но научните изследвания „не потвърждават никое от теоретическите предположения” (Kerres 2001, 59) за положителния ефект от подобен род програми. Активността на обучавания се свежда до следване на външни инструкции и пренебрегване на индивидуалните когнитивни процеси, което пък води до натрупване на така наречени „пасивни” знания, които не могат да се активират ефективно в среда, различна от тази, в която са били формирани.

Противоречивите резултати от приложението на бихейвиоризма в обучението с помощта на електронни медии, както и отрицателните настроения в педагогическите научни кръгове водят до появата на така наречената кибернетична теория. Тя се базира и е продължение на модела, разработен от програмираната инструкция, но се различава от бихейвиоризма в разбирането за процеса на учене като процес на обмен на информация между учещата и обучаващата система. Така „представянето на информацията от обучаващата система и нейното възприемане и съхраняване от страна на учещия” (Kerres 2001, 61) заемат централно място в кибернетичния подход. Схващането за информацията като основа на учебния процес извежда на преден план начинът и честотата на нейното представяне и според тази теория за успешното постигане на дадена учебна цел е важно каква информация, колко често и в какъв обем се поднася на учещия. Подобен подход към учебното съдържание позволява прехвърлянето на обучаващата функция върху компютъра, а. кибернетиката нарича този процес обективиране на умствената дейност.

Критиците на тази теория изтъкват обаче факта, че прехвърлянето на функцията на обучение върху определен обект ограничава общуването и по този начин променя структурата, а вероятно и съдържанието на комуникацията” (Kerres 2001, 64), а подреждането на текстови или мултимедиални информационни блокове, завършващи с контролни въпроси, се възприемат от учещите след известно време като ужасно стереотипни и немотивиращи.

За разлика от бихейвиоризма в центъра на когнитивната психология са вътрешните процеси, които протичат в резултат на външния дразнител. Когнитивната теория приема, че ученето се осъществява чрез изграждане на ментални модели или схеми и вместването им във вече съществуващите знания, т.е. вече изградените когнитивни структури, а промените в поведението имат значение дотолкова, доколкото са резултат от вътрешните процеси на обработка на информацията. Учебните програми, базиращи се на когнитивния подход, съдържат два съществени аспекта, които липсват при тези, които са разработени въз основа на бихейвиоризма - отговорите на обучаващите се анализират и се дава обратна информация, която при грешен отговор включва както вярното решение, така и обяснения относно допуснатата грешка и необходимата теоретична информация.

Въз основа на когнитивната психология е разработен кореспондиращият с конструктивисткия подход модел на „учене чрез откриване”, което според Джером С. Брънър (Bruner J. S. 1960) в най-голяма степен дава възможност да се извика съществуващата в паметта информация, да се приложи върху конкретния проблем и да се комбинира с нови познания. Когнитивната теория е в основата и на така наречения „дидактически дизайн” (Schulmeister 1996, 115), който приема, че преподаването трябва да се съобразява с вида на преподаваното съдържание, защото различните видове учебно съдържание се съхраняват в различни подсистеми на паметта и предполагат съответно различни процеси на обработка, за да се запазят трайно в дадената система.

Друг когнитивен метод, който в частност е подходящ за обучение с помощта на медии е модела на Supplantation (англ. supplant – измествам, избутвам, вземам нечие място) на Саломон (Salomon 1979), който свързва дейностите в процеса на учене с особеностите на отделните медии. При него върху медията се прехвърлят задачи, които по принцип се извършват от когнитивната система на учещия, т.е извършва се експлициране на вътрешните процеси.

Основният недостатък на когнитивния подход се състои в това, че в рамките на дидактико-методическия анализ не може със сигурност да се определи, кои когнитивни процеси действително са необходими за овладяване на дадено учебно съдържание, което пък от своя страна да позволи адаптирането на преподаването и оформлението на съответните учебни медии спрямо тези когнитивни процеси. Безуспешен опит за преодоляване на този недостатък са така наречените „интелигентни туториални системи (ИТС) от края на 80-те години, които имат за цел да диагностицират компетентността на учещия, респективно дефицитите на компетентност и въз основа на това да променят учебния материал, структурата, задачите и т.н, предлагани от системата, последван от ситуативния подход, който без да отрича наличието на когнитивни процеси, приема, че човешкото действие протича в определен социален контекст, а не е резултат от процесите на обработка на информация и вземане на решение от страна на отделен изолиран индивид. Според тази теория знанията не се съхраняват в паметта на индивидите, а се конструират наново във всяка нова ситуация и затова не може да се говори за трансфер на знания, тъй като всяка ситуация произвежда знания.

Този възглед стои в основата на конструктивисткия подход, който се явява подходящата теоретична база за развитие на електронното обучение, защото определя потребителя като активно конструиращо същество. В дидактиката понятието конструктивизъм се свързва с нови учебни методи, при които методическите дейности са насочени повече към учещия, отколкото към преподаващия, повече към практическото приложение на учебното съдържание, отколкото към придобиването на абстрактни знания, превръщането на преподавателя в консултант и др. За разлика от обективизма, според който нещата и техните значения съществуват независимо от личния опит и целта на образованието е да подпомогне обучавания „да усвои знания за обективно съществуващите единици, качества или свойства” (Шопов 2002, 10), и бихейвиоризма, който изключва вътрешните когнитивни процеси, конструктивизмът приема, че в резултат на външните дразнения и информации мозъкът си изгражда, конструира собствен когнитивен свят, като свързва тези външни сигнали с определени значения, т.е. значенията не съществуват обективно и независимо от индивида, а се налагат „върху действителността от него” (Шопов 2002, 11). Ето защо вместо инструкции конструктивистката дидактика предвижда създаването на стимулираща учебна среда, в която отделният индивид влиза в досег със събития или явления, които предизвикват промени в когнитивната система. Знанието следва да се преподава под формата на максимално автентични, близки до практиката ситуации, които предизвикват интереса на учещите и мотивират тяхната работа с учебното съдържание (ситуативност), т.е. знанието не може да се предава от човек на друг човек, а се конструира активно от учещия. Основен принцип в конструктивистката дидактика е, че ученето се осъществява в социален контекст във взаимодействието с други индивиди – директно или с помощта на медии, а умереният конструктивизъм се обогатява с инструкционна компонента и намира много по-голямо приложение в практиката, какъвто е случаят с използването на дигиталните медии. Този процес подготвя третата фаза в развитието на медийната дидактика, а именно практично-прагматичната.



Прагматизмът разглежда медийното обучение от две перспективи – първата се занимава с въпроса, как медиите могат да се използват за нуждите на ученето и преподаването, подплатени с конкретна методическа подготовка и различни цели, а втората се фокусира върху приноса на обучението за развитието на съвременното общество на информационните технологии и знанието. За разлика от другите теории на обучението прагматичната теория изтъква относителния характер на целите, средствата и изводите в процеса на познание, т.е. че те не могат да се разглеждат сами по себе си, а само в контекста (по „отношение”) на дадена ситуация, в която се намира човек. Прагматичното мислене е насочено към ситуациите, в които хората участват и които се характеризират с непредвидимост и множество случайности (Lave & Wenger 1991, 14), като целта е да се развият уменията и способностите за действие в доминираното от медиите и знанието общество, изискващо непрекъснато придобиване на нови и нови знания. Основното следствие от прагматичния подход в медийната дидактика е, че „дадена ситуация определя стойността на дадена медия, а не самата медия като такава. Медиите са артефакти, които сами по себе си нямат стойност, и придобиват значение едва благодарение на използването им от хората в определен контекст и в определено време” (Kerres 2002, 19).

Продължение на прагматизма се явява и така наречения мениджмънт на знанията, възникнал и разработен в областта на фирменото управление, но намиращ все по голямо приложение и в други сфери на обучението. Мениджмънтът на знанията представлява не само събиране, систематизиране и представяне на знанията на всички служители от дадено предприятие или организация с цел оптимизиране на производствените и комуникационните процеси, но и използване на компетенциите и опита на хората за повишаване на цялостното ниво на знанията, способността за учене и за бърза реакция в бързо променящите се външни условия, както и за постигане на по-висока ефективност. В педагогически аспект нараства интересът към промените в организацията на обучението с помощта на новите медии и WEB-методиката от една страна и от друга към възможностите за приложението на мениджмънта на знанията в училищата и университетите.

Терминът WEB-дидактика възниква в края на 90-те години на 20 в. като част от медийната дидактика и изучава дидактическите особености и организация на онлайн-обучението – базирано и протичащо изключително в Интернет. Тя формулира принципите и начините за осъществяване на обучението в условията и със средствата на световната мрежа, формулира методиката му и възможностите за оценка на качеството. Основа на немскоезичната WEB-дидактика/методика се явява образователната теория на Норберт Медер, според когото изкуството на методиката е създаване на такава учебна среда, която да позволява на учещия успешно да проектира своите индивидуални процеси на учене върху нея. Медер счита, че централният въпрос на дидактиката е „как да бъдат структурирани учебните среди, така че учещият да може да открие в тях своя индивидуален път на придобиване на знание” (Meder 2006, 34).

Понятието учебна среда (Lernumgebung в немски език и Leаrningenvironment на английски език) се явява ключово в областта на Web-дидактиката и е предмет на това изследване. „Под учебна среда се разбира медийно-техническата, социално-комуникативната и съдържателна (като учебен материал) среда за адаптивни процеси на обучение и учене” (Mеder 2006, 61), докато с термина учебна платформа се обозначава техническата или по-скоро технологичната част на учебната среда.

От методическа гледна точка процесът по изграждане на учебна среда в мрежата протича в два етапа: деконтекстуализация - търсене, набавяне и преценка на съществуващия учебен материал в библиотеки, бази-данни, архиви, отделяне от контекста, подбор и сортиране по теми в дидактически структурирана информационна база, и реконтекстуализация - извадените от първоначалния контекст знания, се включват в нов дидактически аргументиран и подреден контекст.

В този аспект Медер дефинира две нива при изграждането на учебната среда -



Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница