Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност



страница1/6
Дата17.11.2017
Размер0.75 Mb.
Размер0.75 Mb.
  1   2   3   4   5   6

СПИСЪК НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ
НА Д-Р КАТЯ АНАНИЕВА ТОДОРОВА дм

Личен Impact factor 2,52

І. ДОКУМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ
1. СПИСЪК С ОТПЕЧАТАНИ ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ

І.1 АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР ПО МЕДИЦИНА на тема: Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност. Автореф., Coфия, 2007 год. 56 стр.

Въведение: Бременността при жени с тип1 захарен диабет (Т1ЗД) и гестационен захарен диабет (ГЗД) са областите, в които има проведени най-малко фармакоикономически (ФИ) проучвания. В България до момента не е провеждан ФИ анализ на здравните грижи при бремени жени, страдащи от диабет.

Цел на настоящия дисертационен труд е да извърши ФИ оценка на влиянието на профилактичните и терапевтични стратегии, прилагани на бременни жени с Т1ЗД и ГЗД , върху специфичните здравни разходи и резултати.

Материал и методи: Извършени са две паралелни проучвания - клинично и фармакоикономично, проведени в СБАЛАГ ”Майчин дом” през периода 2002-2005 г. Клиничното проучване обхваща общо 195 селектирани бременни жени, болни от ЗД с известен изход на бременността, които според основната характеристика на диабета са разделени в две групи: 145 жени с Т1ЗД и 50 жени с ГЗД. При бременни с Т1ЗД са сравнени крайните резултати и здравните разходи на профилактичната стратегия за планиране на бременност, приложена преди забременяването, като терапевтичен подход за предотвратяване на тежките ембрио-фетални и майчини усложнения. При бременните с ГЗД са прoучени клиничните резултати и здравни разходи, по отношение изхода на бременността и начина на родоразрешение след прилагане на двете най-често използвани терапевтични стратегии - инсулинолечение и диетолечение. Изчислени са общите разходи (директни медицински и индиректни) на двете сравнявани алтернативи. За определяне на по- добрия избор на лечение е прилаган модел на анализ - тип „Дърво на терапевтичните решения”. Анализираните крайни резултати са в зависимост от клиничния изход, вероятността за настъпване на усложнения и паричната стойност на лечението. Получените крайни разходи са дисконтирани за бъдещ десет годищен период. Клиничните и ФИ резултати са анализирани като крайни клинични и хуманистични резултати от гледната точка на лекуващият лекар, но изводите имат социална значимост и са с основна насоченост към лицата, вземащи управленчески решения в полза на обществото.

Резултати: Жените с Т1ЗД с предварително планирана бременност имат двукратно по-ниски разходи за лечение на майчини усложнения, седемкратно по-ниски разходи за лечение на ембрио-фетални усложнения и двукратно по-ниски разходи за лечение на неонатални усложнения. Моделът прогнозира бъдещи разходи за лечение на настъпили непредотвратени ембрионални и неонатални усложнения, с крайна нетна стойност, възлизаща на 57 980.56 лв. Профилактичната програма за планиране на бременност спестява 36 339.38 лв. от предотвратени ембрио-фетални и неонатални усложнения. Големината на разходите варира в зависимост от вероятността на изява на посочените усложнения и степента на метаболитна компенсация на диабета. Поради инфлацията на времето, разходите след 10 години ще бъдат с 19.4% по-малки от настоящите разходи.

Клиничните и хуманитарни ползи от лечението на бременните с ГЗД, свързани с подобряване на качеството на живота потвърждават, че цезаровото сечение и селективното прилагане на инсулин, добавят 6 години повече качествен живот на по- ниска монетарна цена и стпестяват по 1117 лв годишно на една пациентка с предотвратени усложнения.



Заключение: Данните от извършеният ФИ анализ предоставят убедителни аргументи за внедряване в практиката на финансово по-изгодната профилактична или терапевтична стратегия. Те поздволяват лесно и аргументирано да се избре по-правилното терапевтично или управленческо решение.

1.Б) ПУБЛИКАЦИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
І.2. Тодорова К., В Мазнейкова, Ст. Иванов, М. Генова. Ефект на гликемичния контрол върху честотата на на спонтанните аборти при жени със захарен диабет тип І. Акуш. и гинекол.; 2004; (43); 7; 16-24 .

Цел: Да се определи взаимовръзката между лошия гликемичен контрол на диабета в ранна бременност и рискът от възникване на спонтанни аборти.

Материал и методи: Извършено е ретроспективно проучване върху 126 бременни жени с диабет тип I (ДТ1) хоспитализирани в СБАЛАГ - Майчин дом" за периода я. 1998 г. - я. 2004 г. Бременните са разпределени в две групи: I група - бременни жени с ДТ1 без аборти (n1 = 105) и II група - бременни жени с ДТ1 с настъпили спонтанни аборти (n2 – 21). Бременните жени с ДТ1 без аборти са подразделени в две подгрупи: на жени с предварително планирана бременност (подгр.1 = 43) и жени със случайно настъпила бременност (подгр.2 = 62). Проследявани са нивата на пре- и постпрандиалната гликемия и гликиран хемоглобин (НЬ А1с) в първи триместър на бременността.

Резултати: Спонтанни аборти са наблюдавани при 21 (16.6%) от общо 126 бременни жени. Изходната постпрандиална гликемия на абортиралите жени е сигнификантно по-висока [(11.2 ± 4.2 mmol/l, в сравнение с тази при жените без аборти: 8.67± 3.14 mmoll/l ); (р = 0.001)], а препрандиалната гликемия е сигнификантно по-ниска [(6.9+ 2.5 mmol/l и съотв.7.39± 2.8 mmol/l при жените без аборти);(Р =0.001)]. Средните концентрации на НbА в първи триместър са по-високи при жените с аборти (10.18% ± 1.5, в сравнение с жените без аборти 8.0% ± 1.6); (р = 0.018). Не съществува статистически значима разлика в честотата на абортите при жените от двете групи разделени по тежест и продължителност на диабета и съпътстваща диабетна ангиопатия, но най-висока честота на спонтанни аборти се установява при жени от класовете В и D ( по класификацията на White). Честотата на спонтанните аборти сред не планираните бременности е 29.06% (18 жени), а при жените с предварително планирана бременност съотв. 6.9% (3 жени). Съществува подчертано по-голяма разлика между препрандиалната и постпрандиалната глюкоза при жените с аборти, която при тях е равна на 4.3 mmol/l, a при жените без аборти е 1.3 mmol/l. Относителният риск за възникване на аборти (измерен чрез отношението на шансовете - OR) установява еднократно нарастване на риска след нарастване на постпрандиалната гликемия с 1 mmol/l [OR= 1.16 (в граници между 1.03 и 1.3 при 95% доверителен интервал; р = 0.013)], докато увеличаването на HbAlc c 1% увеличава двукратно риска [ OR=2.14 (в граници между 1.59 и 2.89 при 95% доверителен интервал; р = 0.004)].

Заключение: Бременните с диабет и високи изходни нива на кръвна глюкоза и HbAlc в първи триместър са с повишен риск от спонтанни аборти. При жените с планирана бременност и оптимизиран метаболитен контрол преди забременяването, честотата на спонтанните аборти е намалена.

І.3. Тодорова К. В Мазнейкова, Ст. Иванов, М. Генова. Честота на малки и големи фетални аномалии при диабетички с високи изходни нива на гликиран хемоглобин в ранна бременност. Акуш. и гинекол.; 2005; (44); 3; 3-11.

Цел: да се проучи връзката между тежестта на диабета и риска от възникване на аномалии. Материал и методи: Извършено е ретроспективно проучване върху 124 бременни жени с 1-ви тип захарен диабет, хоспитализирани в Клиника по Висок майчин риск, СБАЛАГ "Майчин дом", за периода я. 1998 г. - я. 2004 г. Бременните жени са разделни в две групи: I група жени без фетални аномалии (n1 = 105) и II група жени с фетални аномалии (n2 =19). Бременните жени са разпределени в класове според класификацията на диабета по White: 38 бременности са в клас В; 35 бременности са в клас С; 39 бременности са в клас Д и 12 - при жени са в клас R/F диабет. Резултати: Малформирани фетуси са установени при 19 (15.3%) от общо 124 бременности, от които: 13 (10.4%) големи и 7 (5.6%) малки. Най-висока честота на фетални аномалии се установява в класовете D - 7 (17.9%) и R/F - 3 (25%). Наблюдаваните аномалии са мултиорганни и фатални. Те не подлежат на оперативна корекция. Преобладават аномалиите на феталното сърце и централната неврална тръба. Изходните нива на препрандиалната глюкоза [9.54 (SD ± 3.59) mmol/l ] и постпрандиалната глюкоза [ 10.52 (SD ± 1.81) mmol/l ] на жените с фетални аномалии са статистически значимо по-високи, в сравнение със същите гликемични нива жените без аномалии - препрандиална глюкоза [7.39 (SD± 2.82) mmol/l ; (P = 0.021)] и постпрандиалната глюкоза [8.66 (SD± 3.17 ) mmol/l ; (Р = 0.014)]. Средното изходно ниво на гликирания хемоглобин (НвА1с) е сигнификантно по-високо при бременностите усложнени с аномалии - 9.01% (SD ± 1.53), в сравнение с тези без аномалии - 8.06% (SD ± 1.64); (Р = 0.022). Съществува връзка между нивото на Нв А и честотата на наблюдаваните аномалии. При ниво на Нв А под 7.9% честотата на конгениталните аномалии е 6.9%. При измерено средно ниво на Нв Аис между 8.0% и 9.9% честотата на аномалиите е 19.0%. При средно ниво на Нв А между 10% или над 10%, честотата на структурните аномалии достига 31.5%. Заключение: Феталните аномалии се срещат по-често при бременни с лош метаболитен контрол и дългогодишен, тежък диабет, съчетан с диабетна ангиопатия.

І.4. Тодорова К. Н. Жекова М. Генова. Оценка на риска за възникване на вродени аномалии при бременни жени с инсулинозависим диабет. Педиатрия. 2006; 3; 18.

Цел: Да се оцени силата на рисковото действие на майчината хипергликемия в ранна бременност и появата на вродени аномалии. Материал и методи: Извършено е ретроспективно проучване върху 124 бременни жени с І-ви тип захарен диабет (Т1ЗД), хоспитализирани в Клиника по Висок майчин риск СБАЛАГ ”Майчин дом”, за периода я. 1998 г.– я. 2004 г. Бременните жени са разделни в две групи: І група: жени с планирана бременност (n1 = 46 ) и ІІ група жени с непланирана бременност (n2 = 79). Измерени са нивата на препрандиална глюкоза, постпрандиална глюкоза и гликиран хемоглобин (Нв A1c) в 13 г. с. и е извършена оценка на риска за възникване на аномалии. Определен е относителният риск от възникване на аномалии (измерен чрез отношение на шансовете- OR ).

Резултати: От общо124 проследени бременности при жени Т1ЗД, 105 бременности са без фетални аномалии. Малформирани фетуси са установени при 19 (15.3%) от тях. При жените с непланирана бременност се установява логистична зависимост между високите изходни нива на Нв A1c, постпрандиалната глюкоза и релативния риск от възникване на аномалии. Увеличаването на Нв A1c с 1% се последва от двукратно нарастване на риска [ OR е = 2.02, (в граници 1.46 – 2.81 при 95% доверителен интервал)], а нарастването на постпрандиалната гликемия с 1 mmol/l увеличава риска еднократно [ OR = 1.21 ( в граници между 1.06 – 1.37 при 95% доверителен интервал)]. Заключение: Феталните аномалии се срещат по–често при бременни жени с непланирана бременност и високи нива на Нв A1c в първи триместър на бременността. За намалим честотата на вродените аномалии сред децата на майки с Т1ЗД трябва трайно да нормализираме гликемията преди бременността.

І.5. Тодорова К., Зл. Димитрова. Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет в периода на бременност. Фармация; 2008;1-4;56-61.

Захарният диабет през бременността въздейства върху здравето на жената за много кратък период, но може да има същественни неблагоприятни последици върху женското здраве на изключително висока хуманитарна, монетарна и социална цена.

До момента има проведени само четири големи фармакоикономически анализи (ФИ) сред бременни жени с инсулинозависим и гестационен диабет - три в САЩ и едно в Европа. От гледна точка на доказателствената медицина те имат голяма стойност, защото предоставят реална възможност за спестяване на средства от предотвратени усложнения след прилагане на различни профилактични програми - планиране на бременност при жени с Т1ЗД и превенция на изявата на тип 2 захарен диабет при жени с предшестващ гестационен захарен диабет. Настоящият литературен обзор обобщава данните от проведените до момента ФИ проучвания при бременни жени диабет. В него е поставен акцент върху избора на ФИ методология и реалните трудности, свързани с приложението на отделните анализи. Клиничната и социална значимост на ФИ анализи на бременните жени с диабет е оценена чрез възможността за правилен терапевтичен избор и аргументирано вземане на управленчески решения от различен характер и от различни гледни точки. ФИ анализиране е проследено поетапно като процес, който оценява разходите, вложени в профилактика, разходите, изразходвани за лечение и отчетените крайни терапевтични и икономически резултати: за лечение на настъпили усложнения и спестени разходи от предотвратени усложнения. Направена е оценка, свързана с допълнително изразходваната монетарна стойност на лечението и допълнителни ползи от лечението - промяна в качеството на живот и съхраняване на бъдещето здраве на майката и нейното новородено дете.

І.6. Тодорова К., В. Петкова Зл. Димитрова, С. Захариева Н. Доганов. Фармакоикономически анализ на профилактичната стратегия за планиране на бременност на жени с инсулинозависим захарен диабет. Фармация. 2007; 1-2;29-35.

При 49 жени с Т1ЗД с предварително планирана бременност е извършено фармакоикономическо (ФИ) проучване целта на което е да анализира разходите и ефективността на програмата за планиране на бременност. Резултати: Директните медицински разходи за лечение и контрол на диабета преди бременността са 26 259.1 лв. При 87.6% (43) жени с предварително планирана бременност е постигнат желания гликемичен таргет, при 12.4% (6) жени метаболитния контрол е останал лош. При всички тях се е наложило преждевременно прекъсване на бременността поради настъпили ембрио-фетални усложнения (6.2% жени са били със спонтанни аборти и 6.2% жени - с фетални аномалии). Прекъсването на бремеността по медицински показания консумира ненужно високи болнични разходи, които за тези 6 жени възлизат на 4 390.24 лв. Така остойностените разходи представляват реални финансови загуби, които биха могли да бъдат предотвратени с повече грижи и положителна мотивация в периода на планиране на бременност.



І.7. Тодорова К., Зл. Димитрова, С. Захариева. Фармакоикономически анализ на болничните разходи за лечение на ембрио-феталните усложнения на бременни жени с Т1ЗД. Фармация; под печат.

Цел: Да се извърши сравнителен ФИ анализ на консумираните болнични разходи за лечение на ембрио-феталните усложнения на жени с Т1ЗД с планирана и непланирана бременност.

Методи: Извършено е ФИ проучване на стойността на лечението на наблюдаваните ембрио-фетални усложнения при 49 жени с планирана и 96 жени с непланирана бременност.

Резултати: Директните медицински разходите на жените с непланирана бременност (28 099.0 лв.) надвишават разходите на жените с планирана бременност (4127.8 лв.) с 23 971.2 лв. Реалните спестени разходи от предотвратените ембрио-фетални усложнения след прилагане на програмата за планиране на бременост са 1 229.2 лв. Индиректните разходи на жените с непланирана бременност (36 199.8 лв.) надвишават същите разходи на жените с планирана бременност (6246.5 лв.) с 29 953.3 лв. Общите разходи на жените с непланирана бременност и настъпили усложнения надвишават общите разходи на жените с планирана бременност с 64 373.5 лв.

Заключение: Получените резултати отразяват успехите на планирането на бременността, като превантивна стратегия за намаляване на разходите за лечение на неблагоприятните ембрио-фетални усложнения.

І.8. Тодорова К. Фармакоикономически анализ на ефективността на инсулинолечението при бременни жени с гестационен захарен диабет. Rp/Д. и Мет. 2005 (3);1;28-31.

Настоящето проучване анализира значението на инсулинотерапията за достигане на безопасен гликемичен таргет от клинична и фармакоикономична гледна точка при бременни жени с гестационен захарен диабет (ГЗД). Дизайн на проучването: Проследен е акушерския изход на бременността при 50 бременни жени с ГЗД, лекувани диета или диета и инсулин, съобразно нивата на изходната пре- и пост- прандиална гликемия преди лечението. Сравнени са основните параметри на метаболитен контрол на 30 жени с ГЗД (І гр.), лекувани само с диета и 20 жени с ГЗД, лекувани с диета и инсулин (ІІ гр.), както и здравните разходи, изразходвани за лечение на настъпилите перипартални усложнения.



Резултати: В двете групи преобладават в еднаква степен оперативните раждания и техния процент е значимо по-висок (Р=0.038), от този на нормалните раждания като цяло. Еднакъв процент от жените от двете групи, родили по нормален механизъм (20%) са без перипартални усложнения. Неонатална макрозомия е наблюдавана при четири (13.3%) деца на майки от І група и 4 (20%) деца на майки от ІІ група (Р = 0.3). Критичното ниво на препрандиална глюкоза в кръвта, при което няма риск за за възникване на диабетна макрозомия е с прагова концентрация под 5.81mmol/l. Тази стойност, приета като прогностичен тест за предсказване на риска има 77.8% чувствителност и 51.2% специфичност. Отнесена към този гликемичен таргет, ефикасността на инсулинолечението е 95.0%, а на диетолечението – 43.3%. Анализът на рисковите фактори доказа, че не самото лечението, а постигнатата метаболитна компенсация влияе върху изхода на бременността и върху риска за възникване на диабетна макрозомия. Икременталният анализ потвърди, че лечението с инсулин трябва да бъде доминантната терапевтична стратегия.

І.9. Тодорова К. Фармакоикономически модел на избор на лечение при бременни жени с гестационен захарен диабет. Соц. Мед. 2006; 1-2; 78-79.

Стойността на лечението на една бременна жена с ГЗД, лекувана с диета без настъпили перипартални усложнения е 453.3 лв. и тя е с 16.7 лв. по- ниска от стойността на лечението на една жена, лекувана с инсулин. Появата на перипартални усложнения при жените, лекувани само с диета се последва от неколкократно увеличаване на разходите. Поради по-високата честота на майчини усложнения ( инфекциозни и тромботични), крайните разходи на жените, лекувани с диета са сигнификантно по-високи от тези на жените, лекувани с инсулин (Р=0.001). Анализът разход-ефективност потвърди изводите от клиничната практика и показа, че лечението с инсулин трябва да бъде предпочитаната терапевтична стратегия. На базата на получените резултати е изграден хипотетичен модел „Дърво” на терапевтичните решения. Моделът доказа, че инсулинолечението спестява средства от предотвратени майчини усложнения, които могат да възникнат след неефикасно диетолечение, възлизащи на обща стойност 6 767 лв. за една жена. Приложеният анализ на чувствителност потвърди достоверноста на получените резултати - отчетена е минимална разлика между най-добрият и най-лошият относителен дял на разходите от 2.25 лв. Дисконтирането на разходите, при фактор на дисконтиране 0.11, установи, че бъдещите разходи за лечение на ГЗД след 10 години ще бъдат намалени с 16.9% от настоящите.


2. СПИСЪК НА РЕЗЮМЕТА, ПУБЛИКУВАНИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ

2. А) МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ФОРУМИ

І.10 Todorova K., O. Palaveev, St. Gueorgiev, Zl. Dimitrova. Pharmacoeconomical analysis of the effectiveness of the insulin treatment for pregnant women with gestational diabetes. 34 th Europian Symposium on Clinical Pharmacy. Amsterdam, Holland. 26-29 Oct. 2005. p.54.

Background and Objective: Pregnant women who have never had diabetes before but who have high blood sugar (glucose) levels during pregnancy are said to have gestational diabetes (GD). Gestational diabetes affects about 4% of all pregnant women each year. Treatment for GD aims to keep blood glucose levels equal to those of pregnant women who don't have such a disease. Treatment for GD always includes special meal plans and scheduled physical activity. It may also include daily blood glucose testing and insulin injections. The treatment for GD helps lower the risk of a cesarean section birth that very large babies may require, gives a healthy pregnancy and birth, and may help avoidance for the baby of future poor health.

Design: The aim of this study is to determine the cost and effectiveness of the hos­pital treatment with insulin for pregnant women with GD. A prospective, cross-sectional case-control study that includes 50 women with GD is carried out.

Setting: The pregnant women are divided into two groups - Group I (n=30), that are treated only with a diet, and group II (n=20) treated with a diet and Insulin.

Main Outcome Measures: The average age of the I group is 31.9 years ± 5.4, and of the II group 29.4 years ±7.0 ( P=0.16). The initial levels of the pre-prandial (6.26 ± 1.0) mmol /1 and respectively (4.9 ±1.0) mmol /l; (P= 0.005) and post-prandial glu­cose (7.57 ±2.6) mmol/l and respectively (5.88 ± 1.7) mmol/l are statistical­ly significantly higher for the women treated with Insulin. The highest risk of com­plications is established when there is an increase of the initial level of pre-prandi­al blood sugar with triple relative risk (OR= 3.0; 95% CI ; 1.55 - 5.81). After postprandial glucose is increased with 1 mmol/l the relative rusk is also rising ( 0R=1.4 ; 95% CI; 1.06 - 1.97). Only 5 (20%) women, treated with Insulin and only 8 (26.6%) women, treated with diet have had any pregnancies’ complications. The frequency of the infec­tious complications during the post-partal period for the women in Group II is 20% (n = 4), and 10% (n = 3) for the women from Group II respectively. All they are treated with antibiotic therapy with Cefazolin 6.0 g i.v. for five days.

Results: The cost of the treatment of one woman in child-birth with Insulin and without complications is 216.28±17.9€, while the same cost for a woman in child-birth on diet without complications is 208.82±0.5€ (P = 0.001). The differences in the two costs for one women are almost similar (7.46€). The costs of the treatment with preeclampsia for the women treated with diet is 258.08 ±49.5€ and for the women treated with Insulin is 248.92. ± 38.9 € (P = 0.021). The cost-effectiveness ratio is calculated.

Conclusions: If there is an application of treatment with Insulin, the practical complications in the initially defined more risky group are equalized with the obstetrics compli­cations in the other group.

І.11 Todorova K., V. Mazneikova. Frequency of minor and major fetal malformations in diabetic patients with high initial levels of HbA1c in early pregnancy. 1st South East Europian Congress in Perinatal Medicine. Thessaloniki, Greece. March; 18-20; 2005. р. 63

The aim of the study was to evaluate the correlation between maternal hyperglycemia in early pregnancy and the risk of development of fetal abnormalities in pregnant women with type 1 diabetes mellitus.

Design of study: 124 pregnant women with diabetes mellitus type 1 were enrolled in a retrospective study. They were divided in two groups: group I ( n1 = 105) - pregnant women with healthy fetuses and groupII ( n2 = 19) - pregnant women with malformed fetuses. Women from group II were subdivided into two groups:IIa (n2a = 13) - with major malformations and IIb (n2b = 6)-with minor malformations. The diabetics were divided into classes according to White,s classification: class B - 38, class C – 35, class D - 39 and class R/F -12 .The values of preprandial and postprandial glucose and glycosilated hemoglobin (НbA1c) were measured at 13w.g.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница