Формиране на счетоводната информация за годишния счетоводен отчет на предприятието



страница1/2
Дата17.11.2017
Размер0.52 Mb.
Размер0.52 Mb.
  1   2



МАГИСТЪРСКИ СЕМИНАР

НА ТЕМА: ФОРМИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

УВОД


Създаването на годишния финансов отчет на предприятието с общо значение все по-вече се окъсва от познатите ни подходи и схеми. С доближаването ни до идеята за финансов отчет за международните стандарти се променят мисленето и погледът на съставителите му, как трябва да изглежда той.

Основополагащо е правилото,че годишния финансов отчет е отчет на конкретното предприятие, по ради което неговото унифициране престава да бъде крайна цел, като се спазват принципните изисквания на съответните стандарти. При създаването на отчета трябва да се осигури на потребителите действително необходимата им информация. Това особено се отнася за приложението към годишния финансов отчет, което трябва да се разгърне достатъчно, за да се поднесе на „читателя „ си онези данни , без които той не би могъл да направи своите заключения и да вземе адекватни решения.

С приемането на новите нормативни промени в областта на счетоводството ( Закон за счетоводството-бр.50 и 69 /2008 на ДВ; Счетоводните стандарти; примерен Национален сметкоплан с препоръчителен характер) се породиха промени в организацията , методологията и методиката на счетоводството в предприятията , съставящи финансови отчети.

Годишното счетоводно приключване на годишния финансов отчет е позната, рутинна работа , но всяка година промените в нормативната уредба поставят нови допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат проучени, осмислени и правилно приложими. Големите промени в Закона за счетоводството и измененията и допълненията на закона, както и новите моменти в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия в сила от 01.01.2008г.

2

изискват добра подготовка преди същинското годишно приключване и съставяне на отчета.



Не бива да се забравят и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва точно да се

приложат при преобразуването на счетоводния финансов резултат и облагането на печалбата за годината.

С избора на темата за настоящата дипломна работа, главната цел, която си поставям е да дам обща представа за същността и формирането съдържанието на годишния финансов отчет, счетоводно информационно осигуряване на годишния финансов отчет и финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане формирането и разпределението на финансовия резултат в ЕТ”Боян – Милко Нечев” с.Садовец за отчетния период от 01.01.2008г до 31.12.2008г.

В първа глава е дефинирана същността , принципите на формиране и съдържанието на ГФО. Разглеждат се елементите му-

счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите; отчета за паричния поток; отчет за собствения капитал; приложения на ГФО при съставянето му.

Втора глава обхваща счетоводно- информационно осигуряване на елементите на ГФО.

В глава трета ще направя опит за финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане формирането и разпределението на финасовия резултат в ЕТ”Боян- Милко Нечев” с.Садовец.

Въз основа на разработеното в посочените глави от дипломната ми работа ще направя изводи за целокупната дейност на предприятието – производствена, търговска, финансово-икономическа и за качеството на работата на неговото ръководство.



3

ГЛАВА ПРЪВА: Същност и формиране съдържанието на годишния финансов отчет
Същност на годишния финансов отчет
Една от най-характерните особености на счетоводството е непрекъснатото обхващане и отразяване на стопанските факти, явления и процеси. Непрекъснатостта се обуславя от непрекъснатото осъществяване на стопанската дейност. За да се установи имущественото състояние и финансовия резултат на предприятието е необходимо данните от счетоводството да се представят в статично състояние. Това се постига посредством извършването на годишното счетоводно приключване. Следователно счетоводното приключване се състои от временно прекратяване на записванията по счетоводните сметки ( към определен момент ) с цел да бъдат изведени , синтезирани отчетни показатели, характеризиращи имущественото състояние и реализирания финансов резултат към определен момент или за определен период от време. От икономическа гледна точка продължителността на отделните отчетни периоди може да се определи в зависимост на осъществяваната стопанска дейност. По ради юридически и най-вече фискални причини отчетния период съвпада с календарната година: 01.01.-31.12.

Според периодите,за които се извършва счетоводното приключване бива периодично и годишно. В съответствие с действащото законодателство годишното счетоводно приключване се извършва към края на отчетния период, във връзка с изготвянето на годишния счетоводен отчет. За целите на вътрешнофирменото управление , оперативния контрол и анализ на осъществяваната дейност може да се извърши периодично приключване и на по-кратки периоди от време- месечно, тримесечно, шестмесечно или девет месечно.Създадената по този начин резултатна счетоводна информация се филтрира според информационните потребности на потребителите й ( акционери, съдружници,заемодатели, доставчици и

4

кредитори,клиенти,персонал,държавни органи, общественост и др.) , обобщава се и се синтезира в информационни масиви, създадени по икономическа еднородност и управленско предназначение.



Такъв носител на комплексен характер е годишния финансов отчет.

Годишното счетоводно приключване се състои от: преглед на счетоводната документация за въпросната финансова година; нанасяне на корекции; приключване на приходните и разходните сметки ; съставяне на годишните финансови отчети ( счетоводен баланс, отчет на приходите и разходите, отчет на паричните потоци, отчет на собствения капитал); съставяне на обща оборотна ведомост, ведомост за аналитична сметка, хронологии на сметки и подреждане на счетоводна документация. При осъществяването на годишното счетоводно приключване счетоводителите прилагат счетоводна, математическа и финансова логика, съобразена с нормативните актове и счетоводните стандарти. Някои дейности по годишното счетоводно приключване започват по рано, обикновено през последния месец от отчетната година, когато се извършва инвентаризация за нуждите на годишното счетоводно приключване, както и някои други дейности.

Провеждането на инвентаризация на активите и пасивите на предприятието се извършва при спазване на реда и сроковете предвидени в глава ІV от Закона за счетоводството . Установените резултати от тях се отчитат задължително в рамките на годишното счетоводно приключване.

Съгласно глава ІІІ от Закона за счетоводството и в съответствие с приложимите счетоводни стандарти се извършват последващи оценки на активите и пасивите на предприятието към края на отчетния период-31.12. Последните могат да не съвпадат с текущите оценки и са необходими за практическото прилагане на принципа на предпазливостта. Евентуалните разлики от обезценката на стоково- материалните запаси или други активи, или преоценката на активи и пасиви , в зависимост от възприетите подходи при последващото им оценяване , трябва да се установяват и отразяват по съответните счетоводни сметки преди съставянето на годишния финансов отчет.


5

Важна задача на годишното приключване по- нататък е да се установи крайния финансов резултат от цялостната дейност на предприятието през годината. Във връзка с това чрез финансово- резултатната сметка 123 – Печалби и загуби от текущата година се отразяват постигнатите резултати от продажбите на продукция, стоки, услуги и др. и се приключват сметките за отчитане на приходите от използването на ресурси на предприятието от трети лица (лихви по предоставени кредити и по банкови сметки , дивиденти, приходи от операции с финансови активи и инструменти, от валутни операции и др.) и от извънредни операции, както и сметките за финансовите разходи ( разходи за лихви, отрицателните разлики при продажби и последващи оценки на финансови активи и инструменти, от промяна на валутни курсове и др.) и за разходите имащи случаен ,извънреден характер.

За да се определи резултата от отчетния период, който следва да се посочи във финансовия отчет като печалба или загуба от текущата година се извършва данъчно преобразуване на резултата, определен като разлика между сумата на получените приходи и размера на извършените разходи. Чрез увеличаване или намаляване на приходите и разходите , които се признават (не се признават) по действащото данъчно законодателство , за целите на определянето на данък от печалбата се установява данъчната печалба или загуба, на основата на която се определят размера на дължимите (възстановимите) данъци и разхода за данък ,т.е. сумата на текущите и отсрочени разходи за данъци от печалбата. Разликата между финансовия резултат преди данъчното преобразуване (счетоводната печалба/загуба) и разходите за данъци се посочва в баланса като резултат от отчетния период, т.е. печалба/загуба от текущата година.Във връзка с това трябва да се отрази чрез съответните разчетни сметки данъчния ефект от възникнали временни разлики съгласно изискванията на счетоводен стандарт 12 –Отчитане на данъци от печалба.

След съставянето на необходимите счетоводни статии свързани с годишното приключване и отразяването им в съответните регистри


6

се извършва съответна обработка на създадената счетоводна информация. Установяват се оборотите , сборовете и салдата по съответните синтетични и аналитични сметки, заведени в индивидуалния сметкоплан на предприятието. Оборотите по синтетичните сметки се съпоставят с оборота установен в съответния регистър за хронологично отчитане (регистрационен журнал, дневник и др.) Равенството между сумите на оборотите по дебита и кредита на сметките означава ,че е съблюдаван способа на двойнственото отразяване на стопанските операции по сметките. Равенството по отделно между тях и оборота установен в хронологичния регистър показва, че всички счетоводни статии съставени през отчетния период са отразени по съответните сметки. Сверяват се също така записванията по регистрите за синтетичното и аналитичното счетоводно отчитане. Равенството на оборотите и салдата по отделните аналитични сметки с оборотите и салдата по съответните сметки от главната книга потвърждава точността на счетоводните записвания, т.е. съответствието между синтезираната синтетична и аналитична счетоводна информация. Обобщаването на данните от сметките ,проверката и контрола за пълнотата и правилността на

систематическите записвания по съответните счетоводни регистри се извършва с помощта на оборотните ведомости за синтетичните и аналитични сметки.

С оглед на осигуряването на срочно и качествено извършване на всички работи и процедури свързани с годишното приключване , в предприятието се разработва конкретен график по етапи, срокове, дни и часове, длъжностни лица отговорни за осъществяването им.

Този график се утвърждава от ръководителя на предприятието и така става задължителен за изпълнение от всички вътрешни звена и лица, свързани с работата по годишното счетоводно приключване и съставяне на годишния финансов отчет .

Като завършек на годишното счетоводно приключване се приема съставянето и подписването от ръководителя и съставителя на годишния финансов отчет, т.е. на неговите съставни елементи.

Отчетите се изготвят в хиляди левове .

7
Професор, доктор на ик.науки и регистириран одитор Иван Златков в труда си - "Счетоводство - практико -приложен курс" на страница 455 пише:


"Съставянето на годишна оборотна ведомост на синтетичните счетоводни сметки е съществено условие за правилно съставяне на елементите на годишния финансов отчет. Едва след всичко това се пристъпва към съставяне на елементите на годишния отчет.
Това става, като се спазва следната поредност:
Първо. Съставя се Отчетът за приходите и разходите.
......

Второ. Преди още да е попълнен окончателно ОПР, се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в облагаема печалба.


-----
След като се преобразува счетоводният финансов резултат в данъчна печалба, се попълва данъчната декларация.
...
Едва тогава се допопълва ОПР - редовете на група ІV - Данъци.

След това се осчетоводява доначисленият или отчисленият данък върху печалбата.


.......
Трето. Съставя се счетоводният баланс" .....
и така нататък.

В съвременната концепция за счетоводството и в съвременната практика отдавна нормативните актове не се занимават с технически процедури. Всичко описано по-горе са технически процедури. Те биха могли да се изпълнят и по друг начин. Но очевидно, щом писаната от авторитети с дългогодишен стаж процедура е такава, значи това е утвърдената практика в страната.

8

Информацията в годишния финансов отчет , която е в парично



стойностен израз служи за анализ за дейността на предприятието и за последващ контрол върху същата тази дейност.

Основното предназначение на тази информация обаче е установяване и характеризиране финансовото състояние на предприятието. Именно за това в Закона за счетоводството се възприе годишния счетоводен отчет да се нарича финансов отчет. Отчетът се съставя към 31декември, а също и при прекратяване дейността на предприятието поради ликвидация, несъстоятелност или закриване на дейността. Той трябва да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетния финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал.

Ръководството на предприятието е отговорно за съставянето и верността на информацията съдържаща се в тях.

Принципи на формиране на съдържанието на годишния финансов отчет
В теорията и практиката на развитите страни съществуват различия по въпроса свързан с принципите на формиране на съдържанието на ГФО. Причините се коренят в исторически утвърдилите се традиции, национални особености и изградените социални и др.структури и фактори в отделните страни. Поставените въпроси в тази тема се изясняват главно на база общоприетите международни актове и норми в областта на счетоводството, които са валидни и в нашата страна- директивите на Европейския съюз и Международните счетоводни стандарти за финансовите отчети.

Като се изхожда от разбирането за финансовите отчети, като вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието от дейността му, счетоводната информационна система би могла да се изобрази схематично по следния начин:


9

На върха на тази „сграда” са общите принципи: вярност, честност , законосъобразност. На по долните етажи последователно са разположени основите счетоводни принципи, прилагани счетоводни правила, конкретни счетоводни процедури.

Съществуват различни класификации на принципите и изискванията при формиране на съдържанието на ГФО.

Според последователността при осъществяване на счетоводно – отчетния процес, те се разделят на четири основни групи /Dang Pham.Paris,1989,p.2228-цит.ст./:



Принципи на наблюдение, които са свързани главно с началния етап на счетоводно- отчетния процес.Те определят пространствените и времевите граници на счетоводството.
10
Наблюдението включва отделно предприятие, част от предприятието или сектор от дейността ( цех, производство, поточна линия и др.) и дори група предприятия, които са юридически независими, но иккономически свързани.

По конкретно към тази група се отнасят принципите :

- цялост (стопанска еденица)-при него предприятието се разглежда като цялостна автономна стопанска еденица ,отделена от неговия собственик и независимо от юридическата му форма, в която се упражнява дейността му.така се осигуряват възможности за установяването на действителното имуществено и финансово състояние на предприятието.Прилагането му се налага и от необходимостта за сравнимост на резултати те на предпрятията с различни юридически форми от изискванията на данъчното законодателство, както и от заинтересоваността на собственика от създаването на вярна информация за състоянието и развитието на предприятието;

-периодичност- изразява се в разделянето на дейността на предприятието във времето на послдователни периоди, наричани отчетни периоди, в която се извежда резултатно- счетоводна информация под формата на финансови отчети.Това се постига чрез периодично счетоводно приключване;

-независимост на отделните отчетни периоди- всеки отделен период се разглежда сам за себе си, независимо от връзката му с предходния и следващия отчетен период.С неговото прилагане се внася единство по отношение на критериите за включване на съответната информация за наблюдавани факти и процеси във финансовите отчети;

-принцип за стойностна връзка между начален и краен счетоводен баланс- той непосредствено е свързан с предходния. Тук става дума за стойностна връзка или съответствие между данните за имущественото и финансовото състояние на предприятието към 31.12. на предходната година и данните за началното състояние на следващата година.

Тези изисквания са упоменати в Закона за счетоводството чл.25 (Изм.-ДВ бр.105 от 2006г.):

11

Информацията, представяна в годишния финансов отчет трябва да отговаря на следните изисквания:



1.разбираемост : тя е основно качество на информацията представена в един отчет.Трябва да е полезна на потребителите при вземането на икономически решения.

2.уместност: дава възможност на потребителите да оценят минали , настоящи или бъдещи събития и да поддържат или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения

3.надеждност : свързана е с полезността на информацията; да не съдържа съществени грешки или пристрастност, потребителите да могат да разчита,че информацията отразява достоверно онова, което е възложено да се представи, или онова, което би трябвало да се представи.

4.сравнимост : да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години , както и с информацията от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.

-непрекъсваемост на дейността на предприятието ( действащо предприятие )- той се заключава в това, че при осъществяване на счетоводството се предполага ,че предприятието е нормално функциониращо и ще остане такова в предвидимо бъдеще,т.е. няма намерение нито необходимост или приноуда да ликвидира или да ограничава материално мащабите на своята дейност в период минимум до една година.Ако пък има такива намерения, то финансовите отчети трябва да се съставят на ликвидационна или друга подобна счетоводна база и това следва да бъде оповестено на потребителите на финансовия отчет по установен ред;

-текущо счетоводно начисляване /чл.5 от ЗСч/– приходите и разходите , произтичащи от операциите и събитията се признават в момента на тяхното възникване, а не когато се получават или плащат парични средства и се представят във финансовите отчети за същия период(пример: в случай на издаване /получаване на документ с дата

12

от отчетен преиод, следващ периода на осъществяване на стопанската операция следва да има предимство на принципа текущо начисление, като се изготви временен или междинен документ) .Прилагането на този принцип не позволява да се признават за елементи на финансовите отчети пера, които не отговарят на определението за активи и пасиви ;



- съпоставимост между приходите и разходите- разходите се признават във финансовите отчети на база директната им връзка с приходите по конкретни носители на приходи.

Принципи на отразяване на стопанските операции са свързани с етапа на счетоводната обработка и засягат методите на счетоводството. Съгласно ЗСч предприятията прилагат двустранно/двойствено отразяване на стопанските операции. Допуска се предприятия с годишен оборот (сума на продажбите) до 50 000 лв да прилагат по избор едностранно или двустранно счетоводно отразяване.

Принципите на оценяване са свързани с измерването на елементите финансовите отчети, т.е. с процеса на определяне на паричните суми,с които активите, пасивите собствения капитал, приходите и разходите, задбалансовите активи и пасиви ще се отразяват в счетоводството.Към тази група се включват:

-паричното/стойностно/ измерване- осигурява резултатна счетоводна информация за имуществото и финансовото състояние на предприятието, за промените в това състояние и за промените през отчетния период. Задължителното прилагане на паричния измерител ограничава до известна степен обхвата на счетоводството,тъй като някои елементи имат определено имуществено значение за предприятието, но не могат да се изразят и измерят в пари, остават извън полето на счетоводно наблюдение.

-историческа цена- с него се държи сметка за развитието и преходността на обзенката на активите, капитала и пасивите във времето, т.е. каква е била тази оценка в миналото, каква е днес и каква е очакваната тенденция в бъдещето. Този принцип е възприет в
13

нашата практика с чл.13 от ЗСч.Историческата цена се определя като стойност, по която активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите се записват в момента на тяхното придобиване или възникване, в съответствие с приложимите стандарти. Последващо оценяване на активите и пасивите се извършва съгласно приложимите счетоводни стандарти /чл.13 ,ал.3 от ЗСЧ./. Историческата цена е само един от компонентите на една шщирока гама от компонентите за оценяване и представяне на активите, пасивите и капитала на предприятието:


/ диаграмата на базата за оценяване/

14

Показаната схема се отнася за дълготрайните активи,които са разположени във времето от две гледни точки-„стойност/цена на придобиване” и „бъдеща икономическа изгода”.Като се започне с квадранта „стойност/цена на придобиване” и се продължи по дължина на оста от минало, през настояще към бъдеще, се проследява преходността и развитието на цената от първоначално оценяване по историческа цена, текуща цена или стойността на възпроизводството при съвременни условия ( преоценъчна стойност), реализируема стойност. Съгласно МСС/НСС 36 обезценка на активи по- високата нетна продажна цена на актива и неговата стойност в употреба се определя като възстановима стойност.



  • принцип на предпазливостта – по смисъла на ЗСч означава отразяване на действителния финансов резултат чрез оценяване и отчитане на всички предполагаеми рискове и евентуални загуби за бъдещи отчетни периоди, отчитане обезценяването на средствата и не компенсиране на вземания и задължения.

Принципи на отговорност. Те засягат главно моралните задължения на счетоводните служители по създаване и представяне на счетоводната информация.Към тях се отнасят документална обоснованост на стопанските операции, уместна информация,която е свързана с естеството на информацията и относителна важност и постоянство или възможно запазване на прилаганата счетоводна политика.

-документалната обоснованост на стопанската операция е характерна особеност на счетоводството, която изисква всяка процедура да бъде оформена със съответен първичен счетоводен документ или технически информационен носител

-принципът на уместността на информацията изисква финансовите отчети да разкриват, оповестяват всички операции ,които са достатъчно съществени, за да се отразяват на преценките или решенията на потребителите на информация, т.е. тази информация не трябва да води до грешки и заблуждения, до неверни впечатления , които биха попречили на ползвателите на финансовите отчети да направят правилни изводи и оценки

15

-принцип за постоянство на методите – той е свързан с изискването за последователност при изготвянето на финансовите отчети. Осигурява възможност за сравнимост на счетоводната информация във времето между отделни предприятия , за определяне динамиката и тенденциите във финансовото състояние и ефективността на предприятието.



-принципа за предимство на съдържанието пред формата –означава, че сделките и събитията трябва да се представят във финансовите отчети съобразно с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.
Съдържание на годишния финансов отчет
Съставните части на пълния годишен финансов отчет са изброени в член 26 от Закона за счетоводството и т.3 от СС1 и те са:

Счетоводен баланс

Отчет за приходите и разходите

Отчет за собствения капитал

Отчет за паричните потоци

Приложение

Към СС1 Представяне на финансови отчети са дадени като приложение съставните части на финансовите отчети с общо предназначение. Към отделни приложими стандарти са дадени като

приложения съставните части на финансовите отчети на застрахователи, инвестиционни дружества , предприятия в ликвидация и несъстоятелност и други, които имат специален статут. В структурата и съдържанието на отделните съставни части има значителни различия. Освен това към годишния финансов отчет се представят отчет за управлението от предприятията, чиито отчети подлежат на независим финансов одит. Останалите предприятия съставят и представят финансов преглед. По решение на ръководството може да се състави и представи и обяснителна записка с таблици и аналитична информация.

16
Съгл.чл.32,ал.3 и 4 на ЗСч годишните финансови отчети на едноличните търговци ,които не подлежат на задължителен независим финансов одит, на които размера на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 хиляди лева могат да се състоят само отчет за приходите и разходите. Едноличните търговци при които нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 хиляди лева могат да отчитат и представят дейността си посредством воденето на специфични регистри- книги в които се определя вярно и честно финансовия резултат за отчетния период. Аз мисля, че не бива да се забравя и въпроса за съставителите на отчетите. Законът за счетоводството въведе от 2002 нови изисквания към съставителите на финансови отчети. Предприятията трябва да обърнат сериозно внимание на тях и там, където още не са решени от закона да ги решат. В противен случай може да се окаже,че „нямат” годишен финансов отчет и ще понесат санкции, ако допуснат отчета да бъде съставен от лица нямащи предвидената по чл.34 и 35 от ЗСч правоспособност.

Представянето на счетоводната информация в съставните части на финансовия отчет трябва да бъде точно и ясно идентифицирана /т.13 от СС1 /:


  • данни за идентификация на предприятието

  • обхват на отделното предприятия или група от предприятия ( консолидиран отчет)

-отчетен период и дата на съставянето

- вид валутни единици в които е съставен отчетът

- степента на точност на числата представени във финансовите отчети ( числови единици-лв,хил.лв, милиони лв и др.)

За всяка от съставните части СС1 дава определени методически насоки и изисквания. В следващите редове ще посоча накратко основните според мен изисквания, които предприятието трябва да съблюдава при съставянето на отчетите с общо предназначение:


17
Счетоводен баланс: той е неотменна част от годишния счетоводен отчет на предприятието. В него се посочват в статично състояние активите, пасивите и капитала на предприятието. Съставя се въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31 декември( или друга дата към която се съставя счетоводния баланс). Включва балансова и зад балансова част и се съставя в двустранна (Вж.примерна схема на Приложение №1 на стр.Х) или едностранна форма (Вж.примерна схема на Приложение №2 на стр.Х ), определена в счетоводните стандарти.

Предприятията могат да добавят нови балансови статии, когато включените в примерните схеми не отговарят на съдържанието на група на активи и пасиви , които трябва да бъдат представени.

Не се посочват балансови статии за които няма числена информация за периода. Активите, пасивите, собствения капитал се посочват в избраната форма по балансова стойност. В разделите и групите се посочват балансови статии по принципа на същественост – предприятието само трябва да прецени, кои статии са съществени и кои не. Несъществените следва да се обединят в една статия на групата „Други”.

В актива на баланса няма колонка „коректив”, тъй като активите се представят по балансова , нетна стойност. Това изискване важи и за пасивите и за собствения капитал. В две колони се представят първо данните от текущата година и данните от предходната година, като това дава възможност за съпоставка на двата периода на отчитане.

Отрицателните величини се представят в скоби. Такива величини могат да бъдат: отрицателна текуща репутация, не внесен капитал(с/ка 426), изкупени собствени акции, непокрита загуба от минали години и загуба за текущата година, преоценъчния резерв от последващи оценки на активите и пасивите.

Смятам,че липсата на фиксирани балансови статии към отделни раздели и групи усложнява задачата на предприятието . Трябва да се определят информационните връзки на счетоводните сметки и

18
балансовите статии, които поставят правилно последните в

групите. Освен това включването на нови сметки в примерния национален сметкоплана (а от там и в индивидуалните сметкоплани на предприятията) поставя нови въпроси за представяне на определена информация в разделите и групите.

Помощ в това отношение указват насоките дадени в т.15 от СС1:

Актив

Раздел: дълготрайни ( дългосрочни) активи

Група: Дълготрайни материални активи

Статия: земи(терени)

Статия: сгради и конструкции

Статия: машини и оборудване

Статия: съоръжения

Статия: транспортни средства

Статия: основни стада

Статия: др.дълготрайни материални активи

Статия: разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи

Група: Дълготрайни нематериални активи

Статия: права върху собственост

Статия: програмни продукти

Статия: продукти от развойна дейност

Статия: други дълготрайни нематериални активи

Група: Дългосрочни финансови активи

Статия: дялове и участия,в т.ч. във:

Дъщерни ;смесени ; асоциирани и други предприятия

Статия: инвестиционни имоти

Статия: други дългосрочни ценни книжа

Статия:дългосрочни вземания в т. ч. :

От свързани предприятия;търговски заеми и др.дългосрочни вземания

Група : Отсрочени данъци


19

Група: Търговска репутация

Статия: положителна репутация

Статия: отрицателна репутация

Група: Разходи за бъдещи периоди

Раздел: Краткотрайни краткосрочни активи

Група: Материални запаси

Статия: материали

Статия: продукция

Статия: стоки

Статия: млади животни и животни за угояване

Статия: дребни и продуктивни животни

Статия: незавършено производство

Статия: други материални запаси

Група: Краткосрочни вземания

Статия: вземания от свързани предприятия

Статия: вземания от клиенти и доставчици

Статия: вземания по предоставени търговски заеми

Статия: съдебни и присъдени вземания

Статия: данъци за възстановяване

Статия: други краткосрочни вземания

Група: Краткосрочни финансови активи

Статия: финансови активи в свързани предприятия

Статия: изкупени собствени дългови ценни книжа

Статия: краткосрочни ценни книжа

Статия: благородни метали и скъпоценни камъни

Статия: др.краткосрочни финансови активи

Група: Парични средства

Статия: парични средства в брой

Статия: парични средства в безсрочни депозити

Статия: блокирани парични средства

Статия: парични еквиваленти

Група: Разходи за бъдещи периоди

Сума на актива

Раздел: Условни активи

20

Пасив

Раздел: Собствен капитал

Група: Основен капитал

Статия: записан капитал

Статия: невнесен капитал

Статия: изкупени собствени акции

Група: Резерви

Статия: премии от емисии

Статия: резерв от последващи оценки на активи и пасиви

Статия: целеви резерви в т.ч.: общи резерви;специализирани резерви и др. резерви

Група: Финансов резултат

Статия: натрупана печалба/ загуба в т.ч.: неразпределена печалба/ непокрита загуба

Статия: текуща печалба/ загуба

Раздел: Дългосрочни пасиви

Група: Дългосрочни задължения

Статия: задължения към свързани предприятия

Статия: задължения към финансови предприятия в т.ч. банки

Статия: задължения по търговски заеми

Статия: задължения по облигационни заеми

Статия: други дългосрочни задължения

Група: Отсрочени данъци

Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания

Раздел: Краткосрочни пасиви

Група: Краткосрочни задължения

Статия: задължения към свързани предприятия

Статия: задължения към финансови предприятия в т.ч. банки(

Статия: задължения към доставчици и клиенти

Статия: задължения по търговски заеми

Статия: задължения към персонала

Статия: задължения към осигурителни предприятия

Статия: данъчни задължения
21

Статия: други краткосрочни задължения

Статия: провизии

Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания



Сума на пасива

Раздел: Условни пасиви


Активите и пасивите се подреждат в групите от всеки раздел на счетоводния баланс по степен на същественост. Активите, пасивите и собствения капитал се посочват в счетоводния баланс по балансова стойност. Стойността на активите, посочена в баланса ,се определя като разлика между отчетната им стойност и коректива , отнасящ се за тази стойност.

Компенсации между активи и пасиви не се допускат. Малките предприятия, определени със закон могат да съставят счетоводния баланс само по раздели и групи. Най-малката структурна единица на счетоводния баланс са балансовите статии или така наречените „пера”, с които се изразяват отделни видове активи ,пасиви и собствен капитал. Няколко еднородни балансови статии формират балансова група, а няколко еднородни балансови групи формират съответния раздел към баланса.


Отчет за приходите и разходите: той е важна съставна част от годишния финансов отчет. За разлика от счетоводния баланс ,чрез който се осигурява информация за имущественото състояние на предприятието ( неговото богатство ), чрез отчета за приходите и разходите се осигурява информация за ефективността и мащабите на дейността на предприятието изразени чрез получените приходи и извършените разходи през отчетната година.По своята същност отчета представлява разгърната форма за представяне на разходите и приходите на предприятието за цялата година . Чрез него се изчислява финансовия резултат от цялостната дейност на предприятието, тъй като освен на разходите и приходите от обичайната дейност в него са представени и тези, предизвикани от извънредни операции, както и разходите за данъци. Отчета се съставя на база информацията от

22

счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за



отчетния период,както и : сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат; измененията в остатъците за продукцията и незавършеното производство; отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране на дълготрайните активи по стопански начин; получените материали от собствено производство; получените приплоди и прираст на животните и др.

Финансовият резултат ( печалба или загуба), който се изчислява в отчета трябва да е равен на салдото по сметка „Печалби и загуби от текущата година”, към края на годината , а така и също на печалбата или загубата отразена в счетоводния баланс ( балансова статия „Текуща печалба/загуба”).

Отчета за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма, като предприятията могат да избират каква форма да прилагат. Примерни схеми са посочени в СС1.

Отчета за приходите и разходите е структуриран по функционален признак на приходите и разходите в раздели , групи и статии.

При съставянето му в Закона за счетоводството изрично се посочва , че не се допуска компенсация между приходите и разходите. Малките предприятия ,определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по раздели,или по функционален признак. Отрицателни величини в него са: разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин; измененията в посока на увеличение на запасите от продукция и незавършено производство; приплодите и прираста на животни, материалите от собствено производство и др. увеличения.

Печалбата/загубата от обичайна дейност е печалбата/загубата преди извънредните приходи /разходи и данъците за сметка на печалбата /СС1-т.16.13/

Счетоводната печалба/загуба се образува като разлика между общите приходи и разходи преди приспадане на данъците за сметка на печалбата/СС1-т.16.14/
23
Мисля,че трябва да се отделя специално внимание за представянето на изменението на запасите.При установяването им вече не се вземат салдата по сметката „Разходи за бъдещи периоди”, тъй като е въведен нов начин за отчитане . Освен това от сметкоплана отпадна като отделна и сметка 305 „Изпратени стоки и предадени работи”. Такава сметка може да се използва при необходимост, но като четирицифрена към сметка 303” Продукция” или сметка 304 „Стоки”.
Примерна схема за установяване изменението на запасите:

Балансови сметки


на 31.12.


на 01.01.



разлика

увеличение


намаление


Сметка 611


Сметка 612
Сметка 303








ххх

ххх

Така представено в примерната схема се определя „компенсирано салдо” между сумата на увеличенията и сумата на намаленията. Ако компенсираното салдо е „увеличение”, то се посочва в статията „изменение на запасите” като отрицателна величина (в скоби).

Ако е „намаление”- посочва се като обикновено записване.

Важно е да се отбележи, че при изчисляване изменението на запасите в посочената примерна схема /СС1 т.16.9/ не се вземат под внимание (изключват се извънсчетоводно преди установяване на сумите по колоната”31.12.”):

-Балансовата стойност на бракуваната и липсваща продукция и незавършено производство, отчетена за сметка на предприятието;

-Балансовата стойност на установената в излишък продукция и незавършено производство;

-Намаляването и/или последващо увеличаване на продукцията и незавършеното производство в резултат на последващи оценки.

24

Тази предварителна „корекция” се налага , за да се изключи дублирането на разходи и приходи.Следва да се отбележи и още един важен момент- отчитането на разходите за данъци,такси и др.подобни плащания. Това са платените местни данъци и такси, алтернативните данъци и таксите за концесии. Независимо от отделното им балансово отчитане дебитния оборот на сметката,която ги отчита се включва в сумата на разходите за външни услуги.



Когато положителните разлики от операции с финансови активи и от промяна на валутни курсове са свързани с предприятия от група, в която се включва отчитащото се предприятие , се посочват като други приходи от лихви и финансови приходи от предприятия от група.

Когато отрицателните разлики от операции с финансови активи са свързани с предприятия от група, в която е включено отчитащото се предприятие, същите се посочват като разходи за лихви и други финансови разходи свързани с предприятие от група.


Отчет за собствения капитал : целта му е да се представят на едно място ефектите от осъществената в предприятието дейност,които имат пряко отношение към изменението в богатството на собствениците, т.е. в него се представя информация, която характеризира промените във финансовото състояние на предприятието в интервала между двата отчетни периода.Освен промените в резултата на операциите със собствениците, изменението на собствения капитал представя общата сума на печалбите или загубите през периода, независимо дали са признати в отчета за приходите и разходите или директно в собствения капитал.

Отчета за собствения капитал се съставя на база информацията от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал : група 10-Капитал; група 11-Капиталови резерви; група 12- Финансови резултати.

В отчета се отразяват измененията в собствения капитал :

-измененията за сметка на собствениците;

-измененията от финансови резултати от текущата година;

-изменения от разпределение на печалбата;

25

-изменения от покриване на загуба;



-изменения от последващи оценки на активите;

-изменения от промени в счетоводната политика;

-изменения от грешки и други, съгласно „нетни печалби/загуби” за периода;

-фундаментални грешки и промени в счетоводната политика;

-изменения от преводи на годишния финансов отчет на предприятие в чужбина;

-изменения от преизчисляване на финансовите отчети при свръх инфлация;

Систематизираната по този начин информация дава възможност на управляващите органи на предприятието и на външните потребители на информация да придобият представа доколко предприятието е капиталово осигурено. При слаба капитализация , управляващите органи следва да предприемат необходимите мерки за нейното преодоляване.

Отчета за собствения капитал се изготвя в съответствие със схемата посочена в приложение №6 на СС1, като в т.17 на същия стандарт се съдържат предписания и пояснения към тази схема,които не се различават от досегашните регламентации за изготвянето на тази съставна част от годишния финансов отчет.


Отчет за паричните потоци : той е свързан с промените във финансовото състояние на едно предприятие, като дава информация за историческите изменения на неговите парични наличности и еквивалентности.

Представянето на отчета за паричните потоци може да се извършва по два метода: пряк и косвен.

При използване на пряк метод посочен в СС 7, чрез него паричните потоци от различните видове сделки осъществени от предприятието се отразяват в отделните дейности по основни класове: брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период. Информацията за последните може да се получи от

-счетоводни регистри за движение на паричните средства

26

-в размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените в отчетния период



-в размера на статиите в счетоводния баланс

Постъпленията и плащанията, които генерират паричните потоци се групират по дейности както следва:



  • основна дейност: по смисъла на СС7 това е дейността на предприятието, която не може да се определи като финансова или инвестиционна,т.е. това е дейността за която е създадено или функционира съответното предприятие

  • инвестиционна дейност: дейността на предприятието по придобиване и продажба на дълготрайни(дългосрочни) активи и краткосрочни финансови активи. Има се в предвид онези краткосрочни финансови активи, които не са включени в паричните еквиваленти, не се държат за търговски цели и не се включват в състава на държаните за осъществяване на финансова дейност

  • финансова дейност- по силата на стандарта , това са сделки на предприятието, които водят до промяна в размера на собствения или привлечения капитал, предизвикани от:

а/ поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници

б/изплащане на парични средства за външни на предприятието получатели

в/постъпления и плащания за финансови активи включени в състава на държаните от предприятието за осъществяване на неговата финансова дейност

При използването на косвен метод за съставяне на отчета за паричните потоци , те се отразяват в отделните дейности по основни видове , като нетни парични потоци. Това се постига чрез коригиране на нетната печалба/загуба със съвкупните ефекти от сделките осъществени от предприятието през отчетната година.

27

Коригирането на нетната печалба/загуба се извърша с промените през годината в размера на статиите на счетоводния баланс , отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал, които не



кореспондират с паричните потоци.При изготвяне на отчета за паричните потоци е предвидено облекчение за малките предприятия, както е със счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите.

Малките предприятия могат да изготвят отчет за паричните потоци по прекия метод, като посочват само колоните „нетен поток” за предходния и текущия период.

Статиите в отделните раздели на отчетите се разделят по степен на същественост за изготвящите ги предприятия. Същите могат да добавят нови статии, или да променят наименованието на посочените,когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци.Предприятията не посочват статии за които липсва счетоводна информация.

Има редица изисквания при попълването на отчета за паричните потоци в зависимост от това кой метод за съставянето му е използван /СС7 т.15.6 и т.15.7/:

По –важни изисквания при прекия метод:

В статията „Парични потоци свързани с търговски контрагенти” се посочват всички входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от търговските взаимоотношения на предприятието с



  • клиенти и др.дебитори, вкл. получените парични аванси

  • доставчици и др.кредитори вкл. предоставени парични аванси

В статията „Краткосрочни финансови активи държани за търговски цели „ и „Парични потоци свързани с краткосрочни финансови активи” се посочват паричните потоци получени от продажба или платени за придобиването им пряко или чрез разчети за контрагенти.

В статията „Парични потоци свързани с трудови възнаграждения „ се посочват паричните потоци изплатени на/за или възстановени от

-списъчния и извън списъчния персонал

-осигурителни организации, независимо от формата или

28

конкретното съдържание на осигурителните отношения



-бюджетни предприятия по повод на трудови възнаграждения-данъци,такси и т.н.

-други подобни постъпления или плащания

В статията „Положителни и отрицателни валутни курсови разлики” в раздела за основна дейност се посочват само тези валутни курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието.

В статията „Платени и възстановени данъци от печалбата” се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период за който се отнасят- текущ или предходен.

В статията „Плащания при разпределението на печалби” се отразяват без оглед на финансовия период за който се отнасят-текущ или предходен.

В статията „Други парични потоци от основна (инвестиционна, финансова) дейност” се посочват паричните потоци, които

- по съдържание се припокриват с наименованието на статия в друг раздел на отчета (например: надбавка към трудово възнаграждение, която предприятието е платило на свой служител във връзка с конкретно положен труд,дейност, която е класифицирана като финансова или инвестиционна) .В този случай предприятието следва да покаже това плащане като изходящ паричен поток от финансова /инвестиционна дейност, а не в статия „Парични потоци свързани с трудови възнаграждения”.

-тези плащания/постъпления, които са незначителни по размер и същевременно не отговарят на съдържанието на друга статия в съответния раздел на отчета.

В статията „Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа” се посочват не само конкретизирани наименованията на статията „Парични потоци”, но и:документи носители на права, които по съдържание се приравняват на ценни книжа; произтичащите от сделките със същите ценни книжа и при -равнени към тях ,като обратното им изкупуване и последващото им продаване.
29

По-важни изисквания при косвения метод:

В статията „Финансов резултат-печалба/загуба” се попълва сумата на печалбата /загубата след разходите за данъци от печалбата от отчета за приходите и разходите

В статията „ Елиминиране на приходи и разходи , посочени в отчета за приходи и разходи като компенсиран финансов резултат” се попълва сума, както следва: в ред инвестиционна дейност ,в ред финансова дейност и в ред данъци от печалбата.

В статията” Корекции за” се попълва сума,както следва:

- в ред „амортизация”-сумата посочена в ОПР ,като разходи за амортизация през периода без да се вземат под внимание амортизацията на търговската репутация

- в ред „резерв от преводи на счетоводни отчети”-сумата посочена като собствен капитал от преводи

- в ред”други”-сумите ,които следва да се изключат в следствие на възприетата в предприятието счетоводна политика

В статията „Парични средства от основна дейност” се попълва сборът на всички суми посочени в предходните статии на отчета за паричните потоци; сумата на този ред показва реализираните през периода парични средства в предприятието от основна дейност.

В редовете към статията „Намаление на парични средства от” се попълват посочените в наименованието им плащания без оглед на финансовия период за който се отнасят-текущ или предходен, като

под „данъци „ се разбират само тези, които намират отражение като разходи за данъци от печалбата в ОПР.

В статията „Приходи и разходи посочени в ОПР-като компенсиран финансов резултат от инвестиционна дейност” се попълва компенсираната сума между приходите и разходите, които предприятието е отчело в резултат на инвестиционната си дейност.

При наличието на различни изисквания за представянето на паричните потоци от изискванията за представянето на приходите и разходите е напълно основателно приходите и разходите от /за инвестиционна дейност да намерят отражение в различни статии и раздели на отчета за приходите и разходите.

30

Приложение към годишния финансов отчет : то включва подробно описание и анализ на информацията посочена в счетоводния баланс, в отчета за приходите и разходите, в отчета за собствения капитал и в отчета за паричните потоци.

Информацията,която трябва да дава включва:

-да представя информация за счетоводната политика, която е използвана при изготвяне на финансовия отчет и причините за промяната в нея, ако има такава

-съдържа оповестяване на информацията,която се изисква в отделните счетоводни стандарти

-да съдържа допълнителна информация ,която не е представена в други съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е необходимо за вярно и честно представяне

Елементите на приложението към финансовия отчет са представени в приложение №7, а те са:


  • Справка за оповестяване на счетоводната политика- елемент №7.1

  • Справка на дълготрайните(дългосрочни) активи-елемент №7.2

  • Справка за вземанията, задълженията и провизиите- елемент №7.3

  • Справка за ценните книжа- елемент№7.4

  • Справка за участията в капиталите на други предприятия-елемент№7.5

  • Справка за приходите и разходите от лихви-елемент №7.6

  • Справка за извънредните приходи и разходи-елемент №7.7

  • Справка за финансовите резултати-елемент №7.8

  • Справка за активите и пасивите по отсрочени данъци-елемен №7.9

Съдържанието и формата на горепосочените елементи на годишния финансов отчет на предприятията осъществяващи специализирани дейности (банки,застрахователни,инвестиционни и осигурителни предприятия ), на бюджетните предприятия, на предприятия със

31

нестопанска цел и на предприятия в ликвидация се определят в



счетоводни стандарти. За предприятия, чиято дейност се контролира от държавата или общините, или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми държавни гаранции и други форми на държавна помощ, Министъра на финансите може да изисква от тях представяне на допълнителни отчети и информация в определени от него форма,съдържание,срокове и ред на изготвяне и представяне.

Нови моменти при съставянето на годишния финансов отчет

Големите промени в Закона за счетоводството от 2007г., измененията и допълненията на закона, както и новите моменти в счетоводните стандарти за финансовите отчети в сила от 01.01.2008г. изискват добра подготовка при същинското годишно приключване и съставяне на отчета, както и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва точно да се прилагат при преобразуването на счетоводния финансов резултат и облагането на печалбата за годината.

Съгласно нормативните промени трябва да се установи дали предприятието не превишава два от трите показателя: балансова стойност на активите към 31.12 – 8 милиона лв; нетни приходи от продажби за годината- 15 милиона лв.; средна численост на персонала за годината -250 души /в чл.22б от ЗСч/ за една от двете предходни години. Ако не превишава тези показатели, то предприятието попада в обхвата на тези, които прилагат „облекчен режим на финансова отчетност” и се определят като малки предприятия.При съставянето на годишния си финансов отчет те прилагат само отчет за приходите и разходите.

Предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети са определени в СС 27 и изискванията на чл.37,ал2 и ал.3 от ЗСч. Консолидирания финансов отчет е необходимо да се съставя на база на стандартите, които прилага предприятието – майка. То трябва да отговаря на изискванията на чл.38,ал.3 според който консолидирания финасов отчет подлежи на задължителен одит,

32

както и индивидуалните финансови отчети на всички предприятия включени в консолидационната група. Срокът за съставянето и представянето на КФО е 30 юни.



Предприятията,чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителни финансови одити, освен всички елементи съставят и отчет за управлението, който включва:

  • достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието

  • важни събития, настъпили след годишното счетоводно приключване

  • предвижданото развитие на предприятието

  • дейността в областта на научните изследвания и проучвания

  • движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство

  • друга информация по преценка на предприятието

В чл.38 от Закона за счетоводството предприятията са разделени на четири групи според изискванията за задължителен независим финансов одит:

- предприятия посочени в чл.38,ал.1,т.1-т.4 подлежат на задължителен одит

- сдруженията с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност подлежат на одит, ако превишават един от показателите посочени в чл.38, ал.2 от Закона за счетоводството

- кооперациите подлежат на одит , ако превишават два от трите показателя посочени в § 4 от ПРЗ на ЗСч и при условията на чл.39 от Закона за кооперациите.

- всички други предприятия подлежат на одит, ако превишават от текущата или предходната година два от трите показателя по

§1 ,т.15 от допълнителните разпоредби на ЗСч. Останалите не се одитират.Нов момент е изискването примерното съдържание на доклада за дейността на предприятието, респективно консолидирания доклад за групата, да се съставят и представят с годишните отчети –чл.33, ал.2 и ал.25 от ЗСч.

33

Доклад за дейността съставят предприятията, които подлежат на задължителен одит, а консолидиран доклад за дейността се съставя винаги, тъй като консолидирания отчет се одитира задължително.



Годишния финансов отчет се съставя от:

а/ физическо лице, което е във трудовоправно или служебно отношение с предприятието като главен счетоводител или на друга икономическа длъжност :

-с висше счетоводно –икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии, или като преподавател по счетоводство и контрол съответно-магистърска степен 2 години и бакалавърска степен-3 години,а при степен специалист- 4 години

-с друго висше икономическо образование и 5 години стаж в горепосочените области

-със средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

б/ в облигационно отношение с предприятието.Може да бъде съставен и от специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско, което е регистрирано по реда на Търговския закон и на Закона за независимия финансов одит. Годишния финансов отчет се подписва от ръководителя на предприятието; от физическото лице, което го съставя или отговаря за неговото съставяне или от физическо лице, което управлява или представлява специализираното счетоводно или одиторско предприятие съставило отчета. Поставя се печата на предприятието

Представяне на годишния финансов отчет

Нормативната уредба дава задължения на предприятието за представяне на ГФО ,както следва:



  • На статистиката до 31.03. на следващата година, а за КФО до 15.06, като се представя пълен комплект с приложението и другите статистически форми;

  • На съответната териториална дирекция на Национална агенция по приходите с годишната данъчна декларация. В Закона за корпоративното подоходно облагане изрично е посочено ,че

34

ГФО се представя с приложението. Представя се и краткия доклад на одитора, ако такъв до 31.03. не е съставен ,същият трябва да се представи в едномесечен срок от съставянето му.



  • Финансовите отчети, които подлежат на независим финансов одит се представят на представителните организации на работодателите до 30.06.

  • Акционерните дружества и Дружествата с ограничена отговорност представят ГФО в Търговския регистър на фирменото отделение на съда, когато отчета подлежи на задължителен одит. За представения отчет се прави публикация в Държавен вестник.

Публикуване на Годишния финансов отчет:съгласно чл.40 от ЗСч. Предприятията са разделени на три групи с различен режим на публикуване на ГФО и КФО:

  • На публикуване подлежат финансовите отчети на всички предприятия по смисъла на чл.1, ал2 от ЗСч. Независимо дали се одитират или не.

  • За търговците по смисъла на Търговския закон /Търговски дружества, ЕТ и предприятия, които още не са преобразувани в търговски дружества/ с новия §9а от ПЗР на ЗСч. се въведе преходен режим за периода на пререгистрация на търговците до 01.01.2011г. Той ще се прилага за трите години от срока за пререгистрация . Ако предприятието се пререгистрира в периода 01.01.-31.01.2009 , то трябва до 30.06.2009 да внесе в Търговския регистър отчета си за 2008 и 2007 години. Предприятие,което не се е регистрирало до 31.05.2009г. , трябва да публикува отчета си за 2008г. в икономическо издание или в интернет. Ако предприятие се пререгистрира до 30.06.2009г. , то може да внесе до 30.06.2009г и отчета си в Търговския регистър.

  • малките предприятия – тези, които не се одитират няма да публикуват отчета си в икономическо издание или в интернет , ако не се пререгистрират до 31.05.2009г. ,но ще трябва да внесат отчетите си за 2008 и 2007година след пререгистрацията си в Търговския регистър. Отчетите се внасят за публикуване в ТР

35

след като са заверени от одитора, заедно с неговия доклад и доклада за дейността. Предприятието –майка внася със своя индивидуален отчет и консолидирания финансов отчет.

Новият момент при публикуването на ГФО е и това,че АД;ООД;Командитните дружества с акции внасят с отчетите си още два документа: предложение на органа на управление за разпределение на печалбата/ покриване на загубата за отчетната година и решение на собственика за покриване на загубата/ разпределение на печалбата.

Неразривно свързани с годишното приключване за 2008 са и промените:



  • В НСФОМСП- в процеса на годишното приключване трябва да се вземат в пред вид измененията от 01.01.2008г. особено във преходните разпоредби на някои от счетоводните стандарти има нови положения, които трябва да се прилагат в началото на годината / отчитане на апорта, отписване на преоценъчния резерв и др./ Полезно ще бъде да се „свери часовника” преди приключването на ГФО.

  • В ЗКПО в сила от 01.01.2008 трябва внимателно да се прегледат и правилно да се приложат при преобразуването на финансовия резултат. Също трябва да се извършат и отчет счетоводните годишни корекции на ползван данъчен кредит по чл.73, ал.6 и чл.79 от Закона за ДДС. Това е особено важно във връзка с отчитането на брак и липси при годишната инвентаризация и необходимите корекции на ползван данъчен кредит по чл.79,ал.3 от ЗДДС.

36




Сподели с приятели:
  1   2


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница