Френсис Бейкън (1561 1626)



Дата16.11.2017
Размер30.87 Kb.
Размер30.87 Kb.

Френсис Бейкън (1561 – 1626)

Бейкън е философ, методолог на опитната наука свързва напредъка на опитното природознание с освобождаването от догмите на предходната натурфилософия. Обобщава заблужденията на човешкия дух в учението си за идолите. Основава емпиричния метод и описва различните видове опитно познание. Формулира метода на научната индукция. Предлага оригинална класификация на науките, държейки за стриктно разграничение на сферите на науката и религията, на връзката на науката с практиката. Твърди че човек увеличава своята власт над природата чрез откритията и изобретенията.

Основни негови съчинения са „Опити или съвети нравствени и политически”(1597), „Нов органон или истниски указания за тълкуване на природата” (1620), „Нова Атлантида”(1622).
„Нов органон или истински указания за тълкуване на природата”

Има 4 вида предразсъдъци, които са завладели човешкия дух. За да ги изложим по-добре, ние им дадохме названия. Първият вид ще наричаме предразсъдъци на рода, втория – на пещерата, третия – на площада и четвъртия – на театъра.



  1. Предразсъдъците на рода – имат в основата си самата човешка природа, в племето или в самия човешки род. А погрешно се твърди, че сетивното възприятие на човека е мярка на нещата. Напротив, всички възприятия – както на сетивата, так и на ума, стават съобразно с природата на човека, а не съобразно с тази на света. Предразсъдъците на рода произлизат или от еднообразието на субстанцията на човешкия дух, или от предубеждениято му, или от неговата ограниченост, или от неговото неспокойно движение, или от въздействието на афектите, или от слабостта на сетивата, или от вида на впечатленията.

Човешкия разум наподобява огледало с неравна повърхност за лъчите на нещата. Тъй като той смесва своята природа с природата на нещата и ги отразява изопачени и нечисти.

  1. предразсъдъците на пещерата – те са присъщи на отделния човек. Те произлизат от особената духовна и телесна природа на човека, а също и от възпитанието, привичките и случайностите в живота.

У всекиго има известна особена пещера или празнина, която пречупва и изопачава естествената светлина. Това може да се дължи на:

    • на присъщата и своеобразна природа на всекиго

    • на възпитанието и общуването с други

    • на четенето на книги и авторитета на тези, които почита

    • на разликата на впечатленията в зависимост от това дали хората са с предубеден и предразположен дух или с безпристрастен и спокоен дух

Съзерцанията на природата и на телата в тяхната простота спъват и обезсилват разума. А съзерцания на природата и телата в тяхната сложност и форми замайват разума.

От една страна школата на Левкип и Демокрит така се спира на отделното в нещата, че почти пренебрегва техния строеж. А другите школи от друга страна, така са замаяни от строежа, че не проникват в простотата на природата. Затова тези съзерцания трябва да се сменят и прилагат едно след друго и тогава разумът ще стане проницателен и възприемчив и ще избягва споменатите злини и произлизащите от тях предразсъдъци.

Така трябва да постъпваме за да избегнем и предразсъдъците на пещерата, които в най-голямата си част произлизат от:


  • пристрастието към известни предмети

  • прекаляване при съединяване и разделяне

  • пристрастие към определена епоха

  • обширността и тънкостта на предметите.

И нека всеки, който съзерцава природата на нещата, да счита за съмнително това, което най-силно е увлякло и завладяло неговия разум и така ще го запази безпристрастен и чист.

  1. Съществуват също и предразсъдъци, които произлизат като че ли в следствие на взаимна обвързаност и на общността на човешкия род, които поради съдружието на хората наричаме предразсъдъци на площада. Хората се сдружават чрез речта, а имената на нещата се поставят според разбирането на мнозинството. Затова лошото и неуместно поставяне на имената спъва разума. Предразсъдъците на площада са най-тягостни.

Хората са убедени, че техния разум заповядва на думите. Но се случва също думите да обърнат и насочат силата си срещу разума, а от това науките са станали бездействени. Но думите обикновено добиват съдържание според разбирането на тълпата, т.е. най-очевидното за обикновения разум.

  1. съществуват и предразсъдъци, които са се вселили в душите на хората от различни догми на философите.

Наричаме ги предразсъдъци на театъра, защото колкото измислени и възприети философски системи има, толкова са и поставените и играни пиеси, които представят измислени и недействителни светове. Тук ние включваме не само общите философски системи, но и много принципи и аксиоми на науките, които са добили значение чрез предаване, вярване и лекомислие.

Предразсъдъците на театъра не са вродени, нито тайно са проникнали в разума, а направо за внушени и възприети от измислиците на теориите и превратните правила на доказването



В крайна сметка достъпът до истината трябва да бъде по-малко труден и човешкият разум с по-голяма готовност да се очисти и отхвърли предразсъдъците.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница