Габровски  камерен оркестър Звезди от Националния музикален театър „Стефан Македонски“



Дата03.05.2017
Размер138.86 Kb.
Размер138.86 Kb.


 

 Сезон 2014-2015 г. 


ГАБРОВСКИ  КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР

Звезди от

Националния музикален театър „Стефан Македонски“

 


 

 


Диригент


ЮЛИ ДАМЯНОВ

Солисти


Валентина Корчакова – сопран Катерина Тупарова -сопран

Марио Николов – тенор Александър Мутафчийски - баритон



Зала Възраждане



18 декември начало:

четвъртък19 часа

П р о г р а м а


Благодарим Ви, че не забравихте да изключите телефона си !



  1. Йохан Щраус – Пицикато полка




  1. Йохан Щраус - „Прилепът” - Куплети на Адела

(Катерина Тупарова)


  1. И. Калман„Старият рац” – ария на Рац (Ал. Мутафчийски)




  1. Имре Калман„Старият рац” – „Ха-ца-ца”

(Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски)


  1. Франц Лехар – „Веселата вдовица” ария на „Виля”

(Валентина Корчакова)


  1. Франц. Лехар – „Веселата вдовица”- ария на Данило

(Марио Николов)


  1. Франц Лехар – „Веселата вдовица”- Дует на Хана и Данило

(В. Корчакова, М. Николов)


  1. Джери Бок – ария на Тевие из „Цигуларят на покрива”

(Александър Мутафчийски)


  1. Марин Големинов – „Танц” из „ Пет скици” за струнен оркестър




  1. Асен Карастоянов – „Българи от старо време”

два дуета на Иван и Янка (К. Тупарова и Ал. Мутафчийски)


  1. Франц Лехар – „Джудита” (Валентина Корчакова)

  2. Имре Калман – „Графиня Марица” - Песен за Виена (М. Николов)

13. И. Калман – „Графиня Марица”- Дует на Марица и Тасило



(Валентина Корчакова и Марио Николов)
14. И. Калман – „Теменужката от Монмартър” - Ария на Нинон

(КатеринаТупарова)
15. Фредерик Лоу –Песен на Дулитъл (Алексдандър Мутафчийски)
16. И. Калман – „Царицата на чардаша” - Дует на Бони и Щаси

(Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски)
17. И. Калман – „Графиня Марица” -Ария на Тасило (М. Николов)
18. Имре Калман – „Царицата на чардаша” - „Помниш ли ти”

Валентина Корчакова и Марио Николов)


  1. Имре Калман – „Холандска женица” –

дует на Шлумбергер и Пеликан (К. Тупарова и Ал. Мутафчийски)


  1. Имре Калман – „Графиня Марица” - Терцет

(Валентина Корчакова, Александър Мутафчийски и Марио Николов)


  1. Имре Калман – „Царицата на чардаша” - Терцет

(Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски и Марио Николов)


  1. Йохан Щраус - „Прилепът”- Втори финал

(Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски и Марио Николов)


  1. Имре Калман – „Царицата на чардаша” - Квартет „Ура,ура” (Валентина Корчакова, КатеринаТупарова, Марио Николов, Ал. Мутафчийски)

Времетраенето на концерта е около 90 минути
Австриецът ЙОХАН БАПТИСТ ЩРАУС, композитор, цигулар и диригент е син на Йохан Щраус – също цигулар, композитор и диригент. Бащата предвижда за сина си кариера на държавен служител. Не искал над детето му да тегнат несгодите на артистичния живот. Младият Йохан учи счетоводство, но неговата майка, Анна го поощрява тайно от баща му да учи цигулка и теория на музиката при най-известните виенски педагози. След като бащата напуска семейството, пътят на сина към музиката остава открит.

През октомври 1844 г., Йохан Щраус – син изнася своя първи авторски концерт и пожънва голям успех. След смъртта на бащата, синът наследява бащиния си оркестър и стремглаво се издига до прозвището „Крал на виенския валс“.

През 1864 г. Йохан Щраус се среща със създателя на оперетата, французинът Жак Офенбах. Той насърчава колегата си да композира и оперети. И в този жанр Йохан Щраус е на висота. През 1874 г. се появява оперетата „Прилепът“ , която вече 140 г. не слиза от световните сцени. Щраус предава оркестъра на брат си Едуард и до края на живота си работи единствено като композитор.

Йохан Щраус се жени 3 пъти, но няма деца. Първата му жена умира през 1878 г. След няколко седмици се жени за певицата Ернестине Хенриете Ангелика Дитрих, която изоставя през 1882 г. В католическа Австрия разводите не са позволени, заради което той се отказва от своето австрийско поданство и става гражданин на Сакс-Кобурготското херцогство. През 1887 г. се жени в двореца „Кобург“ във Виена за Аделе Дойч.

Интересен факт е, че в знак на благодарност за предоставеното му поданство, Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобурготското семейство. Две от тези творби са посветени и на българската княжеска двойка: „Празничен марш“ посветен на българския княз Фердинанд и „Сватбен валс“ посветен на княгиня Мария Луиза.

Въпреки огромните разлики в музикалния вкус, Йохан Щраус и Йоханес Брамс са били големи приятели.

Йохан Щраус умира на 3 юни 1899 г. във Виена на 74 г. Преди това завещава цялото си състояние на „Виенското музикално общество“, от чиято зала всяка нова година Виенската филхармония изнася своите концерти посветени предимно на неговата музика.

https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:and9gcs1dcmhgje0v9xwucbvfo7kyx7g-6rwjf-kdr_jvjoafzfogj6heq ИМРЕ КАЛМАН е роден на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок, край живописното Балатонско езеро. Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. “С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята”. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер. През 1904 година е композиторският му дебют с изпълнение на симфоничната поема “Сатурналия” в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.

В началото на 30-те години, Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион.

Еврейският произход на Калман и политическите събития в Европа го принуждават да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години живее в Ню Йорк, но почти не композира. През зимата на 1948-49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи унгарски мелодии прозвучават отново, носейки радост и на преживелите ужаса на войната народи. Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж на 71 години.



Унгарският оперетен композитор и диригент ФЕРЕНЦ (ФРАНЦ) ЛЕХАР е роден на 30 април 1870 г. в словашкото село Комарно в семейството на военен диригент. Корените на рода Лехар са в Моравия, а майка му е от унгарско семейство. На пет годишна възраст започва да учи цигулка и пиано. Баща му се уверява, че детето ще стане музикант и го записва в Пражката консерватория, където учи цигулка и теория при Антонин Дворжак. Учителят му става негов идеал и той пожелава да стане композитор. След завършване на консерваторията свири известно време на цигулка в австрийски оркестър, а после няколко години е военен капелмайстор в Будапеща, Виена и други градове. През този период започва да съчинява маршове, танци и други леки оркестрови пиеси. В 1898 г. след смъртта на баща си Лехар заема диригентското му място в Будапеща, а една година по-късно се установява завинаги във Виена. От 1902 г. той е диригент на Виенския оперетен театър.

Лехар няма успех в операта и затова се насочва към оперетния жанр. Първоначално критиката не се отзовава ласкаво за неговите съчинения, но сред публиката те имат голям успех. Постепенно се утвърждава като оперетен композитор, като най-голяма слава му донася оперетата „ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА” създадена през 1905 г. Тази творба и до днес не слиза от афишите на театрите по света. С другата си оперета „Граф фон Люксембург” той спечелва световна слава и уважение. В имението си в Бад Ишл край река Траун, Лехар отглежда с любов много птици и животни. По спомените на сестра му Еми Папхазай и жена му София, Лехар е бил скромен, общителен, изключително упорит и амбициозен. Бил е подкрепян от семейството си и това му е създавало комфорт в работата. Искрено приятелство свързвало Лехар и Пучини. Големият италиански майстор често му гостувал и известно време дори е живял в имението на Лехар в Бад Ишл.

Лехар пътува в много европейски страни, където поставя своите оперети. След присъединяването на Австрия към фашистка Германия той напуска Виена и живее в Цюрих до 1948 г., за да избегне преследването на жена му заради нейния еврейския произход. След завръщането си в Австрия той отново се установява в имението си в Бад Ишл, където умира на 24 октомври на 78 годишна възраст.

Лехар заема едно от първите места в световното оперетно изкуство. Името му се свързва със създаването на нов тип виенска оперета, съчетаваща в себе си сантиментална мелодраматичност в комбинация с комично-фарсови сцени. Музиката на Лехар е свежа, наситена с елегантна мелодичност и с подчертан танцов характер. В нея авторът талантливо използва унгарски, славянски и румънски народни напеви. В по-късния период на творчеството си ( след 1925 г.) той постепенно активизира ролята на оркестъра и увеличава количеството на музикалните номера за сметка на говорните диалози. И до днес той е един от най-популярните оперетни композитори в света.



http://static.bnr.bg/sites/hristobotev/shows/music/muzikalensledobed/classic/publishingimages/35/2010-11-24-037_1.jpg Американският композитор на мюзикъли от еврейски произход ДЖЕРАЛД (ДЖЕРИ) ЛЕВИС БОК е роден на 23 ноември 1928 г. в Ню Хейвън, Кънектикът, но израства в Ню Йорк. Като дете учи пиано, а в гимназията и университета в Медисън започва да пише музика за шоу спектакли.

Дебютът му на Бродуей през 1955 г. му носи голям успех, който го съпътства през целия му живот. Мюзикълът „Цигулар на покрива“ е създаден през 1964 г. и до днес е легендарен сценичен хит. Джери Бок умира на 3 ноември 2010 г. в Ню Йорк на 82 г.



МАРИН ГОЛЕМИНОВ е роден в Кюстендил на 28 септември 1908г. в семейство с културни интереси. Баща му е уважаван юрист в югозападна България. Отрано започва да учи цигулка и да свири в домашния струнен квартет на родителите си. През 1927г. е приет в Софийската музикална академия със специалност цигулка, а от 1931 до 1934г. учи композиция и дирижиране в Скола Канторум в Париж при Венсан д’Енди и Пол Дюка .

След завръщането си в България работи като диригент в Радио София, а от 1934г. е професор по оркестрация и дирижиране в Софийската музикална академия. Освен композитор, Големинов е и блестящ публицист, автор на ценни учебници и студии. През 1976г.е удостоен с голямата награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер”, а през 1989г.е избран за член на БАН. Умира през 2000г. в Порто, Португалия на 92г.

Името на Големинов остава изписано със златни букви в историята на българската музикална култура като автор на танцовата драма „Нестинарка”

(поставяна в много европейски театри ), Вариации върху тема от Добри Христов, Прелюд. Ария и Токата за пиано и оркестър и очарователните ПЕТ СКИЦИ ЗА СТРУНЕН ОРКЕСТЪР. Те са създадени през 1948г. първоначално за струнен квартет. В „Танц“ Големинов цитира популярната по това време македонска народна песен „Зете, мили Зете”.


асен карастоянов Роден в Самоков в чиновническо семейство, АСЕН КАРАСТОЯНОВ учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта и хармония.

През периода 1923 - 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж във Висшето музикално училище „Екол Нормал“ при Пол Дюка и полифония в Скола Канторум при Пол льо Флем. През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.

От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.

С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. масовите му песни. Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“ по едноименната повест на Любен Каравелов е най-популярната оперета на Асен Карастоянов. Създадена е през 1959 г. в София и до днес не слиза от сцените на нашите оперни и музикални театри.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/a/a8/frederick_loewe.jpg ФРИЦ ЛЬОВЕ (Фредерик Лоу) е роден на 10 юни 1901 г. в Берлин. Родителите му са австрийски оперетни артисти. От рано изявява своя талант. На пет години започва да свири на пиано , на седем прави композиционни опити, а на 13 става най-малкият солист на прочутата Берлинска филхармония. На 15 години Лоу става известен и като композитор със своя популярна песен, чието издание се продава в повече от един милиона екземпляра.

През 1924 г. Лоу пристига в САЩ, поканен от американски продуценти. Там обаче успехът му не идва толкова бързо. Налага му се да сменя разнообразни професии: музикален оформител в нямо кино, селскостопански работник, дори…боксьор. В Америка променя името си на ФРЕДЕРК ЛОУ, с което е известен и до днес.

Успехът го спохожда едва през 1947 г. А световна слава му носи мюзикълът „МОЯТА ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“ създаден през 1956 г. Филмираната версия на мюзикъла през 1964 г. получава престижната награда „Оскар“

Лоу умира на 14 февруари 1988 г. в Палм-Спрингс, Калифорния на 87 г.



 ЮЛИ ДАМЯНОВ завършва Националната музикална академия ”Панчо Владигеров” в София със специалност “оркестрово дирижиране” при проф.Константин Илиев. В Националния музикален театър”Стефан Македонски” дирижира над 20 постановки от 1986г., а в момента е главен диригент. Гостува на всички значими оркестри и музикални и оперни театри в страната, дирижирал е в цяла Европа, Русия и Япония. Носител е на наградата “Кристална лира”за 2003г. на Съюза на музикалните и танцови дейци в България. Като композитор печели 2 награди от Националния конкурс “Музика в 7/8” в Пловдив: 2003г.- бронзова за балетна музика и 2004г.- сребърна за оркестър и ударни.

http://www.lifesport.bg/uploads/images/18737_1302513436505_1040538306_919738_123097_n.jpg ВАЛЕНТИНА КОРЧАКОВА е родена в София. Завършва френската езикова гимназия през 1996г.и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ през 2002г. Участва в майсторските класове по оперно пеене на Гена Димитрова, 2004 и Райна Кабаиванска, 2004 г. Лауреат е на български и руски международни конкурси.

От 2003г. е артист-солист в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Репетоарът и включва много главни роли в класическите оперети на Йохан Щраус, Франц Лехар и други. Има изяви и като оперна и камерна певица. Участва в проекти на Софийската филхармония и реализира записи за Българското национално радио.



http://theatre.art.bg/img/photos/big131970716121katerina-tuparova1.jpg КАТЕРИНА ТУПАРОВА е родена в Ракитово. След завършване на музикалното си образование е артист-солист в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Играе активно в редица централни и второстепенни роли на театъра. Гастролира редовно във всички оперни театри в България и в Япония.

http://theatre.art.bg/img/photos/big131970866721marionikolov.jpg МАРИО НИКОЛОВ учи оперно пеене във Висшето музикално училище във Виена, Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ и режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София. В неговия режисьорски профил са над 7 сценични спектакли, които е поставял многократно във всички български оперни и музикални театри. Носител е на наградата „Златна лира“ за цялостен принос в развитието и популяризирането на музикално-сценичното изкуство. Понастоящем е директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, като продължава и сценичните си изяви на сцената на театъра..

http://theatre.art.bg/img/photos/big131970745021alexandyr-mutafchiiski.jpg АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ е роден през 1972 г. във Варна. През 1999 г. завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ във София със специалност „оперно пеене“ при професорите Лили Стефанова и Павел Герджиков. Още като студент, през 1996 г. дебютира на сцената на Варненската опера в централни баритонови партии на опери от Моцарт и Доницети. От 1997 г. е солист на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни певци „Мими Балканска“. За високи творчески постижения е удостоен с наградата „Кристална лира“. Репертоарът му включва десетки централни роли в класически оперети и мюзикъл.

Александър Мутафчийски се изявява и като изпълнител на камерна музика. Редовен участник е и на прегледа „Нова българска музика“. Гостувал е самостоятелно и с трупата на столичния музикален театър в много градове на България, а също и в почти всички страни в Европа, Япония и Китай.



Скъпи приятели,

Благодарим Ви, че бяхме заедно през изминалата година. И през Новата 2015 година ще се постараем да удовлетворим голяма част от желанията Ви по отношение на изпълнители, автори и жанрове. Очаквайте гостуване на цигуларя ПАВЕЛ МИНЕВ и диригента СТЕФАН НЕДЯЛКОВ през втората половина на януари 2015 г. Програмата ще включва популярни виртуозни пиеси за цигулка от Паганини,Чайковски, Рахманинов, Гершуин и Равел.

ЖЕЛАЕМ ВИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ! Нека Новата 2015 г. Ви донесе здраве, радост и късмет!
Вие можете да получавате информация за нашите концерти в сайта на

Габровския камерен оркестър на адрес www.gko.gabrovo.bg както и във Facebook


Бележките подготви Иван Стоянов

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница