Генерал-лейтенант Георги Вазов във военната история на България. Дейност, възгледи и документално наследство



Дата18.11.2017
Размер350.11 Kb.
Размер350.11 Kb.


ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”

ИНСТИТУТ ЗА ПЕРСПЕКТИВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ОТБРАНАТА

СЕКЦИЯ „ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

АГЛИКА ТОДОРОВА ПАШОВА

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ГЕОРГИ ВАЗОВ ВЪВ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. ДЕЙНОСТ, ВЪЗГЛЕДИ И ДОКУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за придобиване на образователната и научна степен „доктор“

по научната специалност „История на България

(военна и военнополитическа история)”

Научен ръководител

доцент д-р Станчо Стойчев Станчев


СОФИЯ 2015

Дисертационният труд е обсъден на разширен Секционен съвет на 9. 10. 2015 г. и е насочен за защита пред научно жури на секция „Военноисторически изследвания” при Института за перспективни изследвания за отбраната на Военна академия „Г.С.Раковски” - София, по научната специалност „История на България (Военна и военнополитическа история)”.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на...............201...г. от .......ч. в зала А2 на Военна академия „Г. С. Раковски”.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в стая № 303 на Военна академия „Г. С. Раковски”, тел. 02/9226576.

Автор: Аглика Тодорова Пашова

Тема: Генерал-лейтенант Георги Вазов във военната история на България. Дейност, възгледи и документално наследство

Научен ръководител доцент д-р Станчо Стойчев Станчев


Тираж: 3

Излиза от печат на 10.2015 г.

Издателски комплекс на Военна академия „Г. С. Раковски”

През 1878 г. на политическия небосклон на Европа изгрява нова звезда. Възстановена е българската държава. Полагат се основите на най-важните ѝ институции, съдействащи за възраждането на държавността и съпътстващи по-сетнешното развитие на страната. Хиляди българи влагат своите усилия за построяването на нова България като държавници и дипломати, като лекари, юристи, учени и преподаватели. Други посвещават живота и бъдещата си дейност на възстановяването на българската армия, отдавайки знания и умения за нейното изграждане и укрепване от най-ранните си години.

Георги Минчев Вазов е сред стотиците български младежи, които отрано се посвещават на офицерската професия, свързвайки неразривно своето бъдеще с въоръжените сили на страната. В изпълнения си с превратности и обрати житейски път той се изявява като виден военачалник, бележит военен лидер и строител на българската армия, но и като инженер, публицист и общественик, оставил трайна следа в развитието на страната и войската, достигнал до високото воинско звание генерал-лейтенант и поста на министър на войната.

Липсата на цялостно проучване по темата обуславя потребността от нейното разработване и необходимостта от разкриване на теоретичните схващания и дейността на генерал Георги Вазов за изграждане на българската армия и приноса му за развитието на българската военна теория и военно дело. Във връзка с това е наложително всестранното осветляване на неговата дейност, характеризираща го като висш офицер и военачалник, като опитен пълководец, строител на армията и военен теоретик, който при вземането на решения във върховите моменти от своя живот неизменно поставя отечеството над всичко, а постигнатото от него в Балканската война 1912-1913 г. се изучава и до днес от военните специалисти.

Актуалността на темата е продиктувана от необходимостта от изучаване и широко разпространяване на опита и достиженията на видните български военачалници от родното минало, в случая – на ген. Георги Вазов, който през март 1913 г. влага своите усилия за овладяването на непристъпната Одринска крепост. В този смисъл особено важно е проучването и популяризирането на възгледите и многообразната дейност на генерала за изграждането на армията, уточняването и посочването на приноса му за нейното развитие. Не по-маловажно е издирването и разкриването на историографското наследство на ген. Вазов, което до настоящия момент е почти напълно непознато, проучването, анализирането и систематизирането на теоретичното и документалното му наследство, съхранявано в националните архивохранилища, представянето на нови факти и сведения за слабо документираните периоди от неговия живот и дейност.

Темата има и приложен характер, тъй като разработката може да бъде използвана в обучението по военна история. От друга страна изготвеният и представен в края на дисертационния труд тематичен каталог, представящ документите от родните архиви за дейността и възгледите на генерал-лейтенант Георги Вазов, привежда в известност документалните свидетелства за живота и делото на големия български военачалник, с което се улеснява бъдещата работа на изследователите, а и на архивистите.

В хода на разработването на дисертацията е приложен проблемно-хронологичният подход. Това дава възможност събитията да бъдат представени не само последователно - в хронологична дълбочина, но и проблемно – т. е. в ширина, което позволява да бъде представена по-пълно разглежданата в дисертационния труд проблематика. Приложени са също историческият и логическият метод, а също методите на анализ и синтез, на абстрахиране и обобщение, на сравнение и аналогия.

За написване на изследването са използвани документи и материали, съхранявани в четири основни архивохранилища в страната – Държавния военноисторически архив в гр. Велико Търново (ДВИА), Централния държавен архив (ЦДА), Научния архив на Българската академия на науките (НА-БАН) и Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ-БИА). Отделно от тях са извлечени също различни материали по темата от богатите фондове на Военноисторическата библиотека (ВИБ) при Военна академия „Г.С.Раковски” и на Националния военноисторически музей (НВИМ).

При разработването на дисертационния труд е ползвана също огромна по вид и количество литература – монографии, студии и статии, дневници и спомени, публикации на документи, справочници, речници и енциклопедии, както и периодичен печат (вестници и списания). Съдържащата се в цитираните документи, изследвания и литература богата и разнообразна информация е позволила да бъде нарисуван цялостен портрет на разглежданата в дисертационния труд личност – генерал-лейтенант Георги Вазов, да бъде разкрит задълбочено и в детайли неговият жизнен, военен и творчески път, възгледите и богатото му историографско и документално наследство.

Дисертацията е в обем на 282 печатни страници и се състои от увод, три глави (с общо 10 параграфа) и заключение. Към нея са включени и приложения – списък на възприетите при написването й съкращения и списък, съдържащ 56 заглавия на издирени в хода на направените изследвания публикации – брошури, статии, речи и др., плод на личните усилия на генерал-лейтенант Георги Вазов, отпечатани в самостоятелни книжни тела или на страниците на периодичния печат. Накрая са посочени архивните извори и литературните източници, използвани при написването на изследването.

В увода на дисертационния труд са поставени неговите цели и научните задачи, които са решени в хода на изследването, а също неговата актуалност и хронологични рамки, както и приложените и посочени по-горе методи на изследване. Представен е също историографски преглед на литературата и архивните източници по темата, което дава основание да се направи извода, че отпечатаните до момента публикации са недостатъчни за всестранното осветляване на предвидения за изследване в дисертацията основен проблем в утвърдения за разработване вариант.

Глава първа „Георги Вазов - офицер на две армии” се състои от три параграфа, посветени на началната дейност от жизнения път на бъдещия генерал. Първият от тях -„Произход и първи стъпки във военната кариера”, има въвеждащ за дисертацията характер и запознава с родното място, семейната среда и събитията от най-ранните години от живота на Георги Вазов, т. е. времето, когато се формират неговите основни личностни възгледи, мотивиращи до голяма степен по-сетнешната му дейност и постъпки. Именно те стават причина не само той, но още трима от неговите братя да облекат мундира на офицер от българската армия в желанието си да подпомогнат отечеството в очаквания от всички неизбежен сблъсък с чуждия потисник за освобождение на все още намиращите се под чуждия гнет българи и осъществяване на националното обединение.

Разглежда се и ролята на елитната за времето си Априловска гимназия като важно просветно и културно средище в навечерието на Освобождението, което също изиграва съществена роля за формиране характера и възгледите на младежа. Изтъква се, че родолюбивата среда, в която Г.Вазов попада по време на престоя си в учебното заведение, съдейства успоредно с обучението си той да разшири кръга на своите познания, да формира параметрите на политическото си мислене. От тези години остават познанствата му с неговите съученици - бъдещите български генерали Михаил Савов, Иван Фичев, Стефан Тошев, Димитър Гешов, Матей Андреев и Никола Петров (Н. Вапцаров), с които Георги Вазов остава в близки отношения не само по време на военната си кариера, но и през целия си живот.

Проследява се също постъпването на Г. Вазов в Одеското пехотно юнкерско училище през 1878 г. и службата му в състава на 55-и пехотен Подолски полк, където в продължение на две години придобива непосредствени практически умения, необходими му за офицерската професия. Обръща се внимание и на завръщането на Вазов в България през 1880 г. и службата му като младши офицер в българската армия, повторното му заминаване в Русия, за да обучението си и завръщането му в България след началото на войната със Сърбия през есента на 1885 г. Разгледано е и участието на младежа в боевете в района на западната българска граница, като е внесена нова, допълнителна информация за бойния му път по време на войната и награждаването му за проявената от него храброст.

Много подробно е изяснена ролята, мястото и участието на Г. Вазов в събитията, свързани с детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г., в които единствената жертва е неговият по-малък брат подпоручик Михаил Вазов. На основата на нови архивни материали се потвърждава недвусмислено информацията, че кап. Георги Вазов е един от основните организатори на съзаклятието срещу държавния глава, заедно с капитаните Радко Димитриев, Петър Груев и Анастас Бендерев, причина за което е не само неговото крайно русофилство, но и твърдото му убеждение, че държавният глава се отнася нелоялно към Русия и накърнява нейния престиж. Неуспешният край на опита за сваляне на княз Александър принуждава заговорниците да напуснат страната и да емигрират. В търсене на най-правилното решение, след продължителни премеждия кап. Георги Вазов пристига в Русия, където през 1888 г. завършва висшето си образование в Николаевската военноинженерна академия.

Основното внимание във втория параграф на главата – „Години на емиграция”, е отделено на дейността на Г. Вазов по време на пребиваването му в Средна Азия, вече като офицер от руската армия, продължило повече от 10 години и при изключително тежки условия. Макар че завършва като първенец на випуска в академията, той не е пощаден от суровата руска действителност и похватите на военната бюрокрация и е принуден да замине вместо в Одеса – гарнизон, в който има желание да служи и по право му се полага, поради постигнатия от него в следването отличен успех, в Асхабад (дн. Ашхабад, Република Туркменистан).

След пристигането си на местоназначението младият офицер поема ръководството на военните строежи в областта. Въпреки, че е преместван неколкократно - в Мерв (дн. Марий), в Кушка (дн. Серхетабад) - най-южната точка на Руската империя, намираща се на тогавашната руско-афганистанска граница, във военния пункт в Йолатанския оазис, в Пенде и Серидаз, а и независимо от огромните трудности, които го съпътстват навсякъде, Г. Вазов винаги проявява сериозно отношение към възложените му задачи. Посещава лично обектите, за които отговаря, ръководи дейностите, свързани с тяхното ремонтиране или изграждане, проявявайки се като опитен военноинженерен експерт, утвърждава мястото за построяване на крайграничната крепост Кушка, превърната по-късно в град. Под негово ръководство са построени различни укрепителни съоръжения, две казарми, болница, военен клуб, гарнизонна църква, мостове, телеграфната линия, свързваща Кушка с Мерв и Асхабад, той ръководи и издигането на сградата на местната телеграфопощенска станция. Особено дейно е неговото участие в построяването на ж.п.-линията между селищата Мерв и Кушка. Като неотделима съставна част от Транскаспийската железопътна линия, отсечката е важна и с оглед използването й за по-бързото проникване на руската цивилизация в региона и приобщаването му към империята. По такъв начин навсякъде в областта, където пребивава, Георги Вазов дава личния си принос за нейното модернизиране, оставяйки трайни следи от своето присъствие.

По време на пребиваването си в Закаспийския край Георги Вазов полага усилия за разширяване и на практическите си познания по военно изкуство, а способностите и опитът му в това отношение са причина през 1890 г. да му бъде поверена самостоятелна роля в организираните учения по крепостна (обсадна) война. Същевременно той използва престоя си в областта и за да се запознае и събере сведения за миналото на местното население – основно туркмени, но също и перси, киргизи, таджики, узбеки, афгани, за техните обичаи и културно-историческо наследство. През 1896 г., след като вече е прослужил повече от 11 години като капитан от българската, а впоследствие и от руската армия, Г. Вазов е повишен в звание подполковник, прескачайки офицерския чин майор, което му позволява да заема нови, по-високи командни длъжности.

Междувременно влошените българо-руски отношения, продължили цяло десетилетие, най-сетне се затоплят. Това рефлектира и върху решаването на офицерско-емигрантския въпрос, намиращ се в момента в пълен застой. Упълномощен от своите другари-емигранти, Г. Вазов се възползва от личните си познанства, среща се с лица от руското правителство и ги запознава с нерешения проблем. Той разговаря и с министър-председателя на Княжество България д-р Константин Стоилов, а през 1897 г. - и с български министри, среща се също с княз Фердинанд І, като неизменно поставя на вниманието на събеседниците офицерско-емигрантския въпрос, получавайки уверения, че ще бъде решен благоприятно.

И наистина, проблемът е успешно разрешен. Протоколът за споразумението между двете страни по въпроса е подписан на 22 януари 1898 г., а при определяне старшинството на завръщащите се в България офицери се приема техният стаж според служебните списъци на двете армии. Подобно на своите другари-емигранти подполк. Георги Вазов подава оставка, а през януари 1898 г. получава назначение на длъжност на офицер за особени поръчки във Военноинженерната инспекция при Военното министерство на Княжество България. Започва нова страница от офицерската му кариера, а и от жизнения му път.

В параграф трети от главата – „Строител на българската армия”, се разглежда дейността и приносът на Г. Вазов за нейното изграждане. След зачисляването му в редовете на войската, той получава задача да се заеме с укрепяването на крепостния вал около Видин, а впоследствие - и с усилването на граничната отбранителна позиция край Сливница и Годеч. Идеята е при опит за настъпление от запад да се задържат противниковите войски, с което да се възпрепятства нахлуването им към столицата. Запознал се на място със спецификите и на югоизточната българска граница, през 1899 г. подполк. Вазов пристъпва към разработване на проекти на крайгранични укрепления и за района на гр. Хасково.

Въпреки недоверието на монарха към бившия детронатор, качествата, усилията и поведението му са оценени по достойнство и през 1900 г. той получава назначение за „завеждащ инженерната част на Южната княжеска армия”. По същото време подполк. Вазов разработва още три военноинженерни проекта, свързани с изграждането на укрепените позиции край българо-турската граница в Южна България - при Стара Загора, при Търново Сеймен (дн. Симеоновград) и при Ямбол. Произведен в звание „полковник”, през следващите години той продължава да организира и ръководи изграждането на военноинженерни съоръжения в района на югоизточната граница.

През 1904 г. Г. Вазов е назначен за началник на инженерните войски – длъжност, която разширява обхвата на неговите задължения и отговорности, но и правомощия, а това му дава възможност да прилага възгледите си за по-нататъшното им изграждане. До 1908 г., когато е титуляр на длъжността, в командваните от него войски се извършват различни промени и преустройства. Увеличен е броят на пионерните дружини от три на девет и са комплектувани с най-нови военни и технически изобретения – безжични телеграфи, ръчни гранати, прожектори; израз на вложените от Г. Вазов усилия са също изградените две железопътни и една мостова дружина, въздухоплавателното отделение, създаването на инженерна работилница и склад, трите нови гълъбни станции и др. Под негово личното ръководство всяка година с цел повишаване на квалификацията се провеждат общи занятия на подчинените му офицери. Заслужена награда за положения труд, усилия и старание е повишаването на Г. Вазов през 1906 г. в звание генерал-майор, както и награждаването му с орден “За военна заслуга”.

Като началник на инженерните войски Г. Вазов не спира да следи новостите във военното дело, проявявайки траен интерес към въоръжението и изобретенията в инженерните войски и в артилерията, към нововъведенията и методите на воюване в съвременното военно изкуство. Интересува се от най-новите схващания за обсадната война и укрепяването, обсадата и овладяването на крепости. Във връзка с това следи внимателно хода на Руско-японската война 1904-1905 г., борбата за крепостта Порт Артур и боевете при Шахе и Мукден и отражението им върху развитието на крепостното дело, новоизлезлите трудове на известните руски фортификационни специалисти полк. П. Клокачьов, капитан (по-късно генерал) Алексей фон Шварц, полк. Г. Тимченко-Рубан, запознава се с непосредствените впечатления от войната на руския военен министър генерал-адютант Алексей Куропаткин.

Ген. Вазов изучава и опита на западноевропейските армии, запознава се с въоръжението на инженерните им войски и нововъведените в тях постижения на техническия прогрес. По време на своите посещения във Франция, Германия и Австро-Унгария той проучва и възможностите за внедряването в българската армия на автомобила, аероплана и балона, което започва да се осъществява скоро след завръщането му в страната, като достига до важни заключения за използването им в бъдещата война.

Подобряването на бойната готовност на командваните от ген. Вазов войски обаче си остава негова водеща задача. За целта той неведнъж ги посещава, запознава се с техните проблеми, дава указания. Взема участие в общите маневри на войската и в работата на различни експертни комисии, почти винаги ръководени от него.

Успехите на генерала предизвикват завистта на някои от неговите колеги, с които е в постоянен досег. В тях те виждат заплаха за собствените си кариеристични стремежи. Подтиквани скрито от княз Фердинанд I и в опит за сриване на авторитета на Г. Вазов, през 1908 г. те го изправят на подсъдимата скамейка Обвинението е за мними злоупотреби, свързани с доставки за армията. Без да открият основателна причина, през следващата година съдиите все пак го осъждат по височайше внушение за превишаване на власт „без корист” на 5 дни затвор, излежани от генерала в един от полицейските участъци. Макар че има символичен характер, наказанието е достатъчно, за да не може ген. Г. Вазов да бъде възстановен на служба и той преминава в запаса.

Изключително действен и притежаващ твърд и несломим дух, през следващите години Г. Вазов развива енергична обществена дейност. Активен член е на Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”, избран е за съветник на неговия Управителен съвет, инициатор е и учредител и на Българското съюзно колоездачно дружество, на което е първи негов председател.

Възприемчив към всичко ново, генералът създава междуградски автомобилен транспорт; подобен в страната до момента няма. За целта той закупува два автобуса, които осъществяват първата автомобилна линия в България по маршрута София – Самоков – Чамкория (дн. Боровец). По този начин Г. Вазов въвежда у нас едно от най-новите технически постижения на епохата, прилагани вече в редица европейските страни. Организира също производството на блокчета за улична настилка.

Междувременно през 1912 г. обстановката в Османската империя чувствително се изостря. Засилен е гнетът над християнското население в европейската й част, а българите са подложени на насилия и притеснения. Това поражда сериозно безпокойство и вълнение сред българското общество.

На 17 септември 1912 г. България обявява всеобща мобилизация и пристъпва към непосредствена подготовка за война. В редовете на армията е призован и ген. Г. Вазов, който поема командването на инженерните войски във 2-ра армия, а няколко дни по-късно - Главното управление на военните съобщения и етапите, получавайки по този начин пълна реабилитация след принудителното му излизане в запаса три години по-рано.

Подобно на глава първа, втората - „Георги Вазов - пълководец, политик и общественик”, е структурирана също в три параграфа. Първият от тях – „Участие в Балканската война 1912-1913 г.” е изцяло посветен на дейността на ген. Вазов, осъществена в хода на военния конфликт с Османската империя. Още в първите дни на войната той е поканен в Главната квартира на българската армия, за да сподели своите виждания за подготовката на предстоящото настъпление. Според изразеното от него мнение в хода на боевете следва да се действа предпазливо, като във всеки отделен момент се реагира съобразно възникналата ситуация.

До началото на следващия месец, когато е назначен на нова, по-отговорна длъжност - генерал-губернатор на Лозенградското (от 1913 г. - Тракийско) военно губернаторство, ген. Вазов изпълнява стриктно своите задължения, полагайки сериозни усилия за подобряване снабдяването на армията. За целта той реорганизира обозните части с цел осигуряването на трите български армии с транспорта, от който се нуждаят, интересува се за състоянието на войските и бойния им дух.

С поемането на управлението на губернаторството задачите пред генерала коренно се променят. Безспорно най-важно за момента е приобщаването към България на освободените територии, където живее население с пъстър етнически състав. Успоредно с това Г. Вазов играе основна роля за изграждането на държавния апарат в губернаторството и решаването на съществуващите проблеми. Сред най-важните мерки, предприети от генерала, са тези за формирането на органи на българската власт и въвеждането на гражданско управление, създаването на полицейска служба и на адекватна финансова система, установяването на справедливо правосъдие. Предвидено е също организирането на действаща комуникационна система (нормална съобщителна връзка и проходими мостове и пътища), осигуряване функционирането на училищата и религиозните храмове и др. Ген. Вазов поддържа постоянна връзка и с българските чети в областта, като непрестанно получава информация за дейността им. Взети са също конкретни мерки за гарантирането на живота и собствеността на населението. Благодарение на положените усилия, до края на годината редът и спокойствието в Източна Тракия са почти напълно възстановени.

Примирието между воюващите в края на 1912 г. поражда надежди пред турското правителство за благоприятен изход от войната. Командването на българската армия обаче е твърдо решено да не допусне подобно развитие на военните действия, в случай че войната продължи и подготвя атака на Одринската крепост, разчитайки на овладяването ѝ въпреки нейната непревземаемост. Изградена е експертна комисия, в чийто състав по препоръка на монарха е включен и Георги Вазов, за да се обсъди целесъобразността от предприемането на активни действия. Подобно на останалите присъстващи, ген. Вазов излага своите виждания. Схващанията му за нанасяне на главния удар срещу най-укрепената част от отбранителната линия са възприети, а самият той поема командването на Източния сектор на обсадата на крепостта, за да се включи в непосредствената подготовка за нейното овладяване.

Пристигнал на местоназначението, генералът се среща с офицерите от сектора, посещава войниците по позициите, внушава им вяра в бъдещия успех. Бойците се подготвят на специално подготвен полигон. По негово указание се отделя внимание на изучаването на крепостта и разузнаването, на артилерията и маскировката. Същевременно ген. Вазов внимателно проучва плановете на укреплението и разположението на противниковата отбрана. В хода на подготовката приложение намира и изготвеното от него ръководство за атака на крепости.

През нощта срещу 12 март 1913 г. българите тръгват към вражеските фортове, а призори ги овладяват. Късно вечерта започва нова атака. Под ръководство на ген. Вазов е осъществена координация на участващите в боя в сектора войски. Защитните съоръжения падат едно след друго. До обед на 13 март 1913 г. Одринската крепост е превзета. Пленен е командващият гарнизона Шукри паша и над 33 000 неприятелски офицери и войници, 12 236 пушки, 413 оръдия, 46 тежки картечници, повече от 10 милиона патрони.

За овладяването на крепостта приносът на българския войник е основен, но значителен е и дялът на ген. Вазов. Изявявайки се като компетентен командир и пълководец, той организира отлично атаката в поверения му сектор и също дава своя принос за извоюване на голямата победа, превръщайки я в едно от най-високите постижения в историята на българската армия.

Веднага след превземането на крепостта ген. Вазов е назначен за началник на Одринския гарнизон, а впоследствие успоредно с това - и за губернатор на Тракийското военно губернаторство. Във връзка с предстоящите българо-румънски преговори по повод предвиденото предаване на гр. Силистра на Румъния в началото на юни 1913 г. е привлечен за член на българската делегация. Краткото време до началото на Междусъюзническата война, а и диаметрално изразените позиции от преговарящите стават причина да не се достигне до вземането на окончателно решение по въпроса, в резултат на което на 21 юни 1913 г. разговорите са прекратени. Тяхното прекратяване довеждат и до приключване на дипломатическата дейност на ген. Георги Вазов. С подписването на Лондонския мирен договор през май 1913 г. окончателно се преустановява също дейността му на пълководец, завършила с най-големия постигнат от него боен успех - превземането на Одринската крепост, почти едновременно завършва и кариерата му на държавник и администратор.

Във втория параграф на главата се разглеждат „Политическата дейност и възгледи” на ген. Георги Вазов. След преждевременното завършване на дипломатическата си мисия Г. Вазов се завръща в София, а на 28 юни 1913 г. с височайши указ е назначен за министър на войната. Издигането на генерала е в резултат на внимателен избор на монарха с оглед на ситуацията, в която страната е изпаднала. Едновременно с укрепването на русофилски настроеното правителство на д-р Стоян Данев, той разчита, че с този свой акт ще спечели благоволението, а и подкрепата на Русия в трудния за България момент. Освен способен, Г. Вазов е и популярен сред войската и обществото генерал, което прави кандидатурата му още по-удобна за възприемане.

Г. Вазов заема министерското кресло по-малко от два месеца - едва 55 дни, но наситени с тежки, динамични, а и съдбоносни събития. Независимо от правителственото решение да не се оказва съпротива на навлезлите в българска територия румънски войски, тъй като в момента страната воюва със своите бивши съюзници, по негови указания са предприети действия за забавяне на тяхното по-нататъшно нахлуване. Само благодарение на взетите мерки противниковите войски са принудени да забавят своето придвижване и да спрат на подстъпите на столицата, без да навлязат в града, като в крайна сметка е избегната и опасността от въоръжен сблъсък. Негова е и заслугата за атакуване на настъпващите на север гръцки сили, в резултат на което гръцката армия изпада в критична ситуация и единствено сключеното примирие я спасява от разгром в района на Кресненското дефиле.

Произведен в следващо воинско звание генерал-лейтенант в началото на август 1913 г., Г. Вазов подава принудителна оставка по искане на монарха, и на 23 август 1913 г., този път окончателно, преминава в запаса. Без повече да е принуден да се съобразява с ограниченията относно воденето на всякакъв вид партийна и политическа дейност (задължителни за всеки военнослужещ) Г. Вазов става член на Народната партия, в която членуват и неговите братя и на която отдавна скрито симпатизира. Притежаващ огромен авторитет, богат опит на организатор, реализъм и такт, както и непреходни русофилски убеждения (съвпадащи с неизменно прокламираната в програмните документи на народняците външнополитическа позиция), той много скоро е авансиран в партийната йерархия. Избран е за член на различни висши органи – на Централното бюро на партията, а също за председател на Столичното ѝ бюро.

До този момент Народната партия вече е придобила окончателния си облик като представител на най-имотните слоеве на населението и обединител на техните интереси. С цел решаване на редица проблеми, влизащи в полезрението на партийните членове, в нейните документи залягат различни специфични задачи – осъществяване на промени в сферата на социалното законодателство с цел подобряване положението на работниците, мерки, свързани със стабилизирането на организацията на армията, ясно изразено отношение към външнополитическия курс на страната. Ген. Георги Вазов споделя напълно програмните документи. Той нерядко взема лично отношение на страниците на периодичния печат и особено в партийния в. „Мир” по възникващите злободневни проблеми и най-вече по различни въпроси, свързани със състоянието и проблемите на армията.

Междувременно сред българското общество е повдигнат въпросът за търсене на отговорност и наказване на виновниците за националната катастрофа през войната от 1913 г. Ген. Вазов не взема отношение към започналата полемика, тъй като е военен министър по време на събитието и се дистанцира от нея. Нещо повече - името му не фигурира в списъка на провинилите се, а към него не са предявени никакви претенции или обвинения за допуснати слабости или грешки по време на неговия мандат.

През целия си живот Георги Вазов изразява своята гражданска, а след приемането му в Народната партия – и партийната си позиция по отношение на започналата през 1914 г. Първа световна война. Произнася речи, участва в разработването на партийни документи, печата статии в периодичния печат, взема отношение към възникващи въпроси, афишира своите възгледи и схващания по третираните проблеми. В голяма част от своите публикации от този период ген. Вазов изказва своите коментари по актуалния за момента въпрос за евентуалното участие на България в започналата война, разглежда военнополитическата обстановка, анализира победите и пораженията на воюващите страни, изказва предположения за крайния победител, стреми се да убеди монарха и обществото в правилността на заетата от Народната партия позиция, която той напълно споделя - България да се присъедини към страните от Съглашението.

След намесата на България в световната война ген. Вазов прекратява своите коментари като военен специалист и публикациите си за световния сблъсък. Те се появяват отново на страниците на периодичния печат едва след подписването на Солунското споразумение през септември 1918 г., сега вече ратуващи за сключването на достоен и справедлив мир на страната с държавите от Съглашението. Със същата цел пише и писма до свои приятели и познати зад граница. Предприетите от Г. Вазов действия не довеждат до положителен резултат, а Ньойският договор от 1919 г. жестоко санкционира страната. Всеобщите несполуки, а и появилото се междувременно заболяване принуждават ген. Вазов да се оттегли от по-нататъшна активна политическа и партийна дейност и да пренасочи изцяло вниманието си към успешно лечение.

Обществена дейност” е последният, трети параграф на главата, в който е разгледано участието на ген. Георги Вазов в различни публични начинания. Многобройните събития, придружаващи жизнения път на генерала доказват, че животът му е изпълнен с динамика и напрежение, с низ от непрестанно сменящи се събития, а обратите и липсата на спокойствие са нещо напълно обичайно за неговото ежедневие. Подобно на началната му дейност на общественик, осъществена през годините след завръщането му от изгнание, тази след края на военната му кариера също го характеризира като действена личност с ярко изразени организаторски способности и личност със замах, с широк кръгозор, разнообразни знания и умения, полезни за обществото. До края на живота му неговата дейност е неизменно свързана с проблеми, отнасящи се до състоянието и развитието на българската армия, но също и към различни обществени, административни и стопански институции.

Като член на Съюза на запасните офицери, оглавяван за продължителен период от време от неговия брат ген. Владимир Вазов, той се включва в различните инициативи на организацията, разисква заедно със свои бивши колеги-генерали и офицери състоянието и перспективите за развитието на армията, обменя мнения, споделя личния си опит и поуки от миналото. В края на 1920 г. се включва в изготвянето на „Мемоар върху положението на войската ни – днешна и бъдеща” - документ, съдържащ конкретни предложения за успешно разрешаване на съществуващи в армията проблеми, връчен на цар Борис III и на управляващия Министерството на войната Райко Даскалов.

След 1913 г. ген. Вазов взема участие и в други обществени инициативи и начинания. На първо време през 1914 г. е избран за член-управител на Розовата банка в София, става и неин директор, а през 1924 г. - и директор на основаната в София с неговото активно съдействие Собственишка кооперативна банка. Положена с негови усилия на стабилни основи, тя функционира безпроблемно и след смъртта му - до момента на преустройството на банковата система на страната през 1951 г., ползвайки се неизменно от доверието на своите вложители.

Едновременно с включването си в банковия сектор на страната, през 1914 г. Г. Вазов е избран и за член на Славянското културно-просветно и благотворително дружество в България, поставящо си за цел популяризирането на славянските идеи у нас и зад граница, а през 1915 г. - и за член на Софийския градски общински съвет.

След започването на Първата световна война, вече като цивилен гражданин, запасният генерал Георги Вазов посещава нееднократно райони, в които българската армия воюва след 1912 г. През 1914 г. той пътува из Източна Тракия и Беломорието, отбива се и в Одрин, правейки важни констатации. Само за около година, по неговите думи, по заповед на гръцките власти в Беломорието са заличени всички следи от вековното българско присъствие в областта, ликвидирани са дори гробовете на местните българи. В същото време, поучени от горчивия урок, който Османската империя получава във войната от 1912-1913 г., турските военни власти са съумели да възстановят всички свои укрепления по поречието на Марица. Тъй като позицията на империята относно влизането ѝ във войната остава неясна към момента, сведенията са важни за българската армия. Макар че няма категорично потвърждение за предаването им на българското командване, едва ли генералът е запазил придобитите сведения единствено за себе си.

Георги Вазов осъществява свои пътувания и през 1917-1918 г., посещавайки градовете Ниш, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Този път той споделя публично видяното в Ниш и неговата околност на страниците на печата. Според него усилията на сръбската държава за интегриране на града е довело до положителни за нея резултати, дължащи се на методичната политика на асимилиране на местното българско население, придружена от цялостна смяна на съществуващата българска топонимия със сръбска.

И след края на войната ген. Вазов не остава безучастен към съдбата на родината. На страниците на печата той апелира към победителите от Съглашението за толерантно отношение към България и зачитане на правото й за обединение, за свободно съществуване по подобие на държавите в Европа и света. Независимо от настъпилите промени в Русия след 1917 г., Георги Вазов си остава русофил и привърженик на идеята за сближение на двете страни. През 1921 г. той става член на Руско-българското културно-благотворително дружество в България, поставящо си за цел сближението на двата народа и подпомагането на пристигналите у нас емигранти.

Натрупаното вследствие на преживяната от България национална катастрофа напрежение дава своето отражение за обостряне на старото хронично заболяване, придобито на младини от Г. Вазов. Неуспешното му лечение го принуждава да замине за Западна Европа, където се подлага на операция, последвана от продължителни възстановителни процедури.

След завръщането си в страната през 1924 г. генералът се заема с нова обществена дейност – организиране на кампания за решаване на квартирната криза. С негово участие е създаден Народен съюз на собствениците в България, на когото е избран за първи председател. Осигурил средства заедно с други сподвижници на идеята, той е и сред основателите на Собственишката кооперативна банка, чрез която впоследствие се подпомага построяването на жилища с отпускането на изгодни кредити.

През 1926 г. Георги Вазов публикува текста на отдавна замисляния от него Завет към армията, чрез който споделя своя дългогогодишен опит. Обобщавайки теоретичните и практическите си знания и умения, натрупани през годините на житейския си път и воинската си служба, генералът ги отправя към своите приемници, демонстрирайки за пореден път активната си гражданска и личностна позиция.

Смъртта на ген. Вазов през 1934 г. прекъсва неговите по-нататъшни изяви. През 74-годишния си, изпълнен със събития и превратности жизнен път, той служи като офицер и генерал в армейските редове на две армии в продължение на 28 години, взема участие в три войни, достига до званието генерал-лейтенант и до поста на министър на войната, а с превземането на Одринската крепост – и до върховете на бойната слава, оставайки завинаги в летописите на българската история.

За разлика от предходните две глави, глава трета – „Документално наследство на ген. Георги Вазов” е структурирана в четири, а не в три параграфа. В първия от тях – „Историографски обзор на трудовете на ген. Георги Вазов” се прави ретроспекция на неговите публикации, издирени за нуждите на дисертацията. Тук те са систематизирани в три основни групи – спомени, изследвания и публицистични материали, като малка част от тях съществуват единствено в ръкописен вид. В тях Г. Вазов се подписва обичайно със собственото си име, в отделни случаи – с инициалите на името и фамилията си (Г.В.) или на името и презимето си (Г.М.), а след Балканските войни 1912-1913 г. възприема за псевдоним и латинската дума Veritas (истина).

Ген. Вазов пише спомените си през различни периоди от своя живот – някои още в младежките си години, други – след завръщането си от емиграция, а най-интересните – в зрялата си възраст. Отразявайки жизнения си път през различен диапазон от време, във всеки един от тях той представя участието си в някакво събитие - ученическите си години в Априловската гимназия, Сръбско-българската, Балканската или Междусъюзническата война, пребиваването си в Средна Азия като офицер от руската армия и др. Повечето спомени са публикувани – в целия им обем или частично, приживе или след смъртта на техния автор, като само част от оригиналните им ръкописи са запазени и се съхраняват и до днес във фондовете на ДВИА във Велико Търново и в ЦДА в София. Субективни като всички подобни четива, тези на ген. Вазов също са свидетелство за времето, в което той живее. Едновременно с това, те разкриват причините за събитията, на които генералът е очевидец по начина, по който той ги е видял и почувствал.

Г. Вазов е автор също на публикации, посветени на различни проблеми на военното дело, на изграждането и подготовката на българската армия за война или свързани с професията му на офицер, а по-късно – и на генерал от инженерните войски. Някои от тях са отпечатвани като брошури, други – в списания, а трети - най-кратките, намират място на страниците на различни вестници.

Още в първата си отпечатана в София през 1884 г. брошура „За военната гимнастика в училищата и в обществото” той поставя на дневен ред въпроса за самоотбраната на всяка отделна държава и се спира на съществуващата, според него, остра необходимост от въвеждането на военно обучение в училищата. Макар писани преди повече от век, тези разсъжденията са твърде актуални и днес, когато въпросът за необходимостта от военна служба и военно обучение на младежта отново се повдигат и се подлагат на дискусии сред обществото.

Г. Вазов продължава да разработва проблеми с отношение към българската армия и през следващите години, но поради принудителната му емиграция успява да ги публикува едва след завръщането си в страната. Тъй като са пряко свързани с редуцирането състава на войската и икономиите във военния бюджет – една злободневна тема в обществото, след публикуването им той ги преработва, обединява ги в обща студия под надслов „Нашата армия и нейния бюджет” и през 1902 г. я отпечатва като отделна брошура. Достигайки до извода,че намаляването на военния бюджет е „лекомислено” и „престъпно“, той съветва да не се забравя „неотколешното робство…в което още се намира значителна част от българския народ“, както и „че се намираме в навечерието на една война“.

Десет години по-късно Балканската война от 1912-1913 г. потвърждава ползата от запазения военен бюджет и численост на българската армия.

Ген. Вазов не престава да следи новостите във военното дело и да разработва проблеми, свързани с всекидневието на българската армия, а когато не е съгласен с мненията на военните специалисти по повдигнати от тях въпроси - да изказва аргументирано своето несъгласие. „Нужно ли е самоокопаването при настъпателния бой?”, „Стрелковото и окопното дело във войната”, „Запасните и стрелбата”, „Боевете в Шампан” и „Бойните действия на Западния военен театър” са само част от неговите статии по различни военни въпроси, които той публикува не само във всекидневния печат, но и на страниците на военнотеоретичния орган сп. „Военен журнал”. Своеобразен връх в неговото творчество на военен специалист от инженерните войски обаче е неговото „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им”, които намира конкретно практическо приложение при превземането на Одринската крепост през март 1913 г.

В навечерието на Първата световна война, а и впоследствие, на страниците на периодичния печат са отпечатани и редица статии на ген. Вазов по злободневни теми. Във вестниците „Мир”, „Свободно мнение”, „Балкански куриер”, „Заря” и др. той афишира предпочитанията си към държавите от Съглашението и апелира за присъединяване към тях.

Непосредствено след края на войната той публикува други свои статии - „Претенциите на сърби и гърци”, „Солун или Дедеагач”, „Френското обществено мнение и мирът с България”, този път стремейки се да оправдае и омаловажи включването на страната в световния конфликт на страната на Централните сили. През периода 1933-1934 г. се появяват също други статии на генерала - „Трябва ли България да подпише чл. 5 от пакта за ненападение?”, „Турско-гръцкият пакт и турското приятелство” и „Гръцката офанзива против славянството”.

Според направените проучвания общият брой на публикациите на ген. Вазов надхвърля цифрата 80. Част от тях – 56 (Приложение № 2 към дисертационния труд), успяхме да издирим след упорити проучвания по страниците на българския периодичен печат от първата третина на ХХ в. (т. е. годините, обхващащи периода от завръщането на генерала в България до неговата смърт). Публикациите на Г. Вазов свидетелстват за гражданската му съвест, те са доказателство и за неговото родолюбие и патриотизъм, за духа и стремежа му да се бори докрай - с оръжие, но и с перо, за род и родина. Чрез тях ген. Георги Вазов се изявява като военен теоретик, публицист и мемоарист, като същевременно оставя трайна следа в българската историография.

Като се изхожда от общата постановка за изграждане на личен архивен фонд на офицер и генерал, във втория параграф на главата – „Обособяване на личен архивен фонд на ген. Георги Вазов”, се проследява създаването на архивен фонд на ген. Вазов. На основата на действащата в момента нормативна уредба по архивната проблематика е разгледано мястото на ДВИА в гр. Велико Търново като основна държавна институция, упълномощена да съхранява архивите, свързани с историята на армията или с отношение към нейния състав. Подчертава се, че в съответствие със Закона за националния архивен фонд от 2007 г., успоредно с ДВИА, в ЦДА в София и в 27-те регионални архива от системата на Държавна агенция „Архиви” към Министерския съвет (както и извън нея, в специализираните архиви – в БИА-НБКМ, в НА-БАН, в архива на Националния институт на паметниците на културата, в архива на Българската национална телевизия и пр., в архивните сбирки на държавните и общинските музеи и библиотеки в страната, в документалните сбирки на различните читалища и религиозни институции и в частните архиви), също се съхраняват документални фондове на военни лица. Архивните фондове в тези архиви са изградени по регионален признак или във връзка с преобладаваща специфична дейност на военните лица – политическа, научна, революционна и пр. Обособяването им се осъществява без да се изхожда от обстоятелството дали съхраняваните документи са явни или поверителни, кога и къде са създадени, нито пък от вида на използваните за тяхното създаване технически средства.

Посочено е също, че въпреки наличието към момента на два самостоятелни архивни фонда на ген. Вазов, създадени по волята на дарителя в два различни държавни архива (ДВИА и ЦДА), все още не е изграден единен личен архивен фонд на генерала, който да обхваща цялостното му документално наследство, съдържащо пълна информация за неговия житейски и професионален път, за неговата дейност на офицер и генерал от българската армия, за неговите военни и политически възгледи.

Наличието на двата архивни фонда на ген. Вазов не е изолиран случай, тъй като по два и повече самостоятелни фонда и на други военни лица (на генералите Данаил Николаев, Михаил Савов, Стефан Паприков, Христофор Хесапчиев, на полковниците Петър Дървингов, Иван Стойчев и др.), съдържащи важни и ценни документи за българската история, са създадени и съществуват и в други архиви в страната, без да са изградени обобщени техни лични архивни фондове.

Разгледани са също съпътстващите създаването на всеки личен архивен фонд изисквания и необходимостта от систематизиране на документите в него в съответствие с подготвената след предварително извършено проучване на биографията на фондообразувателя класификационна схема и съпътстващата задължителна историческа справка. Посочено е, в този смисъл, че броят на документите и архивните материали, респективно на архивните единици, съхранявани във всеки фонд, дават задължително своето отражение при изготвянето на отделните класификационните схеми, които са съответно по-подробни и детайлизирани или по-сбити и редуцирани. В крайна сметка след задълбочено проучване на досегашният опит по проблема, като са посочени отделни примери за типова класификационна схема, използвани в българските архиви, и след като са използвани всички подходящи за случая варианти и препоръки, е изготвена и представената и използвана при изготвянето на тематичния каталог на личния архивен фонд на ген. Георги Вазов класификационна схема.

В параграф трети на главата – „Придобиване, научно-техническа обработка и съхранение на документите от фонда”, е разгледана последователността на комплектуване на документите и материалите при формирането на личен архивен фонд на ген. Георги Вазов, тяхната обработка и съхранение. Подчертава се, че тя не се отличава съществено от общоприетата в подобни случаи практика. В конкретния случай по волята на дарителя – съпругата на ген. Вазов – Мария, неговото документално наследство е предадено през 60-те години на миналия век и понастоящем се съхранява в два български архива – в ЦДА в София и в ДВИА в гр. Велико Търново. Докато във военноисторическия архив се съхраняват документи, засягащи военната кариера на генерала и материали, свързани с военнотеоретичните му възгледи, то съхраняваните в ЦДА документи са носители на информация, свързана по-скоро с обществената и политическата му дейност. Успоредно с документалното наследство на ген. Вазов, съхранявано във фондовете на двата централни архива, в резултат на направените проучвания е установено също, че отделни документи и материали за неговия житейски път и дейност има и във фондовите депа на НА-БАН, на НБКМ-БИА, а също в НВИМ.

Проследено е също движението на документите на Г. Вазов, съхранявани в наши дни в ДВИА, до пристигането им във Велико Търново, допуснатите пропуски и грешки при обработването на историческите справки и инвентарните описи на архивните единици и документите в двата лични фонда на генерала в двата архива, както и класификационните им схеми. Разгледани са също пътеводителите, издадени от ЦДА и ДВИА, улесняващи ползването на фондовете. Отбелязва се, че документи за живота и делото на ген. Вазов се съхраняват и в други лични и институционални архивни фондове на двата архива – в този на военния изследовател полк. Иван Кръстев Стойчев, във фонда на Канцеларията на Министерството на отбраната, във фонда на Щаба на Действащата армия и др. Това е предимно класическа военна документация, отразяваща отделните моменти от кариерата на Г. Вазов и обрисуваща дейността му на офицер и генерал от българската армия, широко използвани в хода на разработването на дисертационния труд.

Няколко документа с автор ген. Георги Вазов са издирени също във фонда на по-големия му брат – народния писател и поет Иван Вазов в НА-БАН. В НБКМ-БИА личен архивен фонд на генерала не е обособен, но негови документи или документи за житейския път, професионалната му дейност и схващания се съхраняват в личните фондове на генералите Иван Сарафов и Михаил Савов. Отделно от тях известно количество фотодокументи - лични и колективни снимки на ген. Георги Вазов (заедно със своите родственици) има и във фотосбирката „Портрети и снимки” на същия архив. Откритият в архивната сбирка на НВИМ Служебен списък на о.з. генерал-лейтенант Георги Минчев Вазов също загатва за възможността документални свидетелства за неговия житейски път и професионална кариера да бъдат открити във фондовете и на други институции, съхраняващи архиви за родната военна история.

Четвъртият параграф на главата е посветен на въпроса за „Изготвяне на тематичен каталог на личен фонд „Генерал-лейтенант Георги Вазов”. Според Методическия кодекс на Държавна агенция „Архиви” понятието „тематичен каталог” се окачествява като „справочник по съдържанието на документите, в който сведенията от тях се групират по проблеми и изследователски теми”, подредени в логическа последователност. Подобни каталози намират успешно приложение във всекидневната практическа дейност, но за да бъдат удобни за ползвателя е необходимо да притежават точно определени хронологични и топографски граници, а при включване на документите в съответния каталог да се извърши предварителен подбор и се редуцират малозначимите материали. По този начин ценните и важни документи се открояват и откриват по-лесно, стават по-достъпни за ползване, а в същото време ненужната информация отпада.

Отделните деления на каталога – съответните раздели, подраздели, теми, подтеми, рубрики, подрубрики и др., обединяват сведенията за документите по темата в съответствие с нейното название. В същото време съвкупността от тях изгражда класификационната ѝ схема, чието предназначение, в крайна сметка, подпомага най-бързото откриване на издирваната група документи.

С всички тези изисквания е съобразен приложеният към дисертацията тематичен каталог по разработваната тема. Класификационната му схема е изготвена в съответствие с типовата схема за личен архивен фонд, допълнена и съобразена с особеностите на конкретния случай. Сведенията за отделните негови документи са групирани в седем раздела и са дадени в табличен вид, а всяка графа съдържа точно определени сведения - пореден номер на документа, информация за неговия вид, автор, адресат, съдържание, характеристика за оригиналност и техника на изпълнение.

Отразени са също исковите данни, чрез които всеки един от документите може да бъде открит и използван - наименование на архива, в който се съхранява, номерата на фонда, описа, архивната единица и листа, под които е заведен. Документите са посочени с датите, които са използвани при тяхното създаване, т. е. независимо дали са от периода до 1916 г., когато в страната се въвежда григорианският календар, или след това. Същевременно старите имена на селища, изписани в съответните документи като място на тяхното съставяне, са осъвременени в съответната графа на каталога. В крайна сметка във вида, в който е предложен, тематичният каталог улеснява работата на изследователите на живота, делото и документалното наследство на ген. Георги Вазов, а също архивните специалисти, както и ползвателите на фонда въобще.

Текстът на дисертационния труд завършва със заключение, в което са изложени основните изводи и резултати от разработката. Изтъква се, че ген. Георги Вазов заема достойно място в обществено-политическия живот на възстановената през 1878 г. българска държава и като офицер, а по-късно и като генерал от войската влага своите знания, усилия и умения в полагането на нейните основи, в нейното изграждане, подготовка и модернизиране. Подчертава се, че през годините на своя динамичен и изпълнен с обрати и превратности живот, той се изявява не само като изтъкнат военен деец и талантлив военачалник, пълководец, военен инженер и теоретик, а и като голям български патриот и общественик, като държавник, политик, дипломат, публицист и мемоарист.



От друга страна в наши дни теоретичното, документалното и историографското наследство на ген. Вазов са познати на ограничен кръг читатели. В този смисъл то представлява ценен извор за бъдещи изследвания на неговия житейски и професионален път и дела, но преди всичко на голямата българска военна победа от март 1913 г., на творческите и военните достижения на българския военен гений през Балканската война 1912-1913 г., на мястото на България в сложните междудържавни взаимоотношения в навечерието на Първата световна война. Заслугите на Г. Вазов във военното дело са сред първите реални приноси на нашия народ в общоевропейската съкровищница след Освобождението, чиито измерения се равняват с върховите постижения на епохата. И тъкмо заради това напълно заслужено ген. Георги Вазов остава в съвременните представи като пример за блестящо изпълнен военен, обществен и патриотичен дълг.

С П И С Ъ К

на публикациите по темата на дисертацията

  1. Създаване на лични архиви на български военачалници: архивът на генерал Георги Вазов. – В: Сб. Научните изследвания в отбраната. Вековна традиция и нови хоризонти. С., 2015, с. 329-333.

  2. Личният архивен фонд на ген. Георги Вазов – героят от Одрин. (Придобиване, обработка, съхранение). – В : Сб. 100 години от Балканските войни. Извори и документи. С., 2015, с. 163-168.

  3. The personal archive fund of General Georgi Vazov – the hero from Adrianople. (Acquisition, processing, storage). In : 100th anniversary of the Balkan wars. Sources and Documents. Sofia, 2015, p. 490-494.

  4. Емигрантският период на ген. Георги Вазов в Русия (1887-1897). – Военноисторически сборник, 2014, № 2, с. 63-74.

  5. Гост на „Британския легион”. Спомен на генерал-лейтенант Владимир Вазов за посещението му в Англия през 1936 г. – Военноисторически сборник, 2004, № 1, с. 15-16.

  6. Превземането на Одринската крепост на 13 (26) март 1913 г. Един спомен на генерал-лейтенант Георги Вазов. – Военноисторически сборник, 2003, № 1, с. 28-31.

  7. Жизнен път и дейност на генерал Георги Вазов. – Известия на Военноисторическото научно дружество. Т. 67, 2002, с. 81-97.

  8. Историографски преглед на трудовете на генерал Георги Вазов. – Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски. Серия Център „Военна история”, Военноисторически сборник. 2001, № 2, с.145-156.

УЧАСТИЕ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ

  1. Участие в международна научна конференция „Научните изследвания в отбраната. Вековна традиция и нови хоризонти”, София, 7-9 октомври 2014, с доклад на тема „Създаване на лични архиви на български военачалници: архивът на генерал Георги Вазов”.

  2. Участие в международна научна конференция „100 години от Балканските войни. Извори и документи”, София, 11 ноември 2013, с доклад на тема . „Личният архивен фонд на ген. Георги Вазов – героят от Одрин. (Придобиване, обработка, съхранение)”.



ДАННИ ЗА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


  1. Страници – 282;

  2. Архиви – 4;

  3. Архивни фондове – 13;

  4. Публикации на документи – 30;

  5. Дневници и спомени – 31;

  6. Вестници и списания – 13;

  7. Справочници, речници и енциклопедии – 29;

  8. Литературни източници – 161, от които:

а) монографии – 79;

б) студии и статии – 82.





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница