Геоикономически подходи към логистиката в контекста на глобализацията



Дата08.02.2017
Размер135.86 Kb.
Размер135.86 Kb.

Начин за цитиране:
Докова, С., Петров, К., Геоикономически подходи към логистиката в контекста на глобализацията, В: Димитров, П., (ред.), Раковска, М., (ред.), Логистиката Настояще и Бъдеще, С., ИБИС, 2011, с.85-91.


ГЕОИКОНОМИЧЕСКИ ПОДХОДИ КЪМ ЛОГИСТИКАТА В КОНТЕКСТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Доц. Соня Докова

Гл. ас. д-р Камен Петров

Университет за национално и световно стопанство

В световната икономика се обособяват страни и региони, в които обемът и качеството на продукцията, използването на постиженията на научно техническия прогрес (НТП) и преди всичко величината на Брутния вътрешен продукт (БВП) значително превишават тези показатели на други страни и региони. Това са основанията страните с високи темпове на икономическо развитие да се определят като един от полюсите на световното стопанство. Това са САЩ, Япония и Европейският съюз. В другия полюс са развиващите се страни на Азия, Африка, Латинска Америка и Океания. Между полюсите на световното стопанство и развиващите се страни се намират страните в преход. Демократичните промени в тези страни през последното десетилетие са причина за нарастване на дела на частната собственост; провеждане на стопански реформи, в резултат на което се променя отрасловата и териториалната структура на стопанството им; приемане на закони, стимулиращи стопанската инициатива и частната собственост. В тези нови условия се налага да подчертаем, че глобалната икономика се развива с нови темпове и участието на пазарите става важно условие за развитието на икономически активните лица. Същевременно световната икономика се структурира в определени региони и точки, което налага използването на транспорта и пренасянето на хора и стоки на определени разстояния и структурирането им в определени точки. Всичко това ни дава основание да говорим за свят, където съществено влияние имат геоикономическите постулати и последиците от глобализацията, които стават възможни и посредством напредъка на научно-техническия процес и в частност изграждането на устойчиви и работещи логистични вериги. Така през ХХІ век интересите на геоикономическия свят на глобалното село попадат в полезрението и на други научни дисциплини и специалностите, каквито са например логистиката и икономиката на транспорта. Същевременно прилагането на информационни и комуникационни технологии, мащабното развитие на интернет връзките създават възможност за използване на нови подходи в организацията и провеждането на научна и развойна дейност. Транснационалните мрежи до голяма степен са независими от правителствата, но въпреки това ролята на правителствата е жизненоважна. Те осигуряват човешки ресурси чрез образованието, създават технологична инфраструктура особено чрез изграждане на информационна и комуникационна система.

Доказателство за това е формирането на новата геоикономическа архитектоника на съвременният свят, където развитите страни са единият от полюсите на световното стопанство и двигател на икономическия растеж. Към тях интегрират нови държави, например Мексико към Северноамериканския регион; новите индустриални държави (Сингапур, Тайван, Република Корея, Хонконг), Китай – към Азиатско-Тихоокеанския регион; страни от Централна и Източна Европа – към ЕС. По този начин се извършва модернизация на тяхното стопанство, увеличават се ефективността и конкурентоспособността на произвежданата продукция. Принадлежността на дадена страна към един или друг от полюсите на световното стопанство се определя от комплексното влияние на множество фактори – исторически, природни, демографски, социални, икономически. При промяна на икономическите показатели страните могат да преминат от една група в друга. Следователно класификацията им според степента на икономическо развитие има условен характер, но тя е и свързана с изграждането на нейната икономическа инфраструктура, в която съществено значение вече заема осигуряването на логистиката.

От друга страна с нарастването на населението и протичащите интензивни икономически процеси се наложиха нови тенденции и особености през последните няколко години. Днес динамиката на развитие е изключително висока и е все по-трудно да започнем  анализ на каквато  и да е тема на регионално или надрегионално ниво, без да я поставим в рамката на сложните геоикономически процеси. Вярно е, че все по-трудно става да се направи точна прогноза и да се очертаят най-вероятните сценарии на развитие, но от друга страна ясно се очертават няколко фундаментални промени:

Първо, наблюдава се тенденцията на израстване на регионални сили, които излизат на международната сцена, заявявайки свои претенции и поставяйки под въпрос създадения по времето на студената война световен ред. Те демонстрират нарастващ стремеж към регионално и глобално влияние. Все по-голямо става значението на Китай и Индия, но и на  Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Африка.

Второ, националните държави започват да губят властовия си монопол под предизвикателството на регионални и глобални организации и натиск отвътре в самата държава и новите геоикономически процеси. От друга страна се забелязва отслабване и на мултилатералните институции на глобално ниво

Трето, човечеството започва да осъзнава, че е изправено пред някои глобални проблеми, чието решение е възможно, само ако подходим заедно и мобилизираме  общи сили.

Четвърто, изместването на световния център на влияние от Атлантическия регион към Източна Азия, тоест загуба на хегемония на Атлантическия регион.

Пето, гладът за енергоресурси все повече предопределя поведението и политиката на държавите. Регионалните играчи придобиват сила и влияние в тази сфера и  глобалните актьори осъзнават, че не могат да поемат авантюрата на прекия конфликт с други големи актьори и да регулират сами снабдяването си с енергоносители.

В общи линии на базата на посочените постулати може да се каже, че всъщност редица фактори допринасят за появата, развитието и нарастващата роля на логистиката. Някои от тях се отнасят до повишаване на „търсенето” на логистичната концепция, други са свързани с осъзнаване на „цената” на логистичната дейност и потенциалът, който се крие в тяхната рационализация за повишаване ефективността и конкурентоспособността; с „предлагането” на логистични технологии. Логистичните потоци изискват внимателно съчетаване на потребности и производствени възможности, както между отделните предприятия, така и в рамките на едно предприятие. Редица технически нововъведения предоставят нови средства и алтернативи за логистиката в бъдеще. Това са например все по-нарастващото използване на контейнерните превози, комбинираните превози, електронната обработка на информацията, кодирането, моделирането на производствени процеси и други техники. Създаването на търговски блокове разкрива съвсем нови алтернативи за производство и разпределение през отделните предприятия. Що се отнася до въздушните превози са изградени много големи товарни летища и съоръжения за обработка на колетни пратки, като тази тенденция ще продължи и за в бъдеще. Веригите за доставка се променят непрекъснато. Преминаването към по-бързи, по-надеждни логистични мрежи, включващи производство и разпространение; клиентски-ориентираните вериги за доставка, глобалните покупки за намаляване на разходите и иновации; добавената стойност; партньорствата с доставчиците на услуги гарантират развитието на логистиката в бъдеще.



Именно тук анализатори и коментатори в Европа допускат грешката, като пречупват разглежданите въпроси през призмата на конфликтност Изток-Запад, а в действителност конкурентите в разпределянето на източниците на тези природни ресурси- нефт, газ, в Централна Азия, но и в Ирак и Иран, са всъщност страни като Индия и Китай. Всичко това, ако го погледнем от ъгъла на логистиката, ни позволява да отбележим следното: Парадигмите в логистиката представляват системи от господстващи идеи (представи, схващания, възгледи), под влиянието на които се намира логистичното общество през дадена епоха. Те се възприемат като аналитическа, технологическа, маркетингова и интегрирана. Традиционният логистичен подход е основан на специфичните функции на бизнеса: закупуване, производство, продажба и съответния теоретичен апарат инжинеринг, микроикономика, организация на производството, операционен мениджмънт, физическо разпределение. В този случай логистиката има интегриращ потенциал, ориентиран по материалния поток, но това се разглежда основно като координираща функция и компенсация за ограничения или недостатъчна интеграция с бизнеспартньорите. Всичко това има своята интерпретация и през призмата на оценката на функционирането на геоикономическите модели на развитие и изграждане на новата функционална йерархия в социално-икономическото развитие на модерната национална държава. В голяма степен промяната на глобалната нагласа към новата икономика на ХХІ век предполага наличието на силна обвързаност между науките и понякога интердисциплинарен подход за оценка на същинското състояние на икономическото развитие и вземане на мерки за подобряването на управлението и оптимизирането на управленските процеси. Това кореспондира с геоикономическия код на оценка на пространственото развитие през призмата и на интегралната парадигма. В сравнителната степен новите тенденции на развитие и перспективи на логистиката са основани именно на интегралната парадигма. От логистична гледна точка този модел представлява материален поток в качеството на интегратор, при което интегриращата функция може да се разпростира върху няколко организации, логистични посредници, информационни системи и финансови институции. Тя отразява ново разбиране за бизнеса, където отделните организации се разглеждат като центрове на логистични дейности, пряко или косвено свързани в единен интегрален процес за управление на материалните потоци и за най-пълно и качествено задоволяване на потребителите в съответствие с техните специфични потребности и цели на бизнеса. Но те по своята си същност имат както пространствено измерение, така и териториален израз и така навлизат в полето на геоикономическите знания, фактически и за логистиката и за геоикономиката научното изучаване на пространството чрез традиционни методи на териториален подход или райониране изисква то да се съчетава с нови пространствени методи, основаващи се количествената взаимозависимост между различните елементи и фактори, обуславящи ефективното използване на геопространството. Това е съвременното направление в науката и в голяма степен и нов реален научен принос в решаването на глобалните проблеми на човечеството. Изводът от казаното до тук е, че общото в логистиката и геоикономиката е, че те в резултат от взаимодействието между обществените и природните системи се формира икономическото пространство, което е обект на изучаване както от логистиката, така и от геоикономиката. Така наличието на материални запаси в стопанските единици е предпоставка за функционирането на логистичната система. Стопанските единици могат да се разглеждат като системи. От гледна точка на системната теория те включват подсистеми и връзки между тях. Научен интерес представлява именно класифицирането и по-точното разграничаване на тези подсистеми по определени критерии или през призмата на логистиката.

В частен порядък възприемаме, че фирмените интегрирани логистични системи на материалните потоци се разглеждат в по-активен смисъл, отразяващ целия жизнен цикъл на изделията: от идеята за създаване, след това производство, разпределение, продажба, следпродажбен сервиз и отново повтаряне на цикъла в съответствие с постоянно променящите се изисквания на потребителите. От казаното до тук може да се каже, че както геоикономиката е интердисциплинарна наука, така и логистиката е метадисциплина, но чийто обект на изследване и оптимизация се явява материалният поток. Така логистиката в новите условия задава ситуационна и комбинационна перспектива при организация на бизнеса както на микроравнище (вътрешно, фирмено), така и на различни макроравнища - регионално, международно и др. Важно значение при това има съгласуването на локалните критерии за оптимизация на функционирането на елементите на логистичната структура като максимизация на печалбата или минимизация на логистичните разходи с глобалната бизнес цел на структурата - интегриране в един материален поток. В голяма степен обаче през последните 20 години икономическите условия в България донякъде затрудняват автоматизацията на бизнес процесите. Това е така поради потенциална промяна в производствените технологии, финансови затруднения, липса на опит, недостатъчна нагласа у персонала към приемане на нов подход в информационното им осигуряване. Проблем, който е пряко свързан с ефективността и нейното измерване, е оценката на възможните производства, които може да си позволи организацията. Това е реализируемо на база очаквани приходи и план на разходите. Според различни експерти, когато планувате определен проект, времето, зададено за неговото изпълнение, винаги се скъсява, а на практика той често продължава около два пъти повече от предвиденото Следователно винаги е необходимо да се направи правилна разценка на разходите и продължителността на операциите. Можем да направим извода, че логистиката като съзнателна дейност е насочена към преодоляване на времето и пространството. Стопанската практика показва, че предприятията изпадат в ситуации на липса на суровини и материали или повреди на машини. В тези случаи е необходимо вземане на решение, основано на обективна, точна, достоверна и навременна информация. Следователно е необходимо логистичните дейности да бъдат осигурени от целенасочени информационни потоци. Именно събирането, съхраняването, обработката, анализа и разпространението на тази информация е обект на логистичната информационна система. Подобна е и картината в геоикономиката, където времето е също ключова категория. Ще дадем още един пример за връзката между логистиката и геоикономиката по отношение на функционирането на регионалните пазари.

По своята икономическа същност регионалният пазар е единство на институции и механизми в конкретен район или система от райони, където се срещат търсене и предлагане на продукти или ресурси и има необходимите условия за сключване на търговски сделки. Регионалните пазари са нееднородни. Т.напр. локалните пазари в условията на България биват вътрешноселищни, общински, междуобщински, а за някои продукти - областни и между областни. Функционирането на регионалните пазари зависи от платежоспособното търсене и от предлагането в района. Работата на тези пазари зависи също така и от нивото на развитие и функциониране на техническата и социалната инфраструктура.

Различните видове пазари функционират взаимосвързано. Те ползват обща пазарна инфраструктура, имат общи бюджетни ограничения по линията на платежоспособното търсене, проявяват се ефекти по линията на взаимосвързани стоки и услуги. Чрез характеризирането и анализирането на регионалните пазари могат да се разкрият важни черти на регионалната икономика. Но важно значение за конкурентно способността на регионалните пазари е тяхната логистична обезпеченост и структурираност. Защото фактически регионалният потребителски пазар въздейства по веригата на редица икономически дейности, обвързани в единен процес: потребности на населението в района - предлагане -парични доходи на населението - търсене - реализация -потребление. Всяка от тези дейности има своя структура и механизми на въздействие. Съгласуването на всички дейности става именно на потребителския пазар, но има и съответната логистична обвързаност.



Друг пример за страна с бързо развиваща се логистика е Индия. Страната в момента е една от основните дестинации за тази услуга в целия свят и се очаква да расте през следващите години. През последните години в Индия се наблюдава силен ръст в търговията. Това в крайна сметка увеличава търговията в рамките на страната, както и с други страни по целия свят. Това рязко увеличение на търговията задвижва логистичните услуги в страната. Освен ръста на икономиката, повишаването на аутсорсинга и ДДС-то също влияят върху логистична индустрия в Индия. Все повече компании използват евтини суровини. Тези суровини се транспортират до центъра на компанията за монтиране и пълното формиране. С подобрения в инфраструктурата и оптимално използване на технологиите, бъдещето на логистичната индустрия в Индия може да спомогне страната да се развие по-бързо. Индийските железници, въздушният транспорт, морският транспорт допринасят за развитието на логистиката. Изследванията показват, че въздушният превоз на товари в страната се очаква да нарасне с 11.5%. Освен това индийските железници допринася за отклоняване на движението на автомобилния транспорт към железниците. Това ще помогне за ускоряване на веригата за доставки, както и да спести много от времето и разходите.

Ще дадем още един пример за връзката между отделните научни направления. Във връзка с разширяването на Европейския съюз През 2006 г. Известният изследовател Янез Поточник1 определя следните приоритетните области за изграждане на благоприятна среда за трансфера на знания и технологии в новия, на първо място бизнес пазар, благоприятен за иновациите, с по-добро регулиране, стандарти, система за обществени поръчки и защита на интелектуалната собственост. На второ място по-голяма мобилност на хора, финансови средства, знания и организации за създаване на партньорства. На трето място повече ресурси, насочени за постигане на 3 % от БВП като целеви показател за вложения в НИРД. В голяма степен тази насърчаваща иновациите среда може да бъде създадена само ако се търсят възможности за интегрирано управление и прилагане на принципа на интердисциплинарност. В голяма степен цялостният иновационен процес, в чиято основа стои трансферът на технологии, вече не може да се счита за линеен. Съвременните модели на иновацията отчитат нейния интерактивен и възвратно-постъпателен характер, с едновременно възникване на пазарното търсене и предлагането на технологии, така че причинно-следствената връзка между входните и изходните канали вече не се счита за предсказуема или непосредствена. В тази посока един от най-важните фактори, чието действие се проявява в проучването на най-добри практики за трансфер на технологии между фирмите, е скоростта – създаването на нови начини за възможно най-бърз трансфер на технологии, за да се завоюва пазарен дял. Различията в мащабността на проектите са големи и факторите, оказващи въздействие върху ефективността на трансфера на технологии в даден отрасъл, ще варират в зависимост от сложността и обхвата на подлежащата на трансфер технология. Това са и нови предизвикателства пред логистиката и геоикономиката, защото на национално и международно равнище все повече се осъзнава изключително голямото значение на науката и иновациите за осигуряване на икономически растеж, висока производителност, опазване на околната среда, решаване на социални и управленски проблеми, за развитие на международното разделение на труда. От друга страна специфичните характеристики на българските предприятия определят важната роля, която европейските политики и инструменти в подкрепа на иновациите ще имат за развитието на българската икономика. Като цяло българските предприятия разполагат с по-малко активи от европейските си партньори и конкуренти, имат по-кратка кредитна история и оперират на пазари с ниска покупателна способност. Като следствие те са по-слабо иновативни, не инвестират в изследователска и развойна дейност и разчитат предимно на продуктови иновации с ниска степен на новост за адаптиране на съществуващи продукти за българския или източни пазари. Следователно способността и възможностите на български фирми и организации да си сътрудничат в осъществяването на иновационни проекти с партньори от Европа ще играе важна роля в тяхното и на страната конкурентно развитие. В момента българските предприятия са сравнително пасивни в осъществяването на сътрудничества в иновационните им проекти в сравнение с най-иновативните нови страни членки със сравними социално-икономически характеристики.

Въз основа на направения дотук анализ и на оценката за състоянието на националната иновационна система в тази и в други публикации могат да бъдат изведени следните препоръки за търсене на повече допирни точки между геоикономиката и логистиката за практическа реализация и успешно интегриране на националната в европейската иновационна политика и за осигуряване на по-висока степен на усвояване на средствата от европейските фондове за дейности по иновации, изследвания и технологично развитие. Научните специалности и дисциплини геоикономика и логистика трябва да зададат необходимата нова стратегическа визия за развитие на българската иновационна система в ЕС, която да осигури допълняемост между иновационната политика и политиките по наука и технологично развитие, предприемачество, ИКТ и образование на национално равнище и координация с иновационната политика на ЕС.



Сериозно предизвикателство към управлението на логистиката е да се създаде такава система, която да спомага при адаптирането на фирмите към новите изисквания. Стремежът е да се създадат нови подходи, които да позволят по-ускорено придвижване на материалните потоци през производството и бърза дистрибуция.

Литература


  1. Докова, С. К.Петров „Геоикономика и регионално развитие” изд. Стопанство 2011 г.

  2. Браун, Х.Д. Правилата на живота, 1996, ИК Славена, С.

  3. Докова, С. и кол. Проблеми на регионалното развитие, изд. Експреса, 2008 г.

  4. Blanchard, B.S. and Fabrycky, W.J., 1998, Systems Engineering and analysis (third edition), Upper Saddle River, NJ, Prentice Hall, p. 2.

  5. Ackhoff, R.I. 1999, Ackoffs best Hiswestern" style= " orphans: 2; text-align: justify; widows: 2"> Ballou, R.H. 1987, Basic Business Logistics (second edition), Englewood cliffs, NJ: Prentice Hall, p. 7, 8.

  6. Bloomberg, D.J., LeMay, S. and Hanna, J.B. 2002, Logistics. Upper Saddle River, NJ: Prentice-Hall, inc., p. 6.

  7. Lambert, D.M. and Stock J.R., 1993, Strategic Logistic Management (third edition), Homewood, IL: Irwin, p.4.

  8. Lambert, D.M., Stock, J.R. and Ellram, L.M. 1998, Fundamentals of Logistics Management. Boston, MA: McGraw-Hill, p.5.

  9. MPherson, P.K., 1980. Systems Engineering: An approach to whole system design. The radio and electronic engineer, Vol. 51, No 2, p. 550.

10. Schary P. & SkjЁtt-Larsen T Managing the global supply chain HandelshЁjskolensforlag , 2001.


1 Potočnik, J. (2006). Investing in research: what lessons can be learnt from the Nordic experience? Available on the World Wide Web: http://www.norden.org



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница