Георги Андреев българия или мафията ? II



страница10/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27

Как се „прави" езикът?


В цял свят и винаги езикът се „прави" „на улицата. „Ули­цата" (предимно) въвежда в употреба и създава нови думи и „невъзможни" изрази като „Аз ми се струва, че..." (вместо „На мен ми се струва, че..."). Последният израз е разпространен сред преобладаващата част от българите, въпреки че мнозина съзна­ват неговата абсурдност. Може би в близките десетилетия та­зи малограмотна ерес ще бъде „узаконена" и българският ще стане първият индоевропейски език, изхвърлящ падежите даже от местоименната си система.

Примерът дава в първо приближение модела за развитие на един език: „улицата" непрекъснато „произвежда" идиоми, неологизми, крилати фрази и абсурдни езикови конструкции, кои­то книжовниците (и обикновените коректори) гневно зачеркват като проява на малограмотност; когато „уличното нова­торство" завладее цялото общество, то се „узаконява" и се превръща в съставна част на книжовния език. Иначе казано, ули­чният жаргон е необходим етап в развитието на един език. Обаче някои грозни или просто нецензурни думи винаги си остават само в жаргона – в един книжовен език няма място за вулгаризми. Допустима е ограничената им употреба в художествената литература (например у Я. Хашек), където придават колорит на диалога и в контекста на повествованието не звучат вул­гарно.

Стремежът на някои нови „демократични" вестници в името на „Живото слово" да вулгаризират и примитивизират българския език е неоправдан и вреден. Официалният език на ед­на страна е НОРМАТИВЕН – овластени институции опреде­лят кой език (диалект) е „правилен", и всичко останало става неправилно. „Останалото" (диалекти, жаргон...) представлява езиковото богатство на народа (най-често от него се „попъл­ва" книжовният език), но именно ОФИЦИАЛНИЯТ НОРМА­ТИВЕН ЕЗИК Е БЕЛЕГ (ЕЛЕМЕНТ) НА НАЦИЯТА. ИНАЧЕ НЯМА НАЦИЯ, А ЕТНОС. Затова ОФИЦИАЛНИЯТ НОРМА­ТИВЕН ЕЗИК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ДЪР­ЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, МАГИСТРАТИТЕ, ПОЛИТИЦИ­ТЕ И ВСИЧКИ ЛИЦА, КОИТО СЕ ПОЯВЯВАТ НА ПУБЛИ­ЧНИ МЕСТА – именно на тях неволно подражава „простолюди­ето", а не на известни писатели и учени.

Канонизирането на един език и превръщането му в закостенял паметник на архаичността е залитане в противоположна посока. Например официалният език на Гърция (катеравуса) се отна­ся към съвременния говорим език (димотики) както старобългарският към съвременния български език, и естествено, е неразбира­ем за народа. Това показва, че официалният нормативен език периодически трябва да се „актуализира". И така, „улицата" напира да развива (изменя) езика едва ли не на всеки петдесет години, а ов­ластените институции пречат на това, доколкото могат (такава е тяхната роля в „разделението на труда"). В резултат на то­ва противоборство се получава официалният (книжовният) език. В определени рамки, колкото по-консервативни са институции­те, толкова по-устойчив е езикът. Руснаците могат да четат съчиненията на Пушкин и Державин в оригинал, французите мо­гат да направят същото с творбите на Молиер (1622-1673). Опи­тайте се да прочетете без превод или без речник произведенията на Софроний врачански! Едва ли ще успеете. Иначе казано, за по-малко от двеста години българският език се е изменил повече, отколкото френският за повече от триста години! Т.е. езикът ни се развива твърде бързо и значи е неустойчив; днес дори някои откъси от творбите на Каравелов и Вазов звучат архаично въпреки безспорната им художествена стойност. Ако не направим езика си и по-устойчив, внуците ни няма да могат да прочетат нашите сегашни книги.

Кратките коментари на поставените тук въпроси не мо­гат да заменят един задълбочен анализ на професионални езиковеди. Навярно те го правят. Ако е така, техен граждански дълг е да представят своите резултати и изводи пред широката общест­веност и да упражнят НАТИСК ВЪРХУ ДЪРЖАВНИТЕ ИНС­ТИТУЦИИ за излизане от състоянието на прогресираща езикова деградация на народа ни.

Тъй като езикът е един от основните елементи на нацио­налната идентичност, в страните от Първия свят му отделят изключително внимание – човек, който не владее писмено и говори­мо официалния държавен език, не може да постъпи на държавна работа (подобни изисквания имат и немалко частни фирми) освен като общ работник, пощальон или нещо подобно; в някои страни това е предварително условие за получаване на гражданство.




Можем ли да научим български език?


Отговорът е положителен: можем. Ако искаме. Но не е лесно. Българският език е труден.

Преди всичко трябва да се установи какъв е допустимият обхват на отклонения от „еталона". Например в много източни диалекти звукът „е" се произнася като „йе" (меко „е"). Обикновено такъв дефект е трудно излечим. Навярно „йе" вместо „е" трябва да спада към „разрешените" отклонения. Също така диалектите не могат и не трябва да бъдат „забранени". Само че когато се явява на официално място, всеки да бъде длъжен да говори на книжовен български език; ако реши да оживи речта си с диалектни изрази, трябва да личи, че преднамерено използва диалект, за колорит.

Основното ударение пада върху училищата – те не трябва да издават дипломи на ученици, които не могат да говорят на правилен български език; става дума най-вече за ПРАВОГОВОРА, понеже мнозина се справят с правописа, а неправилното го­ворене е масово. И веднага възниква въпросът: а откъде ще се вземат учители по български език, знаещи български език? Ав­торът на тези редове няма отговор. Нека се произнесат специ­алистите, знаещи български!

Резултатите от подобни мерки биха се проявили след 15-30 години. А дотогава? Най-просто като идея е радикалното реша­ване на въпроса: УСТЕН ИЗПИТ ПО ПРАВОГОВОР на всички длъжностни лица, имащи контакти с широката публика, като се започне от най-високите държавни нива; неиздържалият из­пита се обявява за „неправоспособен" за депутат, министър, кмет, учител, журналист... С всички произтичащи последици. По­чти сигурно е, че осъществяването на подобна идея ще се натъкне на саботаж – нали решение за въвеждане на „езиков ценз" ще трябва да вземат пак хора, „незнаещи" български език!

В момента повдигнатия тук въпрос дори не се обсъжда. А само обсъждане – тържествено, с много участници и никакви по­следици – няма да помогне. Нужни са конкретни дела, и то ведна­га. Впрочем защо това да не бъде задача на Института по български език при БАН и многобройните педагогически институ­ти?...

Кардиналното „изправяне" на говоримия български език няма да излекува нито една от кървящите рани на умиращата ни роди­на, но без това тя просто ще умре – НЯМА ЛИ ЕЗИК – НЯМА НАЦИЯ, а само етнос, бавно разтварящ се в други нации.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница