Георги Андреев българия или мафията ? II



страница11/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   27

Обективни проблеми на човечес­твото

Преобладаващата част от писанията на автора са на­сочени против мафиотските структури по света и у нас, били те „официални" (включително държавни) или полулегални. Атакува се тяхната злонамереност спрямо народа в полза на управляващия (мафиотски) елит. Но дори да нямаше мафии, дори демокрацията да работеше като часовник и никой да не сабо­тираше правилното й функциониране, воден от користни под­буди, човечеството пак би се изправило (и вече се е изправило!) пред проблеми, които засега не са намерили приемливи реше­ния.

Това са вътрешни недостатъци на капитализма, с кой­то се отъждествява демокрацията, според вижданията на Александър Кинг, Бертранд Шнайдер, Лоуренс Питър, Раймонд Хъл, Роберт Хайлбронер, Лестер Тароу, Франсис Фукуяма, Збигнев Бжежински, Уйлям Джеймс, Никола Николов, Рихард Ваг­нер, Лудвиг Ерхардт, Даниел Бел, Джон Лукач, Ж. Елюл, Херберт Кан, Р.С.Коен, Луис Мемфорд, Хенрик Сколимобски, Алвин (и Хайди) Тофлер, Ж. М. Фери, А. Етциони, ДЖ.Дайзард, Ф. Джордж, Дж. Мартин, Ален Турен и др. Те анализират капиталистическото общество от позициите на капитализма, т.е. приемат, че не съществува по-съвършена обществено-икономическа система. Равносметката от тези анализи би трябва­ло да бъде значително по-тревожна от изводите, до които достигат посочените автори.

Икономиката


Извод, който почти никой не оспорва, е, че пазарната икономика, сама по себе си, не решава основните социални про­блеми и въобще не се „интересува" от тях. Неин предмет е движението на капиталите с оглед извличане на максимална печалба. Това е икономика заради самата икономика (за печал­ба), в която човекът участвува като наемен работник или ку­пувач, а останалите аспекти от битието му не се вземат под внимание. Дори ако липсват користни извращения, породени от частни интереси, не се постига желаният баланс на интересите на всички слоеве от обществото, както е заложено в първообраза на теоретиците Смит, Кейнс, Фридман и други. Това е естествено: сложният обществен организъм не може да се регулира само чрез един параметър (стимул) – печалбата.

В течение на предишните два века промишленият капи­тал в Англия решително доминира над финансовия, т.е. ударе­нието е поставено върху производството на блага. Това е осигурило икономическо надмощие на страната над основния й съперник Франция, където положението е било обратното (Франция се развива като „лихвар" на Европа). Подобно е положението в САЩ, Япония и другите развити страни преди войната.

Днес финансовият капитал е абсолютен господар на све­товната икономика. Основните печалби идват от борсовите операции. Играейки на борсата, човек или група от хора могат да натрупат състояние, без да произведат никаква стока (услуга) и дори без да я преместят от едно място на друго. В България това се проявява във възникването на неимоверно голям брой банки (80 през 1993 г., два пъти повече от банките в Швейцария), а на по-ниско ниво – в създаването на широка прослойка от прекупвачи.

Тук не се атакува банковото дело въобще, а пропорции­те между банковия и промишления капитал. критикува се положението, че банките, застрахователните компании, борси­те и другите финансови институции от скромен посредник между производителите, и в по-ново време – организатор на икономиката, се превръщат в пълновластен господар на обществото. Тяхната дейност става самоцелна и води до ограбва­не на широки слоеве от населението, а в международен мащаб – до ограбване на народите от Третия свят. Тази спекулативна дейност, изгодна за управляващите елити, довежда до икономическа безизходица и цената й ще бъде заплатена от цяло­то човечество.

Известно е, че капитализмът не може да съществува без икономически кризи. Политикономистите ги обозначават с по-невинното название „спадове" (депресии); след депресия­та следва „оживление" (подем) в икономиката, след това циклите се повтарят. Внушават ни, че това е нормалното със­тояние на нещата, и че благодарение на спадовете и подемите се осъществява развитието на производителните сили и на икономиката като цяло. Въпреки това елитите правят отча­яни усилия за избягване на кризите чрез държавно регулиране и дори чрез планиране (не социалистическо, с твърдо „заковани" планови икономически показатели, а чрез прогнозирани очаквания). Управляващите елити се безпокоят не толкова за съд­бата на населението, колкото от намаляването на печалбите (и от евентуални банкрути) по време на депресиите.

В наши дни вече не съществува механично редуване на спадове и подеми, а се появява нова и опасна тенденция: при оживлението след всяка депресия безработицата не спада до нивото на предишното оживление, а се акумулира към вече на­трупаната от по-рано липса на трудова заетост. Поради то­ва в страните от Първия свят процентът на безработните често надхвърля критичната, според икономистите, граница от 8-13%. Това са „излишни" за обществото хора, живеещи от социални помощи.

Пазарната икономика, в сегашния й вид, унищожава при­родната среда, за която е създаден човекът. Екологичните въ­проси могат да бъдат предмет на отделно изследване, а тук проблемите само се отбелязват. Да се произвежда чисто, оз­начава да се произвежда по-скъпо, а това влиза в противоречие с основната цел на капитализма – печалбата. Освен това съ­ществуват химически продукти (торове, препарати за расти­телна защита, фреони...), чрез които производителите им ка­то че ли са си поставили за цел да унищожат нормалната околна среда. Вредата от тяхното предозиране е добре известна на специалистите, но жаждата за печалба е толкова голяма, че никакъв здрав разум не е в състояние да спре печалбарите, след като властта е у тях. За важността на екологията се пишат книги и статии, устройват се форуми на всякакво равнище, организират се екологични движения, създават се специални министерства... И въпреки това осъществените природозащи­тни мероприятия са много по-малко от извършените поразии. Прогнозите сочат, че в началото на XXI век ще се разрази екологична катастрофа, но не силните на деня се стряскат -нормално за общество, „оразмерено" само чрез печалбата.

Големи надежди се възлагаха на науката. Тя до голяма степен ги оправда: в продължение на три века осигуряваше не­спирен технически прогрес на обществото, през втората половина на XX век извърши научно-техническата революция, а сега подготвя „третата (информационна) вълна". Превърна­ла се в непосредствена производителна сила, науката все пове­че определя посоката на развитие на човечеството.

Същевременно все повече нарастват тревожните тен­денции в самата наука, които все повече се превръщат в опре­делящи фактори. B стремежа си да „масовизират" науката и да извлекат по-големи „дивиденти" от нея, управляващите ели­ти създават огромни научноизследователски структури, в ко­ито освен учени нахлуват огромни пълчища от псевдоучени. Поради престижността на професията и често нелошото за­плащане науката от призвание на малцина любознателни хора, запалени с „искрата божия", все повече се превръща в солидна кариера и добър поминък за лица, които нямат собствени ка­питали, за да станат бизнесмени. Научните институти все повече се превръщат в бюрократични тромави институции. За да се издигнеш в йерархията им, не е необходимо да създа­деш теория на относителността или на свръхпроводимостта, нито пък да разгадаеш молекулата на ДНК - издигането ти може да стане по „каналния ред", както това се извършва с един чиновник или офицер. В съвременните джунгли на науката трудно би се изявил един Галилей, Нютон, Айнщайн, Менделеев, Пастьор или Капица... Съвременната наука обслужва бизнеса, а типичният учен има манталитета на бизнесмен, а не на запален откривател на неизвестното.

Сегашните научни конгреси, симпозиуми и други форуми все повече се превръщат във формални протоколни мероприя­тия, без задълбочени дискусии, но с доминираща търговска на­соченост, и все по-често придобиват характера на увеселител­ни туристически воаяжи. Естествено, и тук духът на бизнеса доминира и дори диктува правилата на играта.

При такова състояние на нещата учените са не интели­генти, които се чувстват отговорни за съдбата на общест­вото, а наемни работници или съдружници във „фирмата" в зависимост от мястото им в йерархията. САМАТА НАУКА НЕ Е КОРЕКТИВ НА НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, А СЛУГИНЯ НА БИЗНЕСА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕ­НИТЕ Й ПОРЪЧКИ. Тук няма злонамерено унищожаване на науката от страна на управляващите елити чрез масовизира­не, бюрократизирани и комерсиализиране – неблагополучията се дължат на „духа на времето", създаден от същите тези елити.

В продължение на повече от два века в икономиката на западния свят – къде в чист вид, къде с намесата на държавата, е господствал либерализмът: пазарът, на основата на сво­бодната конкуренция, е имал последната дума като стимула­тор за развитието и регулатор на обществените отношения. Днес гигантските международни компании правят конкуренцията доста илюзорна: те си разпределят световните пазари и оставят твърде малко място за „дребосъците", опитващи се да им съперничат. Чрез своето лоби влияят върху прави­телствата и дори ги назначават (споразумяват се помежду си за това). „Поръчват" си нужните им закони в различни стра­ни. Могат да си го позволят, понеже всяка от първите трис­та международни компании е икономически по-мощна от коя да е страна в света с изключение на САЩ.

Но това е недостатъчно за „китовете" на световната икономика. За да се осигурят от всички страни, ТЕ ДЕЙСТ­ВАТ СЪВМЕСТНО С ПРЕСТЪПНИЯ СВЯТ и често сами съз­дават престъпни организации. По този начин сферата за изв­личане на печалби се разширява (незаконните сделки са най-доходоносни), непрекъснато се извършва преливане на капита­ли от нелегалния бизнес в легалния и обратно (т.нар. пране на мръсни пари) и последното вече е РУТИННА ПРОЦЕДУРА. Това е възможно, понеже „китовете" контролират всички ин­ституции на държавата.

Характерна особеност на днешния капитализъм е, че КА­ПИТАЛИТЕ във все по-голяма степен СТАВАТ АНОНИМ­НИ. Някогашните еднолични капиталисти и семейни фирми са на изчезване. В наши дни различните компании проникват една в друга чрез купуване на акции, дъщерни фирми, холдинги, вре­менни и постоянни обединения... По такъв сложен начин, че до­ри данъчните служби трудно проследяват заплетените им връзки; все по-често свръхбогаташите не знаят точния размер на богатствата си, пръснати из различни икономически структури, затова се задоволяват с приблизителната оценка на експертите си. Така ЗА ШИРОКАТА ПУБЛИКА ОСТАВА НЕ­ИЗВЕСТНО ТОЧНО КОИ ЛИЦА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА, СЪ­ДБОНОСНИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Това буди асоциации с пре­дставата за някаква невидима империя, разпростряла власт­та си върху цялата планета и неконтролирана от никого.

Описаното тук в най-общи линии съответства на побе­доносно шестващия по света АМЕРИКАНСКИ МАФИОТСКИ МОДЕЛ на либерализма, капитализма, демокрацията – както ви харесва. В крайна сметка днес етикетът „либерали­зъм" помага на свръхбогаташите да избегнат контрола на об­ществото и държавата.

Някогашните и сегашните империалистически държави (САЩ, СССР, Великобритания...) са създали ОГРОМНИ РА­ЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ - ЦРУ, КГБ, МИ 5 и МИ 6... Ко­гато тези служби станат достатъчно големи, започват да работят само за себе си и сътрудничат на държавата си само ако интересите на двете институции съвпадат. Това са ракови образувания в телата на държавите, които контролират правителствата (правителствата всъщност са техни заложници) и при необходимост ги свалят (Кенеди в САЩ, Горбачов в СССР...). Разбира се, централите никога не действат срещу свръхбогатите, чиито интереси обслужват. Те работят в тя­сно сътрудничество с организираната престъпност, като си дават вид, че се борят с нея. Това отново потвърждава теза­та, че не може да има организирана престъпност, ако тя не се покровителства от структурите на реалната легална власт – без такава протекция мафиите биха се превърнали в обикновени банди с ниска ефективност и лесно могат да бъдат унищожени. На всичко отгоре, гигантските шпионски централи поразяват с ниската си ефективност. Те непрекъснато се „издънват" както с прогнозите си, така и с оперативната си ин­формация (разпадането на социалистическия лагер, войната в Залива...).

Тъй като се въвежда по изкуствен начин, частният ка­питализъм в България започва структурирането си „отзад на­пред" – първо се създават мафиотските образувания на организираната престъпност, силно стимулирани от държавните институции и всички големи партии. Така се осигурява бързо прехвърляне на собствеността от държавата в ръцете на но­вите капиталисти, набрани измежду висшата и средната номенклатура на реалния социализъм; казано направо, това е бру­тално ограбване на обществото, непрекъснато сплашвано от мафията и манипулирано от медиите. И у нас се спазва анонимността на капитала – широката публика не знае кои са дей­ствителните собственици на „Мултигруп", „Трон", Първа частна банка и други икономически групировки, но е ясно, че не са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Валентин Моллов и други подставени лица; дори ако някой реши да е против явен грабеж, той не знае кои лица да атакува. Когато въпросът със собствеността бъде решен окончателно, навярно ще се обо­соби легален бизнес с благородна фасада и „нелегална" органи­зирана престъпност, която извършва мръсните (най-доходо­носни!) сделки и която никой „не може" да унищожи. В момен­та либерализмът не може да се приложи в чист вид, понеже в условията на формално държавна собственост държавата и обществото биха се разпаднали в по-голяма степен от жела­ната и процесът на нелегално приватизиране би станал неуп­равляем. Вижда се, че в България „се внедрява" американският мафиотски модел на „демокрацията".



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница