Георги Андреев българия или мафията ? II



страница13/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   27

Третият свят


В сравнение с Първия свят, страните от Третия свят започват капиталистическото си развитие от твърде ниска стартова позиция. Голяма част от тях в миналото, пряко или косвено, са били колонии. Ограбването им от промишления За­пад в една или друга форма продължава и днес (например чрез ниските цени на произвежданата в тях продукция, диктувани от международните финансови институции). По правило инфраструктурата им е неразвита, което прави чуждите инвес­тиции там неизгодни. В редица слаборазвити страни прирас­тът на населението изпреварва ръста на съвкупния общест­вен продукт и това ги поставя в безизходно положение. Тази официална информация не е оспорвана от никого.

Тъй като в страните от Третия свят живее около 4/5 от населението на планетата, очертава се КАТАСТРОФА ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ. По нищо не личи управляващите елити в раз­витите страни да са притеснени от подобна перспектива. Те продължават да предлагат на неразвитите държави програми за развитие, които още повече задълбочават кризата; закриват „неефективните" производства, които създават поминък за голяма част от населението и го „изхранват"; заставят страните да развиват експортните отрасли на икономиката, без да се съобразяват с местните интереси, от което загуби­те на туземците са непоправими (евтин износ и скъп внос!); унищожават средната класа (такава тенденция се забелязва и в западните страни) и създават бедняци и олигархия или компрадорска буржоазия, която се напъва да подражава в лукса на своите покровители; унищожават националните култури чрез силна американизация; нанасят щети на околната среда. Голя­ма част от тези програми вече действат и на територията на България и са познати на читателя.

Диспечери на този процес са МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВА­ЛУТЕН ФОНД (МВФ) и СВЕТОВНАТА БАНКА (СБ). Чрез условията, които поставят, и заробващите заеми, които отпускат, те следят богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни. Като цяло Западът не оказва икономическа помощ на държави, които не допускат на територията си МВФ и СБ.

Очевидно Западът е решил да задържи като свой СУРО­ВИНЕН ПРИДАТЪК „за вечни времена" страните от Третия свят. Как, при това демонстративно късогледство, смя­та да се справи с неизбежните социални революции и освободи­телни (от западно и компрадорско робство) войни и въста­ния? Може би като непрекъснато насъсква едни народи срещу други и предизвиква локални войни (разделяй и владей!)? Или възнамерява да изтребва гладните чрез епидемии (например СПИН и други „нови" болести)? Подобни похвати не могат да решат проблема. А може би елитите на Запад имат предвид действия, за които не се досещаме?

Манипулативните технологии включват и създаването на мощни „опозиционни" групировки (партии, секти, движения, учения...) с по-далечен прицел на действие. Общото между тях е, че те винаги ПОСТАВЯТ УДАРЕНИЕТО ВСТРАНИ ОТ АК­ТУАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ (НЛО, прераждане на душата, чис­та нация, истинска религия...) и никога не атакуват цели, кои­то са жизнено важни за елитите. Много често такива органи­зации са агресивни и кресливи и съумяват да увлекат големи маси от хора встрани от реалните проблеми, отклонявайки ги от борбата за истинските им интереси (например при Хи­тлер - „Евреите са виновни за всички беди на Германия!", или сега в България - „Циганите са виновни за кризата в Бълга­рия!").

Някои подозират, че ислямският фундаментализъм е ин­спириран от американския управляващ елит, за да „подпира" Европа от изток, и като алтернатива на Втория (социалистически) свят, когато разпадането му се е очертавало като предстоящо; пред заплахата на фундаменталистите обедине­на Европа не би могла да се обедини напълно, и следователно няма да бъде равностоен съперник на САЩ. В случая се изпол­зва естествената реакция на част от народите от Третия свят срещу имперската политика на Съединените щати; из­бира се религиозна обвивка, за да е сигурно, че движението ще остане само регионално, а не глобално, с рискове за неконтролируемост; фундаменталистите зоват към реставрация на Средновековието и, значи, в дългосрочна перспектива тяхна­та кауза е загубена; опустошенията, които ще нанесе това ислямско политическо течение на подвластните народи, ще бъдат толкова големи, че дори в далечно бъдеще те няма да могат да бъдат преки съперници на американците... Така с един куршум се удрят много зайци.

Изложената версия е правдоподобна, но няма никакви преки доказателства за достоверността й. Това е естествено: ако тя е истинна, взети са надеждни мерки доказателствата да останат скрити.

Каквито и оригинални обяснения и прогнози да се пра­вят, ПРОБЛЕМЪТ ЗА ТРЕТИЯ СВЯТ ОСТАВА НЕРЕШЕН.



Има ли изход?


Съединените щати, наричани доскоро цитадела на капи­тализма, днес се приемат от мнозина за еталон, където истинската демокрация е развита в пълен обем. Най-малкото това се внушава на народите от постсоциалистическите стра­ни.

Благоразумно се премълчава, че държавният дълг на САЩ, според различни източници, е 6 или 10 трилиона долара (навярно и двете числа са верни и се отнасят за различни годи­ни) - съответно по 25 или 40 хиляди, долара на човек, включително бебетата (за сравнение – всеки българин „участва" във външния дълг с 1900 долара). САЩ никога не могат да изпла­тят такъв огромен дълг. Откажат ли да плащат, ще рухне световната финансова система. И все пак някога ще дойде Видовден и то в недалечно бъдеще! Понеже дългът ще расте.

Американският модел е построен върху презумпцията, че консумацията на блага непрекъснато ще расте. Ако не рас­те, настъпват застои, депресии и кризи. По-горе беше разисквано до какви деформации на пcиxиката, характера и морала довежда прекомерната консумация на блага като основна цел в живота. Тук става дума за чисто икономическия аспект: на­растването на потреблението не може да продължава до безкрайност, защото ресурсите на планетата са ограничени; до­ри ако хората в целия свят се съгласят да работят само за да могат американците да преяждат, пак ще се се стигне до из­черпване на ресурсите. Въпреки техническия прогрес и инфор­мационната вълна.

Това са фундаментални недостатъци на американския модел. Ако към тях се добави създаденият консумативен едноизмерен човек (homo consumativus unidimentionalis), ще про­личи, че зад лъскавата парадна фасада е започнало ШИРОКООБХВАТНО ГНИЕНЕ. Така е изглеждала римската империя през последните два века от своето съществуване. Поради по-бързия ход на историята днес САЩ ще изчезнат от картата на света през близките десетилетия. Иначе казано, за тази държава няма изход, каквито и мерки да бъдат взети оттук нататък.

Различни институции в света (например римският клуб) прогнозираха още през 1980 г., че екологична катастрофа ще настъпи след 25 години, ако консумацията в страните от Пър­вия свят не се намали с 30%, т.е. стандартът на живот да се понижи с 30%. В САЩ никое правителство никога не би посмя­ло да повдигне такъв въпрос. Съмнително е дали това може да се осъществи и в другите развити страни. Но даже да не съ­ществуваха екологични ограничения, разгледаните по-горе икономически проблеми са достатъчни, за да поставят човечест­вото в пълна безизходица.

Иначе казано, преднамереното късогледство на управ­ляващите елити, породено от техния класов егоизъм, води све­та към катастрофа. Сляпата вяра в безграничните регенеративни възможности на природата или в неограничената мощ на модерните технологии поддържа неоснователен детски оп­тимизъм у тези, които виждат недъзите на капитализма. Ис­торията не дава своите оптимални решения автоматично и не се интересува от оцеляването на човечеството, тя само регистрира събитията. ОЦЕЛЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО Е ГРИЖА НА САМИТЕ ХОРА.

Някаква надежда за изход от критичното положение да­ва т.нар. Шведски модел. Социалдемократическият „демократичен социализъм" си е пак капитализъм, но не в такава сте­пен либерален и див като американския поради силното учас­тие на държавата и обществото в управлението на икономиката: действа ефикасна социална защита на трудещите се; скандинавците не са толкова зомбирани на тема „богатство" и традиционните морални ценности не са изчезнали. Шведският модел е добра отправна точка за следкапиталистическо развитие.

Не е ясно накъде води китайският експеримент. И там номенклатурчиците се превръщат в капиталисти за сметка на народа (без МВФ и СБ!). Основното му предимство пред източноевропейския див капитализъм е, че поради запазване на властта на управляващата комунистическа партия (тя не снема отговорността от себе си), не се допуска разграбване на страната и организирана разруха. Очевидно е, че китайските комунисти, при всичките си недостатъци, не са врагове на своя народ. Освен това китайците уважават традиционните морални ценности и националната си култура. В дългосрочен план последното е особено важно. Очакванията са нееднозначни.

А България? БЪЛГАРИЯ ИМА ДА СЕ СПРАВЯ С ПО-НАСЪЩНИ ЗАДАЧИ, най-общо казано, С ОСВОБОЖДАВА­НЕТО СИ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Това означава съд над виновниците за националната катастрофа, конфискация на богатствата с недоказан законен произход, унищожаване на уж унищожената държавна сигурност (без това не може да се ликвидира разрасналата се престъпност)... Чак тогава може да се мисли накъде и по какъв път.





Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница