Георги Андреев българия или мафията ? II



страница15/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   27

Подлежат ли българите на зомбиране?

В зората на капитализма и преди това основно средст­во за господство е било прякото насилие. Администрацията, войската, полицията, съдилищата... Поставени в услуга на господстващите класи, с (груба) сила са смазвали недоволството на народа и стремежа му към по-добър живот. „Идеологичес­ката обработка" на широките народни маси, осъществявана главно от религията, е играела спомагателна роля.



Неосветената част на западната демокрация


След Втората световна война, поучени от историческия опит, управляващите елити поставят на научна основа „общуването" си с масите – чрез почти съвършени технологии на манипулиране съумяват да предизвикат у народа желаното от елита поведение. Разбира се, и най-съвършената техноло­гия не изключва засечки, и тогава влиза в действие изпитана­та груба сила. В страните от Първия свят прилагането на груба сила се оценява като провал за управника – насилието предизвиква ответна реакция на насилие или поне на неподчи­нение от страна на управляваните и това усложнява „играта" на елита.

През последните години се заговори за т.нар. психотроп­но оръжие – генератори, излъчващи особен вид вълни, които въздействат върху разсъдъка на хората и ги превръщат в амор­фна маса от живи автомати, зомби, които изпълняват чужда воля. Зомбиране (англ. Zombie - възкресен чрез магия мъртвец) на хората може да се получи и без използване на технически средства, чрез „обикновено" „промиване на мозъците" посред­ством медиите и създадените условия на живот.

Характерна особеност на днешната епоха е фактическата ЛИПСА НА БОРБА МЕЖДУ СЪПЕРНИЧЕЩИ СИ ИДЕИ – априори се приема, че капитализмът е най-добрата и окончателна обществено-икономическа система (и че дори той е краят на историята), а дискусиите на многобройните науч­ни икономически и политически форуми се водят в рамките на капиталистическия модел: как да бъде той усъвършенстван и развит, как да се избегнат „някои недостатъци" (подобни дискусии у нас преди се водеха в рамките на социалистическия мо­дел)...

Когато тези „дребни недостатъци" започнат да създа­ват неудобства за управниците, от „складовете" с предвари­телно разработени или импровизирани манипулативни оръжия се изважда готовата „идея" (доктрина, мода, предмет, филосо­фия, телевизионен сериал, естраден състав, почин, кампания, ре­лигиозно учение...) и се пуска в обръщение. Манипулативната идея отклонява недоволството на масите встрани от наболе­лия проблем и за известно време елитът може да прави каквото си иска. При поява на нови „дребни недостатъци" цикълът се повтаря. Иначе казано, срещу недоволството и породените от него нови идеи се воюва не с други идеи, а с манипулативни технологии, разработени от опитни психолози. Това е качест­вено нов елемент във вековната борба между управници и управлявани.

Манипулативните технологии могат да включват и истински идеи, в т.ч. дори коректни и полезни. Същественото тук е, че те са (често еклектично) смесени с „подправки", кои­то правят „ястието" (технологията) полезно само за елита. В такава посока се изявяват многобройни местни, регионални и международни фондации, клубове, секти, дружества... А също и голяма част от междудържавните организации – те обслужват интересите на управляващите елити в Първия свят и главно в САЩ.

В общи линии, методите на манипулиране, достигащи до зомбиране, са еднакви в целия свят.



Основен фактор е тоталният контрол над медиите. В условията на демокрацията формално всеки има право да издава вестници и книги или да открие радио- и телеви­зионен канал. На практика това не е така, главно по икономически причини – масовите медии обслужват само интересите на управляващите елити; противоречията между тях отразяват единствено противоречията между отделните кланове на тези елити; елитите са единодушни в позицията си, че народът тряб­ва да бъде пасивен зрител на събитията и да се задоволява с то­ва, което му дадат.

Медиите подбират съобщаваните новини и акцентите в тях; ограничават образователните материали за сметка на самоцелните сензации; разпространяват музикална и друга хуманитарна култура на нивото на най-необразованата част от на­селението, стремейки се да снижат до това равнище и култура­та на образованите хора; представят различни събития и факти тенденциозно; телевизията запълва предаванията си с развлекателни предавания на детско духовно равнище и безкрайни сериа­ли (сапунени опери), които преднамерено създават наивна и нереална представа за живота... СЪЗНАТЕЛНО СЕ ИЗБЯГ­ВАТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА ЧОВЕШКОТО БИ­ТИЕ И ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА.

В книгоиздаването преобладават развлекателните жанрове – криминални, любовни романи, книги на ужасите и комикси за­пълват щандовете на книжарниците. Политическата, социологическата, философската и друга „сериозна" литература, пред­назначена за по-тесен кръг от читатели, по „научен начин" от­ново защитава интересите на елита. Не напразно тук книгите се разглеждат заедно с медиите – по същество те изпълняват същата манипулативна поръчка.

Младежта и децата се отклоняват от социалните проб­леми и най-вече от разностранните аспекти на човешката кул­тура чрез оглушаващ натиск от страна на естрадната култура. Огромни тиражи от грамофонни плочи, компактдискове и видеокасети безспирно убеждават младата публика, че „истинската" музика е именно тази. У мнозина се оформя схващането, че цяла­та култура на човечеството се създава от рок-, джаз-, блус-, рап-и прочие състави, т.е. поредната модна вълна се превръща в ми­роглед. култивира се специфична порода от социални инвалиди, които поради еднородността на средата си дори не подозират това. Подобни индивиди, дори ако в зряла възраст станат добри специалисти в някаква професия, запазват своето едностранчи­во развитие (своята ограниченост), и при култивираната у тях социална инфантилност не представляват заплаха за управлява­щите елити.

Ако към всичко това се добави и добре режисираният (от психолози) политически живот, в обществото НЕ ОСТАВА ПРО­СТРАНСТВО, НЕЗАЕТО ОТ МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНОЛО­ГИИ. По такъв начин манипулирането на народните маси, при достатъчна продължителност на процеса, довежда до зомбирането им – прилагането на определена манипулативна хватка га­рантира необходимата реакция на масите.

Естествено, основните политически партии в страни­те от Първия свят обслужват единствено интересите на уп­равляващите върхушки. Такива са демократическата и републиканската партии в САЩ, консервативната, лейбъристката и либералната партии във Великобритания, ХДС-ХСС, СДП и ПСД в Германия... – разликите в програмите и действи­ята им, когато са на власт, често са неразличими. На електората се предлага да избере депутати или президент между ве­че избраните му от елита. Това не означава, че между съпер­ниците за властта има пълна хармония. Напротив, кипи люта борба между различни политикани, кариеристи и представи­тели на различни кланове на управляващата върхушка, но ре­зултатите от изборите слабо влияят върху положението на народа – това е борба между елита за дял от плячката. НОВ ЕЛЕМЕНТ в технологията на управление днес е, че ВЪРХУ­ШКАТА ФИНАНСИРА (ДОРИ СЪЗДАВА) КАКТО „СВОЯ­ТА", ТАКА И „ОПОЗИЦИОННАТА" ПАРТИЯ И ДЪРЖИ И ДВЕТЕ ПОД КОНТРОЛ.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ на управляващите елити е ДА НЕ ПОЗВОЛЯТ НА НАРОДА ДА СЕ ОРГАНИЗИРА В ЗА­ЩИТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ. Най-различни организации, контролирани или инспирирани (и дори създадени) от елита, запълват цялото обществено пространство. Това са многоб­ройни спортни, религиозни, „научни", професионални, икономически, развлекателни, мисионерски... структури за контрол и „промиване на мозъците" на масите. Благодарение на тях „от­долу" не могат да се създадат истински самодейно възникнали организации – почти всеки опит за спонтанно възникване дори на безобидна организация на филателисти, шахматисти, адвентисти, каратисти... се натъква на вече съществуваща, кон­тролирана от елитите структура от подобен вид, със същи­те цели и предмет на дейност; освен това никой не спонсори­ра неконтролираните структури.

Голям успех на управляващите елити в борбата им сре­щу народите е фактическото обезличаване на професионални­те съюзи. За упадъка на синдикалното движение има и обективни причини: относителното намаляване на работническата класа (основна част на членската маса в профсъюзите), непостоянство на упражняваната професия поради ускорения технически прогрес (ако по време на трудовия си стаж човек смени три пъти професията си, той не е обвързан с никакъв синдикат)... Елитите разчитат не само на обективните фактори. Те превземат профсъюзите, оглавяват ги чрез подставени лица и насочват дейността им в своя изгода. Синдикалните борби все повече стават симулативнии съгласувани с елита и се водят само за да могат синдикалните лидери да „запазят лицето си" пред членската маса. В САЩ синдикатите на практика са унищожени, а другите страни от Първия свят вър­вят в същата посока.

Друг успех на елитите е фактическото „измиране" на интелигенцията. Образованите хора днес са само владеещи про­фесията си интелектуалци, които не се чувстват обвързани със стремежите на народа си и не изпитват никаква морална отговорност за съдбата му. По същество те са интелектуални бизнесмени, чиято бакалска психика се отличава от психиката на „чистите" поклонници на богатството само по пре­тенциите. Голяма част от тях с удоволствие биха станали „чисти" бизнесмени (т.е. по-богати) и биха зарязали „призва­нието" си, ако им се удаде.

В някои кланици говедата се подвеждат да тръгнат на заколение от дресиран бик, който малко преди кървавата развръзка се измъква от касапницата през специален страничен изход. За касапите този бик-предател струва многократно по­вече от едно обикновено говедо. Интелектуалците изпълня­ват ролята на дресирания бик за своя народ. Те всячески опра­вдават „новия ред" на капитализма, като критикуват дозира­но „някои недостатъци" в рамките на системата и насочват вниманието на обществото в посоката, поръчана им от ели­та. Това в най-голяма степен се отнася за интелектуалците, които елитът наема за управленска дейност и постепенно включва в себе си.

Значителна част от интелектуалците не са лишени от знания и висок интелект. Липсата на устойчив морал, воля и гражданска смелост (готовност да понесат лични щети) ги превръща във „фурнаджийски лопати", готови да услужат на всеки, който е готов да им заплати. Дори само оттук се вижда, че в социален план морално-волевите качества на индивида са по-важни от интелекта му.

Днес силови методи за подчиняване на масите се прила­гат в неявен вид. Това са тероризмът и организираната престъпност. Чрез тях народът се сплашва, обезверява, деморали­зира, дезориентира и дезорганизира. Такъв народ не може дори да мисли за оказване на съпротива на елитите. Новото в този начин на силово въздействие е, че УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЪР­ХУШКИ НЕ ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАСИЛИЕТО, А СИ ДАВАТ ВИД, ЧЕ СЕ БОРЯТ С НЕГО чрез съдебната про­цедура, която обаче е преднамерено усложнена. Елитите в Пър­вия свят (особено в САЩ) разполагат с цялата икономическа, политическа и съдебна власт плюс армия, полиция, шпионски централи и други специализирани институции (извън тях не съществува нищо), и е напълно изключено да не могат да се справят с тероризма и организираната престъпност, ако пожелаят. Но не желаят, защото се нуждаят от тях. Всъщност организираната престъпност (различните мафии) действа ко­ординирано с елитите, понеже е част от тях. Границата между управляващия елит и Мафията все повече се заличава.

Обикновено народът не знае какво става в страната му и е свидетел само на (част от) резултатите от задкулисната дейност на елита. По-умните хора могат само да гадаят какво става зад кулисите, без да знаят кой точно „дърпа конци­те" и кои са истинските движещи сили на събитията. Умните и волеви хора, готови да се борят с Мафията, са изолирани един от друг и не разполагат със средства (например медии), за да се свържат помежду си и да се организират за борба. Ос­новната част от народа е зомбирана по описания по-горе на­чин, одобрява по принцип съществуващия начин на живот и почти винаги, с механичен автоматизъм, реагира в предвиде­ната посока, съответстваща на приложената манипулативна технология. На народа е внушено, че не бива да се занимава с политика, понеже тази сложна работа е задължение на елита. Процесът на социално зомбиране е почти завършен в САЩ, но и останалите страни от Първия свят вървят по американски път.

Главното поражение от манипулативните техники е РАЗРУШАВАНЕТО НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (МОРА­ЛА) у хората и заменянето й с един-единствен показател –УСПЕХА (БОГАТСТВОТО). ХОРА СЪС ЗДРАВА ЦЕННОС­ТНА СИСТЕМА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗОМБИРАНИ ЧРЕЗ МАНИПУЛАЦИИ.

В такава бутафорна, фасадна, мафиотска „демокрация" са се изродили (съзнателно от страна на елита) идеите на ця­ла плеяда велики мислители. С развитието на информационни­те и комуникационните системи (например Интернет) тряб­ва да се очаква, че зомбирането на народните маси ще се за­дълбочи и „демокрацията" напълно ще се превърне в бутафорен демократичен ритуал, нямащ нищо общо с вземането на управленски решения. В полза на елита. Дотук думата „елит" навсякъде е без кавички – управляващите върхушки в Първия свят наистина представляват стопанския и интелектуален елит (не целия) на обществото. Основното, което отдалеча­ва всеки представител на този елит от обществения човек (homo socialis) и го превръща в хуманоид, е ЛИПСАТА НА МО­РАЛ.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница