Георги Андреев българия или мафията ? II



страница16/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   27

Специфични черти на българската „демокрация"


Всичко, казано дотук, е съставна част на българската „демокрация". Тъй като новият-стар елит няма търпение час по-скоро да узакони властта си, описаните технологии се при­лагат в по-драстичен вид, с повече грубост и примитивизъм.

Тук също няма борба между идеи, а само прилагане на манипулативни технологии въпреки мащабните шумотевици на различни форуми и в медиите.

Медиите и най-вече телевизията са ударните звена в при­лагането на технологията за „промиване на мозъците". Чрез тях на хората може да се внуши и най-нелепото твърдение, и то така, че всеки да го възприеме като своя собствена пози­ция („Главна опасност за България са циганите и турците!", „Основна заплаха е да станем 16-а република на бъдещия СССР!", „България е загубена, ако не разрушим паметниците на съветската армия!"...). Показваните филми и издаваните книги в преобладаващата си част пряко или косвено визират богатството като единствена ценност и пренебрегват мо­рала като отживелица.

Около 200 партии запълват цялото политическо прост­ранство – на практика, не можете да регистрирате нова пар­тия с определена програма, понеже такава вече съществува. Няколко телевизионни канала, десетки централни и регионал­ни радиостанции и повече от хиляда вестника господстват в сферата на медиите и зад привидния си плурализъм се целят в

една точка. Основните стари-нови, сега преименувани изда­телства, наводняват книжния пазар с доскоро забранени кни­ги. И те смятат, че смисъл на живота е богатството, дори когато не го казват направо. Въобще, незаето пространство няма. Това е симптом на ТОТАЛИТАРНА ПОЛИЦЕЙСКА ДЪРЖАВА. И се постига без политическа полиция и без пряк полицейски или партиен контрол. Ето колко съвършени са психологическите манипулативни технологии, разработени на За­пад!

Както и на Запад, „обикновените хора" у нас не знаят какво става в държавата им – те виждат само надводната част на айсберга, показвана им от медиите, и правят неувере­ни догадки за невидимата му част. Тук не става дума за черве­ни, сини или другояче оцветени бетонни глави, които са напъл­но зомбирани, а за относително непредубедения гражданин, кой­то все още се опитва да се добере до истината.

Естествено, манипулативните технологии у нас атакуват преди всичко ценностната система на българина, която и без друго е разколебана от многото перипетии в новата ни история. Целта е да се елиминира моралът – нещо, без което зомбирането не е възможно. За това съществуват и обективни причини като урбанизацията и подвижността на населени­ето – напуснал родното си село или малък град, където всички го познават, в големия град човекът се оказва анонимен и неконтролиран в действията си; всичко е позволено, стига да избегнеш ударите на закона. Българският „елит" не оставя моралната деградация само на обективните фактори. Естес­твеният процес е продължителен, а на управляващия мафиозен „елит" е нужна спешна деморализация, иначе не би могъл да постигне целите си.

Когато се говори за български елит, думата винаги тря­бва да се поставя в кавички. Нашенският елит рязко се отли­чава от западния. Тамошните свръхбогаташи са извършвали пиратските си похождения през миналите векове (има и новобогаташи – като изключения, потвърждаващи правилото). Об­разованите им вече потомци, притежаващи богатство и власт, се стараят да имат благоприличен вид и да се кичат с морални добродетели (християнско смирение, милосърдие, благотвори­телност...). За успешното изиграване на тази роля им помага интелектуалният елит (без кавички), грижливо подбиран от най-реномираните университети. Нашенският „елит" се самоназначава за такъв в момента, все още не е легализирал пре­тенциите си, не може да обясни откъде има богатствата си, и да докаже, че не е мафия. Наетите от Мафията политици поразяват със своята (под)посредственост, която се стара­ят да компенсират с многословие и красноречие (ако го притежават). Голяма част от „бизнесмените" се набиват в очите с неандерталския си вид и държание (откъде в България се взеха толкова неандерталци!), а просташкото им поведение на тържествуващи маймуни отблъсква. Сега вече не е тайна, че ку­фарчетата с ограбените от народа пари са раздавани тъкмо на измета на обществото – неандерталците. Като същества без морални скрупули (основно изискване!) и с ниски интелектуални възможности те са лесно управляеми. Не изглеждат много по-добре и представителите на „едрия капитал". Ето защо българският елит е „елит". Нашенският „елит" и запад­ният си приличат главно по своята недобронамереност към народа си.

И тук, както и на Запад, стратегическа цел на „елита" е да не позволи на народа да се организира за отпор. В името на това се запълват всички пространства и се провеждат мани­пулативни операции. Съществуващите отпреди организации, които не могат да бъдат ликвидирани изведнъж (синдикатите, организациите на инвалидите, на пенсионерите, на специ­фично болните, творческите съюзи...) се превземат отвътре, и поставени под контрол, бързо се обезличават.

Тежък удар за трудещите се е обезличаването на проф­съюзите. Все по-очевидно става, че казионните КНСБ и КТ „Подкрепа" действат в полза на мафиотския елит и против своите членове. За да демонстрират своята „независимост", те от време на време симулират конфронтация с правителс­твото и изказват загриженост за народа, а за да разцепят синдикалното движение, понякога (особено в началото на „демокрацията") се преструват, че водят борба помежду си. Въобще, това са симуланти, които имитират синдикална защита в един по принцип съгласуван процес под ръководството на „елита".

Специфична черта на българската „демокрация" е ОР­ГАНИЗИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ НА НАРОДА. При форси­раното „строителство на капитализма" част от обедняване­то е „естествен" процес: за да се пръкне един милионер, трябва да се създадат няколко хиляди бедняци; нали не се произвежда нищо повече в сравнение с преди (напротив!). И милионите на новобогаташите са ограбени от бедняците! Като цяло обаче процесът на обедняване е дирижиран и има за цел да постави народа на колене, в режим на животинско оцеляване, когато не само високите идеи, но и елементарният морал остават на заден план. Такова човешко стадо е най-удобно за манипулира­не, включително и за зомбиране.

Очевидно, за Мафията – "елит", владееща България в то­зи преходен период, организираното ограбване на народа е не­достатъчно. Затова тя го тероризира и чрез организирана пре­стъпност от всякакъв вид. По всичко личи, че ударната сила на престъпността са различните охранителни фирми (както бе съобщено по канал 1 на БНТ, в България има 150 хиляди охранители, в т.ч. в София 100 хиляди – повече от числения състав на армията и полицията, взети заедно!). Охранителите се рекрутират главно от бивши служители на държавна си­гурност и бивши спортисти. Така Мафията с един куршум уд­ря два заека": 1) Неутрализира обучени мъже, които, останали без работа, биха се превърнали в потенциална заплаха за нея; 2) Използва услугите им за утвърждаване на своята власт. Кога­то Мафията – "елит" легализира заграбеното от народа (например след завършване на приватизацията), по всяка вероятност неколкостотин души от охранителите ще образуват „ескадрони на смъртта" по латиноамерикански маниер, а останали­те просто ще бъдат унищожени. Извън охранителните фирми с престъпна дейност се занимават всякакви самодейци – хора с престъпни наклонности, чието време е дошло, отчаяни хора, останали без работа, и дори тинейджъри, непознаващи морал­ни задръжки. Всички видове престъпност дестабилизират об­ществото, унищожават държавата и – което е главна цел –сплашват населението. Медиите с всички сили разгласяват „по­двизите" на бандитите и създават криминална психоза. Така целта е постигната: уплашените хора не могат да окажат отпор на „елита".

Американската мечта за бързо и лесно забогатяване чрез един сполучлив „удар" от филмите и рекламите успешно се пре­нася в живота на българина и започва да става част от него­вия манталитет. Митове в този дух вече украсяват биогра­фиите на новобогаташите и особено на „едрите капиталисти". Мнозина млади хора придобиват, да го наречем, бингосъзнание, заменящо целия мироглед. С успех се ползват томболи, в които голямата награда е нов апартамент. Такава прими­тивна уловка дава възможност на управниците да разиграят (дори да подарят) ЕДИН апартамент, вместо да построят необходимите ЕДИН МИЛИОН апартаменти. Връх на стремежа към бързо забогатяване без труд са т.нар. Пирамиди. От­чаяни, деморализираш и дезориентирани, българите се хващат на тези манипулативни уловки с наивността на малки деца – толкова много им се иска желаното да бъде възможно! А това показва, че манипулативните технологии действат ефикасно.

В крайна сметка цел на манипулациите, водещи към зом­биране, е т.нар. АТОМИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО – всеки индивид, изолиран от другите, да се чувства сам, изоставен, безпомощен и уплашен, и да се спасява поединично. Детският оптимизъм у други хора може да се обясни само с тяхната не­осведоменост или вродена глупост.

Неуязвима ли е Мафията – "елит", владееща България днес? Тя е силно уязвима, но никой не й оказва отпор, никой дори не търси обяснение за делата й.

Много неудобен въпрос за всички мафиоти е произходът на богатствата им, на който засега няма нито един разумен отговор. Още по-нелепо звучи понятието „едър капитал" в страна, където преди 1989 г. никой не би могъл да намери леги­тимно обяснение за притежаването дори на 100 хиляди лева. Един официален отговор на тези въпроси би означавал директно да се признае ограбването на обществото, прането на мръсни пари и всички далавери на новия-стар „елит".

Крайно неудобен въпрос е защо БКП-БСП „сменя систе­мата", без някаква друга сила да я заставя да прави това. Ако като причина се признае провалът на реалния социализъм, някой (същият „елит") трябва да отговаря политически и съде­бно. Освен това никой официален орган не е решавал „да се строи капитализъм", нито пък е имало референдум по този въпрос.

Върхушката няма задоволително обяснение нито защо „общонародната социалистическа собственост" трябва да се приватизира, при това на безценица, нито по какъв критерий се избират новите й собственици, нито пък кой е решил да има приватизация.

Не може да се даде и никакво официално обяснение на въпроса защо преднамерено се съсипва страната ни, защо се ликвидират здравеопазването, общественото осигуряване и ця­лата социална защита на населението и защо в крайна сметка се провежда геноцид срещу народа.

Могат да бъдат зададени и други „лоши" за „елита" въп­роси.

Мафията – "елит" знае, че не може да отговори на нито един от тях, и затова всячески ги избягва. СДС и гравитира­щите около него „опозиционни" партии също не засягат подо­бни въпроси дори в предизборната си агитация. Нагърбил се с неблагодарната роля на отгледана, симулативна опозиция, ра­зединил народа и реабилитирал БСП, СДС продължава да за­щитава фанатично либерализма, неконтролираната пазарна икономика и други пагубни за катастрофиралата ни страна позиции, отстъпвайки по-изгодната роля – популистката „за­щита на трудещите се" – на БСП.

В медиите и на публични места се обсъждат фрагменти от важни събития и решения, от които непосветеният изоб­що не може да разбере за какво става въпрос. Важното е да не се засягат фундаменталните въпроси, повдигнати по-горе. За да бъде объркването пълно, шум вдигат партии, съюзи, пат­риотични организации, кyлтyрни общности, фондации, религиозни конфесии, cекти, дружества с различна насоченост, цен­трове за демокрация, институти с невероятни профили, ста­ри и нови университети, синдикати, културтрегери, охрани­телни фирми, професионални демократи, патриотични капи­талисти, благотворителни организации... Плурализъм в дейс­твие. Оказва се, че това е много надеждно средство за създа­ване на бъркотия и манипулиране на масите.

Както и в други подобни ситуации, интелигенцията иг­рае ролята на дресирания бик, повеждащ стадото на заколение. Опиянена от настъпилата „демокрация" и преориентира­ла се по поcока на вятъра, тя безкритично превъзнася западни­те ценности, папагалски лансира „модерни" теории и концепции. Участва във всевъзможни кръгли и некръгли маси и други форуми, фондации, асоциации и всякакви говорилни, а когато може, се включва и в управителни съвети. „Елитните" интелектуалци всъщност се интересуват единствено от личното си преуспяване. Няма и помен от възрожденския ентусиазъм и обреченост в служение на народа – днешният интелигент, на­ричащ себе си интелектyалец, е „модерен" човек, следовател­но индивидуалист, зает със себе си, за когото обществото е само фон на собствените му изяви. От време на време изказва дълбомислени, според самия него, оценки на дадени събития и с чувство на изпълнен дълг отново се затваря вътре в себе си. Естествено, толкова модерен човек, в стремежа си да бъ­де в крак с модата, един от първите става плячка на манипулативните технологии. Такъв духовен бизнесмен никога няма да поведе народа срещу Мафията, а ще гледа сеир (нищо, че родината му загива!) и умно ще констатира фактите, а ако България изчезне, ще се „преквалифицира" в американец, авст­ралиец или грък. Понеже е космополит по дух. Тежко на Бълга­рия!

И така, българският народ – за кой ли път! – отново е на границата на оцеляването. Ограбен и обеднял, тероризиран чрез престъпност, умело манипулиран, майcторcки разединяван от „елита", дезорганизиран, с разклатепа ценностна система, съ­знателно дезориентиран, с интелектyалци вместо интелиген­ти, отчаян и обезверен, той няма големи шансове за оцелява­не.

Интересно е, че при тези трудни условия сравнително малка част от българите се поддават на зомбиране – това са бетонните глави от всички цветове. Сините и досега не мо­гат да обяснят какво представлява „синята идея", в която фанатично вярват, а червените просто нямат идея, но знаят, че трябва да я защитават до смърт. При „западняците", с тя­хното сравнително еднакво възпитание и унифицирано пове­дение, зомбирането става по-лесно и по-естествено – доста­тъчно е в „унифицирания блок" на поведение да се включи еднакъв „зомбиращ елемент" (например, че американският начин на живот е единствено правилен и няма друга алтернатива), и хората започват да се превръщат в управляеми от елита автомати, проектирани за печелене на пари. Със своя социален инфантилизъм, детcки индивидуализъм, непризнаване на авто­ритети българите нямат унифицирано социално поведение и „включването на еднакъв зомбиращ елемент" не води до еднакво поведение у всички индивиди. Освен това бъркотията, съ­здадена от нашия „елит", все още не е еднаквият зомбиращ елемент.

Обаче условията на живот, разисквани по-горе, са на път да превърнат нашенеца в пещерен човек (homo troglodytes), кой­то реагира само на непосредствените дразнители и действа в полза на насъщните си интереси. Той не притежава историческа памет, нито перспектива за бъдещето, а живее само с на­стоящето (както и едно дете). Грижите му са насечени глав­но (или единствено) към физическо оцеляване, както става при животните. Ако му потръгне, към оцеляването се добавят трупането на богатства с всички възможни средства и форсирано „консумиране на живота" в дози, опасни за самия жи­вот. Примитивизиран докрай, той не е обременен с някакви морални задръжки. Строго погледнато, ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ЧОВЕК.

Това е опасната перспектива за нас, българите. Тя обез­смисля не само целия еволюционен процес на природата, но и делото на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов... Това би било социално израждане.



Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница