Георги Андреев българия или мафията ? II



страница17/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27

А сега накъде?


Състоянието на нещата се осъзнава от немалко хора. Процесът спира дотук. Всички чакат НЯКОЙ ДРУГ ДА НА­ПРАВИ НЕЩО ЗА НАРОДА, и с тайна надежда се взират в... „елита".

Тези, които не могат да бъдат обвинени в сътрудничес­тво с Мафията – "елит", се насочват към странични цели, ня­мащи нищо общо с насъщните проблеми на обществото.

Едни се заяждат с държавата като институция за потисничество и чакат световната революция, която ще я унищожи. Докато чакат, критикуват (сполучливо!) недъзите на обществото, разказват си спомени от славните времена на своята младост и спорят за чистотата на идеите си. Със сво­ята пасивност не допринасят за освобождаването на България от мафиотско робство и твърде улесняват Мафията.

Други искат да възродят обществото (този път истинско!) съгласно идеите на Ленин-Сталин-Червенков-Нина Анд­реева. Със своята твърдолинейност губят възможността да защитят дори онази част от идеите си, които днес могат да се отстояват. С неадекватната си позиция те всъщност по­магат на Мафията: от една страна, отблъскват масите от

Левите идеи, а от друга – увличат малка, но активна част от българите в невярна посока.

Трети са заети със спасяването на планетата и на це­лия космос, с прераждането на душите, с трансцеденталните проблеми на човечеството и с всякакви отвлечени (не непре­менно безсмислени!) проблеми, с които един свободен любоз­нателен човек би запълвал времето си. Мафията великодуишо включва някои техни изяви в своите манипулативни техноло­гии.

Могат да се посочат и други огнища на въображаема (макар и искрена) съпротива срещу безчинствата на Мафията – "елит". Те не й причиняват реални щети, затова тя „демократично" ги търпи, като декорация на плурализма. Общото в тези огнища е, че те поставят своите тесни каузи или просто натрапчиви идеи по-високо от каузата на цялото общество. Тези хора очевидно не са достигнали до заключението, че на­меренията им са неосъществими, докато България е собстве­ност на Мафията.

Затова, ако не броим симулативните апострофи на „синдикатите" и спорадичните популистки обаждания на „опози­цията", никой не оказва отпор на изкуствено предизвиканите кризи за олио, захар или брашно и на убийствените режими на водата, електричеството и пр., и геноцидът срещу българите се осъществява безпрепятствено.

Оказването на отпор е трудно, особено когато борещи­ят се не разполага с мощни медии. Тъкмо това налага обединя­ване на силите за освобождаване на родината ни от Мафията.

Тук не се засягат структури и лица, които развиват дей­ности, вписани в различни европейски, национални, идеални и прочие организации. като цяло те участват в манипулативните технологии на „елита", независимо дали го съзнават, или не.

И накрая, отговор на въпроса, изведен в заглавието: ПО­ДЛЕЖАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ НА ЗОМБИРАНЕ? НЕСЪМНЕ­НО, ДА. Това е въпрос на време. Поради националната специфика, изтъкната по-горе, този процес се забавя. Засега ние се превръщаме в пещерни хора – като преходен етап към зомбирането.

За „дребните" неща

Която и страна да посетите, вие неминуемо ще ползва­те тоалетна. По чистотата на отходните места можете да направите преки изводи за хигиената и битовата култура на жителите на тази страна. Можете да правите косвени заключения и за манталитета им, гражданската дисциплина в об­ществото, най-често срещаното поведение на хората... Така този периферен показател, нефигуриращ в никакви статистически справочници, ви създава не само устойчиви впечатления, но и доста правдоподобно мнение за един народ.

Грижливо поддържаните гробища говорят много: потом­ците на погребаните тачат своите предци, следователно своя род, значи и своята история и родина; това са хора с устойчи­ва ценностна система, придържащи се към традициите и раз­граничаващи вечното от преходното и сериозното от лековатото. За мъртвите може да е безразлично, но живите се въз­питават от спомена, поддържат връзката между поколенията и не загубват историческата си памет. Занемарените гро­бища, без да има война или тежко природно бедствие, са признак на разпадащо се общество и на деградиращ и изчезващ на­род. Не разложението и деградацията се дължат на неподдър­жаните гробища, а запустелите гробища са резултат от разложението и деградацията. И този „дребен" показател не се съдържа в справочниците, но колко много информация дава!

Често гледаме футболни мачове – на стадиона или по телевизията. Преди срещите на национални отбори се изпъл­няват химните на страните. Нормално е да видите как строените на терена играчи запяват своя химн. Но често никой не пее – никой не знае текста дори на първия куплет. „Мила роди­но, ти си земен рай, тра-ла-ла-ла, ра-ра-ра-ра, ра-ра-ра-му-у..." никой не е успял да научи думите на химна нито в училище, нито в къщи. Научаването се затруднява, когато всяка власт сменя химна. Полезно е да се знае, че французите имат „Марсилезата" повече от 200 години, а „Дойчланд юбер алес" е на­писан още преди създаването на германския райх и е бил наци­онален химн и при кайзера, и при ваймарската република, и при Хитлер, и сега – той не е обвързан с никакъв политически режим. Когато всички пеят химна си, те (може и несъзнателно) спонтанно изразяват принадлежността си към здрава нацио­нална общност. Незнаенето на химна – един формален, но емо­ционален стожер на нацията – е белег на национален упадък и разпадане на обществото. И отново: нацията се разпада не защото не знае химна, а не знае химна, защото се разпада.

Германци, англичани, скандинавци и други са прочути със своята точност. Те идват на уговорената среща на минута­та и е изключено някой от тях да не се яви на уговореното място дори ако става въпрос за развлечение – неявяването оз­начава, че на човека се е случило тежко произшествие. При това никой не смята, че точността е някакъв подвиг, както не смята за подвиг дишането. Има и народи, за които поети­ят ангажимент има само пожелателен характер, а точност­та се счита за лукс, каприз или подвиг. Това е проява на социа­лен инфантилизъм у възрастни хора. Инфантилизмът не води пряко до разпадане на обществото, но такова общество е неефективно. Обърнете внимание, че „точните" нации са силни и в икономиката, и на война, и в други дейности, при това пос­тигат всичко с по-малко усилия и с по-малки загуби. „Неточ­ните" народи често не постигат нищо и се мятат от катас­трофа към катастрофа. И тук изводът е в тази насока: обще­ствата са инфантилни не защото са „неточни", а са „неточ­ни", понеже членовете им са инфантилни.

Българската национална телевизия (БНТ) е задръстена с реклами. В началото плахо (пробно), а после редовно с реклами се прекъсват игралните филми, обикновено на най-интере­сното място. Телевизионните зрители в началото мърморят недоволно, след това се примиряват („какво можем да напра­вим!") и свикват. Някои домакини даже са доволни от прину­дителната пауза, понеже могат да отскочат до кухнята и да погледнат дали готвеното ядене не е загоряло. При това положение не може и дума да става за художествено въздейст­вие, пречистване на душата или елементарно възпитателно влияние. Навярно от „сапунените опери", завладели екрана, не се очаква такова въздействие.

Тъй като жаждата за печалба е ненаситна, трябва да се очаква, че ескалацията на рекламния тероризъм ще продължава. Нищо чудно в скоро време арията на крал Филип от „Дон карлос" или хорът на евреите от „набуко" да бъдат прекъсвани от реклами на кока-кола. какво пречи да се прекъсва и Националният химн? Нали парите са по-важни от всичко!

А защо да не бъдат прекъсвани и църковните служби? Как ви изглежда едно такова съчетание между реклама и еван­гелието от Марко: „като настана събота, той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване гово­реха: откъде у него това? (6:2)... А Иисус им казваше: (6:4)... Използвайте само дамски превръзки „Либрес"; те поддържат терена винаги сух и готов за действие; ... Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си." (6:4).

Какво пречи да се прекъсне и обръщението на президен­та към нацията? Нали от рекламата се ражда печалба, а пе­чалбата е за благото на фирмите, т.е. за нас (това ни внуша­ват). „българската нация ще върви уверено към демокрация само ако... употребява презервативите „Лайф Стаил"... При­общаването ни към Европа ще се ускори, когато всеки бълга­рин... консумира „Делта" – върха на сладоледа...".

Навярно измислените примери изглеждат абсурдни. За­сега. Но въпрос на време е да се превърнат в действителност. Когато в едно общество богатството е бог и стои над всичко, а културата проси подаяния (спонсориране) от него, обще­ството необратимо се разпада и е обречено да загине. Иначе казано, онова общество, което прекъсва игралните филми с реклами, е обречено да загине, колкото и парадоксално и преси­лено да изглежда подобно твърдение. Обществото ще загине не защото прекалява с рекламите, а приоритетността на рекламите е симптом на опасно заболяване, водещо към гибел. Макар че съществува и обратна връзка – доминирането на рекламите над културата допринася за гибелта на обществото.

В страни като Швеция, където капиталът все пак е под обществен контрол, чак такава вакханалия на печалбарството не се допуска. Телевизията има два държавни канала (не мислете, че богата Швеция не може да си позволи 20 канала!) и нито един частен (в Англия каналите са четири). А в много селища на България се приемат 12 телевизионни програми. В „изостанала" Швеция всички реклами са отделени в двайсет-минутен блок веднъж на ден – обществото не позволява пове­че. И въпреки това шведските фирми преуспяват и намират начини да рекламират продукцията си. БНТ е залята с реклами и въпреки това финансовото й положение, по думите на ръководствата й, винаги е катастрофално. Навярно рекламите не я стабилизират, а облагодетелстват отделни лица.

Разискваните тук „дребни" неща говорят много. Те показват безпътицата, отчаянието, примирението, разлагане­то и деградацията на народа и обществото, за кой ли път поставени в режим на оцеляване. Германците, чехите, поляците, французите и други народи, макар и подложени на силно мани­пулиране, все още не са (напълно) зомбирани или превърнати в пещерни хора, и спонтанно оказват отпор на всеки опит да се посегне на правата и интересите им. Без да са се наговаряли и без да има организация за съпротива, по силата на унифицира­ното си възпитание, обща ценностна система, вкоренено свободолюбие и достойнство, те светкавично и по еднакъв начин реагират на увеличаване на цените на млякото с 10%, на вноса на американска риба на дъмпингови цени, на опитите за възраждане на нацизма, на въвеждането на извънредно положение... Реагират с демонстрации, погроми (над внесената риба) и най-често с бойкоти. Бойкотът на някаква стока, персона, избори и други мероприятия е мощно оръжие в ръцете на по-слабата (най-вече във финансово отношение) страна, защото изолира и поставя в глупаво положение силната страна.

Макар че народът в България е мачкан от управниците по най-драстичен и нагъл начин, няма дори наченки на някакъв отпор. „Дребните" неща, обсъждани по-горе, показват, че ма­сов отпор не може да има – едно разложено (атомизирано) об­щество няма ценности, които си струва да бъдат защитава­ни. Членовете на това общество само оцеляват, всеки сам за себе си. Също като дивите животни.



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница