Георги Андреев българия или мафията ? II



страница19/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   27

Ако не съществуваше Левски...

До края на Живота си Галилео Галилей не е съумял да докаже пред съдниците си, че Земята е кълбо и се върти. За­това е заплатил висока цена за „нелепото" си твърдение. Любопитното е, че процесът пред Светата инквизиция се води през 1531-1533 г., а 11 години преди него е завършила Магелановата експедиция, т.е. твърдението е доказано експериментално. По доктринерски съображения обаче за римската църква е било удобно да твърди, че Земята е плоска и неподвижна. Си­лата е била на нейна страна и тя користно се е възползвала от това предимство, позволяващо й по лесен начин да трупа богатства, а на висшия й клир – да се отдава на земни удовол­ствия. За своите еретични и „нелепи" твърдения Джордано Бруно и Ян Хус са заплатили с живота си. Заплатили са и мно­го други светли умове, изпреварили времето си.

Днес, поне официално е така, тези хора се възприемат като мъченици за правда и свобода. Но от друга страна, погле­днато прагматично, те са глупаци – опитвали са се с главите си да пробиват стени, вместо да бъдат конформисти и да на­правят блестяща кариера в църковната йерархия. Винаги е би­ло известно, че НАЙ-ИЗГОДНАТА ЖИТЕЙСКА ПОЗИЦИЯ Е КОНФОРМИЗМЪТ. Защитавайки общоприети истини и заблуждения, човек може да се радва на осигурен живот и душев­но равновесие. А ако гръмогласно декламира общоизвестни ба­налности, може да завоюва и високи позиции. Докато „луди­те", които твърдят, че Земята се върти, винаги са преследва­ни и унищожавани, обикновено не постигат нищо приживе и чак след смъртта им потомците на конформистите им изди­гат паметници и ги включват в христоматиите. За да експлоатират подвига им за свои цели.

Нека да хвърлим поглед върху българската история.

От гледна точка на прагматизма Паисий Хилендарски си е прахосал живота – вместо да се опита да стане игумен на манастира (а защо не и нещо повече!), както постъпват порядъчните монаси, той се е захванал да пише История славяно-болгарска. От позициите на съвременните представи за ефективност също не е постигнал нещо съществено – обикаляйки страната пеш, като гламав, той е оставил на различни места няколко десетки преписа на своята история, които са били про­четени най-много от неколкостотин човека. Капка в морето. Откачен монах! А ако го нямаше?

Още по-унищожителна може да бъде критиката срещу Раковски. Вместо да стане тежък търговец или султански чиновник, ползващ се с уважението и благоволението на силните на деня, както правят умните и сериозни хора, той тръгнал да организира чети, легии и да издава вестници, от които не се печелят пари. А когато Сърбия, благодарение и на неговите легии, изгонва турския гарнизон от Белград, вместо да получи за заслугите си висок пост и да стане сърбин (както години по-късно прави българинът Никола Пашич), отново се занима­ва със своите „глупости". Този будала явно не знае, че където е добре, там е родината. След многото си щуротии Раковски умира в бедност, изоставен от всички (пада му се!), а българи­те пак си остават поробени. А ако го нямаше?

Ами Левски? Не послушал правилните напътствия на вуй­чо си Василий и на други умни и сериозни хора и тръгнал да буни раята срещу легитимната власт на Негово величество султа­на! И като въртоглав да обикаля българско и да създава тайни революционни комитети от хайлази и хаирсъзи като него! Абе, глупако, всеки почтен бакалин ще ти каже, че империя не се събаря с 50 комитета от по 5 човека, дето месец след учредя­ването си забравят, че са комитет!... Пък и зле ли ни е под султанска власт?... Увисна на бесилото (хак му е!)... Ефективност – близка до нула, биха казали в наши дни. А след смъртта на Левски комитетите се разпадат и априлското въстание се подготвя от нови хора... А ако го нямаше Левски?

И Ботев не е по стока. Вместо кротко да си даcкалyва или да се опита да завърти търговийка, тръгнал вестници да издава и стихотворения да пише за свободата, и други глупос­ти да върши, дето нито за ядене стават, нито в пари могат да се обърнат! И не стига това, ами събрал хаймани като не­го, да се бият против властта, значи против закона! И какво направи? Направи дупка в морето!... И тук никаква ефективност.

Слава Богу, има умни и сериозни българи, които да ни отсрамят пред цивилизования свят. Умният човек никога ня­ма да тръгне направо срещу властта и закона, винаги ще плува по течението, ще сваля шапка на по-умните (по-силните) и ще превърне всичко това в пари и обществено положение. Да взе­мем например хаджи Иванчо хаджи Пенчович. Богат човек, умен човек, верен слуга на падишаха. Изпълнил дълга си и изпратил Левски на бесилото, а султанът му дал нишан (орден) и други благини. След време дошло освобождението на България от турско робство и хаджи Пенчович отново изпълнил дълга си, този път като депутат в Учредителното събрание в Търно­во. И пак богат и почитан. Ето това е умен човек! Прагматик.

Пример за подражание е и Александър Лилов. Бедно мом­че от Северозападна България, отрано тръгнало по правилния път. Комсомол, БКП, окръжен комитет, ЦК на БКП, Полит­бюро... – неудържим възход на умен човек. Прославя и Партия­та, и другаря Тодор Живков. Разработил марксистко-ленинистката естетика и с право станал професор, доктор на науките, член-кореспондент на БАН. С аргументите на науката и политиката се бори против капитализма, ревизионизма, идеологическата диверсия на империализма и за чистотата на ленинско-димитровските идеи, а също за победилия, зрелия, разви­тия и реалния социализъм. После идва 10 ноември 1989 г. И дру­гарят Лилов прегръща ревизионизма, т.е. демократичния со­циализъм. Още по-късно се помирява и с капитализма, пардон, с демокрацията. „Превежда" Партията през криволичещите пътища на преxода и вместо подсъдима тя отново става съдник. Не цялата Партия, а върхушката й. „Редовите социа­листи" живеят в режим на оцеляване, както и техните опо­ненти. А господин Лилов и преди беше богат, и сега е богат. И преди уважаван, и сега уважаван. И преди вземаше решения, во­дещи страната към възход, и сега взема решения за излизане от катастрофата – резултат от възхода. Умен човек, идеолог-прагматик, гордост за България.

Ами Андрей Луканов? Трето поколение революционер, сега анонимен (чрез родата си) капиталист. Виден марксист-ленинец, ревизионист, либерал, консерватор... Според духа на времето. Корифей на социалистическата, капиталистическата и преходната икономика. Взел активно участие при натру­пването на външния дълг на страната ни и при изплащането му впоследствие. Защитил честта на социалистическа Бълга­рия в Ню Йорк, отбелязвайки, че именно тя, а не Южна Корея е истинско икономическо чудо в света; по-късно активно участвал в излизането на българското чудо от катастрофата... Прагматик, винаги в крак с времето. И той е гордост за стра­ната ни.

И това не са единствените умни хора на съвременна Бъл­гария. По техния път вървят Красимир Премянов, Филип Димитров, Филип Боков, Иван Костов, Клара Маринова, Александър Йорданов... Цяла плеяда от умни хора. Други, още по-умни, като Георги Йорданов, Георги Атанасов, Кръстю Тричков, Григор Стоичков, Пеко Таков, Станко Тодоров... и (или) потомците им дърпат конците на събитията, без да се показват на политическата сцена – те владеят България аноним­но. За честта на страната ни трябва да се отбележи, че вече не се срещат хаймани и глупаци като Ботев и Левски. А това много ни доближава до Европа и най-вече до Америка.

Тук е време да бъде изоставен пародийно-сатиричният тон и да се заговори сериозно. Всъщност тази пародия изцяло покрива МОРАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ, които българската „демокрация" насажда в съзнанието на хората главно чрез медии­те: НИЩО НЕ СТОИ ПО-ВИСОКО ОТ ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС; АКО ОТКРАДНЕШ И НЕ ТЕ ХВАНАТ, СИ ГЕРОЙ; АКО ЛЪ­ЖАТА ТИ НОСИ (МАТЕРИАЛНА) ИЗГОДА, ВИНАГИ ЛЪ­ЖИ – БИЛО ОТДЕЛНИ ХОРА, БИЛО ЦЯЛОТО ОБЩЕСТ­ВО; ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ОПРАВДАНО, АКО ОТ НЕ­ГО СЕ ПЕЧЕЛЯТ ПАРИ... Разбира се, тези грозни максими рядко се изричат направо, те са вплетени във филмите и те­левизионните сериали, в книгите и вестниците, в речите на големците и в тяхното поведение. Това не е карикатура на Запада, резултат на балкански нрави; това е самият Запад с драстично хиперболизирани отрицателни черти и изчистен от положителните си характеристики. Днешният Запад не би търпял Ботев и Левски, Хосе Марти и Че Гевара, но би се спогодил с хаджи Иванчо хаджи Пенчович и другите умни прагматици, изброени по-горе, плюс множество неизброени. И го прави.

Като утеха за „глупаците" остава фактът, че никой от потомците на хаджи Пенчович не носи неговата фамилия – сме­нили са я, за да избегнат срама. За конформистите-говеда то­ва не е никаква загуба – щом изгодата го изисква, те сменят и име, и род, и народност.

Всяко добре организирано общество се нуждае от „стандартни" граждани, дори и официално да твърди обратното. То може да изтърпи неколцина кротки чудаци, но ако всички са чудаци, обществото ще се разпадне. Основната маса от хора трябва да бъде стандартна, изповядваща основните доброде­тели и предразсъдъци на своето време. Стандартният човек редовно си плаща данъците, гласува на изборите (ако така пра­вят и другите), отива войник, щом го призоват, заклеймява враговете, щом го насъскат, пие кока-кола, ако рекламата го преследва навсякъде, носи тесни панталони, ако модата е такава... Без да е тъп, стандартният човек не прекалява с мисле­нето, а несъзнателно подражава на авторитетите. Автори­тетът може да бъде някой мъдрец, но може да бъде и естра­ден певец. Навярно това е за добро, понеже аналитичното ми­слене не се удава на повечето хора, независимо от претенции­те им. Стандартността прави гражданина предвидим и улес­нява ръководенето му и груповото му манипулиране. Уважаваният гражданин винаги е стандартен (или се старае да изглажда такъв) и може да се прави на интересен само чрез много малки отклонения от стандартността – той е „един от нас".

Конформизмът е следващата крачка в процеса на стан­дартизиране. Той е продукт на прокамерния егоизъм и страха, че нещо може да бъде загубено. Стандартният човек се възму­щава от неправдите и по силата на заложената в него „прог­рама" е готов лично да се намеси в събитията с риск да си изпати. Конформистът може най-много да се възмути дозирано, но никога няма да рискува скъпоценната си кожа – ТОЙ ЩЕ СЕ ВПИШЕ ВЪВ ВСЯКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ИЗВЛЕЧЕ ИЗГОДА. Конформистите не са сим­патични същества, но обикновено са непотопяеми и най-чес­то тъкмо те оцеляват и благоденстват.

От гледна точка на битовото процъфтяване НАЙ-ИЗ­ГОДНАТА ЖИТЕЙСКА ПОЗИЦИЯ Е КОНФОРМИЗМЪТ. Защитавайки общоприети истини и заблуждения, човек може да се радва на осигурен живот и душевно равновесие. Ако гръ­могласно декламира общоприети баналности, може да завою­ва и високи позиции. Той винаги ще остане червей по дух, но човек не може да има всичко едновременно.

Тогава наистина ли Левски и другите, подобни нему, са глупаци? От гледна точка на конформиста – да, въпреки че конформизмът изисква да се говори обратното. От позициите на нормалните стандартни хора ЛЕВСКИ Е ГЕРОЙ и ще си остане такъв завинаги.

Паисий, Раковски, Левски, Ботев и много други са се бо­рили за каузата на българите без реални шансове за победа. Никой от тях не е постигнал целите си приживе, но приживе и съзнателно е направил своя избор в живота си. ИЗБОРЪТ НЕ ЗАВИСИ ОТ ОКРЪЖАВАЩАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ („Вре­мето беше такова!"), А САМО ОТ ЛИЧНОСТТА. Според съ­временните представи те са действали с ниска ефективност, но въпреки това не са се предали на отчаяние дори и в безнадеждни ситуации. Те респектират не с успеха си, а със СИЛАТА НА ДУХА И САМОЖЕРТВАТА СИ – с това, че в безнадеждни ситуации са имали кураж да се изправят срещу тиранията.

Опитайте се да си представите какви щяхме да сме ние сега, ако наша гордост бяха кирмихалакиевци и байганювци. АКО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ ЛЕВСКИ, ТОГАВА НА БЪЛГА­РИНА НЕ БИ МУ ОСТАНАЛО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ ВЪРЖЕ КАМЪК НА ВРАТА И ДА СЕ ХВЪРЛИ В НАЙ-БЛИЗКОТО БЛАТО.





Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница