Георги Андреев българия или мафията ? II



страница20/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   27

Освобождаване на България от мафиотcкото робство

Авторът на тези редове често говори за освобождаване на България от мафиотското робство като за първостепен­на задача на целия народ. Това автоматично отвежда към из­вода, че страната ни сега е поробена. Как така „поробена", след като не ни е победила чужда армия и не ни е завладяла чужда държава? Нали съществува българска държава с парла­мент, президент, правителство, съдилища, прокуратура, войска, полиция, знаме, а навярно в близките години ще има и герб!



Защо става дума за мафиотско робство?


Въпреки недостатъчната определеност и разтегливост, понякога с алегорично или поетично звучене на това понятие, съчетаването на няколко условия води до състоя­ние на един народ, което може да се характеризира тъкмо с думата „робство". Когато някой народ се окаже включен в държавата на друг народ, но се запазят структурите на не­говото общество (представителни институции, общински власти, автономна църква, училища, културни учреждения...), обикновено оглавявани от местни хора, се смята, че народът се намира под чуждо владичество. Така например финландци­те са се намирали под шведско и руско владичество, поляци­те – под руско, пруско и австрийско, чехите, словаците и ун­гарците – под австрийско... Хората от завладения народ фор­мално са имали същите права, каквито са имали и останали­те поданици на държавата. Сред всички народи на една такава държава (например австрийци, унгарци, чехи, словаци, по­ляци, хървати... в австрийската империя) е съществувало при­близително еднакво разслоение по отношение на имущество­то, общественото положение, образованието... Доминирали са обаче културата и официалният език на народа-завоевател, който при равни други условия е имал предимства. Това е създавало предпоставки за постепенна асимилация на завла­дените народи. Поради тази и други причини последните са се стремели към своето освобождение (национално самооп­ределение, независимост).

Когато завоевателят разруши заварените структури и ги замени с нови, се счита, че завладеният народ е под робст­во. Поробените народи нямат същите обществени и юридически права, каквито имат господарите-завоеватели. Поне в на­чалото на робството богати са само поробителите, а всички останали са бедни; поробените имат ограничени възможности за развитие (например придобиване на образование, забога­тяване...).

Вписва ли се днешното състояние на българския народ в тази класификация? Формално българите трябва да бъдат при­числени към свободните народи – те имат своя държава с кон­ституционно парламентарно управление и пълен набор от държавни учреждения и институции плюс около 200 партии; ако броят на партиите е признак за свобода и демократичност, то България е най-свободната и най-демократичната страна в света. Освен това държавата ни се е присъединила към всички възможни международни декларации за правата на човека, на жената, на детето (може би и на животните?)... и е приела някои свои декларации. Има обаче съществена подробност: всички тези институции и декларации не „работят" в полза на преобладаващата част от българите, а против тях, в угода на някой друг (поробител) – и това е Мафията, владееща Бълга­рия без ограничения. ТАЗИ МАФИЯ СЪЗНАТЕЛНО РАЗРУ­ШАВА СТРУКТУРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО, или най-малкото – блокира дейността им, за да може народът да бъде беззащитен пред нейното привилегировано положение на завоевател. Това е основание за твърдението, че БЪЛГА­РИЯ НЕ Е СВОБОДНА СТРАНА, А СЕ НАМИРА ПОД МА­ФИОТСКО РОБСТВО.

Мафията се държи точно като ЗАВОЕВАТЕЛ В ЧУЖ­ДА ОКУПИРАНА СТРАНА, прикривайки действията си с демократична и патриотична фразеология. С цел да узакони ог­рабените от народа богатства, тя корумпира и блокира рабо­тата на държавните и обществените институции, които мо­гат да й попречат – парламент, съдилища, полиция, прокуратура... политическите партии и другите обществени органи­зации, които по силата на своя статут са ДЛЪЖНИ ДА Й ПРЕЧАТ. Разложението засяга дори институция, която има относителна автономност и изолираност от политическите процеси – армията. Нерядко могат да се чуят констатации на офицери: „Всъщност България няма армия и съществуването й зависи от благоволението на съседните страни". Войската ни се държи полугладна, полуснабдена с разходни материали, с остаряла и неремонтирана техника – и което е най-страшно­то – деморализирана. И най-твърдолинейният пацифист или антимилитарист знае, че армията е основен стълб на държавността и че нейното намаляване или премахване е възможно само ако и другите страни направят същото; но даже и тога­ва преобразованията трябва да се извършат не чрез разлагане и деградация на войската. И във военно отношение България се оказва „разграден двор", обект на всякакви машинации, на­сочени против народа. Това състояние на нещата не е случай­но – ПОРОБЕНИТЕ СТРАНИ НЯМАТ АРМИИ.

С нищо не са заменени вече премахнатите структури: комитетите на БКП, ОФ-клубовете, доброволните отряди, комисиите за народен контрол, комсомолът, пионерската ор­ганизация... Не че тези образувания е трябвало да останат, но други организации, изпълняващи сходни функции, трябваше да запълнят създалия се вакуум. В случая е налице нужната деструктивна операция със също така необходимата липса на конструктивна дейност – Мафията „разгради" тоталитаризма, който вече й пречеше, а не „съгради" оперативни демократични институции, които да бранят народа от всякакви опасно­сти.

Широко възхваляваната свободна конкуренция на пазара фактически не действа у нас. „Бизнесмени" разиграват неспечелени с труд пари, спекуланти-прекупвачи ограбват произво­дителя, рекетьори изнудват всички... Тези „бизнесмени" диктуват цените, като ги запазват монополно високи независи­мо от производствените разходи. Мафията толерира това, използвайки или блокирайки държавните институции.

В икономиката мафиотското робство е по-страшно от турското. Турският султан е бил заинтересован поданиците му да бъдат по-състоятелни, за да може да събира по-големи данъци. Това не се е осъществявало в желания обем поради историческото загниване на турския феодализъм и разлагането на султанската администрация. Българската Мафия съзнател­но разсипва икономиката и най-вече промишлеността с цел да заграби на безценица нарочно доведените до фалит държавни предприятия. Фактът, че предприятията „умело" се водят към фалит, се вижда и с „просто око" – не се извършват реконструкции и модернизации, не се правят даже нормалните ремонти, нито пък се доставят резервни части, като се изчаква маши­ните и съоръженията да рухнат поради износване и да спрат; пари се „намират" само за заплати, т.е. за поддържане на ра­ботещите на границата на оцеляването, при гарантирано закриване на предприятията поради (предизвикана) „нерентабилност". По подобен начин се процедира и в селското стопанст­во, където саботажите при връщането на земята се опитват да откажат селяните от земеделието и да ги направят ратаи в бъдещите латифундии. Историята не познава случаи, кога­то „свои" ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И СЪЗНАТЕЛНО РАЗСИПВАТ СТРАНАТА СИ, НАМИРАТ СЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА СЪС СВОЯ НАРОД И ФАКТИЧЕСКИ ИЗВЪРШВАТ ГЕНО­ЦИД СРЕЩУ НЕГО. Дори колонизаторите не са довеждали до такава преднамерена разруха колониите си.

Това изглежда недостатъчно за Мафията. ТЯ Е ОРГА­НИЗИРАЛА БЕЗРАБОТИЦА И БЕДНОСТ за преобладаваща­та част от българите, при което физическото оцеляване се приема за късмет от мнозина. Особено целенасочен е геноци­дът срещу пенсионерите – изтребването им цели не само ликвидирането на излишни за Мафията „гърла", но и унищожаването на историческата памет на нацията. Пенсионерите оче­видно не разбират, че силните на деня искат от тях по-скоро да измрат и оскотяващи от мизерия и зомбирани от манипулативната пропаганда, съставляват най-твърдите ядра (бе­тонните глави) на електоратите – по този начин упорито дей­стват срещу себе си и срещу своето потомство. Мизерия съ­пътства и работещите. Статистиците определят средната месечна заплата за 1995 г. малко над 7 хиляди лева (140 лева предишни пари), но работещите в заводите рядко получават над 5 хиляди лева. И всичко това става, когато дребните спекуланти правят далавери за милиони, а башмафиотите – за ми­лиарди. В същото време управниците издевателстват над на­рода, като увеличават месечните детски надбавки с 3 лева, а на пенсионерите – с по стотина лева.

Но и това е малко за управляващата Мафия. Тя терори­зира населението чрез СЪЗДАДЕНАТА ОТ САМАТА НЕЯ ПРЕСТЪПНОСТ от всякакъв вид и калибър: корумпирани длъжностни лица, едри капиталисти, охранителни фирми, рекетъори, самодейни разбойници и убийци, дребни джебчии... Тряб­ва да се отбележи, че дори в смутните времена на кърджалии и даалии султанската власт, макар и безсилна да се справи с раз­бойниците, не ги е поддържала. А нашенската Мафия ги поддържа – иначе те не биха могли да действат толкова успешно. И по този показател МАФИОТСКОТО РОБСТВО Е ПО-СТРАШНО ОТ ТУРСКОТО.

Но всичко не свършва дотук. За пълното смачкване на населението периодически се организират режими на водата или електрическия ток, кризи за олио, захар, брашно и... пира­миди в полза на различни измамници. И това става в продължение на две дъждовни и снежни години, при свръхпроизводство на електроенергия (почти половината предприятия не ра­ботят!), при наличие на излишъци от олио, захар, брашно и на всякакви стоки! Историята не познава толкова целенасочен геноцид над такива огромни маси от хора, макар и в ритуална демократична обвивка, богато гарнирана с демократична фра­зеология.

ДЕМОКРАЦИЯТА в България, превърната в самоцелен и безсмислен за народа ритуал, ИГРАЕ РОЛЯТА НА ДУХО­ВЕН ОПИУМ. Безсмислието идва от фиктивната свобода на избора. Изборът се свежда до възможността да бъдеш беден роб на Мафията или да се опиташ да станеш неин слуга с илю­зията, че някога самият ти ще станеш мафиот. Дори при свър­заната с големи дандании предизборна клоунада можеш да из­бираш между марионетките, които Мафията предварително е избрала – за нея, като цяло, резултатите от изборите са маловажни, тя е заложила на всички карти. ДУХОВНАТА НАРКОМАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА „ДЕМОКРАЦИЯ" Е СИ­ЛАТА, КОЯТО КАРА РОБА ДА НЕ СЕ ЧУВСТВУВА РОБ И ДА ПРИЕМА ФОРМАЛНАТА СВОБОДА ЗА ИСТИНСКА.



Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница