Георги Андреев българия или мафията ? II



страница22/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Мафия, партии, политици, интелигенти


На теория около 200 политически партии у нас се борят за властта. Реален шанс да я спечелят имат от 2 до 6 от тях; а ако трябва да бъдем реалисти докрай, реален шанс има само БСП. В замяна на това останалите партии запълват цялото политическо пространство – всички възможни позиции, прог­рами и виждания за бъдещето на България са „заети" и една нова партия, за да намери място под слънцето, би трябвало да обяви за свое верую феминизма, канибализма, детерминизма, непукизма, софизма или нещо друго, също така екстравагантно и неразбираемо.

Очевидно е, че реалистичните гледни точки за развити­ето на страната ни са много по-малко от 200 и предназначени­ето на многото „партии" е ДА ОБЪРКАТ БЪЛГАРСКИЯ НА­РОД И ДА ГО РАЗДЕЛЯТ НА ЕЛЕКТОРАТИ – разединеният народ не може да даде отпор на Мафията, която го владее. Оттук следва, че „парцелирането" на политическото прост­ранство е поръчка на същата тази Мафия. Не всички партии са „поръчани" – някои малки партии са творение на честолю­биви кариеристи, надценяващи възможностите си. Мафията обаче е създала условия за тяхното съществуване.

Главно чрез големите партии се извършва манипулира­нето на народа. Прилагайки максимата „Разделяй и владей!", партиите насъскват една част от хората срещу друга чрез вестниците си, чрез митинги, чрез митингаджийски подстрекателски речи в парламента. Най-широко афиширана е конф­ронтацията между БСП и СДС. Вследствие на форсираната еднопосочна и манипулативна пропаганда част от електоратите им, особено пенсионерите, са напълно зомбирани – при подаване на определен сигнал следва автоматична реакция на фанатична преданост към „нашите" и примитивна омраза към „ненашите". Зомбираните от двете страни, притиснати от ниските си доходи, мизерстват, но са непреклонни – „червени­те" вече нямат идеи, но знаят, че трябва да ги защитават до смърт; „сините" се кълнат в синята идея, но досега никой не е успял да обясни какво представлява тя.

В същото време лидерите от името на партиите во­дят симулативна борба помежду си, като се заяждат с въпро­си, от дребни по-дребни. Никой не смята да търси отговор­ност на виновниците за националната катастрофа, нито да се интересува от произхода на богатствата на „едрите" и не толкова едрите капиталисти или от отварянето на досиета­та... – тези теми не се използват даже с пропагандна цел. Това е сигурна индикация, че партиите, привидно от различни пози­ции, СЛУЖАТ НА ЕДИН И СЪЩИ ГОСПОДАР – Мафията – и на нейната кауза.

Подпомогната от преднамерено губещата позиция на СДС, БСП, в продължение на десетилетия водила народа към сияйните върхове на комунизма, тихомълком се измъкна от отговорността за провала на илюзията и сега, необезпокоявана, „строи капитализъм". БСП нямаше да успее без слугинската роля на СДС. Кресливият антикомунизъм на СДС позволи на управляващата комунистическа върхушка да разгроми соб­ствената си партия и да я превърне в полувоенна организация от безидейни оцеляващи хора, следващи сляпо ВПС на БСП – без наличието на симулативен враг „редовите комунисти" би­ха потърсили отговорност на върхушката. Общинските избо­ри на 29 октомври 1995г. за сетен път потвърждават, че го­лемите партии действат съгласувано срещу народа: например за кмет на София БСП издигна кандидатурата на неизвест­ния на широката публика Венцеслав Йосифов, милионер, „кой­то не си знае парите", непопулярен дори сред членовете на БСП; на „опозицията" се дава възможност (статията е написана преди изборите - б.а.) да избере свой кмет, и това ще бъде демонстрация на цивилизована демократичност на политическия елит – опозиционен кмет работи успешно с правителст­вото за благото на обществото. За свободата, която Мафия­та дава на своите партии, говорят и невероятно безпринцип­ните коалиции „по места" между политически сили с несъвме­стими програми.

Кои са политиците, които провеждат антинародната политика на Мафията? Това са старите кадри на БСП, които все по-рядко се появяват на сцената, но все по-често дърпат конците на марионетките зад кулисите. Това са предишни комсомолски функционери като Красимир Премянов и Росен кара Димов Това са млади „технократи" като Румен Гечев и Кирил Цочев, учили пазарна икономика в чужбина по времето, когато в България се водеше бясна кампания срещу идеологическата диверсия на империализма. Това са офицери от държавна сигурност като Валентин Моллов и Илия Павлов. И накрая, то­ва са появили се отникъде новодемократи като Филип Дими­тров и Александър Йорданов. И много други. Всички те са излюпени от една люпилня – реалния социализъм. Повечето от тях и преди имаха завидни социални позиции, недостатъчно престижни, според амбициозната им преценка. Сега най-ста­рателните (в полза на Мафията) и най-пробивните могат да получат жадуваните постове, титли, богатство и извест­ност. При условие, че помогнат на НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ­ТЕ ДА СТАНАТ КАПИТАЛИСТИ. Направиха го и продължават да го правят, унищожавайки своя народ. Необременени от морални задръжки, те са изметът на обществото, въпреки че повечето от тях са умни и образовани.

Онези, които не успяха да се вредят на политическата софра като депутати, министри и висши сановници, напират да се присламчат към по-малки софри и паразитират за сметка на науката, културата, национализма, патриотизма, етническите общности... А също в различни фондации, международни програми и форуми, асоциации, клубове, центрове... И те са решени да се облажат от вакханалията на „демокрацията".

За 6 години „демокрация" и най-"простите" разбраха в общи линии какво става в България. Не е възможно политици­те и политиканите да не са разбрали в каква игра участват! И въпреки това участват! Измет.

В този критичен за страната период интелигенцията не се вижда никаква. „Интелигентът", който се е вредил на богата софра, се опива от „демокрацията" и възможностите, открили се пред него. Който не е успял, се спасява поединично, както може, и не се гнуси да сътрудничи на съмнителни бизнесгрупи, банки, фондации, програми... Други плачат за спонсори. Самоцелното адаптиране и оцеляване на всяка цена стои над всичко. Сякаш никога не е имало Паисий, Берон, Ботев, Вазов... Никому не минава през ум, че ИСТИНСКИЯТ ИНТЕЛИГЕНТ НЕ СЕ ПРИСПОСОБЯВА, А СЕ ОПИТВА ДА ФОРМИРА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. И още: ИНТЕЛИГЕНТЪТ ЗАЩИТА­ВА И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНАТА КАУЗА САМО ЗАЩОТО Е ПРАВА. Освен това ИНТЕЛИГЕНТЪТ СЕ ЧУВСТВА ОТГОВОРЕН ЗА ЦЕЛИЯ НАРОД.

И отново се натрапва изводът, че високия интелект е само един от компонентите в характера на съвременния човек, при това не най-важният. Човешкото достойнство и твър­дият незабавен отпор срещу антинародните действия на Ма­фията са по-важни. Иначе казано, ЧОВЕК НЯМА МОРАЛНО­ТО ПРАВО ДА СЕ ПРАВИ НА УМЕН В МОМЕНТ, КОГАТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТВЪРД.

Все пак една малка част от хората на умствения труд мислят не само за себе си – те спасяват цялото човечество. Едни смятат, че това ще стане чрез религията, други – чрез духовно възраждане, трети – чрез синтез на различни култури, четвърти – чрез правилно организиране на контактите между хората, пети се надяват на помощ от космоса... – всеки пла­менно защитава своята натрапчива идея. Общото тук е, че всички идеи са встрани от насъщните проблеми на българското общество.

Обикновено натрапчивите идеи не са безпочвени, но те са адресирани към бъдещето. Обаче не може да има бъдеще без настояще. В момента, когато Мафията, владееща България, унищожава народа чрез организирано разграбване на богатст­вата му, чрез инфлация, безработица, престъпност, социално развращаване и форсирани манипулации, неконформистката част от интелигенцията строи своите въздушни кули с пог­лед към бъдещето. Когато Мафията организира режим на електрическия ток и водата, кризи за олио, захар и брашно, орга­низира фактически геноцид срещу народа, никой не противо­действа на това. Тук възниква пропастта между мащабността на поставените идеи и цели и нищожните възможности за постигането им.

ВИСОКИТЕ ЦЕЛИ, засягащи цялото българско общес­тво и дори цялата планета, СА ОСЪЩЕСТВИМИ САМО АКО ЗАВЛАДЕЯТ ОГРОМНИ МАСИ ОТ ХОРА. Оцеляващи хора, мислещи само за насъщния, не могат да бъдат овладени от такива идеи. Това въобще не е възможно, докато Мафията е господар на положението – със своите силови структури, икономически натиск и развращаваща пропаганда тя не би го поз­волила. Иначе казано, ЗА ДА ИМАТ ИДЕИТЕ ШАНС, ПЪРВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА МАФИЯТА. Това е въп­рос на рутинна социална борба. Неконформистките интелигенти смятат, че тъкмо тя не е тяхна работа, и отстъпват тази територия на политиците, партиите, синдикатите, ед­рия капитал... т.е. на Мафията. Интелигентите желаят да „произвеждат" оригинални идеи, да ги обсъждат на различни форуми, да ги публикуват в статии и книги... Това е необходи­мо, но докато Мафията е на власт и хората са притиснати от битовите проблеми на оцеляването, лансирането на пре­цизни модели за бъдещето отвлича населението от пряката му цел - освобождаването от мафиотското робство; то се използва от Мафията като отвличаща маневра и блокира ма­лобройната борчески настроена прослойка от народа. Понача­ло предлагането на идеи и в България, и по света, е значително по-голямо от търсенето им. ПОВЕЧЕТО ИДЕИ НЕ СЕ ПО­ЛЗВАТ, НЕ ЗАЩОТО СА ЛОШИ, А ЗАЩОТО СА ПОДЛО­ЖЕНИ НА САБОТАЖ. Саботьори са силните на деня и у нас, и по света.

Кои лица и структури съставляват българската Мафия, която е поробила народа и го унищожаваща безпощадно? Това е предишната средна и висша номенклатура, преобразувана се­га в капиталистическа класа. Координираността на действи­ята показва, че дейността й се ръководи от някакъв Цен­тър, създаден на основата на бившата държавна сигурност и висши функционери на ЦК на БКП. На този Център се подчи­няват, пряко или косвено, всички държавни институции, политическите партии, синдикатите, едрият капитал, охранител­ните и застрахователните фирми – на практика всички. Те са част от Мафията, независимо дали знаят, или не. Неполитическите структури, които биха желали да се разграничат от Мафията, са икономически зависими от нея. Всеки трябва да си дава сметка, че търсейки спонсориране от банки или го­леми фирми, се обръща към Мафията – тези структури, възникнали на базата на ограбеното от народа, са основни нейни подразделения.

Когато се търси връзка между Мафията и партиите, политиците и други структури и лица, публиката обикновено очаква сензационни изобличителни документи. Такива често се появяват в медиите, но уличените в нечестиви дела никога не са потърпевши – публикуваните документи са малка част от голямата игра, и въз основа на тях не може да се издаде присъда. Основните документи за „прехода", разграбването на страната и геноцида срещу народа са грижливо укрити. Дори ако тyк бъдат цитирани неколкостотин числа, дати и имена, това не би внесло повече яснота за читателя – той би се уда­вил в пороя от информация, без да достигне до окончателни изводи. Ето защо тук изводи за обществените процеси се пра­вят на основата на резултатите от (тайно) извършените съ­бития – резултатите са известни на всички, а такъв начин на анализ е по-нагледен и по-представителен.

БОРБАТА СРЕЩУ МАФИЯТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВО­ДИ САМО С ИДЕИ. НУЖНИ СА И ДЕЛА. Необходимо е да се започне с най-насъщното – отпор срещу икономическия, политическия, културния и всякакъв друг геноцид срещу народа. Важното е да се реагира мигновено срещу разнообразните конкретни посегателства на Мафията върху широките маси. Съ­противата, освен с декларации и публикации, трябва да се води с позиви, плакати, демонстрации, бойкоти, а при необходимост и с гражданско неподчинение. На определен етап от борбата ще се наложи изграждането на организации, наричани обикновено неформални.

Всеки, който се счита за интелигент, НЯМА МОРАЛ­НОТО ПРАВО ДА ОСТАВА БЕЗУЧАСТЕН към окръжаващата го действителност в момент, когато народът пъшка под мафиотското робство, обществото се разлага, а страната ни загива.



Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница