Георги Андреев българия или мафията ? II



страница23/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Старите хора

Някога само единици от хората доживяваха до дълбока старост и техните деца, внуци и правнуци им отдаваха пола­гащото им се уважение. Днес старците са повече от внуците, последните също са притиснати от живота и почти няма кой да се занимава с дядовците и бабите.

Някога старците олицетворяваха житейската мъдрост – опита, натрупан в годините на бавно изменящата се дейст­вителност – и можеха да дават добри съвети на младите. Днес животът шеметно препуска към неизвестността, и стари­те, безнадеждно откъснати от стремителната реалност, са­мо досаждат на младите с безкрайните си спомени и с овехтя­лата си мъдрост.

Един стар човек е бледо копие на човека-орел (ако е бил такъв!) отпреди десетилетия. Преследват го болежки, гони го склероза... Болежките сами му напомнят за себе си и за факта, че е смъртен. А старческата си деменция той не забелязва – оплаква се от паметта си, но не вижда оглупяването си, както пияният обикновено не съзнава, че е пиян. Това е добра ос­нова за спречкване и с другите старци, и с младите, от което раздразнителността и вдетиняването му още повече растат. Нужна му е младежка среда, в решаването на чиито проблеми да участва и да чувства, че живее, а не оплакванията на други­те старци. Но младите ги няма – хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света.

За всеки нормален човек самотата е най-голямото наказание – единичните килии в затворите нерядко докарват до полуда затворниците. Дори мислителите, които дирят уса­мотение за размислите си, не могат без общуване с други хора – човек е обществено животно, а не само животно. Какво да каже един старец, чиито сили постепенно го напускат и той се чувства самотен и никому ненужен? Особено ако в добавка към старческите несгоди е затънал в мизерия! Какво му оста­ва? Остава му политиката.

Със затаен дъх старите хора следят дебатите в парла­мента и сензациите във вестниците – за тях това е едновременно жив роман с продължение, театър и спортно състезание. Така много им се иска ДА УЧАСТВАТ в някакво, дори малко, събитие, и единствено политиката им осигурява такова участие, макар и като публика. Затова със спортна запалянковщина те се радват на успехите на „нашите" и се ядосват на надмощието на „техните"...

Разбира се, всеки си има предварителна нагласа за „си­ньо", „червено" или нещо друго, понякога се отчайва, друг път се ядосва на „своите", но никога не си сменя „отбора". Стар­ците са гръбнакът на т.нар. твърди електорати. Всеки харес­ва своя любим политик, както един тинейджър си има свой естраден или спортен идол. Иначе казано, основният компо­нент на „твърдостта" и запалянковщината е психологически, а не политически. Останалото довършват манипулациите (на-съскването) на медиите.

Понеже обективни (икономически) причини за разделяне на електорати няма – и „сините" старци, и „червените" еднакво страдат от мизерните си пенсии и „трудностите на пре­хода", логично е да се очаква те да обединят усилията си в борбата за достойни пенсии и да потърсят сметка на управ­ниците за мизерните си старини. Но психологията не е логика, а разумът е само един от компонентите на човешката психика. Пък и логиката на обикновения човек едва ли би устояла на напора на медиите.

Старците едва ли си дават сметка какво точно става в България въпреки претенциите им да разбират от политика. Медиите упорито и методично ги оглупяват с квалифицирана, макар и елементарна пропаганда. Достатъчно е някой „наш" да се изтъпанчи пред телевизионната публика и да започне невъздържано да ругае „техните", и той веднага става „най-наш" (Не може човек, който така силно ругае „техните", да не е „най-наш"!); същевременно с ругатните си той активизира и консолидира „техните", което е и целта на занятието. Тези оглушителни примитивни хватки дават основание да се пери­фразира Гьобелсовата максима, че една лъжа или добре подб­рана полуистина, повторена хиляда пъти, става истина. Така се дресират децата и животните. По този начин нашите зомбирани старци се лумпенизират и придобиват първосигналните реакции на Павловско куче.

Старците се събират „по цветове", „бистрят полити­ката" и се самонавиват. Поразяващото е, че най-простият и най-агресивният (полу)лумпен е най-авторитетният сред тях – него слушат всички. Впрочем, така е и сред по-младите.

Старите хора пощръкляват по време на избори – не нап­разно толкова често има избори, те предотвратяват „проглеждането" на хората и размиването на притиснатите от нуждата електорати. Възможността да участвуват в маща­бно събитие ги активизира като деца, очакващи дядо Мраз пред коледната елха. През ум не им минава, че всички големи пар­тии са контролирани от Мафията и както и да гласуват, подкрепят Мафията; че единствено бойкотирането на изборите я лишава от легитимност, която така много й липсва. Тъкмо затова е тъй силен натискът „Гласувайте, гласувайте, гласу­вайте!" – за Мафията е важно не кой ще победи, а процентът на гласувалите.

По такъв начин нашите старци с политическата си активност легитимират Мафията и неволно унищожават нас­тоящето и бъдещето на своите деца и внуци. За разлика от преди, днес старците са основната част от активния електорат, и не на последно място те определят високия процент на гласувалите. До какво ли не води самотата и вдетиняването!

Засега в никоя страна избирателите не се освидетелст­ват за социална вменяемост. Ако я имаше, електоратите до­ста биха намалели – човек, който не знае за какво става въп­рос, не би трябвало да има избирателни права. Все пак за едни избори са нужни граждани, а не запалянковци.

Въпреки всичко тези палавници са наши старци – наши бащи и дядовци. Не им се сърдете за това, че пакостят на България. Те са толкова самотни и изоставени, а така им се иска да участват в нещо, колкото и малко да е то! Простете им, те не знаят какво правят.



Етиката – средство за борба срещу Мафията

От 10 ноември 1989 г. изминаха повече от шест години. Благодарение на умело извършения „мирен преход" при „смяна­та на системата" управляващата дотогава номенклатура, подкрепена от нарочно подготвени или самодейно възникнали професионални „демократи", успя напълно да овладее страната, превръщаики се в многоцветна Мафия. Извън симулативните противоборства сега вече има не борба на идеи, а само боричкане за плячка при разграбване на националните богатства. Народът, разделен на електорати и по всякакъв възможен на­чин, не е в състояние да окаже съпротива на управляващата Мафия. Защо се получи така, въпреки надеждите, че „времето е наше"? Защо българската интелигенция не усети навреме опа­сността и не поведе народа в правилна посока?

Обективно трябва да се отчете, че „смяната на систе­мата" беше подготвена грижливо в продължение на две десе­тилетия, главно от държавна сигурност (ДС). Освен политическа и икономическа, ДС беше направила и необходимата психологическа подготовка.

Българите бяха подложени на силен шок от почти миг­новената смяна на ОФИЦИАЛНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕ­МА. Понятия, които до вчера се възприемаха като свещени (социализъм, комунизъм, БКП, юлска концепция, „ляво"...), се превърнаха в ругателни думи, а други (пазарна икономика, капитализъм, консерватизъм, „дясно"...), доскоро синоним на всичко най-лошо, бяха издигнати на пиедестал. Бързо се смени и фасадата: „господине" вместо „другарю", „университет" вме­сто „институт", ООД вместо (Д)СО... Тази психологическа диверсия доведе до общо объркване и ЗАГУБА НА МОРАЛ­НИТЕ ОРИЕНТИРИ – нещо, необходимо на Мафията, за да превърне народа в лесно манипулируема тълпа или поне да го направи отчаян и пасивен.

Защо интелигенцията не посрещна достойно този удар? Причините са различни. Поради упорития отрицателен подбор в течение на много години българската интелигенция бе­ше прокомунистическа и (или) с недостатъчно широк кръго­зор (не познаваше добре друга истина освен казионната), не беше склонна към аналитично глобално мислене (не отличава­ше главното от несъщественото). Затова тя се поддаде на прагматичната стихия на дребни и дребнави лични интересчета в името на оцеляването, на приспособяване или открито продажничество, т.е. ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ИНТЕЛИГЕН­ЦИЯ. В резултат на това отново ще оцелеят най-лошите.

Такова стадно поведение е характерно за хора, които нямат строго фиксирана ценностна система. Това е фунда­ментален етичен въпрос, който за съжаление днес малко зани­мава образованите хора. Това им пречи да бъдат лидери на на­рода в борбата му срещу Мафията.

В основата на европейската култура, доминираща в це­лия свят, лежи християнският морал, възприет и от вярващи­те, и от атеистите. Десетте божи заповеди („Не кради!", „Не лъжи!", „Не убивай!"...) по опростен и конкретен начин из­разяват основните компоненти на този морал. Нарушаване­то им в името на лични интереси прави човека неморален. Съ­ществува и друг опростен критерий за етичност: „НЕ ПРА­ВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ!"

Дори само от тези правила може да се направят изводи кое обществено поведение на индивида е морално и кое не е:

1. Не може да се смята за етичен човек, който днес чле­нува в БСП, СДС или друга антинародна мафиотска организа­ция. След всичко, което е известно за БСП, дори да е привърженик на социалистическите идеи, един етичен човек не може да бъде в една партия с Андрей Луканов, Александър Лилов, Нора Ананиева, Красимир Премянов... – доказано неетични хо­ра. Основното обвинение към тях е, че те никога не са били комунисти, а само борци за лична изгода, т.е. Лапачи. Даже да е фанатичен привърженик на капитализма, един етичен човек не може да бъде в една партия с Филип Димитров, Иван Кос­тов, Асен Агов, Иван Куртев, Александър Йорданов... – помог­нали на номенклатурчиците да се превърнат в капиталисти и легитимирали властта на БСП.

2. Днес е неморално да си богат. Богатството може да бъде придобито само по номенклатурен път през изминалите десетилетия или чрез спекулации и пране на мръсни пари през последните години – в България не съществува честен начин за забогатяване. Произходът на богатството напълно опре­деля кой какъв е и без отваряне на досиетата. Днес един бога­таш не може да бъде етичен човек.

3. Непрекъсната конюнктурна смяна на убежденията с оглед на моментната изгода показва липсата на убеждения. Такъв човек също не може да бъде етичен.

4. Високото образование и интелект не са гаранция за етичност. На България са нужни не хора като Талейран и Чърчил, а като Айнщайн и Сахаров.

Изброените критерии дават достатъчно пълна оценка за етичността на всеки индивид. Само един етичен човек е готов да работи за България, а не единствено за себе си.

Етиката може (и трябва!) да бъде ясната разграничи­телна линия между мафиотите - врагов е на българския народ (тук има място за образа на врага) и честните, т.е. етичните хора, които са готови да работят не само за себе си, но и за Отечеството. Такъв подход автоматично демаскира всички кариеристи и други съзнателни или неволни поддръжници на Мафията.

На практика прилагането на „етичния принцип" трябва да се изрази в създаване на формално неполитически структури с идеална цел както по месторабота (в противовес на клу­бовете по интереси на БСП), така и териториално. По прин­цип тези структури трябва да включват хора с висок интелект и изградена ценностна система, а не многобройна аморф­на маса, т.е. залага се не на многочислеността, а на качество­то. Организационните форми на тези структури могат да бъ­дат разнообразни: просветни дружества, дискусионни клубо­ве, кръжоци с фиксирана или свободна тематика... Тяхна цел е синхронизирането (ако може уеднаквяването) на позициите между членовете им и създаване на нужното обществено мнение „по места".

Мафията веднага би се опитала да превземе тези струк­тури отвътре чрез запълването им със свои членове. Достъпът на такива агенти може да бъде преграден чрез „етична спирачка": кандидатът за член на структурата ще трябва да отговори на многобройни въпроси, засягащи битието и мора­ла му. Това е осъществимо само ако членовете и кандидатите за членове на клуба (дружеството, кръжока...) се познават до­бре помежду си.

В своя ресор всеки член на клуба ще отстоява нужната позиция и по този начин ще влияе върху управленските реше­ния.

В професионалното, общественото и битовото си пове­дение всеки член на създадената „етична" структура трябва да бъде пример за подражание (толкова липсващо в българската действителност!) – апостол на съвременната етика.

Стратегическа цел на „етичната вълна" е постепенно да стане преобладаваща сила в обществения живот и да бъде алтернатива на мафиотските структури, без пряко да участ­ва в борбата за власт. В резултат на нейната дейност могат да възникнат политически организации, стремящи се към вла­стта.

Може би на някои от читателите такава позиция ще се стори встрани от поставената цел за справедливо общество (на първо време освобождаване на България от мафиотското робство). Това не е така, защото:

1. Ценностната система определя поведението на човека, а моралът е неин фундамент.

2. Прогресивните сили в света винаги в крайна сметка претърпяват поражение именно поради своя максимализъм – искат осъществяване на идеите си изцяло и веднага, което никога не е възможно.

3. Тук не се твърди, че етиката е единственото средст­во за борба (тя просто е задължителна). Борбата никога не се води само с едно средство.

Етичното поведение на един човек или група от хора мо­же да бъде мощно средство в борбата срещу Мафията, владе­еща България. При това безплатно средство.


Послеслов


Статията беше разкритикувана остро веднага след публикуването й:

„редакцията (на „Свободна мисъл") не споделя възгледа, че борбата с Мафията може да се води с помощта на десетте божи заповеди".

„... Днес е неморално да си член на БСП, да си богат, да сменяш убежденията си с оглед на моментната изгода. А вче­ра беше ли морално? А утре?"

„... Освобождението на България от мафиотско робство се нуждае от разнообразни поприща и възможности... Само ако от тях можем да рекрутираме членове на революционна орга­низация..."

В статията никъде не се говори, че борбата трябва да се води (само) с десетте божи заповеди. Изложените тук ети­чни принципи, отнесени към днешните условия, са онзи мора­лен минимум, който всеки гражданин трябва да носи у себе си - без тях той просто не е гражданин, а оцеляващо добиче или разбойник, все още невредил се на обществената софра. Оттук нататък гражданинът може да израсне като борец про­тив Мафията, с оглед на възможностите и разбиранията си.

„Вчера", „днес" и „утре" не са тъждествени, въпреки от­носителната неизменност на морала. Вчера човекът е имал своите илюзии (мислел е, че твори добро), не е бил осведомен за грижливо скриваните тайни на управниците (ако лично не е патил) и е разполагал само с информацията от цензурираните медии и непроверените слухове. Той не може да носи морална или друга отговорност за неща, които не е знаел. Днес са изве­стни делата и същностните xарактериcтики на предишните управници, които са и сегашни, и незнанието не е оправдание. Ето защо днес е неморално да се членува в техните организа­ции – „редовият член" става съучастник в престъпление срещу народа си, при това без да получава нещо в замяна. Утре ети­чният човек също ще съумее да се държи достойно.

Наистина са възможни разнообразни поприща и възможности за борба срещу мафиотското робство. Тук се обсъжда една от възможностите и това личи от текста. Хвала на бъ­дещите революционери! Само че сега боксуваме на много по-ниско, предреволюционно равнище, и барутът се хаби в споро­ве кое е правилно и кое – неправилно.

Като цяло критиците, водени от личните си пристрас­тия, не забелязват изрично казаното, а екстраполират мисли­те си върху онова, което не е казано. Докога само ще дискутираме?





Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница