Георги Андреев българия или мафията ? II



страница24/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Морален кодекc на българския гражданин

Моралът е социалното качество, което отличава човека от животните. Без морал обществото изчезва и постепен­но се атомизира. Сборът от културни и етични правила и мо­тивации съставлява ценностната система на всеки индивид, която притежава относителна устойчивост. Честата конюнктурна смяна на възгледите показва липсата на възгледи; човек с подобно поведение не може да бъде гражданин на своето общество, и следователно не е етичен. Етичният гражданин на нашата епоха се подчинява на най-важните морални норми:

1. Фундамент трябва да бъде простата максима, съдържаща се в християнството и в други религии: „Не прави на другия това, което не искаш да правят на теб!". Редица християнски морални норми могат да бъдат закон за поведение както за религиозните хора, така и за атеистите.

2. Висшето образование и високият интелект не са га­ранции за етичност. Етичният човек никога не е неутрален при решаването на ключовите обществени въпроси. Общест­вото се нуждае не от пасивни наблюдатели, келепирджии, сеирджии и пр., а от активни участници в обществените проце­си. Моралният човек се чувства съпричастен и отговорен за цялото общество дори ако не влияе пряко върху деянията на властите, особено когато родината е в опасност, както е се­га. Истинският гражданин не е приспособенец, а формира дей­ствителността.

3. Етичният човек поставя обществените интереси над личните, когато между тях възникне противоречие.

4. Моралният човек не проявява интересчийство, под­лост, груб егоизъм и други отрицателни черти на първичната човешка природа както на битово равнище, така и в общест­вените отношения.

5. Той никога и при никакви обстоятелства не действа против обществото и против своята родина.

6. Етичният човек великодушно прощава грешките на другите, допуснати неволно, но никога не оставя ненаказани злонамерените действия; снизхождението пред престъпниците е неетично и е престъпление пред невинните.

7. Отнесено към днешна дата, след като политическата обстановка в страната е вече изяснена, не може да се смята за етичен човек, който членува в БСП, СДС или друга антинарод­на мафиотска организация.

8. Също към днешна дата в България не съществува чес­тен начин за забогатяване. Поради това от морална гледна точка днес е неприлично да си богат.

9. Етичният човек се стреми към осъществяване на своя идеал, включително нравствения, и това е основна движеща си­ла за него.

10. При определени обстоятелства на всеки човек се на­лага да прави компромиси. Етично допустими са компромиси­те, при които човек ощетява само лично себе си. Недопустими са компромисите, ощетяващи другиго.

САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА МОРАЛНИТЕ НОР­МИ

Престъпленията се наказват от съдебната власт, а не-престъпните нарушения – по административен път. Правата на човека и законите забраняват на неоторизирани лица да на­лагат наказания.

Обществените организации и лица могат само да осъждат (устно или писмено) неморалните постъпки. Най-силното средство, разрешено от закона, е бойкотът на провинилото се лице или организация. Той е възможен само ако преобладаващата част от хората осъждат извършеното неморално деяние. Съдбоносен въпрос: какво да се прави? Какво е? На този етап българският народ катастрофално губи войната срещу вла­деещата го Мафия. Реално нито една партия не отстоява ин­тересите му, никакъв профсъюз не защитава правата му, никой национален авторитет не го организира за отпор... Всъщност война няма – войната предполага две воюващи страни, а у нас никой не оказва съпротива на Мафията и тя провежда една безкрайна наказателна операция срещу населението.

Държавните институции, партиите, политиците и ме­диите обсъждат пред публиката второстепенни проблеми, съз­дадени предимно от самата Мафия, които представят за най-важни (НАТО, Европейската Общност [ЕО], Шенгенския списък, престъпността, далаверите, корупцията, инфлацията, обед­няването...). Грижливо се избягват темите за търсене на отговорност на виновниците за разрухата и разпадането на общест­вото, за произхода на едрия и не чак толкова едрия капитал... А нали инфлацията, корупцията, обедняването, престъпността и , пр. не са възникнали от само себе си, те са следствие на избягва­ните въпроси! Също така НАТО, ЕО, Шенген и др., макар и важни, не са основните фактори, определящи сегашното и бъдещо­то състояние на България! Основните й проблеми се решават вътре, в страната, а не извън нея.

Хората, които, в общи линии, виждат накъде отиваме, са изолирани един от друг и нямат достъпен начин да се свържат помежду си – почти всички медии са под контрола на Мафията, обществени организации или липсват, или отново са под конт­рол. Изолираността води до ориентиране на потенциалните съ­противителни сили встрани от най-важната потребност – освобождаване от мафиотското робство; периферни за общество­то цели се обявяват за основни, а отпорът срещу Мафията – за периферна. Организирането, дори на регионална основа, е затруд­нено докрай и най-подходящите за борба единомишленици могат да не се срещнат никога. Това води до апатия у по-слабите духом („Нищо не може да се направи!") и до отчаяние у по-енергичните.

След Втората световна война решаваща характеристика в отношенията между управници и управлявани в развитите стра­ни е превръщането на прякото или косвено насилие в спомагате­лен елемент на управленските технологии. На базата на напредъка на психологията (в изучаване на поведението на тълпата) основен елемент стават манипулативните технологии на упра­вление. Главно звено в тях са медиите. Чрез тях и по всякакъв друг начин на управляваните се внушават морални ценности и поведение, удобни за управляващите елити. Това става чрез дезинформация, дозирана информация, подбор на темите за разискване с избягване на неудобните, чрез реклами, събуждане на при­митивни инстинкти посредством нарочно създавани филми и музика, затъпяване на аудиторията чрез безкрайни сериали („сапу­нени опери") без социално съдържание... Вече няма борба между идеи, а при необходимост се „включва" подходящата манипулативна програма, която предизвиква у тълпата желаното пове­дение. Понеже народните маси все повече се превръщат в тълпа, а обществото – в стадо. Тези процеси се извършват и в Бълга­рия, при това по-форсирано – мафиотите бързат да се легали­зират като капиталисти.





Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница