Георги Андреев българия или мафията ? II



страница26/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

Какво може?


Мишките намислили да завържат звънче на опашката на котката. Така щели да чуват всяко нейно помръдване и да се пазят по-лесно. Планът им се провалил: не се намерил же­лаещ да върже звънчето.

И така, след като е ясно какво трябва да се прави, ос­тава да се реши кой и как да го направи. Проблемът е, че сега вече не може да се направи много. Пък и не се виждат много желаещи да го сторят. През 1990-1991 г. беше възможно поч­ти всичко. През 1993г. Все още можеше да се направи много. Сега, в края на 1995 г., може твърде малко. Но все пак нещо може.

Дори да съществуваха истински опозиционни антимафиотски структури, сега те не биха могли да осъществят обявените по-горе предварителни изисквания (точки). Могат само да ги декларират... Пред себе си, понеже няма как да ги съобщят на по-широк кръг от хора.

Но структури не съществуват. А доколкото ги има, те се занимават със странични неща и се вписват в „демокрацията". Значи, трябва да се започне почти от нулата.

Първите стъпки са агитация от човек на човек. „Аги­таторът" трябва да бъде психически подготвен за разочаро­вания – на всяка крачка той ще се сблъсква с отчаяни, уплаше­ни, обезверени („Нищо не може да се направи!") и подивели от бедност и безпомощност хора, които се спасяват поединич­но. Най-често, веднъж отприщени, те са готови да разказват безброй случки за възмутителното поведения на „ония" (мафиотите) и за патилата на потърпевшите, готови са да ги разказват до прегракване или до загубване на съзнание; от разказаното не се достига до обобщаващи изводи, а още по-малко до желание за борба – това е само психическо разтовар­ване от насъбралата се отрицателна енергия у хора, доведе­ни до стресово състояние. Вие, „агитаторът", трябва да из­слушате търпеливо водопада от излишни за каузата изпове­ди, без да се интересувате от уврежданията на собствената си психика, и да насочите разговора към изводи и действия. Така можете да говорите с двайсет души и въобще да не до­стигнете до изводи и действия. Може дори да ви заклеймят като дон Кихот или откачен човек и чудак, който разправя нелепости, вместо да си гледа работата (да се спасява пое­динично) – дон Кихот, Галилей, Раковски или левски се оценя­ват винаги посмъртно; приживе на почит са жънещите успе­хи кир Михалаки, бай Ганю, хаджи Иванчо хаджи Пенчович, Красимир Премянов, Филип Димитров... Вие самият ще бъ­дете силно депресиран, когато разберете, че жена ви, майка ви, баща ви... поддали се на психозата, гледат на вас като на нехранимайко (както някога са гледали на Ботев и Левски) или дон Кихот – най-общо казано, не ви приемат сериозно – и се заслушват в думите на парвенюта като Валентин Моллов, Илия Павлов, Венцеслав Йосифов, Стефан Софиянски...

Най-после, на 21-ия разговор, ще попаднете на човек, кой­то дава признаци на желание за съпротива. Именно него тър­сите. Тук ви чакат нови изпитания: вместо да се запознае с реалните обществени процеси (да прочете необходимите двайсетина книги), той мисли „самостоятелно", стига до по­грешни заключения и упорито ги защитава; даже когато му „промиете мозъка" (ако успеете!), човекът е изложен на манипулативните технологии на Мафията, готов е да се залови за всяка примамлива илюзия и да я защитава... Процесът на взаимно блокиращи се дискусии може да трае безкрайно. Колко по-просто е всичко при мафиотите! Там отношенията се „оразмеряват" само по един фактор, ИНТЕРЕСА. Освен то­ва вие никога не можете да се справите напълно с развраща­ващото влияние на медиите (най-вече на телевизията), докато не разполагате със собствени медии.

Това е изходната позиция. когато съберете неколцина съмишленици, убедени, че нещо трябва да се прави, е нужно да решите КАКВО ТОЧНО ЩЕ ПРАВИТЕ. Това е много важно, иначе до края на живота си може да обсъждате какво да се прави, в резултат на което да блокирате собствената си дейност и да се самоизолирате от събитията. После започ­вате да го правите.

И дума не може да става за изработване на календарен план за политически и други успехи. Вие имате само поставе­ни цели, а мащабът, формите, промените или тактиката на действията ви зависят от броя на привлечените хора и от реакцията на Мафията към вас. Ако увлечете три милиона души (засега това е в областта на фантастиката), ще има­те общонародно движение, което със или без избори ще помете Мафията от обществото. Ако съберете двайсетина единомишленици, това ще бъде кръжок, който плахо агитира за освобождаване от мафиотско робство. Ако кръжокът ви е по-агресивен, той ще се превърне в секта, макар и не религио­зна. Съществуват и други, междинни форми на организация, в зависимост от броя на участващите и състава им.

В началото Мафията няма да забележи вашата група – тя е заета с междуособни приватизационни битки и не й е до донкихотовци като вас. Използвайте това, за да разширите обхвата на действията си. Не бързайте да се регистрирате в съда. Първо, ще ви бъде е трудно, понеже цялото общест­вено пространство вече е заето, и съдът може да ви откаже регистрация – навярно вече съществува симулативна организация, подобна на вашата. Второ, регистрирайки се, вие „из­лизате от окопа" и Мафията ще ви забележи. Тогава ще изп­рати многобройни свои агенти, които, крещейки вашите ло­зунги по-силно от всички и използвайки демократичния изборен ритуал, ще превземат структурата ви отвътре и ще я насочат в удобен за Мафията коловоз. Вашата група, оказала се малцинство, ще трябва да напусне собствената си органи­зация и това ще бъде едно от множеството разцепвания, които битуват в обществения ни живот.

Докато не изградят структура, способна да посегне към властта или поне да си осигури парламентарно представи­телство, единомишлениците не могат да влияят пряко вър­ху вземането на политически решения. Но могат да влияят косвено. Малобройни групи от патриоти могат да атакуват Мафията и нейните подразделения чрез разпространение на позиви – законен и относително безопасен начин на протест. Поводи за критика има повече от достатъчно: скъпотия, инфлация, обедняване, престъпност, разруха, корупция, образо­вателна и културна деградация... На фона на ояждащите се и безочливи нови капиталисти. В началото могат да се атакуват и битови неуредици с обществено значение: режимът на водата, режимът на електрическия ток, дефицитът на олио, спекулата с брашно, тайната приватизация... Отначало по­зивите ще бъдат неподписани, а след регистрирането на ор­ганизацията – подписани от нея. Мафията не може да бъде съборена чрез позиви, но те могат да вдъхнат надежда у хо­рата, които не са подивели, могат да им покажат, че все още има огнища на съпротива, и че не всичко е загубено.

При първа възможност единомишлениците патриоти трябва да започнат ИЗДАВАНЕТО НА ВЕСТНИК, дори в най-скромни мащаби. Той създава някаква, макар и ограниче­на, възможност за свързване на честните хора помежду им, и е трибуна за борба с Мафията. Без да се отказват от тради­ционните методи за разпространяване, издателите трябва да организират собствена минимрежа за разпространяване­то му (една-две маси за продажба на подбрани вестници и книги и (или) ръчна продажба). Основният проблем (не само!) е фи­нансов. Не бива да се приемат пари от съмнителни спонсори (има ли несъмнителни?) не само защото който плаща, той поръчва музиката, но и защото съмнителните връзки хвър­лят петно върху каузата (не можеш да експроприираш собс­твеността на капиталист с крадено богатство, ако си полу­чавал пари от него!). Средства трябва да се събират или чрез вноски от доказано честни хора, или чрез законна стопанска дейност, или по друг почтен начин. ЦЕЛТА НЕ ОПРАВДА­ВА СРЕДСТВАТА, НО СРЕДСТВАТА МОГАТ ДА КОМП­РОМЕТИРАТ ЦЕЛТА.

И в стратегически, и в тактически план ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ С БИТОВИТЕ ВЪПРОСИ. Не могат да се по­ставят високи цели, без да се решат най-насъщните битови въпроси на оцеляването – оскотелите от мизерия хора не се интересуват от възвишени идеали. Не са прави и привържениците на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре!" – никой няма моралното право да жертва няколко поколения българи заради съмнителното удоволствие да се достигне до световна революция! На първо време единствено битовите въпроси от обществено значение могат да обединят широки слоеве от населението – и „сини", и „червени", и „оранжеви" и всякакви други, всички те са жертва на Мафията. КОГАТО ЧОВЕК НЯМА НИЩО, ЗАПОЧВА ОТ МАЛКО. ВАЖНО Е МАЛКОТО ДА БЪДЕ НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО.

Важно е също да бъдат организирани пенсионерите – най-манипулираните и най-зомбираните членове на обществото и поради това най-твърдите електорати на всички партии. Очевидно е, че съществуващите пенсионерски съюзи нямат за цел да защитават своите членове. Вместо да се горещят за „нашите" и против „техните", по-добре е да се борят за достойни пенсии под лозунга: „искаме удвояване на пенсии­те, за да се доближат до нивото отпреди десет години! Не ни интересува кой е прахосал пенсионния фонд! ИСКАМЕ ТО­ВА, КОЕТО НИ СЕ ПОЛАГА! Не наш, а на управниците е въпросът откъде ще вземат парите – ако няма откъде друга­де, да експроприират „Мултигруп", „Орион", „Трон" или Пър­ва частна банка! Ако не могат да се справят, да вървят по дяволите и да дойдат други, които могат!" В борбата за до­стойно съществуване пенсионерите могат да си позволят по­чти всичко – властите няма да посмеят да ги пребиват или убиват. ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КАКВО ДА ЗАГУБЯТ, ОСВЕН МИЗЕРИЯТА СИ.

Крайно наложително е създаването на истински проф­съюзи. Те задължително трябва да възникнат „отдолу", във всяко отделно предприятие. Впоследствие организациите от един отрасъл могат да се интегрират в браншов синдикат, отново „отдолу". Отрасловите сдружения (асоциации) тря­бва да поддържат равноправни отношения помежду си. При необходимост от съвместни действия могат да се изграждат междуотраслови координационни съвети с ротационно сменяеми председатели. Често сменяеми трябва да са и ръководителите на отрасловите синдикати. Целта е да не се допусне създаването на профсъюзна бюрокрация, която, съдейки от опита в другите страни, винаги е сговорчива с рабо­тодателите. СИНДИКАТИТЕ НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СУ­БСИДИИ ОТ ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, ЗА­ЩОТО СТАВАТ ЗАВИСИМИ. По същата причина НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СПОНСОРИРАНЕ ОТ НИКАКВИ ОРГАНИ­ЗАЦИИ И ЛИЦА. Скромните средства, необходими за съще­ствуването на синдиката, трябва да се набират от членски внос или ограничена стопанска дейност, разрешена от закона. Мафията няма да иска да се лиши от удобствата на кази­онните синдикати, затова тук борбата ще бъде особено тежка. Тя е възможна в по-напреднал етап на съпротива.

В началото борбата трябва да се води за решаване на битовите проблеми от обществено значение. Те всъщност са част от острите социални проблеми.

Можете ли да си представите Париж да остане без вода или без електрически ток дори за няколко часа? Населението ще реагира мигновено: разярена тълпа ще нахлуе в кметството или в „електрисите дьо Франс" и ще утрепе кмета (или президента на „електрисите") и други висши сановници, кои­то свари на мястото. Сега вече не се случват такива ексцесии, но в миналото представители на тълпата са осъждали и обезглавявали крале. Сега няма такива ексцесии, защото упра­вниците знаят какво ги чака (ще загубят живота си, а не кари­ерата или далаверата), ако не се съобразяват с народа; зато­ва, когато поради ремонт се наложи спиране на водата за няколко часа, за това се съобщава няколко дни предварително, а в деня на спирането общинарите оставят пред къщите съдо­ве с прясна вода. Така постъпват в страните, които наричаме цивилизовани. Там управниците се боят от народа (а не обра­тното!), могат да се опитат да го излъжат, но не и да му се противопоставят открито. Написаното тук не е подстрекателство, а исторически паралел, който показва, че БЕЗ БОР­БА НЯМА ПОБЕДА. Нашите управници не са по-куражлии от западните си колеги и срещнат ли отпор, ще отстъпят; няма да има режим на тока и водата, нито повишаване на детските надбавки с три лева месечно (садистична гавра с българите!), нито пък обидно ниски пенсии и заплати... Нали и за мафиотите животът е по-скъп от далаверата!

Виждате, че тук няма изобилие от нови идеи. Предла­гат се изпитани, рутинни методи на борба, добре познати на всички и дали добри резултати в историята на другите наро­ди. Не че авторът е против новите идеи. Но за да бъдат въз­приети, те трябва да са по-добри от старите, изпитани сре­дства, а не да служат за отвличане на вниманието на хора­та, и в крайна сметка за тяхното манипулиране. ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НОВИТЕ ИДЕИ НЕ СА ПО-ДО­БРИ И ОСВЕН ТОВА НЕ СА ИЗПИТАНИ. В добавка към всичко, новите идеи могат да допълват старите средства, но не могат да ги заменят, тъй като не съдържат елементи на организирана съпротива срещу Мафията.

От какви хора трябва да бъдат изградени ядрата на съпротива? Досега в цял свят начело на борбата са стояли най-будните, най-просветените, най-честните, най-смелите хора, т.е. Интелигенцията. БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕЛИГЕН­ТИ СА ЕДИН ОТ ПРОВАЛИТЕ НА НАЦИЯТА. Част от тях бързо се приспособи към „демокрацията", и извън разчис­тването на лични сметки и съперничества смята, че всичко е нормално; е, има и някои трудности на прехода... (при реал­ния социализъм казваха: е, има някои трудности на ръста...). Други се отплеснаха по екстрасенси, извънземни контакти, европейски идеи, американски мечти, атлантизъм, видове „българщина" и прочие „откачени" периферни направления, пристрастно приемани за главни. Трети просто оцеляват с цената на всякакви унижения. Тези, които са се поуредили, лансират идеята, че всеки трябва да работи в своята леха (професия) и да не се бърка в други работи – това бил негови­ят принос за родината и демокрацията. А кой ще освобождава родината от мафиотското робство? Нали такива профе­сии няма! Впрочем, какви професии са упражнявали Паисий, Раковски, Ботев, Левски и техните другари, когато са влизали в историята?... Идеята за „собствената леха" е измъкване от обществена отговорност, при това напълно по сцена­рия на Мафията. Днес не само не е достатъчно да се работи в своята леха, но не стига да се работи в своята нива. Затова, КОЙТО НОСИ МЪЖКО СЪРЦЕ И БЪЛГАРСКО ИМЕ, ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВА НЕ САМО С ЛЕХАТА И С НИ­ВАТА СИ, НО И С РАБОТИ, КОИТО НЕ СА МУ РАБОТА – ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ МАФИОТСКОТО РОБСТВО.

Тогава, какво да се прави? Част от „откачените" ин­телигенти с натрапчиви идеи могат да бъдат привлечени за каузата – те не са загубили напълно чувството си за отговор­ност пред обществото. Навярно ще се намерят и други „сма­хнати" –съвременни аналози на Ботев и Левски. Обаче борба­та никога няма да се разрасне до нужните мащаби, ако в нея не бъдат включени работниците и селяните.

По време на реалния социализъм работническата класа доста се разврати и лумпенизира – открила, че няма пряка връзка между извършения труд и полученото възнаграждение, значителна част от нея започна да търси „на работата лекото и на баницата мекото" (малко работа за много пари). Значителна част, но не цялата.

Селяните, насилствено колективизирани и фактически оставени без земя, позагубиха ищах за работа и започнаха да се превръщат в служители. Започнаха, но не всички. Та именно истинските работници и селяни трябва да бъдат привлечени в борбата.

„Простолюдието" има по-консервативна ценностна си­стема и по-трудно се поддава на модните обновления и мани­пулации. Поради това сред неговите представители могат да се чуят по-трезви преценки за обстановката в България. 69-годишна селянка от село Церово, с четвъртокласно обра­зование (4-то отделение), казва: „ОТКАКТО БКП СЕ РАЗ­ДЕЛИ НА БСП, СДС и БЗНС-та, РАБОТИТЕ ТРЪГНАХА СЪВСЕМ ЗЛЕ... – всички те са излезли от една люпилня... ТРЯ­БВА ДА СЕ КОНФИСКУВА ТОВА, КОЕТО СЕГАШНИТЕ ЧЕРВЕНИ КАПИТАЛИСТИ СА ОГРАБИЛИ ОТ НАРОДА. Те са обикновени хайдуци и разбойници, ама по-големи..." (такива обобщения са непосилни за повечето интелигенти, дори когато са с професорски титли – те обсъждат сложните мо­дели на „новото" и отказват да забележат елементарното). Включването в борбата на „прости" хора ще приземи „учени­те", които витаят из облаците на поредното „ново".

При наличието на собствен вестник групата (органи­зацията) може по-ефективно да набира съмишленици и да се свърже с други групи. Особено грижлив трябва да бъде подбо­рът на първите единомишленици. Тъй като отначало (в пър­вия етап) те се самоназначават за „ядро" на съпротивата, от решаващо значение е да бъдат ЧЕСТНИ, ПСИХИЧЕСкИ УСТОЙЧИВИ ХОРА, КОИТО УМЕЯТ ДА КОНТРОЛИРАТ САМОЛЮБИЕТО СИ И ДА ПОДЧИНЯВАТ ЛИЧНИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ НА ОБЩАТА КАУЗА; желателно е (без да е задължително) да бъдат умни и образовани, още по-добре е, ако умеят да работят с хора; добре е, ако бързо умеят да схващат същността на проблема и да излагат мислите си ясно и с малко думи (за да се избегнат безкрайни говорилни). Ако ядрото бъде съставено от самомнителни калпави хора, то ще се самоблокира или разпадне поради многословие, кариеризъм, бождизъм, суетност... Всъщност членовете на ядро­то са АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА, затова изискванията към тях са високи.

От искрата трябва да се разгори пламък. При обединя­ване на достатъчно хора групата (организацията) ще може да разполага с издателство, сергии, магазини, автомобили (не­обходимо е да бъдат привлечени хора, които притежават тези неща)... Членовете на организацията ще поддържат помежду си отношения на ВЗАИМОПОМОЩ както за оцеляване, така и за по-високи цели – фактически това ще бъде едно МИНИОБЩЕСТВО, макар и неизолирано от „голямото" общес­тво. По подобен начин преди войната са възникнали първите български кооперации. В крайна сметка, това ще бъде ОБЩ­НОСТ НА ЧЕСТНИ ХОРА, незагубили достойнството си и борещи се за освобождаването на родината си от мафиотското робство. Независимо от факта, че организацията иска свобода за всички хора, предимство (включително и взаимо­помощ) се дава на онези, които действително се борят за свобода и в нейното име понасят жертви. Това е опит да се спре отрицателният подбор и приоритет да имат морално най-чистите, а по възможност – и най-способните.

Казаното тук навярно създава впечатление, че се под­готвя структура „за вечни времена". Това е и така, и не е. Разбира се, най-добре е, ако страната ни се освободи от роб­ство още утре. Реализмът изисква да се предположи, че този процес (вече) ще се осъществява в продължение на много го­дини. Следователно организацията трябва да е годна да из­вършва своята дейност в продължение на неопределено дълго време, съществувайки (не мирно) едновременно с Мафията и запазвайки боеспособността си. ОЧАКВАНИЯТА ЗА БЪРЗ УСПЕХ СА ДЕТСКА ХИМЕРА, подклаждана от самата Ма­фия. Да не забравяме, че между Паисий и Левски лежат осем десетилетия, а сега още не се е появил Паисий. Днес истори­ята „тече" по-бързо и това вдъхва надежди, че срокът на бор­бата ще се съкрати многократно.

Какво трябва да бъде отношението към другите политически организации и най-вече към партиите? Най-меко ка­зано, резервирано. Преобладаващата част от тях не предс­тавляват сериозни политически сили и в практически аспект ухажването им е безсмислено и обвързващо. Що се отнася до доказано (освен за зомбираните им привърженици) антинаро­дни структури на Мафията като БСП, СДС и други, там не може и дума да става за сътрудничество. Резервираността към немафиотските организации, доколкото ги има, не бива да прераства във враждебност; напротив, в отделни акции е възможно сътрудничество.

При преследване на генералната цел в работата на ос­вободителната организация са неизбежни импровизациите. Тъй като не е възможно да се изработи генерален (календарен) план на действията, моментните задачи силно ще се вли­яят от конюнктурата. Моментните задачи зависят от броя и качествата на хората в организацията и от отпора на Ма­фията: патриотите „дръпват звяра (Мафията) за опашката" и действат според неговата реакция. При липса на друга възможност ще се използва методът на пробите и грешките. Такава тактика крие опасност от тактически грешки, но грешки не допуска само този, който бездейства.

В промишлените технологии често се прилагат т.нар. програми в реално време. Програмата задава параметрите на технологичния процес и следи реалните им отклонения от зададените. При отклонение на някой параметър повече от допустимото компютърът мигновено включва действия (режим), които връщат параметъра в нормата. Така процесът се извършва при (допустими) осцилации (колебания) около нор­мативните стойности на параметрите. Тук се прилага принципът на обратната връзка: управляващият компютър по­лучава информация за състоянието на процеса и чрез коман­дите си внася корекции в него, за да изпълни набелязаната цел; ЦЕЛТА НЕ СЕ КОРИГИРА НИКОГА.

Модерните технологии за управление на обществени­те процеси са изградени по аналогичен начин и действат ка­то програми в реално време. Преследвайки някаква стратегическа цел, дадено правителство (партия, екип...) реагира на появилите се отклонения в параметрите (икономическа деп­ресия, безработица, увеличена престъпност, природни бедс­твия, война, външни влияния...) чрез управленски решения. Ако се наложи да промени целта, значи то е претърпяло провал. Тук не се взема под внимание съзнателната (користната) про­мяна на обявената цел и разчитането на късата памет на избирателите. Поради намесата на неотчетени фактори „твърдите" планове се превръщат в безсмислица още в пър­вите етапи на изпълнението.

ОРГАНИЗАЦИЯТА ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА В РЕАЛ­НО ВРЕМЕ, без да се отказва от стратегическата си цел – освобождаването на България от мафиотското иго. Само то­ва й гарантира необходимата гъвкавост, която да не прерас­тва в безпринципност.

Като цяло Мафията действа по многовариантен сце­нарий с обратна връзка в реално време – нейните структури винаги могат да внесат корекции в поведението си в зависи­мост от изменящата се конюнктура. Оттук следва елемен­тарният извод, че БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДА ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ТРЯБВА ДА НАРУШАВАТ СЦЕНАРИЯ НА МА­ФИЯТА и да й натрапват неудобни за нея варианти. Основни (неизменни) елементи на мафиотския сценарий са: обезсилва­не на народа чрез разделянето му на електорати и насъскването им един срещу друг; непрекъснато лансиране на пери­ферни теми за обсъждане, докато важните въпроси се реша­ват тихомълком; излагане само на отделни фрагменти от важните проблеми (не могат да се избегнат напълно!), от които непосветеният в целия проблем не може да разбере за какво става въпрос; тотално манипулиране (и дори зомбиране, особено по време на избори) на населението чрез медиите, най-вече чрез телевизията; и прочие. Нарушаването на сце­нария може да става чрез: устна и писмена агитация против нелегитимността на Мафията и неспособността й (поради нежеланието й) да се справи с критичното положение на стра­ната; бойкот на мафиотските мероприятия и особено на из­борите; в по-напреднал етап на борбата – демонстрации, ми­тинги и гражданско неподчинение; създаване на собствени структури за „самозадоволяване" на активната (борещата се) част от народа; и други действия.

В крайната фаза на борбата за освобождаването на Бъл­гария от мафиотското робство неминуемо ще се стигне до преразпределяне на националното богатство – ВСЕКИ НОВОБОГАТАШ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ ДОКУ­МЕНТАЛНО ПРОИЗХОДА НА БОГАТСТВОТО СИ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ГО ВЪРНЕ НА НАРОДА, ОТ КОГОТО ГО Е ОГРАБИЛ, съгласно БЪРЗОДЕЙСТВАЩА СЪДЕБНА ПРО­ЦЕДУРА. Не екcпертите ще „ревизират" хилядите тонове натрупана документация или компютърни записи – за това не биха им стигнали няколко живота – а мафиотите, подбирайки „удобните" за тях документи, ще доказват законността на претенциите си. Така че Мафията, която разчита на свършените факти и на забравата (давността) на времето, може да бъде заставена на „изплюе погълнатото", включително изнесеното зад граница. Много поучително и възпита­телно както за народа, така и за кандидатите за елит, ще бъде грабителите на народното богатство да бъдат превърнати в социално слаби, съгласно законите, приети от самите тях за другите.





Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница