Георги Андреев българия или мафията ? II



страница3/27
Дата01.02.2017
Размер1.99 Mb.
Размер1.99 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

3. Демокрацията побеждава


„Правителството на приватизацията" на проф. Беров не извършва приватизация. Около нея много се шуми, но и досега не е ясно кой ще стане собственик на приватизираните обекти. Един от вариантите предвижда 20% от стойността на някои предприятия да станат собственост на трудовите колективи. А останалите 80%? Кой има пари да изкупи българската промишленост – основното богатство на страната? Ясно е кой и откъде. И защо трябва да се бърза с приватизирането на 65% от икономиката (според намерението на основните политически сили), когато в съседна Гърция „частна" е собст­веността само на 25% от промишлеността? Не е ли по-добре новите капиталисти да откриват нови предприятия с нови работни места, както става например в Китай? По-добре е, но за народа, а за Мафията по-лесно е да заграби готовото. И сега, както и всеки друг път, управниците използват манипулативния похват да обсъждат само тази част от проблема, която им е удобна, пренебрегвайки напълно останалите му аспекти; или се правят, че проблем изобщо не съществува.

Въпреки твърдите си обещания правителството на Бе­ров не „съумява" да върне земята на собствениците й. По-го­лямата част от обработваемите площи пустеят, а дългого­дишните насаждения подивяват или се изкореняват. Избирайки сложна процедура за връщане на земята, Мафията иска да „откаже" от земеделие и скотовъдство тези, които все още имат мерак за това. Защото в перспектива е замислено създа­ването на огромни частни латифундии, аналог на предишните промишлено-аграрни комплекси (ПАК), където днешните зе­меделци ще бъдат ратаи. Това ще стане „от само себе си", а засега е строго охранявана тайна.

Отдавна обаче не е тайна, че реалният политически жи­вот се изразява в съперничеството между Първо главно упра­вление (външно разузнаване) на уж унищожената държавна сигурност (ДС) – негова е „Мултигруп" и др.; и Второ главно управление на ДС (контраразузнаване) – негова е Първа част­на банка и др. Останалото е бутафория. Не е тайна също, че всички ръководни кадри на „едрия капитал" са бивши офицери от ДС. Невъзмутимият председател на ВПС на БСП Жан Ви­денов невъзмутимо не забелязва присъствието на едър капитал в България, а би трябвало да има някаква официална вер­сия за създаването на едри капиталисти. Промъкват се сведе­ния, че главният канал за износ на капитали са многобройните частни застрахователни дружества: те застраховат големи държавни предприятия и после ги презастраховат в Западна Европа (напълно законно); презастраховането е износ на капи­тал.

Процедурите за разграбване на страната, износът на ка­питали, прането на мръсни пари, корупцията, рекетът и други атрибути на демокрацията, репетирани при правителството на СДС, сега вече са рутинна практика. Медиите ги обсъждат като нещо обикновено. Населението, с характерния за бълга­рина робски прагматизъм на оцеляване, се е примирило с това и всеки се спасява поединично, опитвайки се да надхитри ближния. Управниците непрекъснато го тъпчат с безработица, ин­флация, престъпност... А от време на време организират кризи за олио, захар, вода... – като за пред българи всичко минава. Така се стига до атомизация на обществото, когато всеки е сам и беззащитен пред дебнещите го опасности и не може да окаже организирана съпротива. Мафията печели време за своите „довършителни работи" по легализиране на богатствата и вла­стта си и се ориентира към политиката на свършените факти: с течение на времето сегашните разбойници ще измрат от естествена смърт ненаказани, а наследниците им ще са наследили добросъвестно богатствата и властта им и няма да бъдат подсъдни.

Какво прави опозицията при тази тотална деградация на обществото? Прави митинги, заканва се на несъществуващия комунизъм (а не на действащата Мафия), заяжда се на дребно, искайки своя дял от плячката... Въобще, играе отредената й роля.

БСП укрепва позициите си. За изтеклите пет години пар­тията чрез умела политика е успяла да намали числения си съ­став от един милион на 220 хиляди членове - при новите усло­вия за нея би било бреме да се грижи за много членове. Би я задоволил и по:малък числен състав, но няма как да се освобо­ди от „старите кримки" - твърдо ядро на електората й - за които животът извън БСП е безсмислен.

Ккогато Другият център решава, че правителството на Беров е изиграло ролята си, то подава оставка през септември 1994 г. Изиграно като по ноти. БСП вече е готова да поеме властта: черната работа по „мирния преход" към капитализ­ма, пардон, към демокрацията, е извършена от други, страна­та умело е натикана в блатото на безнадеждността и БСП вече може да се появи като спасител на нацията. Това всъщ­ност е била главната роля на СДС и другите отгледани опозиционери – да поемат вината за разрухата и да реабилитират БСП („виждате ли, има и по-лоши от нас!"). Ако БСП не беше „загубила" временно властта, всеки би стигнал до резонния извод: „БСП управлява страната непрекъснато в продължение на 50 години. У нея е и хлябът, и ножът. Щом като тласка страната към катастрофа, или го прави нарочно, или не умее да управлява. Следователно БСП трябва да изчезне от политическата сцена". Не изчезна. Благодарение на СДС и компа­ния.

Повече от година вече всички партии плашат съперници­те си със своята блестяща изборна победа при евентуални из­бори и всячески насъскват електоратите си. Особено агреси­вен е СДС – неговите лидери непрекъснато прогнозират спечелване на абсолютно мнозинство в бъдещия парламент. Въпреки някои свои странности Филип Димитров не е идиот и добре разбира, че победа няма да има. Но държи да остане на поста си и продължава да играе определената му роля... про­тив България.

Служебното правителство на Ренета Инджова чрез из­вършените кадрови промени на висши сановници засяга инте­ресите на Първо главно управление, т.нар. Енергийна мафия и др., а със забраната частни застрахователни дружества да застраховат държавни предприятия – на всички „едри капитали­сти". Последният случай кара дори невъзмутимия Жан Виде­нов да се възмути – бизнесмените у нас не са свикнали да пона­сят дори дребни щети, макар и за кратко време. След избори­те всичко е върнато на предишните му места.

Съдебната система, прокуратурата и полицията са уме­ло блокирани чрез назначаване на ключови постове на лица, вер­ни на Мафията. Те са настроени на работен режим рядко да наказват дребните престъпници и – никога едрите.

Предизборната кампания преминава при силен натиск вър­ху народа: „Гласувайте, гласувайте, гласувайте!"... „който не гласува, е инфантилен!"... „може да не гласувате за нас, но гласувайте за някого!"... Очевидно Мафията търси легитимност за властта си и се бои от бойкот. Никой няма възможност да каже в масовите медии, че няма за кого да се гласува, че отно­во ни пробутват познати муцуни, натикали страната в бла­тото, и следователно изборите трябва да се бойкотират.

Нататък е ясно. Българинът винаги отстъпва, когато натискът върху него е силен. И сега гласува. Против себе си. Наистина, една четвърт от електората не се явява пред из­бирателните урни, но по-голямата част от него го прави от мързелива аполитичност...

И българинът избира своите спасители. Да живее демокрацията!

Всеки народ има управниците, които заслужава.







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница