Георги Бойчев1 Икономическите основи на бъдещата цивилизация



Дата19.02.2017
Размер360.11 Kb.
Размер360.11 Kb.



БЪДЕЩЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Нов цивилизационен проект

Георги Бойчев1
Икономическите основи на бъдещата цивилизация

Процесът на преминаване на човечеството от една към следваща цивилизация се определя преди всичко от степента на развитие на производителните сили и свързаните с тях форми и видове собственост. Това определя характеристиките на материалната и духовната култура на човечеството в степените на неговото историческо развитие. От тук и самата цивилизациясе разбира като степен в развитието на материалната и духовната култура на човечеството.

Причинната зависимост между развитието на цивилизацията и степените на развитие на производителните сили и свързаните с тях форми и видове собственост, определя необходимостта изложението ни да започне с този основен въпрос. Днес това е проблема за съотношението между, така да наречем, възпроизводствена собственост, в смисъл на всички използвани средства, чрез които се произвеждат блага и потребителската собственост – тази, която служи непосредствено за задоволяване на човешките потребности.

Съвременната частна капиталова собственост е първата форма на възпроизводствена собственост, която прави възможно притежателите на потребителска собственост да преминават масово в социалните групи на собствениците на възпроизводствена собственост. Това става възможно в резултат на достигнатата нова степен в развитието на технологичния тип производителни сили.

Оттук произтича възможността да предвидим, че бъдещето развитие на видовете капиталова собственост по необходимост е свързано с промени в параметрите на притежаване на тази собственост. Тези параметри имат такъв характер, че ще доведат до ново проявление на капиталовата собственост. То ще се изразява в, така да я назовем, трудова възпроизводствена собственост, като масово проявяващ се вид капиталова собственост, наред със сега съществуващите видове едра, средна и дребна капиталова собственост.

Възможността да се формира трудова възпроизводствена собственост произтича от условието, всеки носител на наемна работна сила да взема това, което му принадлежи в съответствие с приноса му за крайния резултат от производствените процеси. Това означава, че всеки от тях ще може да взема онази част от печалбата, която му принадлежи.

Така носителите на наемна работна сила ще могат да вземат достатъчно за да станат собственици не само на потребителска собственост, но и на възпроизводствена собственост. Тази възможност произтича от новата степен в развитието на технологичния тип производителни сили, при съвременните условия на класическата форма на капиталова възпроизводствена собственост.

Това означава, че за пръв път в историческото развитие на цивилизацията става възможна масова капитализация на труда. Така новият вид възпроизводствена собственост, а именно трудовата възпроизводствената собственост ще заеме мястото, което й се полага при новите икономически условия. Носителят на наемна работна сила ще участва в трудовите процеси вече и като притежател на частна възпроизводственасобственост с всички произтичащи от това положителни последици. Така достигаме до формулиране на теория за вътрешна деконцентрация на възпроизводствената собственост, чрез трудова възпроизводствена собственост, като икономическа основа на бъдещата цивилизация.

Досегашният опит показва, че при съществуващите класически капиталистически условия, предоставените възможности за закупуване на акции, включително и от носителите на наемна работна сила, не водят до реална деконцентрация на възпроизводствената собственост. Точно обратното, наблюдаваме процес на непрекъснатата свръхконцентрация на възпроизводствената собственост, приемаща корпоративни форми.

Причината е, че трудовото възнаграждение или заплатата, която получава носителя на наемна работна сила е в такива размери, че му гарантира единствено съответно количество потребителска собственост. Трудовото възнаграждение няма икономическата функция да осигурява възможности за придобиване и на възпроизводствена собственост. То има икономическото и социално предназначение да обезпечи потребителска собственост за съществуването и възпроизводството на носителя на наемна работна сила, необходим за капиталовото производство. Това е така понеже величината на трудовото възнаграждение е елемент от максималната печалба, която, както е известно е необходимост при капиталовото производство. Следователно, ограничената величина на трудовото възнаграждение е в причинна зависимост от самата същност на капиталовото производство.

Това означава, че проблема с масовата деконцентрация на възпроизводствената собственост не може да бъде решен като „една част от трудовото възнаграждение се дава във формата на участие във фирменото имущество.”2Решението, както видяхме, е в осигуряването на нов източник на средства, гарантиращ масово внедряване на трудова възпроизводствена собственост.

Всичко това означава разкриване на същността и съдържанието на теория за трудовата възпроизводствена собственост. Като възможност тя е теория за преминаване от консумативна собственост за всеки към възпроизводствена собственост за всеки. По съдържание това е теория за вътрешна деконцентрация на възпроизводствената собственост. С оглед на начина на формиране на тази собственост тя е теория за капитализация на труда. От гледна точка на същността на трудовата възпроизводствена собственост това е теория за разширяване на плурализма във възпроизводствената собственост с нов вид капиталова собственост.

Разбира се всичко това не означава отпадане на другите възможни начини за придобиване на възпроизводствена собственост, като например свободно закупуване на акции, наследяване и т.н. Тук се поставя въпроса за различен по същност начин на придобиване на възпроизводствена собственост, водещ до качествени промени в общия пакет на тази собственост в обществото. От различния принцип на нейното придобиване произтичат всички положителни последици за развитието на обществото към нова цивилизация.

Структурата на теорията за вътрешната деконцентрация на възпроизводствената собственост означава, че непосредствения резултат от реализирането й ще бъде постигането на симбиозамежду, от една страна, едрата и средна възпроизводствена собственост и от друга, трудовата възпроизводствена собственост. Връзката между тези разновидности на възпроизводствената собственост е ограничена.

Възможността началото на тази симбиоза да се осъществи на практика в настоящия исторически момент е достигнатата достатъчно висока степен в развитието на технологичния тип производителни сили и настъпилата социална криза. Това прави исторически за пръв път фактически възможно съществуването във вътрешно единство на класическата капиталова възпроизводствена собственост и новата трудова възпроизводствена собственост. От гледна точка на разкрития характер на вътрешното взаимодействие между елементите на това икономическа явление, е формирана теория за симбиоза между посочените разновидности на капиталовата собственост.

Всичко това показва, че в случая не се касае до симфилия, т.е. до органична връзка, при която има полза само единия от елементите. Както ще видим по-надолу, симбиозата между класическата капиталова възпроизводствена собственост и трудовата възпроизводствена собственост, съответства на коренните интереси на притежателите и на двата вида собственост.

Трудовата възпроизводствена собственост естествено означава достъп до управлението на съответната икономическа структура. Степента на участието във вземането на решения разбира се ще се определя от величината на натрупаната трудова възпроизводствена собственост.Успоредно с увеличаването на трудовата възпроизводствена собственост на субектите, участието им в управлението на икономическите единици ще придобива все по-голямо значение за насоките на икономическото развитие.От друга страна участието в печалбата и в управлението ще има за последица поемането на съответния дял от отговорностите и рисковете в съответната икономическа единица.

Качествата на трудовата възпроизводствена собственост като икономическо явление подлежат на преценка от аксиологична гледна точка, т.е. с оглед на ценностната система, която обществото е създало в своето развитие.

Понеже проблема се отнася до собственост, първият въпрос, който се поставя е този за оценка на трудовата възпроизводствена собственост в аспекта на естественото право на собственост. Теорията за трудовата възпроизводствена собственост в разглеждания смисъл е концепция за преминаване в икономическата действителност от естественото право на консумативна собственост за всеки, към естественото право на възпроизводствена собственост за всеки. Следователно тя е теория за разширяване обекта на естественото право на собственост.

Естественото право на консумативна собственост за всеки получава своята реализация на основата на обективния факт, че е необходимо да се осигури съществуването на членовете на обществото, носители на наемната работна сила. Конституционното институционализиране на правото на частна собственост, включващо и нейната неприкосновеност не означава практическо решение на проблема за притежаването на възпроизводствена собственост от всеки. Определящо обстоятелство за реализирането на това право е, дали то е икономическа потребност.

Тук е решението на проблема. Именно сега при достигнатото максимално високо ниво на развитие на технологичния тип производителни сили, реализирането на естественото право на възпроизводствена собственост за всеки е станало икономически възможно.

Така отново достигаме до основния въпрос на всяка цивилизация – този за собствеността. Ето защо в основата на философската система за преминаване към нова цивилизация поставяме въпроса за естественото право на собственост.

Проблемът е, че естественото право на възпроизводствена собственост е източника на противоречието, преодоляването на което ще доведе до нова цивилизация. Въпросът е в това, че достигнатата свръхконцентрация на възпроизводствената собственост при най-развитите икономики, влиза в противоречие с естественото право на собственост, тъй като то се проявява в триадата – владение, ползване и разпореждане. Свръхконцентрацията на възпроизводствената собственост води до изпразване от съдържание на тези съществени негови елементи.

От гледна точка на свръхконцентрираната възпроизводствена собственост, естественото право на собственост се е превърнало в противоестествено право на собственост. Следователно свръхконцентрираната възпроизводствена собственост, която придобива противоестествен характер, трябва да бъде деконцентрирана, главно по пътя на създаването на трудова възпроизводствена собственост.

Естественото право на възпроизводствена собственост е основната материална гаранция за реализирането в необходимата степен на всички останали естествени права. Това означава, че чрез деконцентрацията на възпроизводствената собственост се постига значително разширяване на кръга на субектите, които получават тази материална гаранция за осъществяването на естествените си права.

Така естественото право на собственост ще заема все повече определящо място в системата на естествените права, измествайки по този начин естественото право на свобода, което в друга епоха, според Кант, е заемало определящо място. Решението на проблема е в това, че материалният характер на естественото право на възпроизводствена собственост му придава онази сила, която в най-голяма степен гарантира осъществяването на останалите естествени права, включително и на естественото право на свобода.

Трудовата възпроизводствена собственост може да бъде оценявана и от позициите на справедливостта. Последната е ценностно оценъчно явление, което има пряко отношение към проблемите на разпределението на собствеността.

Това произтича от същността на справедливостта, определяна на първо място като мяра в разпределителните отношения. Следователно, в случая тя е мяра за оценка, доколко във възпроизводствената собственост намира проявление справедливото разпределение. Тъй като от начина на придобиване на възпроизводствена собственост в най-голяма степен зависи разпределението на потребителската собственост, справедливостта при разпределението на този вид собственост има определящо значение.

Проблемът произтича от обстоятелството, че във формирането на възпроизводствената собственост имат своя дял и субектите, носители на наемната работна сила. Независимо от този факт обаче, последните фактически не участват в разпределението на тази собственост. Това е несправедливостта в разпределителните отношения в сферата на възпроизводствената собственост.

С внедряването на трудовата възпроизводствена собственост тази несправедливост ще се преодолее, тъй като субектите носители на наемната работна сила ще вземат своят дял от възпроизводствената собственост, в съответствие с приноса си за нейното формиране. Това означава, че внедряването на трудовата възпроизводствена собственост не представлява замяна на една несправедливост с друга несправедливост, както е било досега при преминаването от една към следваща цивилизация.

Трудовата възпроизводствена собственост няма да бъде несправедливост по отношение на сегашните притежатели на класическата възпроизводствена собственост. Придобиването на трудова възпроизводствена собственост няма да бъде за сметка на техния дял от възпроизводствената собственост, който ще се определя от реалния им принос за нейното формиране. Така всеки взема своя дял, без с това да засяга полагащия се дял на другия. Нещо повече, в крайна сметка през трудовата възпроизводствена собственост се създават условия за растеж на дела от възпроизводствената собственост за всяка от страните.

Новото проявление на справедливостта в сферата на собствеността е гаранция, че тя ще получи необходимото проявление във всички останали сфери на обществените отношения, които имат разпределителен характер. Това се отнася до такива важни икономически сфери като например отношенията между банки и влогопритежатели и банки и кредитополучатели, както и между застрахователни компании и субектите, които се застраховат и др.

От друга страна, справедливостта в сферата на собствеността е основата, върху която става възможно в много по-голяма степен тя да се проявява като мяра и в отношенията на възмездие. Всичко гореизложено показва, че справедливостта в сферата на възпроизводствената собственост ще бъде основа за развитие на хуманизма в цивилизационните процеси.

Нравствеността е също ценностно оценъчно явление, което следва да се използва при преценка на качествата на трудовата възпроизводствена собственост. Проблемът тук е, че нравствената нормативна система е разделена на етични и морални норми.

При това определящо значение е оценката на трудовата възпроизводствена собственост се пада на моралните, а не на етичните норми. Това произтича от самата същност на този вид собственост като икономическо явление.

Има се предвид обстоятелството, че етичните норми за разлика от моралните норми съдържат положителни задължения. Това са задълженията да е прави добро, за разлика от моралните задължения – да не се причинява вреда другиму. Ето защо те са норми на добродетелта. Внедряването на трудовата възпроизводствена собственост не може да се основава на това, притежателите на възпроизводствена собственост да приемат тази собственост като правене на добро за субектите носители на наемна работна сила.

Всъщност внедряването на трудовата възпроизводствена собственост ще бъде в интерес и на сегашните притежатели на класическата възпроизводствена собственост. Последните в отношенията си със субектите, носители на наемна работна сила, не се съобразяват с моралните норми да не им причиняват вреда. Внедряването на тази собственост означава изпълнение на моралното задължение да не се причинява вреда другиму, като се присвоява чужд труд.

Спряхме се по-подробно на този проблем тъй като лансираната идея за определящата роля на етичните норми в отношенията между субектите на сегашните трудови отношения, само прикрива тяхната същност.

Аксиологичната оценка на трудовата възпроизводствена собственост може да се даде и от гледна точка на интереса като ценностно оценъчно явление. Утилитарната теория, т.е. теорията за интереса при внедряването на тази собственост се основава на разбирането, че той по същество е осъзната потребност.

Основният въпрос тук, е че внедряването на трудовата възпроизводствена собственост отговаря на интересите на всички социални групи, а по този начин и на интересите на всяка отделна личност. Това обстоятелство има основно значение за еволюционния път на преминаване на обществото към нова цивилизация. Внедряването на трудовата възпроизводствена собственост отговаря на коренните интереси и на притежателите на едра възпроизводствена собственост. Въпросът е в това, че деконцентрацията няма да доведе до ликвидиране на едрата възпроизводствена собственост и свързаната с нея концентрация. Това е така понеже причината за нейното съществуване си остава. Концентрацията на възпроизводствената собственост е обусловена от развитието на технологичния тип производителни сили, който процес при условията на новата цивилизация не само, че няма да спре, а ще се ускорява.

Както вече видяхме преодоляването на негативните страни на съвременната концентрация на възпроизводствената собственост е възможно, чрез симбиоза с трудовата възпроизводствена собственост. Така едрата възпроизводствена собственост получава нов живот. В това се изразяват коренните интереси на притежателите на едра възпроизводствена собственост. Положителното в случая е обстоятелството, че е налице съвпадане с интересите на всички останали социални групи. Така се осигурява приемственост между съвременната и бъдещата цивилизация. Това е теория за приемствеността между двете цивилизации.

Въпросът за интереса има ключово значение не само за практическото преминаване на обществото към нова цивилизация, но и за пътя, по който да се осъществи този процес. Щом са налице предпоставките за преминаване на обществото към нова цивилизация, дилемата е еволюционен или революционен трябва да бъде пътя за постигане на тази цел. Така достигаме до ролята на ценностното оценъчно явление цел, като определител на направлението на поведението на субектите, които трябва да осъществяват промените.

Осъзнатата цел включва и средствата за нейното постигане. Оценката на предимствата на еволюционните средства дава възможност да се избегне по-благоприятният вариант на поведение. Алтернативата на еволюцията е революционния път. От гледна точка на интереса не е без значение обстоятелството, че от този втори вариант най-уязвими са притежателите на едра възпроизводствена собственост. Ето защо, ако те не искат да срещнат революцията, трябва да приемат еволюцията.

Така в аксиологичната оценка на внедряването на трудовата възпроизводствена собственост се включва и принудата. Това са въпросите за необходимата принуда, нейната цел и приложно поле, както и тези за формите и степените на принуда в процеса на осъществяването на промените.

Всичко това показва значението в случая на осъзнатия интерес. Това е ролята на ценностното оценъчно явление обществено и индивидуално съзнание. За да се осъществи еволюционният път на развитие е необходимо всички социални групи да достигнат до осъзнаване на общите си коренни интереси. Това е едно от конкретните проявления на теорията за единството на обществото.

На тази основа става възможно да се премине към формирането на воля за осъществяване на общите интереси. Така ще се достигне до активизиране на движещите сили, които ще осъществяват промените към нова цивилизация. Консенсуса между тези сили е гаранция за осъществяването им по еволюционен път.

Всичко това означава, че една от предпоставките за да се достигне до осъществяването на желаните промени е необходимо ново просвещение. Необходимостта от него се доказва от факта, че проявяващите се понастоящем движения за радикални промени в обществото, не разполагат с научно обосновани цялостни концепции за тяхното осъществяване.

За да се сложи началото на новото просвещение е необходимо на първо място, изработването на цялостен теоретичен модел за бъдещата цивилизация. Необходим е нов цивилизационен проект. Високото ниво на съвременната цивилизация в духовната сфера е едно предимство, което ще улесни възприемането на съдържащите се в него идеи.

Спряхме се по-подробно на преценката на предлаганите идеи за икономическите основи на бъдещата цивилизация от гледна точка на ценностните оценъчни явления, тъй като за успеха на просвещението това има решаващо значение. За да се възприемат тези идеи и за да се формира воля за тяхното осъществяване от всички социални групи, е необходимо те да отговарят на системата от ценностни критерии създадени от обществото.

Нещо повече, както видяхме в предлаганата концепция за икономическите основи на бъдещата цивилизация, се съдържа ново развитие на същността и съдържанието на всяко едно от тези ценностни оценъчни явления. Тук те намират качествено ново проявление. Това още веднъж показва, че предлагания цивилизационен проект съдържа необходимите идеи за нова степен в развитието на обществото.

Следователно бъдещата цивилизация ще се основава на новата степен в развитието на ценностната система на обществото. Така реализирането на новата ценностна система ще стане част от новата цивилизация.

Значението на деконцентрацията на едрата възпроизвеждащата собственост е свързано и с проблемите на цикличността в развитието на капиталовото производство. Това е проблемът за икономическите кризи. Този въпрос придобива определящо значение за характера на бъдещето развитие на обществото, като го поставя на кръстопът.

Една от причините за това е обстоятелството, че социалната криза като родово понятие, обхващащи все повече освен икономическата още и политическата и духовната сфери.Друга причина е, че освен този тотален характер съвременната социална криза придобива все повече перманентен и глобален характер.

Основният въпрос тук е, че деконцентрацията на едрата възпроизводствена собственост ще доведе до преодоляване в необходимата степен на съществуващото сега противоречие между производство и потребление. Проблемът е в това, че потреблението на притежателите на едра възпроизводствена собственост представлява малък дял в сравнение с потреблението на притежателите на потребителска собственост. Следователно, тези които получават ограничени средства във формата на трудово възнаграждение, са основните потребители на полето на пазара. Това естествено довежда до диспропорция между производство и потребление.

Парадоксът е, че това противоречие се проявява и в условията на т.нар. консуматорско общество. Това се дължи на обстоятелството, че социалното пазарно стопанство и социалната държава не са в състояние да преодолеят основната причина за тази диспропорция. При това открилия се през последните две десетилетия източноевропейски и азиатски пазар и развиващата се глобализация, допринасят единствено за временно смекчаване на това противоречие. Масовото производство на стоки – еднодневки и други подобни некоректни спрямо потребителя икономически политики, също не са в състояние да доведат до пълно и трайно решение на проблема.

Решението на въпроса е в деконцентрацията на възпроизводствената собственост. Така ще се даде възможност на притежателите на тази собственост, с новите си покупателни способност, да допринесат за непрекъснатото увеличаване на потреблението. Пинос в този процес разбира се ще имат и притежателите на дребна и средна възпроизводствена собственост, възможностите на които ще нарастват непрекъснато при новите условия. Освен това определен принос в тази насока ще има и социалната група, формираща се от съсловия, които не са непосредствено свързани с материалното производство. Новото гражданско общество ще е в състояние да осигурява адекватно на качествата на техния труд потребление.

Нещо повече, по-далечните резултати от деконцентрацията на възпроизводствената собственост ще бъдат промените в качеството на потреблението, адекватни на новите потребности на членовете на обществото. Ще се създадат възможности за преодоляване на сегашното преди всичко биологично по природа потребление.

Полагащото му се място ще получи задоволяването на духовните потребности на личността. Ето поредното основание – новата степен в развитието на цивилизацията да бъде определяна като хуманна цивилизация – цивилизация на усвояването и развитието на духовните потребности.

Всички тези промени ще имат за резултат трайното преодоляване на диспропорциите между производство и потребление, с всички положителни последици за безкризисното развитие на обществото. Проблемът е в това, че икономическия характера на социалната криза изисква осъществяването на адекватни икономически по същност промени, единствено способни да преодолеят нейното проявление.

Опитът показва, че така нареченото социално пазарно стопанство нее в състояние да повлияе съществено на диспропорцията между производство и потребление. Причината за това е обстоятелството, че преразпределението като негова съществена черта не може да промени значително покупателните възможности на притежателите на потребителска собственост.Делът, който те получават под формата на преразпределение не е и не може да бъде в такъв размер, че да преодолее дисбаланса между производство и потребление. Провъзгласеният принцип „благоденствие за всеки”,3 остава неосъществим и при условията на социалното пазарно стопанство.

Както виждаме перманентният характер на икономическата криза продължава да се проявява и в условията на социално пазарно стопанство и свързаната с него социална държава. Освен това социалното пазарно стопанство не е в състояние да преодолее както тоталният, така и глобалният характер на социалната криза.

Разбира се социалното пазарно стопанство има своята положителна роля в следвоенните условия. От гледна точка на установяването в бъдеще на трудова възпроизводствена собственост, съществуването на социалното пазарно стопанство и на социалната държава показва, че притежателите на едра възпроизводствена собственост са склонни реално към съществени компромиси в отношенията си с притежателите на потребителска собственост. Изразено най-общо социалното пазарно стопанство има своето историческо значение с оглед бъдещето развитие на обществото към нова цивилизация.

Развитието на технологичния тип производителни сили на нова степен също е свързано с въвеждането на трудовата възпроизводствена собственост. Промените в потреблението, с които тя е свързана ще изискват увеличение на производството. При това все по-определящи ще стават качествените показатели. Това ще създава условия за нова степен в развитието на технологиите.

Без да подценяваме нивото на т.нар. високи технологии, проблемът е в това, че те все повече се развиват главно в информационната и военната сфера. Както показва опита днес, бума в информационните технологии не е в състояние да допринесе съществено за преодоляване на икономическата криза. При това перманентният, тотален и глобален характер на съвременната социална криза не дава възможност да се проявяват някогашните положителни последици от краткосрочните икономически кризи, свързани с обновлението на производителните сили.

Радикалното преодоляване на съвременната социална криза, чрез трудовата възпроизводствена собственост, ще създаде условия за промяна на главния обект на новите технологии. Така теорията за промяна на обекта на технологичното развитие ще допринесе за неговото пренасочване от информационната към производствената сфера.

Качествените промени в потреблението, резултат от деконцентрацията на възпроизводствената собственост, ще издигне развитието на технологичния тип производителни сили на нова степен. Това ще означава откриване на пътя към радикално преодоляване на застоя в някои направления и бавните темпове в други насоки. Трудовата възпроизводствена собственост, като нов вид капиталова собственост, е факторът, който ще създаде условия за нова степен в развитието на технологиите.

Именно новата степен в развитието на технологичния тип производителни сили е икономическата основа за преминаване на обществото като цяло към нова цивилизация. Това означава, че ефекта от тези процеси не е просто преодоляване на поредната икономическа криза.

Крайният резултат ще бъде новата степен в развитието на цивилизацията. Следователно пътя към новата цивилизация преминава през преодоляване на противоречието между съвременната висока степен на развитие на технологичния тип производителни сили и достигнатия краен предел в тяхното развитие, при съществуването на сегашните видове капиталова собственост. Трудовата възпроизводствена собственост, като нов вид капиталова собственост, е ключът за преодоляване на това противоречие и за преминаване към нова степен в развитието на цивилизацията.

Така достигаме до констатацията за наличието на първото поред условие за да може да се осъществи преминаването на обществото към нова цивилизация. Това е икономическото условие. То играе ролята на първа предпоставка за да протече процеса на преминаване на обществото към нова цивилизация. Това означава, че икономическото състояние на обществото изисква промени излизащи извън рамките на съществуващата цивилизация. Извода е, че се изискват радикални икономически промени, водещи до нова степен в развитието на обществото.

В основата на тези промени разбира се стоят обусловените от деконцентрацията на възпроизводствената собственост бъдещи технологични революции. Това ще бъдат технологични революции съответстващи на коректните интереси на всички притежатели на възпроизводствена собственост и на останалите участници в трудовите процеси. Те ще доведат до възможностите да се премине от експлоатация на наемната работна сила и средствата за производство, към експлоатация единствено на вторите. Така достигаме до формулирането на теория за промяна в обекта на експлоатация.

Това означава, че за пръв път в историята на цивилизацията, технологичният тип производителни сили ще достигнат такива висока степен на развитие, която ще направи възможно освобождаването на човека от бремето на експлоатацията. Така човечеството ще достигне до цивилизация без експлоатация. Това ще бъде цивилизация на личността, освободена от експлоатация. Това ще бъде цивилизацията на реалния хуманизъм. Това ще бъде истински хуманна цивилизация.



Глобализацията създава условия за глобализиране и на процесите на преминаване на обществото към нова цивилизация. Естественото място на първоначалното преминаване към деконцентрация на възпроизводствената собственост са страните с най-развити икономики. Именно там става възможно преодоляване на противоречието между най-високото ниво в развитието на технологичния тип производителни сили и достигнатия краен предел в тяхното развитие, при съществуващите видове капиталова собственост.

Следователно в тези страни са налице необходимите икономически предпоставки за осъществяване на децентрализацията на възпроизводствената способност. На тази основа става възможно процесите на преминаване към нова цивилизация да започнат да протичат първо в страните с най-развити икономики. Така създаваме теория за мястото на първоначалното преминаване към нова цивилизация. Разбира се за да може тази възможност да се превърне в действителност са необходими и други предпоставки, които ще разглеждаме по-надолу.

Постоянно развиващата се глобализация ще благоприятства разпространението на преминаването към децентрализация на възпроизводствената собственост и в страните с по-слабо развити икономики. Особено голяма роля в това отношение ще се пада на икономическите структури, които имат изнесени дейност в други страни. Това означава, че няма да са необходими Наполеонови войни за да се налага новата цивилизация. Нейните положителни страни сами по себе си ще благоприятстват приемането на нейните идеи и практика от другите страни. Така самите те ще съдействат за глобализирането на процесите на преминаване към нова цивилизация.

Големи възможности в това отношение ще имат междудържавните съюзи и по-специално Европейския съюз. Той ще се превърне в съюз от държави, възприели ценностите на новата цивилизация. Активното участие на Европейския съюз в деконцентрацията на възпроизводствената собственост ще улесни цялостния процес на преминаване на съответните страни към нова цивилизация. Това ще гарантира за Европа една от водещите роли в глобализирането на процесите на преминаване към нова цивилизация. От друга страна участието на Европейския съюз като организация в деконцентрацията на възпроизводствената собственост ще означава поемане на качествено нови функции от неговите структури, които ще доведат до промени в същността му като организация. Ето как бъдещето на Европейския съюз се свързва с бъдещето на цивилизацията.

Всичко гореизложено е теория за вливане на ново съдържание в глобализацията.

Така ще стане възможно да се преодолеят нейните негативни страни. Тъй като глобализацията е резултат на високата степен на развитие на технологичния тип производителни сили, естествено е самата тя да допринесе за глобализиране на процесите на преминаване към нова цивилизация.


Социална, политическа и духовна сфера
на новата цивилизация

Внедряването на трудовата възпроизводствена собственост ще доведе до съществени промени в цялата система на социалните групи, които формират обществото.

Най-съществената промяна естествено се изразява в трансформирането на субектите, носители на наемна работна сила в притежатели на трудовата възпроизводствена собственост. Формирането на тази нова социална група ще се отрази положително на всички останали социални групи.

Така например за социалната група на притежателите на средна възпроизводствена собственост ще се създадат условия не само за заемане на по-голямо пространство в системата на социалните групи, но и за по-големи възможности за развитие на нейните икономически параметри, включително и за преминаване на част от нея към социалната група на притежателите на едра възпроизводствена собственост.

Същото се отнася и за социалната група на притежателите на дребна възпроизводствена собственост, развитието на икономическите възможности, на която включва преминаването на част от нея към социалната група на притежателите на средна възпроизводствена собственост. Що се отнася до социалната група на притежателите на едра възпроизводствена собственост, възможностите й ще растат на основата на симбиозата между нейната собственост и трудовата възпроизводствена собственост на субектите, носители на наемната работна сила.

Съществени промени ще настъпят и в социалната група на членовете на обществото, които не са свързани непосредствено с възпроизводствената собственост. Материалните възможности на гражданското общество на новата цивилизация е гаранция на тези съсловия да се осигурят доходи адекватни на ценността на специфичния им принос за развитието на обществото. Освен това новите икономически условия ще увеличат достъпа им до различните видове възпроизводствена собственост.

Промените в структурата и съдържанието на социалните групи означава формиране на ново гражданско общество. Това ще бъде гражданско общество на собствениците на възпроизводствена собственост и на другите участници в трудовите процеси.

Така се преодолява основното противоречие в съвременното гражданско общество. Това е противоречието между притежателите на възпроизводствената собственост и притежателите на потребителска собственост. По този начин се смекчава и най-острото противоречие в гражданското общество – това между притежателите на едра възпроизводствена собственост и всички останали социални групи. Така двуполюсното гражданско общество разделено на притежатели на възпроизводствена собственост и на носители на наемна работна сила, ще бъде заменено от хармонизирано гражданско общество на притежатели на възпроизводствена собственост в това число и на притежатели на трудова възпроизводствена собственост и на останалите участници в трудовите процеси. Това ще бъде гражданско общество на смекчените антагонистични противоречия с тенденция, както вече видяхме за тяхното преодоляване. Така достигаме до теорията за преминаване от двуполюсното гражданско общество, към ново хармонизирано гражданско общество, с всички произтичащи от това положителни последици за формирането на новата цивилизация.

Всичко това означава премахване на условията една част от членовете на гражданското общество, в които е икономическата власт, да играят определяща роля при формирането и осъществяването на политическата власт. Същевременно така се преодолява възпрепятстването на онази част от гражданското общество, която обхваща притежателите на потребителска собственост, да участват адекватно във формирането и осъществяването на политическа власт.

Това е пътя за слагане край на „припознаването” на неистински представители на социалните групи на притежателите на потребителска собственост, водещо до неефективната непрекъсната смяна на десни и леви политически сили в държавната власт. Това е начина за преодоляване на двуполюсния модел на осъществяване на държавната власт. Това е средството за преодоляване на отказа все по-голяма част от притежателите на потребителска собственост да участват в избрания процес, обявявайки го по този начин за нелегитимен. Така ще се постигне активизиране на онази част от членовете на гражданското общество, която изразява отрицателния си вот, чрез отказ от участие в съвременния политически процес. Резултатът ще бъде слагане край на политическата власт на малцинството. В това се изразява теорията, че деконцентрацията на икономическата власт ще доведе до деконцентрация и на политическата власт във всички социални групи.

Новото гражданско общество ще бъде в състояние да формира свой представителен орган. В него ще намерят място адекватните представители на всяка една социална група. Този представителен орган ще бъде огледалният образ на новата структура на гражданското общество. Той ще бъде огледалният образ на хармонизираното гражданско общество, на гражданското общество в неговата цялост.

Естествено от това произтича необходимостта този представителен орган да осъществява политика съобразно общите коренни интереси на всички социални групи на новото гражданско общество. Това ще бъде представителният орган на консенсуса в гражданското общество. Това ще бъде представителният орган на икономически обусловения консенсус, т.е. на консенсуса, който ще бъде израз на новата същност и съдържание на икономическите взаимоотношения между социалните групи. На деконцентрацията на икономическата власт ще съответства политическият консенсус. В основата на трайния политически консенсус ще стои икономическата симбиоза между класическата капиталова собственост и трудовата възпроизводствена собственост. Същевременно този орган ще осъществява политика на удовлетворяване на специфичните интереси на отделните социални групи на основата на компромиса.

Всичко това означава, че този представителен орган на гражданското общество може да носи наименованието алианс. Това е представителният орган, който ще изразява сливащите се интереси на адекватните представители на гражданското общество. Това ще бъде органът, в който ще се обединяват политиките на гражданското общество за развитието на новата цивилизация. Той ще олицетворява съединяването в името на общите коренни интереси при условията на новата степен в развитието на обществото.

Всичко това ще се отрази върху същността и съдържанието на законодателната дейност на алианса. Той ще осъществява законодателство, в което ще се въплъщава правосъзнанието на новата структура на социалните групи, като тяхна обща воля. Това ще бъде законодателство на хармонизираното гражданско общество. В него ще отразява политическият консенсус, основаващ се на общите коренни интереси на социалните групи. То ще бъде законодателство съобразено със специфичните интереси на отделните социални групи на основата на компромиса.

Освен това законодателството на алианса ще отговаря на новото съдържание, което ще придобият ценностните оценъчни явления, за които говорихме във връзка с качествата на икономическите основи на бъдещата цивилизация. Това ще му придава необходимата легитимност. Разбира се всичко това ще се отнася и до съдържанието на референдумите, ролята на които ще нарасне при новите условия. Всичко това ще доведе до формиране на качествено ново право, адекватно както на икономическите основи на бъдещата цивилизация, така и на новите отношения между социалните групи. Това ще бъде право отговарящо на качествено новите потребности на бъдещата цивилизация.

Осъществяването на законодателната дейност от алианса, като институция на гражданското общество означава, че и контролната дейност по изпълнението на законите следва да се осъществява от негови структури. Следователно наред със законодателната дейност гражданското общество ще усвои и свързаната с нея контролна дейност. Величината на значението на тази дейност за гражданското общество ще доведе до нейното формиране като самостоятелен вид власт.

Освен това при новите условия естественото място на съдебната власт също е в гражданското общество. Едновременно с това в новото гражданско общество ще се разширяват възможностите за по-активна дейност на арбитражните и други обществени институции от този род.

Следователно новото гражданско общество изисква формирането на собствени институции за осъществяването на законодателната, контролната и съдебната власт. За държавата остава изпълнителната власт, която както ще видим по-надолу ще придобие характер на дейност по обслужване на гражданското общество.

Разбира е всичко това няма да доведе до подценяване на традиционните институции на гражданското общество. Напротив ще настъпи както активизиране на тяхната дейност, така и повишаване на нейната ефективност в резултат на промените в икономическите основи и в структурата на социалните групи на гражданското общество. Тук се прибавя и развитието на местното самоуправление при новите икономически, социални, политически и духовни отношения.

Всичко това са аргументи в полза на теорията за нова организационна институционалност на гражданското общество. Същевременно така обосноваваме нова теория за разделение на властите. Това е теорията за разделение на властите между гражданското общество и държавата. Всъщност тя е продължение на класическата теория за разделение на властите.

Новото гражданско общество ще се формира едновременно със създаването не само на нова организационна институционалност, но и с нова нормативна институционалност. То ще трябва да получи преди всичко своята конституционна институционализация.

Това изисква създаването на нова концепция за бъдещия конституционализъм. Основна идея в тази концепция не може да не бъде тази за конституционна институционализация на гражданското общество. Това означава, че бъдещите конституции ще получат ново съдържание. Те ще бъдат преди всичко конституции на новото гражданско общество в замяна на съвременните държавно-политически конституции.

Чрез тези конституции ще се постигне легитимиране на същността и съдържанието на гражданското общество на бъдещата цивилизация. Всичко казано дотук за икономическите основи на бъдещата цивилизация, за новата същност и съдържание на социалните, политическите и духовните отношения при нея, ще намери своята конституционна легитимност.

Това ще бъде процес на фактически промени в обществото към нова цивилизация и на тяхното конституционно закрепване. От друга страна това ще бъде процес на създаване на конституционно-нормативни предпоставки за извършване на необходимите промени в обществото по пътя към нова цивилизация. Конституционното легитимиране на промените ще даде своя принос за налагане на еволюционния път за преминаване на обществото към нова степен в неговото развитие.

Новата конституционна институционализация на гражданското общество ще изисква нова конституционна институционализация и на държавата в новите условия. Впрочем самата конституционна институционализация на новото гражданско общество ще обхваща промени, които предопределят новото социално предназначение и роля на държавната при бъдещата цивилизация. Така тя ще получи конституционна легитимност на новата си социална същност на държава обслужваща гражданското общество.

На основата на новата конституционна институционализация на обществото ще се развива и новото по съдържание законодателство относно икономическите, социалните, политическите и духовните отношения, за което вече говорихме. Така ще се постига пълна правно-нормативна институционализация на новото общество.

Нормативната институционалност на гражданското общество, разбира се, обхваща и нравствената нормативна система. При новите условия ще расте ролята на връзките между правните и моралните норми. Правото ще придобива във все по-голяма степен морално съдържание, а моралните норми ще получават все по-ефективна защита от правото.

Така аргументираме теорията за новата нормативна институционалност на гражданското общество. Всъщност тази теория, заедно с теорията за организационната институционалност на гражданското общество, образуват една обща теория. Това е теорията за нова организационна и нормативна институционалност на гражданското общество. Към всичко това се прибавят и въпросите на новите институционални характеристики на държавата обслужваща гражданското общество, които вече разгледахме. Така завършваме новите организационни и нормативни характеристики на обществото при бъдещата цивилизация.

От своя страна новата организационна и нормативна институционалност на обществото създават необходимите условия за съществуването, функционирането и развитието на икономическите основи на бъдещата цивилизация. Така кръгът се затваря, което е доказателство, че предлагания нов цивилизационен проект не е утопия, а бъдеща реалност. Новите икономически основи на обществото изискват неговата нова организационна и нормативна институционалност, а последната от своя страна създава необходимите условия за първите.

Всичко това означава, че по този начин се гарантира хомеостазиса, т.е. равновесието на новата степен на развитие на цивилизацията. Нещо повече, взаимообвързаността между новите икономически основи на обществото и неговата нова организационна и нормативна институционалност гарантира възходящо развитие на обществото, разбира се в рамките на така очертаната същност на новата цивилизация. Естествено именно развитието на новата цивилизация ще доведе до следващ цикъл на възход, зенит и упадък, като евентуалната разруха отново бъде заменена от еволюционен преход към следващата цивилизация.

Всичко казано за преминаването на обществото към нова цивилизация очертава общите условия на този преход. Те ще се осъществяват в различните страни съобразно техните особености. Що се отнася до Европейския съюз, промените в отделните страни ще се съпътстват от общи промени за всички тях. При това новата организационна и нормативна институционалност на обществото в отделните страни ще се съпътства от аналогични промени в организационната и нормативна институционалност на самия съюз.

Това означава, че тук също ще е необходим алианс, който като институция на новото европейско гражданско общество ще осъществява необходимата нормотворческа и контролна дейност. Така ще се преодолее и сегашния парадокс, органите на изпълнителната власт на съюза да осъществяват нормотворческа дейност. Изпълнителните органи ще осъществяват дейността по обслужване на гражданското общество, на основата на създадената от Европейския алианс правна институционализация. Всичко това показва, че бъдещето на Европейския съюз е свързано не само с общите икономически промени в европейското гражданско общество, за които говорихме, но и с необходимите промени в организационната и нормативна институционалност на самия съюз.

Промените в икономическата и социалната сфера на гражданското общество ще доведат до промени в същността на държавата. Промените в организационната и нормативната институционалност на гражданското общество и по-специално усвояването от него на законодателната, контролната и съдебната дейност ще се отразят пряко на социалната роля на държавата.

Проблемът е в това, че новото гражданско общество ще се нуждае от държава с качествено нови характеристики. Тя ще бъде държава на гражданското общество. Тя ще се превърне в държава на хармонизираното гражданско общество. От държава управляваща в една или друга степен двуполюсното гражданско общество, тя ще се трансформира в държава служеща на гражданското общество. В този смисъл, от гледна точка на социална роля тя ще се определя като държава обслужваща гражданското общество. Не случайно в политологичната литература бъдещата държава се определя като административна държава. Така достигаме до теорията за смяна на местата между гражданското общество и държавата.

Новата държава ще служи на всяка социална група от новата структура, съобразно нейните потребности и роля в гражданското общество. Следователно тя ще служи на гражданското общество в неговата цялост.

Всичко това означава качествено нова социална роля на държавата. Нейната същност придобива общосоциален характер. Това е общосоциална роля на държавата спрямо хармонизираното гражданско общество. Следователно общосоциалната роля на държавата излиза на преден план и става определяща.

Обстоятелството, че гражданското общество отнема законодателната и съдебната власт от държавата не означава намаляване на нейната социална роля. Напротив ценността на държавата расте като получава нови социални измерения. Новата държава ще бъде структура формирана от гражданското общество и принадлежаща на това общество като негова външна организационна институционалност. Така към вътрешната организационна и нормативна институционалност на гражданското общество се прибавя неговата външна институционалност в лицето на държавата. С това завършваме аргументацията на теорията за държавата на гражданското общество.

Между двете институционалности ще се установи синхрон. Така ще се преодолее противопоставянето между институциите на гражданското общество и държавата. Това означава постигане на качествено нов хомеостазис на обществото при бъдещата цивилизация. Той ще бъде адекватен на нейните икономически основи.

Правовият характер на бъдещата държава ще се проявява на основата на право създадено не от самата нея, а от право създадено от гражданското общество. Тъй като това качествено ново право, както видяхме, ще въплъщава в себе си всички ценностни оценъчни явления, то ще бъде в състояние да придава истински правов характер на бъдещата държава. Така правовата държава от идеал към който се стреми и съвременната цивилизация, ще се превърне в реалност при условията на новата цивилизация.

Всичко гореизложено показва пътя, по който могат да бъдат преодолени недостатъците на съвременната държавност, до разкриването на който е достигнала най-новата политологична мисъл4.

От гледна точка на отношението мир–война представения нов цивилизационен проект съдържа концепцията за всеобхватния и вечен мир. Тя обхваща преди всичко концепцията за вътрешния мир, т.е. за гражданския мир, във всяка отделна страна. Както видяхме обоснования еволюционен път на преминаване на обществото към нова цивилизация и самата същност и съдържание на бъдещата цивилизация, гарантират реално преодоляването на опасностите от граждански войни. Нещо повече, тези фактори, които гарантират вътрешния мир, същевременно гарантират и външния мир – мира между държавите.

Всеобхватния мир, т.е. вътрешния и външния мир, при новата цивилизация произтичат от самите нейни качества, които вече анализирахме. Новата цивилизация ще съдържа всички необходими материални и духовни предпоставки за всеобхватен, всеобщ мир. В същото време предпоставките за всеобхватния мир са условия за вечност на мира. Следователно не може да има вечен мир, без формирането в обществото на онези качества, които обуславят реалността на всеобхватния мир. Това означава, че всеобхватния и вечен мир ще принадлежи на бъдещата цивилизация. Така неосъществения идеал на И. Кант за вечния мир, получава нов вече реалистичен израз в теорията за всеобхватния мир.


Вместо заключение

Промените в обществото водещи до нова цивилизация не са самоцел. Те, както видяхме съдържат в себе си всичко необходимо за качествени промени в живота на всяка една социална група.

Както показва опита, досегашните програмни актове, произтичащи от различни структурни на обществото, които съдържат идеи за ново качество на живот не могат да постигнат практически резултати. Причината за това е обстоятелството, че за да се достигне до ново качество на живот е необходимо обществото като цяло да премине в качествено ново състояние. Това е така понеже съвременната цивилизация притежава такива качества, които съдържат и качествата на живот със сегашните им характеристики и по-специално с днешните им параметри, качествено различни за отделните социални групи.

За да се постигне ново качество на живот е необходимо преминаване на обществото на нова степен в неговото развитие, каквато е бъдещата цивилизация. Качествата на новата цивилизация в икономическата, социалната, политическата и духовната сфера съдържат в себе си характеристиките на ново качество на живот.

Нещо повече, както видяхме, идеала на бъдещата цивилизация, във всички свои измерения, съдържа нови, непознати на съвременната цивилизация по обхват, критерии и параметри качества на живот. Така става възможно например решаването на основния въпрос, изразяващ се в преодоляването на съществените различия в качеството на живот, произтичащи от различията в неговите източници – възпроизводствената собственост или наемна работна сила. Следователно, само новите качества на бъдещата цивилизация могат да доведат до нови качества на живот. В това се изразява реалността на концепцията за ново качество на живот, която се съдържа в същността на обоснования нов цивилизационен проект.

Това означава, че постигането на ново качество на живот е в пряка зависимост от реалността на възможностите за осъществяване на проекта за преминаване към нова цивилизация. Решението на проблема е в това, че съществува система от фактори, които гарантират практическото осъществяване на новия цивилизационен проект.

Така например неизбежността на предстоящото преминаване на обществото към нова цивилизация е обусловено от проявяващото се с все по-голяма сила противоречие между достигнатият връх в степента на развитие на технологичния тип производителни сили и трайната тенденция за забавяне на този процес и спирането му в решаващите направления, проявяващо се в най-развитите страни. Друг фактор са общите коренни интереси на всички социални групи за преминаване към нова цивилизация. Освен това налице са необходимите движещи сили в лицето на социалните групи, непритежаващи възпроизводствена собственост, участието на притежателите на дребна и средна възпроизводствена собственост, при съдействие от страна на притежателите на едра възпроизводствена собственост.

Към тези съществуващи обективни фактори остава да се прибави и субективния фактор, изразяващ се в интелектуална обезпеченост на промяната с теоретичен проект за нова цивилизация, който да съдържа както модел за начина на преминаване към нея, така и модел за нейната същност и съдържание. Така кръгът се затваря. Щом са налице всички необходими фактори, които правят неизбежно преминаването към нова цивилизация, значи тя наистина е предстоящото бъдеще на човечеството. Тя е спасителната алтернатива на другата възможност – съвременната цивилизация да унищожи цивилизацията.

При формирането на новия цивилизационен проект, както се вижда от изложението, сме използвали нова по съдържание философска система, като методология гарантираща научността на неговите обосновки. На основата на тази методология стана възможно да се създаде цялостното учение за бъдещата цивилизация. Тази философска система обхваща философията на икономиката, социалната философия и социологията, философията на политиката, философията на историята, философията на цивилизацията, философията на държавата, философията на правото и т.н. Следователно посветените в тази материя са тези, които могат да дадат своя принос за да може предлагания цивилизационен проект да получи конкретно съдържание.

Това предполага дискусия по въпросната проблематика. За ангажирането на световната научна общност в тази дискусия надяваме се да допринесе публикуването в близко бъдеще на книгата на автора, посветена на тази тема и на английски език. По този начин може да се достигне до усъвършенстване на предлагания цивилицаионен проект. Не се изключва възможността дискусията да породи идеи за други цивилизационни проекти. В същото време ще могат да се формират и проекти, съдържащи необходимите особености съобразно специфичните условия в отделните страни и региони. Всичко това би трябвало да допринесе не само за доказване на обстоятелството, че човечеството се намира на прага на нова цивилизация, но че с нея се слага началото на качествено нови степени в по-далечното бъдещо развитие на цивилизацията.


Списание Социология и икономика,



кн.3, 2012г.

1 Авторът е доктор на юридическите науки, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

2Zippelius, R. Rechtspilosophie. 3. Auflage. München, 1991, S. 237.

3 Вж. Социалното пазарно стопанство. Избрани мисли на Лудвиг Ерхард. Съставител Атанас Узунов, С., Булвест, 2000, с. 53.

4 Вж. Манолов, Г. Държавата. Теории, функции, структура. Пловдив, 2010, 311–317, 354–368.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница